МОТИВИ към определение по НЧД№4161/2020г.
по описа на СГС, НО, 16 състав
Производството
е по реда на чл. 457, ал.2 и следващите от НПК.
Образувано е по внесено от Главния прокурор на
Република България предложение за
приспособяване изпълнението на наказание по отношение на българския гражданин В.Д.П., ЕГН ********** към изискванията на българското законодателство. Наказанието е било наложено с ПРИСЪДА
от 3.05.2019г. по дело №СПК-13/19 на Висш съд в гр.Сремска Митровица, Република
Сърбия, влязла в сила на 03.05.2019г., с която българския гражданин В.П., е
признат за виновен за престъпление по чл.246, ал. 1 от НК на Република Сърбия и
е осъден на наказание от шест години лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят
на Софийска Градска прокуратура изразява становище, че следва да се приеме за
изпълнение постановената от чуждестранния съд присъда. Счита, че деянието
следва да се квалифицира като престъпление по чл.242, ал.2 от НК на Република България
и наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим, като се приспадне от
него вече изтърпяната част, както и времето през което лицето е било задържано.
Защитникът на осъденото лице, в
съдебно заседание, изразява становище, че следва да бъде приета за изпълнение присъдата
на чуждия съд, като не възразява наказанието от шест години лишаване от свобода
да се изтърпи. Счита, че деянието следва да се квалифицира като престъпление по
чл.354а, ал.1 от НК на Република България. Моли съда да се определи общ режим
на изтърпяване на наказанието на осъдения поради това, че той не е със завишена
степен на обществена опасност, изтърпял е сравнително голяма част от
наказанието и заради здравословното му състояние.
Осъденото лице П. изразява
съгласие с казаното от неговия защитник.
СЪДЪТ, като взе предвид приложените към предложението
на Главния прокурор на Република България
доказателства, изслуша страните и взе предвид разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Налице са основанията за приемане за изпълнение на чуждестранната присъда, с която е осъден
българския гражданин В.Д.П., ЕГН **********.
С ПРИСЪДА от 3.05.2019г. по дело
№СПК-13/19 на Висш съд в гр.Сремска Митровица, Република Сърбия, влязла в сила
на 03.05.2019г., българският гражданин В.П., е признат за виновен за
престъпление по чл.246, ал. 1 от НК на Република Сърбия и е осъден на наказание
от шест години лишаване от свобода.
Фактите, за които от съда на Висш
съд в гр.Сремска Митровица, Република Сърбия спрямо българския гражданин К.е постановена осъдителна присъда, които са съставомерни съгласно съдебния
акт на чуждия съд са следните:
На 06.04.2019 г. в 05,15 часа на
граничния пункт Батровци на изхода и входа в Република Сърбия, осъденият, като осъзнаващ
деянието, което е искал да извърши, съзнаващ че това е забранено и способен да
разбере значението на същото и да ръководи действията си, в МПС (пътническо
возило), марка „Volkswagen“ модел „Туран“, с български регистрационен номер ******,
което той е управлявал, е противозаконно пренасял за препродажба вещества, които
по списъка на психоактивни контролирани вещества по Правилника („Държавен
вестник РС“ № 96 от 11.12.2018), обявени като наркотично вещество на лист 1 под
пореден номер 121 и на лист 2 под пореден номер 30 и това 19.742,51 грама нето
маса наркотично вещество - хероин, опакован в 40 пакетчета в квадратна форма и
прозрачно фолио скрито в тапицерията над предната седалка, и в помещението на
мотора под предното стъкло, както и в специално за тази цел направен бункер под
задната седалка. Наркотичната вещества, са намерена при издирване на МПС от
полицейските служители на Служба на гранична полиция /СГП/ Батровци и служители
на Отдела за борба с престъпност /ОЗСК/ Нови Сад и Белград.
За така посочените като съставомерни
обстоятелства с присъдата на съда на
Република Сърбия е наложено наказание от шест години „лишаване от свобода” на
осъдения П., като е прието, че същите представляват престъпление по чл.246,
ал.1 от НК на Република Сърбия.
За да се произнесе по
настоящото производство съставът на съда следва да вземе предвид както
разпоредбите на вътрешното законодателство, , така и разпоредбите на
Конвенцията на Съвета на Европа за трансфер на осъдени лица, съставена в
Страсбург на 21.03.1983 г., ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ
бр. 39/10.05.1994 г., както и допълнителния протокол към нея, ратифициран със
закон, приет на 28.01.2004 г., в сила за Република България от 01.07.2004 г.
Налице са условията
за приемане на изпълнението на присъдата на компетентния чужд съд спрямо осъдения по чл. 3 от Конвенцията за
трансфер на осъдени лица, приложим закон според чл. 462 от НПК, доколкото е
ратифицирана и действа и за Република България и за Република Сърбия. Постъпили са формално изискуемите документи,
налице е съгласие на осъденото лице по чл. 7 от Конвенцията и съгласно чл. 9,
т. 1, б. „а” вр. чл. 10, т. 1 от Конвенцията (приложимо право според изричната
декларация на Република България, направена при ратифицирането на Конвенцията)
българската държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието,
определени от осъдилата държава. С оглед изложеното следва да се приеме
наложеното от чешкия съд наказание лишаване от свобода за срок от девет години.
Съдът подчертава, че няма правомощия да ревизира влезлия в сила съдебен акт на
чуждия съд, нито да постановява нов съдебен акт.
Съгласно изричната
декларация на Република България по чл. 7, т. 1 от Конвенцията даденото от
българския гражданин съгласие наказанието да се изпълнява на територията на РБ,
не подлежи на оттегляне.
Съгласно чл.11, ал.1, б.”А” от Конвенцията за
трансфер на осъдени лица „В случай на преобразуване на наказанието се прилага
процедурата, предвидена от националното законодателство на изпълняващата
държава. При преобразуване на наказанието компетентният орган: а) се ръководи
от фактите, доколкото те са изложени или се подразбират от присъдата,
произнесена в осъдилата държава”
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид описаните по-горе съставомерни обстоятелства в
присъдата на чуждестранния съд намира, че следва престъплението, за което българският гражданин е осъден, да бъде
квалифицирано като деяние, което съответства на престъпление по чл.242, ал.2 от НК на Република
България, извършено на 06.04.2019г.
В санкционната си
част разпоредбата на чл.242, ал.2
от НК
на Република България предвижда наказание от 10 до 15 години „Лишаване от свобода”,
което наказание в долната му граница
надвишава размера на наложеното наказание на българския гражданин от
чуждестранния съд. Поради това не са налице основания за намаляване на
наложеното от чуждия съд наказание
„Лишаване от свобода” на българския гражданин (чл.457, ал.4 от НПК). Следва на
основание чл.457, ал.3 от НПК да се приеме за изпълнение именно наказанието от шест години „Лишаване от свобода”, което с оглед на
неговия размер трябва да бъде изтърпяно на осн. чл. 57, ал.1, т.2, буква „А“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието в затвор.
Неоснователни са
аргументите на защитата, че поради обстоятелството, че лицето е неосъждано
преди тази присъда, че има здравословни
проблеми,
че е изтърпял около две години от
наложеното му наказание, може да се направи
извод, че той не представлява висока степен на обществена опасност и затова е
необходимо да се приеме наличието на основания за приложение на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.
Осъденият е с
очевидно висока степен на обществена опасност макар това да е първата му
присъда. На първо място високата обществена опасност на лицето може да се
изведе от това, че той е осъден за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. На следващо място тя се извежда от обстоятелството, че той е пренасял в лек автомобил през международна граница наркотици в
големи размери –19.742,51 грама нето маса наркотично вещество – хероин. Освен това видно от представените от Сърбия
медицински документи за здравословното състояние на осъдения, същият е бил
изписан от в добро здравословно състояние.
На основание
чл.457, ал.5 от НПК следва да се приспаднат от изтърпяване на така приетото за
изпълнение наказание времето от 06.04.2019г. до 02.05.2019г., през което
осъденият е бил задържан от полицията и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в Република Сърбия и през което
осъденият е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода в затвор в
Република Сърбия считано от 03.05.2019г. до 28.10.2020г.
Следва да бъде
приспаднато на осн. чл. 457, ал. 5 НПК от изтърпяване на така приетото за
изпълнение наказание времето от 29.10.2020г. до влизане на настоящото
определение в сила, през което осъденият е изтърпявал наложеното му наказание
лишаване от свобода в затвор в Република България.
На осн.чл.416, ал.2, вр.чл.412, ал.1 от НПК заверен
препис от определението и от присъдата на чуждестранния съд да се изпратят за
изпълнение на СГП.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.