Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и с участието на
прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки канд № 101 по описа на КАС за
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН,
във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от Ш.Ю.М. от
***,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение
№115/22.05.2023
г., постановено по анд
№160/2023 г. по описа
на Районен съд -
Кърджали.
В жалбата се твърди незаконосъобразност
на оспореното решение, като постановено
в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят сочи, че не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, за което е санкциониран, не е предвиждал или допускал настъпването
на общественоопасните последици,
нито пък е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. По горните съображения
иска отмяна на обжалваното решение, като вместо
него се постанови
друго,
с което се
отмени издаденото НП. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, чрез пълномощника
си,
поддържа подадената касационна жалба.
Ответникът по жалбата – началник сектор в РУ - Кърджали към ОДМВР -
Кърджали,
чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар при евентуално уважаване на касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и обосновано.
Административният съд, след като
извърши проверка на обжалваното решение, във връзка
със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила е в
срок,
и е подадена от надлежно легитимирано
лице
- страна по
анд №160/2023
г.
по описа
на Районен съд – Кърджали.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
С оспореното решение
районния съд е потвърдил Наказателно постановление № 23-1947-00004/16.01.2023 г., издадено от началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали,
с което на касатора,
на основание чл.175,
ал.
3, пр.
1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер
на 200 лв.
и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и отнемане
на 10 контролни точки,
за извършено
нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. С горното решение касаторът е осъден да заплати на ОДМВР - Кърджали, разноски по делото в размер на 80 лв.
За да
постанови решението си районния съд е приел,
че на 11.10.2022 г. в *** жалбоподателят е управлявал
самоходно шаси „Т-16М-У1“ (земеделска техника)
с невалиден рег.№ ***, което не било регистрирано по Закона
за регистрация и контрол на земеделска техника.
Т.е., към момента
на управлението и проверката
превозното средство не е било регистрирано
по съответния ред,
в нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Приел е, че деянието
е осъществено при форма на вината-непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не
е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, като правоспособен
водач на превозното средство, поради което,
с оглед предвиденото в чл. 7, ал.
2 ЗАНН,
правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Посочил е, че наложените наказания („глоба“ и „лишаване от
право да управлява МПС“)
са в минимално
установения размер и срок и същите се
явяват справедливи, отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. При извършената служебна
проверка,
съдът не
констатирал нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да
са основание за отмяна на наказателното
постановление. Приел
е,
че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен
орган,
с необходимите реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН.
Решението
е правилно.
По съществото
на спора правилно е установено, че касаторът в настоящото
производство е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и правилно
е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на 11.10.2022 г. в ***, на път отворен за обществено ползване, управлявал земеделска
техника - самоходно шаси „Т-16М-У1“ с рег.
№ ***, която не е била регистрирана по надлежния ред.
Според
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/, собствениците
на самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW,
следва да ги регистрират в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната
областна дирекция "Земеделие" по постоянен адрес - за физическите лица,
или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите
лица и едноличните търговци. Подобно е съдържанието и на чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, издадена на основание
чл. 11, ал. 9 от посочения закон.
Установено
е по делото, че на 11.10.2022 г. провереното от полицейските органи самоходно шаси, управлявано от касатора, е било
без валидна регистрация, каквато ЗРКЗГТ изисква. Видно от събраните доказателства,
такава регистрация е била извършена от собственика на 07.11.2022 г., въпреки че процесната земеделска
техника е била придобита от Ш.М. през 2021 г. С оглед горното правилен е изводът
на районния съд, че към момента на проверката и установяването на нарушението, ППС
не е било надлежно регистрирано, независимо, че същото е било с поставена регистрационна
табела №***, която предвид изложеното се явява невалидна. От своя страна, неизпълнението
на горното задължение за регистрация, представлява нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
и относима за извършеното административно нарушение е
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на която е основано и НП.
Неоснователни
са възраженията на касатора, че описаното в АУАН и НП
деяние е несъставомерно от субективна страна. В разпоредбата
на чл. 14, т. 3 от Наредба № 15 от 07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, на колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана съгласно ЗРКЗГТ, е предвидено
задължение за водача на колесни трактори, към които е
приравнено и процесното самоходно шаси,
по силата на §1, т.15 от ДР на ЗДвП, да носи
свидетелство за регистрация на съответната техника, каквото към датата на установяване
на нарушението не е било издавано. Последното задължение, заедно с посочените по-горе
законови изисквания за регистрация на земеделската техника при промяна на собствеността,
водят до извод, че касаторът е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на последиците от деянието, защото като собственик и водач
на процесното ППС, е имал законово задължение да регистрира
същото по надлежния ред. В оспореното решение са изложени подробни съображения,
отнасящи се до формата на вината, при която е осъществено деянието, както и за липсата
на изрично основание, изключващо наказуемостта, които настоящия касационен състав
изцяло споделя и на основание чл.221, ал.1, изр.1-во от АПК, препраща към тях.
Ето защо,
настоящата инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд – законосъобразно, като при
постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния закон,
нито съществени
нарушения на съдопроизводствените
правила,
налагащи отмяната му. При извършената проверка
по чл. 218, ал.
2 от АПК се установява, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе,
ще следва
да се остави
в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от ответната
страна искане, касаторът следва да заплати на ОДМВР - Кърджали, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №115/22.05.2023
г., постановено по анд
№160/2023 г. по описа
на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Ш.Ю.М. от ***, ЕГН **********, да заплати на ОДМВР – Кърджали, с административен
адрес:
***,
деловодни разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.