№ 1412
гр. София, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100900712 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 53 от Конвенция на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки и чл. 78 от същата – за лихва за
забавено плащане на цената по договорите за продажба.
В процеса е заявено възражение за съдебно прихващане с правно основание чл. 74
от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки за вреди,
претърпени от неточно изпълнение на договора от страна на продавача – забавено доставяне
на стоките и претърпяна в резултат на това неизпълнение загуба.
Ищецът П.П.С., дружество, учредено по законите на Италия с рег. № PI **** твърди,
че по силата на сключени с ответника Е.Д.П.-Б.Д. ООД, ЕИК: **** неформални договори за
продажба на стоки му е доставил стоки, за което са издадени фактури с № 107, 112, 114, 128,
133 и 146 в периода 04.06.2021 година – 04.10.2021 година, като стоките са приети без
забележки. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията за заплащане на
дължимата по банков път по фактурите и за изпратените стоки цена. Твърди частични
плащания на общите задължения по фактури 107, като останалите плащания на ответника
твърди да са погасили вземания по фактури, извън процесните.
Претендира и лихва за забава, считано от падежа по всяка отделна фактура до
предявяване на иска, а също и законна лихва до погасяването и разноски в настоящото и
обезпечителното производство.
Поддържа, че многократно е правил опити за доброволно уреждане на спора, но това
не се е случило, като единствено е получил до завеждане на иска частично плащане по
първата от издадените фактури и по фактури, които са извън обхвата на процесния спор по
устно споразумение. Отрича да е налице новиране на задължението, тъй като няма
постигнато устно съгласие в този смисъл, което е видно и от действията и плащанията на
ответника по процесните задължения, а ако е имало споразумение за разсрочване на
плащанията – то то е било развалено поради виновното неизпълнение от ответника и
отношенията са уреждани само въз основа на кореспонденцията по имейл.
1
Във връзка с възраженията на ответника, поддържа, че ответникът не е заявявал
извънсъдебно претенции за лошо изпълнение, като е приел стоките без възражения, както и
сочи, че срок за доставките няма уговорен, поради което те са дължими в разумен срок /чл.
33 от Конвенцията/. Във връзка с възражението за прихващане, оспорва причинната връзка
между твърдяната забава и претърпените от ответника вреди, както и въобще отрича да има
връзка между доставките по процесните фактури и посочените от ответника към краен
клиент. Твърди и че ищецът изрично е поставял условия при изпълнение на поръчките за
уреждане на предходни задължения, оспорва и въобще да са претърпени вреди.
Ответникът оспорва исковете, като счита, че със споразумение по чл. 29 от
Конвенцията от 17.02.2021 година и 11.01.2022 година страните са разсрочили задължението
на вноски от по 5500 евро, дължими до 15-то число на всеки следващ месец, което
споразумение има характер на новация, като старите задължения са погасени, вкл. лихвите и
към предявяване на иска твърди по-голяма част от вноските да не са изискуеми, а друга част
да са погасени с посочените от самия ищец плащания. Възразява и същото да е развалено.
Заявява в процеса възражение за прихващане със свои насрещни вземания за
претърпени вреди от забавеното изпълнение от страна на ищеца за доставка на част от
стоките по фактури 112 и 114. По това възражение твърди да му е начислена неустойка за
забава от негов клиент в размер на 2237,25 евро, както и неустойка, начислена по проект за
доставка с ООН от 581,07 щатски долара, която също е в резултат от поведението на ищеца,
който не е изпратил своевременно стоки с изискуемия остатъчен срок на годност.
Оспорва дължимост и размер на акцесорните претенции.
При така заявените от страните факти и обстоятелства, в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор – постигнато съгласие по всички елементи – вид и
количество на стоките, размер на покупната цена и предаването на стоките, предмет на
продажба, в договореното количество и качество, размер на уговорената цена, моментът, за
който страните са постигнали съгласие, че ще се счита, че продавачът е изпълнил
задължението си за предаване на стоките. Ищецът следва да докаже моментът, в който
длъжникът изпада в забава за вземането по всяка от фактурите, както и размер на лихвата за
забава, съобразно приложимото право.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, уговорен срок за доставка на
стоките по всяка от фактурите, постигнато изрично съгласие за новиране на задължението и
падежи и размер на новия дълг.
По възражението за прихващане ответникът носи тежест да докаже претърпени вреди
– загуба в размер на заплатени неустойки, причинна връзка между претърпените вреди и
твърдяното неизпълнение на установени договорни задължения на ищеца във връзка с
продажба на стоки по фактури 112 и 114 и поето задължение за доставка на стоки във връзка
с проект за доставка на ООН с конкретни параметри и срок на доставка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По главните искове с правна квалификация чл. 53 от Конвенция на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки:
Както съдът е приел в доклада по делото, предявените искове са за заплащане на
цена, дължима от ответника по сключени договори за международна продажба на стоки,
като всяка от страните по тях има седалище в различни държави, което определя
международния характер на сделките. Приложимото право, което урежда сключването и
изпълнението на тези сделки – договор за продажба на стоки с международен елемент, е
Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна
продажба на стоки от 11.04.1980 г. /Конвенцията/, която е ратифицирана от Република
2
България с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е в сила
за България от 01.08.1991 г. Италия /страната по седалище на ищеца/ също е страна по
Конвенцията и за която Конвенцията е в сила от 1988 година. Страните по договорите са
страни по Конвенцията, поради това отношенията, които са възникнали от тези сделки, се
регулират от нейните норми, които се явяват приложимото право, доколкото не се твърди
хипотеза, изключваща приложението на Конвенцията съгласно чл. 2 и чл. 6 от нея.
Договорът за международна продажба на стоки е уреден в Конвенцията като
неформален и консенсуален, поради което се счита за сключен в момента на постигане на
съгласие по съдържанието на съществените му елементи, а именно- вида и количеството на
вещите /стоките/, които се продават, както и относно размера на покупната цена, която
купувачът се задължава да заплати на продавача.
Съдът намира, че по делото се установява, че между дружествата, страни в
производството, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключени
договори за международна продажба на стоки. Между страните е безспорно постигнатото
съгласие за сключване на договори за продажба на стоки по описаните в исковата молба
фактури – № 107/04.06.2021 г.; фактура № 112/21.06.2021 г.; фактура № 114/29.06.2021 г.;
фактура № 128/20.07.2021 г.; фактура № 133/29.07.2021 г. и фактура № 146/04.08.2021 г. - за
посочените в тях по вид и количество стоки и уговорена цена, както и не е спорно, че
стоките, описани в тях са доставени от ищеца на ответника. Същите са изпратени от Италия,
което се установява и от представените и приети като доказателства по делото
товарителници. Последните удостоверяват достигане на стоките до адресата или изпълнение
на задължението на ищеца да предаде/достави стоките, съответно - за ответника е
възникнало насрещно задължение да заплати покупна цена за тези стоки.
От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът
взима предвид като мотивирано, обективно, изготвено в обхвата на специални знания на
вещото лице, се установява, че ответникът е осчетоводил редовно процесните фактури, като
е ползвал данъчен кредит и е начислен ДДС, поради което същите в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства и по силата на нормата на чл. 182 ГПК, установяват
възникналите облигационни отношения и тяхното съдържание. Видно от фактурите, в
съдържанието на всяка от тях страните са уговорили и падежа, на който ответникът следва
да изпълни задължението за заплащане на покупната цена, също посочена в тези счетоводни
документи. Тоест, осчетоводените фактури обективират извънсъдебно писмено признание
на ответника за размера, падежа и дължимостта на вземанията за продажна цена, което
признание на неизгоден за страната факт има доказателствена стойност в процеса.
В подкрепа на горните изводи са и доказателствата за водената между страните
електронна кореспонденция, която не се оспорва да е разменена и извършеното частично
погасяване, които представляват също извънсъдебно признание за възникването и
дължимостта на процесните вземания.
От заключението на вещото лице счетоводител се установява също така, че
фактурите са на обща стойност от 50 387,37 евро – 98 549,13 лева, като е извършено
плащане по тях за сумата от 7879,40 евро /отнесено за погасяване на задълженията по
фактура № 107 от 04.06.2021 година. Или, общо непогасен остатък по фактурите е сумата от
42 507,97 евро /левова равностойност от 83138,36 лева/.
Получаване на описаните във фактурите стоки от ответника на ищеца в страната не е
спорен между страните факт, но и се доказва от представените с исковата молба
товарителници.
Следователно, в изпълнение на задължението си по чл. 30 от Конвенцията
продавачът е доставил стоките, поради което за купувача е възникнало насрещното
задължение да плати определената в приетите фактури цена. Съгласно чл. 53 от
Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в
3
съответствие с изискванията на договора и на конвенцията. Видно от осчетоводените от
ответника фактури, цената е дължима в срок, определен в тях. Тоест, след настъпване на
падежа, купувачът изпада в забава и дължи обезщетение за това. Или, общо дължимият
размер на непогасените задължения по фактурите, предвид събраните по делото
доказателства възлиза на 42 507,97 евро или левова равностойност от 83138,36 лева, до
който общ размер следва да бъдат уважени исковете за претендираните главници.
По възраженията на ответника.
На първо място, съдът намира за недоказано възражението за наличието на новация
по отношение на процесните задължения.
Постоянната съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, в т.ч. и
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 210 от 22.12.2014 год. по т. д. №
4090 по описа за 2013 год., решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ
отд. и решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г.на ВКС, ТК, ІІ отделение/ приема, че
разсроченото задължение на длъжник по договор не може да бъде възприето като animus
novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващо предходно
задължение, а представлява способ за преструктуриране на това задължение, чрез изменение
на сроковете за плащане. Същевременно, за подновяването по смисъла на чл. 107 ЗЗД, освен
съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; следва да се установи
валидно възникване и на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и
новосъздаденото задължение, което да засяга някои от съществените му елементи- различен
предмет или основание; следва и да се установи намерение за новиране. В случая
разменената между страните кореспонденция сочи на извод за евентуална воля в рамките на
общия размер на дълга страните да постигнат съгласие за неговото разсрочване и приемане
план за погасяване на задълженията, като променят несъществените елементи - сроковете за
плащане. Следователно, не може да се направи извод за това да е налице изрична е
недвусмислена воля за новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито
промяна в предмета, нито в основанието.
Отделно, обаче, не може да се приеме за доказан и фактът, че страните са постигнали
съгласие относно конкретно изменение в сроковете за изпълнение на задълженията на
ответника, като в тази насока са водени преговори и кореспонденция, но няма
доказателства, сочещи на постигнато съгласие и изготвен погасителен план.
На второ място, съдът намира за недоказани твърдените от ответника вреди в
резултат на неточно изпълнение на задълженията на ищеца по сключените договори за
международна продажба на стоки. Ответникът не ангажира доказателства нито за неточно
/забавено изпълнение или доставена некачествена или негодна за обичайното или
договореното предназначение стока /чл. 35 от Конвенцията// изпълнение задължения на
ищеца, нито за претърпени вреди имуществени вреди, нито за причинната връзка между
евентуално неточно изпълнение и твърдените вреди. Във връзка с тези възражения,
ответникът е представил единствено частни документи, които не се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила за материализираните в тях изявления на страните и
следва съдържанието им /доколко отразеното в тях отговаря на действителното положение/
да бъде ценено от съда по вътрешно убеждение и с оглед всички доказателства по делото.
По делото, обаче, няма никакви други доказателства в тази насока.
Ответникът не проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава
своите възражения, поради което възражението за съдебно прихващане не може да бъде
уважено.
По исковете за обезщетение за забавено плащане.
Предмет на предявените акцесорни претенции на ищеца са вземания, които той
твърди, че са възникнали в негова полза срещу ответника за получаване на обезщетение за
4
забавено изпълнение на задължението за заплащане на покупната цена по сключените
договори за търговска продажба на стоки, което е в размер на лихвата за забава, която е
уговорена между страните в съдържанието на тези сделки.
Според чл. 78 от Конвенцията, ако страна по договора за международна продажба на
стоки не плати цената или друга сума, за която е в забава, другата страна може да иска лихва
върху нея. В конвенцията няма правила, определящи кога и в какъв размер се начислява
лихва за забава, поради което тези въпроси се уреждат от приложимото към възникналите
между страните договорни отношения материално право. Приложимото материално право
по отношение на процесните договори за продажба на стоки, сключени между юридически
лица, които имат седалище на територията на различни държави, трябва да се определи
съгласно правилото на чл. 4, ал. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I), в която норма е предвидено, че приложимото право по договор за
продажба на стоки, в случаите, в които то не е избрано от страните по сделката /а твърдения
за противното няма/ в съответствие с чл. 3, е правото на държавата, където е обичайното
местопребиваване на продавача. В случая – това е италианското право, чието съдържание се
установи по реда на чл. 43, ал. 2 КМЧП, чрез реализиране на предвидената в кодекса
възможност страните да съдействат за установяване на чуждото право, в която насока са
представени писмени доказателства.
Според чл. 12 от Регламент (ЕО) № 593/2008 е предвидено, че приложимото право,
определено съгласно регламента, урежда освен правилата за тълкуване и изпълнение на
един договор, така и тези относно последиците от пълното или частичното неизпълнение на
задълженията, включително определяне на размера на вредите, доколкото това се урежда от
правни норми, от какъвто характер е и лихвата за забавено плащане на цената по договор за
продажба на стоки поради неточно във времево отношение изпълнение на длъжника.
Следователно, италианското право урежда въпросите за това дали се дължи лихва за
забавено плащане на задължението на ответника, в какъв размер се дължи и как се определя
той. Ответникът е представил писмени доказателства, от които е видно, че съгласно чл. 1224
от Гражданския кодекс на Италия, законна лихва е предвидена за паричните задължения от
датата на забавата, дори преди това да не е била предвидена и дори кредиторът да не е
доказал претърпени вреди. Съгласно чл. 1282, лихви се дължат за всички ликвидни и
изискуеми вземания, при които длъжникът е в забава, освен ако в закон или в основанието
на вземането не е предвидено друго. Размерът на законната лихва се определя от
Министерството на икономиката и финансите на годишна база с постановление, което се
издава до 15 декември всяка година. При търговските сделки, според Законодателен указ №
231/2002 и 192/2012, с които изцяло е транспонирана Директива 2011/7/ЕС, всяко лице,
което неоснователно търпи забавено плащане на възнаграждение по търговска сделка,
автоматично има право на плащане на мораторна лихва, считано от деня, следващ
изтичането на крайния срок за плащане, без да е необходимо да се отправя официална
покана за плащане. Според този закон, лихвата върху забавени плащания по търговски
сделки се базира на процента, който всяка година се определя от Министерството на
икономическите въпроси и финансите и видно от представените документи, същата за целия
период е в размер на 8 %, определена като сбор от процента законна лихва, определен с
постановление на Министерство на финансите за годината и процент увеличение при
търговските сделки.
При тълкуване на горната законодателна уредба и договореното между страните по
процесните фактури, съдът приема, че ответникът е в забава плащането по търговската
сделка от деня, следващ датата на падежа по всяка фактура, като при липса на конкретни
или противни уговорки, лихвата е дължима в законодателно определения размер /в случая -
от 8% надбавка за целия период на забава/. При изчисляване размера на обезщетението за
5
забава, съобразно възприетото по-горе, съдът съобразява и извършените частични
плащания, с които се намалява основата – главницата, върху която се начислява процента
лихва за забава, като определен с помощта на компютърна програма, размерът на
обезщетението за забавено плащане като сбор по всички фактури е 3288,68 евро, поради
което и при диспозитивното начало в процеса, акцесорните претенции са основателни до
този размер и за разликата до пълния предявен размер от 3413,58 евро подлежат на
отхвърляне.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото и това, че от двете страни е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват – на ищеца,
съобразно уважената част от исковете и на ответника – съобразно отхвърлената.
Съобразно т. 5 от ТР № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, направените от страните в
обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. От дължимите разноски следва да се
изключат сумите от 50.50 лева, 66 лева, 18 лева, 24 лева, 684,54 лева /адв.възнаграждение в
изпълнително производство по фактурата на л. 228/, които съдът не намира, че следва да се
присъдят в настоящото производство, а следва да се съберат по реда на чл. 79 ГПК.
Разноските по налагане на допуснатите обезпечителни мерки са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /така
Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч.т д. № 648/2011 г., I ТО; Определение №
876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3490/2014 г., I ТО, както и Определение № 336 от
21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №874/2016г., I ТО/.
Възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца е
основателно, а предвид фактическата и правна сложност на делото, същото следва да бъде
определено в справедлив размер над предвидения минимален размер по НМРАВ /в
приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна помощ от 25.02.2022
година, както е възприето в практиката на ВКС - определение № 230/24.06.2020 г. по ч.т.д.
№ 660/2020 г. на II т.о./, или – съдът приема, че възнаграждение от 4000 лева без ДДС /няма
данни за начислено ДДС и доказателство за регистрация на адвокат/ е съответно на
оказаната, с оглед тежестта на спора правна помощ, като съответно и възнаграждението в
обезпечителното производство е дължимо в размер общо от 2000 лева без ДДС.
При тези уточнения, дължимите разноски на ищеца в настоящото производство – за
държавна такса, адвокат, вещо лице и преводи и разноските за такси и адвокат в
обезпечителното производство пред съда са в доказан размер от 10 512, 51 лева. При
съобразяване приетия за справедлив размер на възнаграждения с оглед възражението за
прекомерност и уважената част от исковете, съответните разноски са в размер на 10483,92
лева за ищеца.
Ответникът доказа сторени разноски от 3300 лева за адвокат и съобразно
отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят 8.98 лева.
Съответно, по компенсация, на ищеца следва да се присъди сумата от 10 474, 94 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.Д.П.-Б.Д." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ****, да заплати на „П.П.С." (Progetti Plant SRL), дружество учредено по
6
законите на Италия, с регистрационен номер РІ ****, със седалище и адрес на управление
А.В., ул. ****, представлявано от управителя М.Л., на основание чл. 53 от Конвенция на
ООН относно договорите за международна продажба на стоки сума в размер на 42507 евро -
главница, представляваща, дължима и непогасена цена по договори за международна
продажба на стоки, с продавач ищецът и купувач – ответникът и обективирани в шест
падежирали фактури, както следва: фактура № 107/04.06.2021 г.; фактура № 112/21.06.2021
г.; фактура № 114/29.06.2021 г.; фактура № 128/20.07.2021 г.; фактура № 133/29.07.2021 г. и
фактура № 146/04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
18.04.2022 г.-датата на подаване на исковата молба и до окончателното й плащане, както и
на основание чл. 78 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба
на стоки, вр. Законодателен указ № 231/2002 и № 192/2012 - сума в размер на 3288,68 евро,
представляваща обезщетение за забавено плащане на покупната цена за доставените стоки,
начислено за периода от 05.08.2021г. до 18.04.2022г., което обезщетение е в размер на
лихвата, дължима съобразно законите на Италия при забава в договорите за търговска
продажба на стоки, сключени между ищеца, като продавач и ответника като купувач и
обективирани в следните фактури: фактура № 107/04.06.2021 г.; фактура № 112/21.06.2021
г.; фактура № 114/29.06.2021 г.; фактура № 128/20.07.2021 г.; фактура № 133/29.07.2021 г. и
фактура № 146/04.08.2021 г., при лихвен процент от 8% върху забавената сума от датата,
следваща падежа на всяка една фактура и до 18.04.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забавено плащане за разликата до пълния предявен размер от 3431,58 евро,
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. ал. 1 и чл. 3 ГПК, „Е.Д.П.-Б.Д." ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, да заплати на „П.П.С." (Progetti
Plant SRL), дружество учредено по законите на Италия, с регистрационен номер РІ ****, със
седалище и адрес на управление А.В., ул. ****, представлявано от управителя М.Л. сумата
от 10 474, 94 лева, представляваща сторените разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7