№ 11
гр. Плевен , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил С. Банков
Членове:Цезаринка Х. Йосифова
Йоткова
Кристина А. Лалева
като разгледа докладваното от Кристина А. Лалева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. И.
Д. срещу Присъда № 260015 от 15.12.2020 постановена по НОХД 15/2020 по
описа на Районен съд Червен бряг.
С обжалваната присъда Червенобрежкият районен съд е признал
подсъдимия Т. И. Д. с ЕГН ********** българин, с българско гражданство,
разведен, със средно образование, барман в ЕТ“****“, осъждан, за виновен в
това, че на 19.10.2018г. в помещения на ресторант /пивница/, находящ се в с.
Т., обл. Плевен, ул. „Г. Д.“ №, при условията на повторност при немаловажен
случай държал акцизни стоки, както следва: 20 бр. кутии цигари марка „***“
на стойност 150 лв.; 33 бр..кутии цигари марка „***“ на стойност 247.50 лв. и
50 бр. кутии цигари марка „***“ на стойност 375 лв., всичките без бандерол,
когато такъв се изисква по закон – Закона за акцизите и данъчните складове,
като общата пазарна стойност на държаните акцизни стоки без бандерол
възлиза на 772.50 лв. /седемстотин седемдесет и два лева и петдесет
1
стотинки/, а размерът на невнесения акциз в републиканския бюджет възлиза
на 417.66 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и шестдесет и шест
стотинки/ - престъпление по чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл. 2,
ал.1 от НК, поР. което и на основание чл. 302 ал.2 вр.301 ал.1 от НПК вр.
чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл.54 вр. чл. 2, ал.1 от НК го осъдил
на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което на
основание чл. 57, ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗПС да бъде търпяно при строг режим.
На основание чл. 37 ал.1 т.7 вр.чл.234 ал.2 т.1 вр.чл. 2 ал.1 от НК лишил
подсъдимия от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок
от 3 /три/ години.
Районният съд постановил на основание чл. 234 ал.3 вр.чл.2 ал.1 от НК
и чл.53 ,ал.2 б.“а“ НК веществените доказателства 20 бр. кутии цигари марка
„***“; 33 бр. кутии цигари марка „***“ и 50 бр. кутии цигари марка „***“
всички без бандерол се отнемат в полза на държавата, като след влизане в
сила на присъдата да се унищожат.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на
постановения акт, тъй като от събраните доказателства по делото не се
установявало авторството на деянието,а именно, че акцизните стоки без
бандерол са държани от привлеченото към наказателна отговорност лице.
Навеждат се оплаквания, че не се установява по безспорен начин, че иззетите
вещи са тютюневи изделия.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена. Навеждат се съображения, че събрания доказателствен
материал е напълно непротиворечив относно държането на акцизните стоки
без бандерол от страна на подсъдимия.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
2
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Подсъдимият стопанисвал търговски обект в центъра на с.Т.. По
повод получен сигнал за разпространение на акцизни стоки без бандерол
служителите на МВР – св. К., А. и М. решили да организират проверка. На
19.10.2018г. около 07,00 часа служителите на МВР – св. К., А., М.,Р. и Т.
/полицейски служители/ извършили проверка в търговски обект, находящ се в
село Т., ул.“Г. Д.“ №22, стопанисван от ЕТ „ ****“ . В заведението влезли
свидетелите Т. и Р., като се легитимирали и съобщили повода за проверката.
Подсъдимият, след като разбрал, че ще се извършва проверка и какъв е
нейния обект взел една голяма чанта, минал зад бара и се опитал да я изнесе.
Свидетелят Р. незабавно го последвал, като не губел визуален контакт с Д..
Подсъдимият преминал пред врата и складово помещение зад бара, отправил
се към задната част на сградата и хвърлил чантата през отвор в избеното
помещение. Полицейските служители ясно възприели тези действия на
подсъдимия, след което повикали колегите си, и извадили торбата, от която
се били разпилели цигари без бандерол, а именно: 33 бр. кутии цигари
марка“ ***“ на стойност 247,50 лв. и 50 бр. кутии цигари марка „ ***“ на
стойност 375 лв. В коридор – склад в същият търговски обект била открита и
втора чанта , оставена върху каси с празни шишета, в която имало стекове с
цигари без бандерол – два стека „***“ / 20 бр. кутии .
По случая било образувано досъдебно производство -ЗМ № 497/2018г./
при условията на чл.212, ал.2 НПК за престъпление по чл. 234, ал.1 НК. На
място пристигнал и разследващ полицай, който извършил оглед на
местопроизшествие, за което съставил протокол от 19.10.2018г., с който при
условията на чл.161, ал.2 НПК били иззети движими вещи 20 бр. кутии
цигари марка „***“ , 33 бр. кутии цигари марка“ ***“ и 50 бр. кутии цигари
марка „***“, всичките без бандерол.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Следва изрично да се посочи, че
районният съд не търпи никакви упреци относно процесуалната си дейност
във връзка със събирането и проверката на доказателствената маса. Видно от
3
протокол за извършена проверка за установени нарушения и предадени вещи
по ЗМВР №374р-1198571/19.10.2018г., на процесната дата в 6,40 часа в село
Т. е извършена проверка на търговски обект в присъствието на представител
на търговеца установили в найлонова торба да се държат 22 бр. кутии цигари
без акцизен бандерол. Протокола е съставен съобразно изискванията на
Закона и няма основание за съмнение относно обстоятелствата отразени в
него. По отношение показанията на свидетелите – полицейски
служители участвали в извършването на проверката, то въззивната инстанция
не намира никакви причини за съмнение относно тяхната обективност и
вярност. Следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели си
кореспондират не само помежду си, но и с тези на останалите разпитани по
делото лица изключая св.И.М., чийто показания правилно са възприети и от
районния съд като недостоверни. В тази насока правилно са отчетени преките
впечатления на св.Е. / който е придобил лични впечатления от началото на
проверката при пристигане на полицейските служители пред заведението/ ,
който заявява, че няма спомен да е видял в заведението М., последният да е
разговарял със служителите на МВР, както и подсъдимият да е давал
обяснение за произхода на вещите. Свидетелят е категоричен, че през цялото
време е охранявал подсъдимия. Като цяло следва да се посочи, че районният
съд при преценка на показанията на разпитаните свидетели е изпълнил в
пълен обем задължението си за тяхната проверка и обсъждане. Направените
изводи са правилни и законосъобразни и в крайна сметка са довели до
установяването на правилна фактическа обстановка. Относно показанията на
поемните лица, въззивният съд напълно се солидаризира с изводите
направени от районния във връзка с това, че неточностите са несъществени,
следствие са на правната култура на лицата участвали в това качество, но
предвид съвкупният доказателствен материал по делото, не възниква никакво
съмнение относно това, че иззетите по делото веществени доказателства в
техния обем и характеристики, са идентични с установените в търговския
обект. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична
с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
4
производство Т. И. Д. е осъществило престъпния състав по чл. 234, ал.2
вр.ал.1 във връзка с чл.28 във връзка с чл.2 от НК. Съдът правилно е приел, че
за да е осъществен състава на престъплението по чл.234, ал.2 т.1 вр. ал.1 НК
към 19.10.2018г. е необходимо да са осъществени признаците на състава от
както от обективна, така и от субективна страна, което в настоящето
производство е осъществено успешно. Налице е и квалифициращият елемент
на „повторност“. Установява се по един категоричен начин, че на
инкриминираната дата подсъдимият е държал чантата с налични в нея
акцизни стоки без бандерол, като е направил и опит да я укрие. Както
правилно е установил и приел районният съд поведението на подсъдимия при
началото на проверката, когато е узнал за нейния предмет и опита да укрие
вещите явно сочи на това, че подсъдимият е осъществил деянието при пряк
умисъл като от субективна страна е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
от него и ги е целял. Въззивната инстанция напълно споделя изводите
направени от районния съд във връзка с цялосното поведение на подсъдимият
по време на проверката и от там направените изводи по фактите. Относно
възраженията на защитата направени пред настоящият съдебен състав, то
следва да се посочи, че по същество още районният съд е отговорил на
въпросите относно това дали вещите представляват годен предмет на
престъпление по чл.234 от НК. В допълнение следва да се посочи, че няма
изискване акцизните стоки по смисъла на чл.234 от НК напълно да
съответстват на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове
регламентирани в чл.2 от същият нормативен акт като търговско качество
например, стига деянието да е извършено от наказателно отговорно лице и да
са осъществени останалите елементи от състава на престъплението, то лицето
следва да носи наказателна отговорност. Доказателства, че в конкретният
случай предмет на престъплението са акцизни стоки без бандерол, се
съдържат в показанията на свидетелите служители на МВР, в протокола за
оглед на местопроизшествие, съдържат и оглед на вещите, установени в хода
на полицейската проверка, в заключението на вещото лице по назначените
дактилоскопни и икономическа експертиза, както и при направения лично
оглед на вещите от състава в съдебно заседание в районния съд. В този
смисъл няма никакво съмнение относно характера и вида на иззетите вещи и
искането за назначаване на съдебна експертиза са напълно несъстоятелни.
5
При определяне на вида и размера на наказанието
първоинстанционният съд правилно е преценил обществено-опасния характер
на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа
обстановка при извършване на деянието, и е определил наказание в
минималния размер на действащата редакция на чл.243 от НК , а именно две
години лишаване от свобода. Правилно на основание чл.37, ал.1 т.7 НК съдът
е лишил подсъдимия от право да упражнява търговска дейност с акцизни
стоки за срок от 3 /три/ години. Настоящата съдебна инстанция не установи
по никакъв начин в досъдебното производство и в производството пред
районния съд да са били нарушени правата на подсъдимия Д.. Въззивният съд
не установи при изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да
са допуснати каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, които
да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
районния съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и
съобразно изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от
закона. Посочил е въз основа на какви доказателства е направил своите
изводи относно фактическата и правната страна на деянието по чл.234 от
НК(които изводи се споделят напълно от въззивния съд), приложил е
правилно закона и е постановил законосъобразна и справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и
житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично
установеното авторство на деянието от подсъдимия Д. и на неговата вина, е
настъпила и единствено възможната последица за противообщественото му
поведение - осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са
съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са
направени при спазване на процесуалните правила относно събирането,
проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са
подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание,
съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК.
Даден е приоритет на специалната превенция и е определено сравнително
ниско наказание, като по този начин първоинстанционният съд се е показал
хуманен и снизходителен към подсъдимия, който не е проявил никакви
признаци на разкаяние и съжаление за стореното.
6
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260015 от 15.12.2020 постановена по
НОХД 15/2020 по описа на Районен съд Червен бряг.
Решението не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7