Р
Е Ш Е
Н И Е № 50
гр. Стара Загора, 01.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Ч
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
к.а.н. дело № 496 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Стара
Загора, представлявана от Н.К – директор, чрез пълномощника ст.юриск. И.М.против
Решение № 267 от 10.11.2021г., постановено по АНД № 1631/2021 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което е отменено
наказателно постановление /НП/ № 21-1228-000317 от 24.02.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара
Загора с наложено
на ответника по касация на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. В касационната
жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Според
касатора е ирелевантно обстоятелството дали органът е предприел действия да
уведоми по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП собственика на автомобила за служебно
прекратената регистрация на МПС, респ. намира узнаването от санкционираното
лице за прекратяването на регистрацията за факт без правно значение. Подчертава
задължението на собственика на МПС да сключи договор за застраховка „гражданска
отговорност“, респ. да познава законовите последици при неизпълнение на това задължение.
Прави искане за отмяна на решението на РС – Стара Загора и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление. Претендира
разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по
касационната жалба.
В съдебно
заседание пред касационната инстанция касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба се представлява пред
касационната инстанция от адв. К. А. – преупълномощена от упълномощения
процесуален представител адв. П.Х.. Оспорва касационната жалба и моли да бъде
оставено в сила обжалваното решение на РС – Стара Загора. Претендира
присъждане на разноски в размер на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара
Загора е Наказателно постановление № 21-1228-000317 от 24.02.2021 г., издадено
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, с
което на Т.Й.Ж. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
От фактическа страна в НП е издадено за това, че на
25.08.2020 г. в град Стара Загора, по ул. „Ген. Столетов“ до № 1 в посока
запад-изток, Т.Й.Ж. като водач управлявал собствения си лек автомобил марка БМВ
525 ТД с рег. № СТ2082СМ, като при извършена проверка е установена служебно
прекратена регистрация на автомобила на 22.07.2020 г. на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП въз основа на получено от Гаранционен фонд уведомление по чл.
574, ал.11 от Кодекса за застраховането. НП се позовава на образувана преписка
рег. № 1228 ЗМ-276/20 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, докладвана в РП – Стара Загора, приключила с постановление за отказ да
се образува наказателно производство № 166/22.02.2021 г., с мнение за налагане на административно наказание. Административно-наказващият орган е приел извършено
от водача нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и му е наложил наказание глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
За да постанови обжалваното с касационната жалба
решение, Старозагорският районен съд е изложил съображения за разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН, съдържаща дефиниция за понятието административно
нарушение. Отчел е, че осъществяващото го деяние (действие или бездействие) трябва
да е извършено виновно, т.е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с
деянието си нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно
управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на или
въздържане от извършване на определено действие). Кредитирайки с доверие показанията
на разпитания свидетел, съдът е приел от фактическа страна, че по време на
проверката управляваният от Т.Ж. автомобил е бил с поставени табели с
регистрационния му номер. В случая управлението на нерегистрирано по надлежния
ред МПС се основава на служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10
от ЗДвП. Съдът е констатирал отсъствието на доказателства Т.Ж. да е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС. След
като лицето не е знаело или поне липсват данни да е знаело за прекратената
регистрация на управлявания от него автомобил към датата, посочена в НП като
дата на извършване на нарушението, то и нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за
което той е бил санкциониран с обжалваното НП, не може да му бъде вменено във
вина, респективно – ако и формално да е било извършено, не съставлява
административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Съдът
се е позовал на съдебна практика на Старозагорския административен съд в
посочения смисъл.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Настоящият съдебен състав споделя изводите
на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща
към мотивите на това решение.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането
на административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма
изисква нарушителят да е действал виновно – да е знаел или поне допускал, че управляваното
МПС е без регистрация, включително и служебно прекратена такава, или че пътното
средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази
връзка съществено за настоящия случай е обстоятелството, дали на 25.08.2020 г. Т.Ж.
е управлявал процесния лек автомобил, знаейки, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация. Тежестта на доказване на това обстоятелство в административно-наказателното
производство е възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно
главно доказване с допустимите доказателствени средства на материалните
предпоставки и спазването на процесуалните правила за налагане на
административно наказание.
В разглеждания случай, в хода на образуваното административно
наказателно производство формално са приети материалите по преписката, вкл. постановлението
на РП – Стара Загора за отказ да бъде образувано наказателно производство, без
да е съобразен фактът уведомено ли е санкционираното лице за служебно
прекратената регистрация автомобила. В съдебната фаза на процеса са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, от показанията на които, както и от
писмените доказателства, не се установява санкционираното лице да е знаело или
поне допускало за служебно прекратената регистрация на автомобила. При тези
фактически данни Районен съд Стара Загора правилно е отменил наказателното
постановление поради недоказаност на субективната страна.
По делото не са събрани доказателства наличието на
субективната страна под формата на умисъл или непредпазливост, съобразно
дефинициите, дадени в разпоредбата на чл.11 от НК, приложима на основание
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. След като водачът не е бил уведомен
за служебното прекратяване регистрация на МПС, същият не е могъл и не е бил
длъжен да предположи извършването й, и съответно да съобрази поведението си с
това обстоятелство. При това положение, неустановени са както интелектуалният,
така и волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото
противоправно деяние. На друг извод не сочат и наведените от касатора довори,
че към момента на проверката МПС не е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Сключването на договор за застраховка "Гражданска
отговорност", управлението на МПС само при наличието на такъв договор,
носенето от водача на документ за сключена застраховка "ГО", на
контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, поставянето на стикер
за сключена застраховка и т. н., са отделни нормативно установени задължения и
неизпълнението на всяко от тях представлява административно нарушение /чл.638
от КЗ, чл.179, ал.5 и чл.183, ал.1 т.2 от ЗДвП/. В случая обаче водачът е санкциониран на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП, поради служебно прекратена регистрация, за която липсват
доказателства да е бил уведомен от компетентния орган. Прекратяването на регистрацията
на МПС в обсъжданата хипотеза не настъпва автоматично. Тя се предпоставя от
извършване на действия от Гаранционен фонд по реда на чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ и изпращане на уведомление до компетентния орган. След прекратяването на
регистрацията се дължи уведомяване на собственика по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. При установената фактология и цитираната нормативна уредба, правилно
въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е могъл и не е бил длъжен да знае
за служебно прекратяване на регистрацията на МПС.
В този смисъл твърденията в касационната жалба за
неправилно приложение на закона са неоснователни. Налице е недоказаност на
вмененото нарушение от субективна страна, поради което наказателното
постановление се явява необосновано, а решението на въззивния съд, с което
санкционният акт е отменен, е правилно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на
МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Т.Й.Ж. сумата от 300
лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство
по договор за правна защита и съдействие /л.16/. Неоснователно е възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е договорено в
минималния предвиден размер от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 267/10.11.2021
г., постановено по АНД № 1631/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, да заплати на Т.Й.Ж., ЕГН **********
***, сумата от 300 (триста) лева – разноски по делото пред
касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.