РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Перник , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500616 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Асфалтинг“ ООД, подадена чрез адв. А.
С., против решение № 989/20.07.2020 г., постановено по гр.д. № 237/2020 г. на Районен
съд – Перник, допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 260220 от
17.09.2020г. в частта, с която e уважен предявеният от М. В. М. срещу дружеството иск
с правна квалификация чл.200 КТ за заплащане на сумата от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващия се в
болки и страдания, вследствие на травматични увреждания - травма на костите,
формиращи тазовия пръстен – разшиване на дясната сакроилиачна става; счупване на
низходящия клон на лявата срамна кост (ос пубис); разширяване на лонното
съчленение, със значително изместване (отдалечаване) на срамните кости една от
друга; хематом в областта на таза, получени в резултат на трудова злополука на ***г.,
настъпила в ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането - ***г. до
окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от
М. В. М. срещу „Асфалтинг“ ООД иск по чл. 200 КТ за разликата над сумата от 35 000
лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., не е обжалвано и не е предмет на
въззивен контрол.
В жалбата по изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение се иска отмяната му. Жалбоподателят поддържа, че
1
неправилно районният съд е основал изводите си на част от събраните доказателства,
като въпреки че кредитирал показанията на свидетеля В. М. – баща на ищеца, не
съобразил факта, че свидетелят не отрича, че към пострадалия било проявено внимание
и осигурено адекватно лечение от страна на ответното дружество. Съдът не съобразил
показанията на свидетелите Д. С. и О. Б., от които се установявало, че в един кратък
период пострадалият е шофирал личния си автомобил, няколко пъти е посетил обекта,
на който фирмата е извършвала СМР, както и обстоятелството, че е уговарял колеги да
свидетелстват в негова полза срещу заплащане. Жалбоподателят обосновава, че
неправилно районният съд е обсъдил само благоприятните за пострадалия
обстоятелства, но не и това, че ответникът е заплатил осигуровки за период, в който
пострадалият не е работил във фирмата, както и проведеното му адекватно лечение в
УМБАЛ „Софиямед“, което именно допринесло за пълното му възстановяване. Съдът
не взел предвид пълното оздравяване на ищеца и дадената благоприятната прогноза за
него, както и че въпреки определената му 20% намалена трудоспособност и ниско
образование, би могъл да полага нискоквалифициран труд. Жалбоподателят намира
определеното обезщетение за завишено. Счита за безспорно установено наличието на
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият въпреки проведения инструктаж
по безопасност и здравословни условия на труд, както и наложена забрана за качване
по машините, чрез поведението си, несъобразено с известните му правила и забрани, а
именно, като *** да се качи самоволно в пътно-строителна машина, е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Въззиваемата страна – М. В. М., чрез адв. Н. Д., е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е допустима.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената въззивна
жалба за частично основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че
между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, по време
на което работникът е претърпял трудова злополука, причинила му значителни болки,
претърпени от затрудняването на предвижването, в професионален, общочовешки и
битов аспект. Счупването на пубисната кост е довело до трайно затрудняване на
движенията на долните крайници за период от около една година. Ищецът в
продължение на години ще бъде в невъзможност да натоварва долните крайници и
тазовия пръстен, няма да може да повдига тежести и да ходи продължително. Ще търпи
и спонтанна болезненост при промяна на атмосферните условия, като на ищеца е
2
причинена и психическа и емоционална травма. Възстановяването му продължило за
един продължителен период от време след трудовата злополука /в рамките на около 1
година/, като същият е ползвал патерици за около 3-4 месеца, а за около 5-6 месеца е
бил в пълна невъзможност да се обслужва сам, в това число и за къпане и тоалетни
нужди. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че за периода от ***г. до 04.10.2018г.
ищецът е бил временно нетрудоспособен след трудовата злополука от ***г., т. е. за
период от почти една година, като му е определена 20% временна нетрудоспособност
за период от 3 години. При определяне на размера на претърпените вреди, съобразил,
че към момента на трудовата злополука ищецът е бил в една трудоспособна възраст /на
22 г./, че е бил принуден да търпи болки и страдания в един некратък период от време,
както и че травмата безспорно е оказала влияние в емоционален и психически аспект,
като същевременно към дата на изготвяне на СМЕ е налице пълно оздравяне на
травмите, получени от трудовата злополука. Отчитайки обществено-икономическите
условия от момента на настъпване на злополуката - ***г. (в това число и
обстоятелството, че за една година ищецът е бил лишен от възможността да получава
трудово възнаграждение, а в период от 3-години от ***г. ще бъде изправен и пред
вероятна невъзможност да започне работа), съдът е определил като справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 35 000 лева.
Първоинстанционният съд е счел за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване, тъй като от заключението на изслушаната СТЕ, както и от
останалия доказателствен материал, се установило, че самото сядане на траверсата на
товарача, не би могло да доведе до увреждане живота и здравето на човек, а до
констатираните наранявания се е стигнало поради неволно привеждане в движение на
стрелата на товарача, респективно същото не е пряка последица от самото сядане на
траверсата на машината от страна на ищеца. Формирал е извод, че по делото не са
ангажирани достатъчно по обем доказателства, които да сочат, че ищецът е допуснал
груба небрежност. Разяснил е, че такава би била налице евентуално ако ищецът
самоволно се беше качил в кабината на товарача и беше привел същия в движение, в
резултат на което да му бъдат причинени травми или ако беше предприел действия по
качване върху товарача, при работен режим на стрелата.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1)
трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания
и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно
поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при
умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма
3
на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина "груба небрежност") отговорността
на работодателя може само да бъде намалена.
С оглед характера на оплакванията спорът между страните, въведен с
въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе
- арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството относно
справедливия размер на имуществената отговорност на работодателя и дали при
установените по делото факти обезщетението трябва да бъде намалено поради
съпричиняване на вредоносния резултат от работника, действащ при груба
небрежност.
Между страните по делото не са спорни фактите, че между ответното
дружество и ищеца е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов
договор № *** г., въз основа на който последният е заемал длъжността "***“, при
уговорен шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, както и че на *** г. е
настъпила трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № *** г., издадено от
длъжностно лице към ТП на НОИ – гр. П., потвърдено с решение № *** г. на
директора на ТП на НАП – П., жалбата срещу което е отхвърлена с решение № *** г,
постановено по адм.д. № ********** г. на ВАС след отмяна на решение № 301 от
16.08.2018 г. по адм.д. № 284/2018 г. на Административен съд-Перник.
По отношение на оплакванията, касаещи размера на ищцовата претенция
следва да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на
гражданското законодателство – за неуредените от КТ въпроси за имуществената
отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за оценка на заместващото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се приложи правилото,
уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно – обезщетението да се определи по справедливост. Ето
защо причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания следва да се
преценяват с оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства като характер на
увреждането, причинените морални страдания, неудобствата в нормалната деятелност
и т. н. В този смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който
изяснява, че понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя
конкретно според обстоятелствата по делото.
В конкретния случай от представената медицинска документация и от
неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната СМЕ, което
настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с
доверие, се установява, че следствие на инцидента ищецът е получил следните
увреждания: травма на костите, формиращи тазовия пръстен- разшиване на дясната
сакроилиачна става, счупване на низходящия клон на лявата срамна кост /ос пубис/,
разшиване на лонното съчленение, със значително изместване /отдалечаване/ на
срамните кости една от друга, хематом в областта на таза. Значителното изместване на
срамните кости, образуващи лонното съчленение и счупването на низходящия клон на
лявата срамна кост е наложило оперативно лечение за възстановяване целостта на
тазовия пръстен, чрез репозиция и поставяне на метална остеосинтеза – плака, за
прикрепване на костите в предния отдел на тазовия пръстен. Посочено е, че по време
на престоя на ищеца в лечебните заведения и след него е проведено и медикаментозно
лечение – обезболяващи средства, вливания на водно-солеви разтвори, антибиотично и
антикоагулационо лечение, прилагащо се по принцип при всички травми на счупвания
на костни структури. Възстановителният период е протекъл от време около една
4
година. Според вещото лице травмата в областта на тазовия пръстен е отнела в
значителна степен основните функции на долните крайници, а именно опорната и
двигателната, за период от време по-голям от месец; поради което в случая са
осъществени критериите по медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движенията на долните крайници“. Било осъществено оперативно, медикаментозно и
рехабилитационно лечение и физиотерапевтични процедури за възстановяване на
функциите на долните крайници. Към момента на изготвяне на експертизата при
пострадалото лице не се провеждало лечение. Вещото лице посочило, че поради
обездвижване, породено от травмата е настъпила хипотрофия на бедрената и на
десалищната мускулатура, което е било преодоляно във времето, чрез последващи
рехабилитационни мерки. Конкретното увреждане се отразило в ежедневието на
ищеца, като е отнело в значителна степен основните функции на долния крайник –
опорна и двигателна, като в първите 5-6 месеца от периода на възстановяване тези
функции са били засегнати в най-голяма степен и в по-малка през втората половина на
възстановителния период. В периода, непосредствено след травмата и в първите дни и
месеци след нея ищецът е търпял физически болки и страдания със значителен
интензитет, като същите са намалявали в последващия период на възстановяване. За в
бъдеще според вещото лице се очаква ищецът да изпитва болезненост при физически
натоварвания и продължително ходене, за което му е определена 20% трайна
неработоспособност от тригодишен период, отделно от това пострадалият ще търпи и
спонтанна болезненост при промяна на атмосферните условия. В продължение на
години пострадалият ще е в невъзможност да натоварва долните крайници и тазовия
пръстен, няма да може да повдига тежести и да ходи продължително. Отбелязано е, че
към момента на изготвяне на експертизата основните функции на долните крайници –
опорната и ходенето са възстановени в пълен обем и не се очаква да настъпят
допълнителни неблагоприятни последствия за здравето на ищеца.
От показанията на св. В. М. М. – баща на ищеца, които преценени при
условията на чл. 172 ГПК настоящият състав на съда намира за обективни,
последователни и непосредствено възприети, кореспондиращи и с останалите събрани
по делото доказателства, и които показания кредитира с доверие се установява, че
непосредствено след изписването на ищеца от лечебното заведение, той и съпругата му
полагала грижи за него, изразяващи се в миене, къпане и битово обслужване в
продължение на 5-6 месеца. След този период ищецът е започнал да става сам с
помощта на патерица, която ползвал в продължение на 3-4 месеца. Свидетелят
споделя, че преди инцидента синът му е бил жизнерадостен, а след него много се
уплашил, не можел да вдига тежко, започнал работа, но поради това скоро напуснал.
Отрича ищецът да е шофирал автомобил месец след инцидента, което противоречи на
заявеното от свидетеля К.. Съдът дава вяра на заявеното от св. М. относно това
обстоятелството, тъй като то се подкрепя от заключението на вещото лице относно
обективното състояние на ищеца този кратък период след инцидента.
При така безспорно установените тежки увреждания на ищеца, причинили
трайно затруднение на движенията на долните крайници, претърпените интервенции,
търпените интензивни болки, обстоятелството, че в продължение на няколко месеца
ищецът не е можел да се обслужва без чужда помощ, настъпилите промени в психиката
му, следствие на процесната трудова злополука, като същевременно и обстоятелството,
че вече основните функции на долните крайници – опорната и ходенето са
възстановени в пълен обем, настоящата съдебна инстанция приема, че
5
първоинстанционният съд и при отчитане на социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на злополуката, е преценил правилно
обстоятелствата, свързани с определяне на справедливото обезщетение по смисъла на
чл. 52 ЗЗД, приложим в случая поради изричното препращане на чл. 212 КТ, като е
определел сумата от 35 000, 00 лв. Следва се отбележи, че в понятието "неимуществени
вреди", според последователната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав
(Решение № 407/26.05.2010г по гр. д. № 1273/2009 г., III ГО, ВКС; Решение № 195 от
16.07.2013 по гр. дело № 757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на
същия, за които е и ноторно отразяването им върху психиката и създадения от това
социален и психичен дискомфорт. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че
всички доказателства преценени в своята съвкупност, касаещи определяне на
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че същото
възлиза в размер на 35 000,00 лв. В заключение следва да се отбележи, че принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от увреденото
лице морални вреди (болки и страдания), поради което и така определеният размер на
обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост.
Настоящият състав намира, че обстоятелството в какъв размер е определена
степен на неработоспособност на ищеца и за какъв период е определена същата, както
и за възможността му да изпълнява същата трудова функция е относима към преценка
за наличие на имуществени вреди, представляващи разлика между получавано трудово
възнаграждение и обезщетение от общественото осигуряване, но не следва да се
преценява като обстоятелство при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
По своевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, което се поддържа и пред настоящата
инстанция, съдът намира, че с оглед преценката на представените доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивникът е доказал в конкретния случай
твърдяната проява на груба небрежност.
При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият
е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната
небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в
гражданското право са несъотносими. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност
също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата
без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността
на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
6
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за
безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на
нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове
дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на
правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй
като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен
на съпричиняване). /Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV
г. о., ГК/
От фактическа страна правилно е установил районният съд позовавайки се на
Протокол № ***г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала
на ***г. на ТП на НОИ - П., че в деня на инцидента, ищецът е бил на работа с работно
време от 08.00 часа до 17.00 часа на обект на осигурителя „Асфалтинг” ООД, намиращ
се в ***. Работата се състояла в подготовката на дупки в асфалтовата настилка за
възстановяване. На мястото на дупката се намирали самосвал и мини челен товарач
„Бобкат S185”, рама № № ***, последният собственост на „Асфалтинг” ООД.
Работниците товарели с лопата асфалтовите отпадъци в кофата на „Бобкат”-а, който ги
изсипва в легена на камиона. Когато приключват натоварването на отпадъците *** Е.
М. наредила на всички работници да изметат дупката с четки, да съберат боклука и
ръчно да го натоварят в самосвала. В това време „Бобкат”-а се отдалечил от мястото на
работа (дупката), откачена била и оставена кофата настрани. Ищецът седнал на
стрелата на товарача „Бобка”-а, като в този момент, в кабината се намира *** Д. Г. С..
В протокола е отразено, че ищецът вероятно неволно е задействал устройството за
управление /джойстик/ на товарача на машината и стрелата го е притиснала. В
приетата по делото съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, като механизъм на злополуката е посочено, че пострадалият
М. е седнал на траверсата на вилката на машината, вероятно при потегляне на
машината е залитнал назад и е притиснал ръчката за вдигане на вилката. ***
С.издърпал ищеца в кабината, при което краката на последния освободили траверсата и
провиснали пред машината. В следващия момент някой задвижил лоста напред,
вилката тръгнала надолу и траверсата с долната си част притиснала ищеца и му
нанесла травми в пубисната област. С. се добрал до лоста, спрял движението и вдигнал
вилката. Вещото лице е посочило, че машината не е била в ход, а стояла на мястото си
готова да тръгне или в момент на потегляне. М. не е било необходимо да асистира при
монтажа на прикачената фреза като евентуална цел на пътуването,защото
конструкцията позволяла *** сам да извърши операцията.
Според свидетелските показания на св. Д. С., разпитан пред районния съд,
които в частта относно механизма на извършване на увреждането, съдът кредитира,
като последователни и логично, изразяващи преки впечатления, *** в съответния
момент се е намирал в машината, на мястото на водача, ищецът се качил отпред на
стрелата и седнал с гръб към него. В този момент стрелата на машината била долу
ниско. Почти секунда след сядането ищецът натиснал джойстика, в резултат на което
стрелата започнала да се вдига и той започнал да пиши. Свидетелят го хванал и вкарал
вътре. Тогава ищецът неволно закачил лакътя си на джойстика и го бутнал напред и
така стрелата започнала да се сваля надолу и стиснала ищеца. Свидетелят изгасил
машината и повикал другите служители. Освободил джойстика, който продължавал да
стиска ищецът и стрелата се повдигнала.
7
Свидетелят К., който също е работел с ищеца на обекта в процесния ден е
участвал в издърпването на ищеца от машината след увреждането. Свидетелят
разяснява как редовно се провежда инструктаж, всяка сутрин на базата в ***, от където
се взимат машините и се тръгва по разпределение на обекти. Сочи, че се провеждат
ежедневен, месечен и годишен инструктаж, на които ищецът е присъствал.
С посочения Протокол №***г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на ***г. на ТП на НОИ – П. е констатирано, че са допуснати
нарушения на нормативните актове и от двете страни – и от ищеца – на чл. 33 ЗЗБУТ и
на Раздел Трети от Инструкция за безопасна работа с мини челен товарач /бобкат/,
предвиждаща забрана на достъпа на хора в зоната на опасност на машината, като е
пояснено какво представлява зона на опасност, и от „Асфалтинг” ООД - на чл. 57 КСО,
чл. 213, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, тъй като не били предприети мерки за предотвратяване на
достъпа на пешеходци в работната зона на самоходното оборудване и на чл. 16, ал.1, т.
6 ЗЗБУТ.
Чл. 33 ЗЗБУТ посочва общата норма, че всеки работещ е длъжен да се грижи
за здравето си и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените
от работодателя инструкции. Раздел Трети от Инструкция за безопасна работа с мини
челен товарач /бобкат/, предвиждаща забрана на достъпа на хора в зоната на опасност
на машината. Следователно при изпълнение на изискванията и инструкциите на
работодателя, работникът следва сам разумно да изпълнява същите, грижейки се за
собственото си здраве. Категорично решението на ищеца да се качи на стрелата на
товарач-бобкат, без да има каквато и да било работа там, предвид трудовата му
функция, съгласно приложената по делото длъжностна характеристика, в нарушение
на всички правила и разпоредби, предвиждащи забрана за приближаване до машината,
с които е запознат с проведения инструктаж /л. 109/ е липса на старание и представлява
пренебрегване на основни правила за безопасност. Действието на ищеца представлява
по съществото си действие, което не би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия.
Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба
небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя трябва
да се намали в съответната степен. Тази степен се определя от обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни
факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на
обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за
компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е
конкретният принос на увредения /виж решение № 252/30.09.2016 г. гр. д. № 1364/2016
г. на IV г. о. на ВКС/.
В случая при определяне на степента на проявата на груба небрежност от
ищеца, съдът съобрази, че работникът с пренебрегване на основните правила на
безопасност, качвайки се на челния товарач, сам се е поставил в опасност,
същевременно работодателят също не е изпълнил задължението си да осигури
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
8
начин. Ето защо съдът приема, че приносът на пострадалия е 2/3 или 67%
съпричиняване на вредоносния резултат. При така определения процент на
съпричиняване и приспадането му от първоначално определения размер,
обезщетението за претърпени неимуществени вреди на ищеца, което следва да се
присъди в размер на 11550 лева.
Твърденията на ответника за заплатени в полза на ищеца суми за проведено
лечение и здравни осигуровки не са въведени като предмет на делото надлежно.
Същите не представляват суми по смисъла на чл. 200, ал.4 КТ, които се
приспадат от определеното обезщетение, а са вземане срещу ищеца, за които не е
направено съдебно възражение за прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД, за да
възникне задължение за съда да се произнесе по него.
В полза на ищеца като законна последица от частичното уважаване на иска се
дължи и законна лихва върху определеното обезщетение, като последното е дължимо
от датата на настъпване на трудовата злополука - *** г., до окончателното й
заплащане. В този смисъл е и константна практика на ВКС, формирана по реда на чл.
290 ГПК, напр. в Решение № 441/08.07.2010 г. по гр.д. 682/2009 г. на IV г. о. ВКС и
Решение № 355 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 387/2012 г., III г. о., ГК, в които се
приема, че при вреди от трудова злополука или професионално заболяване, при
определяне на началния момент, от който следва да се начислява обезщетението за
забава, намира приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 212 от Кодекса на труда, за неуредените въпроси по имуществената отговорност
на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се
прилага гражданският закон - ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. № ЗЗ/1989 г. ОСГК ВС.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението
на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл.
84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в
забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука.
Доколкото правните изводи на двете инстанции не съвпадат изцяло,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният
иск е уважен за сумата над 11 550 лв. до присъдените 35 000 лв., като за тази разлика
ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед уважената
част от иска, решението на ПРС следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът
е осъден да заплати разноски, както следва: за разликата над 531,24 лв. до присъдените
1631 лв. в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение; както и за разликата
над 460,00 лв. до присъдените на основание чл. 78, ал. 6 ГПК 1400,00 лв. в полза на
Пернишкия районен съд за държавна такса и за разликата над 49,40 лв. до присъдените
196,00 лв. за съдебни експертизи.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в
полза на въззивника-ответник трябва да бъдат присъдени реално направените и
доказани разноски съразмерно на основателната част на въззивната жалба за
въззивното производство в общ размер на 726 лв., от които 231 лв. - държавна такса и
495 лв. - адвокатско възнаграждение. Настоящият състав не намира за прекомерно
претендираното адвокатско възнаграждение, реално заплатено в размер на 1500 лв,. във
връзка с възражението в тази насока на въззиваемата страна, заявено в молба с вх. №
9
5164/15.12.2020г., подадената по пощата на 11.12.2020г., тъй като същото е под
минимума, предвиден в чл. 7, ал.2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото ищецът е осъден в
първата инстанция да заплати на ответника сумата от 970,83 лв. адвокатско
възнаграждение, предвид отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати допълнително в полза на ответното дружество сумата от още 892,17 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение пред ПРС.
На въззиваемия - ищец в настоящото производство следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение, своевременно поискани с молба с вх. №
5164/15.12.2020г., която макар да е постъпила в съда след приключване на откритото
съдебно заседание, с което е приключено събирането на доказателствата и е даден ход
на устните състезания, е подадена по пощата преди заседанието на 11.12.2020г..
Предоставена е на въззиваемата страна безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал.2, вр.с ал.1, т. 2 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие
от ***г. и дължимият размер на възнаграждението, определен от съда съобразно чл. 7,
ал. 2, т.4 НМРАВ, е 1580 лв. – 1896 лв. с ДДС, като с оглед частта, в която въззивната
жалба не е била уважена, на въззиваемия ищец следва да се присъди сумата 1270,32 лв.
Предвид цената на иска въззивното решение подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на страните.
С оглед на изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 989/20.07.2020 г., постановено по гр.д. № 237/2020 г. на
Районен съд – Перник, в частта, с която e уважен предявеният от М. В. М. срещу
„Асфалтинг“ ООД иск с правна квалификация чл.200 КТ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, получени в резултат на трудова злополука на
***г., настъпила в ***, за разликата над сумата от 11 550,00 лв. до присъдения размер
от 35 000,00 лв., в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение пред ПРС за разликата над 531,24 лв. до присъдените 1631
лв., както и в частта, с която „Асфалтинг“ ООД е осъдено на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати в полза на Пернишкия районен съд държавна такса над сумата от
460,00 лв. до присъдените 1400,00 лв. и за разликата над 49,40 лв. до присъдените
196,00 лв. за съдебни експертизи, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. М. срещу „Асфалтинг“ ООД иск с правно
основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на травматични увреждания - травма на костите,
формиращи тазовия пръстен – разшиване на дясната сакроилиачна става; счупване на
низходящия клон на лявата срамна кост (ос пубис); разширяване на лонното
съчленение, със значително изместване (отдалечаване) на срамните кости една от
друга; хематом в областта на таза, получени вследствие на трудова злополука,
настъпила на ***г., в ***, за разликата над сумата от 11 550,00 лв. до присъдения
10
размер от 35000,00 лв.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Асфалтинг“
ООД, ЕИК *********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, сумата от още 892,17 лв., представляваща
сторени от ответника разноски пред ПРС за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Асфалтинг“
ООД, ЕИК *********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
общо сумата от 726,00 лв., представляващи направени пред настоящата инстанция
разноски.
ОСЪЖДА „Асфалтинг“ ООД, ЕИК *********, с адрес: ***, да заплати на М.
В. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1270,32
лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11