Решение по дело №548/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 461
Дата: 16 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20202120200548
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                

№ 461

 

гр.Бургас, 16.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 548 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на М.Б.Х. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-004388/12.09.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка и моли за отмяна на атакуваното наказателно  постановление. В провелото се съдебно заседание, макар да е редовно призован, не се явява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. Изпратено е становище ведно с преписката, с което се прави искане за отхвърляне на жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (видно от самото НП на л. 9, то е връчено на жалбоподателя на 31.01.2020 г., а жалбата е депозирана на 06.02.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 03.08.2019 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Астра Г ЦЦ” с рег.№ *** в гр.Бургас по бул.”Демокрация”. Непосредствено пред него се движил управлявания от П. П. лек автомобил „Опела Астра” с рег.№ ***. С оглед на това, че жалбоподателят не спазвал необходимата дистанция, при спиране на управлявания от П. автомобил, по бул.”Демокрация” до № 167 настъпило ПТП между двата автомобила, тъй като жалбоподателят ударил с управляваното от него МПС този на св.П., в резултат на което имало пречинени материални щети и по двете МПС, като жалбоподателят напусна мястото на ПТП.

 Той бил установен впоследствие, като св.Г.- мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, след като се запознал с материалите по преписката, съставил в присъствието на Х. АУАН с бланков №332677 от 15.08.2019 г., който го разписал след запознаване със съдържанието без възражение. Такива не постъпили и впоследствие.

Сезиран с преписката, АНО издал атакуваното наказателно постановление, с коетоза нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Жалбоподателят не ангажира доказателства относно неговите възражения касателно приетата за установена фактическа обстановка, поради което съдът ги намира за неоснователни.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр. Бургас, която към дата 03.08.2019 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР- Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество съдът следва да посочи следното.

По нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Това задължава всеки един водач на пътно превозно средство сам да преценява начина си на движение по пътното платно и разстоянията спрямо другите водачи или участници, като винаги да има възможност да спре и да не реализира ПТП. В конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото движещият се пред него лек автомобил е спрял, нарушителят не е спазвал необходимата дистанция, поради което е последвал удар в задната броня на предното МПС и предната броня на МПС-то на жалбоподателя– т.е. налице са всички изискуеми материални предпоставки за реализиране на наказателната отговорност на водача и то именно по горепосочената разпоредба.

Относно наложеното наказание съдът намира, че нормата на чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП предвижда на лице, което поради неспазване на дистанция причини пътнотранспортно произшествие, да се налага глоба в размер 200 лв. Размерът на санкцията е точно фиксиран в закона, поради което и искането на жалбоподателя за определяне на наказание в по-нисък размер е неоснователно.

По нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно изложеното по-горе и по мнение на настоящата инстанция на жалбоподателя може да се вмени във вина нарушаване нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като видно от доказателствената съвкупност такова поведение е налице. Съгласно правилото на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност да спре и да установи какви са последици от произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС, по автомобила управляван от жалбоподателя и на този на паркирания зад него лек автомобил са били нанесени материални щети.

 Жалбоподателят е участник в ПТП съгласно дефиницията на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за настъпването на ПТП. При тези обстоятелства жалбоподателят е имал възможност да спре и да установи нанесените по другото МПС материални щети, но не го е направил и е потеглил.

 За това нарушение съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказанията са две: „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Административнонаказващият орган е наложил на нарушителя санкции в минимален размер, поради което съдът не може да ги намали.

С оглед на всичко изложено, атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-004388/12.09.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП на М.Б.Х. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с ригинала: Г.Ст.