№ 162
гр. Габрово, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20214200100225 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
С.В.Я.., егн **********, с адрес на гр. Севлиево, ул. "Р., чрез адв. И. И.
против ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. "Дианабад", бул. "Г. М.
Димитров" № 1, въз основа на която е образувано настоящото, въз основа на
която е образувано настоящото гражданско дело № 225/21 по описа на ГбОС.
В исковата молба се твърди, че на че на 25.06.2020 г., около 11:15 ч. е
настъпило ПТП, при което, като пешеходец, С.В.Я.. поучила телесни
увреждания. На същата дата ищцата постъпила в болница, като същия ден,
след направени интервенции била изписана и бил определен домашен режим
на лечение и прием на медикаменти. Твърди, че получила контузия на шията
и поясната област с болков синдром и счупване на лъчевата кост на дясната
предмишница, като й било проведено лечение чрез репозиция и гипсова
имобилизация. Счупването довело до трайно затрудняване на движението на
десния горен крайник, за срок от около 40 дни и нетрудоспособност около 2-3
месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Останалите
увреждания довели до болки и страдания.
Твърди, че в следствие на ПТП-то изпитала силни по интензитет
1
физически болки и страдания. Чувствала постоянна тревожност, недостиг на
въздух, събуждала се нощем, не можела да спи и сънувала кошмари. След
изтичане на възстановителния период продължила да изпитва болки и
страдания, като не била напълно възстановена и към настоящия момент.
Изпитва страх да излиза на улицата, почти не излиза, от жизнена и енергична
жена се превърнала в затворен човек. Тези болки и страдания, които са
неимуществени вреди в следствие на ПТП-то, следвало да бъдат репатрирани
по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В случая ищцата била на 65
години, била е в много добра физическа форма преди ПТП-то, причинени са й
една средна и две леки телесни повреди, като болките и страданията са били с
различна интензивност за период до 6 месеца. Счита, че обезщетение от 50
000 лв., от които 35 000 лв. за средната телесна повреда и 15 000 за двете леки
телесни повреди, съответстват на понятието справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Твърди, че за лечението си ищцата е направила разходи за манипулации и
лекарства, които възлизат на сумата от 196, 27 лв. и те съставляват
имуществени вреди.
Видно било от констативния протокол за ПТП с пострадали лица, че
водачът на МПС марка Ф., с рег. ****, собственост на П. Х. и управляван от
него, нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в
резултат на което блъснал ищцата и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда. Виновен за ПТП-то бил водача на л.а. и по случая е
образувано ДП № 258/20 г. на РУ- Севлиево за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. "а" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Автомобилът, с който било причинено процесното ПТП е застрахован при
ответника по ЗП № BG/30/120001558712. Ответното дружество е уведомено
по реда на чл. 386, ал. 2 от КЗ, с искане от 18.08.2020 г., но до настоящия
момент не й е преведено обезщетение. Тъй като за ищцата има пряк иск
срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, то за нея е налице правен интерес да иска от съда определяне
на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени и
имуществени вреди.
Моли, след като съда се убеди в основателността на твърденията й, да се
осъди ответното дружество да заплати на С.В.Я.., обезщетение за
причинените й вреди, в следствие на процесното ПТП, а именно за
2
неимуществени вреди 50 000 лв. и 196, 27 лв. за имуществени вреди, ведно
мораторна лихва 4 601, 31 лв. за периода от 25.06.2020 г. (датата на
увреждането) до 20.05.2021 г., ведно с лихвата за забава от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Прави се
искане за присъждане на разноските за производството, като на
процесуалният й представител се определи възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
В постъпилия отговор ответното дружество, чрез юрисконсулт И. В.,
заема становище за допустимост на предявените искове, но изцяло оспорва
основателността им и техния размер.
Моли да се отхвърли изцяло исковата претенция на ищцата и претендира
разноските по делото, като в условията на евентуалност моли да се намали
обезщетението, тъй като е прекомерно.
Оспорва механизма на ПТП-то и че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина от действията на водача на МПС-то.
Излагат се доводи в подкрепа на оспорването.
Оспорва се претендирания размер на неимуществените вреди като силно
завишен. Оспорва твърдението за продължителността на травмите във вр. с
ПТП-то.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихви и размер, по аргумент
за неоснователността на главния иск.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата, която се движела по пътя, като е преминала покрай паркирано
МПС и по този начин сама се поставила в състояние, при което може да бъде
ударена от кола.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. И.
И. поддържа исковата молба и претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА. За
ответното дружество не се явява представител, от същото, чрез адв. Т. Х., е
постъпило писмено становище, в което се взима становище по хода на делото
и по същество на спора, поддържа се отговора и претендира разноските по
делото.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 194-25.06.2020 г. и план схема, удостоверение
3
рег. № 341000-3407/14.08.2020 г. на РУ - Севлиево, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с албум, протокол за разпит на свидетел С.Я.,
протокол за разпит на свидетел И.К. постановление за прекратяване на
наказателно производство от 03.02.2021 г., епикриза на С.Я., 2 бр.
амбулаторни листи, СМУ № 74/2020 г., приложение към амб. лист; ф-ра №
9505/20.07.2020 г., ф-ра № 9506/27.07.2020 г., ф-ра № 5112/01.07.2020 г. с
фискални бонове, писмо от застрахователя рег. №3493/09.09.2020 г., искане
до застрахователя от 19.03.2021 г., писмо от застрахователя рег. №
1869/09.04.2021 г., ДП № 258/2020 г. по описа на РУ МВР Севлиево, приетите
по делото авто- техническа и съдебно -медицинска експертизи , изслушаните
свидетелски показания, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното копие на ДП № 258/2020 г. по описа на РУ МВР Севлиево
е видно че на 25.06.2020 е образувано досъдебно производство за това, че на
същата дата водачът на МПС марка Ф., с рег. ****, собственост на П. Х. и
управляван от него, нарушил правилата за движение, в резултат на което
блъснал С. Я. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, като
деецът избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
"а" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Производството е прекратено с постановление от 03.02.2021 г. на РП-
Габрово, поради настъпила смърт на дееца.
От приетата по делото съдебно автотехническа експертиза се установява,
че на 25.06.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Севлиево на ул. "Л. водачът на МПС
л.а. "Ф.", *** с рег. **** П. Х. застига попътно движещата се по пътното
платно пешеходка С. В. Я. и я блъска отзад, при което същата се завърта и
пада, като няма отхвърляне или качване върху капак на тялото на
пешеходката, което показвало, че ударът бил страничен и лек - автомобилът е
допрял пешеходката. Платното за движение е било сухо, времето слънчево и
с добра видимост. В участъка на ПТП няма поставени пътни значи и
маркировка, платното за движение е еднопосочно. В приложените материали
по делото няма данни за спирачни следи, като предвид обстоятелството, че
преди ПТП водачът е извършвал ляв завой, може да се приеме, че скоростта
му на движение е била 20-30 км/ч , което е и скоростта в момента на удара.
Пешеходката се е движела по пътното платно, като в района има обособени
тротоари, същата се е движила попътно на автомобила. Първоначалният удар
4
е в задните части на пешеходката и предната дясна част на автомобила, като
същата се е движела по платното заобикаляйки паркирал автомобил . Водачът
е имал видимост към мястото на ПТП и пешеходката от 20 -30 метра и
същото е било предотвратимо, чрез спиране или заобикаляне на
пешеходката. В съдебно заседание, на поставен въпрос, вещото лице
уточнява, че движението на ищцата по пътното платно не е било безопасно, в
близост до зоната на ПТП е нямало пешеходна пътека. Имало е спрян кола,
имало е и тротоар 2.05 м, като пешеходката не е вървяла по тротоара, а по
платното за движение.
От приетата епикриза от отделение по ортопеди и травматология при
МБЛА "Д-р Стойчо Х.", гр. Севлиево е видно, че С. В. Я. е била приет за
лечение - малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник.
От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че
при станалото ПТП на 25.06.2020 г. С.Я. получила: 1) счупване на дясната
лъчева кост на "типично място" в областта на гривнената става на дясната
ръка, като е наложена гипсова имобилизация от долната трета на дясната
мишница до дланта на дясната ръка. Счупването е причинило трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за срок около 2 месеца;
2) причинена й е контузия в поясната област на гръбначния стълб, дясната
раменна става и шията без увреждане на костни структури, като по повод
болки в кръста, главоболие и болки в дясната шийна област на ищцата е
предписано медикаментозно лечение; 3) причинени са били охлузване на
десния лакът, установено при преглед на ЦСМП, като повърхностните травми
на меките тъкани на горните крайници са причинили болки и страдания за
срок около 1 седмица и същите не са изисквали специално лечение. Вещото
лице е приело, че след удара ищцата паднала назад и надясно, върху
седалището си, като преди това се подпряла върху длани на двете си ръце,
които били зад гърба й, но тежестта паднала най - вече на дясната ръка, като
при това подпиране е получено счупването на дясната лъчева кост и при
падането получила сътресение на тялото в областта на кръста и шията.
Вещото лице приема, че травмите получени от Янева не са причинени от
съприкосновението с части на автомобила, а от последващото падане върху
прилежащия терен. На ищцата е била поставена гипсова имобилизация за 3
седмици, след което носила ортеза до началото на 2021 г.. До средата на м.
5
септември 2020 г. ищцата се нуждаела от чужда помощ за да се обслужва.
Поради болки в таза, дясната раменна става и шията й е предписан
обезболяващ медикамент и е препоръчано носеното на поясен корсет. След
консултация с психиатър е назначено медикаментозно лечение. Към момента
на прегледа 07.10.2021 г. движението в дясната гривнена става е
възстановено, като има леки болки при движение на крайна позиция на
китката нагоре и надолу, при промяна на времето и при по -интензивно
натоварване. Болките в кръста, дясната раменна става и шията към момента
са епизодични. Към момента има оплаквания за страхови изживявания, които
ищцата има при излизане на улицата от автомобили. На 07.10.2020 г. ищцата
е консултирана с психиатър, поради оплаквания за напрегнатост, страх да
излиза сама от вкъщи и безсъние, като й е назначена медикаментозна терапия.
Поставена й е диагноза паническо разстройство. Според вещото лице е
налице причинно - следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
увреждания. Представените фактури за закупени медикаменти и медицински
пособия, са относими към претърпяното от ищцата ПТП, с изключение на
фискален бон за лекарствени средства в размер на 13, 77 лв., без посочено
наименование на същото и то не може да се отнесе към ПТП-то. В съдебно
заседание вещото лице, на поставен въпрос, уточнява, че няма данни ищцата
да е боледувала преди това от дегенеративни заболявания на гръбначния
стълб и към момента основните й оплаквания са свързани с влошено
психическо състояние, в резултата на изживения стрес от произшествието.
От събраните гласни доказателства, а именно свидетелските показания на
св. Х. Я., син на ищца, се установява, че ищцата отивала на пазара, когато
автомобилът я блъснал. Тя се прибрала у тях, като паднала се уплашила,
станала, дена жена от магазина казала "май ви блъснаха", като припадането
имало натъртено. Обадила се на сестра му, като започнала да й оттича ръката
и я откарали в бърза помощ, където й сложили гипс. Прибрали се в тях и тя не
могла да спи цяла нощ и я закарали в болницата, където й били успокоително.
Цяла седмица я боляло след това. От уплахата изобщо не искала да излиза
навън, сега я е страх от коли. Ръката я боляла, не можела да се обслужва сама.
Гипсът го махнали на 30 ден и сложили лонгета. Изпитва страх да излезе на
улицата и не иска сама да си пазарува. Два месеца постоянно трябвало да има
човек до нея. За страховете я водили на психиатър за да й изпише лекарства,
които пие, когато се почувства по -зле. Станала по - свита, излиза по - малко,
6
преди имала повече приятелки, проблемът със съня не бил решен още, пие
хапчета. Тя е пенсионерка и не работи. Не е ходила на рехабилитация, тъй
като докторът не й дал направление.
Не е спорно по делото, че за процесното ППС, към датата на
произшествието 16.05.2019 г., е действала застраховка гражданска
отговорност № 81095492 валидна от 09.06.2020 г. до 23:59 ч. на 08.06.2021
издадена от ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве" АД.
Не е спорно, че ищцата, по реда на чл. 380 от КЗ, е уведомил
застрахователя за настъпилите вреди, с молба с вх. № 2897/20.08.2020 г., като
същият е завел щета № 0801-003887/2020-01, видно от писмо с изх. №
3493/09.09.2020 от ЗК застрахователя до процесуалния представител на
ищцата, но до момента плащане не е извършвано и не е правено предложение
за споразумение.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86
ЗЗД, а именно пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
гражданската отговорност на застрахования водач, причинил процесното
ПТП. С разпоредбата на чл. 432 КЗ законът признава в полза на пострадалото
лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432
КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
7
Така предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ са допустими,
на основание чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ. От приложените към
исковата молба доказателства се установява, че преди сезиране на съда е
отправена застрахователна претенция от увреденото лице, като в срока по чл.
380 от КЗ е налице отказ от страна на ответното дружество да изплати
застрахователно обезщетение, видно от писма с изх. № 1869/09.04.2021 г. на
ответника. Застрахователят не оспорва наличието на покритие по
застрахователната полица ГО, но оспорва механизма на ПТП-то и релевира
възражение за съпричиняване от страна на пешеходката, оспорва причинно -
следствената връзка между травматичните увреждания и ПТП-то, оспорва
вида на получените травми и твърдения период на възстановяване, и не на
последно място оспорва размера на вредите – имуществени и неимуществени,
като прекомерен, оспорва исковете за лихви.
Съдът намира, че се доказа по делото настъпването на застрахователно
събитие, от което са настъпили вреди за ищцата – имуществени и
неимуществени, причинно- следствената връзка между вредите и процесното
ПТП, както и наличието на валиден застрахователен договор.
От приетата автотехническа експертиза се установи механизма на
процесното ПТП, а именно, на 25.06.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Севлиево на
ул. "Л. водачът на МПС л.а. "Ф.", *** с рег. **** П. Х. застига попътно
движещата се по пътното платно пешеходка С. В. Я. и я блъска отзад, при
което същата се завърта и пада, като няма отхвърляне или качване върху
капак на тялото на пешеходката, което показвало, че ударът бил страничен и
лек - автомобилът е допрял пешеходката. Преди ПТП-то водачът е извършвал
ляв завой, като скоростта му на движение е била 20-30 км/ч , което е и
скоростта в момента на удара. Пешеходката С. В. Я. се е движила по пътното
плътно, попътно на автомобила. Безспорно водачът на МПС-то е нарушил
правилата за движение по пътищата чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищцата средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на "типично място" в
областта на гривнената става на дясната ръка, като е наложена гипсова
имобилизация от долната трета на дясната мишница до дланта на дясната
ръка, като и лека телесна повреда изразяваща се в контузя в областта на
гръбначния стълб, дясната раменна става и шията без увреждане на костни
8
структури, охлузване на десния лакът. Безспорно деянието на водача е
противоправно и виновно. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗДвП водачът
на пътно превозно средство трябва да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Същите са
длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразят с конкретни
условия на видимост за да са в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2
от ЗДвП), като водачът има вменено задължение да бъде особено внимателен
към пешеходците съгласно чл. 116 от ЗДвП. В конкретния случай водачът на
МПС-то, с което е причинено процесното ПТП е нарушил всички тези
вменени му задължения. От приетата автотехническа експертиза е видно, че
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност, по време на
извършване на маневра "завой наляво" да наблюдава пътната обстановка и да
възприеме движещата се по пътното платно пешеходка, като е могъл да
предотврати настъпването му, чрез спиране или заобикаляне на същата.
От събраните доказателства настоящият състав на съда намира, че се
установява съпричиняване на вредоносните последици от пешеходеца.
Ищцата се е движел по пътното платно, заобикаляйки автомобил при
наличието на обособени тротоари. Съгласно чл. 108 от ЗДвП пешеходецът
има задължение да се движи по тротоарите или банкета на пътното платно,
като ал. 2 на същия член допуска движение на пешеходец по пътното платно
противоположно на движението, когато няма тротоар. В конкретния случай
вещото лице по назначената автотехническа експертиза е установило, че
пешеходката се движела по пътното платно, попътно на автомобила и при
наличието на обособен тротоар към улицата, т.е. същата е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в
причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Предвид
изложеното, съдът намира, възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия съгласно чл. 51 от
ЗЗД е основателно и следва да бъде определено на 20 %.
Причинната връзка между ПТП-то и настъпилите увреждания при
ищцата безспорно се установяват по делото, както от представената
медицинска документация и свидетелски показания, така и от приетата
съдебно - медицинската експертиза. В резултат на процесното ПТП ищцата е
9
получила счупване на дясната лъчева кост на "типично място" в областта на
гривнената става на дясната ръка, като тази травма е довела до трайно
затруднение на горния десен крайник за срок от 2 месеца; получила е контузи
в поясната област на гръбначния стълб, дясната раменна става и шията без
увреждане костни структури и охлузване на десния лакът, като тези болки и
страдания са продължили около 1 месец, както и е получила стресово
разстройство. Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените й травматични и психични
увреждания, са довели до болки и страдания, и същите се явяват пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, причинено от застрахования
Х., то те подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, при определяне на размера на неимуществените вреди, съобрази
указанията дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и съдебната практика по
сходни случаи. Отчете вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания – счупване на дясната лъчева кост на "типично място" в
областта на гривнената става на дясната ръка, поради което ищцата е била с
обездвижен горен десен крайник за сок от 30 дни и в последствие е било
необходимо още месец същата да бъде раздвижена, като за възстановяване й е
било необходимо 2 месеца и е имала нужда през това време от чужда помощ
за задоволяване на битови потребности в периода, в който е била обездвижена
и след това докато се е възстановява, ограниченията, които е търпяла и търпи
пострадалата към момента – а именно психическото й състояние, стреса и
страховото състояние което е развила да излиза на улицата. Съдът взе
предвид, че е проведено лечение, чрез гипсова имобилизация от долната
трета на дясната мишница до дланта на дясната ръка и необходимостта да
носи ортеза до началото на 2021 г., както и предписаното й медикаментозно
лечение за справяне със страховите й изживявания и безсъние. При
определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и че ищцата се е
възстановила към момента от травматичните увреждания, но не и от
влошаването на психическото й състояние. Съдът взе предвид и възрастта на
ищцата - 66 години и обстоятелството, че същата не е работила към момента
на настъпване на процесното ПТП. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
10
болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху
начина на живот на С.Я., съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза в размер на 23 000 лв., които
следва да се намалят с приетия размер на съпричиняване на вредоносния
резултата от 20 % и на същата да се присъдят 18 400 лв. по предявения иск за
неимуществени вреди, като в останалата част от исковата претенция до
размер на 50 000 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По предявената искова претенция за претърпени имуществени вреди във
връзка с процесното ПТП, настоящият състав намира, че същата е
основателна до размер на 182, 50 лв., за която сума от съдебно -медицинската
експертиза се установява, че са свързани с лечението и възстановяването на
ищцата, като в частта над 182, 50 до претендирания размер от 196, 27 лв.
,предявеният иск за имуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан
и неоснователен.
По акцесорните искови претенции за присъждане на лихва за забава, с пр.
осн. чл. 86 от ЗЗД, върху присъдените суми за имуществени и неимуществени
вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е неоснователна,
доколкото отговорността на застрахователя за забава съгласно новата уредба
започва да тече от завеждане на щетата при застрахователя, съгласно чл. 497,
ал. 1 от КЗ. Съдът установи, че в исковата молба и с оглед приложеното
копие от електронен калкулатор ищцата е определила общата сума за
мораторна лихва заедно върху двата иска, като ги е включила в общо
изчисление. Настоящият състав намира, че от изложеното следва, че искът за
мораторна лихва, с оглед уважения размер на исковата претенция за
неимуществени вреди е основателен до размер на 1 400, 44 лв., а за
имуществени вреди е основателен за 13, 85 лв. за периода от 20.08.2020 г. до
предявяване на исковата молба 20.05.2021 г., като в останалата част над таз
сумата от общо 1 414, 29 до пълни предявен размер от 4 601, 32 лв. - за
периода от 25.06.2020 г. до 20.05.2021 г., предявената искова претенция за
мораторна лихва, по двата иска, като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен.
При така уважените искове, настоящият състав на съда намира следното
по разноските:
11
Ищецата е освободена от държавна такса и разноски за настоящото
производство, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплти в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ГбОС, държавна такса в размер на
799, 82 лв. и 91, 23 лв. разноски съразмерно за съдебно - медицинската и авто
- техническата експертиза заплатени от бюджета на съда.
С оглед изхода от делото и заявеното искане в предявената искова молба,
в полза адв. И. Събева, на осн. чл. 38 от ЗАдв. следва да се присъди
възнаграждение определно от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн.
чл. 7, ал. 2, т. 5 е 1 129, 88 лв.
С оглед направеното искане от ответното дружество за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаглаждение, съдът намира, че следва да се
определи възнаграждение в размер на 200 лв., което с оглед изхода на делото
и отхвърлената част от иска следва да бъде определено в размер на 127, 01
лв., които да бъдат заплатени от ищцата на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. "Дианабад", бул. "Г. М.
Димитров" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Я.., ЕГН **********, с адрес на гр.
Севлиево, ул. "Р., на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ
във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 18 400 лв. (осемнадесет хиляди
и четиристотин лева) - обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата
от 182, 50 лв. (сто осемдесет и два лева и 50 ст. ) - обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в следствие от пътно- транспортно
произшествие настъпило на 25.06.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Севлиево на ул.
"Л., при което П. Х. управлявайки МПС л.а. Ф. с рег. ****, със застраховка
"Гражданска отговорност" при застрахователното дружество № 81095492, по
негова вина, неспазвайки правилата за движение, блъска попътно движещата
12
се по пътното платно пешеходка С. В. Я., както и ДА ЗАПЛАТИ на ищцата
законна лихва за забава върху обезщетенията в общ размер на 1 414, 29 лв. (
хиляда и четиристотин и четиринадесет лева и 29 ст.) за периода от
20.08.2020 г. до подаване на исковата молба 20.05.2021 г., ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане сумата,
ПО БАНКОВА СМЕТКА IBAN: BG22UNCR70001524422671 и ВIC:
UNCRBGSF, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове: за неимуществени вреди
за сумата над 18 400 лв. до предявения размер от 50 000 лв., за имуществени
вреди за сумата над 182, 50 лв. до предявения размер от 196, 27 лв., както и
искът за мораторна лихва върху претендираните обезщетение за сумата над 1
414, 29 лв. до предявения размер от 4 601, 32 лв. , като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. "Дианабад", бул. "Г. М.
Димитров" № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Габровския окръжен съд
държавна такса и разноски за експертизи в общо в размер на 891, 05 лв. (
осемстотин деветдесет и един лева и 05 ст.), на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
ОСЪЖДА "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. "Дианабад", бул. "Г. М.
Димитров" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.И. - Събева, със съдебен адрес гр.
Севлиево, ул. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 129, 88 лв. , на
осн. чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА С.В.Я.., ЕГН **********, с адрес на гр. Севлиево, ул. "Р., ДА
ЗАПЛАТИ на "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. "Дианабад", бул. "Г. М.
Димитров" № 1, разноски по делото в размер на 127, 01 лв., на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
13