МОТИВИ към ПРИСЪДА № 177 от 04.11.2015 г. по НОХД № 4906/2015 г. на БРС, XXI – ви
наказателен състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас
обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Д.Г.П., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан е повдигнато
обвинение за това, че на 17.10.2015
г., около 16.00 часа, в гр. Бургас, в игрална зала на казино „Елит”, с
управител С. Г. ***, находяща се в ж.к. „Изгрев” до бл. 44-ти, чрез удар с
юмрук противозаконно унищожил чужда движима вещ - 1 брой основен монитор модел
„ELO ЕТ 1939L - 81 WA -3- G” за игрална машина марка „Вега Вижън”, собственост
на „Комерс” ЕООД - гр.Севлиево, с управител Цв.Б.М. от гр. София, на стойност
1100 /хиляда и сто/ лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано
по категоричен начин. Пледира размерът на наказанието да бъде определен при
приложението на чл. 58а от НК в размер на четири месеца „лишаване от свобода”,
което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г. поддържа, че изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка се признава от подсъдимия, като изразява съгласие на
подсъдимия да бъде наложено предложеното от прокурора наказание.
Подсъдимият Пламен Петров Петров на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие. В последната си дума изразява съжаление за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Настоящото
производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно
заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.Г.П. е роден на *** ***, ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неосъждан.
На 17.10.2015 г. в следобедните часове
подсъдимият заедно със свидетелката М.Т.А. посетили казино „Елит”, находящо се
в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, стопанисвано от „Комерс” ЕООД, за да играят на игралните
автомати. След няколко поредни игри, подсъдимият казал на свидетелката М.Т.А.
да напуснат казиното и се отправил към изхода. В същото време свидетелката М.Т.А.
отказала да тръгне с подсъдимия и извикала свидетелката Д.П. – служител в
казиното да зареди още една игра на машината. Подсъдимият като разбрал, че
свидетелката М.Т.А. продължава да играе, се върнал при нея и ударил с юмрук
монитора на игралната машина. В резултат на нанесения от подсъдимия удар
мониторът се счупил. Свидетелката Панайотова се обадил на управителката на
казиното – свидетелката С. Манолова, която й казала да се обади на телефон 112
и да подаде сигнал за случилото се. На място в казиното пристигнали охранител
от „Аркус” СОТ и трима служители на МВР. Счупеният монитор бил предоставен на свидетеля Д.К- – техник по поддръжката към
казиното, който установил, че мониторът не подлежи на поправка и го подменил с
друг.
Изготвена на досъдебно производство и
приета по делото оценителна експертиза установява стойността на унищожената вещ
в размер на 1100 лв.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия относно
авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство
доказателства относно този факт.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2
настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от
подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство
доказателства, а именно показанията на свидетелите М.Т.А., Д.П., Д.К., С.Г.М.,
И.И., С.К..
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, както
следва: протокол от оглед на местопроизшествието от 17.10.2015 г.; протокол от
оглед на веществени доказателства от 19.10.2015 г.; протоколи за доброволно
предаване на вещи от 19.10.2015 г.; заключение на съдебно-оценителна
експертиза; справка за съдимост. Посочените
писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични, обективни и сочат на реализиране на приетите са
установени от съда и признати за осъществили се от подсъдимия факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по 216, ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно по делото
се установи, че предмет на престъплението е чужда движима вещ, непринадлежаща
на подсъдимия, собственост на „Комерс” ЕООД.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие – нанасяне на удар с юмрук върху
вещта, с което поведение подсъдимият е унищожил предмета на въздействие. Унищожаването
на вещта /счупването на монитора/ е довело до такова структурно изменение в
качеството на вещта, че същата е напълно негодна за използване според
първоначалното й предназначение. По тази причина от показанията на свидетеля Д.К-
се установява, че се е наложило вещта да бъде подменена с друга.
Налице е и следващият признак на деянието
от обективна страна, а именно унищожаването е било извършено от подсъдимия
противозаконно. От данните по делото се установява, че подсъдимият не е имал правно
основание за унищожаване на процесната вещ.
Престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е
резултатно, като в случая е настъпил и предвиденият престъпен резултат – имуществена
вреда за собственика на унищожения от подсъдимия монитор на игрален автомат,
като съгласно оценителната експертиза стойността на вредата е в размер на 1100
лева.
От субективна страна подсъдимият е
действал с евентуален умисъл, като чрез нанасяне на удар с юмрук върху вещта,
не е целял нейното унищожаване, но е допускал настъпването на счупването й. Подсъдимият
е съзнавал, че с удара си въздейства върху чужда движима вещ, без да има правно
основание за това. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици,
като е допускал тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимият Д.Г.П. за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинението в настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
При налагане на наказанието съдът взе
предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, се
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2
от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят
приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от
свобода” е определен съобразно чл. 58а, ал. 1 НК. Направеното от подсъдимия самопризнание
се отразява в задължителното намаляване на определеното наказание с оглед
проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не
може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. При
определяне на размера на наказанието намери отражение като смекчаващо
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. По делото няма данни за
наличие на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
С оглед изложеното настоящият състав определи
на подсъдимия наказание към предвидения в закона минимум, а именно 6 месеца
лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 НПК намали наказанието с
1/3 на 4 месеца
лишаване от свобода. Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира,
че за постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК, не е необходимо
наложеното наказание да бъде ефективно изтърпяно от подсъдимия, поради което на
основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието 4 месеца
лишаване от свобода за срок от три години.
По
веществените доказателства:
Съдът се
произнесе и по приобщените по делото веществени доказателства, като присъди
връщането им на лицата, чиято собственост са.
По
разноските:
С оглед признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото в размер на 63.97 лв.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ