Р Е
Ш Е Н
И Е
№……../17.01.2017г.
гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на
трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Ю.
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18002 по описа за 2014г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на „Г. МС“ ЕООД срещу З. „А.“ АД, както следва: с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ
(отм.) за сумата от 86 550,00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие - противозаконното отнемане
на лек автомобил „Ауди Кю 5”, с рег. № *******, ведно със законната лихва от 12.11.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, а
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 8844,00 лева – мораторна лихва
за периода от 04.11.2013г – 11.11.2014г. Претендира разноски по делото.
В исковата молба се
поддържа, че ищецът е собственик на лек автомобил „Ауди Кю 5”, с рег. № *******.
Автомобилът е застрахован съгласно полица № **********/09.11.2012г по
имуществена застраховка „Каско“ при ответното дружество. На 17.10.2013г
автомобилът е противозаконно отнет от неизвестно лице, за което са уведомени,
както застрахователя така и органите на МВР. Застрахователят отказва изплащане
на уговореното застрахователно обезщетение, тъй като част втора на
регистрационния талон на автомобила е оставен в него. Ищецът счита, че изложеното
не съставлява основание за отказ да се изплати уговореното застрахователно
обезщетение, поради което се иска уважаване на исковете, ведно със законната
лихва за забава.
Ответника З. „А.“
АД оспорва иска като твърди, че съгласно Общите условия по договора за застраховка
Каско, застрахователя има право да откаже да изплати застрахователно
обезщетени, ако втората част на регистрационния талон е оставен в автомобила,
тъй като това улеснява извършването на кражбата. Твърди се, че в случая е
налице и второ основание за отказ, тъй като застрахованото имущество няма
монтирана алармена система. По изложените съображения се иска отхвърляне на
исковете. Претендира разноски по делото.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
По делото не е
спорно, че страните са в облигационни отношения по договор за застраховка
„Автокаско”, с който е застрахован лек автомобил „Ауди Кю 5”, с рег. № ******* съгласно
застрахователна полица № **********/09.11.2012г, със срок на действие от 09.11.2012г.
до 08.11.2013г. Определената
застрахователна сума е в размер на 70105,00 лева.
Съгласно протокол
за оглед на застрахования автомобил № ********** от 08.11.2012г. е отразено, че
лек автомобил „Ауди Кю 5”, с рег. № ******* има монтирана алармена система –
фабрична.
Няма спор, че на 17.10.2013г
лек автомобил „Ауди Кю 5”, с рег. № ******* е противозаконно отнет от неизвестен
извършител, както и че в автомобила към този момент се намира втора част от
регистрационен талон.
За застрахователното
събитие ответното дружество е уведомено от ищеца и е образувана преписка по
щета № 10013030144670/2013г, по която е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение.
От заключението на
САТЕ се установява, че средната пазарна стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие е в размер на 58940,00 лева.
С оглед изложеното
съдът прави следните правни изводи:
Установи се, че
между страните валидно възниква и съществува твърдяното застрахователно
правоотношение, с предмет имущественото застраховане на лек автомобил „Ауди Кю
5”, с рег. № *******. Не е спорно и че в срока на действие на застраховката
настъпва застрахователното събитие – противозаконно отнемане на автомобила.
Спорът между
страните се концентрира по въпроса дали общите условия са приети от ищеца при
сключване на договора и дали отнемането на автомобила е изключен риск.
Настоящия състав
приема, че общите условия са част от застрахователното правоотношение между
страните, тъй като застрахованият не оспорва сключването на договора съгласно
представената застрахователна полица. Нещо повече съгласно условията на
полицата застрахования заплаща уговорената с нея застрахователна премия, а след
настъпване на събитието образува пред застрахователя щета, с искане за
изплащане на уговорената с полицата застрахователна сума. Тези действия на
застрахования свидетелстват за приемането на условията по полицата и че
застрахования се счита обвързан от договорното отношение породено от нея. В
полицата изрично е записано, че за договора са приложими общите условия на
застрахователя. С приемане на условията по полицата застрахования приема и
общите условия към договора, тъй като съгласието му по предложението на
застрахователя не може да е частично. Частичното съгласие е равнозначно на
липса на договор, тъй като няма приемане на предложението – арг. от чл. 13 и
чл. 14 от ЗЗД.
От обстоятелството,
че общите условия са част от застрахователното отношение между страните не
следва, че събитието е изключен застрахователен риск. Съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят може
да откаже плащане при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор. В случая с Общите условия е предвидено,
че застрахователят не дължи плащане по риска „Злоумишлени действия на трети
лица”, ако свидетелството за регистрация на МПС /част I и/или част II/ и/или
документите за собственост на МПС са оставени в МПС. Това обаче не е
достатъчно, за да възникне правото на отказ – необходимо е задължението, което
страните са предвидили и съответно е останало неизпълнено, да е значително с
оглед интереса на застрахователя. Дали е значително се преценява от съда. За
извършване на тази преценка съдът съобразява разпоредбата на чл. 207 КЗ (отм.),
която урежда правото на застрахователя да намали застрахователното обезщетение
или да откаже плащането му, когато застрахованият не изпълнил З.ължението си за
предотвратяване настъпването на вредите или за ограничаването им. Видно е, че
законодателят е уредил две основни задължения, които следва да се упражнят
именно според вида на неизпълненото: задължение за предотвратяване и задължение
за ограничаване на вредите. Различна е законодателната оценка на тези
задължения – задължението за предотвратяване на вредите безспорно е значително
от гледна точка на интереса на застрахователя, тъй като неизпълнението му е в
пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. Задължението
за ограничаване на вече настъпилите вреди обаче не е дотам значително, тъй като
то се изпълнява при вече настъпило застрахователно събитие, и съответно
законодателят е предвидил възможност за намаляване на застрахователното
обезщетение. Поради това разпоредбата на чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.) допуска възможността
за отказ от плащане на обезщетение само, ако настъпването на събитието е
вследствие от неизпълнение на задълженията на застрахования /изр. 3/.
Следователно „значително с оглед интереса на застрахователя” по смисъла на чл.
211 КЗ (отм.) е това неизпълнение на задължение, което е довело до настъпване
на застрахователното събитие, а не до неограничаване на вредите. Да се приеме
обратното би означавало законодателят да дава различен правен режим на
изплащането на обезщетението в разпоредбите на чл. 207 и чл. 211 КЗ (отм.), макар те да касаят един и
същ вид застраховка, което е недопустимо.
В настоящия случай
оставянето на малкия талон в автомобила е действие, което не е довежда до
настъпване на застрахователното събитие, т.е. с неизпълнение на задължението си
да не оставя свидетелството за регистрация в МПС застрахованият не допринася за
реализиране на риска. Това е действие, относимо към задължението за
ограничаване на вредите – доколкото легитимиращият ефект на документа
затруднява издирването на автомобила. Ето защо съдът счита, че оставянето на
посочения документ в МПС не е значително с оглед интереса на застрахователя по
смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), както и не обосновава право на отказ по чл.
207, ал. 2 КЗ (отм.). В полза на застрахования възниква вземане за
застрахователно обезщетение, което обаче следва да бъде намалено при условията
на чл. 207, ал. 2, изр. 2 КЗ – застрахованият не е изпълнил задължения,
свързани с ограничаване на вредите.
Възражението на
ответника, че реализиралото се събитие е изключен риск и поради това спрямо
него не се прилага разпоредбата на чл. 211 КЗ(отм.), е неоснователно. Рискът е
кражба и той не е изключен. Страните са уговорили задължения, които
застрахованият трябва да изпълни във връзка с недопускане на такова събитие, и
тяхното изпълнение/неизпълнение се преценява именно през призмата на чл. 211 и
чл. 207 КЗ (отм.).
С колко следва да
се намали застрахователното обезщетение е въпрос, който се определя от съда
съобразно степента на допринасяне /според закона обезщетението се намалява
„съответно”/. В настоящия случай съдът счита, че предоставянето на възможност
на извършителя на кражбата да се легитимира като упълномощен водач, комуто е
предоставен талонът, би могло да затрудни разкриване на престъплението, а оттук
– да затрудни ограничаването на вредите. Въпреки това съдът не е в състояние да
определи конкретен процент на допринасяне. Това е така, защото допринасянето не
почива на обективни данни, а на предположения, че ако бъде спрян автомобила
деецът би могъл да се легитимира с талона. Колкото е възможна горната хипотеза,
толкова възможна е и хипотезата автомобилът никога да не бъде спрян и деецът
никога да не използва талона на автомобила за легитимация. При липса на конкретни
данни, че извършителят се е възползвал от оставения регистрационен талон в
автомобила, настоящия състав счита, че застрахованият не следва да търпи
негативни последици от това.
Спорно между
страните е и обстоятелството дали към настъпване на застрахователното събитие
автомобилът има монтирана и работеща алармена система със светлинна и/или
звукова сигнализация и дали това обстоятелство изключва отговорността на
застрахователя съгласно чл. 207, ал.2, пред. последно от КЗ (отм.). Протоколът
за оглед от 08.11.2012г., свидетелства за наличието на аларма в застрахования
автомобил. Определянето на алармената инсталация като „фабрична“ е
квалификация, дадена от служителите на застрахователя при съставянето на
протокола за оглед. Тази квалификация е без правно значение за подлежащия на
доказване факт. От значение е, че служителите на застрахователя са се уверили,
че към датата на огледа автомобила има алармена система.
Следователно отнемането
на автомобила съставлява покрит риск по застраховката. А съгласно чл. 208, ал.
3 КЗ (отм.) обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. Вредата в процесния случай е действителната
стойност на погиналото имущество. Според заключението на САТЕ действителната
стойност на процесния автомобил към датата на противозаконното му отнемане е 58940,00
лева.
Към настоящия
момент вредата не е обезщетена.
Следователно иска
по чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.) е доказан по основание до размера на сумата от
58940,00 лева, която сума ответника следва да заплати ведно със законната лихва
считано от 12.11.2014г. до окончателното изплащане. За разликата над сумата от
58940,00 лева до първоначално предявения размер от 86 550,00 лева иска следва
да се отхвърли като неоснователен.
За вредите от
забавеното изпълнение на задължението да се плати главницата ответника дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Задължението за плащане на
застрахователното обезщетение възниква без отнапред определен ден за
изпълнение. Следователно за поставянето на ответника в забава следва да се
отправи покана. Ролята на покана играе депозираното пред застрахователя
уведомление за щета, но забавата настъпва едва след като застрахования
представи всички документи необходими на застрахователя за произнасяне по
щетата – арг. от чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.). Тези условия по настоящото дело
са изпълнени на 18.10.2013г, следователно 15-дневния срок за изпълнение на
задължението изтича на 02.11.2013г. За периода на забавата от 04.11.2013г. до 11.11.2014г.
върху главницата от 58940,00 лева се натрупват лихви в размер на 6121,25 лева.
Следователно искът
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание до размера на сумата от 6121,25
лева. За разликата до пълния предявен размер от 8844,00 лева искът следва да се
отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва
направата на такива за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер
на 7215,92 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете следва да му
бъдат присъдени 4921,45 лева.
Ответникът доказва
разноски за депозит за САТЕ и свидетел в общ размер на 250,00 лева, от които съразмерно
на отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят 79,49 лева. Съдът не
присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника, тъй като същият е
представляван в производството от адв. Д.С., а не от юрисконсулт, като по
делото липсват доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство.
След съдебна
компенсация, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски в
размер на 4841,96 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес: *** да
заплати на „Г. МС“ ЕООД, ЕИК *******, и адрес: град С., бул. „*******, ет. *******,
както следва: на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 58940,00 лева –
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие -
противозаконното отнемане на лек автомобил „Ауди Кю 5”, с рег. № ******* на
17.10.2013г от неизвестен извършител, ведно
със законната лихва от
12.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 6121,25 лева –
мораторна лихва за периода от 04.11.2013г – 11.11.2014г., а на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 4841,96 лева – разноски за производството
съразмерно на уважената част и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) за
разликата над сумата от 58940,00 лева до 86550,00 лева,
а иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за разликата над
сумата от 6121,25 лева до 8844,00 лева.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: