№ 1079
гр. Варна, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20233100501216 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на А. Я. А., ЕГН: **********, срещу
Решение №236/20.10.2022г., допълнено с Решение №18 от 24.01.2023г.,
постановени по гр. д. №98/2022г. на ПрРС, в частите, с които са отхвърлени
исканията на А. А. за изменение на определените с Решение
№205/10.08.2020г. по гр.д. №1394/2018г. на ПрРС, частично потвърдено и
частично изменено с Решение №852/07.05.2021г. по в.гр.д. №3058/2020г. на
ВОС, мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето М.
А.а Я.а, ЕГН**********, местоживеенето му; личните отношения на другия
родител с детето и издръжката му, чрез:
1/ предоставяне на бащата на упражняването на родителските права
по отношение на детето М. А.а Я.а, ЕГН**********;
2/ определяне на местоживеенето на детето М. А.а Я.а, ЕГН**********,
при него на адрес: гр. П************
3/ определяне на режим на лични отношения между майката Г. Г. Г.,
ЕГН********** и детето М. А.а Я.а, ЕГН********** – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на първия до 19.00 часа на втория ден и
един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;
4/ осъждане на отв. Г. Г. Г. ЕГН**********, за плащане в полза на
1
детето М. А.а Я.а ЕГН**********, на издръжка в размер на 163.00лв., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на същата.
Във въззивните жалби, които са с идентично съдържание, се твърди, че
решението, в обжалваните му части, е неправилно и незаконосъобразно.
Съдът не е взел предвид данните за неподходящите условия, при които детето
живее в момента, и вредните за него отношение и възпитане, които детето
получава, в който смисъл са ангажираните гласни доказателства, противно на
неправилно зачетения социален доклад. Подължава насаждането на омраза у
детето към баща му, продължава недохранването на детето, както и
физическото насилие над момичето в сегашната му среда. Детето продължава
да живее при рискове за здравето и възпитанието му. Същевременно бащата
разполага с добър дом и с подходящи условия за детето, същият е загрижен за
дъщеря си и иска и може да полага грижите за нея.В тази връзка се прави
анализ на свидетелските показания и се мотивира начина, по който следва те
да се ценят. По същество се моли за отмяна на решението на РС в
обжалваните части, за предоставяне на родителските права на бащата, за
определяне на местоживеенето при него, за определяне на РЛО на майката и
за осъждането й за издръжка за детето. В о.с.з. страната поддържа жалбата и
искането си до съда.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата, а доводите в нея счита за бланкетни и необосновани. Счита
решението за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага
съображения. Акцентира върху това, че А. А. е доказан насилник по
отношение на майката и на детето; че срещу А. се води наказателно
производство за заплаха за убийство към майката Г. Г.; че бащата
демонстрира безразличие към законите и институциите в страната; че е
опасен за дъщеря си; както и че изобщо не е доказал промяна в
обстоятелствата към момента, която да обоснове предоставяне на
родителските права и живеене на детето при него. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваните части и за присъждане на разноски. В о.с.з.
страната поддържа отговора и искането си.
Контролиращата страна ДСП-Провадия не взема отношение по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ПрРС е образувано по искане с правно основание
чл.59, ал.9 от СК на А. Я. А., ЕГН**********, срещу Г. Г. Г., ЕГН**********,
за изменение на определените с Решение №205/10.08.2020г. по гр.д.
№1394/2018г. на ПрРС, частично потвърдено и частично изменено с Решение
2
№852/07.05.2021г. по в.гр.д. №3058/2020г. на ВОС, мерки относно
упражняването на родителските права спрямо детето М. А.а Я.а,
ЕГН**********, местоживеенето му; личните отношения на другия родител с
детето и издръжката му, чрез:
- предоставяне родителските права на бащата А. Я. А.;
- определяне местоживеене на детето при бащата в гр. Павликени;
- определяне на режим на лични отношения на детето с майката –
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на първия до 19.00
часа на втория ден и един месец през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск;
- осъждане на майката за плащане в полза на детето М. А.а Я.а на
издръжка в размер на 163.00лв.,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или за
прекратяване на същата.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители да детето М., като с
Решение №205/10.08.2020г. по гр.д. №1394/2018г. на ПрРС и с Решение
№852/10.08.2020г. по в.гр.д. №3058/2020г. на ВОС родителските права са
били предоставени на майката, при която е било определено и
местоживеенето на детето; на бащата е бил определен режим на лични
отношения (РЛО) и същият е бил осъден за издръжка в полза на дъщеря си.
Твърди още, че към исковата молба е налице промяна в обстоятелствата
относно детето. Майката и детето живеят в крайно неблагоприятни битови
условия и семейна среда – в къща, обитавана от 9 човека, при лоша хигиена и
битови условия. Детето не разполага със самостоятелна стая. Момичето е
бито и тормозено от братовчед му Н. (14г.). Майката не работи, няма доходи,
учи детето да краде, не го води на детска градина. Момичето освен това още
не знае да говори български език, не се храни редовно, не яде готвена храна,
само банички и закуски, от което развило заболяване на стомаха. А майката
създава и пречки за контакти между ищеца и дъщеря му. Изложеното вреди
на детето.
От друга страна бащата твърди, че има подходящо за детето жилище и
подкрепа от близки, има и доходи да издържа дъщеря си, а момичето е силно
привързано към него и се чувства много по-спокойно при него.
С оглед на сочените влошаване на условията при майката и
отношенията й с детето и подобряване на условията при бащата и на връзката
му с детето, моли за изменение на предходното произнасяне на съда относно
родителските права, местоживеенето, режима и издръжката, в интерес на
детето.
В о.с.з. лично и чрез процесуален представител поддържа искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в
който излага доводи за неоснователност и недоказаност на исковете.
Поддържа, че в исковата молба са изложени бланкетни и неверни обвинения
3
към майката. Не отговарят на истината твърденията на ищеца за лоши
хигиенно-битови условия в къщата, където се отглежда детето; за тормоз на
момичето от братовчед му; за обучаване и подтикване на детето да краде; за
недохранване и изхранване с вредна храна; и за спиране от детска градина.
Момичето расте обгрижвано и обичано, без да му липсва нищо. От друга
страна бащата е осъждан два пъти за домашно насилие върху ответницата и
детето, поради което известно време не се е виждал редовно с дъщеря си.
Бащата освен това планира да остави на възрастната си майка ежедневното
отглеждане на момичето. С оглед на всичко това счита промяна на
родителските права за необоснована и противоречаща на интереса на детето.
Моли за отхвърляне на исковете, като в о.с.з. поддържа становището и
искането си до съда.
Контролиращата страна ДСП-Провадия не изрязява конкретно мнение
по предмета на исковия спор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че М. А.а
Я.а е родена на 18.09.2017г., като нейни родители са страните по делото А. Я.
А. и Г. Г. Г..
Няма спор и е видно от приобщените преписи на съдебни решения, че с
Решение №205/10.08.2020г. по гр.д. №1394/2018г. на ПРС,частично
потвърдено и частично изменено с Решение №852/07.05.2021г. по в.гр.д.
№3058/2020г. на ВОС, родителските права върху М. са предоставени на
майката, при която е определено и местоживеенето на детето; на бащата е
определен режим на лични отношения и същият е осъден за издръжка в полза
на дъщеря си.
С декларация от 14.01.2022г. А. А. е декларирал получени от труд
средства за второ тримесечие на 2021г. от 4800лв.
Видно от докладна записка от РУ-Провадия на 02.11.2019г. Г. Г. е
предала детето на бащата в 10.40 часа след намеса на служители на МВР
(начален час за предаване по съдебно решение - 10.00 часа).
Видно от приложения препис на съдебен протокол по НЧХД
№256/2020г на ПрРС, с присъда №3/29.04.2021г. Г. Г. е призната за виновна
за неизпълнение на съдебно решение относно режима на контакти на ищеца с
детето, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложена глоба от
1000лв. по чл.78а НК. Това е отразено в прието свидетелство за съдимост.
Видно от приложения препис на съдебен протокол по НЧХД
№222/2020г на ПрРС, с присъда №260010/11.11.2021г. Г. Г. е призната за
виновна за неизпълнение на съдебно решение относно режима на контакти на
ищеца с детето. Присъдата няма отбелязване и изрично е оспорено в отговора
да е влязла в сила, поради което се приема от съда, че не е в законна сила.
Приложени са още тъжби и сигнали на бащата до различни органи,
4
които са без значение за процеса, тъй като изхождат от ищеца по делото.
Видно от приета справка за съдимост на А. А., същият е бил осъждан
през 2007г., но към момента е реабилитиран по право.
Приложени по делото са осигурителни данни за двамата родители. От
удостоверение от АСП от 23.02.2022г. се изяснява, че майката е получавала
за 2021г. помощи за отглеждане на дете от 40.00лв. на месец; няма данни тя
да е работила по трудов договор през 2021-2022г. От справка от НАП от
03.02.2022г. се изяснява, че бащата е работил по трудово правоотношение
като машинен оператор пластмасови изделия.
От приетите медицински данни е видно, че на 23.02.2021г. М. е била
диганостицирана със „синдром на раздразненото черво“, за което й е била
предписана терапия със слабително и с билков продукт.
От лист за преглед в Спешен център от 05.02.2022г. е видно, че на тази
дата М. е постъпила с болки в корема и е била диагностицирана с „Colica
abd”, за която й била предписана диета.
В депозирания социален доклад на ДСП относно майката и детето са
застъпени констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по
закрила, че: М. живее с майка си и техни роднини в двуетажна къща в гр.
Дългопол,която е собствена на брата на майката. Целият втори етаж на
къщата се обитава само от М. и Г. Г.. Жилището е електрифицирано,
водоснабдено и обзаведено с всички обичайно необходими мебели и уреди;
хигиенно-битовите условия са много добри; условията са подходящи за
детето. Момичето е ценено и значимо в семейството на майката и е в
гарантирана и в спокойна среда. Детето посещава детска градина с добри
отзиви от учителите. В заключение за М. са полагат добри грижи и
потребностите на момичето са задоволени.
В депозирания социален доклад на ДСП относно бащата са застъпени
констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по закрила, че:
жилището на бащата (къща в гр. Павликени) е електрифицирано,
водоснабдено и обзаведено с обичайно необходимите мебели и уреди;
хигиенно-битовите условия са много добри; условията са подходящи за
детето. А. А. работи на смени и получава достатъчно възнаграждени да може
да се грижи за дъщеря си. Има подкрепа от бабата по бащина линия. След
дълго прекъсване през м.08.2021г. А. А. е имал пълноценна лична среща с
дъщеря си, след която М. се чувствала щастлива. От този момент бащата не
споделя да е бил възпрепятстван да се вижда с дъщеря си. В заключение той е
с правилни разбирания за отглеждане и възпитание на детето и има условията
да го отглежда добре.
От представения препис на съдебно решение се установява, че с такова
от 13.12.2018г. (преди влизане в сила на решението за родителските права) А.
А. е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря си М.
Я.а и майка й Г. Г., поради извършено спрямо тях домашно насилие.
От представената заповед за защита №3/05.07.2021г. по гр.д. №1037 за
2021г. на ПРС се установява, че след решението на ВОС относно
родителските права А. А. отново е бил задължен да се въздържа от домашно
5
насилие спрямо дъщеря си М. Я.а и майка й Г. Г.,но вече и да ги доближава за
шест месеца, поради извършено спрямо тях насилие.
От приетата пред ВОС служебна бележка от 23.08.2023г. от ДГ
Детелина гр. Дългопол се изяснява, че детето е записано и посещава редовно
детската градина към момента.
Показанията на св. М. А.а (майка на ищеца) съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК, като опосредени относно актуалното отглеждане на детето
при майка му и като непосредствени за отношенията на детето с баща му. От
тях се изяснява, че след като Г. Г. и М. се изнесли и се върнали в гр.
Дългопол, Г. не позволявала на момичето да се вижда с баща си и баба си по
бащина линия. Когато се видели М. попитала баба си защо е убила баба й,
което разстроило А.а. М. престанала и да се храни. Майката и нейните близки
настройвали момичето против баща му и баба му по бащина линия. Майката
не работила, нямала трудови навици и не се грижела добре за детето, а
средата в дома й била лоша. От декември 2021г. момичето по-често започнало
да се вижда с близките си по бащина линия, като винаги се чувствало
спокойно и щастливо при тях, дори веднъж отказало да се чуе с майката си.
Показанията на св. Н. А. (брат на ищеца) съдът цени по реда на чл.172
от ГПК, като опосредени относно актуалното отглеждане на детето при майка
му и като непосредствени за отношенията на детето с баща му. От тях се
изяснява, че след като Г. Г. и М. се изнесли и се върнали в гр. Дългопол, Г. не
позволявала на момичето да се вижда с баща си, чичо си и баба си по бащина
линия. При майката детето живеело в ужасни условия, с по 3-4 души в стая.
Там момичето било тормозено и бито, за което се оплаквало на свидетеля и на
социалните. При майката го учели само да лъже, да краде и да говори
глупости, там хората „се изхранват с кражби“. М. дори се разболяла от
гастрит с времето при майка си. Откакто Г. Г. била осъдена, че не дава детето,
тя спряла да пречи на срещите на детето с бащата и близките му. Те (бабта,
чичото и бащата) живеят в голяма къща в гр. Павликени, в която всеки, както
и момичето, си има собвена стая, а условията са много добри. А. А. работи, по
договор е на минимална заплата, но реално получава повече заради бонуси и
извънредни.
Показанията на св. А. Г. (сестра на ответницата) съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК, като опосредени относно актуалните отношения на детето с
баща му и като непосредствени за отглеждането на детето при майка му. От
тях се изяснява, че свидетелката и сина й живеят на квартира, а М. и майка й
– в къща, в гр. Дългопол. В нея само двете ползват целия втори етаж, а
бащата и брата на свидетелката живеят на първия етаж. М. е прекрасно дете и
всички роднини я обичат много, никой не я тормози. Свидетелката редовно й
купува дрехи, сладки и книжки. С майка си момичето има много силна
емоционална връзка. Когато М. се върнала от посещение за няколко дни при
баща си говорила неприятни думи, които не била говорила преди това; там тя
била слушала и песни, които не са за дете. Свидетелката е водила внучка си
на срещи с баща й в Дългопол, като при предаването на 15-ти януари А. А.
ударил св. Г. пред М. и тя се разстроила и разплакала. А. А. постоянно
говори, че „ще ни запали и изгори“.
6
Показанията на св. В.Г. (брат на ответницата) съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК, като опосредени относно актуалните отношения на детето с
баща му и като непосредствени за отглеждането на детето при майка му. От
тях се изяснява, че свидетелят живее в с. Добрина, а събота и неделя
посещава Г. Г. и М. в къщата им в гр. Дългопол. Къщата там е чиста,
подредена и обзаведена с всико необходимо. Майката и детето живеят на
втория етаж и имат отделни стаи. На първия етаж живее дядото по майчина
линия. М. се чувства много добре в този дом, а свидетелят не е виждал да е
било удряно детето без причина. М. обича майка си и има силна емоционална
връзка с нея. Майката получава помощ в отглеждането от сестра й А.,
финансова помощ от брат й Ян., който работи в гр. Банско, както и от
свидетеля. Г. работи на частно, като чисти. Когато А. А. идва на срещи с
дъщеря си винаги е агресивен към всички роднини на Г..
Повторните показания на св. М. А.а съдът цени отново по реда на
чл.172 от ГПК, но като непосредствени в тази част. От тях се изяснява, че към
лятото на 2022г. А. А. упражнява спокойно РЛО с М., която е щастлива и
добре при срещите с баща си. Но момичето продължава да не се храни. А. А.
е „материално добре“, има „къща и кола“, работи като дистрибутор и
получава 1700лв. на месец. Свидетелката и брата на ищеца по делото помагат
и ще помагат на А. при отглеждането на М..
В исковата молба е направено искане от ищеца за назначаване на СПсЕ
за доказване на твърденията за неподходящи родителски качества на майката
и недобри нейни отношения с детето. С определението по чл.140 ГПК
молбата е уважена, а въпросите са допълнени от съда в интерес на детето. Но
ищецът, дори въпреки частично уважената му молба за освобождаване от
депозит за допуснатата СПсЕ, така и изобщо не заплаща такъв, а във второто
о.с.з. отново отказва да изпълни задължението си с твърдение за липса на
пари. В същото о.с.з. е разпитана (повторно по делото) майка му, която
заявява пред съда, че ищецът получава доходи от 1700лв. на месец.
Експертизата е заличена с оглед бездействието на ищеца.
В изпълнение на задълженията си по чл.3, т.3 вр. пар.1, т.5 от ДР на
ЗЗДт и ТР №1/07.11.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСТГК на ВКС, с
определението по чл.267 ГПК настоящият въззивен състав служебно назначи
СПсЕ относно релевантните за случая отношения на детето с всеки от
родителите му, както и относно родителските качества на всеки от двамата.
Указа задължението на ищеца, като сезирал съда, за заплащане на депозит за
експертизата, и изрично го предупреди за последиците по чл.161 от ГПК (л.23
от делото). Въпреки това в о.с.з. пред ВОС въззивникът-ищец заяви, че
съзнателно не е внесъл депозит, защото според него назначената от въззивния
съд СПсЕ няма да допринесе за изясняване на спора по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Раздялата на родителите и създалите се отношения между тях налагат
родителските права и задължения да бъдат предоставени за упражняване на
7
единия, при невъзможност за съвместното им споделяне. След което следва
да бъдат определени както местоживеенето на детето, така и подходящия за
него режим на лични контакти с другия му родител. По правило изборът на
родител за непосредствено упражняване на родителските права е
детерминиран от редица конкретни за всеки отделн случай фактори, които
следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип за максимална
защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет и КЗПД),
при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г. критерии, сред които са
родителските качества и индивидуалните особености на родителите, битовите
условия в домовете им, наличието на подходяща подкрепяща среда при всеки
от тях, възрастта и пола на детето, неговите личностови, физиологични и
емоционални характеристики и потребности, както и изразеното му желание,
и други.
Когато тези въпроси вече са разрешени от съд, но се твърди да е
настъпила съществена промяна на водещи и решаващи за тях обстоятелства,
регламентираните им параметри могат да бъдат пълно или частично
изменени, като за целта се прецени вида, характера и степента на изменение
на данните, спрямо предходното дело, като заедно с това се извърши
проверка и как точно промените се отразяват на детето и дали актуалното
статукво съответства и гарантира интересите му. В този смисъл за да се
допусне промяна на вече установения титуляр на родителските права е
необходимо изменение на някои от горепосочените фактори, което да бъде
съществено за самото дете. Според дадените в т.5 вр. т.2 от ППВС
№1/1974г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона,
запазили действието си при новия СК от 2009г., както и съдебната практиа по
приложението на института (Решение №288 от 15.03.2016г. по гр.д.
№2640/2015 на 4-то ГО на ВКС; и други), под „изменение на
обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане
и възпитание, така и тези, въз основа на които би се подобрило по осезаем
начин положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът
е длъжен да обсъди и дали и как точно обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. А
интересите на детето, преценявани в конкретиката на всеки случай, са винаги
първостепенния и решаващ фактор. Като въпросната съществена промяна в
меродавните обстоятелства и ефекта й върху детето подлежат на пълно и на
главно доказване от всеки от родителите, въвел твърдения тази насока, с
които е обосновал предявения от него иск по чл.59, ал.9 от СК вр. чл.127, ал.2
от СК.
В настоящия случай не се събраха достатъчно доказателства, които да
обосноват диаметрално различно положение спрямо предишното по въпроса
за родителя, който следва да отглежда детето, тежестта за което беше на
ищеца по делото. Действително с присъда №3/29.04.2021г. Г. Г. е призната за
виновна за неизпълнение на съдебно решение относно режима на контакти на
ищеца с детето, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложена
глоба от 1000лв. по чл.78а НК. Това е ново и укоримо за майката
8
обстоятелство, което може да индикира родителски дефицит, с оглед нуждата
от общуване на детето с всеки от родителите и задължението на всеки от тях
да спазва съдебното решение по родителските права. От една страна обаче по
делото има данни (показанията и на св. Н. А., и на св. Георгиеви), че откакто
Г. Г. била осъдена, че не дава детето, тя спряла да пречи на срещите на детето
с бащата и близките му, т.е. е отстранила от поведението си тази своя
родителска слабост. За същото свидетелства и социалния доклад на ДСП, а
другата присъда по НЧХД №222/2020г. няма отбелязване и изрично е
оспорено в отговора да е влязла в сила, поради което се приема от съда, че не
е в законна сила. Тоест вече близо две години, считато от устните състезания
пред ВОС, не е налице препятстване на контактите на бащата от майката.
Същевременно от представената заповед за защита №3/05.07.2021г. по гр.д.
№1037 за 2021г. на ПРС се установява, че през 2021г., повторно след 2018г.,
А. А. е извършил насилие върху дъщеря си М. и майка й Г. Г., за което
повторно е бил задължен да се въздържа от такова спрямо тях, но вече ведно
със забрана да ги доближава за шест месеца. Това ново, т.е. установено от съд
след решението на ВОС за родителски права обстоятелство е очевидно част
от причината за непостоянните контакти на бащата с детето през 2021г. от
една страна, а от друга съставлява поне толкова укоримо, колкото
неизпълнението на РЛО от майката, ако не и повече, поведение на бащата и
негова родителска слабост. От другите доказателства действително се
установява, че от 2021г. и досега майката не е работела по трудов договор, но
същевременно е чистела „на частно“,получавала е финансова подкрепа от
близките й в крайна сметка е гледала дъщеря си. Обратно – ответникът
работи трайно по трудово правоотношение, но за сметка на това прикрива
реалните си доходи дори пред съда – в декларация от 18.07.2022г. (л.109 от
делото на ПрРС) посочва доходи от труд от 760лв. под страх от наказателна
отговорност, въпреки че още в о.с.з. на 07.03.2022г. брат му Н. А. дава
показания за получавани от ищеца „бонуси и извънредни“, а в о.с.з. на
20.09.2022г. майка му свидетелства, че ищецът е „материално добре“, има
„къща и кола“, работи като дистрибутор и получава 1700лв. на месец.
Колкото до медицинските данни – касае се за два инцидентни случая на
посещение на дете при лекар със стомашно-чревни оплаквания, в единия
случай третирани с билков препарат, а във втория – с временна диета. Тоест
не може да се говори за трайно заболяване, още по-малко може
първопричината му да се свърже с конкретни вредни действия на конкретен
от родителите. По тези причини въз основа на горните и останалите събрани
писмени доказателства не се доказват твърденията за възникнали след
предходното решение съществени родителски дефицити на майката или
значително усъвършенстване качествата на бащата като личност и родител.
Изцяло в горния смисъл са двата социални доклада на ДСП, съдържащи
констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по закрила в
кръга на служебните им задължения.От доклада на ДСП относно бащата се
изяснява, че: жилището му (къща в гр. Павликени) е електрифицирано,
водоснабдено и обзаведено с обичайно необходимите мебели и уреди;
хигиенно-битовите условия са много добри; условията са подходящи за
9
детето; А. А. работи на смени и получава достатъчно възнаграждени да може
да се грижи за дъщеря си; Има подкрепа от бабата по бащина линия; след
дълго прекъсване през м.08.2021г. А. е имал пълноценна лична среща с
дъщеря си, след която М. се чувствала щастлива; от този момент бащата не
споделя да е бил възпрепятстван да се вижда с дъщеря си; и в заключение той
е с правилни разбирания за отглеждане и възпитание на детето и има
условията да го отглежда добре. Същевременно отдоклада на ДСП относно
майката и детето се установява, че: М. живее с майка си и техни роднини в
двуетажна къща в гр. Дългопол, която е собствена на брата на майката;
целият втори етаж на къщата се обитава само от М. и майка й; жилището е
електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с всички обичайно необходими
мебели и уреди; хигиенно-битовите условия са много добри; условията са
подходящи за детето; момичето е ценено и значимо в семейството на майката
и е в гарантирана и в спокойна среда. детето посещава детска градина с добри
отзиви от учителите; в заключение за М. са полагат добри грижи и
потребностите на момичето са задоволени. При съвкупния анализ на тези
данни от социалните доклади се достига до извода, че бащата наистина
разполага с похдодящи битови условия и подкрепяща среда, което е
предпоставка за пълноценно общуване с дъщеря му, но доколкото са
аналогични и данните при майката, не би била налице явна и значителна
полза за детето от извеждане от актуалната му среда.
Последният извод се потвърждава и от съвкупния анализ на
приобщените гласни доказателства. По делото са изслушани по двама
свидетели на всяка от страните, които са еднакво заинтересовани от изхода на
спора в полза на една от страните и еднакво опосредени досежно
отношението на детето с другия от родителите и средата при него, поради
което не може да бъд даден приоритет на никоя от двете групи свидетели.
Според майката и брата на ищеца, майката отглежда детето в недобри
хигиенни и битови условия и в недобра среда, която настройва момичето
срещу тях,но това не са преки впечатления, а и в обратния смисъл са и
показанията на брата и сестрата на ответницата и докладите на ДСП. Няма
никакви преки доказателства и за преживяно насилие въхру детето в
актуалното му местоживеене, защото показанията на свидетелите на ищеца са
опосредени (тук е мястото да се отбележи,че двукратно допуснатата от съда и
двукратно неангажираната по причини изцяло у ищеца СПсЕ щеше да даде
насока в тази връзка с оглед емоционалното състояние на детето). Но обратно
– бащата двукратно е осъждан по ЗЗДН, вторият път след решението на ВОС
по родителските права, за насилие включително над детето, а по показания на
свидетелите на ответницата той е и агресивен към тях. При тази паритетна
като специфика и доказателствена стойност на насрещните свидетели
ситуация не може да се достигне до пълно и главно доказване на
предпоставките на иска.
Именно в случаи като настоящия, когато е налице относителен баланс
на събраните доказателства относно родителските качества, връзката с детето
и с подкрепящата среда на всеки от родителите, от първостепенно значение за
преценка на най-добрия интерес са специалните знания на съдебен психолог,
10
който чрез редица тестове, техники и наблюдения може да изведе съществени
и забележими в контекст само от професионалист индикатори. Именно затова
е необходима СПсЕ, защото нито съдът, нито родителите, нито
процесуалните им представители, разполагат с необходимите специални
знания. Но както вече се посочи, в настоящия случай след като още
първоинстанционният съд уважи молбата на ищеца за допускане на СПсЕ, а
след това частично го освободи и от депозит за нея, ищецът отказа да заплати
такъв по твърдения за липса на пари, въпреки показанията на майка му в
същото о.с.з., че получава 1700лв. на месец. С което стана и причината за
заличаване на СПсЕ. Това му поведение продължи и пред въззивния съд. В
изпълнение на задълженията си по чл.3, т.3 вр. пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт и ТР
№1/07.11.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСТГК на ВКС, с определението по
чл.267 ГПК настоящият състав служебно назначи СПсЕ относно релевантните
за случая отношения на детето с всеки от родителите му, както и относно
родителските качества на всеки от двамата. Указа задължението на ищеца за
заплащане на депозит за експертизата и изрично го предупреди за
последиците по чл.161 от ГПК (л.23 от делото) при неизпълнение. Въпреки
това и в о.с.з. пред ВОС въззивникът заяви, че съзнателно не е внесъл
депозит, защото според него назначената от въззивния съд СПсЕ нямало да
допринесе за изясняване на спора по делото. С което повторно и след изрично
предупрежение стана причината да не бъде събрано допуснато от съда
доказателство, което обуславя недоказаност на твърденията му за родителски
дефицити и негативна среда при майката, както на основание процесуалната
санкция по чл.161 ГПК, така и съобразно изискването за пълно и главно
доказване на съществената промяна на меродавните обстоятелства иска за
измение на родителските права.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че и
двамата родители да имат базисни родителски способности, битови условия и
подкрепяща всеки от тях среда за отглеждане на детето. Това обаче е крайно
недостатъчно за промяна на титуляра на родителски права и местоживеенето
на детето, защото останаха недоказани твърденията на ищеца за съществено
влошаване на отношенията на майката с детето и на условията при нея, както
и за отглеждане на детето в опасна за него среда. При тази недоказаност може
да се приеме от докладите на ДСП,че към момента М. живее в подходаща
битова и семейна среда, за нея се полагат добри грижи, тя посещава детска
градина (към м.08.2023г.) и основните й потребности са задоволени. Ето защо
и пълна промяна на статуквото би била необоснована и не в интерес на
детето, още повече с преместване в друг град на близо 250 километра
разстояние и в напълно нова образователна среда. Поради което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен. А подходящите условия при бащата, както и
ясните за съда привързаност и нужда на детето от общуване с баща му са
основание за увеличаване на режима на лични контакти, както правилно е
приел и ПрРС в необжалваната част от решението. Следва обаче да бъде
посочено на двамата родители, че са длъжни да се въздържат както от
ограничаване на правата на лични контакти, така и от всякакви прояви на
агресия и насилие, вместо което следва да намерят поне базисен диалог
11
помежду им, в интерес на детето.
В заключение по изложените подробни съображения и поради
съвпадане крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанциионния
съд, решението на последния, в обжалваната му част, следва да бъде
потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ответника-въззиваем се следват разноски за адв. хонорар от 600лв. – в случая
на процесуалния представител, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №236/20.10.2022г., допълнено с Решение
№18/24.01.2023г., постановени по гр. д. №98/2022г. на ПрРС, в частите, с
които са отхвърлени исканията на А. Я. А., ЕГН**********, за изменение на
определените с Решение №205/10.08.2020г. по гр.д. №1394/2018г. на ПрРС,
частично потвърдено и частично изменено с Решение №852/07.05.2021г. по
в.гр.д. №3058/2020г. на ВОС, мерки относно упражняването на родителските
права спрямо детето М. А.а Я.а, ЕГН**********, местоживеенето му;
личните отношения на другия родител с детето и издръжката му, чрез:
1/ предоставяне на бащата на упражняването на родителските права
по отношение на детето М. А.а Я.а, ЕГН**********;
2/ определяне на местоживеенето на детето М. А.а Я.а, ЕГН**********,
при него на адрес: гр. П************
3/ определяне на режим на лични отношения между майката Г. Г. Г.,
ЕГН********** и детето М. А.а Я.а, ЕГН********** – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на първия до 19.00 часа на втория ден и
един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;
4/ осъждане на отв. Г. Г. Г. ЕГН**********, за плащане в полза на
детето М. А.а Я.а ЕГН**********, на издръжка в размер на 163.00лв. от
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
същата.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА А. Я. А., ЕГН**********, да заплати на адв. Д. К. от ДАК
сумата от 600.00лв. – адв. хонорар за процесуално представителство на
въззиваемата страна по делото пред ВОС, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
12
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13