Решение по дело №6532/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1359
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20215330206532
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1359
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330206532 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. М. АНДР. от *** против
Наказателно постановление № 21-1030-007853/13.08.2021 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3
месеца и са били отнети общо 12 точки на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява проц. му представител адв. Р. З. от АК- ***, който
поддържа жалбата по направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 06.10.2020 г. в 16.26 ч. в гр.Пловдив, на ул. Васил Левски №111 в
посока север–юг с АТСС TFR1 M № 581 било установено движение на л.а.
1
БМВ с рег. № ***-чужда собственост със скорост от 101 км/ч след отчетен
толеранс от минус 3% от измерената скорост.
След направена справка за собственост на МПС било установено, че
собственик на МПС е юридическо лице. От страна на пълномощника на
дружеството била попълнена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП без да
представи копие на свидетелството за правоуправление на МПС.
За движението на МПС на процесната дата с измерената скорост бил
направен клип, снимков материал, от който е приложен към
административнонаказателната преписка.
За използване на АТСС на процесната дата е съставен протокол от
07.10.2020 г. ведно с копие на удосторение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 и протокол № 8-33-20 от 28.09.2020 г. за преминала
метереологична проверка на АТСС.
Въз основа на събраните доказателства бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на името на жалбоподателя, а
въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което
описаната в АУАН фактическа обстановка била установена по идентичен
начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателства – показания на разпитания в качеството на
свидетел актосъставител Ст. Ст. Як., копие на удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, копие на протокол № 8-33-20 от
28.09.2020 г. за преминала метереологична проверка на АТСС, копие на
прототол за използване на АТСС, справка за собственост на МПС, писмени
обяснения от жалбоподателя, копие на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
копие на пълномощно, копие на Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.,
копие на Заповед рег.№ 8121з-825/19.07.2019 г., както и веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП- снимков
материал от клип № 20744.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставитялт С.Я.
потвърди направените в съставения от него констатации и обстоятелствата,
при които е съставил акта. Неговите показания са в съответствие с писмените
доказателства по делото.
От приложеното копие на протокол за използване на АТСС се
установява, че нарушението е установено с АТСС TFR1 M №581.
От приложеното копие на удосторение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 се установява, че АТСС е от одобрен тип.
От приложеното копие на протокол № 8-33-20 от 28.09.2020 г. се
установява, че АТСС е преминало и предвидената метереологична проверка,
чийто срок на валидност е една година и към датата на нарушението
проверката е важала за АТСС.
Данните в съставения протокол за използване на АТСС съвпадат с
данните в издаденото наказателно постановление – датата на нарушението
2
съвпада с датата , а часът попада в часовия диапазон на работа на АТСС,
мястото на контрол съвпада с мястото на установяване на нарушението,
снимковият материал от клип попада сред номерацията от клипове, заснети с
АТСС. Протоколът за използване на АТСС съдържа всички необходими
реквизити, съставен е редовно. При доказана валидност на АТСС и
компетентност на лицето, което е поставило началото на работа с него и на
лицето, което е проверило въведените в съставения протокол данни, при
установеност, че осъщественият контрол по отношение на нарушението е
съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства, следва да се приеме, че протоколът представлява официален
удостоверителен документ.
Движението на посоченото в АУАН и НП МПС с посочения рег. № се
установява и от приложения снимков материал от клип. Представени са общо
4 статични изображения на три от които се установява движение само на
МПС, за което се отнася издаденото наказателно постановление.
С оглед установената скорост на движение на МПС съдът намира, че
правилно е била предприета процедура по съставяне на акт за установяване на
адм.нарушение, а въз основа на него и наказателно постановление за
констатирано нарушение на ЗДвП.
Правилно е приложен материалният закон. Нормата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП предвижда състав на нарушение при превишение на законово
установената скорост в населено място. Правилно е приложена и съответната
на нарушението санкционна разпоредба. Чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП предвижда
при превишаване на скоростта над 50 km/h- налагане на глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Актът за установяване на адм. нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни лица. Като доказателство за това
е приложеното копие на Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г., копие на
Заповед рег.№ 8121з-825/19.07.2019 г.
Нарушението е описано по ясен начин. Спазени са сроковете за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за
издаване на наказателното постановление. За съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, нарушителят не е бил известен
за съставянето му с покана. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението, а съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая излиза, че
нарушителят е бил известен, намерен е за връчване на вече съставения
АУАН, но не е бил поканен да присъства при съставянето му. Съставяне на
акта за установяване на адм. нарушение в отсъствие на нарушителя е
възможно само при условията, предвидени в чл.40, ал.2 от ЗАНН. Процесният
случай не попада в посочената хипотеза. Нарушителят е известен и е бил
3
намерен, но не му е връчена покана. Съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя е нарушение от категорията на съществените, които ограничават
правото на защита на нарушителя.
При проверка на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта
съдът констатира и нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
според която в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. В попълнената от пълномощника декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП е посочен като водач жалбоподателят. Посочената
разпоредба визира именно собственикът като лице, което има право да посочи
като водач на собственото му МПС. Трето лице на свой ред няма право да
посочва друго лице като водач на МПС. Законът предвижда еднократност на
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. По тези съображения ирелевантни са
оплакванията в жалбата, че на жалбоподателя не била дадена възможност да
посочи кое лице е управлявало на процесната дата, жалбоподателят няма
такова право. Стриктното приложение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП обаче изисква към декларацията да бъде приложено и копие на
свидетелство за правоуправление на лицето, на което е било предоставено
МПС. Такова копие не е предоставено. Има данни, че копие на
свидетелството за правоуправление е търсено от самия жалбоподател, което
не отговаря на изискванията на чл.189, ал. 5 от ЗДвП. Ако собственикът не
може да приложи към декларацията копие от свидетелството за управление
на МПС на съответното лице, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл.
второ от ЗДвП, последният ще бъде санкциониран, въпреки че не е извършил
нарушение, т.е. дори да се приеме, че собственикът е разполагал с
процесуалната възможност да подаде декларация, че друг е бил водач на
автомобила, без да приложи СУМПС на това лице , въпросната декларация не
съставлява основание за търсене на отговорност от трето лице. Да се приеме
обратното, означава, да се постави под съмнение отговорността на
жалбоподателя. Ако соченият от жалбоподателя за действителен водач на
автомобила го беше наел от дружеството собственик, то копие от
шофьорската му книжка щеше да е приложена към декларацията. Не е
спазена процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, не е оборена презумпцията,
предвидена в чл.188 от ЗДвП, поради което и съдът приема, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя неправилно е
ангажирана, а фактическата обстановка не е обективно, всестранно и
правилно установена, като не са събрани всички необходими доказателства.
С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
При този изход на делото и при направено искане от страна на
жалбоподателя следва в тежест на ответната страна да се присъдят сторените
от жалбоподателя разноски. Такива се претендират в размер от 400 лв. От
4
въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение до размера на минималното съгласно Наредба
№ 1 от 2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При това положение и като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност съдът намира, че следва в полза на
жалбоподателя да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален
размер съгласно чл.18, ал. 2 от посочената наредба, а именно 300 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-007853/13.08.2021 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на Н. М.
АНДР. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата на основание чл.182, ал.1 т.6 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700
лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за 3 месеца и са били отнети
общо 12 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Н. М. АНДР. от ***, ЕГН
********** сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .



Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5