Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 06.03.2025 година г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав в
публично съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
при
секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 2466
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД.
С исковата молба и
уточняваща молба от 22.02.2021 г. ищецът “В.“ АД твърди против „П.Е.А.“ ЕООД,
че са в търговски взаимоотношения породени от сключен договор за наем на
строителна техника и механизация и анекс от 18.10.2017 г., с който се възлага и
извършването на СМР за обект „Закриване
и рекултивация на старо депо за твърди битови
отпадъци в местност „ Градище“ срещу възнаграждение, част от което в размер на
10 % е платимо авансово съгласно
клаузата на чл.6. След приспадането на сумите, съгласно описаните в исковата
молба фактури, и въпреки отправянето на нотариална покана изпълнителят отказва
да изпълни възложените му дейности в цялост, поради което част от предоставения
аванс остава неусвоен и невъзстановен на възложителя. Също така се твърди, че
ответникът дължал връщането на суми, платени за неизвършени доставки –
39 640, 18 лв. С отправено от него едностранно изявление с връчването на
нотариална покана и изтичане на посочения срок, договорните отношения между
страните били развалени и ответникът дължал част от изплатения аванс, поради
което иска да бъде осъден да му заплати сумата от 39 640, 18 лв., с която
неоснователното се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателно изплащане на паричното задължение, както и направените
разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска с твърдения, че липсва основание
за връщане на получената авансово сума, тъй като липсва неизпълнение от страна
на дружеството на задължения по анекс от 18.10.2017 г. и договор от 16.10.2017
г. Сочи, че договорното правоотношение не е развалено по надлежния ред, тъй
като не са налице предпоставките на чл.87, ал.3 ЗЗД и не е възникнало
задължение за връщане на дадени суми на отпаднало основание. При евентуалност –
прави възражение за прихващане с насрещно вземане за сумата от 292 530, 13
лв., дължима на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляваща дължимо
възнаграждение за извършени СМР за посочения обект и приложената фактура №
310/16.11.2020 г.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото се установи, че страните са в
търговски правоотношения по повод сключен договор за изработка. Страните са
сключили договор (за наем) от 16.10.2017 г. съгласно който ответникът е наел
от ищеца П.Е.А. ЕООД транспортна техника
и транспортни средства съгласно приложение № 1, за обект „Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в
местност „Градище“ в землището на село Дряново срещу цена, посочена в
приложението. Видно от същото страните са уговорили наемане на транспортна
техника за брой машиносмени на обща стойност
920875,37 лв. без ДДС или 1105050,44 лв. с ДДС. В последствие с анекс от
18.10.2017 г., ответникът възлага на ищеца да изпълни поръчка за строителство с предмет: „Закриване
и рекултивация на старо депо за твърди битови
отпадъци в местност „Градище“ в землището на село Дряново“, съгласно приложение
№ 1. В чл.1, ал.2 е посочено, че в
обхвата на поръчката се включват следните строителни и рекултивационни
работи и други дейности, а именно: предепониране на
отпадъците в проектното тяло на депото, изпълнение на строителни работи
/изкопни и насипни/, включително доставка на материали, осигуряване на
механизация, работна сила и всички други услуги и дейности, необходими за
изпълнение на рекултивационните дейности, съобразно
одобрения проект, временно строителство за целите на обекта, дейности по
временна организация на движението, техническа и частична биологична рекултивация, грижи за растителността през първата година,
отстраняване на дефекти през 12-месечния срок съгласно правилата за въвеждане в
експлоатация на обектите, изготвяне на екзекутивна документация за обекта,
други нестроителни дейности срещу уговорената цена 920875,37 лв. без ДДС или
1105050,44 лв. с ДДС, а именно посочената обща цена на машиносмените
по първоначалния договор за наем на строителна техника, като в чл.4, ал.2 е
посочена обща цена на поръчката от 957710,39 лв без
ДДС или 1149252,47 лв. с ДДС. Уговорено е авансово плащане – 10 % от
стойността. Срокът за изпълнение на договора е 22 месеца. Договорът е сключен с
ответника като подизпълнител на възложени с договор № Д-32-3/12.10.2017 г. с
МОСВ договор за възлагане на обществена поръчка за процесния
Обект „Закриване и рекултивация на старо депо за твърди
битови отпадъци в местността „Градище“ в землището на гр.Дряново, област
Габрово“
От заключението на допуснатата и
изслушана по делото ССчЕ
се установи, че ищцовото дружество е превело на
ответника сумите по фактура №**********/29.12.2017 г. в общ размер
110 505, 05 лв. авансово плащане по договора за обекта, която е преведена
с платежно нареждане от 03.01.2018 г. и сумата по фактура № 00000000236/29.11.2018
г . в размер на 20 000 лв. за аванс по договор с платежно нареждане от
28.11.2018 г. Сумата по издадена фактура №№00000000221/08.08.2018
г. (за КСС1, КСС2, КСС10) е преведена на ответника, след извършено прихващане
до размера от 2 880 лв. (протокол от 15.08.2018 г.), на 24.08.2018 г., а
сумите по останалите фактури №№00000000233/04.10.2018 г. (протокол №2-1, Протокол №2-2 и Протокол
№2-3) и № 00000000242/07.12.2018 г. (Протокол 3-1 и Протокол 3-2), след
приспаднат аванс 12 % и на сума от 13 920, 00 лв., са преведени на ответника. Горните протоколи фактури и платежни
нареждания а представени като доказателства по делото. След приспадане на
сумите за аванси по двете фактури,
вземането от 39 640, 18 лв. е осчетоводено в сметка
402-9-209-Доставчици по аванси в счетоводството на ищеца. В счетоводството на
ответното дружеството не се води задължение за получения аванс.
Ответникът е издал на ищеца фактура
№**********/16.11.2020 г. с основание Извършено СМР, съгласно Образец “Акт19, Протокол №4 за обект „Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в
местност „Градище“ в землището на гр.Дряново, обл.Габрово
на стойност 292 530, 43 лв. с ДДС, за които не са установени плащания и
погасявания и по сметка 7411-Клиенти „В.“ АД остава непогасено вземане по същата фактура.
Не е спорно, а и се установи по делото,
че към момента на предявяване на иска обектът „Закриване и рекултивация
на старо депо за твърди битови отпадъци в местност „Градище“ е завършен и приет
с акт образец 16 на 03.12.2019 г.
С вл. в
законна сила решение по т.д.№161/2021 г. на СГС, ТО VI-
21 състав е отхвърлен предявените от П.Е.А. ЕООД, ЕИК *********, срещу В. АД,
ЕИК ********* искове по чл. 258 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на остатък
от възнаграждение в размер 311026,53 лв.
за изпълнени СМР на обект „Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в
местност „Градище“ в землище на гр.Дряново, обл.
Габрово“ въз основа на договор за наем на строителна техника от 18.10.2017 г. и
анекси от 18.10.2017 г. и 28.02.2019 г., както и за заплащане на обезщетение за
забавено плащане в размер на 2844,04 лв. за период на забава 21.12.2020 г. –
24.01.2021 г. Съдът е приел, че не е доказано от страна на изпълнителя конкретно
изпълнени СМР на обекта в гр.Дряново и
че представените доказателства са относими само към
актуваните СМР за обекта в Дряново, които са заплатени, същите не доказват
твърденията му да е изпълнил по възлагане на ответника конкретните СМР, за
които претендира възнаграждение (311 026, 53 лв.)
Страните по настоящето дело спорят дали е
налице неизпълнение на договорните задължения на ответника – изпълнител да
извърши в срок възложените СМР, и основание за разваляне на договора с
едностранното изявления на ищеца отправено с нот.покана
връчена на 13.11.2020 г. връчена на „сътрудник“ на ответника. Съдът намира, че неоснователно
се твърди, че поканата до изпълнителя е ненадлежно връчена. Освен това следва
да се посочи, че упражняването на правото на кредитора едностранно да развали
договора при неизпълнение може да бъде упражнено и с връчването на исковата
молба.
Страната, която е упражнила това потестативно право се позовава на неизпълнение на договорни
задължения и на клаузата на чл.22, ал.1, т.4 от договора (анекс от 18.10.2017
г.) към договор за наем, в която хипотеза не е длъжен да дава предизвестие, при
от изложените от ищеца твърдения за неизпълнение, като се позовава на „системно
неизпълнение“. Същите следва да се сведат до неизпълнение на СМР описани в
Протокол 4, за коти твърди, че е изпълнил със собствен ресурс.
С писмо с вх.№ 343618/13.08.2021 г. от
МОСВ по делото са представени писмени доказателства относно възлагането,
изпълнението и заплащането на извършеното СМР по договора, в т.ч. Междинен
сертификат за плащане №4/05.12.2019 г. и актове за спиране на строителството за
процесния обект. Съгласно представените от третото
неучастващо по делото лице МОСВ доказателства за обекта „закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в
местност „Градище“ в землището на гр. Дряново, област Габрово“ е съставен акт
образец 19 от 03.12.2019 г., установяващ годността на строежа за ползване по
предназначение, като на 04.12.2019 г. е издадено и разрешение за ползването му.
От третото лице МОСВ е представен и междинен сертификат за плащане №4/05.12.2019
г., съдържащ изпълнените работи в цялост, върху който се съдържа отбелязване да
е коригиран от ответника В. АД, в качеството му на строител, на 13.12.2019 г.,
съгласно направени забележки по изпълнението. Следователно СМР, извън рекултивацията, са били изпълнени преди 04.12.2019 г.
От заключението на допуснатата и
изслушана по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че възложените
на ответника Строително – монтажни работи са конкретизирани в КСС 1 до 10. От
представените по делото и описани в заключението писмени доказателства вещото
лице установява, че отразените по вид и количество СМР в Междинния протокол
№4са приети и изпълнение от „В.“ АД и строителния надзор с тристранно подписани
актове обр.12 , описани в таблица на стр.7 от
заключението. Съобразявайки ги вещото лице прави извода, че СМР са изпълнени в цялост
с изключение на подпозиция 9 „Косене на новозасяти площи-двукратно“ изпълнена на 50 %. Тя е
включена в позиция „Биологична рекултивация на депо –
17, 8 дка“ в КСС-7.
Вещото лице е посочило стойността на процесните СМР по ед.цени посочени в КСС от 1 до 10
(558 848, 85 с ДДС), като уточнява обаче че за много позиции не са
посочени ед.цени. Също така изяснява и стойността за СМР с посочени ед. Цени в
предходно съставените протоколи обр.19 – Междинен
протокол 1, 2 и 3, за които процесните СМР обаче съвпадат
по вид (л.16 от заключението). От заключението е видно и стойността на онези
СМР, които са отразени в Междинния протокол № 4, за които няма посочена ед.
Цена в КСС от 1 до 10 – таблица л. 17 от заключението, на обща стойност
36 174, 43 лв. ДДС.
Вещото лице изяснява, че с надлежни актове обр.10 строителството е било спряно за периодите от
04.06.2018 г. до 31.07.2018 г. и от 17.10.2018 г. до 25.09.2019 г. Съгласно клаузите на договора и предвид, че датата на подписване на протокол обр.2 за откриване
на строителна площадка и ниво е 03.01.2018 г., то крайният срок за изпълнение
на договора е 30.10.2018 г., а след удължаването му с периода на спиране по –горе,
то крайният срок е 06.12.2019 г.
От допълнителното заключение на вещото
лице и представените двустранно подписани протоколи обр.19
за изпълнени СМР от „Интерфоун“ ЕООД по Междинния
протокол 4 са съставени фактури описани в стр.1 от заключението – 5 бр. и
фактура №1364/29.01.2019 г. изд. от „Дениво Груп“
ЕООД. Вещото лице изяснява, че коригирания Междинен протокол №4 от 13.12.2019 г. /л.296 от делото/ са
актувани по пера КСС от 1 до 10, както и е прибавена стойността по заменителна таблица и стройността на непредвидените СМР.
Намалена е стойността по КСС на отпадналите СМР Общата стойност по поръчката възлиза
на 1 605 801, 47 лв. без ДДС, на колкото възлиза и стойността на одобрената работа от МОСВ. В
заключение вещото лице сочи, че възложените на ответника Строително монтажни
работи са конкретизирани в КСС от 1 до 10 и същите съвпадат по вид и количество
със СМР актувани от ВДХ към МОСВ.
От представените писмени доказателства и
заключението на допълнителната СТЕ е видно, че от страна на В. АД са извършени
разходи за извършване на СМР предмет на сключено споразумение от 20.1.2018 г.
между страните и трето лице „Юроком 2000“ ООД и по
фактура № **********/11.12..2019 г.( на стойност 900 лв.) с „Гард СОД“ЕООД.
Също така са направени допълнителни разходи в общ размер на 8815, 10 лв с ДДС по описаните в т.5-3 от допълнителното заключение позиции.
От допълнителното заключение но вещото лице от 01.04.2024 г. е видно, че материалите
по издадените фактури от „Юроком 2000“ ООД към „П Ем
Ай“ ЕООД на стойност 140 075, 83 без ДДС са вложение в строежа и описани в
Протокол 3.1. и Протокол 4.
От заключението на ССче
се установи, че горното споразумение е осчетоводено в счетоводствата на
страните по делото на 20.12.2018 г.
Със заключението си вещото лице
икономист установява, че дружеството не е отчитало разходите за обекта в отделна
аналитична ведомост и не може да установи дали тези разходи за какви обекти са
били извършвани.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира предявения иск за неоснователен.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3
(отпаднало основание) от Закона за задълженията и договорите. Елементите на
неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса
на основание, обедняване на едно лице, обогатяване
на друго лице и причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК и разпределението на доказателствена тежест ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната
сума на соченото от него основание, а ответникът - да докаже, че такова
основание за получаването, съответно задържане на полученото съществува. Ищецът
освен плащането на сумата следва да докаже и
евентуалните си насрещни възражения за обстоятелствата, водещи до отпадане на
основанието-нищожност, унищожаемост, разваляне.
Възможно е ищецът, предвиждайки възраженията, които могат да му бъдат направени
от страна на ответника, да посочи в исковата си молба, че вещта е предадена или
сумата е платена въз основа на неосъществено или отпаднало основание. В този
случай отново следва да докаже основанията за отпадане на основанието – напр.
разваляне на договора, на което в случая се позовава и ищеца „В.“ АД. Съгласно
клаузата на чл.22, ал.1, т.4 от договора за едностранното му развалянето от
страна на възложителя с писмено уведомление и без да даде подходящ срок за
изпълнение, следва да е налице неизпълнение – забавено изпълнение, вследствие
на което то да е станало безполезно или да е трябвало да се извърши непременно
в уговореното време. Клаузата от договора, както и разпоредбата на чл.87, ал.2
от ЗЗД, която урежда т.нар.фикс – сделки има предвид
неизпълнение под формата на забава, и то на такова задължение, чието изпълнение
след срока е безполезно и не е в състояние да удовлетвори кредитора. В случая –
от анализа на писмените и гласни доказателства не се установи изпълнителят да е
просрочил изпълнението на свои задълженията, нито че не е изправна страна по
договора. Не е налице твърдение, нито се доказа втората предвидена в клаузата
хипотеза-да не е извършил услугата с нужното качество. По делото не се установи
неизпълнение по см. на чл.22, ал.1, т.4 от договора от страна на изпълнителя.
Следва да се посочи също, че тази клауза от договора не очертава белезите на „фикс-сделка“. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в съвкупност не се установи изпълнението на кои задължения е
просрочено, както и неизпълнение с нужното качество, при което се предвижда
възможност за едностранно разваляне на договор с писмено предупреждение и
определяне на подходящ срок на изпълнение
(срв.чл.87,ал.1 ЗЗД).
В обобщение – ищецът,
чиято е доказателствената тежест да докаже възникването
на основания за разваляне на договора, не установи такова неизпълнение. Конкретни
такива не са посочени и в писменото предупреждение, не е и даден подходящ срок
за изпълнение от страна на ответника (в който, ако бяха посочени, той би могъл
да изпълни) Неоснователни са доводите на ищеца, основани на влязло в сила
решение на СГС, ТО по друго заведено дело между страните, защото не се
установява че неизпълнение на СМР предмет на решението за отхвърляне на иска за
присъждане на възнаграждение касае същите СМР, чието забавено и неточно
изпълнение ищецът въвежда като основание на предявения пред настоящия състав
иск.
На следващо място -доколкото
е било установено неточно изпълнение спрямо някои обекти, или забавено такова,
то за изпълнителя е възникнало правото да поиска изпълнение без допълнително
възнаграждение, или изпълнение и обезщетение за забава, или – разваляне на
договора, но само с писмено предупреждение и след определяне на срок за
изпълнение, каквито не са били предприети. В случая не е налице неизпълнение,
което да е породило потестативното право на
възложителя да го развали едностранно и без предупреждение и без срок за
изпълнение. Предявеният иск за връщане на платената по договора сума, възоснова на отпаднало основание е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Отправеното с допълнителна искова
молба искане за присъждане на мораторна лихва за периода
от 18.08.2019 г. (срока за изпълнение на договорните задължения ) до завеждане на исковата молба съставлява нов
иск – с ново основание и петитум, поради което
разглеждането му е недопустимо. Освен това следва да се посочи, че при третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието е налице към момента на извършване на престацията,
поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането
става изискуемо от деня, в който отпада основанието – в този смисъл Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.
д. № 1/79 г., Пленум на ВС, но това не означава, че длъжникът по това парично
задължение изпада в забава от този момент, тъй като приложимо е общото правило
на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Тъй като искът следва да
се отхвърли, предявеното възражение за прихващане с насрещно вземане на
ответника не следва да бъде разглеждано и не следва да се обсъждат събраните в
тази връзка доказателства.
Като последица от
отхвърляне на иска следва да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата от
1 150 лв. разноски по водене на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„В.“ АД, ЕИК ********* против „П.Е.А.
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3
от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 39 640,
18 лв., авансово платена сума по договор от 18.10.2017 г., и анекси от
18.10.2017 г. и 28.02.2019,53 лв. за СМР
на обект „Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в
местност „Градище“ в землище на гр.Дряново, обл.
Габрово“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „В.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „П.Е.А.
ЕООД, ЕИК *********, разноски в размер на 1150 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: