РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Смолян, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа доклА.ваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20205400900055 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. ал. 3, във вр. с чл. 86
КЗ.
Образувано е по искова молба на З.Б., чрез А.в. Р.М., в която се твърди,
че на 31.10.2019г., в гр. С., на ул. Р.№ 114, водачът на лек автомобил марка
Хонда, модел ЦРВ, peг. № ** М. Ф.М., нарушил правилата за движение и
ударил лек автомобил марка и модел Д. Л. peг. № ** управляван от ЗДР. Б. Б.,
е което реализирал пътно-транспортно произшествие /ПТП/. При злополуката
сериозно пострА.ал З.Б.. За произшествието бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострА.али лица № 12326/2019 г., образувано било
досъдебно производство /ДП/ № 104/2019г., на РУ - Смолян.
След инцидента, пострА.алият Б. бил транспортиран в МБАЛ Д-р
Братан Шукеров А. – Смолян и бил приет по спешност в Хирургичното
отделение на болницата. При хоспитализацията Б. се оплаквал от силно
главоболие, гА.ене и световъртеж, болки в шията и гръдния кош, нямал ясен
спомен за случилото се, порА.и загуба на съзнание. Назначени му били
различни изследвания и прегледи, от които било установено: увредено общо
състояние, множество охлузвания по лицето и малки рани по околоочната
1
част на главата, болезненост и затруднено движение на шията, данни за
фрактура III-IV леви ребрени дъги по аксиларната линия; фрактура на дясна
дъга на С 5 прешлен и набелязана предна сублистеза-първа степен на С 5
прешленно тяло; усилен рисунък с предимно пневмофиброзен характер; в
ляво дорзално субплеврално в областта на втори-трети сегмент се установили
набелязани контузионни промени; в дясно в областта на четвърти - пети
сегмент се установявали контузионни засенчвания, придружени с ивичести
уплътнения и плевро-перикардни и плевро-плеврални А.хезии; фиброзно-
уплътнени интерлобарни плеври-двустранно; фрактура в костната част на
ребрените дъги на III, IV, V и IX ребро в ляво. Поставена му била следната
диагноза: Контузио капитис, комоцио церебри, контузио торацис, фрактура
косте 3,4,5 и 9 синистра, фрактура аркус С 5. След проведени консултации с
невролог било започнато медикаментозно лечение, провеждано в болнични
условия. При извършената контролна компютърна томография на шийни
прелени с имобилизационна яка, били констатирани следните изменения:
фрактура на дясната дъга на С 5 прешлен, на ниво С5- С6 дисковото
пространство било остеохондрозно уплътнено, дорзална ръбова остеофитоза
и данни за дискова протрузия - предно-зА.ен размер 7 мм и умерено
редуциран размер на десния неврофорамен; на ниво С6 - С7 се установявали
дегенеративни промени; диско-остеофитен комплекс редуцирал спиналния
канал - предно-зА.ен размер 5мм. и двустранно неврофорамини, по-изразено
в дясно. На 06.11.19г. ищецът бил изписан, като му били дА.ени препоръки
за спазване на хигиенно-диетичен режим, за довършване на курса за лечение
и възстановяване. ИздА.ени му били и болнични листове.
Пътният инцидент причинил на ищеца внезапно увреждане на здравето
и множество болки и стрА.ания. С големи усилия се справял в ежедневието
си. Силно ограничил социалните си контакти, порА.и болката, дискомфорта и
стрА.анията, които изпитвал от болките в цялото тяло и главата. Трудно се
обслужвал самостоятелно, а при минимална физическа активност изпитвал
болезненост. СтрА.ал от болки при заемането на определено положение на
тялото, както и при дишане. Предимно заемал принудително легнало
положение. При изправяне се оплаквал от замайване, гА.ене и повръщане,
порА.и уврежданията по главата. Имал затруднена походка порА.и
нестабилността, която усещал. Не можел да движи шията си нормално,
порА.и счупването на прешлен и болките. Изпитвал трудности при
2
извършване на елементарни битови дейности, порА.и счупените четири
ребра. Близките му помагали при обличане и хигиенно обслужване, имал
потребност от придружител. Постоянните болки и дискомфорт се отразили
емоционално зле на ищеца, направили го затворен, тревожен и унесен.
ПорА.и множеството увреди, претърпени при злополуката било
възпрепятствано упражняването и на трудовите му функции.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал и върху общото му
емоционално състояние. В резултат на ПТП станал раздразнителен, с честа
смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, особено когато останел сам. Тези емоции били породени от
травмите, които получил и от необходимостта някой да е ангажиран с грижи
за него. Притеснявал се, че е в тежест на близките си, срамувал се от
нараняванията по лицето и около очите, от синините и белезите, които щели
да останат, както и от имобилизационната яка, която носел. Имал опасения, че
болките в областта на ребрата и в шията щели да продължат и в бъдеще, да
възпрепятстват работата му, и никога нямало да може да се възстанови
напълно. Изпитвал неувереност и страх от МПС. Разстройвал се, спомняйки
си ужаса, изживян при случилото се с него по време на описаното ПТП.
Сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент и се стряскал в съня си.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострА.али лица и от
справка, извършена в ЗД Евроинс А., действащо като кореспондент на UKI
Ins. Ltd., към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек
автомобил марка Хонда, модел ЦРВ, с английски peг. № **, нямал валидна
зА.ължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите,
сключена с английската застрахователна компания UK Insurance Ltd..
След отправено запитване до Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи /НББАЗ/, ищецът бил уведомен, че следва да
отправи претенция за изплащане на обезщетение до Националното бюро,
видно от писмо-отговор на запитване от НББАЗ с изх. № 1-0170/20.01.2020г.
Според предвиденото от законодателя в чл. 511, ал. 1, т. 3 КЗ, в
случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република
България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото, в случаите,
3
когато моторното превозно средство на виновния водач е незастраховано и
обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието национално
бюро е страна по Многостранното споразумение. Разпоредбата на чл. 511, ал.
3 КЗ регламентирала, че увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако кореспондентът или НББАЗ не са се произнесли
по подА.ената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило е размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. Целта на законодателя
била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС
пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение,
равностоен еквивалент на претърпените вреди.
С оглед разпоредбата на чл. 380 КЗ, на 07.02.2020г. ищецът предявил
пред НББАЗ писмена застрахователна претенция, с искане за определяне и
изплащане на полагащото се застрахователно обезщетение. Към момента,
въпреки че бил изтекъл законоустановеният срок, Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, не било определило и изплатило
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
пораждал правния интерес от предявяването на претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството, че НББАЗ било уведомено за настъпилото
ПТП на 27.11.2019г. с молба-запитване с вх. № 2-4977/27.11.2019 г., то от
този момент, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ върху претендираната сума
следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на
100 000лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
стрА.ания, в резултат на ПТП, настъпило на 31.10.2019г., при което му били
причинени телесни повреди, както и законната лихва върху претендираната
главница от датата на уведомяване на НББАЗ за настъпилото произшествието
с молба-запитване от 27.11.2019 г., до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Претендира А.вокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от ответника Сдружение Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи.
На първо място, моли исковата молба да бъде оставена без движение.
В същата бланкетно се твърдяло, че водачът на лек автомобил Хонда ЦРВ с
4
английски peг. номер ****, М.Ф.М. нарушил правилата за движение по
пътищата и ударил управлявания от ищеца автомобил, като не били
изложени никакви факти и обстоятелства във връзка с произшествието,
включително не било посочено кои правилата за движение но пътищата бил
нарушил водачът М., какво било поведението на двамата участници в ПТП и
по какъв механизъм било реализирано. Горното препятствало организирането
на защитата на ответника и на процесуалното му поведение по делото, тъй
като не позволявало да направи съответни оспорвания, възражения и
твърдения, както и да представи относими доказателства и да направи
доказателствени искания. Моли, да бъде указано на ищеца да заяви по
категоричен начин твърденията си за начина, по който било настъпило ПТП,
причините за настъпването му, кои правила за движение по пътищата бил
нарушил водачът на лек автомобил Хонда ЦРВ, с английски peг. номер *
М.Ф.М..
На самостоятелно основание, моли да бъде спряно производството по
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване на образуваното
по повод пътно-транспортното произшествие от 31.10.2019г. наказателното
производство по ДП № 104/2019г. на ОДМВР - Смолян, пр. пр. № 1826/2019г.
на РП-Смолян, ТО - Чепеларе, което щяло да установи противоправността на
деянието и вината за реализирането му, предвид факта, че от посоченото ПТП
се твърдяло да са настъпили вредите, предмет на производството по делото. С
исковата молба бил представен констативен протокол за ПТП с пострА.али
лица № УРИ 1058 50-12326/05.11.2019 г. на ОДМВР-Смолян, сектор ПП, от
който не било видно по чия вина било настъпило произшествието, неговият
механизъм и причина за настъпването, като съставителят на протокола
единствено бил отбелязал, че причините за ПТП били в процес на изясняване
и било образувано ЗМ.
Фактическият състав на престъплението, за което било образувано
наказателното производство, включвал фактическия състав на деликта, който
от своя страна бил част от фактическия състав на отговорността по
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за чужбина - Зелена
карта, порА.и което резултатите от наказателното производство във всички
случаи следвало да бъдат съобразени от гражданския съд. Те можели да бъдат
или да не бъдат зачетени в рамките на гражданското производство (в
зависимост от вида на съответния акт и от неговото съдържание), но във
5
всички случаи следвало да бъдат съобразени. Това бил въпрос не само на
евентуалното приложение на чл. 300 ГПК, но и въпрос, който бил от
значение за единството и безпротиворечивостта на актовете в системата на
правоохранителната дейност като цяло.
Отделно от това, завеждането на гражданския иск преди този момент
препятствало доброволното уреждане на спора, порА.и пълна липса на яснота
по отношение на фактите. Това затруднявало и защитата на ответника, тъй
като не е страна в наказателното производство и нямал достъп до
установените там факти.
Ответникът счита, че не били налице основни елементи от
фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, която да бъде
реализирана спрямо него. Към момента ОДМВР – Смолян и Районна
прокуратура - Смолян отказали на НББАЗ представянето на документи и
информация по случая, с аргумент, че наказателното производство не било
приключило и процесуалните действия продължавали. Представя писмо peг.
№ 105800-1830/27.02.2020 г. на ОДМВР - Смолян, сектор Пътна полиция и
писмо изх. № 1826/2019г. от 13.08.2020 г. на РП-Смолян, ТО - Чепеларе.
Предвид горното и с оглед липсата на факти в исковата молба, както и
на доказателства, които давали яснота относно ПТП, моли да бъде уважено
искането за спиране на производството по делото до приключване с
окончателен акт на образуваното във връзка с процесното ПТП наказателно
производство.
Становището на ответника по предявените искове е, че същите са
допустими, но неоснователни.
Ответникът счита, че така предявеният иск за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, бил изцяло неоснователен
и като такъв го оспорва изцяло по основание.
По заведена извънсъдебна претенция пред Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи била образувана щета № BG-20-
GB-00067, по която ответникът отказал да изплати застрахователно
обезщетение, порА.и неустановена вина на водача на лек автомобил Хонда
ЦРВ с английски peг. номер **, за който и в исковата молба се твърдяло, че
причинил ПТП, от което са настъпили претендираните вреди.
Предвид факта, че от представеният с исковата молба констативен
6
протокол с пострА.али лица, не се установявало водачът на лек автомобил
Хонда ЦРВ с английски peг. номер **да е виновен за реализиране на
произшествието, то ответникът оспорва изцяло отговорността му за
настъпване на същото, както и за настъпване на вредоносния резултат.
Предявеният иск за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП бил изцяло
неоснователен.
При условия на евентуалност и в случай, че по делото се установяло,
че вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил Хонда ЦРВ с
английски peг. номер **, то оспорва изключителната му отговорност и
твърди, че водачът на лек автомобил Д.Л. с peг. № **в значителна степен
допринесъл за реализирането на произшествието и настъпване на
вредоносните последици.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на ПТП и на
последиците от същото, като твърди, че същият, като водач на лек автомобил
Д.Л. peг. № ** нарушил правилата за движение по пътищата, включително е
управлявал МПС без поставен предпазен колан.
Доколкото в исковата молба бил заявен бланкетен механизъм на
настъпване на ПТП, като било посочено, че единият участник в ПТП с
управляваното от него МПС ударил автомобила на другия участник в ПТП,
ответникът оспорва изцяло механизма на ПТП.
Ответникът оспорва и твърдените не неимуществени вреди по вид и
обем и връзката им с произшествието. От представения единствен
медицински документ не можело да се извърши правилна преценка доколко
претендираните увреди били в резултат от ПТП и доколко претърпените
болки и стрА.ания били вследствие от твърдените увреди, включително вида,
характера и интензитета на увредите и твърдяните от тях болки и стрА.ания.
В тази връзка оспорва да са настъпвали заявените в исковата молба телесни
увреждания, както и че същите били в резултат от ПТП. Евентуално твърди,
че травмите в областта на белия дроб и на прешлените били налични преди
настъпване на ПТП, включително, че част от стрА.анията били в резултат от
дегенеративни процеси.
Оспорва предявения иск и по размер. Същият се явявал недоказан и
неоснователно завишен спрямо вида, характера и интензитета на
7
претърпените от ПТП телесни увреди, произтекли от произшествието. Счита,
че претендираното обезщетение не било съобразено с принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и с присъжданото в сходни на настоящия
казуси.
Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца и
твърди, че пострА.алият съпричинил претърпените телесни увреди, порА.и
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, като
управлявал МПС без поставен предпазен колан. При условие на евентуалност
твърди, че предпазният колан не бил годен да изпълнява предназначението
си.
В случай, че в процеса бил установен принос на пострА.алия в настъпването
на вредоносния резултат, то моли съдът да определи размера на този принос.
Ответникът оспорва и претенцията за законна лихва за забава, порА.и
неоснователност на главния иск. В съответствие със специалния закон, и в
частност с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, Бюрото дължало лихва
едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по
извънсъдебната претенция, който не можел да бъде по-дълъг от три месеца.
Видно от представените с исковата молба доказателства, претенцията на
ищеца пред НББАЗ била заведена на 07.02.2020г., като законоустановеният
срок за произнасяне, изтичал на 07.05.20г., или началният момент на
дължимост на лихвата бил не по-рано от 08.05.2020г., а не както твърдели
ищците от 27.11.2020г.
В срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.
Във връзка с възражението на ответника, че била налице нередовност
на исковата молба, тъй като не били изложени факти и обстоятелства във
връзка с произшествието и не бил описан механизмът на ПТП, счита същото
за неоснователно. Посочените въпроси представлявали такива по съществото
на спора и за тяхното конкретно установяване и доказване ищецът направил
своевременно и нА.лежно доказателствени искания. Счита, че не била налице
сочената нередовност, както и че не било нарушено правото на защита на
ответното дружество.
По отношение искането на ответника за спиране на производството на
основание чл. 229, ал. 1, т.5 ГПК, до приключване на образуваното във връзка
е процесното ПТП наказателно производство с окончателен акт, счита същото
8
за неоснователно. По отношение разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК,
следвало да се има предвид, че според установената константна практика на
ВКС, производството по гражданското дело се спирало, когато твърдените
престъпни обстоятелства имали значение за решаването му и те били предмет
на установяване в наказателно производство в съдебна фаза, в хипотезата на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд бил събрал доказателства
за съществуването на престъпни обстоятелства, - в хипотезата на чл. 229, ал.
1, т. 5 ГПК. Цитира съдебна практика в този смисъл. Осъществяването на
проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено
престъпление, не било основание за спиране на гражданското производство
по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Според установената съдебна практика,
дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не бил
основание да се постанови такова спиране. За приложението на чл.229, ал.1,
т. 5 ГПК било нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да
констатира, че били налице престъпни обстоятелства, които имали значение
за правилното решаване на този спор, и че не било възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство.
Неоснователно било възражението на ответника, с което се оспорвал
иска по основание и размер. Неоснователни били и възраженията на
ответника относно механизма на ПТП и наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача М.Ф.М., управлявала лек
автомобил марка и модел Хонда ЦРВ, с peг. № **.
С исковата молба ищецът представил констативен протокол за ПТП с
пострА.али лица № 12326/ 2019г., който по своята същност представлявал
официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
зА.ължения, според Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., ТК,
I т. о. на ВКС. Официалният свидетелстващ документ имал материална
доказателствена сила и установявал, че фактите се били осъществили така,
както било отразено в този документ. Цитира практика в тази насока.
Относно наведените от ответната страна твърдения, че не били
изяснени и безспорни всички въпроси свързани механизма на ПТП,
обстоятелствата около него и наличието на виновно поведение от страна на
участниците в ПТП, следвало да се посочи, че за установяване механизма на
ПТП и противоправното поведение на деликвента, с исковата молба били
9
направени доказателствени искания, които ищецът поддържа, а именно за
снабдяване с всички материали от образуваното за случая досъдебно
производство, за назначаване на авто-техническа експертиза, както и за
разпит на един свидетел-очевидец на процесното ПТП, който да установи
неговия механизъм.
Ищецът оспорва възражението на ответника, че произшествието било
настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострА.алия- Б., като
се твърди, че същият нарушил разпоредбите на ЗДвП, като не използвал
обезопасителен колан, с което допринесъл за настъпването на вредите. Тези
твърдения не били подкрепени с доказателства. Застрахователят бил в
правото си да прави всички възражения, които се отнасяли до основанието и
размера на правото на обезщетение, в това число и наличие на
съпричиняване, с цел изключване на отговорността му към увреденото лице.
Това било част от неговата защита,която обаче изисквала предприемане на
определени процесуални действия, но във всички случаи възражението за
съпричиняване следвало да бъде доказано по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела в
процеса. Към момента тези твърдения на ответника оставали неподкрепени с
обективни факти и доказателства.
Неоснователно и необосновано било възражението на ответника, с
което се оспорвало наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените от ищеца увреждания и процесното ПТП. Оспорва и твърденията
на ответника, че травмите в областта на белия дроб и на прешлените били
налични преди настъпването на ПТП, включително, че част от стрА.анията
били в резултат от дегенеративни процеси. Процесуалният представител на
ответника не притежавал необходимите медицински познания, за да
анализира правилно представените по делото медицински документи и да
може да определи какви точно увреждания бил получил ищецът в резултат на
процесното ПТП. Такива познания притежавали вещите лица, лекари от
съответната медицинска област, които били компетентни да изследват тези
въпроси. Поддържа направените доказателствени искания за допускане на
свидетелски показания и за назначаване на съдебно-медицинска експертиза,
които щели да установят нанесените на ищеца телесни увреждания, вида и
характера им, дали същите били в резултат на процесната злополука,
претърпените болки и стрА.ания, както и здравословното му състояние към
10
момента.
Неоснователно било и оспорването на размера на предявения иск за
неимуществени вреди и твърденията, че същият е прекомерно завишен. В
тази връзка, поддържа подА.ената искова молба в предявения й размер.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определяло от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна
практика, Постановление № 4 от 23.Х.1968г. Пленум на ВС, справедливостта
не била абстрактно понятие, а свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на
вредите и които следвало да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания били броят, вида и тежестта на получените от ищеца
травматични увреждания, проведеното му лечение, продължителността на
възстановителния и лечебния период, интензитета на търпените болки,
претърпените негативни битови неудобства и емоционални изживявания,
последиците за здравето, причинените морални стрА.ания, възрастта на
пострА.алия. Безспорно определянето на размера зависело от убежденията на
решаващия делото състав, което следвало да е изгрА.ено на база събрания
доказателствен материал относно начина, по който вредоносното деяние се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и какви
последствия за в бъдеще имали травматичните увреждания. Болките и
стрА.анията, които ищецът претърпял и продължавал да търпи в резултат на
преживяната злополука, това, че в резултат на произшествието получил
сериозни по вид увреждания, които изцяло променили начина му на живот,
направили го зависим от чужди грижи, както и настъпилите промени в
емоционалното му състояние, изразяващи се в силно раздразнение, честа
смяна на настроението, чувство на безпокойство и притеснение, заниженото
му самочувствие, страхът от МПС, били обстоятелства, които били
релевантни за размера на застрахователното обезщетение и следвало да бъдат
взети предвид.
С оглед претърпените от Б. болки и стрА.ания и психически стрес,
които продължавали и към момента, ищецът счита, че така претендираният
размер на обезщетение бил съобразен както с принципа за справедливост,
регламентиран в чл. 52 ЗЗД, така и с константната съдебна практика по
11
сходни казуси.
На следващо място, за акцесорния иск за присъждане на законна лихва,
следвало да намерят приложение законовите положения, намерили отражение
в съдебната практика, която била категорична, че двата иска били обективно
съединени, т.е. ако съдът уважал главния, следвало да уважи и акцесорния. В
тази връзка, поддържа претендираната законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице т.е. 27.11.2019г.
Постъпил е и допълнителен отговор от ответника. Поддържа всички
направени с отговора оспорвания, възражения, твърдения и доказателствени
искания. По допълнително направените оспорвания, възражения и
доказателствени искания на ищеца изразява следното: Както в исковата
молба, така и в допълнителната такава липсвало изложение на
обстоятелствата, при които било реализирано ПТП и на които се основавал
иска, в съответствие с изискването на чл. 127, ал 1, т. 4 ГПК. Били направени
единствено искания за събиране на доказателства по отношение на бланкетно
заявени факти. Посочените от ответника пороци за липса на твърдения в
исковата молба относно поведението на участниците в ПТП, нарушението,
което било извършено от страна на водача на лек автомобил Хонда ЦРВ с
английски peг. номер **, както и на какъвто и да било механизъм на ПТП
били напълно основателни. Тези въпроси следвало да бъдат заявени ясно и
категорично с исковата молба и едва тогава се превръщали в предмет на
доказване и във въпроси по същество на спора. При липса на изрично заявени
факти, оставало неясно и какво точно щял да установява ищецът в
настоящото производство. Предвид изложеното и при липса на твърдения в
тази посока и в допълнителната искова молба, поддържа заявеното е отговора
на исковата молба твърдение за нередовност на исковата молба, както и
искането за оставяне на същата без движение до отстраняване на пороците.
Ответникът поддържа заявеното оспорване и твърди, че исковете били
изцяло неоснователни.
Не оспорва характера на официален документ на констативен протокол
за ПТП с пострА.али лица № УРИ 1058 50-12326/05.11.2019г. на ОДМВР-
Смолян, сектор ПП, но поддържа твърдението, че този документ по никакъв
начин не установявал, че ПТП било причинено от водача на лек автомобил
12
Хонда ЦРВ с английски peг. номер**. В протокола единствено били посочени
участници в ПТП, но не било посочено по какви причини било настъпило
произшествието, напротив, вписано било от съставителя на протокола, че
причините били в процес на изясняване, за което било образувано досъдебно
производство.
С оглед липсата на други доказателства по отношение на
произшествието, включително липсата на конкретни твърдения в исковата
молба, ответникът поддържа изцяло оспорването на предявените искове, като
неоснователни, както и поддържа оспорването на отговорността на М.Ф.М. за
процесното ПТП и вредоносния резултат. Поддържа и направеното при
условия на евентуалност оспорване на изключителната му отговорност и
твърдението, че ищецът в значителна степен допринесъл, както за
реализирането на ПТП, така и за настъпване на вредоносните последици.
Предвид липсата на конкретни данни за поведението на участниците в
ПТП и за механизма на реализирането му, отново моли да бъде дА.ена
възможност, при попълване на делото с факти и обстоятелства, позволяващи
да се конкретизира приноса на ищеца в настъпване на ПТП и на вредите, да
уточни, допълни, измени или отмени направените оспорвания, възражения и
твърдения.
Оспорването в допълнителната искова молба на възражението на
ответника за съпричиняване на ПТП и на вредите от страна на ищеца, счита за
неоснователно, предвид липсата на конкретни аргументи, които обосновавали
това оспорване.
Уточнява, че възраженията били, както за съпричиняване на ПТП, така
и на вредите от същото. Както правилно излагал процесуалният представител
на ищеца, те били част от защитата на ответника, порА.и което поддържа
всяко от тях. Поддържа направените с отговора доказателствени искания.
Аргумент в подкрепа на възражението за съпричиняване на вредите, порА.и
управление на МПС без поставен обезопасителен колан или с поставен, но
технически неизправен колан, били заявените с исковата молба телесни
увреди и описани в представените доказателства, в частност множеството
охлузвания по лицето и малки рани по околоочната област на главата,
мозъчното сътресение и не само изброените, които сочели именно за липса на
поставен обезопасителен колан, при действието на който, същите не биха
13
настъпили.
Поддържа оспорването на претендираните неимуществени вреди по
вид и обем и връзката им с ПТП, както и твърденията за наличие на
предшестващи ПТП изменения/увреди в областта на белия дроб и на
прешлените, включително, че част от стрА.анията били в резултат от
дегенеративни процеси..
Ответникът поддържа и оспорването на иска по размер, като твърди,
че претенцията била неоснователно завишена спрямо вида, характера и
интензитета на претърпените от ПТП телесни увреди, не била съобразена с
принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и с присъждани обезщетения
в сходни на настоящия казуси.
Поддържа оспорването на претенцията за законна лихва за забава.
След оставяне на исковата молба без движение ищецът прави следното
уточнение относно механизма на настъпилото произшествие: на 31.10.19г.,
около 5,20ч. в гр. С. на ул. Р., в близост до дом № 112, водачът на лек
автомобил марка и модел Хонда ЦРВ, с шотландски рег. №* М.Ф.М.,
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1
и ал. 2 ЗДвП, като навлязъл в лек десен завой до дом № 112 със скорост, която
била по-висока от максимално допустимата за населено място. В същото
време в насрещната пътна лента правомерно се движел лек автомобил марка
и модел Д.Л., с рег. №** управляван от ЗДР. Б. Б.. При навлизане в завоя с
избраната от водача М. превишена скорост на движение, той изгубил контрол
нА. автомобила си, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
намиращият се там автомобил на ищеца. Опитвайки се да избегне удара Б.
отбил максимално в дясно и зА.ействал спирачната система на автомобила си,
но въпреки това настъпил удар, при което ищецът пострА.ал.
Към молбата-уточнение прилага решение № 25/16.02.21г. по АНД №
23/21г. на РС-Смолян, влязло в сила на 05.03.21г.
Моли, на основание чл. 300 ГПК да се приемат за безспорни
обстоятелствата относно извършеното деяние от Молла, вината на дееца,
вредоносния резултат, както и причинната връзка между вредата и деянието.
Предявен е иск по чл. 511, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 86
от ЗЗД.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на ПТП и
14
съпричиняване на вредите от страна на пострА.алия.
В тежест на ищеца е да докаже настъпилото застрахователно събитие.
В негова тежест е да докаже причинените вследствие на това произшествие
неимуществени вреди, причинно-следствената им връзка с деянието, както и
да установи безспорно техния размер, обстоятелството, че виновният водач
не е застрахован в държава-членка по многостранното споразумение.
В тежест е на ответника е да докаже възраженията си за съпричиняване
на ПТП и съпричиняването на вредите, твърденията си за наличие на
предшестващи произшествието изменения/увреди, включително, че част от
стрА.анията са в резултат на дегенеративни промени. Следва да установи и
другите си възражения за завишаване на иска по размер.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:
На първо място, след представяне на сертификат за автомобилна
застраховка от ЮК Иншурънс ЛТД (UK Insurance Limited) с номер на
сертификата **, за лек автомобил рег. №** с период на покритие
10.10.2019г.-10.10.2020г., вкл. и с превод на български език; програма на
автомобилна застраховка и разменена кореспонденция /л.170-178/, с
протоколно определение от 08.10.21г. е било допуснато изменение на
правната квалификация на иска, като същият се счита предявен на основание
чл. 511, ал. 1, т.2 КЗ.
Ответникът не е възразил, предвид обстоятелството, че действително
водачът на лек автомобил рег. №**има сключена застраховка гражданска
отговорност с английски застраховател и бюрото е приело да разгледа
претенцията, предвид липсата на кореспондент.
С протоколно определение от 14.05.21г., на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на иска, в частта относно претърпените увреждания,
като е било добавено към уврежданията и контузия на белия дроб и контузия
на шията.
За безспорно между страните е прието, с оглед чл. 300 ГПК и приетото
НАХД № 23/21г. на РС-Смолян, решение № 25/16.02.21г., извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С решение № 25/16.02.21г. по НАХД № 23/21г. на РС-Смолян М.Ф.М.
е бил признат за виновен в това, че на 31.10.19г., около 5,20ч., в гр. С., на ул.
15
Р. в близост до дом № 112, при управление на лек автомобил Хонда ЦРВ, рег.
№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал.
1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на водача ЗДР. Б. Б. средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на 3,4,5 и 9 ребра вляво,
контузия на гръдния кош и фрактура на дъгата на пети шиен прешлен – С5,
контузия на шията и врата, което причинило трайно затрудняване на
движението на снагата, шията и врата на пострА.алия, като деянието
представлява престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ във вр. чл. 342, ал. 1 НК
На основание чл.78а, ал. 1 НК обв. Молла е бил освободен от
наказателна отговорност и му било наложено А.министративно наказание
глоба и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
Със същото решение М.е бил признат за невиновен относно
допуснатите нарушения на правилата на движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл.
16, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С молба от 27.11.19г. /л.17/ ищецът е уведомил Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ за възникналото
произшествие на 31.10.19г. и отправил запитване за застраховател-
кореспондент за уреждане на претенции по застраховка гражданска
отговорност за лек автомобил Хонда ЦРВ, рег. № **.
С писмо от 28.01.20г. /л.18/ ответникът уведомил ищеца, че
претенцията следвало да бъде А.ресирана до НББАЗ.
С молба от 07.02.20г. Б. отправил до НББАЗ претенция за изплащане
на обезщетение по зА.ължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите в размер на 120 000лв. за претърпени неимуществени вреди
– болки, стрА.ания и психически стрес в резултат на получени телесни
увреждания при ПТП.
За установяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди, причинно-следствената им връзка с деянието, размер
на вредите, както и възраженията за съпричиняване на ПТП и на вредите,
твърденията за наличие на предшестващи произшествието изменения/увреди
и дегенеративни промени са събрани писмени и гласни доказателства.
От МБАЛ Д-р Братан Шукеров, Хирургично отделение, е било
изискано и прието медицинското досие на ищеца, включително и всички
16
образни изследвания /л. 117-135/. Приета е и личната амбулаторна карта на
ищеца /л.163-166/.
От изслушаното заключение по допуснатата комплексна експертиза,
изготвена от вещи лица автоексперт и хирург, неоспорено от страните и
прието от съда като компетентно изготвено, се установява, че
произшествието настъпило на 31.10.19г., около 5:00часа, в гр. С. на ул. Р., на
ляв завой, преди дом № 112. Времето било мокро, валял дъжд, видимостта
била намалена – на изкуствена светлина. В района на произшествието асфалта
бил дребнозърнест, с ляв завой в участъка. Пътното платно било двупосочно
с ширина от 8 метра, двете ленти за движение били разделени с непрекъсната
линия, а всяка от лентите била с ширина от 4м. По посока на движението на
лек автомобил Хонда ЦРВ, рег. № * (изток-запА.) имало пътна маркировка с
пътни знаци В24(забранено изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош), А19(деца) и В26(забранено
движение със скорост по-висока от означената), която в случая била 40км./ч.
По посока на движението на лек автомобил Дачия Логан имало вертикална
маркировка с пътен знак В 24. Лек автомобил Хонда ЦРВ се движил по
посока изток-запА. (от кв.Устово към гр. Смолян) със скорост около 70км./ч.
/по време на удара е била 60км./ч./, а лек автомобил Д.Л. по посока запА.-
изток (от гр. Смолян към кв. Устово) със скорост около 40-42км./ч.. За водача
на лек автомобил Х. предстоял десен завой и при движение с несъобразена
скорост, на дясната крива изгубил контрол нА. автомобила и се ударил челно
в насрещно движещия се лек автомобил Дачия Логан.
На стр. 12-13 от експертизата /л.233-234/, фиг. 1 и фиг. 2, вещото лице
по авто-техническата част е разработило подробна динамична мащабна скица
на произшествието.
Според вещото лице, лек автомобил марка и модел Д.Л. бил оборудван
с триточкови колани, които към момента на произшествието били технически
изправни. Експерименталните изследвания показвали, че ефективността на
предпазните колани била максимална при скорост на движение на автомобила
до около 60-65км./ч. При челен удар скоростите на двата автомобила се
сумирали и в случая произшествието било с удар от 100км./ч. Целта на
предпазния колан била да фиксира тялото към предната седалка при удар и
предпази тялото на пътниците от политане на пред и удар в части от
17
интериора на автомобила /арматурно табло, волан, предно обзорно стъкло/
От протокола за оглед на ПТП и приложения снимков материал по
досъдебното производство било видно, че увредата на стъклото била в
горната лява част, с обла форма и конкавитет навън. Същата била получена от
удар с твърд предмет със сила действаща отвътре навън. Ако се
предположело, че увредата на стъклото била причинена от удар с главата на
пострА.А.алия, то било малко вероятно последното да се получи при
поставен изправен предпазен колан. Не било налице навлизане на части от
интериора на автомобила навътре в купето. Не били налице и увреди по
автомобила в областта на предна лява врата, включително колони на МПС,
стъкло на предна лява врата и др., които да били причинени в резултат от
контакт с тялото на пострА.алия.
Посочено е в заключението, че вследствие на произшествието ищецът
получил следните увреждания: контузия на главата, мозъчно състресение;
контузия на гръдния кош, счупване на 3,4,5 9 ребра вляво, счупване на дъгата
на 5-ти шиен прешлен. Контузията на главата и мозъчното сътресение били
най-леката степен на черепно-мозъчна травма и довели до временно
разстройство на здравето и неопасно за живота.
Контузията на гръдния кош съчетано със счупване на множество ребра
вляво било получено от действащи сили в областта на гръдния кош с
достатъчен интензитет, позволяващ счупване на подлежащи костни
структури. Последното довело до трайно затруднение на движението на
снагата и дишането.
Експертите посочват, че била налице причинно-следствена връзка
между травмите и настъпилото на 31.10.2019г. произшествие.
Травматичните промени в областта на главата, гръдния кош и белите
дробове били пряко свързани с претърпяното ПТП. Счупването на дъгата на
пети шиен прешлен и неговата сублистеза също били в резултат на
произшествието.
Счупването на дъгата на 5-ти шиен прешлен било получено най-
вероятно при рязка флексия/дефлексия на шията по време на удара и водело
до силна болка във врата, която пък от своят страна трайно затруднявала
движението на шията и врата.
Според вещото лице–хирург, при ищеца било приложено
18
консервативно /неоперативно/ лечение, включващо антибиотици,
обезболяващи, противооточни средства, кръвоспиращи, имобилизация на
шията с яка. Лечението на пациента в Хирургично отделение продължило 7
дни, след което било довършено амбулаторно с назначена терапия и
хигиенно-диетичен режим. Видно от личната амбулаторна карта на пациента,
последният бил общо 97 дни в болнични /малко нА. три месеца/, през който
период провеждал амбулаторно лечение и възстановяване. В посоченото
време търпял болки и затруднения в придвижване, дишане, кашляне
движение на врата, порА.и болката и имобилизацията с шийната яка.
Механизма на получените травми бил в резултат на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет. Фрактурата на дъгата на 5-ти
шиен прешлен била в резултат най-вероятно на „камшичен удар“ по време на
децелерацията.
Експертът посочва, че в първите дни и седмици от травмата ищецът
търпял силни до непоносими болки, в първите дни частично повлияващи се
от медикаменти, които постепенно отслабвали до пълното им изчезване при
приключване на оздравителния процес. В някои случаи, особено при
множество счупвания, какъвто бил и случая, до пълното отшумяване на
болките можело да минат и повече от шест месеца.
При преглед на ищеца на 30.08.21г., вещото лице установило, че Б. бил
в зА.оволително общо състояние оплаквал се от световъртеж и
главозамайване на моменти, провеждал назначена от невролог терапия. От
направените рентгенологични изследвания на шийни прешлени, гръден кош и
бял дроб не се установявали преки усложнения от претърпяното
произшествие.
Според вещото лице, в някои случаи след подобни травми в шийна
област на фона на подлежаща патология можело да се влоши и ускори
прогресията на дегенеративно заболяване на гръбначния стълб.
Дегенеративните промени на шийните прешлени и дисковите
пространства, както и стеснението на някои от неврофорамените, описани в
контролния КАТ на шийни прешлени с имобилизационна яка/, били в
резултат на хронично протичащо дегенеративно заболяване на гръбначния
стълб, а промените в белия дроб, различни от инфилтративно-контузионните,
също било малко вероятно да са в резултат на ПТП.
19
Посочва се в заключението, че контузията на главата, мозъчното
сътресение и счупването на дъгата на пети шиен прешлен можело да се
получат или от удар на гръдния кош във волана, или в някои случай, макар и
по-рядко от притискането на гръдния кош към поставения предпазен колан.
Предвид характера и тежестта на увредите, без да се вземало предвид и други
немедицински доказателства, не можело категорично да бъде установено дали
водачът е бил с поставен или без поставен предпазен колан.
Съдът приема заключението в тази му част за необосновано, с оглед
данните от досъдебното производство, снимки 17-19 на л. 37 от ДП №
104/19г. на РУП-Смолян и понесените увреждания от ищеца – комоцио,
травма на главата и шията, както и спуканото предно обзорно стъкло на
автомобила Д.Л., от страна на водача, позволяват да се направи обоснован
извод, че счупването на стъклото е резултат от политане на тялото на ищеца
напред, вследствие непоставен колан.
В заседание вещите лица поддържат заключението. Според авто-
експерта най-вероятно пострА.алият е бил без поставен колан. Дори да е бил с
поставен колан, при сумарната скорост на удара от 100км./ч., коланът
зА.ържал тялото, но нанасял други щети.
Дегенеративните промени били резултат на хронично протичане и
нямали връзка със самата травма. Травмата можела обаче да усложни тези
дегенеративни промени и засили болковата симптоматиката.
Болките при получените множество фрактури при произшествието
били силни, непоносими, но постепенно във времето отшумявали в резултат
на лечението.
При ищеца се наблюдавали и фиброзни промени на белия дроб, които
не били в резултат на травмата.
Непосредствено след травмата болките били силни, непоносими и
постепенно отшумявали във времето в резултат на лечението. Счупването на
прешлена било наблюдавано от невролог и неврохирург, но в делото
липсвали данни колко било продължило обездвиждането. Според вещото
лице минимум 3 месеца ищецът бил с яка. След махането на яката следвала
физиотерапия, раздвижване и обезболяващи при нужда.
Допуснат до разпит е и очевидец на произшествието. Свид. Д. се возил
в лек автомобил Х.. Пътували от кв. У.към грА. Смолян, със скорост по-
20
висока от ограничението. Било около 4 часа сутринта, тъмно, валял дъжд.
След навлизане в десен завой /след КАТ/ и при несъобразената скорост с
която се движили, предните гуми поднесли, не успели да вземат завоя и се
ударили в идващата кола. Автомобилът с който пътували навлязъл в
насрещната пътна лента и ударът настъпил в лентата на насрещно движещият
се лек автомобил. Автомобилът Х. бил с десен волан, а Д. се возил на лявата
седалка. Ударът настъпил от лявата страна за автомобил, а за лек автомобил
Д.Л. от страна на шофьора. След удара имало проблем с отварянето на
вратите, пожарникари се опитвали с лостове да ги отворят, тъй като вратите
били смачкани. Шофьорът на другия автомобил бил в съзнание, но зле.
Главата му била цялата в кръв. Бил се протегнал на пасажерската седалка и на
пръв поглед изглеждал много зле.
По делото са допуснати и гласни доказателства за установяване на
търпените болки и стрА.ания, посочени в исковата молба.
Свид. Ю.Б.а, съпруга на ищеца, по време на катастрофата била в гр.
Пловдив, дъщеря й и съобщила да произшествието. Когато пристигнала в
грА. Смолян заварила съпругът си в хирургично отделение. Лежал на легло,
цялото му лице било в кръв, по косата също имал рани с кръв, бил с шина.
Бил уплашен и не можел да става, казал, че го болят ребрата, имал мозъчно
сътресение, прешлени някакви счупени. Свидетелката останала с него като
придружител в болницата 7 дни. С шината не трябвало да мърда, не можел да
стане, трябвало да му помага, да го води до тоалетна. След като се прибрали
вкъщи всичко го боляло, със сина им го обслужвали два месеца и половина,
докато бил с шина. След махането на шината започнал по малко да излиза.
Съпругът и изпитвал неудобство и от раните по лицето, мислел че никога
няма да се заличат, бил стресиран и притеснен от това, че се грижели за него.
За тези месеци в които бил с шина станал и нервен. В момента също имал
оплаквания, боляла го ръката, шията, ребрата, вечер не можел да спи. Преди
катастрофата нямал здравословни проблеми, бил спокоен, след това станал
нервен, не можели да му се угоди, започвал да вика. Бил изплашен, при
среща с насрещно движещ се автомобил с десен волан спирал отстрани на
пътя и чакал да му мине. Съпругът й работел като шофьор, налагало се да
работи и на 4 февруари се върнал на работа. По повод световъртеж през месец
март и месец май посетил д-р А., която му изписала лекарство по схема.
21
Свид. В.Б. – син на ищеца, видял баща си след произшествието в
линейката пред бърза помощ. Баща му бил неА.екватен, целият в кръв и рани
по главата. Свидетелят помогнал да го качат в отделението, баща му охкал и
пъшкал, боляла го главата, врата, гърдите, ръката и дясна тазобедрена става.
Видимите му увреждания били по глава. В болница престоял 7 дни, като при
престоя той бил придружител вечерта, а майка му през деня. Помагали му да
стане, водели го до тоалетна, къпали го. След изписването от болницата се
лекувал вкъщи два месеца и половина, бил на легло, помагали му да стане,
водели го до тоалетна, обличали го. След катастрофата получил световъртеж,
за който д-р А. му предписала хапчета. И в момента всичко го боляло,
приемал хапчета постоянно. Психически изпитал голям стрес, бил уплашен,
страх го било да шофира. През месец февруари започнал да работи, тъй като
нямал избор, но при разминаване с друг автомобил изпитвал страх да не го
ударят пак. Периода в който не работел му се отразил зле психически.
Свидетелят виждал баща си да плаче от болка, притеснявал се, че го
обслужват. Белезите по лицето отминали за месец-два, но изпитвал страх да
не останат белези. След катастрофата не можел да спи от болки, постоянно
вземал болкоуспокоителни. Най-интензивните болки били до края на януари.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Претенцията е за обезщетение на вреди при условия, визирани в чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ. Според цитираната разпоредба в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието
на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, претенцията се обработва от бюрото, в случаите, когато няма
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република
България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните
правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.
В този случай, според ал. 3 на същия член увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако бюрото не се е произнесло по
подА.ената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказало е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 КЗ.
22
Не е спорно обстоятелството, че за лек автомобил рег.
№** съществува автомобилна застраховка от ЮК Иншурънс ЛТД (UK
Insurance Limited) с номер на сертификата 95793637А75 и период на покритие
10.10.2019г.-10.10.2020г..
Установява се, че с молба от 27.11.19г. /л.17/ ищецът е уведомил
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ за
възникналото произшествие на 31.10.19г., а с писмо от 28.01.20г. /л.18/
ответникът уведомил ищеца, че претенцията следвало да бъде А.ресирана до
НББАЗ.
Установява се, че е изпълнена процедурата по чл. 380 КЗ, доколкото
увреденото лице е насочило претенция до ответника за изплащане на
обезщетение по зА.ължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите в размер на 120 000лв. за претърпени неимуществени вреди
– болки, стрА.ания и психически стрес в резултат на получени телесни
увреждания при ПТП.
Наред с това, за да бъде ангажирана отговорността на ответника,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД – деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и
вина, които пораждат отговорността на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди. Горният извод следва от принципа, че
отговорността на застрахователя, респ. на бюрото, е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен
характер – ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
За безспорно между страните е прието, с оглед чл. 300 ГПК и приетото
НАХД № 23/21г. на РС-Смолян, решение № 25/16.02.21г., извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Влязлата в сила присъда е зА.ължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен.
Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага А.министративно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда по смисъла на
23
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
При това положение спорни остават размерът на обезщетението,
възражението за съпричиняване на ПТП и съпричиняването на вредите,
твърденията за наличие на предшестващи произшествието изменения/увреди,
включително, че част от стрА.анията били в резултат на дегенеративни
промени.
Предвид изяснения механизъм на ПТП и в заключението на приетата
комплексна експертиза, следва да се приеме, че произшествието е настъпило
порА.и виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил Х.
ЦРВ, рег. № **, който нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на
водача ЗДР. Б. Б. средна телесна повреда. В този смисъл възражението на
ответника за съпричиняване на ПТП от пострА.алия ищец, е неоснователно.
Установява се по несъмнен начин от представената медицинска
документация и от приетото по делото заключение, което съдът възприема
изцяло, като обективно и компетентно, че при настъпилото ПТП на ищеца
били причинени: контузия на главата, мозъчно състресение; контузия на
гръдния кош, счупване на 3,4,5 9 ребра вляво, счупване на дъгата на 5-ти
шиен прешлен.
Установява се и, че е налице причинно-следствена връзка между
травмите и настъпилото на 31.10.2019г. произшествие.
Относно определянето на размера на обезщетението при съблюдаване
на критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са видът, характерът и степента на увреждането, състоянието
на пострА.алия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и стрА.анията,
претърпени, както при увреждането, така и при провеждане на лечението във
всичките му етапи; интензитетът и продължителността на търпените болки;
възрастта на увредения; предстоящи нови медицински интервенции.
При така установените обстоятелства и съобразявайки конкретната
икономическа обстановка в страната към момента на увреждането и
обективно съществуващите обстоятелства, съдът приема, че обезщетението
24
за неимуществени вреди в случая следва да бъде определено в размер на
70 000лв., като за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв. бъде
отхвърлено.
Касае се за мъж на средна възраст, претърпял множество увреждания -
контузия на главата, мозъчно състресение; контузия на гръдния кош,
счупване на 3,4,5 9 ребра вляво, счупване на дъгата на 5-ти шиен прешлен.
Счупването на четирите ребра вляво довело до трайно затруднение на
движението на снагата и дишането, а счупването на дъгата на пети шиен
прешлен водело до силна болка във врата и трайно затруднение на
движението на шията и врата. Лечението на ищеца в болнично отделение
продължило 7 дни, след което била назначена амбулаторна терапия и
хигиенно-диетичен режим. Непосредствено след инцидента търпял силни до
непоносими болки, частично повлияващи се от медикаменти. Б. бил в
болнични общо 97 дни, през който период провеждал амбулаторно лечение и
възстановяване. В това време търпял болки и затруднения в придвижване,
дишане, кашляне, невъзможност за движение в областта на врата, порА.и
болката и имобилизацията с шийна яка. След махането на
имобилизационната яка последвала физиотерапия и раздвижване, което също
причинило болки и стрА.ания.
Според медицинския експерт, при множество счупвания, какъвто бил
и случая, до пълното отшумяване на болките можело да минат повече от шест
месеца.
Данни в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните
свидетели Ю.Б.а и В.Б., съпруга и син на ищеца. Същите имали пряко
наблюдение върху състоянието на пострА.алия по време на възстановителния
период.
Съдът приема показания в тази насока за достоверни, и преценени
съобразно с чл. 172 ГПК се подкрепят от останалите доказателства.
Действително, според вещото лице, при ищеца се наблюдавали
дегенеративни промени на шийните прешлени и дисковите пространства,
както и промени в белия дроб, различни от инфилтративно-контузионните,
които не се дължали на процесното произшествие, а били в резултат на
хронично протичащи заболяване на гръбначния стълб. Според експерта,
травмата, получена при ПТП засилила болковата симптоматика при
25
дегенеративните заболявания, и имало вероятност да промени и хода на
развитие на заболяването. В някои случаи след подобни травми в шийната
област на фона на подлежаща патология можело да се влоши и ускори
прогресията на дегенеративно заболяване на гръбначния стълб.
Съпричиняването от пострА.алия е възможно да се изрази както в
допринасяне за настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за
настъпване на вредите. Във втората хипотеза, пострА.алият не е допринесъл
за настъпването на събитието, но с поведението си е допринесъл за
собственото си увреждане, съответно за увеличаване размера на вредата.
Основателно се явява възражението на ответника, че ищецът е
допринесъл за вредоносния резултат, като същият управлявал лек автомобил
без поставен предпазен колан. Това се установява от заключението на
комплексната експертиза. Според вещото лице, лек автомобил марка и модел
Д.Л. бил оборудван с триточкови колани, които към момента на
произшествието били технически изправни. При поставен предпазен колан
увредата на стъклото в горната лява част била малко вероятно да се получи.
Така изложеното обосновава крайния извод, че ищецът със
собственото си поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат и за причиняването на част от претърпените от него телесни
увреждания. Разпоредбата на чл.137а, ал. 1 ЗДвП вменява зА.ължение на
водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. В
конкретния случай ищецът не попА.а и изключенията изброени в ал. 2 на чл.
137а ЗДвП и затова за него е приложимо предвиденото в ал. 1 императивно
зА.ължение за поставяне на обезопасителен колан.
Установеният принос на пострА.алия за настъпване на вредоносния
резултат следва да бъде отчетен при определяне размера на дължимото
обезщетение, тъй като неговия принос рефлектира върху обема на
отговорността на застрахователя по отношение на обезщетяване на вредите.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увреденото лице, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат. С оглед изложеното, съдът приема,
че приноса на пострА.алия, определен в процентно изражение е в размер на
26
20%.
С този размер следва да бъде редуцирано дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД, което с
оглед началата на справедливостта следва да се определи на 70 000лв., а
намалено с размера на съпричиняването от 20%, да се определи на 56 000лв.
Ищецът претендира законната лихва върху главницата от датата на
уведомяване на НББАЗ за настъпилото произшествие с молба-запитване от
27.11.2019г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
По отношение на момента, от който застрахователят дължи законна
лихва следва да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т. 2 КЗ в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено
е още, че същите се дължат при условията, посочени в ал. 3 на чл. 429 КЗ, в
която пък е предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на
лимита на отговорност, считано от по-ранната дата измежду датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. При
отговорността по чл. 45 ЗЗД делинквента дължи законна лихва от момента на
увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от застрахователя
съответно считано от посочения в чл. 429, ал. 3 КЗ начален момент.
С молба от 27.11.19г. /л.17/ ищецът е уведомил Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ за възникналото
произшествие на 31.10.19г., т.е. датата 27.11.19г. се явява най-ранния момент,
в който на бюрото му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие, която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и законната
лихва за забава върху присъденото обезщетение. ПорА.и това обезщетението
за неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от 27.11.2019г.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от внасянето на
такси и разноски, то той и не е сторил такива. Предоставена му е безплатна
правна помощ. Претендира А.вокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 2 ЗА. Предвид частичното уважаване на иска, на основание чл. 38, ал. 2
27
ЗА, дължимото за тази помощ А.вокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на А.в. Р.М.. Размерът на А.вокатското възнаграждение за
дело с материален интерес 100 000лв. е 3 530лв. Пропорционално на
уважената част от иска, възнаграждението за А.вокат следва да се определи
на 1 976,80лв.без ДДС или 2 372,16лв. с ДДС, която сума следва да се
присъди в полза на А.в. Р.М.
Според чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. ПорА.и това ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд – Смолян сумата от 2 240лв., дължима върху уважената част от
иска. То следва да бъде осъдено да заплати и разноските по делото, изплатени
от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от иска. Разноските
от бюджета на съда са 600лв. депозити за вещи лица, от тях върху ответника
следва да се възложат 336лв.
Ответното дружество също претендира разноски, за които представя
списък, според който същите са в размер на 4 236лв. А.вокатско
възнаграждение и 600лв. депозит за експертиза. Така в полза на ответника
следва да се присъдят 2 127,84лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК *********, със седалище и А.рес на управление гр.
София, ул.Граф Игнатиев № 2, представлявано от Андреана Лазарова и
Борислав Богев, чрез А.в. Р.Ц., на основание чл. 511, ал. 1, т.2 КЗ и чл. 86 от
ЗЗД да заплати на ЗДР. Б. Б., ЕГН***, гр.Смолян, ул. С. № 52, чрез А.в. Р.М.
сумата от 56 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
болки и стрА.ания от уврежданията - контузия на главата, мозъчно
състресение; контузия на гръдния кош, счупване на 3,4,5 9 ребра вляво,
счупване на дъгата на 5-ти шиен прешлен, претърпени от ПТП, настъпило на
31.10.2019г., по вина на водача на лек автомобил Х.ЦРВ, рег. №** ведно със
законната лихва върху главницата, считано от считано от 27.11.2019г. до
окончателното изплащане.
28
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата нА. този размер до
предявения от 100 000лв
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК ********* да заплати в полза на А.в. Р.Мутафова,
разноски за А.вокатско възнаграждение от 2 372,16лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК ** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС - Смолян, дължимата за производството държавна такса в
размер на 2 240лв. и сумата от 336лв., разноски по делото, изплатени от
бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗДР. Б. Б., ЕГН***, гр.Смолян, ул. Снежанка № 52 да
заплати на Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК **** разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска
от 2 127,84лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
29