№ 3073
гр. Варна, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Галина Чавдарова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501707 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.122 ГПК.
Образувано е въз основа на определение №8541/05.08.2022г., постановено по ГД
№9991/2022г. на ВРС, 46 състав, с което е повдигната препирня за подсъдност за определяне
на местно компетентен съд измежду Районен съд –София и Районен съд –Варна в
производство по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Окръжен съд –Варна е оправомощен да разреши спора за местна подсъдност между
посочените съдилища съобразно разпоредбата на чл.122, ал.2 ГПК като по-горен съд на
Районен съд – Варна, който последен е отказал да разгледа делото с цитираното по-горе
определение.
По същество на спора: Производството е било образувано пред РС-София, въз основа
искова молба на Д. ПЛ. П., ЕГН **********, от гр.Варна, против ЕОС МАТРИКС ЕООД,
ЕИК *********, София, с искане за установяване по отношение на ответното дружество
като цесионер на вземането на ОББ АД, по договор за кредитна линия от 28.05.2007г.,
договор за издаване на кредитна карта от същата дата и договор за предоставяне на
потребителски кредит от 28.05.2007г., че ищецът не дължи сумата, за която е издаден
изпълнителен лист по ЧГД №7930/2011г. на ВРС, който изп.лист е предмет на
принудително изпълнение по изп.дело №171/2012г. на ЧСИ Ст.Данова и изп.дело
№399/2020г. на ЧСИ Ст.Данова, рег.№718 в КЧСИ.
Видно от приложен към исковата молба изпълнителен лист, издаден по цит. ЧГД
№7930/2011г. на РС-Варна, ищцата е била осъдена да заплати на ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД, София, сумите: 18613.18 лева главница по договор за кредит,
1
2545.24 лева договорна лихва за периода до 25.05.11г., 158.72 лева наказателна лихва за
просрочени главници до 25.05.11г. ведно със законна лихва върху главницата от 27.05.11г.
до окончателното изплащане ведно с разноските, сторени в производството по чл.417 ГПК.
РС-София, след извършена служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца
е констатирал, че е налице регистриран такъв в гр.Варна, поради което с определение
№14992/14.06.2022г. по ГД №31660/2022г. на СРС, е прекратил производството служебно
поради наличие на специалните предпоставки за подсъдността спрямо потребители и на
основание чл.-113 и пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП като изпратил делото на компетентния РС-
Варна.
С определение от 05.08.22г. последният по ГД №9991/2022г. е повдигнал препирня за
подсъдност между двата съда като изложил мотиви, че в случая не се касае до спор, основан
на потребителско качество на ищеца, а до такъв с правно основание чл.439 ГПК. Съдът
изложил мотиви, че в случая предмет на спора е не имущественото право на ищеца, а
правото на ответника на принудително изпълнение, поради което потребителската защита
по отношение на ищеца е неприложима. Поради това съдът приел, че приложение към спора
следва да намери общата разпоредба за подсъдността в чл.105 ГПК – по седалището и
адреса на управление на ответното дружество, т.е. че компетентен да разгледа спора е РС-
София.
Въз основа на приложените дела и конкретиката на повдигнатия спор, въззивният съд
намира следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, от
кредитополучател по договор за потребителски кредит срещу кредитодателя /чрез цесионера
му/, за установяване несъществуване на вземането му, основано на същия договор, поради
погасяването му по давност. Настъпилите правопогасяващи факти, попадащи в обсега на
чл.439 ГПК, се твърдят именно по отношение на договора за потребителски кредит, за който
е издаден изпълнителния лист, предмет на принудително събиране на ищеца. В този случай
съдът намира, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.113 ГПК, която изключва
общата подсъдност по чл.105 ГПК, тъй като спорът е по повод договор с характер на
потребителски.
Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР №3/2022г. по т.дело
№3/2019г. на ОСГТК на ВКС, преценката за това дали се касае за иск на или срещу
потребител, следва да се извърши при зачитане общата легална дефиниция на понятието
„потребител“ в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото
понятие в други закони – напр.ЗКНИ /пар.1, т.20/ или ЗПК /чл.9/ и др. Посоченото общо
определение отразява основните характеристики, дадени с транспонираното в ЗЗП вторично
законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в
различни сфери на обществения и икономически живот. Тези характеристики се свеждат до
това, че като страна по договор с търговец /кредитна институция/, потребителят винаги е
физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски интерес. Дефинираното
в ЗЗП понятие „потребител“ се покрива с даденото в чл.2, б.б от Директива 93/13 ЕИО на
2
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Преценката дали са
налице качествата потребителски спор се дължи на съда, сезиран с конкретен правен спор,
произтичащ от/или свързан със сключен с търговец договор. В случая е очевидно, че
сключеният договор, явяващ се основание на вземане на кредитора, което се отрича в
процеса, може да се квалифицира като потребителски с оглед качеството на
кредитополучателя и целта на кредита.
Искът по чл.439 ГПК е с предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа
на издадено изпълнително основание за дължимост на парични вземания, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение. Изпълнително дело е било образувано през 2012г. по
искане на търговеца ОББ АД. Ищецът се позовава на настъпили в изпълнението нови факти,
изразяващи се в погасяване на вземането по давност. При тези факти, няма спор, че ищецът
упражнява последваща защита на правата си, извън заповедното производство, но въз
основа на изпълнение, основано на задължението по договора за финансова услуга. В това
правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по см.на цит. пар.13 от ДР на
ЗЗП. Съгласно цит.разпоредба, „потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съставът приема, че потребител по договор за финансова услуга, какъвто е ищеца,
претендиращ защита срещу изпълнението основано на този договор, независимо от
избрания способ, може да се ползва от специалната местна подсъдност. Аргумент съдът
намира в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностните актове, е предвидена
засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е
и нормата на пар.1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които
осигуряват по-висока степен на защита на потребителите/. Поради това, с оглед качеството
на ищеца и изложените в молбата факти и обстоятелства, съставляващи основание на иска,
същият води иска именно в качеството на потребител на финансова услуга като страна по
сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар.13, т.1 вр. с т.12 от ДР
на ЗЗП. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на
ищеца на потребител на финансова услуга, от което произтича и правото на избор на местна
подсъдност по чл.113 ГПК. Релевантно в случая е основанието, на която е възникнало
оспорваното вземане. Основанието на вземането не е променено спрямо спора за
имущественото право, тъй като отричаното вземане се основава именно на договора за
потребителски кредит. В заключение, съдът намира, че разпоредбата на чл.113 от ГПК не
намира приложение само в случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или
такива предявени срещу прекия доставчик на услугата. /арг. и в определение №
607/23.11.2015г., постановено по ч.т.д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./ При липса
на изрично посочени в чл.113 от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за
всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях
договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера
3
на иска, интереса на ищеца по същия е отричане вземането на ответника, основано на
заповедта за изпълнение и договора за кредит. Поради това, въззивният съд намира, че в
случая са налице предпоставките на чл.113 от ГПК и компетентен да разгледа спора по
правилата на местната подсъдност е Варненски районен съд. Съгласно цит.разпоредба на
чл.113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват по настоящия адрес на
потребителя, а същият е в гр.Варна.
Воден от горното и на основание чл.122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от Д. ПЛ. П., ЕГН **********,
от гр.Варна, против ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, София, иск за установяване по
отношение на ответното дружество като цесионер на ОББ АД, че ищецът не дължи общо
сумата от 21 317.14 лева, вкл. главница, договорна лихва, наказателна лихва и законна лихва
върху главницата от 27.05.2011г. до окончателното изплащане, което вземане е основано на
договор за кредит, сключен с ОББ АД на 02.02.2010г., цедирано впоследствие на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, ведно с разноските за водените производства, за която е издаден
изпълнителен лист по ЧГД №7930/2011г. на ВРС, Десети състав, който изп.лист е предмет
на принудително изпълнение по изп.дело №171/2012г. на ЧСИ Ст.Данова, продължено по
изп.дело №399/2020г. на ЧСИ Ст.Данова, рег.№718 в КЧСИ, е РАЙОНЕН СЪД –ВАРНА, на
основание чл.122 вр.чл.113 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд - гр.Варна по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4