М О Т И В И
към присъда № 23/ 29.06.2020г. по НОХД № 1 959 по описа
на
Районен съд град Монтана
за 2020 година, трети наказателен състав.
Подсъдимият Б.Б.И. е
обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че на 01.05.2018г.
около 02.00 часа в град Монтана, ул.”Я.” xxxx отнел от владението на Д.К.Д. xxx
движими вещи: 1 брой ъглошлайф марка „Бош” 720 вата, 1 брой ъглошлайф марка
„Райдер” 500 вата, 1 брой зарядно устройство за акумулатори с 4 броя светлодиоди,
1 брой електрическа дрелка марка „Блекен енд Декер”, 5 кг. алуминий за скрап или
всички вещи на обща стойност от 282.00лв, без съгласието на собствениците с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното
обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и
следва да се наложи съответното наказание на подсъдимият при спазване на
изискванията на закона.
Подсъдимият Б.Б.И. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и дава обяснения.
Твърди, че не е извършил деянието, за
което е обвинен. В хода на съдените прения лично и чрез служебния си защитник моли
съда да бъде признат за невинен и оправдан.
Доказателствата по делото са писмени
и гласни. Съдът прие, прочете и огласи експертно заключение на вещо лице Л.З.Ц.
изпълнило съдебно – оценителната експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият
Б.Б.И. xxx. Осъждан е 9 пъти с влезли в законна сила присъди, като му е
налагано наказание лишаване от свобода, изтърпявани предимно ефективно.
Повечето от присъдите са за престъпления против собствеността.
Свидетелят
Д.К.Д. xxx. Той познавал брата на подсъдимия Б.И., като често го викал да му
работи в двора. От там се запознал и с подсъдимия Б.И.. Последният обикалял с
колело или с каруца около контейнерите.
Деня
преди инкриминираната дата подсъдимият И. отново минал покрай дома на свидетеля
Д. и го попитал дали има нещо да му даде. Свидетелят му каза, че няма нищо да
му дава. Подсъдимият тогава го помолил да влезе в двора на къщата и пие вода от
намиращата се там чешма. Свидетелят Д. го пуснал. Подсъдимият набързо огледал
двора и установил, че има винкели и тръби, които поискал. Свидетелят му отказал.
Подсъдимият Б.И. напуснал двора. В този момент в двора била и свидетелката М.Х.-приятелката
на свидетеля Д..xxx се обитава от свидетелите Д. и Х., но е собственост на първия.
Имотът се състои от двуетажна жилищна постройка с приземен етаж. В парцела
освен жилищна сграда в задната част има обособена барака, в която съхранявали
дърва и други вещи. Имотът е ограден от всякъде с ограда, като в предната част
е изградена от бетонна панела с височина един метър и нагоре метална решетка.
Другата част от оградата е мрежа.
Свидетелят
Д. често отсъствал от имота и приятелката му – свидетелката Х. оставала сама.
На 30.04.2018г. свидетелят Д. отново отсъствал от дома и града.
На 01.05.2018г. около 02.00 часа през нощта
свидетелката М.Х. се
намирала на приземния етаж на къщата и гледала телевизия. Чула шум отвън в
двора. При нея било загасено осветлението и работел само телевизора. Изправила
се и отишла до прозореца, който гледа директно вътре в двора и оградата към
улицата. В двор имало лампа с фотоклетка, която се включва при движение. Пред
тях на улицата имало лампа на уличното осветление. Като станала свидетелката Х.
видяла, че отвън на пътя до оградата стои човек, който в първия момент не могла
да разпознае. Той стоял отвън до оградата на място, където имало поставени
стари автомобилни гуми. В един момент човека прескочил през оградата и тогава
светнала лампата в двора. Тогава свидетелката Х. разпознала, че това е човекът,
който същия ден през деня идвал с велосипед при приятеля й – свидетеля Д., а
именно подсъдимият Б.Б.И..
Свидетелката Х. видяла подсъдимият
И. да отива до шкафа, в който приятелят й си държи инструментите. Отворил
вратата и извадил от вътре един голям найлонов плик със стари части. В същия
плик наредил и други вещи. Видяла го, че слага в плика двата малки ъглошлайфа,
дрелката и нещо друго, което в първия момент не разбрала какво е, но по-късно
разбрала, че е зарядно за автомобил. Разстоянието, на което се намирала тя от подсъдимия
И. било не повече от един - два метра. Подсъдимият не я виждал, тъй като тя
стояла в тъмната стая, осветена само от работещия телевизор. Не посмяла да направи
нищо, защото била сама в къщата и се страхувала да я нападне. Всичко продължило
няколко минути. След това подсъдимият прескочил пак на същото място през
оградата и си заминал с плика с вещите. Когато се прибрал свидетелят Д.Д., свидетелката
Х. му разказала какво се е случило. Свидетелят Д.Д. xxx да търси подсъдимия, за
да се опита да си вземе вещите обратно. Разчитал на това, че се познавал с брат
му и същият му е работел. Подсъдимият отрекъл да е извършил деянието и
пострадалият подал жалба в РУ на МВР-Монтана.
На досъдебното производство е
извършено разпознаване на лице по фото-албум, при което свидетелката М.Х.С. е
разпознала подсъдимият Б.И., като лицето проникнало в двора и извършило
кражбата на вещите.
На досъдебното производство е
назначена съдебно-оценителна експертиза (л.64 - 66), изпълнена от вещо лице Л.З.,
от заключението на която се установява, че стойността на отнетите вещи е както
следва: 1 бр. ъглошлайф марка „Бош” 720 вата – 120.00лв.; 1 бр. ъглошлайф марка
„Райдер” 500 вата – 39.00лв.; 1 бр. зарядно устройство за акумулатори с 4 бр.
светодиода – 34.00лв.; 1 бр. електрическа дрелка марка „Блекен енд Декер” – 80.00лв.;
5 кг. алуминий за скрап по 1.8лв/кг – 9.00лв. или всички вещи на обща стойност
282.00лв.
Съдът изцяло възприе
експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не
оспорено от страните по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: свидетелските показания на Д.К.Д. и М.Х.С., както и
заключението на вещо лице Л.З.Ц., както и писмените доказателства приети по
реда на чл. 283 от НПК.
Подсъдимият Б.Б.И. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Това съдът приема, като естествена защитна позиция.
Налице е очевидец на неговото престъпно деяние и особено като се вземе предвид
и факта, че по-рано в същият ден е посетил дома на пострадалия под предлог да
пие вода, за да може да огледа и набележи вещи, които по-късно противозаконно
да отнеме.
При тази система от преки
доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана
по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Б.Б.И. е годен субект на престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна според становището на съда, действията на
подсъдимият са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на
престъплението по чл.194 ал.1 от НК. Безспорно е установено от доказателствата
по делото, че подсъдимият е извършил противоправно деяние на 01.05.2018г, като
е отнел чужди движими вещи, без знанието и съгласието на собственика и с
намерение да ги присвои.
Подсъдимият Б.Б.И. е многократно осъждан, като видно от справката му за
съдимост, на 22.04.2009г. е било изтърпяно последното наложено му наказание по
ЧНД № 88/2008г. на МРС. След тази дата няма други осъждания, с оглед на което и
предвид обстоятелството, че от изтърпяване наложеното наказание до момента на
извършване на настоящото деяние, са изминали повече от пет години, то не са
налице квалифициращите признаци повторност или опасен рецидив.
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при пряк умисъл
като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Съзнавал
е обществено опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат. Подсъдимият
е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял
настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на
съставомерни признаци за осъществените от него деяния от субективна страна.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението по чл.194 ал.1 от НК
спрямо подсъдимият Б.Б.И. е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го
призна за ВИНОВЕН за това, че на 01.05.2018г. около 02.00 часа в град Монтана,
ул.”Я.” xxxx отнел от владението на Д.К.Д. xxx движими вещи: 1 брой ъглошлайф
марка „Бош” 720 вата, 1 брой ъглошлайф марка „Райдер” 500 вата, 1 брой зарядно
устройство за акумулатори с 4 броя светлодиоди, 1 брой електрическа дрелка
марка „Блекен енд Декер”, 5 кг. алуминий за скрап или всички вещи на обща
стойност от 282.00лв, без съгласието на собствениците с намерение
противозаконно да ги присвои.
Причина
за извършване на престъплението са неправилно отношение към чуждата
собственост, стремеж за облагодетелстване по лесен начин.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства – ниска стойност на отнетото 282.00лв, което е
под размера на МРЗ за страната, както и лошото материално състояние, като
причина за извършване на противоправни деяния. Отегчаващи вината обстоятелство
–предишни осъждания.
При така изложените обстоятелства съдът му определи наказание за извършеното
престъпление по чл.194 ал.1 от НК в предвидения от закона минимум, а именно ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
По отношение на този подсъдим са налице законни пречки за приложението на чл.66
ал.1 от НК – същият е с положителна съдимост. Нещо повече, той е изтърпявал
наказание лишаване от свобода ефективно.
Предвид на това съдът постанови наложеното му наказание да се изтърпи ефективно
като на основание чл.57 ал.1 т.3 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража определя “общ” режим осъдения.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че по отношение на
подсъдимия ще може да се постигне целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на тези подсъдими и по отношение на останалите
граждани.
Предвид изхода на делото подсъдимият Б.Б.И. на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените
по водене на делото разноски в размер на 71.00 лева в полза на ОД на
МВР-Монтана, а по сметка на РС-Монтана сумата 5.00 лева държавна такса в случай
на служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: