Решение по дело №11213/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 293
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110111213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

... / 20.1.2019 г., гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

    Варненски районен съд, 14-ти състав  в открито  заседание на 20.12.2019  година, в състав:

 

           Районен съдия:  Даниела Павлова

 

 

     при секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11213 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

               Производството е образувано по молба с  пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД от Н.С.Т., ЕГН ********** срещу  „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  за заплащане на сумата  от  1600 лева, представляваща   обезщетение за имуществени вреди  на лек автомобил „Деу Нубира" с peг. № В 3753 KB, собственост на Н.С.Т. вследствие на  ПТП, настъпило на 27.11.2015 г. и причинено виновно от Д.М.Д. при управление на лек автомобил „Мерцедес Вито" с per. № В 5357 НС, който е застрахован със застрахователна полица № BG/30/115001579901 със срок на действие от 13.06.2015 г. до 12.06.2016 г. за застрахователни събития по клауза „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; сумата от 135 лева с ДДС включваща 72 лева за репатриране „Пътна помощ“ и 63 лева за паркинг „Пътна помощ“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата /допуснато е изменение по реда на чл.214 ГПК в с.з. на 10.12.2019 г./.

             Ищцата моли за уважаване на предявените искове и  заплащане на  разноски за производството от страна на ответника.

             Твърденията в молбата от които ищцата черпи права са, че  на 27.11.2015 г. около 07:50 ч. в гр. Варна, на крайезерния път за Варна - Езерово на 100 м. преди кръстовището за „Нов домостроителен комбинат“ настъпва ПТП между лек автомобил „Мерцедес Вито" с per. В 5357 НС управляван от Д.М.Д. и лек автомобил „Деу Нубира" с per. № В 3753 KB управляван от Стоян Стоянов Тодоров. За настъпилото ПТП е съставен протокол с пострадали лица № 3855/27.11.2015 г. от мл. автоконтрольор Д. Тинков Д. в Сектор ПП при ОД на МВР - Варна и образувано ДП № 571 /2015 г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР Варна.

              По образуваното и водено досъдебно производство  е постановено решение № 826/09.05.2018 г. по АНД № 1740/2018 г. по описа на 32 състав на ВРС, което е  влязло в законна сила на 26.05.2018 г. Със същото  водачът на лек автомобил „Мерцедес Вито" с per. В 5357 НС Д.М.Д. е признат за виновен за това, че на 27.11.2015 г. в гр. Варна, на крайезерния път за Варна-Езерово на 100 м. преди кръстовището за „Нов домостроителен комбинат“, при управление на МПС л.а. марка „Мерцедес Вито" с per. В 5357 НС е нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като причинил по непредпазливост на Стоян Стоянов Тодоров четири средни телесни повреди за което на виновния водач е наложено административно наказание. Увреденият лек автомобил „Деу Нубира" с per. В 3753 KB е собственост на ищцата Н.Т. и вследствие на щетите не е било възможно същият да се възстанови. Управляваният от виновния водач лек автомобил  „Мерцедес Вито" с per. № В 5357 НС към датата на събитието е бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по  полица № BG/30/115001579901,  валидна от 12.06.2015 г. до 12.06.2016 г., сключена с ответното дружество.

               Ищцата е подала заявление за изплащане на обезщетение за имуществени вреди до застрахователя на виновния за ПТП водач като е представила влязлото в сила решение на съда за установяване вината на водача на лек автомобил  „Мерцедес Вито" с peг. № В 5357 НС, но ответното застрахователно дружество е отказало с мотив, че  не приема за доказана вината на Д.. Тъй като разноските за ремонт на увредения автомобил надвишават неговата пазарна цена за ищцата не е целесъобразно неговото възстановяване, а следва да се заплати неговата стойност в условия на настъпила „пълна щета“ от застрахователя на виновния водач. 

По изложените съображения за ищцата е налице правен интерес от предявяването на настоящият иск. Посочва банкова сметка *** обезщетение.

                  В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който счита предявените искове за допустими, но ги оспорва по основание и по размер. 

                  Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на л.а. „Мерцедес Вито" с peг. № В 5357 НС към деня на твърдяното в исковата молба събитие - 27.11.2015 г. Счита, обаче, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството  по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в  претендираните размери за вредите, които ищецът твърди, че са настъпили по следните съображения:

                Оспорва твърдението, че е налице виновно поведение на  водача на застрахования автомобил. Същият не е нарушил правилата за движение по пътищата.

                Налице е съпричиняване от водача на увредения автомобил, което е прието от двете инстанции, които са постановили съдебни актове по АНД № 1740/2018 г. на ВРС.  

                Стойността на погиналия автомобил е 1816 лева, а претендираната от ищцата  сума е завишена неоснователно. 

                Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

                От представения по делото двустранен констативен протокол  за ПТП с пострадали лица № 3855 от 27.11.2015 г. се установява, че на същата дата в 7.50 часа, на крайезерния път за Варна-Езерово на 100 м. преди кръстовището за „Нов домостроителен комбинат“ е настъпило ПТП с пострадали лица между участник 1 – МПС „Деу Нубира" с per. № В 3753 KB,  собственост на Н.С.Т., управляван от Стоян Стоянов Тодоров  и участник 2 - МПС  „Мерцедес Вито" с per. № В 5357 НС, собственост на „Алфа сървиз“ ЕООД, управляван от Д.М.Д.. В протокола за ПТП е отбелязано, че от ПТП двата автомобила са получили  значителни имуществени щети, както и че двамата водачи са получили  травматични увреждания.  

               От представена справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС се установява, че към 27.11.2015 г. МПС  с per. № В 5357 НС е имало  сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с действие от 00:00 часа на 13.06.2015 г. до 23:59 часа на 12.06.2016 г. От свидетелство за регистрация на МПС – част I се установява, че МПС  Деу Нубира" с per. № В 3753 KB е с прекратена регистрация от 28.12.2015 г.

               Собственикът на увредения автомобил, посочен по-горе  е заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество в качеството му на застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност”. По същото е била образувана щета № Щ3100000477 за застрахователно събитие при условия на пълна  щета. Застрахователят е отказал такова с мотив, че застрахованото лице няма вина за ПТП, причинило щетата, а твърдяните факти и представените документи са недоказани и незаконосъобразни – лист 40 от делото.

                От представена фактура № **********/23.12.2015 г., издадена от „Иси Ауто Груп“ ЕООД се установява, че ищцата Н.Т. е заплатила за услуга репатриране „Пътна помощ“  В3753КВ сума в размер на 60.00 лева и за услуга  репатриране „Пътна помощ“ паркинг сума в размер на 52.50 лева – общо с ДДС 135.00 лева.

        От заключението на изготвената САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че стойността на необходимите нови части и труд за възстановяване на увредения автомобил „Деу Нубира" с per. № В 3753 KB е в размер на 6645.70 лева с вкл.ДДС, като в  таблица 1 вещото лице е посочило степен на увреждане, цена на части, цена на труд и разходи за всеки детайл поотделно. В таблица 2 са посочени пазарните аналози, които са актуални към м.ноември 2019 г. След прилагане на корекционен коефициент вещото лице е определило средна пазарна цена на погиналия автомобил  Деу Нубира" с per. № В 3753 KB след прилагане на съответните корекционни коефициенти  на 1600 лева. Тъй като увреждането е увреден в степен на тотална щета и същият към датата на застрахователното събитие е бил на повече от 17 години, не е възможно да се определи стойността на запазените части. В тези случаи е обичайна практика автомобилите да се предават за скраб. Средна цена за 1.186 тона по 310.00 лева = 367.66 лева. Съгласно Наредба № 24/08.03.2006 г. цената на нов автомобил от марката и модела на процесния е 22110 лева. Остатъчната стойност на процесния е 6% при което се получава 22110 х 6% = 1326.00 лева. 

      Показания в съдебно заседание е дал  свидетелят Д.М.Д., който разказва, че за описаното ПТП е имало дело, той е платил глоба и разноски в полза на държавата. Не знае как е приключило делото, имал е адвокат, който го е представлявал.  

      С влязло в сила решение № 826 от 9.5.2018 г., постановено по АНД № 1740 по опис на РС Варна за 2018 г., 32 състав, съдът ПРИЗНАВА обвиняемия Д.М.Д. - ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:  На 27.11.2015г. в гр.Варна, на републикански път ІІІ-2008, при управление на МПС - л.а. марка "Мерцедес Вито" с per. № В 53-57 НС, нарушил правилата за движение - чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне", като причинил по непредпазливост на Стоян Стоянов Тодоров четири средни телесни повреди, изразяваща се в:

    1/ травматичен шок, контузия на мозъка, навлизане на въздух в двете плеврални кухини и излив на кръв в лявата плеврална кухина /хемопневмоторакс/, които обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота;

   2/ счупване на напречния израстък на 7-ми шиен прешлен, което обусловило трайно /за повече от 30 дни/ за период от около 2 месеца затруднение в движенията на врата;

           3/ счупване на 4-то, 5-то и 6-то леви ребра с разместване на фрагментите, което обусловило трайно /за повече от 30 дни/ за период не по-малък от 2 месеца затруднение в движенията на снагата;

   4/ отворено счупване на ляво колянно капаче, което обусловило трайно /за повече от 30 дни/ за период не по-малък от 3 месеца затруднение в движенията на левия долен крайник.

   - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. "Б" пр. 2 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК и чл. 78а, ал. 1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

    Решението е влязло в сила на 26.05.2018 г.

    Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила  присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

     При наличието на влязло в сила решение за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача на л.а. марка "Мерцедес Вито" с per. № В 53-57 НС, а именно свидетелят Д.М.Д., всички оспорвания на ответното дружество във връзка с вината, механизма на ПТП и причинените от него имуществени и неимуществени вреди се явяват неоснователни, а преразглеждането им от настоящия състав е недопустимо.

      Твърденията в молбата   за механизма на ПТП и вида на щетите се подкрепят както от представените писмени доказателства, влязлото в сила решение от 9.5.2018 г. по АНД № 1740/18 г. на РС Варна,  така и  от заключението на САТЕ и свидетелските показания, възприети от съда по реда на  чл.202  и чл.172 ГПК.

       От доказателствата по делото,  съдът приема за установени твърденията в молбата, както и основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк  иск на увреденото лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ. В тази хипотеза  увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.  В  ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.

      По отношение размера на обезщетението:

                      Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховкаГражданска отговорностотговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за  финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба 24/08.03.2006г. на Комисията  за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения 1-6.

                      По силата на чл.2 от МетодикатаПриложение 1 на Наредба 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ чл.3, ал.1, т.1 на Методиката.                      В нормата на  чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма, съпоставена с КЗ в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховкаГражданска отговорностобхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно разпоредбата на  чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в  цитираното от ответника решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290 ГПК.

         Със същото решение ВКС е дал отговор на  материалноправния въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение 1 към чл.15, ал.4 от Наредба 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба 24/08.03.2006г. на КФН.

           Предвид горното съдът намира, че следва да се възприеме пазарна стойност, посочена от вещото лице като средна такава за автомобил с еднакви или сходни технически характеристики с процесния по т.2 на заключението, а именно 1600 лева.

            От изложеното,  съдът намира, че предявеният иск срещу  застрахователя е основателен и доказан по размер за посочените в молбата суми след допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК и същият следва да се уважи. 

      Поради изпадане в забава, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД, ответникът дължи на ищцата обезщетение в размер на законната лихва от деня на увреждането. 

 

      По въпроса за разноските:

      При този изход на спора ответникът  следва да заплати на ищцата разноски за производството в размер на 875.40 лева,  включващи държавна такса,  възнаграждение за вещо лице  и възнаграждение за един  адвокат съгласно договор за правна помощ и съдействие от 18.07.2019 г. и списък по чл.80 ГПК. 

 

       Мотивиран от изложеното,  съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

        ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на Н.С.Т., ЕГН **********  сумата  1600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща   обезщетение за имуществени вреди  на лек автомобилДеу Нубира" с peг. № В *** KB,  причинени  виновно от Д.М.Д.  при  ПТП  на 27.11.2015 г.  при управление на лек автомобилМерцедес Вито" с per. № В *** НС,  който към датата на ПТП е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответника  по застрахователна полица № BG/30/***,  ведно със законната лихва  считано от 27.11.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; сумата 135 /сто тридесет и пет/ лева с ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди за платени такси за репатриранеПътна помощ“ и  за паркингПътна помощ/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,   пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

 

 

      ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на Н.С.Т., ЕГН ********** разноски за производството в размер на 875.40 /осемстотин седемдесет и пет лева и 40 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

 

        Решението  може да се  обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                         Районен съдия: