Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. Перник, 25.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря Анна Манчева и с
участието на прокурор Дилян Деянов от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Гоцова КАНД № 223 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
М.А.Ф., ЕГН ********** /в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, гр. Перник, ул.“***“ № 12А, срещу Решение № 521 от 30.09.2022 г., постановено по
АНД № 20221720201026 на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К № 5702682/16.03.2022г., с който на М.А.Ф., ЕГН **********
/в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестстотин лева) на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за извършено административно нарушение на чл. 21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от същия закон.
Недоволен от решението на районния съд, касационният
жалбоподател излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени електронния фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОД на МВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба не се представлява.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението
на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2022г. в 11:55 часа в гр. Перник, път І-6, км 81+400,бензиностанция NPC, лек автомобил марка „***“ с рег. № СА***КМ, управляван от М.А.Ф., се
движел със скорост 105км/ч при разрешена стойност на скоростта в населено място
60 км/ч. На мястото имало поставен пътен знак В-26. Превишението на разрешената
скорост било установено с автоматизирано техническо средство № 120c52c. След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посоченото място e изготвен протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който бил регистриран на 18.03.2022г. с №
1158р-2403. При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост
на движение е отчетена, е собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, чийто управител и
законен представител е именно жалбоподателя.
За констатираното нарушение
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния
ЕФ. Със същия за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 600 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото
си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща
с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и
относими към предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна районният съд, след обсъждане и мотивирано
отхвърляне на доводите на наказаното
лице приел, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, за
което на М.А.Ф., е наложено предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т.
5 от ЗДвП административно наказание – „глоба“ в размер на 600 лв.
Решението е правилно.
При извършената касационна
проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и
по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно за правилно приложение
на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на
съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
По доводите в касационната жалба:
Вярно е отбелязаното в жалбата,
че съгласно цитираното ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОС на
ВАС издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните
обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП), които
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен
орган. Съгласно мотивите на ТР водещото в случая е необходимостта от ясни и
подробни правила, които да дадат на гражданите представа за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да използват мобилни
технически средства. Именно с оглед съобразяване със задължителните му указания
е въведено изменение на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. В този смисъл и в § 6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП изрично е дадено легалното определение на понятието
автоматизирани технически средства и системи, за които е посочено, че това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т. е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е
един и същ, а именно: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното
средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е
от централизирана информационна система.
Процесното нарушение е установено
чрез мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65, б.
"б" от ДР на ЗДвП, което е било разположено временно на участък от
пътя и при спазване на изискванията на коментираната по-горе Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и към конкретния случай е неотносимо
ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОС на ВАС, предвид
законодателните изменения в ЗДвП (ред. ДВ, чл. 19 от 13.03.2015 г.), които са
били в сила към момента на извършване на процесното нарушение.
Доказаното по делото управление
на МПС в населено място със скорост от 105 км/ч (изчислена след приспаднат в
полза на водача толеранс от 3 км/ч), при въведено с ПЗ В26 ограничение за
движение със скорост до 60 км/ч, т. е. с превишение от 45 км/ч, покрива
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 21,
ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗДвП. Неоснователни са възраженията в касационната
жалба, че липсват реквизити на приобщената като доказателство снимка.
Разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП постановява, че изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. В конкретния случай пред първоинстанционния съд са представени
безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков
материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство
видеоклип с посочени дата, час, място, ясно видим регистрационен номер на МПС,
данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения.
За извършването на това
административно нарушение в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено налагане на административно наказание "глоба", с
фиксиран размер – 600 лв. Съобразявайки, че законодателят е предвидил конкретно
по вид и във фиксиран размер административно наказание, съдът приема, че
наложеното наказание е законосъобразно определено.
Доказаното по делото извършване
на процесното административно нарушение с МПС, собственост на юридическото лице
"***“ ЕООД, чийто законен представител е касатора, правилно, съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и при липса на
доказателства за управление на това МПС към момента на извършване на
нарушението от друго лице, е обосновало ангажирането на
административнонаказателната отговорност на законния представител на
дружеството.
Като взе предвид изложеното до
тук, съдът намира, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият
съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона.
Предвид горното, като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Съдебният акт следва да се остави в сила.
По разноските:
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 521 от
30.09.2022 г., постановено по АНД № 20221720201026 на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/