№65
гр.
Велико Търново,7.04.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 032/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
председателя на Държавна агенция за закрила на детето чрез ***И.И., гр....2, против Решение № 77/04.11.2022г., постановено
по НАХД 150/22г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено
Наказателно постановление № РД-17-5/14.04.2022 г., издадено от председателя на ДАЗД, гр. София,
с което на Р.И.Х. в качеството ѝ на ...на СУ
„Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол за допуснато нарушение по чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, на основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет
е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000,00 лева. Председателят на ДАЗД е осъден да
заплати на Р.Х. направените разноски в размер на 300 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т., 1 от НПК , приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Според касатора при
правилно възприета фактическа обстановка районният съд неправилно е приложил
чл. 7, ал. 1, и ал. 2 от ЗЗДет. и §1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, като е приел, че не се изисква официално сезиране на упоменатите
институции и в случая поведението на санкционираното лице не съставлява
административно нарушение. Поддържа се, че неправилно е приложен законът и по
отношение на белега маловажност, като е налице вътрешно противоречие в мотивите
на въззивния съд. От една страна районният съд
приема, че липсва противоправно деяние, а от друга –
че деянието маловажно. В конкретния казус вредни последици са налице, а
степента на тяхната обществена опасност не може да бъде определена като
по-ниска в сравнение с обикновените случаи, тъй като може да пострада дете или
дете да изпадне в риск. От съда се иска да бъде отменено горепосоченото
Решение, като съдът постанови ново по съществото на спора, с което да потвърди
обжалваното НП. Моли за присъждане на разноски. В о.з. касационната жалба се
поддържа от процесуалния представител, който прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
Ответникът по жалбата – Р.И.Х., редовно призована не
се явява е не се представлява. От пълномощника на същата е постъпило писмено
становище, с което оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила. Моли за присъждане на разноски. Счита, че, дори да се приеме,
че е осъществен състав на нарушение, санкционираното лице е следвало да понесе еднократно санкция за
това, че е нарушила задължението си. Твърди, че в случая за едно и също нещо се
търси отговорност 6 пъти, което е недопустимо и в нарушение на чл. 17 от ЗАНН.
Изброява и други пороци на НП, обуславящи правилността на оспореното решение.
По отношение на маловажността, подчертава, че за същото деяние са съставени
АУАН на психолога и на учителя на детето, но техните преписки са прекратени по
реда на чл. 28 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. ПРС е направил
задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата
обстановка и правилно е приложил материалния закон. Споделя мотивите на съда,
че в случая не е било налице бездействие. Изброяването в чл. 7, ал. 1 от ЗЗДет е алтернативно. Органите на МВР са уведомени и
незабавно са взети мерки. Предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от
АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е Решение №
77/04.11.2022 г., постановено по НАХД 150/22г. по описа на Районен съд
Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № РД-17-5/14.04.2022
г., издадено от председателя на ДАЗД,
гр. София, с което на Р.И.Х. в качеството ѝ на ...на
СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол за допуснато нарушение по чл. 7, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗЗДет, на
основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000,00 лева.
За
да постанови този правен резултат, ПРС е приел за установено от фактическа
страна следното : По заповед от 25.10.2021 г. на
председателя на ДАЗД в периода 25 – 27.10.2021 г. е извършена проверка в СУ
„Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол относно спазване правото на детето за
закрила при насилие. Проведени са разговори с Р.Х. – врид
директор на училището през 2021 г., с психолога, с класния ръководител, с началника
на ОЗД към ДСП, с началника на РУ Павликени, инспектор ДСП, както и с пет ученички
от 7 клас и една от шести клас. Момичетата споделили за извършени действия със
сексуална насоченост спрямо тях от възпитателя М.Г.в периода 11.10.2021 г. – 15.10.2021
г. вкл. В този период била уведомена класната им ръководителка, която била
повторно уведомена на 19.10.2021 г. от момичетата и близките им за блудствени действия. На тази дата класната ръководителка уведомила
директора Р.Х., а близките подали жалби в училището. Още същия ден директорката
информирала РУО – Велико Търново и кмета на Община Сухиндол. Информирала е още и
свидетеля по делото инспектор ДПС при РУ – Павликени. На другия ден -
20.10.2021 г., се обадила на служител на РУ Павликени. Сигнал в ДСП е постъпил
чрез инспектор ДПС при РУ- Павликени на 20.10.2021 г. Образувано е досъдебно
производство и е свикан Координационен механизъм на 21.10.2021 г. При
проверката е съставен Констативен протокол вх. №135/27.10.2021 г. На 27.10.2021
г. против Р.Х. е съставен АУАН, който е връчен без възражения на 27.10.2021г. На
Х. са съставени още 5 АУАН за общо 6 различни деца. По всички е подадено писмено
възражение от 28.10.2021г., в което Х. признава, че не е подавала официална информация,
но посочва, че институциите РУ Павликени и ОЗД гр. Павликени са сезирани чрез
нейно съдействие и посредничество. На 14.04.2022 г. е издадено НП №РД-17-5/14.04.2022
г. на председателя на ДАЗД против Р.Х. за това, че за периода 20.10.2021 г. –
27.10.2021 г. в гр. Сухиндол в качеството ѝ на врид
директор на СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол, като ѝ е станало
известно обстоятелството, че М.Ш.на 13 години, ученичка в седми клас в същото
училище, е дете в риск, което се нуждае от закрила, поради сигнала ѝ, че
е жертва на сексуален тормоз от страна на възпитателя в същото училище М.Г.в
сградата на образователната институция, но не е сигнализирала органите за
закрила на детето ДСП, ДАЗД или МВР в изпълнение на задължението си по чл.7 ал.
2 вр ал.1 от ЗЗДет, с което
е осъществила състава на чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. С
НП е прието, че нарушението не е маловажно по чл. 28 от ЗАНН и е наложена глоба
в размер на 1000лв. Връчено е на 22.04.2022 г.
Установено
е, че за идентично деяние – нарушение по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет,
срещу класния ръководител на 7 клас и срещу психолога в училището също са
съставени 5 бр. АУАН срещу първата и 6 бр. АУАН против втория. С решения на
председателя на ДАЗД образуваните по тези АУАН производства са прекратени поради
наличие на маловажен случай по ЗАНН и нарушителите са предупредени, че при повторно
нарушение на разпоредбата на чл.45 ал.11 от ЗЗДет в 1-годишен
срок от влизане в сила на предупреждението, ще им бъде наложено административно
наказание. Установено е, че въз основа на останалите 5 АУАН, съставени на Х., са
издадени наказателни постановления за идентично нарушение по отношение на
различни деца.
При така установените факти, РС –
Павликени е направил извод за незаконосъобразност на НП. Съдът е установил, че
при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
същите отговарят на изискуемата от закона форма и съдържат реквизитите по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че по един
КП са съставени няколко АУАН, които са с нарушител едно лице. Посочил е, че
случаите касаят различни деца и не е налице идентичност, независимо че периодът
на деянията съвпада, тъй като няколко деца се оказват в риск от сексуален
тормоз от страна на учител в училището, в което учат, за което Х. научава в
един ден. Позовавайки се на чл.7 ал.2 от ЗЗДет и
посоченият там субект на задължението за незабавно уведомяване на ДСП, ДАЗД или
МВР, районният съд е направил извод, че в случая първото лице, което е научило за
действията от сексуален характер върху децата, е била класната ръководителка,
която е и субект на задължението, а не директорката. Директорката е научила за случая именно от
класния ръководител и незабавно е и сигнализирала редица институции, като е подчертано, че
законът не изисква официално сезиране. Съдът приема, че с обаждането от страна на Х. *** в работно време, същата е
изпълнила задължението си за уведомяване на МВР. Прието е, че всички институции
са уведомени и по случая са предприети експедитивни действия. Посочено е, че не
е налице бездействие от страна на Х.. Отделно е направен анализ на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, за които е намерено, че не са
високи. От допуснатото нарушение – несезиране лично от Р.Х. на ДСП не са
произлезли вредни последици. Нарушението е първо. Липсват правни и житейски съображения
процесният случай да се третира различно спрямо
случаите в 5-те АУАН на първото лице, научило за случаите-класната
ръководителка, включително и за детето М.Ш..
Така постановеното решение е правилно като
краен резултат.
Установената по делото фактическа
обстановка съответства на събраните в хода на производството доказателства.
Изводите на съда са подкрепени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ценени от въззивния съд поотделно и в
тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция приема относимите за спора факти за отговаряща на обективната
действителност. При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилен краен резултат.
Съгласно сочената като нарушена нормативна
разпоредба лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е
длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция
за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. Същото задължение
има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната
от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
За да е налице проявен състав на такова нарушение е необходимо привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице да е узнало за наличието на
обстоятелството – наличие на нужда от закрила на дете. За целта следва да се
установи по несъмнен начин защо, кога и при какви обстоятелства за конкретно
дете се е появила такава нужда, както и че субектът на отговорност е узнал за
това, но е бездействал.
В тази връзка и предвид изискванията на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да се опише
извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци, вкл. и
обстоятелствата, при които е извършено. В НП и АУАН е посочено, че „детето М.Ш.И.,
на 13 години – ученичка в 7 клас в СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Сухиндол е
дете в риск, което се нуждае от закрила, поради сигнала ѝ, че е жертва на
сексуален тормоз от страна на възпитателя в същото училище . М.Г.в сградата на
образователната институция“. Кога обаче е станало това и в какво се е изразил
твърденият тормоз по никакъв начин не е посочено в НП и в АУАН. За да се
прецени, че едно дете е в риск, следва да се опишат точно и ясно обстоятелствата,
обосноваващи този риск. Ако от описаните факти не следва, че съответното
поведение представлява вид насилие, то по същество не могат да се направят изводи
за дете в риск и за дължимо, но неосъществено поведение за действие от страна
на лице, което е узнало за дете в риск. Констатираното нарушение на
процесуалните правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
във връзка с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
То не може да бъде санирано в съдебната фаза.
Правилни са мотивите на районния съд
относно авторството на деянието и субекта на нарушението. Към датата на
узнаване от страна на директорката за процесните
обстоятелства – 19.10.2023 г., класната ръководителка вече двукратно е била
информирана за това. По смисъла на чл. 7, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗЗДет, попадайки в категорията „всяко лице,
на което е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или
дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна“, за вид Директор е
възникнало задължението незабавно да уведоми съответните институции по чл. 7,
ал. 1 от ЗЗДет., Не се споделят доводите на ПРС, че
неизпълнението на това задължение от страна на класната ръководителка изключва Х.
като субект на нарушението. Законодателят е предвидил като субект на въпросното
задължение „всяко лице“, а именно такова се явява и Директор на училището, на
която й е станало известно, че има дете в риск. Следователно последната може да
бъде субект на нарушение по чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗЗДет.
Въпреки изложеното по-горе и противно на
вмененото ѝ от АНО бездействие, Р.Х.
е проявила активност и незабавно в деня на узнаването, който датира минимум 4
дни след първоначалното узнаване от класната ръководителка, е информирала
редица институции, в резултат на което целта на закона е постигната –
задействани са механизмите за закрила на детето с оглед предприемане на
дейности по прилагане на съответните мерки при нужда. Уведомяването само по
себе си не би следвало да е самоцел. То би следвало да води до предприемането
на мерки за закрила от компетентните органи, както е в случая – образувано е
досъдебно производство и е свикан координационен механизъм веднага след като
директорът Х. е подала съответните сигнали, били те и неофициални. Тоест целта
на законоустановеното уведомяване е изпълнена.
Освен това правилно и законосъобразно ПРС
се е позовал на показанията на св. В., който работи в ДПС при РУ Павликени.
Същият установява по безспорен начин, че вид Директор на СУ „Св. К.Охридски“ му
се е обадила на личния телефон и го е уведомила, че са налице оплаквания за
неправомерни действия от страна на учител към ученици в него. След приключване
на телефонния разговор , същият е уведомил РУ Павликени, по което е създадена
организация за извършване проверка на сигнал. По случая му се е обадил и Кмета
на Община Сухиндол, при което свидетелят го е уведомил, че процедурата по
проверка на сигнала е започнала и е създадена организация. Същият в последствие
се е срещнал с Кмета и Р.Х. пред Общината, при което са изяснили фактическата
обстановка. След това той е установявал адресите на родителите на децата, които
задължително следва да присъстват на разпитите им. Самият той не е присъствал
на разпитите, присъствал е колегата му П.А., а разпитите са били осъществявани
от ... А.. Всичко това дава основание на настоящия състав да приеме, че от
страна на Р.Х. не е налице твърдяното от АНО бездействие. Същата е уведомила
устно представител на ДПС, към РУ Павликени, поради което следва да се приеме,
че е изпълнила визираното задължение за уведомяване на едно от трите
алтернативно изброени в нормата лица. Законът не предписва задължителна писмена
форма за уведомяване на компетентните органи, поради което следва да се приеме,
че с устното уведомяване на служител на РУ- ДПС св. В. тя е изпълнила
задължението си.
Но дори хипотетично да се приеме, че е извършено
вмененото нарушение, то според настоящия състав случаят би бил маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е прието от въззивния
съд. Именно в резултат на нейното поведение е започнало досъдебното
производство срещу учителя, поради което крайната цел на закона за
осъществяване защита на дете в риск е постигната.
С оглед гореизложеното, процесното
решение на РС – Павликени следва да бъде оставено в сила.
При тази изход на делото в полза на
ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция ответната
страна се представлява от *** К. М., който се легитимира с пълномощно и договор
за правна помощ, като представя и списък на разноските. Предвид горното, съдът
следва да присъди на тази страна платената сума за хонорар на адвоката за
водене на делото пред АСВТ в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН,
вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/04.11.2022 г., постановено
по НАХД 150/22г. по описа на Районен съд Павликени.
ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето
гр. София да заплати на Р.И.Х.,
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.