№ 74
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110208579 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК *********, срещу наказателно
постановление № Р-10-406/25.05.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание
чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД са наложени
имуществени санкции, както следва:
1. По т. 1 на АУАН № Р-06-317/21.04.2021 г. - административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева;
2. По т. 2 на АУАН № Р-06-317/21.04.2021 г. - административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева;
3. По т. 3 на АУАН № Р-06-317/21.04.2021 г. - административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление. Сочи се, че не били посочени фактите и обстоятелствата относно
извършването на процесното нарушение. Твърди, че неправилно дружеството било
санкционирано за извършено нарушение в условията на повторност. Счита, че неправилно е
определена датата на нарушението. Намира санкцията за непропорционална на тежестта на
нарушението. Намира деянието за маловажно и моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН. Моли
за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Любенова, която оспорва
жалбата. В дадения ход по същество същата пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено, претендира разноски. Представя и писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:
От фактическа страна се установява, че с НП № Р-10-179/09.03.2018г., издадено от
зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на
чл.108, ал.1 от КЗ, което е влязло в сила на 04.02.2020г.
В Комисията за финансов надзор /КФН/ постъпила жалба с вх. № 91-02-327 от
11.03.2021г. от Цветомир Цеков. В жалбата се посочвало, че пред „ЗД БУЛ ИНС” АД са
предявени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие. Претенциите са заведени на
основание застраховка „Автокаско“, полица №Е 19990013347. Щетите били регистрирани
със следните номера: № **********, № ********** и № **********.
Във връзка с извършване на проверка по случая, с писма на КФН, изх. № 91-02- 327 от
12.03.2021 г, от „ЗД БУЛ ИНС” АД е изискано писмено становище по случая, ведно със
заверено копие от цялата документация по претенцията. Отговорът на застрахователя,
заедно с изисканите от същия доказателства, постъпил в КФН с писмо, вх. № 91-02-327 от
19.03.2021 г. на тяхна база било установено, че на 23.07.2019 г. в „ЗД Бул Инс“ АД е
сключена застрахователна полица №Е 19990013347 за застраховка „Каско“, с която е
застрахован лек автомобил „Ауди А8“, с per. №СВ3610ВН и период на покритие от
23.07.2019 г. до 22.07.2020 г.
На 19.06.2020 г. в „ЗД Бул Инс“ АД била предявена претенция № ********** за
изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило на паркинг застрахователно
събитие, на основание по-горе посочената застрахователна полица.
Писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията са представени на датата на завеждане на претенцията - 19.06.2020 г.
Банкова сметка и фактури с подробно описание на разходите за нови части, материали
и труд са представени пред застрахователя на 22.12.2020 г.
На увредения автомобил е извършен оглед на 19.06.2020 г., въз основа на който е
съставен опис на увредените детайли.
След 22.12.2020 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани
допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията съгласно чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ).
След извършена от КФН проверка, на 18.03.2021 г. застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 295,06 лв. по сметката на увреденото лице.
При прегледа на представените в КФН документи по претенция № ********** се
установило, че „ЗД БУЛ ИНС” АД се е произнесло по заведената претенция извън
законоустановения срок.
На 19.06.2020 г. в „ЗД Бул Инс“ АД била предявена претенция № ********** за
изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило на паркинг застрахователно
събитие, на основание по-горе посочената застрахователна полица.
Писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията са представени на датата на завеждане на претенцията - 19.06.2020 г. Банкова
сметка и фактури с подробно описание на разходите за нови части, материали и труд са
представени пред застрахователя на 22.12.2020 г.
На увредения автомобил е извършен оглед на 19.06.2020 г., въз основа на който е
съставен опис на увредените детайли.
2
След 22.12.2020 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани
допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията съгласно чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ).
След извършена от КФН проверка на 18.03.2021 г. застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 842,66 лв. по сметката на увреденото лице.
При прегледа на представените в КФН документи по претенция № ********** се
установило, че „ЗД БУЛ ИНС” АД се е произнесло по заведената претенция извън
законоустановения срок.
На 10.07.2020 г. в „ЗД Бул Инс“ АД била предявена претенция № ********** за
изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие,
на основание по-горе посочената застрахователна полица.
Писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията са представени на датата на завеждане на претенцията - 10.07.2020 г. Банкова
сметка и фактури с подробно описание на разходите за нови части, материали и труд са
представени пред застрахователя на 22.12.2020 г.
На увредения автомобил е извършен оглед на 10.07.2020 г., въз основа на който е
съставен опис на увредените детайли.
След 22.12.2020 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани
допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията съгласно чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ).
След извършена от КФН проверка на 18.03.2021 г. застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 251,70 лв. по сметката на увреденото лице.
При прегледа на представените в КФН документи по претенция № ********** се
установило, че „ЗД БУЛ ИНС” АД се е произнесло по заведената претенция извън
законоустановения срок.
Д.Н., на длъжност „младши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция
„Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, която извършила
проверката по подадената жалба, установила, че застрахователното дружество не се е
произнесло в срок от 15 работни дни след постъпването на всички документи по заведените
щети, с което е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ и съставила на ЗД "БУЛ
ИНС" АД АУАН № Р-06-317/21.04.2021г. за общо 3 нарушения на разпоредбата на чл. 108,
ал. 1 КЗ, всичките извършени на 19.01.2021 г. в гр. София. Актът бил съставен в
присъствието на представител на дружеството, който го подписал, без възражения. Такива
не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на цитирания АУАН било съставено и атакуваното пред СРС наказателно
постановление № Р-10-406/25.05.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание
чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД са наложени
имуществени санкции, както следва:
1. По т. 1 на АУАН № Р-06-317/21.04.2021 г. - административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева;
2. По т. 2 на АУАН № Р-06-317/21.04.2021 г. - административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева;
3. По т. 3 на АУАН № Р-06-317/21.04.2021 г. - административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за извършени нарушения на чл.
108, ал. 1 от КЗ в условията на повторност.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката Николова, както и
на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира в
цялост доказателствената съвкупност по делото, тъй като е непротиворечива и безспорно
установява приетите от съда фактически обстоятелства. Еднопосочността на доказателствата
не налага подробното им обсъждане при липса на оплаквания във връзка с установените
факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и
ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя чрез
негов представител по пълномощие с изрично пълномощно да получава и подписва АУАН,
издадени от КФН.
Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя срещу наказателното
постановление. Съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението,
включително мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването
му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на законоустановения за
произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно конкретизирани, за да може да се
разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е също
съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка. Наказващият орган правилно е приел, че срокът от 15
работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в КЗ, е започнал да тече от датата, на
която застрахованото лице е предало на застрахователя необходимите документи, за да се
произнесе по претенцията, което в процесната хипотеза е станало на 22.12.2020г – и за трите
застрахователни претенции. Следователно предвиденият в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ
срок от 15 работни дни, в рамките на който застрахователят е трябвало да определи и
изплати размера на обезщетението, алтернативно мотивирано да откаже плащането, е
започнал да тече именно от този момент, респективно е изтекъл на 18.01.2021 г., а
нарушението следва да се счита за извършено на следващия ден - 19.01.2021г., както
правилно е посочено в АУАН и НП.
Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с непроизнасянето на
застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. То се явява и извършено при условията
на повторност, което се установява от приложените като доказателства по делото НП № Р-
10-179/09.03.2018г., влязло в сила на 04.02.2020 г. в момента на влизане в сила на
решението на АССГ, с което е оставено в сила решението на СРС, потвърдило това
постановление.
Правилно АНО е приел, че всяко отделно непроизнасяне по трите претенции
представлява отделно административно нарушение, за което по силата на чл.18 от ЗАНН
(когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
4
поотделно за всяко едно от тях.) се налага отделно наказание.
Налице са и предпоставките за квалификацията на нарушенията като извършени в
условията на повторност съгласно § 1. т. 51 от ДР на КЗ - извършениса в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което на дружеството е наложено
наказание за същия вид нарушение. Не е допуснато процесуално нарушение досежно това,
че за първи път с наказателното постановление жалбоподателят е бил уведомен, че деянието
е извършено при условията на повторност. Данни за наличие или липса на повторност не
биха могли да бъдат посочени при установяване на нарушението и съставянето на АУАН.
Повторността е категория, относима при определяне на размера на наказанието и подлежи
на установяване и преценка от органа, компетентен да наложи наказанието
(административнонаказващият орган) в издадения от него властнически акт (наказателното
постановление), а не от органа, установяващ нарушението и съставящ АУАН. В АУАН са
описани всички съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател и предвидени в
нормата на чл. 108 ал. 1 КЗ. Ето защо съдът намери, че още със съставяне на АУАН на
дружеството – жалбоподател са предявени всички съставомерни признаци на вмененото му
нарушение, а въведения едва с НП признак „повторност” е такъв, който касае единствено
размера на санкцията, и посочването му едва в наказателното постановление не е от
естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана
въобще.
Наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000 лв. за всяко от трите
нарушения e определена съразмерно на обществената опасност на нарушението и в
минимален размер с оглед по-тежката квалификация на нарушението като повторно и съдът
не би могъл да я ревизира допълнително в полза на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира,
че размерът на наказанието е определен правилно.
Естеството на нарушенията, важността на засегнатите обществени отношения,
свързани с реализирането на основни права на застрахованото лице като страна по
застрахователното правоотношение, обстоятелството, че нарушението е извършено
повторно, мотивират съдебния състав да приеме, че случаят не може да бъде квалифициран
като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Поради това наведените от жалбоподателя
доводи в тази насока следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за отмяна или
изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Подадената срещу него жалба
е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед актуалната редакция на ЗАНН към датата на съдебното производство съдът
следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на КФН, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на възнаграждението следва да
бъде 80 лева, съобразно правилата за неговото изчисляване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-406/25.05.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1,
т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от
ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД са наложени имуществени санкции, както следва:
1. По т. 1 на АУАН № Р-06-317/21.04.2021 г. - административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева;
2. По т. 2 на АУАН № Р-06-317/21.04.2021 г. - административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева;
3. По т. 3 на АУАН № Р-06-317/21.04.2021 г. - административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* да заплати на въззиваемата страна
Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6