Решение по дело №10032/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20237060710032
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

65

гр. Велико Търново,7.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети март  две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                         

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,  разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 032/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за закрила на детето чрез ***И.И., гр....2, против Решение № 77/04.11.2022г., постановено по НАХД 150/22г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № РД-17-5/14.04.2022 г.,  издадено от председателя на ДАЗД, гр. София, с което на Р.И.Х. в качеството ѝ на ...на СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол за допуснато нарушение по чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, на основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 1 000,00 лева. Председателят на ДАЗД е осъден да заплати на Р.Х. направените разноски в размер на 300 лева.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., 1 от НПК , приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Според касатора при правилно възприета фактическа обстановка районният съд неправилно е приложил чл. 7, ал. 1, и ал. 2 от ЗЗДет. и §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, като е приел, че не се изисква официално сезиране на упоменатите институции и в случая поведението на санкционираното лице не съставлява административно нарушение. Поддържа се, че неправилно е приложен законът и по отношение на белега маловажност, като е налице вътрешно противоречие в мотивите на въззивния съд. От една страна районният съд приема, че липсва противоправно деяние, а от друга – че деянието маловажно. В конкретния казус вредни последици са налице, а степента на тяхната обществена опасност не може да бъде определена като по-ниска в сравнение с обикновените случаи, тъй като може да пострада дете или дете да изпадне в риск. От съда се иска да бъде отменено горепосоченото Решение, като съдът постанови ново по съществото на спора, с което да потвърди обжалваното НП. Моли за присъждане на разноски. В о.з. касационната жалба се поддържа от процесуалния представител, който прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

 

Ответникът по жалбата – Р.И.Х., редовно призована не се явява е не се представлява. От пълномощника на същата е постъпило писмено становище, с което оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски. Счита, че, дори да се приеме, че е осъществен състав на нарушение, санкционираното лице е  следвало да понесе еднократно санкция за това, че е нарушила задължението си. Твърди, че в случая за едно и също нещо се търси отговорност 6 пъти, което е недопустимо и в нарушение на чл. 17 от ЗАНН. Изброява и други пороци на НП, обуславящи правилността на оспореното решение. По отношение на маловажността, подчертава, че за същото деяние са съставени АУАН на психолога и на учителя на детето, но техните преписки са прекратени по реда на чл. 28 от ЗАНН.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. ПРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Споделя мотивите на съда, че в случая не е било налице бездействие. Изброяването в чл. 7, ал. 1 от ЗЗДет е алтернативно. Органите на МВР са уведомени и незабавно са взети мерки. Предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 77/04.11.2022 г., постановено по НАХД 150/22г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № РД-17-5/14.04.2022 г.,  издадено от председателя на ДАЗД, гр. София, с което на Р.И.Х. в качеството ѝ на ...на СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол за допуснато нарушение по чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДет, на основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 1 000,00 лева.

 

За да постанови този правен резултат, ПРС е приел за установено от фактическа страна следното : По заповед от 25.10.2021 г. на председателя на ДАЗД в периода 25 – 27.10.2021 г. е извършена проверка в СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол относно спазване правото на детето за закрила при насилие. Проведени са разговори с Р.Х. – врид директор на училището през 2021 г., с психолога, с класния ръководител, с началника на ОЗД към ДСП, с началника на РУ Павликени, инспектор ДСП, както и с пет ученички от 7 клас и една от шести клас. Момичетата споделили за извършени действия със сексуална насоченост спрямо тях от възпитателя М.Г.в периода 11.10.2021 г. – 15.10.2021 г. вкл. В този период била уведомена класната им ръководителка, която била повторно уведомена на 19.10.2021 г. от момичетата и близките им за блудствени действия. На тази дата класната ръководителка уведомила директора Р.Х., а близките подали жалби в училището. Още същия ден директорката информирала РУО – Велико Търново и кмета на Община Сухиндол. Информирала е още и свидетеля по делото инспектор ДПС при РУ – Павликени. На другия ден - 20.10.2021 г., се обадила на служител на РУ Павликени. Сигнал в ДСП е постъпил чрез инспектор ДПС при РУ- Павликени на 20.10.2021 г. Образувано е досъдебно производство и е свикан Координационен механизъм на 21.10.2021 г. При проверката е съставен Констативен протокол вх. №135/27.10.2021 г. На 27.10.2021 г. против Р.Х. е съставен АУАН, който е връчен без възражения на 27.10.2021г. На Х. са съставени още 5 АУАН за общо 6 различни деца. По всички е подадено писмено възражение от 28.10.2021г., в което Х. признава, че не е подавала официална информация, но посочва, че институциите РУ Павликени и ОЗД гр. Павликени са сезирани чрез нейно съдействие и посредничество. На 14.04.2022 г. е издадено НП №РД-17-5/14.04.2022 г. на председателя на ДАЗД против Р.Х. за това, че за периода 20.10.2021 г. – 27.10.2021 г. в гр. Сухиндол в качеството ѝ на врид директор на СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол, като ѝ е станало известно обстоятелството, че М.Ш.на 13 години, ученичка в седми клас в същото училище, е дете в риск, което се нуждае от закрила, поради сигнала ѝ, че е жертва на сексуален тормоз от страна на възпитателя в същото училище М.Г.в сградата на образователната институция, но не е сигнализирала органите за закрила на детето ДСП, ДАЗД или МВР в изпълнение на задължението си по чл.7 ал. 2 вр ал.1 от ЗЗДет, с което е осъществила състава на чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. С НП е прието, че нарушението не е маловажно по чл. 28 от ЗАНН и е наложена глоба в размер на 1000лв. Връчено е на 22.04.2022 г.

 

Установено е, че за идентично деяние – нарушение по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет, срещу класния ръководител на 7 клас и срещу психолога в училището също са съставени 5 бр. АУАН срещу първата и 6 бр. АУАН против втория. С решения на председателя на ДАЗД образуваните по тези АУАН производства са прекратени поради наличие на маловажен случай по ЗАНН и нарушителите са предупредени, че при повторно нарушение на разпоредбата на чл.45 ал.11 от ЗЗДет в 1-годишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще им бъде наложено административно наказание. Установено е, че въз основа на останалите 5 АУАН, съставени на Х., са издадени наказателни постановления за идентично нарушение по отношение на различни деца.

 

При така установените факти, РС – Павликени е направил извод за незаконосъобразност на НП. Съдът е установил, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, същите отговарят на изискуемата от закона форма и съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че по един КП са съставени няколко АУАН, които са с нарушител едно лице. Посочил е, че случаите касаят различни деца и не е налице идентичност, независимо че периодът на деянията съвпада, тъй като няколко деца се оказват в риск от сексуален тормоз от страна на учител в училището, в което учат, за което Х. научава в един ден. Позовавайки се на чл.7 ал.2 от ЗЗДет и посоченият там субект на задължението за незабавно уведомяване на ДСП, ДАЗД или МВР, районният съд е направил извод, че в случая първото лице, което е научило за действията от сексуален характер върху децата, е била класната ръководителка, която е и субект на задължението, а не директорката. Директорката е научила за случая именно от класния ръководител и незабавно е и сигнализирала редица институции, като е подчертано, че законът не изисква официално сезиране. Съдът приема, че с обаждането от страна на Х. *** в работно време, същата е изпълнила задължението си за уведомяване на МВР. Прието е, че всички институции са уведомени и по случая са предприети експедитивни действия. Посочено е, че не е налице бездействие от страна на Х.. Отделно е направен анализ на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, за които е намерено, че не са високи. От допуснатото нарушение – несезиране лично от Р.Х. на ДСП не са произлезли вредни последици. Нарушението е първо. Липсват правни и житейски съображения процесният случай да се третира различно спрямо случаите в 5-те АУАН на първото лице, научило за случаите-класната ръководителка, включително и за детето М.Ш..

 

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

 

Установената по делото фактическа обстановка съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда са подкрепени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени от въззивния съд поотделно и в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция приема относимите за спора факти за отговаряща на обективната действителност. При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилен краен резултат.

 

Съгласно сочената като нарушена нормативна разпоредба лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. За да е налице проявен състав на такова нарушение е необходимо привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да е узнало за наличието на обстоятелството – наличие на нужда от закрила на дете. За целта следва да се установи по несъмнен начин защо, кога и при какви обстоятелства за конкретно дете се е появила такава нужда, както и че субектът на отговорност е узнал за това, но е бездействал.

 

В тази връзка и предвид изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да се опише извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци, вкл. и обстоятелствата, при които е извършено. В НП и АУАН е посочено, че „детето М.Ш.И., на 13 години – ученичка в 7 клас в СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол е дете в риск, което се нуждае от закрила, поради сигнала ѝ, че е жертва на сексуален тормоз от страна на възпитателя в същото училище . М.Г.в сградата на образователната институция“. Кога обаче е станало това и в какво се е изразил твърденият тормоз по никакъв начин не е посочено в НП и в АУАН. За да се прецени, че едно дете е в риск, следва да се опишат точно и ясно обстоятелствата, обосноваващи този риск. Ако от описаните факти не следва, че съответното поведение представлява вид насилие, то по същество не могат да се направят изводи за дете в риск и за дължимо, но неосъществено поведение за действие от страна на лице, което е узнало за дете в риск. Констатираното нарушение на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. То не може да бъде санирано в съдебната фаза.

Правилни са мотивите на районния съд относно авторството на деянието и субекта на нарушението. Към датата на узнаване от страна на директорката за процесните обстоятелства – 19.10.2023 г., класната ръководителка вече двукратно е била информирана за това. По смисъла на чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДет, попадайки в категорията „всяко лице, на което е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна“, за вид Директор е възникнало задължението незабавно да уведоми съответните институции по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДет., Не се споделят доводите на ПРС, че неизпълнението на това задължение от страна на класната ръководителка изключва Х. като субект на нарушението. Законодателят е предвидил като субект на въпросното задължение „всяко лице“, а именно такова се явява и Директор на училището, на която й е станало известно, че има дете в риск. Следователно последната може да бъде субект на нарушение по чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДет.

Въпреки изложеното по-горе и противно на вмененото ѝ от АНО бездействие,  Р.Х. е проявила активност и незабавно в деня на узнаването, който датира минимум 4 дни след първоначалното узнаване от класната ръководителка, е информирала редица институции, в резултат на което целта на закона е постигната – задействани са механизмите за закрила на детето с оглед предприемане на дейности по прилагане на съответните мерки при нужда. Уведомяването само по себе си не би следвало да е самоцел. То би следвало да води до предприемането на мерки за закрила от компетентните органи, както е в случая – образувано е досъдебно производство и е свикан координационен механизъм веднага след като директорът Х. е подала съответните сигнали, били те и неофициални. Тоест целта на законоустановеното уведомяване е изпълнена.

Освен това правилно и законосъобразно ПРС се е позовал на показанията на св. В., който работи в ДПС при РУ Павликени. Същият установява по безспорен начин, че вид Директор на СУ „Св. К.Охридски“ му се е обадила на личния телефон и го е уведомила, че са налице оплаквания за неправомерни действия от страна на учител към ученици в него. След приключване на телефонния разговор , същият е уведомил РУ Павликени, по което е създадена организация за извършване проверка на сигнал. По случая му се е обадил и Кмета на Община Сухиндол, при което свидетелят го е уведомил, че процедурата по проверка на сигнала е започнала и е създадена организация. Същият в последствие се е срещнал с Кмета и Р.Х. пред Общината, при което са изяснили фактическата обстановка. След това той е установявал адресите на родителите на децата, които задължително следва да присъстват на разпитите им. Самият той не е присъствал на разпитите, присъствал е колегата му П.А., а разпитите са били осъществявани от ... А.. Всичко това дава основание на настоящия състав да приеме, че от страна на Р.Х. не е налице твърдяното от АНО бездействие. Същата е уведомила устно представител на ДПС, към РУ Павликени, поради което следва да се приеме, че е изпълнила визираното задължение за уведомяване на едно от трите алтернативно изброени в нормата лица. Законът не предписва задължителна писмена форма за уведомяване на компетентните органи, поради което следва да се приеме, че с устното уведомяване на служител на РУ- ДПС св. В. тя е изпълнила задължението си.

Но дори  хипотетично да се приеме, че е извършено вмененото нарушение, то според настоящия състав случаят би бил маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е прието от въззивния съд. Именно в резултат на нейното поведение е започнало досъдебното производство срещу учителя, поради което крайната цел на закона за осъществяване защита на дете в риск е постигната.

 

С оглед гореизложеното, процесното решение на РС – Павликени следва да бъде оставено в сила.

 

При тази изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция ответната страна се представлява от *** К. М., който се легитимира с пълномощно и договор за правна помощ, като представя и списък на разноските. Предвид горното, съдът следва да присъди на тази страна платената сума за хонорар на адвоката за водене на делото пред АСВТ в размер на 300 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 77/04.11.2022 г., постановено по НАХД 150/22г. по описа на Районен съд Павликени.

 

ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето гр. София да заплати на Р.И.Х., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1

 

 

 

 

                                                                                         2.