О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1574
гр.Бургас, 12.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на дванадесети юни две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1325 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №88384/09.06.2020г.,
подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния
представител Янка Табакова – юрисконсулт, с
която се обжалва Решение №21 от 24.02.2020г., постановено по гр.д. №6908/2019г. по описа на Районен съд Средец.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
Дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление гр.
София 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора Главен
комисар Светлан Иванов Кичиков, да заплати на К.С.У., ЕГН **********, с адрес: ***,
по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР сумата от 334,19 лева, /триста тридесет и четири лева и деветнадесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г.,
получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху тази сума от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 300,00 лева /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Осъдена е Главна Дирекция „Гранична
полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление гр. София, 1202, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ 46, представлявана от Директора Главен комисар Светлан
Иванов Кичиков, да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в
размер на 50,00 лева /петдесет лева/, държавна такса от 5,00 лева /пет лева/ в
случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в
размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е постановено при съществено нарушение на материалния закон, не е
съобразено с приложимите към заплащането на трудовите възнаграждения норми и не
е мотивирано. Твърди се, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на
държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР в частност,
защото нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, че за
неуредените в тези закони случаи КТ се прилага съответно, а напротив – във
всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди
идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретни
правни норми.
Твърди се, че неправилно районният съд е
приел, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима НСОРЗ,
издадена, на основание КТ, която се прилага само и единствено за работници и
служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния
период. Излагат се доводи, че защитата на служителите в МВР се изразява в
по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение
в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки,
по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и лицата,
работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Сочи се, че ЗМВР
винаги изчерпателно е уреждал регламентираната материя и липсват каквито и да
било празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ.
Твърди се, че не са налице две от предпоставките
за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно
време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Твърди се, че
разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не е
предвидена в наредбите по чл. 187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители
нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил
1, а не 1,143. Цитирана е съдебна практика. Поради неоснователността на главния
иск се твърди, че е неоснователен и искът за законна лихва. Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се
отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В законоустановения срок не е подаден отговор
на въззивната жалба от въззиваемия К.С.У..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1325 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.