РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Чепеларе, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Н.Г.
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20235450100034 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Г. Г. С., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. „*****“ №* срещу „ ******* „ АД, ЕИК „ ******* „, със седалище и адрес
на управление гр.Ч., к.к. П., хотел „„ ******* „“, представлявано от М.Б., иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата общо от
24 500 лева /двадесет и четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
ползването на собствения му недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №
69345.9.... по КК на с.С., общ. С., обл. С., одобрена със заповед №РД-18-8/16.02.2006г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра гр.София, с площ от 4.068 дка,
находящ се в местност „*****“, с трайно предназначение земеделска територия, с начин на
трайно ползване естествени ливади, при граници на имота: ПИ 69345.9...., 69345.9….,
69345.9…., 69345.9…., 69345.9…., в периода от 04.07.2019 г. до 07.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда,
до окончателното заплащане на тази сума.
В исковата си молба ищцата навежда твърдения, че е собственик на гореописания имот, и че
по силата на Нотариален акт № 3751/28.11.2008г., тя и покойният й брат Т.Б. са учредили
право на строеж за изграждане на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв.м.,
представляващ стълб за въжена линия. За горното получили еднократно възнаграждение от
250 евро. В по-късен момент разбрали, че договора бил нищожен и с него не може да се
учреди право на строеж, тъй като се касае за съоръжение, а не за строеж на площадков
обект. Сочи, че през имота е прокарана въжена линия от ответника за седалков лифт и ски
писта, за което не е получавала никакво възнаграждение или обезщетение. Заради наличието
на тези съоръжения и действия от страна на ответника не може нито да ползва имота, нито
да го продаде. Твърди, че преминаването на лифта уврежда растителността в имота – трева
и дървета и е лишен от добиви в имота. Във връзка с наличните съоръжения целогодишно
1
през имота преминават хора, ползващи лифта или ски пистата, както и такива за поддръжка,
проверка и контрол на съоръженията. С оглед наличието на съоръженията са определени
сервитутни зони, които създават ограничения при ползването на имота – в тези зони не може
да се строи, да се прокарват други съоръжения, да се поставят каквито и да е вещи, трябва да
се спазват редица санитарно – охранителни и противопожарни изисквания и ограничения, с
които ищеца следва да се съобразява. След присъдено с решение по гр.д. № 107/2019 г. по
описа на РС - Чепеларе и изплатено обезщетение за времето от 30.06.2016 год. до 03.07.2019
г., след 04.07.2019 г. и към момента на предявяването на исковата молба продължава
неоснователното ползване на имота от ответника без заплащане на обезщетение. Счита че
вследствие неоснователното ползване на собствения му имот, ответникът се е обогатил за
негова сметка. Последното поражда за ищеца правния интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита с оглед компенсиране на неоснователното разместване на блага
между правната сфера на всяка от страните. Моли в този смисъл за положително
произнасяне по иска.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество
като неоснователен. Оспорва заложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения. Признава факта, че с договор от 28.11.2008 г. сключен между него от
една страна и от друга от ищцата и нейният брат Т.Б., в полза на ответника е учредено право
на прокарване на техническо съоръжение и на преминаване през процесния имот. Твърди,
че в изпълнение на договора в негова полза собствениците на имота са учредили право на
строеж на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв. м., която сделка е обективирана в
нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 28.11.2008 г. №
3751, рег. № 8224, дело № 1115/2008 г. на нотариус с рег. № *** по РНК, с район на
действие РС - Смолян. Твърди, че със заповед № 311/2007 г. на кмета на Община Смолян е
одобрен ПУП за обект лифт к.к. П. – връх … – село..., който преминава през процесния
имот, като в рамките на лифта и сервитутната ивица около него предназначението на имота
е променено. Твърди, че като суперфициар е реализирал правото си на строеж, а
впоследствие през имота е прокарана линия за седалков лифт. Оспорва твърдението, че
въжената линия е прокарана от ответното дружество, както и че през процесния период
стълбът и лифтът са ползвани от страна на последното. Твърди, че ответното дружество не е
ползвало или държало имота в процесния период, в т.ч. не е извършвало твърдените в
исковата молба действия по отношение на имота и преминаващите през него ски писта и
въжена линия. Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, че й се пречи да
упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота с изграждането на ски-
лифта, че ответникът неоснователно ползва имота, което лишава ищцата от ползването и с
това обеднява, че съоръжението пречи на ищцата да ползва, да предоставя ползването на
трето лице или да продаде имота и че се уврежда растителността и дърветата не се развиват
пълноценно. Твърди, че процесните въжени линии преминават над територията на имота на
такава височина, че не засягат по никакъв начин правото на собственост на ищцата и не
ограничава ползването на имота по предназначение, поради което и липсва обедняване от
страна на ищцата, което да е пряка и непосредствена последица от действията на „ ******* „
АД. Монтираният в имота стълб представлява надлежно изградено съоръжение въз основа
на учредена в полза на „ ******* „ АД суперфиция и ползването на имота от ответника се
основава на валидно правно основание – учредено в негова полза право на строеж, с което
за него е възникнало и субективното право да ползва земята в границите на необходимото за
използването на постройката според нейното предназначение по смисъла на чл. 64 ЗС.
Ползването на процесния имот в рамките на поддържането на надлежно изграденото в него
съоръжение е свързано с вменените на дружеството по силата на чл. 157 и 151 от Закона за
туризма специални задължения, които на самостоятелно правно основание пораждат право
(и задължение) за ответника за достъп до процесния имот. В процесния имот въз основа на
2
учредена суперфиция „ ******* „ АД е изградило стълб със застроена площ от 6 кв.м., с
което за собственика на земята възниква вещно ограничение, съгласно което той следва да
осигури възможност на суперфициаря да ползва земята в рамките на необходимото за
пълноценното ползване на постройката според нейното предназначение. Постройката служи
за опора по отношение на преминаването на въжената линия (лифт) над процесния имот.
Така изграденият стълб представлява част от строеж от трета категория, буква "б" -
„кабинкови и открити въжени линии и съоръженията към тях“ - чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Преминаването на хора за
поддръжка, проверка и контрол на съоръженията има за цел именно ползването и
поддържането на стълба и преминаващата по него въжена линия от страна на ответника. В
процесния случай използваната от ответника площ не ограничава извън рамките на
допустимото съгласно чл. 64 от ЗС правото на ищцата да ползва собствения си имот, поради
което предявеният иск е неоснователен.
Безопасността и нормалното функциониране на лифта, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗТ е
възложено на лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към
ски писта съоръжение - влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата
ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на
изискванията на чл. 154. Като лице по чл. 157, ал. 1 ЗТ законодателят е възложил на
ответника със ЗТ и Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски
пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията
на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите, редица
задължения за осигуряване на безопасност на съоръженията и пистите, които лифтът
обслужва. Тези задължения не могат да бъдат изпълнени, ако служители на ответното
дружество не преминават през имота. От задължението за предоставяне на услугата и
поддръжка на съоръжението произлиза ех lege право на лицето по чл. 157, ал.1 ЗТ да
„ползва“ имотите, през които лифтът преминава, доколкото това е необходимо за защита на
публичния интерес - осигуряването на безопасното им ползване.
Оспорва иска като неоснователен относно размера на площта, за ползването на която
ищцата претендира обезщетение, тъй като ответникът не ползва целия имот. Възразява и
срещу периода, за който ищците претендират обезщетение. Ползването на имота от страна
на ответното дружество не е целогодишно, тъй като от ищците не е съобразено, че
преминаването на споменатите в ИМ „хора, коли, машини“ се извършва единствено през
зимния сезон, тъй като лифтът и пистата, която той обслужва, не се използват, когато липсва
сняг и няма туристи. Оспорва и заявения размер на обедняването с оглед характеристиките
на имота - планински, трудно достъпен и представлява земеделска земя с начин на трайно
ползване „друг вид ливада“. Моли поради изложените съображения за постановяване на
решение по спора, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищцата адв.Б. М., като в
съдебно заседание на 29.06.2023 год. на основание чл.232 ГПК иска частично е оттеглен за
разликата от 20 829 лева до предявените с исковата молба 24 500 лева, за което е дадено
съгласие от ответника и производството е прекратено частично за разликата от 20 829 лева
до предявените 24 500 лева с протоколно определение №136/29.06.2023 год.
От името на ответника, редовно призован, в с.з. се явява адв.Я. Н., който оспорва
осъдителния иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото и
представя списък на разноските.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 06022/14.08.1997 г. на ПК гр.Смолян на наследниците на Т.Г.К. е
възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници върху 23 броя
имоти в землището на с.С., общ.С.. Под № 17 от решението фигурира процесния имот
ливада с кад. № *****, с площ 4,068 дка. в м.“*****“. От представеното по делото
3
удостоверение за наследници изх. №43/30.01.2007 год. се установява, че Т.Г.К. е починал на
….. год. и негов наследник бил Г.Т.Б., заявител по преписката за възстановяване на имотите
на Т.Г.К. по реда на ЗСПЗЗ, който видно от удостоверение за наследници изх.№
45/30.01.2007 г., издадено от кметство с.С., е починал на ….. г. и е оставил за наследници
ищцата Г. Г. С. – дъщеря, и Т.Г.Б.– син. От удостоверение за наследници изх.№
100/18.06.2010 г., се установява, че Т.Г.Б.е починал на …. г. и че негов единствен наследник
по закон е ищцата Г. Г.С. – негова сестра. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че
ищцата е единствен собственик на ПИ с идентификатор № 69345.9.... по КК на с.С., общ. С.,
обл. С.. Въпросът за собствеността на имота не е спорен и е изследван в хода на
нотариалното производство, по което е издаден нотариален акт за учредяване на право на
строеж върху недвижим имот № 12, том VII, рег.№ 8224, н.д. № 1115/28.11.2008 г. на
нотариус Н.К. № ***, по регистъра на НК, с район на действие РС – Смолян. Съгласно този
нотариален акт ищцата Г. С. и покойния й вече брат Т.Г.Б., като собственици на имота са
учредили в полза на „ ******* „ АД, като приемател право на строеж за изграждане в
съответствие с разрешение за строеж № 166/21.07.2008 г. на главния архитект на Община
Смолян на стълб за лифт със застроена площ 6 кв.м., представляващ стълб № * от
пътническа въжена линия, с.С., общ.С. – връх „…..“ за сумата 250 евро.
Ответникът „ ******* „ АД е собственик и оператор на ски зона П. – ***** по смисъла на
чл. 153 и § 1, т. 89 от Закона за туризма и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за обезопасяването и
информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне
правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията
на работата на ски патрулите. Дружеството е лице по смисъла на чл. 157, ал.1 ЗТ, което
осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги
по § 1, т. 70 ДР на ЗТ в туристически обекти, съгласно чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗТ.
През …. год. на ответникът „ ******* „ АД е разрешено да проектира лифт - к.к. П. – с.С.,
въз основа на което е възложил изграждането на строеж „Седалкова пътническа въжена
линия „****“ с. С. – връх …, ведно с подобектите …… и помощна сграда на лифт с. С.“, с
Трасе с дължина 2 992 м. и 25 бр. стълбове и Горна станция на лифт връх …. Строежът е
приет с протокол за установяване на годността на ползването на строежа от 26.11.2008 г. В
текста на протокола, на л. 35 от делото е описан стълб № * -носещ с височина 12,46 м,
наклон 5%, бетон във фундамент 11 кв.м., брой ролки – нагоре 8 и надолу 8. На л.39 от
делото /л. 19 от протокола/ е записано, че стълб № * попада в поземлен имот 9.***, за него
има предварителен договор за учредяване право на строеж и Решение № 1/24.01.2008 г. за
промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на
трасета за част от поземления имот. С разрешение за ползване № СТ-12-1222/01.12.2008 г.
на зам. началника на ДНСК е разрешено ползването на въжената линия.
С решение № 12/28.01.2020 г. по гр.д. № 107/2019 г. на РС – Чепеларе, влязло в сила на
04.11.2022 год., ответникът „ ******* „ АД е осъден да заплати на Г. Г. С. на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД обезщетение за ползване без основание на собствения й имот с идентификатор
69345.9.... за периода 30.06.2016 – 03.07.2019 г., в размер на 17 167,24 лева.
Приложената по делото скица №15-970944/24.10.2019 год. на л.16 касае друг недвижим
имот в същата местност и землище, поради което съдът счита същата за неотносима към
настоящия спор и не следва да я обсъжда към доказателствата.
Съгласно заключението по назначената комплексна съдебно – техническа и съдебно –
икономическа експертиза поземленият имот с идентификатор 69345.9.... по КККР на с. С. е
с площ 4068 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно
ползване – друг вид ливада. С решение № 1/24.01.2008 г. на ОДЗГ-Смолян е променено
предназначението на 6 кв.м. от имота за строеж на стълб на лифта. Сервитута на
преминаващия през поземлен имот с идентификатор 69345.9.... съоръжение - лифт – П. – С.
е с дължина 83,86 м. и квадратура 879,59 кв.м., съгласно одобрения със заповед №
311/14.12.2007 г. на Кмета на община Смолян ПУП – Парцеларен план. Обслужването и
4
ползването на стълба по предназначение се осъществява в тази площ, тъй като същият не е
самостоятелен обект, а е част от съоръжението. Съгласно одобрения проект стълб № * е с
височина 12,46 м., а въжетата са на средна височина от 12-13 метра над нивото на терена на
имота.
От направените справки, вещото лице е установило, че със заповед №169/20.08.2007 год. на
кмета на Община Смолян, по молба на „ ******* „ АД е разрешено да се възложи
изработване на ПУП – парцеларен план за обект: писти връх … – с….; със заповед
№233/29.08.2007 год. на кмета на община Смолян е одобрен ПУП – парцеларен план на
обект „Писти к.к.П. - връх ….– с….“ в обхвата на землище гр.С., като пистите започват в
имот с кадастрален номер … – Горна лифтова станция и завършват в поземлени имоти с кад.
№№ … и … – Долна лифтова станция по приложения парцеларен план в землището на с.С.
и гр.С.. Имот с идентификатор 69345.9.... попада в този ПУП – парцеларен план. Не са
открити одобрени проекти и издадено разрешение за строеж на пистата. Площта от имота,
заета от пистата е 310 кв.м. Не са открити договори сключени с „ ******* „ АД за
учредяване право на прокарване /поставяне на техническо съоръжение/ и преминаване – на
лифта и договори за право на преминаване на ски – пистата. Не са открити и заповед на
кмета на община Смолян по чл.192, ал.2 от ЗУТ за процесния имот. В съдебно заседание
вещото лице сочи, че ски – пистата минава в северната част на имота на ищцата, а лифта
преминава в южната му част. Мястото, където минава ски-пистата се образувало като черен
път без тревна покривка и не може да се използва за земеделски нужди.
Вещото лице е определило вероятната справедлива пазарна наемна стойност за процесния
имот, като е анализирала сключени договори за отдаване под наем на сходни имоти с
различни телекомуникационни оператори, според което месечния наем възлиза на 0,38 лева
за 1 кв.м. за ползването на частта от имота, през която преминава лифта и 0,45 лева на 1
кв.м. за частта от имота, през която преминава ски-пистата. За периода от 04.07.2019 –
07.03.2023 г. за частта от имота, през която преминава лифта възлиза на 14 651 лева, а за
частта от имота, през която преминава ски-пистата възлиза на 6 178 лева.
Съдът кредитира заключението по комплексната експертиза като обективно и компетентно
изготвено, което не е оспорено и от страните.
Ангажирани по делото от ищците са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.К., а
от страна на ответника – на свидетелите З.К. и Г.К..
Съгласно показанията на свидетеля К. процесния имот бил ливада. През имота на ищцата
минава лифт, като един от стълбовете е построен в горния край на процесния имот. По-
надолу минавал път за пистите, като през лятото оттам минавали коли към лифт станцията.
Имота не можел да се коси, тъй като бил разоран и имало големи буци от пръст. От както
преди около десет години е направено съоръжението имота не се ползвал от собственика.
Преди това брата на ищцата го косял за сено, тъй като гледал животни.
От показанията на свид. К. се установява, че стълб № * е част от ПВЛ №* от с.С. до връх ...,
а в районна на имота на ищцата преминава ски писта №.., която е от вр. ... до с.С.. Твърди,
че черният път, който през зимата се използва за писта преминава преди стълб №*, а не до
стълб №*. Не знае дали точно през този имот преминава пистата. Сочи, че два пъти в
годината се прави рехабилитация на лифта, като не се налага да се минава през имотите, тъй
като до всеки стълб се придвижват чрез сервизна платформа, която е закачена на въжената
линия и е специална за извършване на ремонтна дейност на стълбовете. На платформата се
товарят материалите и всичко необходимо и с нея се предвижват до съответния стълб.
Лифтът се ползва от м. декември до м. април всяка година, той е сезонен. Изсичането на
дърветата, които пречат е грижа на съответните горски кооперации.
Според свид. К. стълб № * е част от въжената линия и същият се намира след последния пад
на пистата към с.С.. Въжената линия преминава на около 12 метра над земята, като не може
да каже дали пистата минава през имота на ищцата. На място имота не е ограден.
Поддръжката на лифта става със специална сервизна платформа, която е въздушна. През
5
лятото лифта не работи с клиенти, работи само за персонала, ако се налага да се правят
някакъв ремонт, гресиране или поддръжка на самото съоръжение. С машини през имота не
се преминава. Преминаването става изцяло въздушно, със сервизна платформа, защото
всичките ремонти се извършват въздушно. Платформата представлява голяма седалка, която
е захваната за въжето и по този начин персоналът на лифта се придвижва до различните
стълбове. Ако има някакви клони или дървета, които пречат на въздушната линия, може да
се наложи да бъдат отрязани клони. Лифтът се ползва от туристи от откриване на зимния
сезон, което е между 15-20.12. до края на месец март или първата седмица на месец април.
Частта от пистата, която минава в района на имота е широка около 25-30 метра, но не
представлява път. Има горски път, който пресича пистата и минава в близост до стълб №*.
Трасето на пистата е оформено още когато е правена самата писта. Преди години са правили
опити да затревят тази част от пистата за да няма ерозия. Има места от пистата, където се
вижда земята, но не е изцяло оголена, има места с тревиста растителност.
Съдът кредитира показанията на двете групи свидетели, същите са еднопосочни и
безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим, разгледан по
същество е основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД, лицето, което държи без правно основание чужда вещ
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишило. Ползването
на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството
дали получава добиви от вещта е ирелевантно. Същественото за основателността на иска е,
че вещ на ищеца е била държана от ответника без основание за това. По този начин
собственикът е бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице
обедняване. Обогатяването включва не само придобиването на определена имуществена
облага, но то се реализира и при спестяване на имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени. В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на
ползването му, отговорен пред собственика на имота е правният субект, който лично или
чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и собственик на
вещите/, съответно онзи, който поддържа това състояние. В този смисъл са решение № 409
от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., решение № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. №
652/11 г. на ВКС и решение № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС.
Фактическият състав на чл.59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за
ползване на недвижим имот без основание не включва покана до лицето, което държи
имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея; а размерът му е
средномесечния пазарен наем. В този смисъл решение №218/29.12.2015 г. по дело
№7310/2014 г. на ВКС I г.о.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата е собственик на
имот с идентификатор 69345.9.... по одобрената кадастрална карта на с.С., а ответникът
ползва част от него.
Ответното дружество е лице по смисъла на чл.157, ал.1 от Закона за туризма,
осъществяващо туристическа дейност, като предоставя и допълнителни туристически
услуги по т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и 2 от ЗТ. „
******* „ АД е именно лицето, което стопанисва пистата и което е изградило въжената
линия на лифта с.С. – вр. ..., като части от ски – зоната П. – … и е собственик на лифтовото
съоръжение. От проверките в Община Смолян извършени от вещото лице по комплексната
експертиза се установява, че в полза на „ ******* „АД е издадено разрешение за строеж за
въжената линия на ски лифта с.С., общ.С. – връх ... през … г. Дружеството се е снабдило и с
одобрен парцеларен план за пистата. Освен това ищцата и трети лица са учредили право на
6
строеж на стълбове – част от въжената линия именно на „ ******* „АД; трети лица с имоти
в района са сключили договори за преминаване на въжената линия и пистата именно с „
******* „АД. Следва да се има предвид, че пистата и въжената линия са отделни части на
един общ инфраструктурен обект, чрез който се осъществява туристическа услуга за ски
спортове.
По делото безспорно се установи, че през южната част на имота на ищцата преминава
въпросната въжена линия, която заема 879,59 кв.м., а в северната част на имота минава ски –
пистата на площ 310 кв.м.
Безспорно се установи, че собственикът на имота не е учредил право на преминаване на ски
- писта и въжена линия през имота си на ответника, нито му го е отдал под наем, поради
което съдът намира, че „ ******* „АД го ползва без основание. След като е лишил
собственика на имота от възможност за ползване ответникът му дължи обезщетение.
По делото не е спорно, че с нотариален акт от 2008 год. ищцата и починалият й брат са
учредили възмездно право на строеж в имота в полза на ответното дружество за изграждане
на стълб №* от въжената линия с.С., общ.С. – връх ..., но не е възникнало сервитутно право
в полза на приемателя. Разпоредбата на чл.64 ЗС предвижда собственикът на постройката да
може да ползва земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката
според нейното предназначение, освен ако не е уговорено друго. Учредяването на
преминаване на въжената линия и ски пистата през имот частна собственост изисква
сключване с договор за учредяване право на преминаване от собственика на имота с
нотариален акт. В този смисъл Определение №1142 от 19.09.2014 г. на ОС Смолян по в.гр.д.
№345/2014 г.
Ответникът не оспорва, че пистата преминава през имота на ищцата, но навежда
възражения, че пистата не е собственост и не се ползва от „*****" АД. Цитира разпоредбите
на чл.151 и чл.157 от Закона за туризма, съгласно които териториите на ски пистите,
независимо каква собственост са, са общодостъпни. Счита, че като собственик на въжената
линия, е длъжен да поддържа и обезопасява територията на ски пистата, но по никакъв
начин не експлоатира самата писта, не получава възнаграждение и не събира такова от
ползвателите. Излага доводи, че законът е този, който е вменил задълженията на „*******„
АД, но че също така законът е ограничил правата на собствениците.
Ответникът не е собственик на пистата, доколкото тя е съоръжение разположено върху
имоти, които могат да бъдат собственост на различни лица, но съгласно заключението по
експертизата, именно той е инвеститор на парцеларния план одобрен в Община Смолян и
затова съдът приема, че я експлоатира. Разпоредбите на ЗТ следва да се тълкуват като
забрана на собствениците на отделните имоти по трасето на пистата да ги заграждат.
Основна предпоставка за възникване на това задължение обаче е собственикът на имота да е
дал съгласие трасето на пистата да преминава през имота му. В случая ищцата не е дала
такова. Доколкото Г. С. е лишена от възможността да ползва имота, като сади
високостъблени култури и дървета в частта на имота, през която минава въжената линия, и
да го ползва като ливада в частта, през която минава пистата, а през лятото – черен път, се
налага извода, че тя е обедняла за сметка на ответника, който експлоатира лифта и пистата в
част от имота й и така се обогатява за нейна сметка.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ползването на имота не е целогодишно,
тъй като освен през зимата ответното дружество развива туристическа дейност и през лятото
и освен това съоръжението въжена линия не се демонтира през лятото. Създадените за
ищцата пречки са целогодишни, тъй като тя не би могла да отдаде под наем или за други
цели имота си именно поради спецификата на съоръжението.
Съдът намира, че на ищцата се дължи обезщетение в размера определен в заключението по
комплексната съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице
инж.Д.С. сочи, че средномесечната наемна цена е както следва: наем на площта за пистата -
140 лв. на месец; наем на сервитутната площ за лифта - 332 лв. на месец. Сервитутът на
7
лифта заема площ от 879,59 кв.м от процесния имот, а наема на сервитутната площ за лифта
е 332 лв./кв.м/месец, следователно за претендирания период от 04.07.2019 год. до 07.03.2023
год. обезщетението относно въжената линия е 14 651 лева. Пистата заема площ от 310 кв.м
от процесния имот, а средномесечната наемна цена възлиза на 140 лв./кв.м/месец,
следователно за претендирания период от 04.07.2019 год. до 07.03.2023 год. обезщетението
за пистата възлиза на 6 178 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, а именно уважаване на исковите претенции, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Доколкото от ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, то без да засяга
дължимостта на уговореното такова, съдът счита, че договореният между ищеца и
пълномощника му хонорар е прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на делото,
като на основание чл.78, ал.5 от ГПК същият следва да бъде намален.
Предявеният осъдителен иск с посоченото правно основание е с цена 20 829 лева. При
определяне размера на адвокатското възнаграждение приложими са разпоредбите на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно които минималното възнаграждение по дела с интерес от 10 000
до 25 000 лева се дължи в размер на 1300 лева + 9 % за горницата над 10 000 лева, т.е.
съгласно цената на иска минималният размер на същото следва да е 2 274,61 лева.
Съобразявайки правната и фактическата сложност на делото, както и обема на
осъществената правна помощ от страна на процесуалния представител на ищеца,
настоящият състав намира, че претендираният от него размер на възнаграждение за
адвокатски хонорар по делото следва да бъде редуциран към минималния по Наредбата,
като се определи в размер на 2 300 лева, до който съдът намира, че е справедливо да го
намали.
На ищеца следва да се присъдят и направените по делото деловодни разноски, които съдът
определя в общ размер на 1230,00 лева, от които 980,00 лева - заплатената държавна такса за
образуване на делото, 250,00 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ******* „ АД ЕИК „ ******* „, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., к.к.
П., хотел „„ ******* „“, представлявано от М.Б., да заплати на Г. Г. С., ЕГН **********,
адрес гр. С., ул. „*****“ №*, сумата 20 829,00 лева /двадесет хиляди осемстотин двадесет и
девет лева/, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения й
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 69345.9.... по
кадастралната карта на с.С., общ. С., обл.. одобрена със заповед №РД-18-8/16.02.2006 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - гр.София, с площ от 4.068 дка, находящ се в местност
„*****“, с трайно предназначение земеделска територия, с начин на трайно ползване друг
вид ливада, в периода от 04.07.2019 год. до 07.03.2023 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на делото - 07.03.2023 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „ ******* „ АД, ЕИК „ ******* „, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., к.к.
П., хотел „„ ******* „“, да заплати на Г. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. . ул. „*****“ №*,
сумата 3530 лева /три хиляди петстотин и тридесет лева/ - разноски по водене на делото
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
8