№ 8458
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110114874 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца Н. А. С. искове с правно основание чл. 124
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, за признаване за установено спрямо „к“ ООД
нищожността на клаузата на чл. 8 на сключения между страните Договор за
паричен заем № 432011/17.07.2019 г., предвиждаща заплащането на
неустойка при непредставяне на обезпечение в срок, поради противоречие със
закона и добрите нрави и за осъждане на ответника да заплати сумата от
925,44 лв., представляваща заплатена без правно основание неустойка по
договор за паричен заем № 432011, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 22.03.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Н. А. С. твърди, че на 17.07.2019 г. с ответника са сключили
договор за паричен заем № 432011, по силата на който ответното дружество е
предоставило в заем сумата от 2000 лв. в полза на ищцата, в качеството й на
кредитополучател, срещу задължението да възстанови сумата по кредита на
12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 204,90 лв., с дата на първо
плащане- 17.08.2019 г. Посочва, че била уговорена лихва при фиксиран
месечен лихвен процент от 3,33 % и ГПР в размер на 47,996 %, като общата
сума на плащанията възлизала на 2458,84 лв. Поддържа, че в договора било
предвидено задължение за обезпечаване на заема с двама гаранти, отговарящи
на посочените условия в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора и
с още едно обезпечение по избор на заемателя. При неизпълнение на
посоченото задължение се дължала неустойка в размер на 1405,17 лв., която
следвало да се плати на 12 равни погасителни вноски, всяка в размер на
117,10 лв. Посочва, че й била начислена неустойка, във връзка която е
извършила следните плащания- с ПКО № 10280275 ищцата е заплатила
сумата от 117,10 лв. за неустойка, а с остатъка от 8 лева е погасена дължимата
1
на 17.09.2019 г. неустойка частично; на 12.09.2019 г. била заплатена
неустойка в размер на 109,10 лв.; на 14.10.2019 г.- била заплатена неустойка в
размер на 117,10 лв.; на 19.11.2019 г.- била заплатена неустойка в размер на
117,10 лв., като с остатъка от 3 лв. била погасена частично неустойката с
падеж 17.12.2019 г.; на 19.12.2019 г.- неустойка в размер на 114,10 лв., като с
остатъка от 9 лв. била погасена частично неустойката с падеж 17.01.2020 г.;
на 16.01.2020 г.- била заплатена неустойка в размер на 117,10 лв., като с
остатъка от 9 лв. била погасена частично неустойката с падеж 17.02.2020 г.;
на 18.02.2020 г.- била заплатена неустойка в размер на 117,10 лв., като с
остатъка от 7 лв. била погасена частично неустойката с падеж 17.03.2020 г.;
на 12.05.2020 г.- била заплатена вноска в размер на 98.74 лв. с която била
погасена частично неустойка с падеж 17.03.2020 г. Твърди, че общият размер
на платената неустойка за периода от 19.08.2019 г. до 17.03.2020 г. бил сумата
от 925,44 лв. Поддържа, че клаузата по чл. 8, уреждаща неустойката, е
нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави и същата
нарушавала принципа на справедливост и еквивалентност на насрещните
престации. Твърди, че процесната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочва, че така
уговорена неустойката не служи за обезпечаване на дълга. Поддържа, че
срокът за изпълнение на задължението за намиране на двама гаранти е
изключително кратък с оглед изискванията, на които трябва да отговарят
същите. Твърди, че така уговорена неустойката представлява допълнителен
разход за кредитополучателя, респективно съставлява скрито
възнаграждение, което е в разрез с добрите нрави. Поддържа, че било
нарушено правилото на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като стойността на
неустойката не била включена в ГПР. Заявява, че с включването на
неустойката в ГПР последният надвишава законоустановения максимум.
Посочва, че клаузата за неустойка е неравноправна, тъй като се прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху последния. В допълнение, посочва, че оспорената клауза не е уговорена
индивидуално. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът „к“ ООД подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по
размер. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба има висящо
производство по гр. д. № 26928/2020 г. по описа на СРС, с идентичен предмет
и страни, поради което поддържа недопустимост на настоящото
производство. Не оспорва, че между страните сключен процесният договор за
заем от 17.07.2019 г. Поддържа, че ищцата е инициирала сключването му чрез
подаване на заявка от 16.07.2019 г. Твърди, че ищцата била посочила като
желано обезпечение по вземането- ценна книга, без да е предоставила
поръчител. Поддържа, че от текста на молбата било видно, че ищцата се е
запознала с общите условия, налични на общодостъпно място в офисите на
ответника и на интернет страницата му, и ги приема безусловно. Поддържа,
че клаузата за неустойка била индивидуално уговорена с ищцата. Твърди, че
процесната неустойка отговаряла на присъщите си функции. Оспорва да има
2
характера на възнаграждение по кредита. Оспорва да противоречи на
императивна правна норма или на добрите нрави. Оспорва, че неустойката
следвало да се включи в стойността на ГПР. Оспорва размера на неустойката,
респективно оспорва твърденията на ищцата, че е заплатила сумата от 925,44
лв. за погасяване на неустойката. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, поради което и с доклада по делото е признато за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните
е сключен на 17.07.2019 г. Договор за паричен заем № 432011, по силата на
който ответното дружество е предоставило в заем сумата от 2000 лв. в полза
на ищцата, в качеството й на кредитополучател, срещу задължението да
възстанови сумата по кредита на 12 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 204,90 лв., с дата на първо плащане- 17.08.2019 г., при уговорена
лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3,33 % и ГПР в размер на
47,996 %, като общата сума на плащанията възлизала на 2458,84 лв., както че
и на ищцата е начислена неустойка по чл. 8 от Договора поради неизпълнение
за предоставяне на обезпечение съгласно договора в размер на 1405,17 лв.,
която следвало да се плати на 12 равни погасителни вноски, всяка в размер на
117,10 лв.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него кредиторът се е задължил да
предостави на ищеца заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като
такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК.
Съгласно трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да
разгледа основанията за недействителност на сделките в поредност според
сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия
порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките,
каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на
форма. Аналогичен подход следва да се приложи и за исковете за
недействителност на отделни клаузи от сключения между страните договор.
Клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за дължимост
на горепосочената неустойка изпълва характеристиките на неравноправна
такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата
попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка.
Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение чрез предоставяне на гарант, ипотека, особен залог, банкова
3
гаранция или ценна книга има за цел кредиторът да получи допълнително
възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява
заобикаляне изискванията на специалния закон (ЗПК) и води до нейната
нищожност съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Кредиторът е длъжен преди
сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и
ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с възможността
да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Наред с
това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този
начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите и обезпечителна и
обезщетителна функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява
нищожна и поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Горепосочената клауза не може да се приеме, че е индивидуално
уговорена, доколкото е част от предварително подготвен от кредитора типов
договор. С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата на чл. 8 от Договора
се явява нищожна и предявеният иск следва да бъде уважен.
Видно от представената от ответника справка, от заплатената от ищеца
сума по кредита в размер на 2361 лева, сумата от 894,48 лева е отнесена като
плащания по приетата за нищожна клауза по чл. 8 от Договора. Следователно
ответникът е получил процесните суми без основание и неоснователно се е
обогатил с тях, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД дължи
връщането им на ищеца.
Поради изложеното предявеният иск по чл. 55 ЗЗД се явява частично
основателен до посочената сума като за горницата до пълния предявен размер
следва да се отхвърли като неоснователна.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.03.2022 г. до
окончателното плащане.
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на сторените
разноски в размер 80,00 лева – държавна такса за предявения неоценяем
установителен иск и 48,33 лева – държавна такса по предявения осъдителен
иск съобразно уважената част, както и реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева. Насрещната страна своевременно е
релевирала възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което се явява основателно. Заплатената сума следва да бъде
намалена от съда до 300 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
4
материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия. Съгласно практиката на СЕС,
обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под
определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. Съобразно уважената част от иска следва да се присъди
сумата 294,98 лева.
Предвид даденото разрешение, касаещо отговорността за разноски при
частично уважен иск на потребител, обективирано в Решение от 16.07.2020 г.
по съединени дела С - 224/19 и С - 259/19 на СЕС и в Определение №
366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС, I т. о., на ответното
дружество не следва да бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от Н. А. С., ЕГН
********** с адрес гр. София, ул. „****” № 9 срещу „к” ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. *********, ул. „******” № 12 иск с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД клаузата на
чл. 8 от сключения между страните Договор за паричен заем №
432011/17.07.2019 г. предвиждаща заплащането на неустойка при
непредставяне на обезпечение в срок.
ОСЪЖДА „к” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. *********, ул. „******” № 12 ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. С., ЕГН
********** с адрес гр. София, ул. „****” № 9 на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД сумата от 894,48 лева, представляваща недължимо
платена неустойка по договор за паричен заем № 432011/17.07.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 22.03.2022 г.
до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
423,31 лева – разноски по делото в производството пред СРС КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55 ЗЗД за горницата над присъдената сума до
пълния предявен размер 925,44 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5