Решение по дело №7360/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. В. , 31.07.2017г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в  публично съдебно заседание на  пети юли две хиляди и седемнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.

при участието на секретаря Т. К.  след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №7360 по описа за 2015 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен  e  иск  с правно основание чл.108 ЗС от Е.П.Т. и И.А.Т. срещу М.П.Т. и А.Н.Т.  за осъждане на ответниците да предадат на ищците реална част с площ от 6 кв.м./ обозначена в зелен цвят на приложената от вещото лице комбинирана скица, находяща се  на л.302 от дело/  от имот с идентификатор № *, находящ се в гр.В. , м.”Т. ” с площ по скица от 777 кв.м./ по документ за собственост 800 кв.м./,  при съседи : имоти с идентификатори №№*; * и *.

Ищците твърдят,че са собственици на поземлен с идентификатор * съгласно нот.акт №*, том*, рег. №*, дело №71 на нот. Ю. К. -К. , вписан в СВ  под  №128, том 24, рег. 8157, дело 5826 от 30.03.2007г., придобит в условията на съпружеска имуществена общност по време на брака им. Сочат,че имотът им е с площ от 600 кв.м. съобразно правото на собственост, описано в акта. Твърдят, че процесната реална част, предмет на претенцията им се владее от ответниците  без правно основание въз основа на тяхна претенция, че границата се определя от ПНИ.   Твърдят, че по отношение на имотите няма изработен и влязъл в сила дворищно регулационен план, тези имоти не са урегулирани, изработените и одобрени ПНИ и КК и КР на гр.В.  не са регулационни планове и не създават регулационни отношения. Заявяват,че границите между имотите им е неправилно отразена в ПНИ и КК и КР на гр.В.  и че действителното положение е така както е отразено по предходните кадастрални планове, действали преди тяхното изработване. Смятат,че ответниците са завзели и владеят част от техния имот.     

В срока по чл.131 ГПК ответниците    са депозирали отговор на исковата молба, в който изразява становище за нередовност на претенцията. Оспорва се надлежната пасивна процесуална легитимация на ответницата А.Т. с твърдения, че същата е лице чуждо на спорното право като в тази връзка се навеждат възражения за недопустимост на иска по отношение на същата. Твърди се, че имот * е  индивидуална собственост на М.Т.. В тази връзка се излага,че с нотариално завещание от 27.12.1963г. №1125/63г. Т. Калев завещава на Т. Т./брат на ответника/ и на М.  Т. дворно място в с.Ч., представляващо парцел V -249 в кв.54 с площ от 2 576 кв.м.  С НА за замяна от 09.06.1987г. №89, том VII, дело 2031 /1987г. на нот.Л. Г. , И. Д.  прехвърлил на М.Т. недвижим имот в м-ст „Горна и Долна трака” в землището на гр.В.  с площ от 800 кв.м., като в замяна М.Т. му прехвърлил придобития от своя дядо имот в с.Ч.. Твърди се,че двамата ответници са сключили граждански брак на 12.10.1968г. като собствеността върху процесния имот е придобита изцяло със замяна на лично имущество на съпруга, придобито по завещание и не е подчинено на режима на съпружеската имуществена общност, не е придобито в резултат на съвместен принос и принадлежи единствено на ответника М.Т..На тези съображения се отправя искане за прекратяване на производството по делото по отношение на ответницата А.Т..

Ответниците оспорват основателността на иска. Оспорват липсата на 32 кв.м. реална част от владението на ищците от собствения им имот и сочат,че дори и да е налице такава оспорват същите да са ситуирани по твърдяната обща граница на ищцовия имот и имота на М.Т.. Оспорват обстоятелството,че съгласно заповедта на Областния управител за одобряване на ПНИ процесната реална част е придадена към техния имот, както и че неоснователно упражняват върху нея фактическа власт. Оспорват твърдението на ищците, че в резултат на неправилното заснемане , претендираните  кв.м. са графично изобразени като част от техния имот в резултат на влязла в сила заповед  за одобрение на ПНИ. Сочат, че имот * по предходен кадастрален план е бил с номер 3341, по план от 1987г. с номер 1724, като площта му по документ за собственост е 800 кв.м., а по кадастрална карта 777 кв.м.Твърдят,че на място западната им граница, граничеща с път е материализирана чрез изградена телена ограда и стоманенобетонни колове по цялата си дължина още през 1982г. със съгласието на праводателя И. Д. , както и че местоположението й не е променяно до настоящия момент. Излагат,че с декларация –потвърждение от праводателят им потвърдил,че на 14.01.1982г. по силата на Заповед №19/14.01.1982г. на  ОНС гр.В.  се съгласява и отстъпва,продава част от земята си в размер на 75 кв.м. 25 дължина на 3 м.ширина за път в горния край на имота си , започващ от чер коларски път в ляво на имота му по синура с П. У.  /бивш собственик на парцел  №1725/ в дясно от този синур , стигащ до имота на  Т.  Ж./ бивш собственик на имот №1746 за път. Декларацията била приподписана от Ж. и от В. С.  / бивш собственик на имот  №601 и 602,а по стар план №1745/ с нотариална заверка на подписите.Същият ден на 14.01.1982г. И. Д.  декларирал в посочената декларация,че е получил 210 лева на ръка от В. С.  с лед няколко дни преводен запис за 4.50 лева, сума определена от Комисията по заповедта. В замяна на това с другия молител за път с Ж.  имали споразумение,че последният му отстъпва 48 кв.м. от имота си,за да може да продължи пътя по същия синур, в същата посока до имота на В. С. - парцел 1745, за да го ползват и двамата. На 21.05.2004г. бил сключен договор споразумение между В. С.  и Т.  Ж. , по силата на който двамата потвърдили,че  през 1982г. се споразумели С.  да заплати на наследника на И. Д.  за земя 25х3 м. =75 кв.м. х0.06 лева =4.50 лева  и други суми През същата 1982г. страните визирали в двустранното споразумение,че бил прокаран пътят, който съществувал към датата на договора. Това налагало извод,че спорната обща граница никога не е била фактически променяна от момента на прехвърляне на собствеността върху ищците  от 30.03.2007г.  и преди това. Твърдят, че праводателят на техните продавачи чрез отстъпване на 48 кв.м. от имота си се е съгласил за целта на споразумението да бъде измена вътрешно регулационната граница на имота, която да се трансформира в уличнорегулационна като се материализира чрез изграждане на обща с 1724 граница по протежението на телената ограда.  В разписния лист към изготвения помощен план при съставянето на ПНИ за ищцовия имот имало отстъпено право на преминаване за път с ширина 3 метра съгласно Заповед  №19/14.01.1982г., която заповед била влязла в сила. Фактът на влизането в сила на заповедта не се оспорвал от ищците, които признавали,че поради пропуск от обжалването й в срок я оспорили по гр.д. №2189/2015г. с искане за обявяване на нейната нищожност, което искане било оставено без уважение съобразно постановеното решение по това дело. Излагат, че Заповед  №РД-06-7706-321/29.11.2006г. на Областния управител също не била обжалвана от праводателя на ищците била влязла в сила. Заради домогванията си   да придобият отново доброволно отстъпената част за път или погрешно попълнения имот с неоснователно увеличена площ през 2001г. ищците инициирали   искане по гр.д.  №750/2015г. , 18с. по описа на ВРС за обявяване нищожността на тази заповед.По делото била назначена СТЕ за изясняване на относимите въпроси, заключението по която била,че при отразяване на процесните имоти няма територия от ПИ 783, придадена към ПИ 597, а разликата в отразяването на северната граница на ищците в различните планове е в резултат на естествена ерозия /свличане/ на терена през годините. На 29.07.2013г. било извършено геодизическо заснимане на имота, като видно било от протокола от същото, че е запазена правоъгълната форма на имота. Въз основа на заснемането била изготвена частна техническа експертиза, в която било изразено становище, че за необходимост от изграждането на подпорна стена поради установена денивелация около 0.40-0.50м. на имота на ответниците със съществуващия път, която била одобрена от Главния архитект при Община В. , р-н „Приморски” на 10.06.2014г.

В условията на евентуалност  се позовават на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност, след който краен момент са придобили правото на собственост върху процесните  кв.м.

Молят за отхвърляне на иска.   

 Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за замяна от 09.06.1987г., обективиран в нот.акт №89, том VIII, дело 2039/1987г. М.П.Т. е придобил  от И. Х. Д.  в собствеността върху лозе в местност „ Горна и Долна Трака” в землището на гр.В.  в зона за здравни и курортни нужди с площ от 800 кв.м. , при граници : лозарски път, П. У. , Т.  Ж..

С Договор за доброволна делба от 05.09.2001г. №140, том I, рег. №2504, дело №140, заверен нотариално от нот. №115-В. Д. Х. И.  Х., С. С. К. , А. Т. К. и М.П.Т. в качеството им на съсобственици на лозе- овощна градина в землището на гр.В. , м.”Т. ” с площ от 2 000 кв.м., съставляващо ПИ 1724 кв.98 по плана на града, при граници : от три страни- пътища и имоти  № №1747; 3245 и 3246, М.П.Т. е получил в дял и изключителна собственост – лозе-овощна градина в  землището на гр.В. , м.”Т. ” с площ от 800 кв.м., съставляващо част от ПИ 1724 кв.98 по плана на града, представляващо дял първи от СТЕ, оцветен в жълт цвят,  при граници : от  две страни- полски път и имоти  № № 3246  и дял втори.

С Договор –споразумение от 21.05.2004г., заверен нотариално на същата дата от нот. рег. №212-Р. К. В. Ж. С.  и Т.  С.  Ж. са потвърдили, че през 1982г. се споразумяли В. С.  да заплати на наследника на И. Х. Д. , собственик на имот №1724 за земя 25м х 3м =75 кв.м. - 4.50 лева; за 13 броя бетонни кола – 26 лева и за 12.5 кг бодлива тел – 18.75 лева. Посочено е, че допълнително, за да се  съгласи да отстъпи от мястото за път В. Желе С.  да заплати на И. Х. Д.  сумата от 210 лева, която е платена на ръка през 1982г. В замяна на това Т.  Ж. отстъпва 48 кв.м. /16 х 3 м ширина/ от мястото си за път на В. Ж. С.  завинаги.    Отразено е, че през 1982г. е прокаран пътя, който съществува и в настоящия момент  и се ползва от собствениците като споразумението било потвърждение на устното им споразумение , което направили на 14.01.1982г. при издаването на заповед №19/14.01.1982г. на ОбНС- гр.В. .

С декларация-потвърждение с нотариална заверка на подписа от 12.10.2005г. на нот. №224-Петър П.,  И. Х. Д.  в качеството му на бивш собственик на парцел №1724 м.”В.” е потвърдил, че на 14.01.1982г. по силата на Заповед №19/14.01.1982г. на ОНС-В.  се е съгласил и е отстъпил и продал част от земята си в размер на 75 кв.м. / 25 х 3м/ за път на горния край на имота си, започващ от чер коларски път вляво на имота му по синура с Петрнка узунова- парцел 1725 , вдясно от този синур, стигащ до имота на Т.  С.  Ж., бивш собственик на парцел 1746- другия молител за път. Посочил е, че същия ден 14.01.1982г. е получил 210 лева на ръка и след няколко дни преводен запис за 4.50 лева- сума определена от комисията, съставител на заповедта, от В. С.  Ж.. В замяна на това с Т.  Ж. имали споразумение, че Т.  Ж. отстъпва 18 кв.м. / 16х 3 м/ от имота си , за да може пътя да продължи по същия синур в същата посока до имота на В. Ж. С.  – парц.1745, за да го ползват и двамата.

С договор за покупко-продажба от 30.03.2007г. , обективиран в НА №73, том I, рег. №1130, дело №71/2007г. на нот. №434- Ю. К. -К.  Е.П.Т. *** , представляващо ПИ №3246 по плана на „Т. ” целият с площ от 600 кв.м., при граници : път, ПИ №№1725;  1726; 1745; 3245; 3341. В т.2 от договора е записано, че в случай, че към датата на сделката одобреният със Заповед №РД-06-7706-321/29.11.2006г. на Областния управител плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание парагр. 4 ЗСПЗЗ на селищно образувание, местност В., землище В. , община В. , обнародвана в ДВ бр.4/2007г. е влязъл в сила за имота по т.1 / продавания имот/ и срещу посочената цена да бъде продадена в границите и характеристиките на новообразувания съгласно плана имот, а именно имот  №783 в гр.В. , ЕКНМ 10135, м.”В.” , кад. Район №523, идентификатор * целият с площ от 561 кв.м., при граници : имоти  № №597; 600; 601; 595; 596. Договорът не е приложен при окомплектоване  на преписката след разделяне на производството по гр.д. №750/2015г. по описа на ВРС, като съдът след извършена служебна справка установява, че същият е приложен от ищците по гр.д.  №750/2015г. по описа на ВРС и приема, че същият е представен по настоящото дело.

С КНА за собственост на недвижим имот №4, том 4, рег. №5741, дело №454 от 01.07.2013г. на нот. №214-Ж. Т.  М.П.Т. е признат за собственик на ПИ с идентификатор *, находящ се в гр.В. , местност „Т. ”, местност ”В.” с площ от 800 кв.м. по документ за собственост и по КК- 777 кв.м. с номер по предходен план 1724, при граници : имоти с №№*; *; * и построената в имота двуетажна къща с идентификатор *.1 в режим на СИО с А.Н.Т..

По делото е изготвена СТЕ, по която вещото лице е констатирало, че за територията, в която се намират имоти №* и №* са действали следните планове : КП от 1956г. на Крайбрежието на гр.С. , м.”С. Л.”; КП от 1969г. на м.”Ф. Д.” ; КП от 1987г. на ВЗ”Т. ” ; ПНИ на СО „В.” . Тези имоти не са отразени в КП от 1956г., като от комбинирания цифров модел на КП от 1956г. и КК се установява, че територията на ПИ №* е част от територията на ПИ 1420, а ПИ №* е част от територията на ПИ 1419. Имотите не са отразени и в КП от 1969г., като ПИ №* е част от територията на ПИ 918, а ПИ №* попада върху територията на ПИ 918 и ПИ 1169. По КП от 1987г. ПИ №* съответства на ПИ 3246, а  ПИ №* съответства на ПИ 3341. Границите им са частично идентични тъй като  се констатира голяма разлика между местоположението на северната граница на ПИ №*, която е изградена от бетонова подпорна стена с височина 0.5 м и по КП от 1987г. представлява полумасивна ограда , разположена на високата част на ската между двата имота. Тази северна граница съответства по местоположение на Дял I  от скицата на съдебна делба по гр.д. №3048/1988г. на ВРС, приложена към Решение от 29.09.1989г. , който дял е попълнен със Заповед  №Р-12/16.02.2001г. на Кмета на гр.В. . Разлика е констатирана и в местоположението на северната граница на ПИ №* /общата част за двата имота/ със съответната част от северната граница на ПИ 3341 по КП от 1987г. В тази част между двата имота по КП от 1987г. е съществувала нематериализирана граница, която е отразена в плана с приемането му. Промените в местоположението на общата граница за двата имота е получено при заснемането на съществуваща паянтова ограда при актуализиране на плана от 1987г. за изработване на помощния план към ПНИ, като новото положение на границата е определено от заснетата ограда и е пренесено в ПНИ и съвместно без промени в КК. С актуализирането на КП от 1987г. за изработване на помощния план към ПНИ значително е изменена северната граница на имота, която е приведена по заснетата нова граница- подпорна стена. Променена е и северната граница на ПИ 3341, която е обща граница на двата имота по измерената паянтова ограда.  С промяната на границите на ПИ 3246 по КП от 1987г. в ПНИ и КК се променя площта на имота на 561 кв.м. Със Заповед  №Р-127/17.04.2002г. на Кмета на гр.В.  в КП 1987г. са попълнени имоти 3341, 3342 и 3343 на основание Договор за доброволна делба на имот  №268 от 10.09.2001г., с който ПИ 1724 е разделен на три дяла. Площта и границите на ПИ 1724 са определени с инструментално заснемане. ПИ 3341, попълнен със заповедта съответства на Дял I  от договора за делба с площ от 800 кв.м., като получената площ от оцифреното копие на попълнения ПИ 3341 по КП от 1987г. е 753 кв.м., като на ПИ 3341 съответства  ПИ №* по КК с площ от 777 кв.м.Разликата в площите на двата имота се дължи на заснетите огради и отразяването им за граници при актуализирането на КП от 1987г. , от грешки при оцифряването на графичния КП от 1987г. за изработването на актуализирания КП, като промяната в границите води и до промяна в площите на двата имота. В заключение вещото лице е посочило, че с актуализиране на КП от 1987г. се изменят общите граници на двата имота, което е довело и до придаване на площи между имотите. На комбинирана скица на л.302 от делото експертът е отразил придадените площ от имот 3246 към имот 3341 в зелена част и придадените площи от имот 3341 към имот 3246 в розов цвят. Посочил е,че няма вписване на основание за промяна в границите в разписните листи и кадастралните регистри към плановете. Съгласно допълнителното заключение  по СТЕ договорът за доброволна делба на ПИ 1724 е попълнен без промяна на северната граница на ПИ 1724 и съвпада със северната кадастрална граница на ПИ 3341. Точността при  определяне на координатите на границата е в рамките на допустимите стойности съгласно получените данни от изравнението на растера,в  който попадат имотите КП от 1987г. Заснетата северна граница на ПИ 579 по КК, която е материализирана на място с изградена полумасивна ограда не съвпада с  кадастралната граница на ПИ 579 по ПНИ, КП към Помощен план и КК и със северната граница на 3341 по КП от 1987г. като е налице отклонение между тях. Заснетата ограда навлиза в западната част в ПИ 3246 с 60 см, а в източната навлиза в ПИ 3341 с 90 см.   

За установяване на твърденията на ответниците за придобиване на имота по давност са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. А. Ц. и Я. М. В.. Първият свидетел излага, че притежава съседно място на спорния имот с номер 1149, стар номер 1745. Казва, че да стигне до имота си почти всеки ден минава покрай имота на М. и имота на Е. и И., като започнал да ходи там от 1985г. Сочи, че през 2005г. започнал строителство в имота си и през 2004г., когато били готови документите помолил М.  да изместят оградната мрежа между пътя, по който минавали и неговия имот, да дръпнат оградата към него, за да има подход за бетоновозите и големите камиони, които ще влизат във връзка със строежа. М. се съгласил. Заедно с него дръпнали неговата ограда от колонката на тяхната порта към мястото на М., за да се получи подход за камионите. След завършването на строежа през 2005г. оградата не се възстановила и останала така както я били преместили. Мястото в тази част било бетонирано от М.  и синовете му, тъй като имало денивелация от общинския път и при големи дъждове се образували реки и ставало трудно да се паркира колата. На предявената скица, находяща се на л.74 свидетелят посочва къде се намира бетонираната част, което е отбелязано със син химикал на скицата. Свидетелят излага, че в началото оградата в тази част била от колове с бодлива тел, а след това бодливата тел се сменила с оградна мрежа без да се сменят коловете. Свидетелят Януарий Вичев излага, че има място в близост до процесното на около 100 метра – парцел 524, като притежавал имота от 1994г. Казва, че минава всеки ден от там. Сочи, че където  е портата, от която се влиза в имота на М. имало един джоб, разширение, защото улиците били много тесни и не можели да се разминават две коли, като оградата се изместила към имота на М..    На предявената скица, находяща се на л.74 свидетелят посочва къде се намира джоба към имота на М., което е отбелязано със син химикал на скицата. Той бил направен с бетон, за да спира водите.  

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС. За успешното провеждане на този иск е необходимо да бъде установено наличието на следните кумулативно дадени  предпоставки : ищецът да е собственик на вещта, предмет на исковата претенция, вещта да се намира във владение на ответника и установяването на обстоятелството, че ответникът владее този имот без правно основание. В тежест на ищците е при условията на главно и пълно  доказване да установят, че са собственици на процесната ид.ч. от  имота на соченото от тях основание –  покупко-продажба. В тежест на ответника е да установи, че владее ид.ч.  на правно основание.

Съобразно представения от ищците документ за собственост – договор за покупко-продажба от 30.03.2007г., обективиран в НА №73, том I, рег. №1130, дело №71/2007г. на нот. №434- Ю. К. -К.  Е.П.Т. *** като индивидуализацията на имота е описана в акта в т.1 съобразно КП от 1987г. -  ПИ №3246 по плана на „Т. ” целият с площ от 600 кв.м., при граници : път, ПИ №№1725;  1726; 1745; 3245; 3341. От съдържанието на сключения договор се установява, че страните по него са договорили под условие – в случай, че към датата на изповядване на сделката ПНИ е влязъл в сила купувачите придобиват имота съгласно индивидуализацията му по ПНИ -  в границите и характеристиките на новообразувания съгласно плана имот, а именно имот  №783 в гр.В. , ЕКНМ 10135, м.”В.”, кад. Район №523, идентификатор * целият с площ от 561 кв.м., при граници : имоти  № №597; 600; 601; 595; 596. След извършена служебна справка справка се установява, че Заповед №РД-06-7706-321 от 29.11.2006г. на Областния управител на област с административен център гр.В. , с която е бил  одобрен    ПНИ на с.о.”В.” е обнародвана в ДВ бр.4 от 15.01.2007г. Липсват данни и твърдения по отношение на имот №783 същата да е била обжалвана, поради и което е влязла в сила по отношение на имота на ищците на 30.01.2007г. респ. е ПНИ е действал към датата на продажбата 30.03.2007г. Видно от приложената комбинирана скица – приложение 3 към заключението на вещото лице по изготвената допълнителна СТЕ заснетата полумасивна ограда в северната част на имот 597 /оцветена със зелен цвят/ е в отклонение с границите по ПНИ и КК /очертани в син и червен цвят/ като това отклонение навлиза в имота на ответниците и не  завзема част от имот 783 по ПНИ и КК  с площ от 6 кв.м., така както претендират ищците.  В действителност установява се, че е налице отклонение от границите по КП от 1987г., съгласно които процесната ид.ч. представлява част от имот 3246. С постигане на уговорката по т.2 от договора за покупко-продажба ищците са се съгласили да придобият имот 783 съобразно индивидуализацията му по ПНИ/ предвид наличието на поставеното условие по т.2- влязъл в сила  ПНИ/, която съответства и на индивидуализацията по действащата КК. Този факт обуславя извода, че  процесните  6 кв.м. ид.ч., очертани в зелен цвят на комбинирана скица, находяща се на л.302 от делото не представляват част от имот 783 по ПНИ и КК, придобит от ищците, поради и което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.     

  По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на ответниците  следва да бъдат присъдени реализираните  разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение  в размер на 1 000 лева за основателно, тъй като същото е надвишава значително минимално определения размер по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  като редуцира същото до 500 лева. В полза на  ответниците следва се присъдят и  следните суми : 350 лева за внесен депозит за СТЕ и 5 лева – д.т. за издадено СУ, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

Воден  от горното,съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.Т., ЕГН : **********  и И.А.Т.,ЕГН: ********** и двамата с адрес *** ** срещу М.П.Т., ЕГН: ********** и А.Н.Т., ЕГН:********** *** иск с правно основание чл.108 ЗС  за осъждане на ответниците да предадат на ищците реална част с площ от 6 кв.м./ обозначена в зелен цвят на приложената от вещото лице комбинирана скица, находяща се  на л.302 от дело/  от имот с идентификатор № *, находящ се в гр.В. , м.”Т. ” с площ по скица от 777 кв.м./ по документ за собственост 800 кв.м./,  при съседи на имота : имоти с идентификатори №№*; * и *.

         ОСЪЖДА  Е.П.Т., ЕГН :**********  и И.А.Т.,ЕГН: ********** и двамата с адрес *** 38 да заплатят  на М.П.Т., ЕГН: ********** и А.Н.Т., ЕГН:********** *** сумата от 855 /осемстотин петдесет и пет/ представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК. 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: