МОТИВИ по НОХД 813/16г.по описа на СпНС,15-ти
състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу Д.Т.Р., М.П.Ж., Н.М.К. и Н.А.Т. за това, че: „В периода от месец февруари 2013г.
до 04.07.2013г. в гр.С.З. участвали в организирА.престъпна
група- с участници Д.Т.Р., М.П.Ж., Н.М.К. и Н.А.Т.,създадена с цел да върши
престъпления по чл.301 НК и с користна цел, както и че в нея участват
длъжностни лица - престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК“, както и за това,
че: „В периода от 20.05.2013г. до 04.07.2013г. в гр.С.З., в условията на
продължавано престъпление, в съучастие помежду си, М.П.Ж., Н.М.К. и Н.А.Т.-
като съизвършители и длъжностни лица/Т.-председател, а Ж. и К..членове, на
ТЕЛК, ** състав при МБАЛ „***“-С.З./ , а Д.Т.Р., като помагач, приели облаги от различни лица -в общ размер
на 5047,79лева, които не им се следват, за да извършат действия по служба- да
издадат експертни решения на ТЕЛК с определен процент трайно намалена
работоспособност над 50% - престъпление по чл.301 , ал.1 ; вр. чл.26 , ал.1 ;вр.чл.20,ал.2/ал.4
за Р./ НК“.
В съдебните заседания, проведени на 18 и 19.11.2019г.,
представителят на специализираната прокуратура поддържа повдигнатите спрямо Д.Т.Р.,
М.П.Ж., Н.М.К. и Н.А.Т. обвинения за престъпление по чл.321 НК, както и за
престъпление по чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2/ал.4 за Р./ НК, като счита, че същите са доказани по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства, закрепени в показанията
на разпитаните свидетели, в заключенията на приетите експертизи, в изготвените ВДС и в приложените писмени доказателства. Прокурорът моли съда да
наложи наказание на всеки от подсъдимите ,като пледира да им бъде наложено
наказание “лишаване от свобода” в различен размер спрямо всеки от подсъдимите
за всяко от престъпленията по чл.321 и чл.301 НК, както и кумулативно
предвиденото в чл.301,ал.1 НК наказание „глоба“.
Защитниците на подсъдимите Р., Ж., К. и Т. пледират пред съда за постановяване на оправдателна
присъда, приемайки недоказаност на обвиненията срещу тях. На първо място, защитниците
на подсъдимите оспорват извода на прокурора, че събраните доказателства
обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в обвинителния акт. На
второ място, защитата счита, че описаните в обвинителния акт деяния не са били
осъществени, тъй като подсъдимите
са осъществявали контакти помежду
си през инкриминирания период ,но между тях не е бил форМ.н сговор за
осъществяване , на каквито и да било престъпления.Наред с това твърдят, че при
осъществяване на служебната си дейност, четиримата подсъдими са действували
добросъвестно и законосъобразно при организиране на дейността на ТЕЛК и при
издаване на съответните експертни решения.
Подсъдимата М.Ж. се възползва от
процесуалната си възможност и не дава обяснения по отправените й обвинения.
Подсъдимата Н.К. не се възползва от
правото си да даде обяснения пред съдебния състав и също не депозира такива.
Подсъдимата
Д.Р. дава обяснения, като отрича своята съпричастност към описаното в
обвинителния акт престъпно сдружение, отрича да е искала парични суми от
пациенти, като твърди, че установената практика за получаване на „почерпки“ от
освидетелствувани лица било израз на „българска традиция“, а не корупционни
действия.
Подсъдимата
Н.Т. дава обяснения, в които отрича своята съпричастност към описаното в обвинителния
акт престъпно сдружение, отрича да е получавала парични суми за издаване на
експертни решения и изнА.твърдения, че при осъществяване на служебните си
задължения е съблюдавала нормативните изисквания за нейното осъществяване.
При упражняване
на своето право на последна дума и четиримата подсъдими молят съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Д.Т.Р. е родена на ***г. в с.П., български
гражданин,вдовица,неосъждана, със средно образование, ЕГН : **********.
Подсъдимата М.П.Ж. е родена на ***г. в
с.Г. И., български гражданин ,омъжена, неосъждана, с висше образование, ЕГН : **********.
Подсъдимата Н.М.К. е родена на ***г. в
гр.Р., български гражданин ,неомъжена, неосъждана, с висше образование, ЕГН : **********.
Подсъдимата Н.А.Т. е родена на ***г.
в гр.К, български гражданин ,омъжена, неосъждана, с висше образование, ЕГН : **********.
Към МБАЛ „***“ АД в гр.С.З., в съответствие и
на основание Закона за здравето/чл.105/ била открита и функционирала
териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, в чийто **състав работели
подсъдимите Р., К., Ж. и Т.. Всяка от подсъдимите , по силата на сключените
между тях и изпълнителния директор на болничното заведение трудови договори,
приела да изпълнява опредЕ.длъжност в посочения състав на ТЕЛК. С трудов
договор от 12.07.2004г. подсъдимата Р. заела длъжността „организатор на ТЕЛК и
машинопис“ към ТЕЛК, **състав и започнала реално да изпълнява следващите й се
задължения, които съобразно подписаната от нея, през 2010г., длъжностна
характеристика се изразявали в приемане и описване на постъпващи в комисията
медицински досиета, изпращане на писма, компютърна и машинописна обработка на
издаваните от комисията документи и експертни решения, изготвяне на справки и
предоставяне на информация на подлежащите на освидетелстване лица относно
пълнотата на предоставяната от тях медицинска документация и дата за явяване на
преглед пред комисията, приемане на необходимите документи от тези лица и
определяне на реда за тяхното влизане за преглед от комисията /ТЕЛК/. Всяка от
подсъдимите К. и Ж.,които били лекари, по силата на съответните трудови договори от
05.07.2004г./за К./ и от 04.03.2008г./за Ж./ заела длъжността „член на ТЕЛК-
терапевт“ към ТЕЛК,**състав и започнали реално да изпълняват следващите им се
задължения основните, от които съобразно Закона за здравето и издадения въз
основа на него Правилник за устройството и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи и подписаните от тях през 2010г. длъжностни характеристики се
изразявали в участие в заседанията на комисията и при вземане на решенията й, извършване
на клиничен преглед на освидетелстваните лица, при необходимост, както и
преглед на предоставената медицинска документация, назначаване на допълнителни
изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК на освидетелствани лица,
когато това е необходимо. Подсъдимата Т., която била лекар , с трудов договор
от 01.07.2004г. заела длъжността „Председател на ТЕЛК“ на ТЕЛК,**състав и
започнала реално да изпълнява следващите й се задължения основните,от които
съобразно Закона за здравето и издадения въз основа на него Правилник за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи и подписаната от нея през
2010г. длъжностна характеристика се изразявали в участие в заседанията на
комисията и при вземане на решенията й, определяне на графика за работа на
комисията, разпределение на преписките между членовете на ТЕЛК, осигуряване на
изследване и преглед на освидетелстваните лица, колективното обсъждане на
данните от прегледа и медицинските документи, осъществяване на контрол за пълно
и точно попълване на експертните решения, издавани от комисията, връчване на
изготвените експертни решения на лицата срещу подпис и даване на разяснения за
тяхното обжалване. Наред с подсъдимите К., Ж. и Т. в състава на ТЕЛК,**състав
участвали, като „член на ТЕЛК“ лекарите Д. Л. и И. В., а по заместване
инцидентно и св.Й.А..
Лицата, които желаели да бъдат освидетелствани от ТЕЛК по повод
временна неработоспособност, вид и степен на увреждане/за деца до 16годишна възраст
и за лица придобили право на пенсия/, по повод трайно намалена работоспособност
за лица над 16 години,за трудоустрояване на лица с 50 и над 50 на сто трайно
намалена работоспособност подавали искане до съответната регионална картотека
на медицинските експертизи/РКМЕ/, придружено с необходимата медицинска
документация, обосноваваща претендираните от тях заболявания. Съобразно вида на
претендирите заболявания медицинското досие на съответното лице било изпращано
от РКМЕ на конкретна ТЕЛК, която трябвало да извърши освидетелстването и да
издаде експертното решение за лицето. След получаване на медицинското досие от
ТЕЛК изпращали на лицето, което иска освидетелстване, уведомително писмо, с
което го уведомявали за датата, на която трябвало да се яви пред комисията,
както и за необходимите медицински документи, които следвало да представи. При
явяване на лицето, на определената му в уведомителното писмо дата, същия бил
насочван към служителя, изпълнавящ функциите на „организатор на ТЕЛК“, на
когото предавало носените от него документи, който ги преглеждал, окомплектовал
и носел на Председателя на ТЕЛК, който от своя стрА.ги разпределял между
отделните членове на ТЕЛК за запознаване и доклад на заседанието на комисията. След
предаване на носените от него документи лицето, което искало освидетелстване се
явявало на заседанието ,пред състава на ТЕЛК, където лекарите в комисията
снемали анамнеза на заболяванията му и му извършвали клиничен преглед. След
това, участвалите в заседанието на ТЕЛК лекари, удостоверявали установеното от
тях здравословно състояние на освидетелстваното лице, като приемали експертно
решение. При липса на единодушие експертното решение било приемано с обикновено
мнозинство, като при равенство в броя на гласовете решаващо значение имал
гласът на председателя на комисията. Взетото от ТЕЛК експертно решение било изготвяно
на хартиен носител от „организатора на ТЕЛК“ и подписвано от лекарите,
участвали в заседанието на ТЕЛК. След подписване на конкретното експертно
решение един екземпляр от него бил връчван от председателя на ТЕЛК на
освидетелстваното лице, на негов пълномощник или законен представител, а друг
екзепляр заедно с медицинските документи на лицето се изпращали обратно в РКМЕ.
В съответствие с изискванията на Наредба за медицинската експертиза в приетото
експертно решение ТЕЛК степента на
трайно намалената работоспособност и степента на увреждане на освидетелстваното
лице била определяна в проценти спрямо здрав човек. При опред.от ТЕЛК в
експертно решение 50 или повече процента степен на увреждане или трайно
намалена работоспособност на освидетелстваното лице, пред последния се
пораждала възможност за получаване на нормативно определени социални
придобивки, включително и за получаване на ежемесечни парични суми от държавния
бюджет под формата на „пенсия за инвалидност“.
По
такъв начин била организирaна дейността и на ТЕЛК, **състав
към МБАЛ „***“ АД в гр.С.З.. ТЕЛК, **състав осъществявала своята дейност в
служебни помещения, които били в близост до сградата на МБАЛ „***“ АД в гр.С.З..
Подсъдимата Р., като „организатор на ТЕЛК“ работела в самостоятелна стая, в
която приемала лицата, които предстояло да бъдат освидетелствани от ТЕЛК,**състав
или законните представители на тези лица, получавала носените от тях документи,
преглеждала ги и указвала на лицата да изчакат в чакалнята отпред, за да бъдат
извикани пред комисията, която заседавала в съседна стая. След това подс.Р.
комплектовала документите за отделните лица в самостоятелни папки и ги
предоставяла на подс.Т., в качеството й на председател на ТЕЛК, **състав за
разпределението им между лекарите, участващи в заседанието на комисията за
конкретната дата. Обикновено лицата, които трябвало да бъдат освидетелствани на
конкретна дата или техните законни представители, отивали в кабинета при подс.Р.
рано сутринта, преди 09,00часа, на същия ден и й предавали носените документи,
които тя комплектовала в отделни папки и ги съхранявала до пристигането на
подс.Т. на работа, когато й ги предавала, преди началото на заседанието на
експертната комисия. При закъснение/пристигане след като заседанието на комисията
вече е започнало/ на лицето, подлежащо на освидетелстване, подс.Р. приемала
носените от него документи, комплектовала ги в папка и ги носела на подс.Т. в
съседната стая, където експертната комисия вече провеждала заседанието си,
където й ги предавала. В някои случаи лицата, подлежащи на освидетелстване,
техни близки или законни представители отивали при подс.Р. в кабинета й ден-
два преди датата, за която са уведомени да се явят пред ТЕЛК, **състав, като
искали от Р. да провери медицинските документи, които притежавали, за установяване
необходимост от допълването им и с други такива. Тези срещи на подсъдимата Р. с
посочените лица се осъществявали в служебното помещение, което Р. ползвала за
кабинет и на тях не присъствали други хора. В началото на 2013г., през месец
януари-февруари, при тези посещения в кабинета на подс.Р. лицата, подлежащи на
освидетелствуване, техни близки или законни представители започнали да
предлагат на подс.Р. различни по размер парични суми, които определяли за
„почерпка“, за да си гарантират благоприятен за тях резултат, а именно издаване
на експертно решение на ТЕЛК, **състав, с което да бъдат определени 50 или
повече процента степен на увреждане или неработоспособност. На тези предложения
подсъдимата Р. отговаряла, че не може да гарантира постигане на искания
резултат, тъй като тя не взема решенията, а това правели лекарите от комисията,
които определяли и съответните проценти „инвалидност“, като често наред с това
им казвала и, че имат необходимите документи и най-вероятно ще им бъде издадено
очакваното експертно решение. Въпреки това, лицата продължавали да настояват
пред подс.Р. да приема предлаганите, като „почерпка“ парични суми за нея и за
лекарите от комисията. На неустановена дата през месец февруари на 2013г. подс.Р.
казала на подс.Т., която била председател на комисията за тези предлагани й от различни
лица парични суми по повод предстоящо освидетелстване на лица от ТЕЛК, **състав
и за техните очаквания за определяне на „процент инвалидност“ от 50 или повече
процента, като я попитала какво да прави в тези ситуации. Подсъдимата Т. казала
на подс.Р. да приема предлаганите й от лицата парични суми, да ги събира и след
приключване на заседанието на експертната комисия за конкретната дата и след
издаване на експертните решения и тяхното връчване на освидетелстваните лица
или техните представители, да разпределя получените за конкретния ден , като
„почерпка“ парични суми на четири- за тях двете, както и за подсъдимите К. и Ж.,
чието участие в тази дейност било необходимо, тъй като същите били постоянно
действащи членове на ТЕЛК,**състав и било необходимо и те, наред и с подс.Т., която била
председател на комисията, да участват в
заседанията, при вземане на решенията и да подписват експертните решения, за да
бъдат те /решенията/ валидно издадени, независимо от тяхното съдържание. На въпрос на подс.Р. за начина на
разпределение на получените суми между четирите, подс.Т. й отговорила да прави
това по начин, който намери за добре и самостоятелно да решава на коя от тях
каква част от събраната за деня обща сума пари да дава. Подсъдимата Р. се
съгласила с това и известно време след това, пак през месец февруари 2013г.,
провела такива самостоятелни разговори и с подсъдимите К. и Ж., при които им
казала, че близки и родственици на освидетелствани от тяхната комисия лица оставят
при нея парични суми за „почерпка“ на комисията, за което е уведомила и подс.Т.
и че тя /Р./ ще събира тези пари, ще ги разпределя между тях четирите и ще дава съответната част от „почерпката“ на
всяка от подсъдимите Т., К. и Ж., след като конкретното заседание на
експертната комисия приключи и тези лица бъдат освидетелствани и им бъде
издадено експертно решение от ТЕЛК,**състав с очакваното от свидетелите
съдържание. Всяка от подсъдимите К. и Ж. се съгласила с предложението на подс.Р.
и приела да получава от нея част от тези пари „за почерпка“. След като получила
съгласието на другите три подсъдими, подс.Р. започнала да приема даваните й от лицата,
които предстояло да бъдат освидетелствани, от техни близки или законни
представители различни парични суми. При вземане на давани й пари подс.Р.
казвала на лицата, че решението какъв процент „инвалидност“ да бъде определен
на освидетелстваното лице, за което се дават парите се взема от лекарите от
експертната комисия, а не от нея, но тя поемала ангажимент да уведоми тези
лекари за дадените пари, както и да им ги предаде. Даваните на подс.Р. от
лицата парични суми били в различен размер, който по-често бил определян от
самите лица, даващи парите, като в редки случаи този размер бил определян от
самата Р.. В повечето случаи, в които лицата предлагащи паричните суми питали
подс.Р. за подходящия им размер, който би им осигурил благосклонността на
експертната комисия, Р. им отговаряла сами да преценят това, но все пак да имат
предвид, че лекарите в комисията са петима. Обикновено даваните на подс.Р. суми
от лицата били в рамките от 100лв. до 300лв. Лицата, подлежащи на
освидетелстване, техните близки или законни представители предавали паричните
суми на подс.Р. предимно сутринта на определената за освидетелстване дата в
нейния служебен кабинет, където тя приемала и медицинските документи. Самото
предаване на паричните суми било извършвано от лицата по различен начин- чрез
поставяне на парите сред медицинските документи на освидетелстваното лице, от
където Р. ги вземала,чрез предаването им от ръка в ръка, чрез поставянето на
парите в джоба на туниката, носена от Р., чрез поставяне на парите върху
работното бюро на Р.. Независимо от начина на тяхното предаване, всякога подс.Р.
бързо прибирала парите в чекмедже на бюрото си или в джоб на своя дреха, с
която е облечена, като не ги брояла, а обикновено питала самото лице за техния
размер, като записвала на малко листче името на освидетелстваното лице, за
което са дадени парите и размера на взетата сума, като казвала на лицето, дало
й парите, че ще уведоми за това лекарите от комисията и по-късно ще им предаде
парите. Обикновено тези парични суми били предавани на подс.Р. от различните
лица в периода от 07,00 до 09,00часа на конкретната дата за освидетелстване,
преди експертната комисия да е започнала да заседава и да освидетелства
поканените за това лица, а в по-редки случаи в ден, предхождащ, определената
дата за преглед от комисията. Така, когато подсъдимата Т. идвала в кабинета на
подс.Р. преди заседанието на експертната комисия, Р. с предаването на папките,
съдържащи документите за освидетелстване уведомявала подс.Т. за кои лица, които
същия ден ще бъдат освидетелствани са дадени
пари „за почерпка“ и в какъв размер. Понякога това уведомяване на подс.Т.
било извършвано от подс.Р. и в присъствието на подсъдимите К. и Ж., когато
същите поотделно или заедно също са посетили кабинета на Р. преди началото на
заседанието на ТЕЛК, за да си говорят докато пият кафе, приготвено от Р.. По-често
подс.Р. уведомявала за тези обстоятелства единствено подс.Т., която
задължително я посещавала в кабинета й преди началото на заседанието на ТЕЛК,
за да получи папките с медицинска документация от нея, като впоследствие подс.Т.
казвала за това на подсъдимите К. и Ж., но при подходящ случай или при запитване,
подс.Р. уведомявала за взетите „за почерпка“ пари и за лицата, за които са били
дадени и всяка от подсъдимите К. и Ж.. В случаите, при които лицето, което
предстояло да бъде освидетелствано е закъсняло и се е явило при подс.Р. след
като заседанието на комисията вече е започнало и същото или негов близък наред
с медицинските документи предаде на Р. и парична сума „за почерпка“ за
комисията, подс.Р. след като е прибрала паричната сума занасяла папката с
медицинското досие на конкретното лице в заседателната стая/зала/ и я предавала
на подс.Т., като я оставяла на бюрото пред нея и с еднозначен жест с пръст и
показвала, че за това лице е приела пари. Тогава подс.Т. отбелязвала нещо в
папката и казвала на Р. на коя от подсъдимите К. и Ж., които също били в стаята
да я предаде. Подс.Р. занасяла папката на посочената й от Т., оставяла папката
на бюрото пред някоя от подсъдимите К. и Ж. и отново с еднозначен жест с пръст
показвала и на тази подсъдима, че за това лица са били дадени пари. В края на
работния ден, след като заседанието на експертната комисия вече е било
приключило и председателя на комисията била връчила експертните решения на
правоимащите лица, подс.Р. събирала всички получени през конкретния ден пари
„за почерпка“ от местата,където ги била оставила, преброявала ги и ги
разпределяла на четири, като отделяла по-голяма парична сума за подс.Т., а
останалите пари разделяла на три равни части за себе си и за всяка от подсъдимите
К. и Ж.. Своя дял от тези пари подс.Р. прибирала в чантата си, а дяловете пари на
другите три подсъдими предавала поотделно на всяка от тях, като обикновено това
се случвало в кабинета й, където Т., К. и Ж. отивали една по една, преди да си
тръгнат от работа, а в някои случаи Р. им предавала паричните суми в друго
служебно помещение или в коридора, когато там нямало други хора.Самото
предаване на тези парични суми на всяка от подсъдимите Т., К. и Ж. било
извършвано от подс.Р. с бързи движения, чрез които поставяла парите в джоб на
дреха или в чанта на някоя от другите подсъдими, която й съдействала, отваряйки
джоба или чантата си, или в ръката на тази друга подсъдима, която също бързо ги
прибирала в джоб или чанта, като се стремили това действие да остане скрито от
други лица, които случайно биха се озовали на същото място. При това предаване
на парите от подс.Р. на някоя от другите подсъдими, обикновено между тях не се
провеждал разговор за размера на предаваната сума или за общия размера на
събраните от Р. за деня пари „за почерпка“ , като в редки случаи подсъдимите Т.,
К. и Ж., при получаване на своя дял от парите „за почерпка“ се интересували „едносрично“
дали са останали пари и за Р. или дали последната е предала вече дела на някоя
от другите подсъдими. В случаите, в които освидетелствани лица, за които подс.Р.
била взела пари „за почерпка“, получавали експертно решение, в които бил
определен „процент инвалидност“ по-малък от 50 на сто, Р. отделяла тази
получена сума от парите, които била взела и от други лица през същия ден и не я
разпределяла между четирите подсъдими, а в по-късен момент я връщала на лицето,
от което била получила тези пари.
На 20.05.2013г. сутринта, преди 09,00часа,
в гр.С.З. свидетелката С.Г.И. отишла в сградата, където били служебните
помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“ АД-гр.С.З., тъй като била получила
уведомително писмо, че следва на същия ден да се яви пред експертната комисия
за освидетелстване. Св.С.И. влязла в кабинета на подс.Р. и й предала носените
от нея медицински документи. Докато подс.Р. преглеждала дадените й от св.С.И.
документи, последната попитала Р. каква сума пари да даде „за почерпка“, при
което подс.Р. й отговорила тя сама да си прецени това, като добавила, че тези
пари са за лекарите от комисията и тя ги дава на тях. Св.С.И. излязла от
кабинета на подс.Р., като няколко минути по-късно се върнала в него и дала на
подс.Р. сумата от 200лева. Подсъдимата Р. взела парите от св.С.И., преброила ги
и ги прибрала в чекмедже на бюрото си. След това подс.Р. на малък лист хартия
записала името на св.С.И. и дадената от нея сума от 200лв., за да уведоми
по-късно подс.Т. за това, а св.С.И. излязла в чакалното помещение, за да изчака
реда си за явяване пред експертната комисия, в която участвали подсъдимите Т., К.
и Ж.. По-късно,малко след 09,00часа, същата сутрин на 20.05.2013г. в кабинета
на подс.Р. влязла свидетелката Р.С.И., която също трябвало да бъде освидетелствА.същия
ден от ТЕЛК, **състав. Св.Р.И. дала на подс.Р. носените от нея медицински
документи, като сред тях била поставила и парична сума от 100лева. Подс.Р.
започнала да преглежда документите на Р.И., при което видяла и наМ.щите се сред
тях пари. Подс.Р. взела 100-те лева и ги сложила в джоба на своята туника, а
документите на Р.И. прибрала в чекмедже. Св.Р.И. казала на подс.Р., че това са
пари „за почерпка“, като наред с това споделила и мнението си, че заслужава
по-висок процент „инвалидност“. Подс.Р. записала на малък лист хартия името на
св.Р.И. и дадената от нея сума от 100лева, за да уведоми подс.Т. за това, а св.Р.И.
излязла от кабинета, за да бъде прегледА.от експертната комисия. Свидетелките С.И.
и Р.И. били освидетелствани от ТЕЛК, 03-състав с председател подс.Т. и членове
подсъдимите К. и Ж., същия ден и на всяка от тях било издадено и връчено експертно
решение, подписано и от подсъдимите Т., К. и Ж., с което на всяка от
свидетелките бил определен „процент инвалидност“ над 50 на сто. По-късно същия
ден, на 20.05.2013г., след като заседанието на експертната комисия било
приключило и експертните решения били връчени на правоимащите лица, подс.Р. разпределила
получените от свидетелките С.И. и Р.И. пари в общ размер на 300лева, между себе
си и всяка от другите три подсъдими, като делът пари за подс.Т. бил по-голям,
от дяловете на подсъдимите Р., К. и Ж., като своя дял пари Р. прибрала в
дамската си чанта. Делът от тези пари, определен за подс.Т., Р. й предала лично
в своя кабинет, малко след като ги била разпределила, а дяловете пари за
подсъдимите К. и Ж., Р. им предала лично в някое от другите служебни помещения
на ТЕЛК, **състав, преди края на работния ден.
На 22.05.2013г. сутринта, преди
09,00часа, в гр.С.З. свидетелката М.Д.М. отишла в сградата, където били
служебните помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“ АД-гр.С.З., тъй като малолетната
й внучка М. А. Р. трябвало на следващия ден да се яви пред експертната комисия
за освидетелстване. Св.М. влязла в кабинета на подс.Р., с която се познавали
отпреди, тъй като и в други случаи свидетелката била посещавала Р. и й давала
различни парични суми за лица, които се освидителствали, извадила от джоба си пари в размер на 350лева
и ги дала на подс.Р., като й казала, че 50лева от тези пари са лично за нея, а
другите 300лева били „за почерпка“ на лекарите от експертната комисия, които
щели да преглеждат внучката й на следващия ден. Подсъдимата Р. взела парите от
св.М., преброила ги и ги прибрала в джоба на туниката си. След това подс.Р. на
малък лист хартия записала името на детето- М., и дадената за него сума от 350лв.,
за да уведоми по-късно подс.Т. за това, като прибрала тази бележка в джоба си
до взетите преди малко пари. Св.М. попитала подс.Р. дали е необходимо да идва
отново на следващия ден, заедно със снаха си-св.А.С. и внучката си за прегледа,
на което подс.Р. отговорила, че това не е необходимо и е по-добре да не виждат
свидетелката, тъй като е идвала вече многократно при нея. След това св.М. си
тръгнала, като след нея в кабинета на подс.Р. влезли свидетелките Д.А.М. и К.И.А..
Свидетелката Д.М. дала на подс.Р. медицински документи за малолетната си дъщеря
Н. Д. А., която трябвало на следващия ден да бъде освидетелствана от ТЕЛК,**състав.
Докато подс.Р. преглеждала медицинските документи, св.Д.М. извадила от
портмонето си пари в размер на 350лева и ги дала на св.К.А., която била
застанала до бюрото на Р.. Св.К.А. незабавно предала парите на подс.Р., като ги
поставила в ръката й, като й казала, че 50 лева от тези 350лева са лично за
нея, а другите „за почерпка“ на лекарите. Подс.Р. отказала да задържи парите,
като поискала от свидетелките да й ги донесат на другия ден, когато ще бъде
освидетелствано детето Н., но свидетелката
Д.М. настояла Р. да вземе парите сега. Подс.Р. се съгласила и прибрала дадената
й сума от 350лева в джоба на туниката си и на малък лист хартия написала името
на детето „Н.“ и дадената за него сума от 350лв., като прибрала така написаната
бележка в джоба си при взетите пари и казала на двете свидетелки, че ще уведоми
лекарите от експертната комисия за дадените за освидетелстването на Н. пари. След
това свидетелките Д.М. и К.А. си тръгнали, като след тях в кабинета на подс.Р. влязла
свидетелката А.М.С. , която попитала подс.Р. дали малолетния й син С.С.С.може
да бъде прегледан и освидетелстван от експертната комисия на следващия ден, а
не на определаната му дата- 30.05.2013г., тъй като се налагало да пътуват на
тази дата. Подс.Р. й отговорила, че трябва да съгласува това и с д-р А., която
била член на ТЕЛК, **състав и със специалност „педиатрия“. Свидетелката А.С. дала
на подс.Р. пари „за почерпка“ в размер на 350лева, като й ги подала в ръката.
Подс.Р. взела парите от св.А.С. и ги поставила в джоба на туниката си и на
малък лист хартия написала името на детето С. и дадената за него сума от
350лева и прибрала тази бележка в джоба си при взетите пари. След това св.А.С.
си тръгнала и малко след нея в кабинета на подс.Р. влязла свидетелката Н.М.,
която се познавала с Р. отпреди. Свидетелката Н.М. извадила от джоба си пари в
размер на 400лева и ги дала на подс.Р., като ги поставила в ръката й.
Свидетелката Н.М. казала на Р., че това са пари „за почерпка“ за нейния
племенник К.Н.Я., който трябвало да бъде освидетелстван от ТЕЛК,**състав на
другия ден-23.05.2013г. Подс.Р. взела парите и ги прибрала в джоба на туниката
си и на малък лист хартия написала името на детето-К. и дадената за него сума
от 400лева и прибрала тази бележка в джоба си , като наред с това обяснила на
свидетелката Н.М., че не може да гарантира, че детето ще получи очаквания от
близките му „процент инвалидност“ и изразила своите притеснения как ще открие
свидетелката, за да й върне взетите пари, ако освидетелствания не получи експертно
решение за 50 или повече на сто степен на увреждане. След това свидетелката Н.М.
си тръгнала. На 23.05.2013г. сутринта, преди 09,00часа, в гр.С.З. свидетелката А.С.В.
отишла в сградата, където били служебните помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ
„***“ АД-гр.С.З., тъй като малолетната й дъщеря А. А. С. трябвало на същия ден
да се яви пред експертната комисия за освидетелстване. Св.А.В. влязла в
кабинета на подс.Р. и й предала носените от нея медицински документи. Докато
подс.Р. преглеждала дадените й от св.А.В. документи, последната дала на подс.Р.
парична сума в размер на 100лева, които пари Р. взела и прибрала в джоба си,
като след това на малък лист хартия написала името на детето А. и дадените за
него пари от 100лева. След това св.А.В. напуснала кабинета на подс.Р. и отишла
в чакалнята, за да изчака да ги извикат с дъщеря й за освидетелстване от
експертната комисия. Малко след това в кабинета на Р. влязла подс.Т. и в
разговор между тях Р. уведомила подс.Т. за кои деца, които трябвало да бъдат
освидетелствани на същия ден са дадени пари „за почерпка“, като ги назовала с
малките им имена. Децата М. А. Р., Н. Д.
А., С. С. С., К.Н.Я. и А.А. С. били освидетелствани от ТЕЛК, 03-състав с
председател подс.Т. и членове подсъдимите К. и Ж., същия ден/23.05.2013г./ и на
всяко от тях било издадено и връчено на законните им представители експертно
решение, подписано и от подсъдимите Т., К. и Ж., с което на всяка от
свидетелките бил определен „процент инвалидност“ 50 и над 50 на сто. По-късно
същия ден, на 23.05.2013г., след като заседанието на експертната комисия било
приключило и експертните решения били връчени на правоимащите лица, подс.Р.
разпределила получените от свидетелките Д.М., А.С., М.М., Н.М. и А.В. пари,
между себе си и всяка от другите три подсъдими, като делът пари за подс.Т. бил
по-голям, от дяловете на подсъдимите Р., К. и Ж., като своя дял пари Р.
прибрала в дамската си чанта. Делът от тези пари, определен за подс.Т., Р. й
предала лично в своя кабинет, където подс.Т. дошла, а дяловете пари за
подсъдимите К. и Ж., Р. им предала лично в някое от другите служебни помещения
на ТЕЛК, **състав, преди края на работния ден.
На 28.05.2013г. сутринта, преди
09,00часа, в гр.С.З. свидетелката Ф.С.К. отишла в сградата, където били
служебните помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“ АД-гр.С.З., тъй като била
получила уведомително писмо, че следва на същия ден да се яви пред експертната
комисия за освидетелстване. Св.Ф.К. дала на подс.Р. носените от нея медицински
документи, като сред тях била поставила и хартиен плик, съдържащ парична сума
от 100лева. Подс.Р. започнала да преглежда документите на Ф.К., при което
видяла хартиения плик и наМ.щите се в него пари. Подс.Р. взела 100-те лева,
преброила ги и ги сложила в джоба на своята туника, а св.Ф.К. излязла от кабинета, за да бъде
прегледана от експертната комисия. Малко след това в кабинета на подс.Р. влязла
неустановена жена, която дала на подс.Р. медицински документи за свидетеля А.М.О.,
който трябвало да бъде освидетелстван от ТЕЛК, **състав на същия
ден-28.05.2013г.През това време св.А.О. изчаквал пред кабинета на подс.Р., като
малко преди това , наред с медицинските си документи, бил дал на неустановената жена-негова
позната, и пари в размер на 250лева, за да ги даде на подс.Р. вместо него. След
като подс.Р. взела медицинските документи за св.А.О., неустановената жена поставила
в джоба на носеното от подс.Р. елече сумата от 250лева, дадена й от св.А.О.. Подс.Р.
извадила от джоба си тези пари, преброила ги и отново ги върнала в джоба си,
като казала на неустановената жена, че ще говори с „докторката“, но в комисията
имало и други лекари. В този момент в кабинета на подс.Р. влязъл и св.А.О.,
който казал на подс.Р., че не бил настаняван в болница и затова се притеснявал
дали ще получи необходимите му 50 процента „инвалидност“. Подс.Р. казала на св.А.О.,
че това не зависи от нея, тъй като „процентите“ се давали от лекарите в
експертната комисия, но поела ангажимент да ги уведоми за това, че свидетеля е
оставил пари „за почерпка“, а колко процента ще получи щяло да стане ясно около
обяд. След това неустановената жена и
св.А.О. излезли от кабинета, за да бъде прегледан свидетеля от
експертната комисия. Свидетелите Ф.К. и А.О.
били освидетелствани от ТЕЛК, 03-състав
с председател подс.Т. и членове подсъдимите К. и Ж., същия ден и на всеки от
тях било издадено и връчено експертно решение, подписано и от подсъдимите Т., К.
и Ж., с което на всеки от свидетелите бил определен „процент инвалидност“ от 50
на сто. По-късно същия ден, на 28.05.2013г., след като заседанието на
експертната комисия било приключило и експертните решения били връчени на
правоимащите лица, подс.Р. разпределила получените от свидетелите Ф.К. и А.О.
пари в общ размер на 350лева, между себе си и всяка от другите три подсъдими,
като делът пари за подс.Т. бил по-голям, от дяловете на подсъдимите Р., К. и Ж.,
като своя дял пари Р. прибрала в дамската си чанта. Делът от тези пари,
определен за подс.Ж., Р. й предала лично в своя кабинет, където била посетена
от Ж., а дяловете пари за подсъдимите К. и Т., Р. им предала лично в някое от
другите служебни помещения на ТЕЛК, **състав, преди края на работния ден.
На 29.05.2013г. сутринта, преди
09,00часа, в гр.С.З. свидетелката Р.Г.И. отишла в сградата, където били
служебните помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“ АД-гр.С.З., тъй като
малолетния й син Д. Р. Г. трябвало на следващия ден да се яви пред експертната
комисия за освидетелстване. Св.Р.И. влязла в кабинета на подс.Р. заедно с
придружаващата я нейна позната-св.А.В.А., й предала носените от нея медицински
документи за сина си, като я попитала дали с тези документи детето й Д. ще „мине комисията“, както и че ще почерпи за
това. Докато подс.Р. преглеждала дадените й от св.Р.И. документи, последната извадила
от джоба си и дала на св.А.А. парична сума в размер на 300лева. Св.А.А. взела
тези пари и ги предала на подс.Р., като ги поставила в ръката й.Подс. Р. взела тези
пари и ги прибрала в страничен джоб на дамската си чанта.След това подс.Р.
върнала медицинските документи на св.Р.И. и й казала да ги донесе отново на
другия ден, когато детето й ще бъде прегледано от лекарите, като наред с това я
уведомила и за това, че тя не „дава проценти“ и не може да гарантира, че Д. ще
получи 50 или повече проценти, но ще каже на лекарите от комисия за дадените
пари „за почерпка“. След тези уверения от Р., свидетелките Р.И. и А.А. си
тръгнали.
На
30.05.2013г. сутринта, преди 09,00часа, в гр.С.З. С.С.М. отишла в сградата,
където били служебните помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“ АД-гр.С.З.,
тъй като малолетната й дъщеря С. С. М. трябвало на същия ден да се яви пред
експертната комисия за освидетелстване. С.М. влязла в кабинета на подс.Р., с
която се били запознали предния ден, когато С.М. била заведена при Р. от
свекърва си К.А.И.-дългогодишна позната на подс.Р., на която среща било
уговорено предоставянето на пари „за почерпка“ на комисията. Веднага след
влизането си в кабинета С.М. извадила от
джоба си пари в размер на 300лева и ги дала на подс.Р.. Подсъдимата Р. взела парите от С.М. и ги
прибрала в чекмедже на бюрото си. След това подс.Р. на малък лист хартия
записала името на детето- С., и дадената за него сума от 300лв., за да уведоми
по-късно подс.Т. за това, като прибрала тази бележка в чекмеджето до взетите
преди малко пари.След това С.М. си тръгнала, като след нея в кабинета на подс.Р.
влезли свидетелката К.О.С. и нейната свекърва А. М.. Свидетелката К.С. дала на
подс.Р. медицински документи за малолетната си дъщеря А. К.О., която трябвало
на същия ден да бъде освидетелствана от ТЕЛК,**състав. Докато подс.Р. разговаряла
със свидетелката, нейната свекърва М. извадила от портмонето си, дадените и
преди това от св.К.С. пари в размер на 300лева и ги дала на подс.Р.. Подс.Р. попитала
каква сума й дават и след като получила
отговор, че са триста лева „за почерпка“,
прибрала дадената й сума от 300лева
в джоба на туниката си и на малък лист хартия написала името на детето „А.“ и
дадената за него сума от 300лв., като прибрала така написаната бележка в джоба
си при взетите пари. След това свидетелката К.С. и нейната свекърва си
тръгнали, като след тях в кабинета на подс.Р. влязла свидетелката А.И.А., която
дала на подс.Р. медицински документи за малолетния си син М. А. И., който
трябвало на същия ден да бъде освидетелствана от ТЕЛК,**състав. Свидетелката А.А.
била поставила в хартиен плик сумата от 200лева, като била поставила този плик
сред медицинските документи за сина си , поради което казала на подс.Р. да
отвори този плик. Подс.Р. отворила хартиения плик, даден й от свидетелката и взела
оставените там от св.А.А. „за почерпка“ пари в размер на 200лева и ги поставила в
джоба на туниката си. След това св.А.А. си тръгнала и известно време след това
в кабинета на подс.Р. влязла свидетелката В.М.М.,която дала на подс.Р.
медицински документи за малолетния си син М.И. Черкез, който трябвало на същия
ден да бъде освидетелствана от ТЕЛК,**състав. Свидетелката В.М. извадила пари в
размер на 200лева и ги дала на подс.Р., която взела парите и ги прибрала в
джоба на туниката си, като едновременно с това попитала за размера на дадената
й сума пари и след като получила отговор от св.В.М., на малък лист хартия написала името на
детето-М. и дадената за него сума от 200лева и прибрала тази бележка в джоба
си. След като свидетелката В.М. си тръгнала, подс.Р. извадила от джоба на
туниката си взетите пари от 200лева и написаната от нея бележка и ги прибрала в
чекмедже на бюрото си. Междувременно на 30.05.2013г. сутринта, около 09,00часа,
в гр.С.З. свидетелката Л.М.Р., придружавана от свидетеля И.А.М., също отишла в
сградата, където били служебните помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“
АД-гр.С.З., тъй като малолетната й дъщеря Р. Л. М. трябвало на същия ден да се
яви пред експертната комисия за освидетелстване. Свидетелите Л.Р. и И.М. влязли
в кабинета на подс.Р. и й предали носените от свидетелката медицински
документи. Подс.Р. започнала да преглеждала дадените й от св.Л.Р. документи,като
изразила съмненията си, че представените епикризи за детето Р. са били
„фалшиви“. При това свидетелите Р. и М. потвърдили, че действително детето не е
било приемано в болница за лечение и потърсили съвет от подс.Р. как да
преодолеят това и детето да получи желаните от тях „проценти инвалидност“. При
това подс.Р. им казала, че ще говори с лекарите от комисията и ги посъветвала и
св.Р. да им каже при прегледа, че детето е болно, макар да не е приемано в
болница. Наред с това подс.Р. казала на свидетелите, че било необходимо и „да дадат
почерпка“ за лекарите от комисията, които ще преглеждат Р.. Тогава св.М.
попитал подс.Р. дали сумата от 200лева ще е достатъчна „за почерпка“, на което Р.
отговорила, че ще бъдат достатъчно. След това свидетелите Л.Р. и И.М. напуснали
кабинета на подс.Р.,като обещали малко по-късно да й донесат уговорените пари
„за почерпка“. В изпълнение на даденото от свидетелите обещание, малко преди
обяд на същия ден, св.М. се върнал в кабинета на подс.Р.,където й дал
приготвените от тях със св.Р. пари „за почерпка“ в размер на 200лева, които
пари подс.Р. бързо прибрала в джоба на туниката си, а св.М. напуснал кабинета й.Малко
след това в кабинета на подс.Р. влязла подс.Т., на която Р. бързо показала,
дадените й за детето Р. пари, като за кратко ги извадила от джоба на туниката
си и после бързо прибрала обратно там. На това действие подс.Т. кимнала
одобрително с глава, тъй като малко преди това в разговор с подс.Р., проведен
също в кабинета на Р., била уведомена от последната за обещаните пари „за
почерпка“ за освидетелстването на детето Р. М., както и за имената на другите
деца, които ще бъдат освидетелствани от експертната комисия същия ден и за
които вече взела пари „за почерпка“. Децата Д. Р. Г., С. С. М., А. К.О., М. А. И., М.И. Черкез и Р. Л. М. били освидетелствани от ТЕЛК, 03-състав с
председател подс.Т. и членове подсъдимите К. и Ж., същия ден/30.05.2013г./ и на
всяко от тях било издадено и връчено на законните им представители експертно
решение, подписано и от подсъдимите Т., К. и Ж., с което на всяко от децата бил
определен „процент инвалидност“ 50 на сто. По-късно същия ден, на 30.05.2013г.,
след като заседанието на експертната комисия било приключило и експертните
решения били връчени на правоимащите лица, подс.Р. разпределила получените от
свидетелите Р.И., К.С., С.М., Л.Р., А.А. и В.М. пари, между себе си и всяка от
другите три подсъдими, като делът пари за подс.Т. бил по-голям, от дяловете на
подсъдимите Р., К. и Ж., като своя дял пари Р. прибрала в дамската си чанта.
Делът от тези пари, определен за подс.Ж., Р. й предала лично в своя кабинет,
където Ж. дошла в ранния следобяд,малко преди Р. да си тръгне по-рано от работа,
а дяловете пари за подсъдимите Т. и К., Р. им предала лично рано сутринта на
другия ден, в кабинета си, където
подсъдимите Т. и К. я посетили поотделно.
На 04.06.2013г. сутринта, преди 09,00часа,
в гр.С.З. свидетелката Е.Р.О. отишла в сградата, където били служебните
помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“ АД-гр.С.З., тъй като била получила
уведомително писмо, че следва на същия ден да се яви пред експертната комисия
за освидетелстване. Св.Е.О. влязла в кабинета на подс.Р. и й предала носените
от нея медицински документи. Докато подс.Р. преглеждала медицинските документи
на свидетелката Е.О., последната извадила от чантата си хартиен плик, в който
малко преди това била поставила пари в размер на 200лева, и го дала на подс.Р..
Подс.Р. отворила хартиения плик и взела оставените там от свидетелката пари,
при което св.Е.О. й казала, че парите са двеста лева „за почерпка“ на комисията
и й предложила да отдели част от тях и за себе си. Подс.Р. прибрала взетите
пари в джоба на туниката си и казала на св.Е.О., че ще каже на лекарите за
оставените от нея пари „за почерпка“ и я изпратила да изчака реда си за преглед
в чакалнята, а подс.Р. занесла папката с медицински документи на подс.Т. в
лекарския кабинет, като с жест уведомила Т., че свидетелката Е.О. е дала пари
„за почерпка“. След няколко минути подс.Р. се върнала в своя кабинет и при нея влязла
свидетелката Н.Д. Р., придружена от своя
близка с малко име Ж.. Съпругът на св.Р.- свидетелят Р.Р.Р. трябвало същия ден
да се яви пред експертната комисия /ТЕЛК, **състав/ за освидетелстване, като били приготвили със
своята съпруга сумата от 200лева „за почерпка“ на комисията, но св.Р. не влязъл
при подс.Р. заедно с жена си и Ж., а останал да чака пред кабинета на Р.. В
кабинета св.Н.Р. дала на подс.Р. медицинските документи за своя съпруг, като
докато подс.Р. преглеждала тези документи, св.Н.Р. извадила от чантата си пари
в размер на 200лева и ги дала на своята близка Ж., която от своя страна ги дала
на подс.Р., като ги поставила в ръката й. Подс.Р. прибрала дадените й пари в
джоба на туниката си, като казала на свидетелката, че ще говори с лекарите от
комисията и да не се тревожат за „процентите“ на Р.Р.. След това свидетелката Н.Р.
и лицето Ж. напуснали кабинета на подс.Р. , като малко след това при нея влязла
свидетелката А.С.А., придружена от С.Ю.Ч.. Свидетелката А.С.А. трябвало същия ден да се яви пред експертната
комисия /ТЕЛК, **състав/ за
освидетелстване. Свидетелката А.С.А. дала на подс.Р. медицинските си документи,
като сред тях била поставила сумата от 100лева. Подс.Р. започнала да разглежда
документите и намерила оставените там от свидетелката пари, като поискала да й
ги върне, но свидетелката А.С.А. отказала да ги вземе, като казала на Р., че
парите са „за почерпка“. Тогава подс.Р. на малък хартиен лист написала името на
А. и дадената сума от 100лева, като прибрала бележката и парите в джоба на
туниката си, след което казала на свидетелката, че преценката за процентите е
на лекарите от комисията и тя ще ги уведоми за дадените „за почерпка“ пари. След
това свидетелите А.С.А. и С.Ч. напуснали кабинета на подс.Р.. След тях в
кабинета на подс.Р. влязла свидетелката З.М.К.. Свидетелката З.К. трябвало
същия ден да се яви пред експертната комисия /ТЕЛК, **състав/ за освидетелстване, като известно време преди
това/през м.05.2013г./ била посетила подс.Р. в кабинета й, за да я попита за
необходимите й документи за предстоящото освидетелстване.При този предходен
разговор свидетелката К. се поинтересувала и дали с нейните заболявания ще
получи от комисията 50 или повече процента „инвалидност“, при което подс.Р. и
отговорила, че трябвало да „си приготви пари“, за да вземе исканите „проценти“.
Затова на 04.06.2013г. свидетелката К. при влизането си в кабинета й дала на
подс.Р. медицинските си документи и докато Р. ги разглеждала, свидетелката К.
дала на подс.Р. и пари в размер на 100лева. Подс.Р. взела дадените й от св.К.
пари и ги прибрала в джоба на елечето си, като казала на свидетелката , че
нямало да има проблеми и да не се притеснява, а да излезе в чакалнята, за да
изчака реда си за преглед от експертната комисия, при което свидетелката
напуснала кабинета на Р.. Свидетелите А.С.А.,
З.К., Р.Р. и Е.О. били освидетелствани от ТЕЛК, 03-състав с председател подс.Т.
и членове подсъдимите К. и Ж., същия ден и на всеки от тях било издадено и
връчено експертно решение, подписано и от подсъдимите Т., К. и Ж., с което на
всеки от свидетелите бил определен „процент инвалидност“ 50 и над 50 на сто.
По-късно същия ден, на 04.06.2013г., след като заседанието на експертната
комисия било приключило и експертните решения били връчени на правоимащите
лица, подс.Р. разпределила получените от свидетелите А.С.А., З.К., Р.Р. и Е.О. пари
в общ размер на 600лева, между себе си и всяка от другите три подсъдими, като делът
пари за подс.Т. бил по-голям, от дяловете на подсъдимите Р., К. и Ж., като своя
дял пари Р. прибрала в дамската си чанта. Делът от тези пари, определен за всяка
от подсъдимите Т., К. и Ж., подс.Р. им предала лично в някое от другите
служебни помещения на ТЕЛК, **състав, преди края на работния ден.
На 04.07.2013г. сутринта в гр.С.З. свидетелката А.М.С.
отишла в сградата, където били
служебните помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“ АД-гр.С.З., тъй като
малолетната й дъщеря Р.А.М. трябвало на същия ден да се яви пред експертната
комисия за освидетелстване. Свидетелката А.С. влязла в кабинета на подс.Р., с
която се била срещнала предния ден , при която среща било уговорено
предоставянето на пари „за почерпка“ на комисията, както и размера на тази „почерпка“ от 300лева.Свидетелката С.
казала на Р., че носи уговорената сума пари, при което подс.Р. си записала на
малък лист хартия сумата от 300лева, която свидетелката искала да даде, за да
уведоми лекарите за това, като посъветвала свидетелката С. да не коментира това
с други чакащи за освидетелстване, а самите пари да й ги даде след прегледа на
детето Р.. В изпълнение на тези договорки, веднага след прегледа на Р. от
експертната комисия, св.А.С. се върнала в кабинета на Р. извадила от джоба си
пари в размер на 300лева и ги дала на подс.Р., като ги поставила в ръката й. Подсъдимата Р. взела парите от св.А.С. и ги
прибрала в чекмедже на бюрото си. Същата
сутрин ,на 04.07.2013г.,в гр.С.З.
свидетеля А.Х., придружаван от свидетелката Г.Р., отишъл в сградата, където били служебните
помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“ АД-гр.С.З., тъй като малолетния му внук
А. И. А. трябвало на същия ден да се яви пред експертната комисия за
освидетелстване. Свидетелите А.Х. и Г.Р. влезли в кабинета на подс.Р. и й дали
медицинските документи за детето А.. Докато подс.Р. преглеждала медицинските
документи, св.А.Х. извадил от джоба си
пари и ги подал на Р., като й казал, че са „за почерпка“.Подс.Р. отказала да ги
вземе, като обяснила на свидетеля, че се притеснява вече да взема пари, защото
известно време преди това е било излъчено телевизионно предаване, в което се
говорело, че ТЕЛК, **състав в гр.С.З. взема подкупи от освидетелствани лица, за
да им издава решения с исканите проценти. Св.А.Х. успокоил подс.Р., като й
казал, че се познават, тъй като и той е „техен болен“ и че няма да ги издаде.
Тогава подс.Р. попитала свидетеля каква сума е приготвил „за почерпка“, на
което св.А.Х. отговорил, че сумата е в размер на 150лева.Подс.Р. казала на св.А.Х.,
че ще запише на малък лист това и ще предаде на лекарите от комисията, че има
подготвени пари „за почерпка“ за детето А., но свидетеля да й даде парите, след
като детето мине прегледа при лекарите. Св.А.Х. се съгласил и заедно със св.Р.
напуснали кабинета на подс.Р.. В изпълнение на тези договорки, малко след
10,00часа, веднага след прегледа на детето А. от експертната комисия, св.А.Х.
се върнал в кабинета на Р. извадил от джоба си пари в размер на 150лева и ги
дал на подс.Р.. Подсъдимата Р. взела парите от св.А.Х. и ги прибрала в джоба на
туниката си. Децата А. И. А. и Р.А.М.
били освидетелствани от ТЕЛК, 03-състав с председател подс.Т. и членове
подсъдимите К. и Ж., същия ден/04.07.2013г./ и на всяко от тях било издадено и
връчено на законните им представители експертно решение, подписано и от
подсъдимите Т., К. и Ж., с което на всяко от децата бил определен „процент
инвалидност“ 50 на сто.
На
04.07.2013г., около 10,30часа, в гр.С.З. свидетеля О.Х., придружаван от
свидетелките Д.Х. и Ф.Х., отишъл в
сградата, където били служебните помещения на ТЕЛК, **състав към МБАЛ „***“
АД-гр.С.З., тъй като внучката му-св.Ф. Х.,
трябвало на същия ден да се яви пред експертната комисия за
освидетелстване. Свидетелите О.Х., Д.Х. и Ф. ***, поради което закъсН.и не
успели да стигнат до експертната комисия до 09,00часа, за който час били
извикани с уведомително писмо . Свидетелите Д.Х. и Ф.Х. останали в чакалното
помещение, а св.О.Х. влязъл в кабинета на подс.Р., с която се познавал отпреди
и й дал медицинските документи за внучката си Ф.. Докато подс.Р. преглеждала
медицинските документи, св.О.Х. я попитал дали може да си вземат решението
по-рано, защото трябвало да пътуват, както и дали може да им бъде издадено
окончателно експертно решение от ТЕЛК, **състав в гр.С.З. с 50 или повече
процента „инвалидност“, така че да не се налага внучката му да се явява на
преглед и пред експертна комисия в гр.К. Подс.Р. казала на св.О.Х., че това
може и да стане, но за целта трябва „да се плати на лекарките“ от комисията.
Тогава св.О.Х. извадил от джоба си пари в размер на 200лева, както и една банкнота
с номинал от 50евро- на стойност 97,79лева, и ги дал на подс.Р., като я попитал
дали тези пари са достатъчно. Подс. Р. кимнала утвърдително с глава, взела
парите/200лева и 50 евро/ от св.О.Х. и ги прибрала в джоба на туниката си, като
казал на свидетеля да излезе в чакалнята, където да чакат да извикат внучката
му за преглед. Свидетелката Ф.Х. била
освидетелствана от ТЕЛК, 03-състав с председател подс.Т. и членове подсъдимите К.
и Ж., същия ден/04.07.2013г./ и било издадено експертно решение, подписано и от
подсъдимите Т., К. и Ж., с което бил определен „процент инвалидност“ 50 на сто
за установеното й заболяване „бронхиална астма“,като св.Х. била насочена за
преглед и към ТЕЛК-К за придружаващото горната диагноза, заболяване „загуба на слух“. Междувременно на
04.07.2013г., в периода от 09,00часа до 12,30часа, всяка от подсъдимите Т., К.
и Ж. неколкократно посещавала подс.Р. в нейния кабинет по служебни въпроси,
като при тези посещения по своя инициатива или при конкретни запитвания, подс.Р.
лично уведомявала всяка от другите три подсъдими за кои лица, които били
извикани за освидетелстване на същия ден, е взела пари „за почерпка“. Наред с
това в тези разговори, най-вече с подс.Т., подс.Р. споделила и своите
притеснения във връзка с излъчено известно време преди това телевизионно
предаване, в които били изнесени твърдения за „корупционна практика“ на ТЕЛК, **състав,
както и опасенията си, че могат да бъдат задържани от органите на полицията. Опасенията,
изразени от подс.Р. се оказали основателни, тъй като по-късно, същия ден, на
04.07.2013г., след като заседанието на експертната комисия било приключило и
съответните експертни решения били издадени, подсъдимите Р., Т., К. и Ж. били
задържани от органите на досъдебното производство. Общата стойност на взетите
от подсъдимите Р., Т., К. и Ж., с горните действия в периода от 20.05.2013г. до
04.07.2013г., и разпределени между тях пари „за почерпка“ възлязла на сумата от
5047,79 лева.
През същия този период от време, следвайки гореописания
уговорен и установен между тях механизъм за съвместни действия, подсъдимите Р., Т., К. и Ж. взели и
разпределили помежду си и други парични суми „за почерпка“, получени от
освидетелствани лица или от техните законни представители, или от близки и
познати на такива лица, за да бъдат издадени от ТЕЛК, **състав, експертни
решения, с които на конкретни освидетелствани лица били установявани „увреждане“
или „трайно намалена работоспособност“ в степен от 50 или повече процента,
спрямо здрав човек. Такива пари „за почерпка“ в различен размер подсъдимите Р.,
Т., К. и Ж. получавали от свидетелите З.С., Ф.А., Б.Н., В.А., А.А., М.В., С.И.,
А.А., З.А., В.К., Б.К., З.М., М.А., А.С., Б.Ф.,*** А., Е.И., А.А., Ф.И., както
и от други лица с неустановена по делото самоличност.
Изложената фактическа обстановка се обосновава от обясненията
на подсъдимите Д.Р. и Н.К., дадени на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл.279,ал.1 и ал.2 НПК, както и частично от обясненията на подсъдимите Р.
и К. депозирани в хода на съдебното следствие; от свидетелските показания на М.Т.,
Й.А., Е.К., З.А., Х.К., И.Х., С.А., В.А., З.С., С.С., Е.О., Ф.А., Р.Р., Н.Р., Ю.А.,
Б.Н., А.А., Б.Щ., Ф.И., С.И., Р.И., Н.М., Д.Г., Ана С., М.М., А.С., Д.М., К.А.,
М.М., М.А., Е.Ж., А.В., М.В., Н.И., Ф.К., Л.Р., А.А., К.С., Р.И., А.В.А., П.Ж.,
Б.А., Г.А., В.М., С.И., А.С.А., С.Ч., З.К., М.Д., А.А., З.А., В.К., Б.К., З.М., Ф.С., Б.Ф., Й.А., М.А., А.А.,
А.С., С.С., М.С., С.И., О.Х., Д.Х., Ф.Х., А.Х., Г.Р., А.О., Х.И., Е.К., О.Д., А.А.,
Е.И., И.М., З.М.; от заключенията на извършените и приети по делото тройни съдебно-медицински
експертизи и техническа експертиза; от писмените доказателства по делото,
представляващи: справки за съдимост, трудови договори, длъжностни
характеристики, експертни решения, медицински документи, трудови характеристики,
справки от ОДМВР, копия от книги за пропускателен режим; от писмените
доказателствени средства: протоколи за доброволно предаване, протоколи за
претърсване и изземване на помещения и лица, протоколи за оглед на ВД,от изготвените
фотоалбуми; от иззетите веществени доказателства; от изготвените ВДС в резултат
на експлоатираните по делото СРС.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата Д.Р.,
депозирани от нея, като обвиняема в хода на ДП, по реда на чл.222 НПК, пред
съдия,приобщени по реда на чл.279,ал.1,т.3 НПК, както и тези, дадени от нея
пред прокурор и пред разследващ орган на ДП и приобщени по реда на
чл.279,ал.2;вр.ал.1,т.3 НПК; обясненията на подсъдимата Н.К., депозирани от нея,
като обвиняема в хода на ДП, по реда на чл.222 НПК ,пред съдия, приобщени по
реда на чл.279,ал.1,т.4 НПК, както и тези, дадени от нея пред прокурор и пред разследващ
орган на ДП и приобщени по реда на чл.279,ал.2;вр.ал.1,т.4 НПК, както и показанията на свидетелите Й.А., И.Х., С.А., В.А.,
З.С., Е.О., Р.Р., Н.Р.,Б.Н., А.А., Ф.И., С.И., Р.И., Н.М., Ана С., М.М., А.С., Д.М.,
К.А., М.А., Е.Ж., А.В., М.В., Н.И., Ф.К., Л.Р., А.И.А., К.С.,Р.И., А.В.А., Б.А.,
Г.А., С.И., А.С.А., С.Ч., З.К.,З.А., В.К., Б.К., З.М., Ф.С., Б.Ф., Й.А., М.А.,А.С.,
С.С., А.А., М.А., О.Х., Д.Х., Ф.Х., А.Х., Г.Р. , А.О., О.Д., А.А. и Е.И., депозирани от тях в хода на съдебното
следствие, както и тези депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по
реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК;показанията на свидетеля Е.К. дадени в
хода на съдебното следствие, както и тези депозирани от него в хода на ДП, пред
съдия и пред разследващ орган и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 НПК и
по чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК;показанията на свидетелите М.Т. и Х.К.,
дадени от тях в хода на съдебното следствие; частично показанията на свидетеля И.М.
дадени от него в хода на съдебното следствие; частично показанията на свидетелката А.А.,
депозирани в хода на съдебното следствие и изцяло показанията й депозирани пред
разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК; частично показанията на свидетелите С.С., Ф.А.,
Ю.А.,Б.Щ., Д.Г., М.М., П.Ж., В.М., М.Т., С.И., Х.И. и Е.К., депозирани от тях в
хода на съдебното следствие, както и тези депозирани от тях, пред разследващ
орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК.
Така депозираните обяснения и свидетелски
показания са логични , последователни, допълващи се и непротиворечиви помежду
си относно съществените факти и обстоятелства,включени в предмета на доказване
по делото и касаещи възприетите от подсъдимите Р. и К. и от посочените
свидетели конкретни действия, контакти и взаимообвързаности на подсъдимите Р., Т.,
К. и Ж. във връзка с осъществяваната от тях съвместна, съгласувана и
последователна организирана престъпна дейност, като същевременно посочените гласни
доказателства са в съответствие със
съдържанието на ВДС, обективиращи резултатите от експлоатираните по делото СРС,
а така също се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства,от приобщените по делото веществени доказателства, както
и от заключенията на извършени по делото експертизи. От съвкупната преценка на така посочените обяснения
на двамата обвиняеми-Р. и К., на показанията на посочените свидетели, на протоколите
за изготвяне на ВДС, на писмените доказателства и доказателствени средства, на
приобщените веществени доказателства и заключения на вещите лица безспорно се
установява, че към месец февруари 2013г. в гр.С.З. всяка от подсъдимите Д.Р., Н.К., Н.Т. и М.Ж. е приела да извършва систематизирана,
последователна и съгласувана дейност по осигуряване на необходимите условия за получаване на нерагламентирани облаги от
множество неопределени лица по повод тяхното или на други конкретни лица,
освидетелстване от ТЕЛК ,наред и съвместно с другите три подсъдими, като се е
съгласила да осъществява определени функции в структурирано сдружение, като
подчинява своите действия и насочи усилията си към постигане на съгласуваните
между членовете на групата цели, а именно получаване на неследващи се парични
суми от различни лица,обосновано с предприемане на действия по изпълнение на конкретни служебни
задължания, като така да набавя за себе си и за другите членове на сдружението
имотна облага и до 04.07.2013г. реално е участвала в извършването на такава
координирана съвместна престъпна дейност. Наред с това, от възникването на това престъпно сдружение до
преустановяване на неговото съществуване ,между четирите подсъдими била
установена и конкретна функционална зависимост,обусловена от обема на
служебните задължения, които всяка от подсъдимите е изпълнявала, съобразно
заеманата от нея длъжност към ТЕЛК, **състав, при която подс.Р., в качеството
си на „организатор на ТЕЛК,**състав“ изпълнявала съществена роля, като осъществявала
непосредствените контакти с лица, предлагащи и даващи неследващи се облаги,
уговаряла или уточнявала всички условия с лицата, даващи паричните суми,а при
необходимост и ги мотивирала да направят това, приемала конкретните облаги от
тези лица, съхранявала получените парични средства и ги разпределяла между членовете на престъпното
сдружение,като лично предавала вече разпределените суми на всяка от другите три
подсъдими, уведомявала ги за конкретните суми и лица, по повод чието
освидетелстване от ТЕЛК тези пари са дадени. Специфична и важна за постигане целите на
престъпната група била и изпълняваната от подс.Т. роля, която била наложена от длъжностното
й качество- председател на ТЕЛК,**състав, която длъжност й позволявала да разпределя
медицинските досието на освидетелстваните лица между членовете на експертната
комисия, да участва и ръководи заседанията на комисията, да участва при вземане
на съответните решения,да инфорМ.при необходимост някоя от подсъдимите К. и Ж.
за получени неследващи се облаги от конкретни освидетелствани лица и да
координира своето и тяхно поведение при извършване на очакваното от тях съвместно
действие по служба,за чието извършване е била взета неследващата се облага, а именно приемане и издаване на експертно
решение с определено съдържание. Всяка
от подсъдимите К. и Ж., изпълнявайки своите служебни задължения, като „член на
ТЕЛК, **състав“, участвала наред с другата подсъдима и с подсъдимата Т. в
заседанията на експертната комисия, като допринасяла съществено за „коректното“
осъществяване на действието по служба, заради което са били взети определени неследващи
се парични суми, при необходимост уведомявала другите подсъдими, участващи в
заседанието за това обстоятелство, участвала при вземане на решение от
комисията и в издаването на съответния акт- експертно решение на ТЕЛК. Значимостта
на участието на всяка от подсъдимите Т., К. и Ж., както и координираността в
техните съвместни действия, в
престъпното сдружение за постигане на неговите цели била обусловена, освен от
качеството им на длъжностни лица и от нормативно установените изисквания за
валидност на очакваното от тях действие по служба, а именно в заседанието на
експертната комисия да участват поне трима членове на ТЕЛК, със задължителното
участие на председателя й, както и установения кворум за вземане на решения от
комисията, който изисква съвпадане на становищата на трима от членовете й.
Наред с това от съвкупната оценка на
горепосочените доказателства и доказателствени средства по несъмнен начин се
установява и че на посочените по-горе конкретни дати ,в периода от 20.05.2013г.
до 04.07.2013г., в гр.С.З. подсъдимата Р., при изпълнение на служебните си
задължения, като „организатор“ на ТЕЛК,**състав при МБАЛ „***“АД-гр.С.З.,
получила конкретно установени и посочени по-горе парични суми от всяко от лицата
С.И., Р.И., Д.М., А.С., М.М., Н.М., А.В., Ф.К., А.О., Р.И., К.С., С.М., Л.Р., А.А.,
В.М., А.А., З.К., Р.Р., Е.О., О.Х. и А.Х., които суми подс.Р. , съгласно
предварително постигнатите договорки с подсъдимите Т., К. и Ж.,които били
длъжностни лица, разпределила между тях четирите, като съответния обособен дял
от тези пари предала лично на всяка от другите три подсъдими. За никоя от
четирите подсъдими не било налице юридическо или фактическо основание за
получаване на тези парични суми, като тяхното даване от горепосочените лица на
подсъдимите не било нормативно установено и дължимо, а било провокирано и обусловено
от техните/на лицата/ искания и очаквания, споделени пред подс.Р. и предадени
от нея на другите три подсъдими, за издаване на конкретни освидетелствани лица
със здравословни проблеми на експертни решения ,с определено съдържание за
установени степен на увреждане или трайна неработоспособност, от ТЕЛК, **състав
при МБАЛ „***“АД-гр.С.З., на която експертна лекарска комисия подс.Т. била
председател, а всяка от подсъдимите К. и Ж. била член.
Съдът кредитира с доверие депозираните от
подсъдимите Р. и К. обяснения, дадени на ДП, пред прокурор, пред разследващ
орган и по реда на чл.222 НПК, приобщени към материалите от съдебното
производство по реда на чл.279,ал.1 и ал.2 НПК, в които същите описват конкретно
престъпното съдържание на взаимоотношенията помежду си, както и с подсъдимите Т.
и Ж., задачите, които всяка от четирите подсъдими е изпълнявала в
съществуващото сдружение, установения ред за комуникация между тях, специфичните
функции, които подсъдимите Р. и Т. са осъществявали при съгласуване и
координиране на съвместните им действия при извършване на вторичните им
престъпни прояви и при разпределението на получените противозаконно облаги/за Р./,
конкретните действия извършвани и от други лица,предимно свидетели,насочени към предлагане,уговаряне,
уточняване на условията и предаване на неследващите се парични суми на подс.Р.,
а чрез нея и на всяка от другите три подсъдими, както и в частта им, в която подс.Р. описва подробно
и конкретно срещите си с лицата /свидетели и други установени и неустановени
лица/ в служебния й кабинет, предмета и насочеността на проведените между тях
разговори, предназначението на дадените й от тези лица парични суми, начина на
получаването им и техния размер,извършеното от нея разпределение на тези пари
между себе си и другите три подсъдими, начина на уведомяване на другите три подсъдими
за вече взетите от лицата пари и за конкретното лице по повод, на чието
освидетелстване от експертната комисия тези пари са получени, предаването на
обособени части от тези парични средства на всяка от другите три подсъдими,
начините, по които е извършвала това предаване на парите, действителните смисъл
и цел на осъществяваната , между подс.Р. и лицата, даващи парите, от една
страна и между подс.Р. и всяка от другите три подсъдими, от друга страна, по
повод на тези парични суми , жестомимична и/или „едносрична“ комуникация,
обективирана в приобщените по делото ВДС. Така кредитираните обяснения на
подсъдимите Р. и К. са подробни, логични, допълващи се и непротиворечиви
помежду си, като същевременно са в пълно съответствие със съдържанието на ВДС,
обективиращи предмета на провежданите и записани/видео и звук/, при
експлоатацията на СРС, разговори и действия ,извършвани при провежданите лични срещи
в кабинета на подс.Р. между нея и лицата, даващи неследващите се облаги, както
и между Р. и всяка от подсъдимите Т., К. и Ж., както и множеството телефонни
разговори, провеждани от подс.Р. с други установени и неустановени по делото
лица.Наред с това, именно тези кредитирани обяснения на подсъдимата Р.,а и тези
на подс.К., се подкрепят от показанията/които ще бъдат анализирани по-долу/ на свидетелите
предлагали, уговаряли, уточнявали и давали на подс.Р. съответните парични суми
по повод на конкретни освидетелствани лица, а така също се подкрепят и от приобщените
по делото писмени доказателства/експертни решения на ТЕЛК, медицински документи
за освидетелствани лица/,от протоколите за претърсване и изземване ,
обективиращи откритите и иззети от подсъдимата Р. в кабинета й банкноти в лева
и евро, бележки написани от нея, кутия от лекарства, надписана от нея, от
изготвения при това действие фотоалбум и от приобщените ВД- банкноти, бележки,
кутия от лекарства. Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимата Р.
дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени от нея след прочитане на
обясненията й от ДП в съдебно заседание, както частично и тези, дадени от подс.К.
след прочитане на обясненията й от ДП в хода на съдебното следствие.Съдът
приема за достоверна тази част от обясненията на подсъдимите Р. и К., дадени в
хода на съдебното следствие, в която същите изнасят информация за действително
получените от различни лица пари „за почерпка“, както и за провежданите
разговори между тях, а и между тях и другите две подсъдими, по този повод. Съдът
не кредитира депозираните в хода на съдебното следствие обяснения на
подсъдимите Р. и К., в които същите
отричат взетите от тях и от другите две подсъдими пари „за почерпка“ да са били
в размерите, посочени в обвиненията им, както и получаването им да е било обвързано
с дейността им по повод освидетелстване на лица с увреждания и издаване на
експертно решение на ТЕЛК на такива конкретни лица, както и твърденията на
подс.Р., че тези пари „за почерпка“ са били вземани от лицата, след прегледа на
освидетелстваното лице и след изготвяне на решението на комисията, тъй като
същите са необосновани и са в противоречие с цитираните по-горе доказателства и
доказателствени средства- ВДС, ВД, писмени доказателства и свидетелски
показания. Съдът не приема за достоверни
и твърденията на подсъдимите Р. и К., че техните обяснения от ДП, кредитирани
от съда, са били депозирани пред съдия и пред прокурор, след упражнен спрямо
тях недопустим натиск от органите на ДП, изразяващ се в злоупотреба с
възможността им/на прокурора/ да поиска от съда задържане на обвиняемите, както
и „за влачене“ на Р., тъй като от една страна липсват , каквито и да било доказателства
за осъществени спрямо тях действия от такъв характер, а от друга страна тези им
твърдения дори се опровергават от установените, чрез съответните протоколи за
привличане на обвиняеми и разпити на обвиняемите, както и от обясненията на
самите Р. и К., обстоятелства за присъствието на упълномощените им защитници
при тези действия, както и осигурената им възможност да се посъветват с тях,
преди извършване на тези действия по разследването. За да погледне с доверие на
обясненията на подсъдимите Р. и К. от ДП, дадени пред прокурор и пред съдия,
съдът съобрази и обстоятелството, че в хода на съдебното следствие подсъдимите Р.
и К. не изнесоха твърдения за действия на прокурора, чрез които същия да ги е
мотивирал да депозират невярна информация в поисканите от тях обяснения на ДП,
а единствено, че поискал от нея „да даде показания“/за Р./, за да не бъде
задържана и „че целяла да получи по-лека
МН“/за К./, както и обстоятелството, че никоя от тях двете не отрече изрично и категорично
достоверността на прочетените им,по съответния процесуален ред обяснения от ДП,като
за една част от тази информация я/достоверността/ потвърдиха, за друга част
изразиха колеблива позиция, позовавайки се на изтекъл период от време, а за
трета част отказаха да изразят становище за достоверността й. Поради горните
съображения съдът кредитира и обясненията на подсъдимите Р. и К., дадени от тях
на ДП пред разследващ орган и приобщени по реда на чл.279,ал.2 НПК, като отчита
тяхното съответствие помежду им и с другия доказателствен материал, съдържащ се
в изготвените ВДС, в показанията на разпитаните свидетели, в иззетите ВД и в
приложените писмени доказателства, както и обстоятелството, че никоя от
подсъдимите Р. и К. не отрече пред съда достоверността на информацията,
съдържаща се в тези техни обяснения от ДП, като подс.К. дори я потвърди, макар
и с уговорка- „общо взето“. Съдът приема, че съставените от разследващия орган,
протоколи за разпити на обвиняемите /подсъдимите/ Р. и К. от ДП представляват
годни доказателствени средства, тъй като са спазени изискванията на чл.128-130 НПК при тяхното съставяне,били са подписани от всички участници и поради това, съобразно чл.131 НПК, се явяват носители на достоверна информация за
лицата, които са участвали при тези процесуални действия, за реда на тяхното
извършване и за събраните при тези разпити на обвиняеми доказателства. Извършените
от разследващите органи на ДП разпити на подс.К., в качеството й на обвиняема, са
били осъществени при съблюдаване изискванията на чл.138 НПК и в присъствието на
упълномощен от нея защитник. Тези обстоятелства се установяват от съдържанието
на протоколите за тези действия по разследването, както и от обясненията на
подс.К., дадени в хода на съдебното следствие, след прочитане на тези й
обяснения от ДП. В обясненията си пред съда, в хода на съдебното следствие ,
подс.Р. депозира твърдения за начин на протичане на разпитите й, като
обвиняема, пред разследващия орган на ДП, сочещи на процесуална
недобросъвестност на разследващия полицай при тяхното извършване, респ.при
съставяне на съответните протоколи за това, както и за това,че упълномощения от
нея защитник, при някои от разпитите е напускал кабинета на разследващия
полицай, където се провеждал разпита, преди неговия край, поради свои служебни
ангажименти. По инициатива на защитата, още преди депозиране на такива
обяснения от страна на подс.Р., по делото бяха изискани и приложени заверени
копия на протоколи от проведените съдебни заседания по НОХД № ***/13г.,на
23.10.2013г.за времето от 10,40ч. до 10,50ч., и по НОХД № **/14г., на
09.04.2014г.за времето от 09,50ч. до 10,00ч., и двете съдебни производства по
описа на РС-гр.С.З., както и заверени копия от книгата за пропусквателния режим
в сградата на ОДМВР-гр.С.З., за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2014г., в
който период са били провеждани разпитите на Р., в качеството й на обвиняема,
от разследващия полицай. От заверените съдебни протоколи по горните съдебни
производства се установява обстоятелството, че адвокат К.В.- упълномощен
защитник на обвиняемата Р., е взел участие в проведените на 23.10.2013г. и на
09.04.2014г. съдебни заседания, във времевите периоди, посочени в самите
протоколи. В протоколите за разпит на обвиняемата Р., проведени на 23.10.2013г.
и 09.04.2014г., е посочено време на тяхното извършване от 09,30ч.до 14,52ч., на
23.10.2013г., и от 10,00ч. до 11,51ч., на 09.04.2014г., както и присъствието на
адв.К.В., в качеството му на защитник на Р.. Наред с това от заверените копия
от книгата за пропусквателния режим в сградата на ОДМВР-гр.С.З., както и от
придружаващата я справка/т.3,л.1195 от съд.пр-во/ се установява
обстоятелството, че в тази книга не е отбелязано влизане на адв.К.В. за целия
посочен период, както и за никоя от датите, на които са провеждани разпити на
обв.Р.. Наред с това в посочената книга, както в изисканите от съда копия, така
и в тези представени от прокурора в съдебно заседание, липсва отбелязване и за
пребиваване на Р. в сградата на 26.09.2013г., на която дата е бил извършен нейн
разпит от разследващия полицай. От същите тези копия се установява и това, че не
е отразено влизане в сградата на адв.Т. С., на 29.04.2014г., на която дата е
бил извършен разпит на обв.К. и в съответния протокол е отразено неговото
присъствие, в качеството му на нейн защитник. Наред с тези пропуски, от
предоставените копия от тази книга , се установява и обстоятелството, че при
отбелязване на посетителите в сградата, не са попълвани коректно или изцяло и
необходимите данни за тяхното пребиваване там. Така във водения регистър има
отбелязани множество лица, посетили сградата, като липсва отбелязване за
времето на тяхното пребиваване там, или изцяло, без посочване на час на влизане
и излизане, както това е направено за подс.К. за дата 29.04.2014г./т.4,л.1297
от съд.пр-во/, или очевидно погрешни отбелязвания, както това е направено за
подс.Р., за дата 01.10.2013г., където е отразена с фамилия „А.“ и правилния й
единен граждански номер/т.4,л.1246 от съд.пр-во/ и за дата 09.04.2014г., с
посочен час за влизане „10“ и за
излизане „05“/т.4,л.1292 и т.3,л.1219 от съд.пр-во/. Последната информация е
била интерпретирана от директора на ОДМВР-гр.С.З. в изпратената от него справка
до съда/т.3,л.1195 от съд.пр-во/, като „10,00ч.-15,00ч.“. Така установената
некоректност при попълване съдържанието на тази „пропусквателна“ книга, както и
обясненията на подсъдимите Р. и К., дадени в хода на съдебното следствие, в които
те независимо една от друга сочат, че такива разпити на ДП са били действително
проведени и че на тези разпити са присъствали техните защитници, като подс.Р.
сочи единствено това, че нейния защитник на няколко пъти е „излизал по време на
тези разпити“, като „това не ги е спирало, а те са си продължавали“, но не изнА.твърдения
за започнали или проведени изцяло, в отсъствието на нейния защитник разпити, мотивира
съда да приеме, че несъответствието между информацията, съдържаща се в книгата
за пропусквателния режим/където влизането на адвокатите в сградата не е било
отбелязано/ и в протоколите за разпит на обвиняемите Р. и К., където тяхното/на
адвокатите/ присъствие е било отразено, се дължи на недобросъвестността на
полицейските служители, имащи задължението да попълват данните в тази книга,поради
което същото /несъответствието/ не е от характер да опровергае достоверността
на отразените в съответните протоколи за разпити на обвиняеми обстоятелства,
касаещи присъствието на техните защитници при извършването на тези действия по
разследването. Отразеното в съответните протоколи за разпит присъствие на адв.К.В.
при проведените на 23.10.2013г. и на 09.04.2014г. разпити на обвиняемата Р., не
се опровергава категорично и от приложените по делото копия от съдебни
заседания по горепосочените съдебни производства на РС-гр.С.З., от чието
съдържание се установява известно съвпадение във времето на тяхното/на
разпитите на обвиняем и на съдебните заседания/ започване,респ.извършване, а
поставя под съмнение единствено прецизността на разследващия орган при
отразяване на времето/начален и краен час/ на това действие по разследването.
Това е така, тъй като от една страна самото извършване на тези действия по
разследването не се отрича от подс.Р., а както бе отбелязано по-горе дори не се
твърди от нея, тези конкретни или които да било други нейни разпити, като
обвиняема, да са започвали без нейния
упълномощен защитник, а от друга страна такова непрецизно посочване на времето
на извършване на действието може да бъде установено и в протоколите за разпит
на обв.Р., извършени на други дата. Така в протокол за разпит на обв.Р., от
04.04.2014г. е посочен начален час „09,36ч.“ и краен час „11,29ч.“; в протокол
за разпит на обв.Р., от 08.04.2014г. е посочен отново за начален час „09,36ч.“
и краен час „11,51ч.“, в протокол за разпит на обв.Р., от 09.04.2014г. е
посочен за начален час „10,00ч.“ и отново за краен час „11,51ч.“ и в протокол
за разпит на обв.Р., от 10.04.2014г. е посочен отново за начален час „10,00ч.“
и за краен час „15,00ч.“. Това пълно/до минута/ съвпадение в посочени за начален
и/или краен момент на тези три последователно проведени разпити на обв.Р. аргументира извод за използване на съставени при
предходни разпити на обв.Р. протоколи, в определени негови части /на първата му
страница, съдържаща самоличността на обвиняемата и други повтаряеми се данни за
самото ДП, както и повтарящи се изявления на разсл.полицай и обвиняемата/ от органа
на ДП при провеждане на всеки следващ разпит,възползвайки се от съответните
функции на компютъра, като добавя единствено съответни нови обстоятелства в
съставяния пореден протокол за извършваното процесуално действие.Този извод се
обосновава и от видимите поправки в някои от тези протоколи, направени след
отпечатването им на хартиен носител, в частта относно датата на провеждането
им/04.04.2014г. и 10.04.2014г./, както и в ръкописната добавка в протокола за
разпит от 10.04.2014г./на гърба на неговия лист 1/. Аргумент за такива технически
действия на същия разследващ орган, както и недостатъчната му прецизност, при
изготвяне на протоколите за разпит на обвиняемите се открива и в обстоятелствата,
отразени в протоколите за разпит на обв.К., извършени на ДП на 13.02.2014г., на
14.02.2014г., на 17.04.2014г. и на 29.04.2014г.Така в протоколите от 13.02. и
14.02.2014г. е посочен един и също краен час „15,39ч.“, при различни начални
такива, а в протоколите за разпит от 14.02.2014г., от 17.02.2014г. и от
29.04.2014г. са отразени едни и същи изявления на обв.К., за упълномощени от
нея двама конкретни защитници, въпреки че на разпитите на 14 и 29.04.2014г. е
присъствал единствено адв.С., а при разпита й на 17.02.2014г. е присъствала
единствено адв.Й.,които са подписали съответните протоколи, като тези
обстоятелства не са били коректно отразени в съставените за това протоколи. Горните
обстоятелства мотивират извода,че всички тези непрецизни отбелязвания/най- вече
за времето на извършване на действието/ в съставените протоколи за разпити на
обвиняемите Р. и К. се дължат на технически грешки при изготвянето на
съответните протоколи,както и на пропуск за тяхната пълна и своевременна поправка,
а не на незаконосъобразни действия на разследващия орган, а и на упълномощени
от самите обвиняеми защитници-адвокати, при извършване на самото действие по
разследването и последващ опит за тяхното прикриване при съставяне на протокола
за това действие и подписването му от всички участници в него, включително и от
обвиняемите лица. Наред с това, така констатираните несъответствия във времето
на извършване на тези несъмнено проведени разпити, отразено в коментираните протоколи
за разпит, най-вече на обв.Р.,които се дължат на технически грешки, не
съставляват такова нарушение на процесуалните правила на чл.128-130 НПК, което
да прави съответния протокол негодно доказателствено средство, тъй като не
засягат онези елементи от неговото съдържание, които позволяват да бъдат
установени извършените действия по разследването, индивидуализирани по вид,
дата и място на извършване, реда на извършването им, участниците в тях и
техните изявления, събраните доказателства, както и подписите на участниците в
съответното действие върху съставения протокол, явяващи се задължителен елемент,
удостоверяващ съгласието на тези лица със съдържанието му. Поради това съдът наМ.,
че всеки от съставените от разследващ орган протоколи за извършените от него на
ДП разпити на обвиняемата Р., а и на обвиняемата К., представлява процесуално
годно доказателствено средство, обосноваващо тяхното извършване по съответния
процесуален ред, при съобразяване с изискванията на чл.138 НПК, и в
присъствието на защитник на обвиняемите. Последното, от своя страна, обосновава
наличието на процесуалните предпоставки за приложението на чл.279,ал.2;вр.ал.1,т.3
и 4 НПК и за прочитане в хода на съдебното следствие на дадените от подсъдимите
Р. и К., при тези разпити на ДП пред разследващ орган, обяснения. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимата Р., дадени от нея пред съдебния състав в
хода на съдебното следствие, в частта им, в която същата депозира твърдения за
участието и на св.М.Т. при провеждане на разпитите й ,в качеството на обвиняема
на ДП, както и за съвместни действия на св.Т. и разследващия полицай, при които
последните са „диктували“ обясненията й,като са гледали видеозаписи и слушали
звукозаписи от ВДС, „пишели си в протоколите“, а Р. единствено ги е подписвала,
поради „цялостната си паника и притеснение“ и „мислейки си, че по този начин ще
облекчи положението си“. В тази им част обясненията на подс.Р. не се подкрепят
от други доказателства, като наред с това се опровергават от показанията на св.М.Т.,
депозирани от нея при повторния й разпит в хода на съдебното следствие. Освен
това обсъжданите множество разпити на подс.Р., в качеството й на обвиняема са
били извършени от разследващия орган в периода от 26.09.2013г. до 22.04.2014г.,т.е.
в значителен период след първоначалното задържане на Р. и в присъствието на упълномощен
от нея защитник, при които разпити подс.Р. не само е подкрепила по същество
вече дадените от нея, преди това пред съдия и пред прокурор обяснения, но и е
допълнила и конкретизирала същите с твърдения за обстоятелства, включително и
за такива, които не са били известни на разследващите органи, тъй като не са
били обективирани в други доказателствени източници /ВДС, показания на
свидетели, ВД и писмени доказателства/ към датата на конкретните разпити на Р.,
поради което разследващите органи са били в обективна невъзможност да извършат
твърдяната от Р. „диктовка“ на нейните обяснения. Такива част от обясненията на
Р., като обвиняема пред разследващия орган, се явяват твърденията й за
провеждани конкретни разговори между нея и другите три подсъдими, проведени в
период преди началото на експлоатиране на СРС по делото,твърденията й за нейни
конкретни действия по повод комуникацията и предаването на парични суми на
другите подсъдими, осъществени от нея извън кабинета й, респ. извън обхвата на
техническите средства, използвани при СРС по делото, твърденията й относно мотивите,
причините и насочеността на конкретни нейни действия, представляващи жестове,
мимики или едносрични думи отправени от или спрямо другите подсъдими или свидетели,
твърденията й, представляващи оценка на осъществяваната от подсъдимите
съвместна престъпна дейност, изразяващи съжаление за собственото си участие в
тази дейност, в която се била увлякла, както и коректно отразените й твърдения за
липса на спомени относно имена на хора и размери на получени,респ.предадени
суми. Макар и косвено твърденията на подс.Р. за такива незаконосъобразни
действия /диктовка/ на разследващия полицай спрямо нея при провеждане на
нейните разпити, се опровергават и от обясненията на подс.К. в хода на
съдебното следствие, при които последната описва начина на провеждане на
нейните разпити на ДП, извършени в същия период от време и от същия разследващ
полицай,разпитвал и Р., като подс.К. твърди, че не са й оказвани натиск и
въздействие от разследващите, а е „гледала филмче“/ВДС/ и след това е трябвало
да „обясни“ видяното.
Депозираните от подсъдимата Т. в хода на
съдебното следствие обяснения, както и обясненията на подс.Ж., дадени от нея на
ДП, пред разследващ орган и приобщени към материалите на съдебното производство
по реда на чл.279,ал.2;вр.ал.1,т.4 НПК не представляват източник на
доказателствена информация, тъй като не съдържат твърдения за конкретни факти и
обстоятелства, които могат да бъдат анализирани и съпоставени с други
доказателствени материали за установяване на тяхната
достоверност,респ.недостоверност, а по съществото си представляват упражняване
на процесуалната им възможност да изразят становището си относно отправените им
обвинения, като всяка от тях общо и неконкретизирано отрича своята
съпричастност към престъпната дейност, предмет на наказателното производство. Само
за пълнота следва да бъде посочено, че тези немногословни и общи твърдения на
подсъдимите Т. и Ж. се опровергават от другите доказателства по делото,
закрепени в посочените по-горе обяснения на подсъдимите Р. и К., в показанията
на посочените свидетели и от съдържанието на ВДС.
Показанията
на разпитаните в хода на ДП и в хода на съдебното следствие свидетели З.А., Х.К.,
И.Х., Д.Г., Б.Щ., Е.К., М.Д., З.М.,Й.А., Х.И., С.И., С.С.,М.С. и Ю.А. не са
носители на релевантна за предмета на настоящото наказателно производство
доказателствена информация, която да е относима към инкриминираните действия на
подсъдимите лица или към процесуалната оценка на други доказателствени
източници, поради което и техния подробен доказателствен анализ се явява
безпредметен. Единствено за пълнота следва да бъде посочено, че твърденията на
тези свидетели, касаещи осъществени от тях контакти с подсъдимата Р. по повод
тяхното или на техни близки лица освидетелстване от ТЕЛК, при които контакти те
/свидетелите/ не са предавали на Р. парични суми или други неследващи й се
облаги, не се опровергават от другите доказателства по делото, поради което
съдът цени тези им твърдения като достоверни. Съдът наМ., че същите такива твърдения
на свидетелката А.А., депозирани от нея в показанията й в хода на съдебното
следствие и в които отрича да е предавала парична сума на подс.Р. по повод
освидетелстването на дъщеря й от ТЕЛК, са недостоверни и кредитира с доверието
си показанията на св.А., дадени от нея на ДП и приобщени към съдебното
производство по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК, в които изнА.информация за
дадена от нея конкретна парична сума на Р. във връзка с освидетелстването на
детето „Нора“, тъй като именно тези показания на св.А. са в съответствие и се
подкрепят от обясненията на подсъдимата Р. и от ВДС. Съдът не кредитира
дадените от свидетеля Ф.С. показания пред съдебния състав, в които същия отрича
да е предоставял парична сума за подс.Р. и състава на ТЕЛК по повод неговото
освидетелстване, като дава доверие на показанията на св.С. дадени от него на ДП
и приобщени по делото по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК, в които изнася
твърдения за дадените от него, с посредничеството на св.В.А., на подс.Р. пари,
като отчита обстоятелството, че именно тези му твърдения се подкрепят
категорично от показанията на св.В. А., от обясненията на подс.Р. и от
приобщените ВДС. Съдът наМ.за недостоверни твърденията на св.Елена И.,
направени от нея при депозиране на показанията й пред съдебния състав, в които
същата отрича да е предоставяла парична сума на подс.Р. „за почерпка“ по повод освидетелстването
на дъщеря й, като дава доверие на показанията на св.Елена И., дадени от нея на
ДП и приобщени по делото по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК, в които изнася
твърдения за дадени от нея на подс.Р. пари, като отчита обстоятелството, че
именно тези нейни твърдения се подкрепят изцяло от обясненията на подс.Р. и от
приобщените ВДС. Съдът не се доверява на показанията на свидетелката Ф.А.,
дадени от нея на ДП и в хода на съдебното следствие, в които същата отрича да е
давала на подс.Р. пари „за почерпка“ във връзка с нейното освидетелстване от
ТЕЛК, тъй като тези твърдения на свидетелката Фатче А. се опровергават
категорично от обясненията на подсъдимата Р. и от приобщените по делото ВДС, от
които се установява обстоятелството за предадена от свидетелката Ф.А. на подс.Р. конкретна парична сума по повод
предстоящия й преглед от ТЕЛК,**състав. Съдът не се доверява и на показанията
на свидетелката З.М., дадени от нея на ДП и в хода на съдебното следствие, в
които същата отрича да е давала на подс.Р. пари „за почерпка“ във връзка с
освидетелстване от ТЕЛК на сина й, на 07.06.2013г., тъй като тези твърдения на
свидетелката З.М. се опровергават категорично от обясненията на подсъдимата Р.
и от приобщените по делото ВДС, от които се установява обстоятелството за
предадена от свидетелката З.М. на подс.Р. конкретна парична сума по повод
предстоящия преглед от ТЕЛК,**състав на
детето й „С.“. Съдът цени като
достоверни показанията на свидетелката Й.А., в които същата описва
организацията на работния процес в ТЕЛК, **състав, своето инцидентно и по
заместване участие в състава на комисията през инкриминирания период,
получаването на парична сума „за почерпка“ от подс.Р. във връзка с участието си
в тази комисия, действията на освидетелствани лица ,на подс.Р. и на членове на
комисията за предоставяне, респ.получаване на парични суми и други вещи във
връзка с извършваната от ТЕЛК дейност и за „почерпка“ или „от благодарност“,
като отчита тяхното /на показанията/ съответствие с други доказателства,
закрепени в обясненията на подсъдимите Р. и К., в приобщените ВДС и писмени
доказателства/експертните решения, подписани и от свидетелката/. Наред с това
показанията на св.Й.А., в която същата твърди, че не е възприемала лично
получаването на такива пари от Р. в кабинета й, както и че не е виждала или
чувала подс.Р. да казва с думи или жестове
на членове на комисията за необходимост от „специално“ отношение към
някое медицинско досие, не са от характер да опровергаят обясненията на подс.Р.
в тази им част. Това е така, тъй като от една страна участието на свидетелката
в състава на комисията е било инцидентно, а от друга страна от обясненията на
подс.Р., от показанията на разпитаните свидетели и от ВДС се установява, че
„скритото“ от трети лица предаване,респ.получаване на парите „за почерпка“ в
кабинета на Р. обяснимо е било нарочно търсен ефект, както е била търсена и
конфеденциалността при комуникацията между подс.Р. и всяка от другите три
подсъдими по този повод. Съдът кредитира показанията на свидетеля Е.К., дадени
от него в хода на съдебното следствие, както и тези депозирани от него на ДП,
по реда на чл.223 НПК, в които същия описва своите действия по създаване на
неистински документи /епикризи/, своите отношения с посочени от него конкретни лица
по този повод, както и относно характера и съдържанието на взаимоотношенията на
подс.Р. с тези конкретно посочени лица, които твърди да е възприел при
разговорите си с тези лица. За да погледне с доверие на тези показания съдът
съобрази, от една страна обстоятелството, че с тях св.К. сам се уличава в
осъществяване на общественоопасни деяния, а от друга страна тези твърдения на
свидетеля, най-вече тези за отношенията между Р. и лицата „Х.“, „К.“ и „В.“, се
подкрепят в значителна степен и от обясненията на подс.Р., от показанията на
св.В.А. и от приобщените ВДС,
включително и тези от тях обективиращи провежданите от подс.Р. телефонни
разговори с „Х.“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.А.,
В.А., З.С., Б.Н., М.А., Е.Ж., А. А., М.В., П.Ж., Г.А., Б.А., С.И., З.А., В.К., Б.К.,
М.А., А.С., С.С., Б.Ф.,*** А., А.А. и О.И.,
депозирани от тях в хода на съдебното
следствие, както и тези депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по
реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, в които всеки от свидетелите сочи за свои единични
или неколкократни/св.С. А. и св.В.А./ контакти с подс.Р. по повод
освидетелстването на тях самите, на техни близки или познати от ТЕЛК,**състав,
за предаваните от свидетелите на подс.Р.
различни парични суми или други вещи/плодове, бонбони, дрехи, пръстен/
при тези срещи,за начина на предаването на тези вещи, за съдържанието на
разговорите им с подс.Р. при предаването , респ. приемането на тези пари и вещи,при
които разговори свидетелите изразявали своите очаквания за определен резултат при
предстоящите прегледи на освидетелствани лица от състава на комисията,а подс.Р.
им разяснавала, че исканото от свидетелите експертно решение с конкретно
съдържание се издава от лекарите в състава на комисията, като им казвала,че тя
ще уведоми лекарите за очакванията на свидетелите и ще им предаде взетите „за
почерпка“пари, за връщане от страна на подс.Р. на вече получени пари и вещи на
свидетели/св.Г.А. и св.Б.А./, когато искания от тях резултат/експертно решение
с определен процент инвалидност/ не бил осигурен. Така депозираните свидетелски
показания са логични,последователни и еднопосочни, като същевременно посочените
гласни доказателства се подкрепят, а и допълват
от обясненията на подсъдимата Р. , от приобщените ВДС,от приобщените
писмени доказателства/експертни решения и медицински документи/. Съдът не
кредитира, като приема за недостоверни депозираните в хода на съдебното
следствие показания на свидетелите С.А., М. А., Б.Ф.,*** А. и А.А. в частта им, в която същите изнасят твърдения за
различно предназначение на даваните от тях пари и вещи на подс.Р., а именно „от
благодарност“ и „за здраве“, а не за осигуряването на очакван и искан от тях
благоприятен резултат от освидетелстването им/ или на техни близки/ от
експертната комисия,за различно време на предаването им- след получаване на
експертното решение и за различни/по-малки/ предадени суми, като отчита тяхното несъответствие с
обясненията на подс.Р. и с приобщените ВДС, отразяващи действителните им действия
и съдържание на разговорите им с подс.Р. при предаването на съответните суми и
вещи, а се доверява на показанията на посочените свидетели от ДП, приобщени по
съответния процесуален ред, тъй като именно тези им показания се подкрепят
категорично от посочените по –горе други доказателства.
Съдът се доверява на показанията на свидетелите
Е.О., Р.Р., С.И., Р.С.И., Н.А.М., М.М., Ф.К., Л.Р., А.И.А., К.С., А.М.С., Д.А.М.,
Ася В., Р.Г.И., З.К., А.С.А., О.Х., А.Х. и А.О., депозирани от тях пред
съдебния състав в хода на съдебното следствие, както и показанията им, дадени
на ДП пред разследващ орган и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, в които всеки от свидетелите последователно и конкретно описва своето
посещение в сградата на ТЕЛК,**състав в гр.С.З., осъществената от него среща с
подс.Р. в нейния кабинет, за предадените от тях на Р. конкретни парични суми, за начина на тяхното
предаване и предназначението им „за почерпка“ на комисията във връзка с
предстоящото освидетелстване на конкретни лица, за конкретните действия и
изявления на Р. при приемането на тези пари, за осъщественото освидетелстване
на свидетелите или на техните близки, за които е била предадена парична сума
„за почерпка“ на експертната комисия, за получените от тях експертни решения. Тези
показания на посочените свидетели са
логични, еднопосочни и непротиворечиви относно съществените факти и
обстоятелства, като именно тези показания на свидетелите са в съответствие и се
подкрепят от другите доказателства по делото, закрепени в обясненията на подс.Р.,
във ВДС, от писмените доказателства/експертни решения/, от иззетите ВД/пари,
бележки/, от показанията на други свидетели по делото, като наред с това взаимно
се допълват и конкретизират от тях, а и помежду си относно обстоятелствата,
касаещи времето на тези събития, конкретния размер на паричните суми,
конкретните действия и изявления на самите свидетели и на подс.Р. при осъществяване
на самото предаване на инкриминираните суми. Така кредитираните показания на
горните свидетели се подкрепят и допълват от показанията на други свидетели по
делото- показанията на св.Р.Р. от показанията на свидетелката Н.Р., показанията
на св.М.М. от тези на свидетелката Ана С., показанията на св.Л.Р. от
показанията на св.И.М., показанията на св.Д.М. от тези на свидетелите К.А. и М.М.,
показанията на св.Р.И. от тези на св.А.В.А., показанията на св.А.С.А. от
показанията на св.С.Ч., показанията на св.А.Х. от тези на св.Г.Р.. Всеки един
от свидетелите Н.Р., Ана С., И.М., А.В.А., С.Ч., Г.Р., К.А. и М.М. е придобил
непосредствени впечатления от действията на подс.Р. при конкретните й срещи с
горните свидетели в кабинета на подсъдимата, като е присъствал и участвал при
договорките между тях или при предаването на инкриминираните парични суми, които
обстоятелства еднопосочно се установяват освен от показанията на самите
свидетели,а така също и от обясненията на подс.Р. и от ВДС.Поради това/тяхната
съответност с другите доказателства/ съдът цени, като достоверни твърденията на
тези свидетели, направени от тях пред съда и пред разследващия орган на ДП, в
които посочват обстоятелства, при които подс.Р. е получавала от конкретни други
свидетели, конкретни парични суми за издаване на експертно решение с определено
съдържание на лица, чието освидетелстване от ТЕЛК,**състав предстои. От друга
страна депозираните от свидетелите М.М., К.А., А.В.А., К.С., И.М. и О.Х. в хода
на съдебното следствие показания,в които същите сочат на други /по-малки/ парични суми и на друга цел на
тяхното предаване на подс.Р. или отричат свое участие в конкретните уговорки с Р.
или при физическото предаване на инкриминираните вещи, категорично се
опровергават от обясненията на подс.Р. и от съдържанието на ВДС, обективиращи
предмета и целите на провежданите и записани, при експлоатацията на СРС, срещи
между всеки от тях и подс.Р., осъществени на инкриминираните дати в нейния
служебен кабинет, поради което съдът наМ. тези показания на посочените
свидетели за недостоверни и не ги кредитира.
Съдът приема за недостоверни показанията на
свидетелката В.М., дадени от нея в хода на съдебното следствие, както и тези,
депозирани от нея на ДП, пред разследващ орган и приобщени по реда на чл.281 НПК, в които същата отрича на инкриминираната дата да е давала на подс.Р.
парична сума „за почерпка“ по повод предстоящото освидетелстване на сина й М.
от ТЕЛК,03 състав.Тези твърдения на св.В.М. се опровергават категорично от
приобщените по делото ВДС, отразяващи записана със СРС среща между св.В.М. и
подс.Р., осъществена на 30.05.2013г. в служебния кабинет на последната, както и
от обясненията на подсъдимата Р.. Поради това съдът не кредитира показанията на свидетелката В.М. , като наМ.,
че същите са недостоверни и са били депозирани от нея единствено с цел да
предпази себе си , а и подсъдимите, от наказателно преследване.
Тук е мястото да бъде посочено, че съдът не
споделя становището на защитниците за допуснати
от разследващия орган съществени нарушения на процесуалните правила при
извършване на разпитите на свидетелите на ДП, които нарушения да правят
съставените за тези действия протоколи негодни доказателствени средства или
депозираните от свидетелите показания недопустими доказателства. Това е така,
тъй като протоколите за разпит на свидетелите на ДП са били съставени при
съблюдаване изискванията на чл.129 НПК и в тях са били отразени всички
обстоятелства, съобразно изискванията и на чл.139 и чл.237 НПК. Така коректно в
съответните протоколи е било отразено и присъствието на други лица, тогава
когато е бил провеждан разпит на неграмотен свидетел,както е отразено и
присъствието на педагог при разпита на св.Х.. Коректно в съставените протоколи
за разпит на свидетели е било отразено и обстоятелството, че свидетелите са
били запознати със своите права и задължения, вкл. и с възможността си по
чл.121,ал.1 НПК. Всички тези протоколи за разпит на свидетели са били подписани
от лицата, участвали в това действие, включително и от самите свидетели. Направените
от част от свидетелите твърдения при разпита им в хода на съдебното следствие,
че не си спомнят дали им е била разяснена възможността по чл.121 НПК, или че тя
не им е била разяснена, или че не са разбрали смисъла на тази своя възможност,
не са от характер да опровергаят отразеното в съдържанието на подписания от тях
протокол и извършено от разследващия орган изрично разясняване на тази
предоставена на свидетеля процесуална възможност да откаже да депозира
показания по конкретни въпроси,тъй като същите /твърденията/ не са подкрепени с
никакви други доказателства.Това е така и предвид обстоятелството, че при
извършване разпита на тези свидетели в хода на съдебното следствие, преди
началото на самите им показания,при направените от съдебния състав разяснения,
всеки от тях заяви пред съда, че е запознат с правата си на свидетел,
включително с възможността по чл.121 НПК, но неизменно проявяваха особен
интерес единствено към това да се възползват от правото си „на разноски“. Не може да бъде споделено и становището за
недопустимост за приобщаване показанията на св.З.М. от ДП, по реда на чл.281 НПК, предвид последващото нейно изявление, направено в последващ нейн разпит на
ДП, че се позовава на възможността си по чл.121,ал.1 НПК, тъй като при разпита
й в хода на съдебното следствие св.М. не се възползва от тази си възможност и
депозира показания пред съда. В този смисъл настоящия съдебен състав наМ., че допустимостта
за приложението на чл.281 НПК, в хипотезата на ал.1,т.1 и 2,пр.2, спрямо депозирани по съответния ред показания
на свидетел на ДП , следва да бъде преценявана единствено съобразно
процесуалната позиция ,относно чл.121, а и чл.119 НПК, на тази свидетел заета
от него в хода на съдебното следствие, а не в предходен момент.
Съдът отхвърля,като необосновани изразените от
защитниците подозрения, че показанията на свидетелите, дадени от тях на ДП и
приобщени по реда на чл.281 НПК, са им били внушени, подсказани или преиначени
от водещия разследването или от неустановени полицейски служители. Тези
твърдения на защитата, че свидетелските показания от ДП,приобщени и ценени,
като достоверни от съда, са били депозирани пред разследващите органи , след упражнен
спрямо тях/свидетелите/ недопустим натиск и че същите/показанията/ са били
манипулирани от полицейските служители,са лишени от основание, тъй като от една
страна липсват , каквито и да било доказателства за осъществени спрямо свидетелите
действия от такъв характер, а от друга страна именно тези,ценени от съда, техни
показания са в съответствие и се подкрепят изцяло от другите доказателства по
делото, обсъдени по-горе. Нещо повече, така изразеното становище на
защитниците, се опровергава категорично от показанията на свидетелите, дадени
от тях в хода на съдебното следствие и след прочитане на показанията им от ДП,
при които неизменно всеки от тях потвърди обстоятелството, че такъв разпит е
бил проведен, че отразените в съответните протоколи негови изявления/показания/
са били направени от него, че протоколите са били подписани от него, както и че
при провеждане на разпита спрямо него не е било упражнявано, каквото и да било
давление,още по-малко непозволено такова, от страна на полицейските служители,
насочени към това конкретния свидетел да бъде принуден да депозира показания
или да даде показания с конкретно посочено му съдържание, с които реално да
изнесе невярна информация. Освен това, всеки от тези свидетели потвърди пред
съдебния състав достоверността на прочетените им техни показания от ДП, относно
съществените за предмета на делото факти и обстоятелства, касаещи предаваните
от свидетелите пари на подс.Р. и за тяхното предназначение. Посочените от
защитниците,а и установени от съда при провеждане на разпитите в хода на
съдебното следствие, необразованост , ниска граматическа култура и известен ерудиционен
дефицит на част от разпитваните свидетели, не са от характер да разколебаят горния
извод на съдебния състав, тъй като не поставят под съмнение свидетелската
годност, на който и да е от разпитаните свидетели. Това е така и предвид
обстоятелството, че в хода на съдебното следствие при провеждане на техните
разпити , всеки от тези свидетели демонстрира и своя житейски опит, който му
позволява правилно и логично да оценява стойността и значението на парите, не
единствено като законно платежно средство, но и като инструмент за предизвикване
и получаване на по-благосклонно отношение от други членове на обществото,както
и за осигуряване на желано действие и специално отношение от страна на
длъжностни лица.
Кредитираните
гласни доказателства, закрепени в анализираните обяснения на подсъдимите Р. и К.
и в показанията на посочените свидетели съответстват и на писмените доказателства
по делото- изискани и приложени медицински досиета и експертни решения на
освидетелствани лица, трудови договори и длъжностни характеристики, обективиращи
факти, по които и самите страни не спорят и свързани с действията на посочените
лица по повод освидетелстването на различни лица от ТЕЛК,**състав, функциите и
задълженията, която всяка от подсъдимите е осъществявала при тази дейност, реда
и организацията за изпълнението на тези функции от конкретния състав на ТЕЛК,
конкретното участие на подсъдимите Т., К. и Ж. в състава на експертната комисия
и при издаване и подписване на съответните експертни решения.
Съдът цени, като годни доказателствени
средства протоколите за извършените претърсвания и изземвания от служебни помещения
на ТЕЛК,**състав в гр.С.З., ул.“**“, № 2, от жилища в гр.С.З.,ул.“**“,№ 12, ул.“**“,№ 81, ул.“**“, № 24; от лица- Д.Р., Н.Т., М.Ж., Н.К., Х.А.,
протоколите за оглед на иззети ВД и съставените
при тези действия фотоалбуми, отчитайки
тяхното извършване по процесуалния ред на чл.161-165 НПК, обосноваващи
обстоятелството, че на посочените дати, на посочените места и от посочените
лица са били иззети подробно описаните вещи- документи, мобилни телефони, пари, ръкописни бележки.
Съдът цени заключенията на извършените по
делото съдебно медицински експертизи,имащи за обект на изследване установяване по
писмени данни на здравословното състояние на лица, освидетелствани от ТЕЛК,**състав
и съпоставка за съответност на действителните им заболявания с тези отразени в
съответните издадени им експертни решения, съобразно медицинската документация
за конкретното лице, която е била представена пред експертната комисия,
отчитайки извършването на съответните изследвания от вещите лица по
процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещите лица в съответната
област и обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и обосновано на
поставените им въпроси, включително и на въпросите поставени им от страните и
съда, при разпита им в хода на съдебното следствие.
По делото в съответствие с разпоредбите на
ЗСРС и НПК, са били използвани специални разузнавателни средства и изготвени
веществени доказателствени средства и съответните протоколи за това процесуално
действие, като установената от съда законосъобразност при използването на този
процесуален способ за събиране на доказателства, го мотивират да приеме, че
същите са процесуално валидни и годни да обосноват фактическите положения,
изведени от съда въз основа и на другите доказателства по делото.
Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето на съответните ВДС всякога
представлява гаранция за достоверност на събраните с този способ данни,освен
при наличието на обосновано с доказателства съмнение за нерегламентирана намеса
в тях, която е променила тяхното съдържание. В конкретния случай по делото не
са налице доказателства, обосноваващи
отправянето на такова съмнение. На следващо място достоверността на
доказателствената информация, събрана чрез използването на СРС се потвърждава и
от кредитираните обяснения на подсъдимите Р. и К.,както и от кредитираните
показания на посочените по-горе свидетели, които сочат за провеждани между подсъдимите
лица, както и между подс.Р. и свидетелите разговори и лични срещи именно с
такова съдържание и цел, каквито са отразени и в контролираните със СРС такива
разговори и срещи, провеждани през
инкриминирания период в служебния кабинет на Р.. Така ВДС, изготвени в резултат
от прилагане на СРС спрямо подсъдимата Д.Р.,както и лицата Х.А. и Е.К. от една
страна обективно обосновават ангажираността на всяка от подсъдимите към продължителната
им съвместна дейност по приемане на неследващи им се парични суми от множество
различни лица по повод предстоящо освидетелстване на хора със здравословни
проблеми от ТЕЛК,**състав, към чиято/на комисията/ дейност всяка от подсъдимите
е била служебно обвързана и е осъществявала конкретни функции, а от друга
страна ВДС са в съответствие,подкрепят изцяло и допълват кредитираните и
конкретно посочени по-горе гласни доказателства. Не се установяват
претендираните от защитник на подс.Т. нарушения на ЗСРС и НПК при експлоатиране
на коментираните СРС. Установява се/от съответните искания/,че използване/продължение
на използването/ на СРС е било поискано от компетентен орган по чл.13,ал.1,т.1 ЗСРС, самите искания отговарят на изискванията на чл.14,ал.1 ЗСРС, като
коректно са били посочени установените към този момент факти и обстоятелства,
както и предполагаемото извършване на престъпления и по чл.301 НК. Съответните
разрешения/продължения/ са били дадени от компетентния /местно и родово/,съобразно
чл.15,ал.1 ЗСРС съдебен орган- председател на ОС-гр.С.З., а самите СРС са били
експлоатирани съобразно условията на тези разрешения/ срок,обекти,способи/. В
тази връзка обстоятелството, че в съответните искания е било посочено предполагаемото осъществяване и на
престъпления с различна правна квалификация, която не обосновава използването
на СРС, не прави исканията,а още по-малко дадените разрешения , незаконосъобразни,
тъй като посочените/квалифицирани/ цифрово в искането евентуални престъпления
не обвързват съдебния орган- председателя на съответния съд, и не го
освобождават от задължението сам и единствено въз основа на фактите и
обстоятелствата, съдържащи се в съответната преписка, да стигне до
самостоятелен извод за наличието на достатъчно данни за евентуално
престъпление, от категорията на посочените в чл.3,ал.1 ЗСРС такива, а в
конкретния случай такова престъпление/по чл.301 НК/ дори е било изрично
посочено в исканията. Изготвените ,въз основа на данните от тези СРС,
веществени доказателствени средства са били приобщени към материалите по
настоящото наказателно производство на основание чл.177,ал.3 НПК, чрез
издаването на съответните процесуални актове/постановления на СП/ от компетентния орган- прокурор при СП.
Установените от съда фактически положения го
мотивират да приеме, че подсъдимите Д.Р., М.Ж., Н.К. и Н.Т. със своите действия
са осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъпление по
чл.321,ал.3,т.2; вр. ал.2 НК , тъй като в периода от месец февруари 2013г. до 04.07.2013г.
в гр.С.З. всяка от подсъдимите Р., Ж., К. и Т. е участвала, наред и с другите
подсъдими, в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече
от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.301 НК,
за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години,
като групата е създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица.
За да бъде извършено престъплението по
чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно , поне три лица да се сговорят
/да постигнат съгласие помежду си/ за предприемане на съвместни и съгласувани
действия посредством, които да извършват поне две престъпления наказуеми с
„лишаване от свобода“ за повече от три
години. По съществото си това „сговаряне“ и съгласуване на бъдещите им
престъпни действия представлява форма на
предварителна престъпна дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно
престъпление с формален характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените
между дейците престъпления да са били извършени.Освен формално по своя характер
престъплението по чл.321 НК е и такова на продължително извършване /продължено
престъпление/ , при което създаденото престъпно състояние, увреждащо
обществените отношения, обект на защита съществува известен /обикновено
значителен/ период от време, и което състояние изчезва по отношение на всеки
конкретен деец, с което престъплението е
довършено, едва при преустановяване на неговото участие в групата, обективирано
под формата на оттегляне на даденото преди това съгласие за осъществяване на
съвместна престъпна дейност или при настъпване на обективна пречка, която
реално и трайно препятства възможността му да поддържа установените с другите
членове на групата престъпни взаимоотношения. Освен това, за да бъде осъществен
състав на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо съществуващото
престъпно сдружение да е с висока степен на организираност- да е структурирано
и трайно, между неговите членове да са създадени стабилни и устойчиви престъпни
взаимоотношения, като не е достатъчно единствено субектите на престъплението да
постигнат общо съгласие за предприемане на съвместни действия за извършване
дори и на повече от едно престъпление от определен вид , а е необходимо
наличието на известна, при това значителна, „трайност и устойчивост“ в
престъпните взаимоотношения между дейците, които са постигнали съгласие за
извършването на поне две самостоятелни престъпления, като изключва инцидентното
или самостоятелното уговаряне на лицата при подготовката или извършването , на което
и да е от „вторичните“ престъпления. Друга характеристика от обективната страна
на състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и на другите „престъпни сдружавания“, е
обстоятелството,че за извършване на престъплението е необходимо наличието на
поне три отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния, осъществени от поне три
отделни наказателно отговорни лица и насочени към постигане на една обща
престъпна цел.
Така в конкретния случай съдът наМ., че по
делото са събрани доказателства, които
му позволяват убедително да аргументира извод, че подсъдимите Р., Ж., К. и Т.,
са осъществили тези съставомерни еднопосочни деяния, чрез които същите са
постигнали инкриминираното съгласие да извършват престъпления по чл.301 НК, като съвместно и
организирано осъществяват дейност по получаване на имотни облаги/пари/,които не
им се следват от неограничен кръг от лица по повод упражняваната от тях/подсъдимите/
служебна дейност за освидетелстване на лица със здравословни проблеми по
съответния нормативно определен ред за установяване степента им на
нетрудоспособност,респ.на увреждане, чрез която дейност си набавят имотна
облага, като подсъдимите разпределят помежду си получените по този начин парични
средства. Това е така, тъй като всяка от подсъдимите Р., Ж., К. и Т., в периода
от месец февруари 2013г. до 04.07.2013г. е установила и поддържала в гр.С.З.
взаимоотношения с другите трима членове на сдружението, като е приела да
извършва съгласувана с тях и координирана
помежду им дейност, при която в процеса на изпълнение на служебните им
задължения, като председател,член или организатор на ТЕЛК да получават от
различни лица парични суми по повод освидетелстването на лица от комисията,
които пари не им се следват /не са им били дължими и тяхното приемане били
лишено от основание/, да разпределят така получените пари помежду си, с което
да си набавят противозаконно имотна облага, и се е
съгласила да насочи усилията си за
постигане на приетите и от нея общи престъпни цели. Установените между
членовете на тази организация взаимовръзки били дълготрайни, като били
изградени на основата на взаимно доверие между тях и се характеризирали със
стабилност , последователност и конфеденциалност , обусловени от необходимостта
за запазване в тайна на осъществяваната съвместна престъпна дейност, както и от
различните функции, които те изпълнявали в престъпното сдружение за дълги
периоди от време. В така съществуващото сдружение и с оглед неговото успешно , продължително
и безпроблемно/необезпокоявано/ функциониране, били обособени различни функции,
осъществявани от членовете на престъпната група, които функции били определени
и дори наложени от служебните правомощия, които всяка от подсъдимите
упражнявала в дейността на ТЕЛК,**състав. Съществена роля в това престъпно сдружение имала подс.Р., която, в качеството си на „организатор
на ТЕЛК“/секретар/ била ангажирана с осъществяване
на лични срещи с лицата, предоставящи паричните суми, с физическото приемане на
парите, с уточняване и уговаряне на конкретните суми,които получавала , на исканията
на тези лица,даващи парите, за конкретни действия по служба от експертната
комисия и на техните очаквания за конкретен резултат, отразен в издаваните
експертни решения. Подсъдимата Р. съхранявала тези финансови облаги, получени
от различните лица,уведомявала другите три подсъдими за получените неправомерно
суми и за очакваните от тях, в качеството им на длъжностни лица, „председател и
членове на ТЕЛК“ конкретни действия по служба при извършваното от комисията
освидетелстване на лица, като след постигане на исканите от лицата, дали
парите, конкретен резултат от дейността на експертната комисия, разпределяла
така събраните парични суми между членовете на престъпната група и предавала
обособени части от тях на всяка от другите три подсъдими. Наред с това подс.Р.
осъществявала и дейност по връщане на вече взети парични суми и други вещи на
лицата, от които ги е била приела, когато искания от това лице конкретен
резултат от служебните действия на експертната комисия не бил осигурен от
подсъдимите Т., К. и Ж., което връщане на получена неправомерна облага било
необходимо условие за предотвратяване
възможността от разгласяване на тази им престъпна дейност и за да
продължат необезпокоявано да осъществяват замислените и уговорени престъпления
по чл.301 НК. Подсъдимата Т. с оглед
нейните служебни задължения, като „председател на ТЕЛК“, била ангажирана с разпределението на
конкретните медицински досиета на лицата, чието освидетелстване предстояло и за
които били получени парични суми от Р., между нея и членовете на експертната
комисия, в чийто състав влизали и подсъдимите К. и Ж., като в тази връзка
осъществявала ежедневни и постоянни контакти с подс.Р., при които получавала от
последната информация за дадените суми, за освидетелстваните лица, за които са
били дадени парите, за очакваните и искани служебни действия и резултат от
експертната комисия, която информация при необходимост предавала и на
подсъдимите К. и Ж. по време на провеждане на заседанията на комисията, за да
бъде извършено съответното колективно действие по служба, което да доведе до
съответния резултат, поискан от лицето дало неследващата се облага. Подсъдимите К. и Ж., в качеството си на „членове
на ТЕЛК“ участвали наред и с подс.Т. в
заседанията на експертната комисия, която освидетелствала лицата, за които са
били дадени парични суми, като заедно и с подс.Т. осигурявали необходимото
мнозинство при вземане на решенията от комисия, за да бъде постигнат очаквания от
лицето дало парите резултат. Наред с това всяка от подсъдимите К. и Ж.
осъществявала лични и служебни контакти и с подс.Р., при които били инфорМ.ни
от последната за дадените пари „за почерпка“ и за освидетелстваните лица, за
които те са били дадени, като при необходимост и при неуспешна комуникация по
тези въпроси между членовете на престъпното сдружение се съгласявали да променят
вече изразеното по време на заседанието свое становище относно здравословното
състояние на дадено лице, преди постигнатото в комисията решение да бъде
оформено в писмен вид и подписано от състава на комисията и така да бъде
осигурен крайния резултат, за чието постигане били дадени пари „за почерпка“. Наред
с това, съобразно постигната предварително уговорка, всяка от подсъдимите Р., Т.,
К. и Ж. получавала периодично част от събраните от Р. „пари за почерпка“, които
били разпределени от последната.
Осъществяваните от всяка от подсъдимите служебни
функции в дейността на ТЕЛК,**състав наложило ролята на всяка от тях и в съществуващото
престъпно сдружение ,като определило и конкретните задачи ,които всеки от членовете на сдружението изпълнявало за
постигане на престъпните цели на тази група. Изпълнението на служебните им
задължения позволявало на всяка от подсъдимите Р., Т., К. и Ж. да поддържа
постоянен контакт с всяка от другите подсъдими, които контакти те използвали и за разрешаване на възникнали проблеми, както
и за обсъждане и вземане на решения , касаещи установения ред и създадения
механизъм за функциониране на престъпната им организация, както и за
отстраняване на съществуващи спънки или предотвратяване на опасност от
разкриване на извършваната от тях вторична престъпна дейност.
Уговорената между членовете на групата и
обективно осъществявана от тях за продължителен период от време престъпна
дейност се изразявала в приемане на неследващи се облаги/парични суми/ от множество
различни лица, за да бъдат издавани от съответните длъжностни лица ,при ТЕЛК,**състав/подсъдимите
Т., Ж. и К./, експертни решения с конкретно съдържание относно установените
степен на увреждане , респ.нетрудоспособност на освидетелствани лица. Така
установените обстоятелства сочат, че са налице обективните характеристики на
„организирана престъпна група“, съобразно законовите изисквания на чл.93,т.20 НК. Съществуващото сдружение е било съставено
от повече от три лица, които изградили помежду си трайни, стабилни и
устойчиви взаимоотношения, които изпълнили и с престъпно съдържание, имащо за
предмет осъществяването в страната на множество престъпления по чл.301 НК, за
които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за повече от три години, в което сдружение участвали и длъжностни лица
от състава на ТЕЛК и то/сдружението/ преследвало користна цел- набавянето на
имотна облага. Престъпното сдружение е било структурирано, без изявен
ръководител и с установени функции на неговите членове , като осъществявало
престъпната си дейност за продължителен период от време- през инкриминирания
период от м.02.2013г. до 04.07.2013г. /когато подсъдимите са били задържани от
органите на ДП/, и на територията на
Република България- в гр.С.З., където извършвала своята дейност ТЕЛК,**състав и
където подсъдимите изпълнявали служебните си задължения, като наред и във
връзка с тях приемали неследващите им се облаги.
От субективна страна всяка от подсъдимите Р., Т., К. и
Ж. е извършила гореописаното деяние при
форма на вина пряк умисъл – всяка от подсъдимите е съзнавала, че със своите действия установява и поддържа отношения с другите
три подсъдими, които отношения са изпълнени с противоправно съдържание,
съзнавала е това, че участва в сдружение и с тези други лица и реално допринася
с действията си за неговото продължително престъпно функциониране, което нарушава
установения в страната ред и общественото спокойствие , като пряко е целяла настъпването на този престъпен резултат.Наред с това всяка от
подсъдимите е съзнавала и обстоятелството, че престъпната група, в която
участва цели осъществяване на престъпна дейност , свързана със създаване на
условия за приемане на неследващи им се, съобразно длъжностното им качество
облаги,при и във връзка с осъществяваните от тях служебни задължения, чрез която дейност си набавят имотна облага и се е съгласила с
тези цели.
За пълнота съдът намира за
необходимо да отговори на направените от страна на защитата възражения относно
правната природа и необходимата фактическата обезпеченост на съставомерните
обстоятелства от състава на престъплението по чл.321,ал.1-3 НК и на „организирана
престъпна група“ по смисъла на чл.93,т.20 НК. За да бъде налице „ОПГ“ е
необходимо, а и достатъчно наличието на стабилни връзки и трайни отношения
между поне три наказателно отговорни лица, които взаимоотношения имат за
предмет уговорени и съгласувани от субектите бъдещи техни действия за
координирано съвместно осъществяване на поне две престъпни деяния от определен
вид, наказуеми с „лишаване от свобода“ за определен срок/над три години/.
„Структурираността“ на сдружението представлява именно наличието на точно
такива „трайни“ и „устойчиви“ връзки между субектите, като дори не е необходимо
дейците да са разпределили своите роли в бъдещите престъпни действия, уговорени
между тях, както и да са установили отношения на „власт и подчинение“ помежду
си. Не е необходимо и взаимоотношенията между субектите да са продължителни, а
е достатъчно те да са „здрави“ и „устойчиви“ така, че да не се прекъсват,
респ.да е необходимо да бъдат подновявани, след извършване на всяко от уговорените
„вторични“ престъпления. В конкретният случай между подсъдимите Р., Т., К. и Ж.
са налице именно такива устойчиви и трайни връзки и отношения, които освен това
са и със значителна продължителност, изградени в резултат на дългогодишните
съвместни трудови функции и служебни задължения, осъществявани от подсъдимите
лица в дейността на ТЕЛК,**състав. Съвместното осъществяване на тези нормативно
установени служебни задължения,които са в различен обем за всяко от подсъдимите
лица, както и съблюдаване на нормативните изисквания за дейността на ТЕЛК, от
една страна са наложили създаване на съответна организация /установяване на
практически правила за действие/ на служителите към експертната комисия, а от
друга страна са предопределили и конкретните роли, които всяка от подсъдимите е могла и е приела да осъществява в
уговорената между тях бъдеща престъпна дейност. Без значение за
съставомерността на деянието/участие в ОПГ/ са обстоятелствата, касаещи времето
, начина и основанието за установяване, изграждане и поддържане на самите организационни
, трудови и служебни връзки и отношения между подсъдимите лица. От значение за тази
съставомерност са единствено обстоятелствата, касаещи времето, мястото и начина
на „изпълване“/“допълване“/ на вече изградени и съществуващи,дори и на легално
основание, взаимоотношения между дейците и със съответното престъпно съдържание.
Така, в настоящия случай, именно тези обстоятелства са били предмет на
изясняване в рамките на наказателното производство ,въз основа на конкретни
доказателства, посочени по-горе и закрепени в обясненията на подсъдимите Р. и К.,
в показанията на разпитаните свидетели, в приобщените ВДС , ВД и писмени
доказателства. При съвкупния анализ на тези доказателства по несъмнен начин се
установява периода/ от м.02.2013г. до 04.07.2013г./ ,през който вече
изградените и трайно установени взаимоотношения между подсъдимите са били
използвани от тях и за започване и извършване на съгласувана престъпна дейност/по
чл.301 НК/, като всяка от тях се е съгласила да приема неследващи й
се,съобразно служебното й качество,облаги по повод своята служебна дейност , установява
се мястото им на действие /гр.С.З., служебните помещения на ТЕЛК, **състав/,
установява се също така и начина, по който това е било направено- чрез
първоначалните активни действия на подс.Р.,която получила най-напред съгласието
на подс.Т., а след това и на подсъдимите К. и Ж.,да започнат съвместно да
приемат и разпределят помежду си дадените пари „за почерпка“ по повод освидетелстването
на различни лица от експертната комисия, а в последствие това съгласие било потвърдено
от всяка от подсъдимите,чрез последователни и еднопосочни действия, с които поддържали това престъпно състояние през целия
инкриминиран период. За да бъде осъществен състав на престъпление по
чл.321,ал.2 НК/участие в ОПГ/ не е необходимо да бъдат установявани лица, които
са образували и/или ръководили такава организация.От една страна това е така,
тъй като престъплението по чл.321,ал.2 НК представлява самостоятелно
престъпление, отделно от престъплението по чл.321,ал.1 НК, а от друга страна за
да бъде налице ОПГ, съгласно чл.93,т.20 НК, не е необходимо тя да има развита
структура, още по-малко тя да е йерархически изградена. ОПГ съществува и
тогава, когато взаимоотношенията между нейните членове са равнопоставени,тъй
като са били изградени и поддържани с
общите им усилия, а конкретното участие на всеки от тях в съгласуваната бъдеща
престъпна дейност е било предопределено от други обстоятелства, поради което не
е необходимо да бъде извършвано нарочно разпределение в престъпните им роли и
някой от дейците да бъде натоварен с упражняване на контрол при тяхното
изпълнение. А в конкретния случай е именно така. Както неколкократно бе
посочено по-горе конкретното участие на всяка от подсъдимите в престъпното
сдружение и в уговорената задружна „вторична“ престъпна дейност било
определено, дори наложено от служебните им функции в дейността на ТЕЛК,**състав,
както и от характера на планираните „вторични“ престъпления, изискващи
задължителното участие и на длъжностни лица. Така подс.Р. осъществявала
непосредствените контакти с лицата, даващи облагите, получавала същите,
съхранявала ги и ги разпределяла между себе си и другите подсъдими, тъй като
тези лични срещи и контакти с лицата, при това в конфиденциална обстановка,
били част от служебните й задължения. Участието на подсъдимите Т., К. и Ж. в
тази съвместна престъпна дейност било предопределено веднъж от длъжностното им
качество, а втори път от нормативно установената необходимост всяко експертно
решение на ТЕЛК да бъде взето,респ.подписано от поне трима от членовете на
комисията, за да бъде то годно да осигури целения от лицата, даващи облагите
резултат. Наред с това участието на подс.Т. в тази престъпна дейност било
наложено и от обстоятелството, че като „председател на ТЕЛК“ същата
осъществявала и други служебни функции, свързани с разпределение на преписките
в комисията ,както и с упражняване на административен и дисциплинарен контрол
върху дейността и служителите в ТЕЛК,**състав, участията й в заседанията на
ТЕЛК били задължителни,като нейния „глас“ имал по-голяма „тежест“ при вземане
на експертните решения. Неоснователни са твърденията на защитата, че непровеждането
на постоянни,периодични, съвместни срещи между подсъдимите през инкриминирания
период, на които същите заедно и открито да обсъждат ,анализират и планират
своята „вторична“ престъпна дейност , опровергава извода за наличието на
организирано престъпно сдружение между тях. По-скоро е вярно обратното
твърдение, че осъществяване на такива срещи между дейците, на които планират и
подготвят отделните вторични престъпления, поставя под съмнение наличието на
ОПГ, тъй като сочи на отделна и самостоятелна подготовка при извършване на всяко
от тях, а не на предварително уговорена и съгласувана дейност по тяхното
извършване. В конкретният случай подсъдимите Р., Т., К. и Ж. са осъществявали продължителната
си съвместна престъпна дейност по приемане на неследващи им се облаги в
резултат на предварително постигнато между тях съгласие, по един и същ утвърден
механизъм и при неизменното конкретно участие на всяка от тях, като изграденото
между тях доверие /и професионално и лично/ било несъвместимо с упражняването
на взаимен контрол върху разпределението на придобитите от престъпната им
дейност облаги. Установената от обясненията на подсъдимите Р. и К., както и от
ВДС конспиративност в действията на подсъдимите, и най-вече на подс.Р., при
получаване, разпределение и предаване на другите подсъдими на взетите пари, при
които действия същите се стремят това да остане скрито от други хора, не
опровергава направения от съда извод за наличието на съгласуваност в задружната
им престъпна дейност. Тази „конспиративност“ при предаване на получените пари
от подс.Р. на всяка от другите три подсъдими, наМ. своето логично обяснение в характера
на осъществяваната престъпна дейност, в чиято „природа“ неизменно е включена и
значителна доза „конспиративност“, тъй като ОПГ представлява всъщност едно
„тайно общество“ и като такова налага изисквания за конспиративност на своите
членове, дори и в контактите между самите тях, а вторичните престъпления
„подкуп“ са били извършвани в служебните помещения на експертната комисия, в
които наред с подсъдимите постоянен и неограничен достъп са имали и други
служители, а и „външни“ лица, които биха могли да възприемат, при това
нееднократно, предаването на парични суми между едни и същи лица/подсъдимите/. Горното
обяснение на установената „конспиративност“ в действията на подсъдимите, както
и стремежа им да запазят своята задружна престъпна дейност в тайна така,че да
не бъдат разкрити от компетентните служби, наМ. своята доказателствена основа в
обясненията на подсъдимата Р. , в които същата сочи, че нееднократно е споделяла
тези свои опасения/да не се „разчуе“ и да не бъдат задържани от полицията/,
както с подс.Т., така и с подсъдимите К. и Ж. и че са обсъждали необходимостта от
преустановяване на престъпните си действия/по обясненията на подс.Р./, в
приобщените ВДС, отразяващи такива разговори и обсъждания между Р. и Т., както
и от ВДС, отразяващи телефонни разговори на Р. с други лица, на които същата
споделя притесненията си, както и намерението си да преустанови действията си
по вземане на пари за освидетелстване на лица. Този страх на подс.Р., от
разкриване, се обосновава и от показанията на св.М. А. пред съдебния състав, в
които същата посочва, че е получила указание от Р., да й предаде парите
„скрито“ ръка в ръка, макар двете да са били сами в кабинета на подс.Р., с
обяснение от последната, че се притеснява „да не ги видят през прозореца“. Твърденията
на защитата, че така установените „скрити“/ с жестове, мимики, едносрични думи/
начини на комуникация и на предаване на взетите пари от подс.Р. на всяка от
другите три подсъдими сочи на липса на знание /субективна страна/ у всяка от
подсъдимите Т., К. и Ж., за участието и на другите подсъдими, освен на подс.Р.,
в задружната престъпна дейност /ОПГ и „подкупи“/ се опровергава от обясненията
на подс.Р. и от ВДС, обосноваващи обстоятелството за проявявания от подс.Т.
интерес относно това дали Р. е предала „дяловете“ на другите подсъдими, както и
дали Р. е взела своя „дял“,от обясненията на подс.Р. , пред съдебния състав, в
които твърди, че понеже лекарките били в друга стая тя им казвала, че „този
човек е дал пари да се почерпим“, от цитираните по-горе твърдения в обясненията
на подс.Р. за споделените от нея с другите три подсъдими притеснения от
разобличаване, от обясненията на подс.К., обосноваващи обстоятелството, че
получавала информация за взетите пари „за почерпка“ и от подс.Т. в процеса на
работа на комисията.
Установените от съда фактически положения го мотивират
да приеме, че подсъдимите Д.Р., М.Ж., Н.К. и Н.Т. със своите действия са осъществили обективните и субективни признаци
на състава на престъпление по чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр. чл.20 ,ал.2 НК/за подс.Р.
вр. чл.20 , ал.4 НК/, тъй като в периода от 20.05. 2013г. до 04.07.2013г. в гр.С.З., в
служебните помещения, ползвани от ТЕЛК, ** състав към МБАЛ „***“АД, в условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие помежду си, подсъдимите М.Ж., Н.К. и Н.Т. като съизвършители
и в качеството им на длъжностни лица- подсъдимите Ж. и К. като „членове“,а подсъдимата Т. като „председател“ на ТЕЛК, ** състав при МБАЛ „***“АД-гр.С.З.,а подс.Д.Р. като помагач, приели от различни лица
облаги – парични суми в общ размер на 5047,79 лв. /пет хиляди четиридесет и
седем лева и седемдесет и девет стотинки/, които не им се следват, за да извършат действия по
служба- да издадат експертни решения на ТЕЛК, с които
на освидетелствуваното лице да бъде определена степен на увреждане или трайно
намалена работоспособност 50% или повече %, както следва:
На 20.05.2013г. приели
облага- сумата от 200лева, от С.Г.И..
На 20.05.2013г. приели
облага- сумата от 100лева, от Р.С.И..
На 22.05.2013г. приели облага-
сумата от 350лева, от Д.А.М..
На 22.05.2013г. приели
облага- сумата от 350лева, от А.М.С..
На 22.05.2013г. приели
облага- сумата от 350лева, от М.Д.М..
На 22.05.2013г. приели
облага- сумата от 400лева, от Н.А.М..
На 23.05.2013г. приели
облага- сумата от 100лева, от Ася С.В..
На 28.05.2013г. приели
облага- сумата от 100лева, от Ф.С.К..
На 28.05.2013г. приели облага-
сумата от 250лева, от А.М.О..
На 29.05.2013г. приели
облага- сумата от 300лева, от Р.Г.И..
На 30.05.2013г. приели
облага- сумата от 300лева, от К.О.С..
На 30.05.2013г. приели
облага- сумата от 300лева, от С.С.М..
На 30.05.2013г. приели
облага- сумата от 200лева, от Л.М.Р..
На 30.05.2013г. приели
облага- сумата от 200лева, от А.И.А..
На 30.05.2013г. приели
облага- сумата от 200лева, от В.М.М..
На 04.06.2013г. приели
облага- сумата от 100лева, от А.С.А..
На 04.06.2013г. приели
облага- сумата от 100лева, от З.М.К..
На 04.06.2013г. приели
облага- сумата от 200лева, от Р.Р.Р..
На 04.06.2013г. приели
облага- сумата от 200лева, от Е.Р.О..
На 04.07.2013г. приели
облага- сумата от 200лева и сумата от 50 евро/на стойност 97,79лв./, от О.А.Х..
На 04.07.2013г. приели
облага- сумата от 300лева, от А.М.С..
На 04.07.2013г. приели
облага- сумата от 150лева, от А.М.Х..
Това е така, тъй като преди инкриминирания
период подсъдимите Т., Ж. и К. са били назначени по съответния законоустановен ред
и въз основа на съответни трудови договори и през целия този период реално са
упражнявали нормативно определените и подробно описани във връчените им длъжностни
характеристики правомощия на „член на ТЕЛК“-за К. и Ж., и на „председател на
ТЕЛК“-за Т., в създадената, на основание Закона за здравето и Правилник за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи и функционираща към МБАЛ „***“
АД в гр.С.З., териториална експертна
лекарска комисия- ТЕЛК,**състав. ТЕЛК е административен орган ,създаден с
властнически акт на орган на изпълнителната власт/директор на РЦЗ/РЗИ/, и е включен в изградената от държавата и строго
регламентирана система от органи, осъществяващи публични функции в областта на
медицинската експертиза, на които е възложено установяване и оценяване на
степента на увреждания, респ.неработоспособност на неограничен кръг от лица.
Дейността на ТЕЛК при осъществяване на тези си функции е правно регламентирана
и по съществото си не е лечебна, а експертна ,като включва правомощия за издаване на актове
с правно значение/експертни решения/,които пораждат, изменят или прекратяват
правоотношения между освидетелстваните лица и държавата, които правоотношения имат
за предмет и разходването на публични /от държавния бюджет/ средства за
подпомагане и интегриране на лица с увреждания, като издаваните от ТЕЛК
актове/решения/ подлежат на обжалване по административен ред. Посочените
обстоятелства аргументират извода, че дейността на ТЕЛК е публична по своя
характер, упражнявана в държавно организирана и правно регламентирана структура
от органи, на която е възложено осъществяване на държавната политика в областта
на медицинската експертиза и която е свързана с разходването на публични
средства.Това от своя страна мотивира извода,че ТЕЛК представлява „държавно
учреждение“, в което учреждение на подсъдимите Т., К. и Ж. са били възложени и
те реално са осъществявали горепосочените публични функции, които съобразно
своя обем, характер и правни последици, не представляват единствено дейност по
материално изпълнение. Последното сочи, че всяка от подсъдимите Т., К. и Ж.,
през инкриминирания период , е изпълнявала „служба в държавно учреждение“ и
съобразно разпоредбата на чл.93,т.1,б.А НК е имала качеството на длъжностно
лице и в този смисъл всяка една от тях се явява годен „особен“
субект, като извършител,респ.съизвършител, на престъпление по чл.301 НК. През същия този инкриминиран
период подс.Р., по силата на подписан от нея трудов договор, е изпълнявала
длъжността „организатор на ТЕЛК“ при ТЕЛК,**състав, като от връчената й
длъжностна характеристика ,очертаваща служебните
й задължения, се установява, че същите представляват единствено дейност на
материално изпълнение, тъй като нейните правомощия били сведени до приемане и описване
на постъпващи в комисията медицински досиета, изпращане на писма, компютърна и
машинописна обработка на издаваните от комисията документи и експертни решения,
изготвяне на справки и предоставяне на информация на подлежащите на
освидетелстване лица относно пълнотата на предоставяната от тях медицинска
документация и дата за явяване на преглед пред комисията, приемане на
необходимите документи от тези лица. В този смисъл, през инкриминирания период,
подсъдимата Р. не е имала качеството на длъжностно лице, по смисъла на
чл.93,т.1 НК.
На следващо място беспорно се установява от
доказателствата по делото, че на горепосочените инкриминирани дати, в
служебните помещения на ТЕЛК,**състав в гр.С.З., подсъдимата Р., в качеството
си на „организатор на ТЕЛК“/секретар на комисията/ получила конкретните облаги/парични суми/ от
посочените лица, като поемала ангажимент да уведоми „лекарите от комисията“ за
очакванията на лицата за издаване на експертни решения на ТЕЛК с определено
съдържание, както и да им предаде получените от свидетелите пари, като им
разяснявала/на свидетелите/, че издаването на експертните решения и
„определянето на процентите“ не са от нейната компетентност, а от тази на
лекарите, участващи в състава на експертната комисия. Подсъдимата Р. неотклонно
изпълнявала така поетите от нея ангажименти и съобразно предварително
уговорената и установена между тях /подсъдимите/ практика уведомявала, преди
самото освидетелстване на конкретното лице, подсъдимите Т., К. и Ж. за кои лица,
явяващи се за освидетелстване пред състава на ТЕЛК, в който те участвали, е
получила пари и след освидетелстването
на това лице/лица/ и връчването на издадените и подписани и от подсъдимите Т., К.
и Ж. съответни експертни решения, чието съдържание съответствало на предварително
заявените очаквания на свидетелите дали парите, тя/подс.Р./ разпределяла тези
получени за съответния ден парични суми между себе си и другите подсъдими, като
лично предавала така обособените части/дялове/ от тези пари на всяка от
подсъдимите Т., К. и Ж..Предаването на тези инкриминирани парични суми от
свидетелите и тяхното приемане от подсъдимите било лишено от фактическо или
правно основание и в този смисъл тяхното даване /плащане/ не било дължимо от
свидетелите,респ. получаването им не се следвало на подсъдимите лица, а
осъщественото по гореописания начин преминаване на тези пари от владението на
свидетелите във фактическата власт на подсъдимите лица било предизвикано и обосновано
единствено от предстоящото извършване на конкретно действие по служба /издаване
на експертно решение на ТЕЛК с определено съдържание/, което било в
правомощията на подсъдимите Т., К. и Ж., в качеството им на длъжностни лица
„председател и членове на ТЕЛК“. Уговарянето на условията и параметрите
/постигане на съгласие/ по всяка една от тези „сделки- пари за действие по
служба“ между лицата, даващи облагите и длъжностните лица/Т., К. и Ж./,приемащи
тези неследващи им се облаги, за да извършат съответното искано от тях действие
по служба било осъществявано, чрез съдействието на подсъдимата Р., която наред
с физическото получаване на тези облаги възприемала и недвусмислените, макар и
изразени по различен начин, искания на свидетелите за конкретното действие по
служба/действие с конкретен резултат/, което очакват и искат да бъде извършено
в замяна на дадените от тях пари, демонстрирала им, че е разбрала правилно
исканията им, като им разяснявала ,че тя „не дава процентите“, като наред с
това уверявала свидетелите, че тяхното предложение ще бъде предадено на
съответните длъжностни лица, които имат правомощието да извършат търсеното
действие по служба и коректно изпълнявала тези свои обещания , направени пред
свидетелите, като уведомявала подсъдимите Т., К. и Ж. за вече взетите от свидетелите
,съхранявани от нея и предназначени за всички тях /подсъдимите/ „пари за
почерпка“,предоставени й единствено във връзка и по повод искан резултат
/издаване на експертно решение с определено съдържание/ при предстоящо освидетелстване на конкретно посочени
лица от ТЕЛК,**състав, в която експертна комисия подсъдимите Т., К. и Ж.
участвали.
Така подсъдимите М.Ж., Н.К. и Н.Т. са
осъществили изпълнителните деяния по чл.301,ал.1 НК, които се поддържат и с обвинителния акт, като в качеството си на длъжностни
лица, по смисъла на чл.93,т.1,б.А НК- председател и членове на ТЕЛК, на
инкриминираните дати и място са приели облаги- конкретни парични суми от
различни лица, които облаги не им се следвали, за да извършат действия по
служба- да издадат/вземат, съставят и подпишат/ експертни решения на ТЕЛК, с
които на определени освидетелствани лица да бъде определена степен на увреждане
или трайно намалена работоспособност от 50 и повече процента. Горните деяния по
приемане на конкретните неследващи им се облаги, за да извършат конкретните
действия по служба са били осъществени от подсъдимите Т., К. и Ж. съвместно,като
съизвършители/чл.20,ал.2 НК/, тъй като всяка от тях е участвала в извършването
на инкриминираните деяния, наред и с другите две подсъдими, като се е съгласила
да получава и реално е вземала неследваща й се/недължимо за изпълняваната от
нея длъжност и за конкретното действие по служба възнаграждение/ облага, за да
извърши определено действие по служба. Направеният извод за съвместно участие/съизвършителство/
и на трите подсъдими /Т., К. и Ж./ във всяко от инкриминираните деяния по
чл.301,ал.1 НК не се опровергава от установените обстоятелства, които сочат, че
всяка от трите подсъдими е получавала /приемала/ само част от неследващата им
се облага, предмет на конкретно деяние и то не едновременно с другите две
подсъдими. Това е така, тъй като за да бъде налице съизвършителство не е
необходимо дейците да осъществяват престъпната си проява едновременно, като
техните действия може да бъдат извършени последователно и дори на различни
места. От значение за определянето на такава неедновременна, а последователна
съвместна престъпна дейност, като съизвършителска /помагаческа за подс.Р./ е
наличието на конкретен общ умисъл между субектите за насочване на своите действия
към постигането на един общ престъпен резултат. А в конкретния случай това е
точно така, тъй като между подсъдимите Т., К. и Ж., а и подс.Р. било постигнато
предварително съгласие за начина на осъществяване на тяхната съвместна
престъпна дейност по чл.301 НК, като всяка от подсъдимите се е съгласила
събраните от подс.Р. за конкретния ден неследващи им се облаги/пари/, да бъдат
разпределяни от последната, и всяка от тях да приема/да взема/ част от тези
облаги. „Правилата“ за това осъществявано от подс.Р. разпределение на
инкриминираните суми, както и конкретния размер на реално получените от всяка
от подсъдимите части от събраните, чрез задружните им усилия „подкупи“, е без
значение за ангажиране на тяхната наказателна отговорност, тъй като при
наличието на общ умисъл между тях, при установените и предварително уговорени
техни съвместни действия, извършвани от тях координирано и последователно всяка
от подсъдимите Т., Р., К. и Ж. следва носи наказателна отговорност за пълния
размер на приетите от тях „подкупи“ при всяко едно от отделните инкриминирани
деяния,както и за така постигнатия съвкупен престъпен резултат от тях. Без значение за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимите по чл.301,ал.1 НК е и обстоятелството, че извършването
на действията по служба, към които са били пряко насочени приетите „подкупи“ са
от компетентността на колективен орган, какъвто е ТЕЛК, в който подсъдимите Т.,
К. и Ж. участвали. Това е така, тъй като от една страна, всяко длъжностно лице,
включено в състава на колективен орган, който взема решение по въпрос, за който
е даден „подкуп“ се явява годен субект на престъпление по чл.301 НК,защото
участието му в този колективен орган и във вземане на очаквано решение са част
от служебните правомощия на това длъжностно лице, а от друга страна и в конкретния случай съвместното еднопосочно становище на
подсъдимите Т., К. и Ж. при участието им в експертната комисия относно въпроса
за „процента инвалидност“ на конкретно освидетелствано лице при издаване на
експертно решение се явява необходимо и достатъчно, за да бъде валидно извършено исканото действие по служба и да
бъде постигнат очаквания от лицето дало подкупа резултат. Без значение за
съставомерността на деянията по чл.301,ал.1 НК се явява обстоятелството дали
извършените от подсъдимите длъжностни лица действия по служба, за които са
приели подкупите, са били извършени от тях законосъобразно /в съответствие с
материалните и процесуални изисквания за тяхното извършване/. Това е така, тъй
като при деяние, квалифицирано по чл.301,ал.1 НК, каквито обвинения се
поддържат срещу подсъдимите лица, действията им по служба, за чието извършване
са приели неследващите им се облаги, се извършват винаги правомерно, респ.иска
се тяхното законосъобразно изпълнение. В този смисъл направените от подсъдимите
лица и техните защитници твърдения /възражения/, че при издаване на съответните
експертни решения подсъдимите Т., К. и Ж. са съблюдавали стриктно нормативните
изисквания за това и не са нарушавали служебните си задължения не опровергава
извода за съставомерността на деянията им по чл.301,ал.1 НК, още повече, че в
конкретния случай, съобразно обвинението им, дори не е необходимо съответното действие
по служба да бъде извършено, като е достатъчно единствено приемане на
неследващата им се облага със знанието за насочеността на тази облага към очаквано
от тях при упражняване на служебните им правомощия определено действие. Без
значение за съставомерността на деянията по чл.301,ал.1 НК е и обстоятелството,
върху което акцентират подсъдимите и техните защитници, дали инкриминираните
парични суми/подкупи/ са били искани от подсъдимите или са им били предоставени
от свидетелите по тяхна/на свидетелите/ инициатива.Това е така, тъй като
инкриминираните деяния по чл.301,ал.1 НК, за чието извършване подсъдимите са
привлечени към наказателна отговорност и се поддържат и с обвинителния акт, са
били осъществени от тях под формата на „приемане“ на неследващи им се облаги. В
този смисъл е без значение дали тези облаги са били поискани предварително от
дейците,под каква форма и по какъв начин, тъй като с установяване на тяхна /на
подсъдимите/ фактическата власт върху инкриминираните облаги изпълнителното деяние/приемане/
по чл.301 , ал.1 НК е осъществено.
При извършване на своята съвместна престъпна
дейност по чл.301,ал.1 НК подсъдимите Т.,
К. и Ж. са били подпомагани при всяко от деянията си от подс.Д.Р., която осъществявала
личните срещи с лицата, предоставящи облагите, уточнявала условията по всяка от
тези противоправни „сделки“, уведомявала другите подсъдими за тези
„договорености“, получавала парите от свидетелите, съхранявала ги ,
разпределяла ги между себе си и другите три подсъдими, като предавала лично така
обособените дялове от тези пари на всяка от тях. Така при всяко от инкриминираните деяния, подс.Р.
в изпълнение на постигнатите с подсъдимите Т., К. и Ж. предварителни уговорки, реално
подпомагала и улеснявала в значителна степен престъпната дейност на подсъдимите
Т., К. и Ж., тъй като със своите действия допринасяла съществено за постигане
на необходимата съгласуваност между даващите облагите и длъжностните лица,
които ги приемали, относно предмета на „подкупа“ и целяното с него действие по
служба, осигурявала безпрепятственото предаване
на фактическата власт върху облагите от свидетелите на длъжностните лица,за
които са предназначени , като наред с това способствала и за постигане на целяната от подсъдимите конспиративност при
осъществяване на престъпната им дейност, тъй като „освобождавала“ подсъдимите Т.,
К. и Ж. от необходимостта да осъществяват
непосредствен контакт със свидетелите и с даваните от тях парични суми,
която конспиративност се явява естествено условие за прикриване извършването на
деянията, породено от желанието на подсъдимите да ги осъществяват продължителен
период от време, както и да затруднят разкриването им от правоохранителните
органи. Поради това наказателната отговорност на подс.Р. за участието й в тази
задружна престъпна дейност по чл.301,ал.1 НК, наред с другите три подсъдими,
следва да бъде реализирана при условията на чл.20,ал.4 НК. При осъществяване и
в резултат на тази си деятелност подс.Р., със знанието и съгласието на другите
три подсъдими, задържала определена част от инкриминираните „подкупи“ за себе си,
но предвид обстоятелството, че същата ,по причини посочени по-горе, не е имала
качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл.93,т.1 НК и не притежавала
служебна компетентност да извърши исканите от свидетелите действия по служба, то
тя не може да бъде извършител/съизвършител/ на престъпление по чл.301 НК, тъй
като не изпълнява изискванията на материалния закон за „особен“ субект на
извършителя на това престъпление, но тези обстоятелства не представляват пречка
за ангажиране на наказателната й отговорност, като помагач /чл.20,ал.4 НК/.
Престъпната дейност на подсъдимите Р., Т., К.
и Ж. е осъществена от тях в условията на продължавано престъпление, съгласно
чл.26,ал.1 НК. Това е така, тъй като всяко от инкриминираните деяния, извършени
съвместно от четирите подсъдими , през инкриминирания период, са били
осъществени от тях през непродължителен период от време,при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, всяко от тях самостоятелно осъществява
признаците на състав на едно и също престъпление по чл.301,ал.1 НК и
представлява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
Несъстоятелни са възраженията на защитата,
касаещи оценката на обществената опасност на деянията по чл.301,ал.1 НК,
направена от тях/защитниците/ единствено въз основа на размера на
инкриминираните неследващи се облаги. Престъплението „подкуп“ накърнява
обществените отношения, гарантиращи еднаквото, коректно и безкористно
изпълнение на служебните задължения от страна на длъжностните лица, които следва
да упражняват правомощията си, съобразно съответните нормативни изисквания и
без да търсят или получават за съвестното изпълнение на своите служебни
задължения никакви други облаги,освен дължимото им се трудово възнаграждение. В
този смисъл размера на приетите от подсъдимите подкупи няма такова определящо
значение при оценката на обществената опасност на инкриминираните деяния по
чл.301 НК, каквото значение има стойността на вещите или вредата при
престъпленията против собствеността. Така в конкретния случай, за да изключи
хипотезите на чл.93,т.9 НК и на чл.9,ал.2 НК при всяко от инкриминираните
деяния, съдът съобрази и обществената сфера, в която са осъществени престъпните
посегателства/ в областта на медицинската експертиза, на социалното подпомагане
и интеграцията на хора с увреждания и
свързаните с тях разходвания на публични/държавни/ средства/ ,съобрази
осъществената злоупотреба с опасенията/без значение основателни или не/ на
освидетелствани лица за неблагоприятно третиране, ако не предоставят пари „за
почерпка“, за да намери че всяко едно от тези деяния уврежда в значителна
степен обществените отношения, явяващи се обект на защита от нормата на
чл.301,ал.1 НК.
Тук е мястото да бъдат обособени, единствено с
цел прецизност и повече яснота, доказателствените източници,които доставят
необходимата, приета за достоверна /по причини посочени по-горе/ и поради това
кредитирана от съда,
информация/доказателства/, обосноваваща пряко и по несъмнен начин горните обстоятелства
по осъществяване на всяко от конкретно описаните /по време, място, начин, суми
и лица/ по-горе инкриминирани деяния,
включени в състава на поддържаното с обвинителния акт престъпление по
чл.301,ал.1 ; вр. чл.26,ал.1 НК. Така деянието по пункт-1 се явява доказано от
кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.С.И., приобщените ВДС и
писмени доказателства/експертно решение и медицински документи-т.14 от ДП/;
деянието по пункт-2 се доказва от кредитираните обяснения на подс.Р., показания
на св.Р.И., приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно решение и
медицински документи-т.15 от ДП/; деянието по пункт-3 се доказва от
кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.Д.М.,на св.К.А. и на св.М.М.,
приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно решение и медицински
документи-т.20 от ДП/; деянието по пункт-4 се доказва от кредитираните
обяснения на подс.Р., показания на св.А.С., приобщените ВДС и писмени
доказателства/експертно решение и медицински документи-т.19 от ДП/; деянието по
пункт-5 се доказва от кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.М.М.
и на св.Ана С., приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно решение и
медицински документи-т.18 от ДП/; деянието по пункт-6 се доказва от
кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.Н.М., приобщените ВДС и
писмени доказателства /експертно решение и медицински документи-т.16 от ДП/;
деянието по пункт-7 се доказва от кредитираните обяснения на подс.Р., показания
на св.Ася В., приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно решение и
медицински документи-т.22 от ДП/; деянието по пункт-8 се доказва от
кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.Ф.К., приобщените ВДС и
писмени доказателства/експертно решение и медицински документи-т.24 от ДП/;
деянието по пункт-9 се доказва от кредитираните обяснения на подс.Р., показания
на св.А.О., приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно решение и
медицински документи-т.59 от ДП/; деянието по пункт-10 се доказва от
кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.Р.И. и на св.А.В.А.,
приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно решение и медицински документи-т.29
от ДП/; деянието по пункт-11 се доказва от кредитираните обяснения на подс.Р.,
показания на св.К.С., приобщените ВДС и писмени доказателства /експертно
решение и медицински документи-т.27 от ДП/; деянието по пункт-12 се доказва от
кредитираните обяснения на подс.Р.,
приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно решение и медицински
документи-т.28 от ДП/; деянието по пункт-13 се доказва от кредитираните
обяснения на подс.Р., показания на св.Л.Р. и на св.И.М., приобщените ВДС и
писмени доказателства/експертно решение и медицински документи-т.25 от ДП/;
деянието по пункт-14 се доказва от кредитираните обяснения на подс.Р.,
показания на св.А.И.А., приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно
решение и медицински документи-т.26 от ДП/; деянието по пункт-15 се доказва от
кредитираните обяснения на подс.Р., приобщените ВДС и писмени
доказателства/експертно решение и медицински документи-т.32 от ДП/; деянието по
пункт-16 се доказва от кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.А.С.А.
и на св.С.Ч., приобщените ВДС и писмени доказателства /експертно решение и
медицински документи-т.35 от ДП/; деянието по пункт-17 се доказва от
кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.З.К., приобщените ВДС и
писмени доказателства/експертно решение и медицински документи-т.36 от ДП/;
деянието по пункт-18 се доказва от кредитираните обяснения на подс.Р.,
показания на св.Р.Р. и на св.Н.Р., на приобщените ВДС; деянието по пункт-19 се
доказва от кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.Е.О., на
приобщените ВДС; деянието по пункт-20 се доказва от кредитираните обяснения на
подс.Р., показания на св.О.Х., приобщените ВДС, ВД/банкнота от 50 евро/ и
писмени доказателства /експертно решение и медицински документи-т.57 от ДП/;
деянието по пункт-21 се доказва от кредитираните обяснения на подс.Р., показания
на св.А.С., приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно решение и
медицински документи-т.55 от ДП/; деянието по пункт-22 се доказва от
кредитираните обяснения на подс.Р., показания на св.А.Х. и на св.Г.Р.,
приобщените ВДС и писмени доказателства/експертно решение и медицински
документи-т.58 от ДП/. В тази връзка следва да бъде посочено и това, че
твърденията на защитата за липса на преки доказателства, които да обосновават
обстоятелството за получаването /приемането/ на части от тези неследващи се
облаги/пари/ от всяко от длъжностните лица- подсъдимите Т., К. и Ж., е
несъстоятелно. Преки доказателства за тези обстоятелства се откриват в
обясненията на подсъдимите Р. и К., както и в приобщените ВДС, които
възпроизвеждат записаните със СРС, именно такива действия на всяка от
подсъдимите Т., Ж. и К..
От субективна страна подсъдимите Н.Т., Н.К., М.Ж.
и Д.Р. са осъществили инкриминираните деяния при пряк умисъл, като са съзнавали
общественоопасния характер на действията си, предвиждали са настъпването на
конкретните общественоопасни последици от своите действия и са искали тяхното
настъпване.
Подсъдимите Р., Т., К. и Ж. са съзнавали
всички обективни характеристики на осъществените от тях деяния по чл.301,ал.1 НК, знаели са, че приемат/вземат/ облаги, които не са им се следвали/не са им били
дължими/, съзнавали са своето и на другите подсъдими служебно качество и
правомощия/за това,че Т., К. и Ж. са длъжностни лица/, съзнавали са, че тези
взети от тях облаги/пари/ са им дадени от различни лица,без основание и по
повод на техните служебни правомощия ,като са били насочени към извършването на
конкретни действия по служба от компетентността на подсъдимите Т., К. и Ж.,
съзнавали са конкретно действията по служба, за чието извършване са взели
незаконните облаги, като са искали настъпването на този престъпен резултат-приемане
на инкриминираните облаги, с което са увредили обществените отношения,
гарантиращи честното и безкористно изпълнение на служебните задължения от
страна на държавните органи.
Същевременно всяка от подсъдимите Р., Т., К. и
Ж. е съзнавала конкретното свое участие и участието на другите подсъдими в
извършването на задружната им престъпна дейност, насочена към постигане на
желаната им обща цел. Всяка от подсъдимите Т., К. и Ж. била запозната с
длъжностното качество на другите две, както и служебните правомощия на всяка от
тях,били са запознати и със служебните задължения на подс.Р., позволяващи й да
осъществява срещи с множество лица, желаещи да предоставят облаги за извършване
на определени действия по служба; знаели са ,че очакваните действия по служба,
за чието извършване са дадени подкупите са от служебната компетентност на
колективен орган, в чийто състав те заедно участват и че тяхното /на Т., К. и Ж./
еднопосочно становище е достатъчно за извършване на исканото от тях действие по
служба. Подс.Р. е знаела за изпълняваните от другите три подсъдими служебни
правомощия, знаела е , че исканото от лицата, даващи облагите действия по
служба са от тяхна компетентност, съзнавала е , че приемането на тези облаги е
незаконно, тъй като не им се следвало от служебните им функции и е
разбирала, че уточнявайки условията по конкретните деяния между свидетелите и
другите подсъдими , вземайки инкриминираните парични суми,съхранявайки ги,
разпределяйки ги и предавайки ги на другите подсъдими ги улеснява и реално подпомага да извършват
инкриминираните деяния, а от своя страна подсъдимите Т., К. и Ж. са осъзнавали
конкретната помощ, която им оказва Р. в извършване на престъпната им дейност,
като и четирите подсъдими са се съгласили с това, за да бъде реализирана общата
им престъпна цел- да приемат от различни лица облаги, които не са се следвали
на длъжностните лица Т., К. и Ж., за да извършват те действия по служба.
Така подсъдимите Р., Т., К. и Ж., които осъществявали
съвместно своите трудови функции продължително време/преди и през
инкриминирания период/ са били запознати със служебните
задължения,респ.служебното качество, на всяка от тях. Основавайки се на своята
дългогодишна съвместна работа в областта на медицинската експертиза, всяка от подсъдимите
е осъзнавала, че за осъществяваните от нея служебни функции към ТЕЛК й е определено
конкретно трудово възнаграждение и получаването, на каквито и да било други
възнаграждения,дарове, почерпки и облаги във връзка с извършваната от тях
работа било лишено от основание и в този смисъл се явявало противозаконно. От
своя страна всяка от подсъдимите Т., К. и Ж. е съзнавала, че приема тези
неследващи им се облаги, за да извърши конкретно действие по служба, което било
включено в нейните правомощия, като участник в експертната комисия, издаваща
исканото от лицата, дали подкупите, експертно решение, както и обстоятелството,
че за валидното извършване на това действие по служба били необходими еднопосочните
действия и на всяка от другите две подсъдими, а подс.Р. наред с това е
съзнавала, че със своите действия обективно улеснява и подпомага другите
подсъдими в тяхната престъпна дейност. Подсъдимите Р., Т., К. и Ж. са
съзнавали, че с извършване на горните им съвместни действия по приемане на
неследващи се облаги от длъжностните лица/Т., К. и Ж./, за да бъдат извършени
от последните конкретни действия по служба, се облагодетелстват противозаконно
и накърняват установените изисквания за еднакво, точно и почтено функциониране
на държавните органи по медицинската експертиза и всяка от тях е искала
настъпването на този престъпен резултат. Тези обстоятелства се обосновават от
обективно установените по делото действия на подсъдимите Р., Т., К. и Ж., извършени във връзка с организиране и
осъществяване на съвместната им дейност по приемане/вземане и разпределение/ на
инкриминираните подкупи. Както бе посочено неколкократно по-горе в изпълнение
на взетото от подсъдимите общо решение, всяка от тези неследващи им се облаги е
била уточнена ,като размер и предназначение, получена, описана и съхранена от
подс.Р. преди извършване на исканото от даващите подкупа действие по служба-
издаване на експертното решение за конкретно освидетелствано лице, като пак
преди извършване на това действие по служба подс.Р. уведомявала съответно
длъжностно лице/някоя от другите три подсъдими/ за вече получената облага и за
конкретното й предназначение и насоченост-за действие по служба, което предстои
да бъде извършено от колективния орган, в който те /другите подсъдими/
участвали,а след това Р. разпределяла получените парични суми и предавала
обособените дялове на другите три подсъдими. Така установените последователни и
синхронизирани действия на подсъдимите, както и провежданата между тях
комуникация /разговори, жестове, бележки/ предхождаща, съпътстваща и последваща
извършване на деянията, а така също и осъществяваната такава комуникация между Р.
и лицата, даващи подкупите, сочат на постигнат между тях/подсъдимите/ общ
престъпен умисъл за извършване на инкриминираните деяния ,които действия и
осъществявана комуникация категорично се обосновават от кредитираните обяснения
на подсъдимите Р. и К., от приобщените по делото ВДС,ВД, писмени доказателства,
както и от показанията на цитираните по-горе свидетели, които доказателствени
източници, освен за елементите от обективната страна на деянията/време,място,
размер на облагата и действието по служба и пряката функционална връзка между
тях/ предоставят еднопосочна и
непротиворечива информация и за това, че при тяхното осъществяване всяка от
подсъдимите е действала съзнателно, при пряк умисъл и съвместно с другите
подсъдими. Поради това съдът наМ. за
безспорно установено, че подсъдимите Р., Т., К. и Ж. са съзнавали наличието на
всички елементи от обективната страна на инкриминираните деяния ,предвиждали са
настъпването на техните общественоопасни последици , като пряко са целели тяхното
настъпване.
В санкционната част на разпоредбата на
чл.321,ал.3,т.2;вр. ал.2 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода”
от три до десет години. При определяне размера на наказанията спрямо всяка от
подсъдимите Р., Ж., К. и Т., съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, които са еднакво относими към индивидуализиране наказателната
отговорност и на четирите подсъдими. Такива смекчаващи отговорността
обстоятелства се явяват добрите им характеристични данни, демонстрираното от
тях в хода на съдебното следствие изрядно процесуално поведение, тяхното
необременено съдебно минало, сравнително напредналата им възраст, както и
продължителността /макар същата да е в разумни граници с оглед фактическата си
сложност/ на наказателното производство, която не е била обусловена от
процесуални пречки, създадени от техни процесуални действия. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимите Р. и К. съдът цени и тяхното
влошено здравословно състояние. Съдът не наМ., че посочените смекчаващи
отговорността обстоятелства са многобройни, както и че , което и да е от тях се
явява изключително такова и поради това приема, че разпоредбата на
чл.55,ал.1,т.1 НК е неприложима по
отношение на подсъдимите Р., Ж., К. и Т.. Горните обстоятелства мотивират
приложението на чл.54 НК при индивидуализиране наказателната отговорност на всеки
от подсъдимите Р., Ж., К. и Т., при което съдът наМ. за съответно на
обществената опасност на деянието по чл.321 НК и на всеки от дейците Р., Ж., К.
и Т. определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години за
всяка една от тях, което се явява минимума на пределите, посочени в чл.321, ал.3
, т.2 ; вр. ал.2 НК.
В санкционната част на разпоредбите на чл.301,ал.1
и ал.4 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода” до шест години,“глоба“ до пет хиляди лева,
както и наказание „лишаване от право по чл.37,ал.1,т.6 и 7 НК“.
При
определяне размера на наказанието спрямо подсъдимата Д.Р. за извършеното от нея
престъпление по чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.4 НК съдът отчете на
първо място характера и степента на участието й в задружната престъпна дейност,
както и наличието на смекчаващи и на отегчаващи отговорността й обстоятелства,
които са относими към индивидуализиране на наказателната й отговорност за това
престъпление. Съдът определя характера на извършената от нея дейност като помагаческа
и съществено улеснила осъществяването на престъплението, а степента й на
участие намира за необходима и голяма с оглед
постигнатия с нейна помощ значителен престъпен резултат. Смекчаващите
отговорността на подс.Р. обстоятелства са конкретно посочени по-горе и съдът не
наМ. за необходимо да ги посочва отново, като посочва единствено, че същите са
относими и при индивидуализацията на наказанието й за коментираното
престъпление по чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.4 НК. Като отегчаващи
отговорността й обстоятелства съдът цени
демонстрираните от подс.Р. последователност и упоритост при осъществяване
на своята престъпна помагаческа дейност, изразяваща се в получаване на
неследващите се парични суми от освидетелствувани лица,мотивиране на част от
тях да предоставят такива облаги, тяхното съхранение, разпределение и
последващо предаване на другите съучастници поотделно, която дейност същата успешно изпълнявала благодарение на изпълняваните
от нея служебни задължения, позволяващи й да осъществява непосредствен и необезпокояван
от други лица контакт с лицата, предоставящи неследващите се облаги. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства спрямо подс.Р. съдът цени и многобройността
на престъпните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност по чл.301 НК, както и осъществените от Р. и други деяния по получаване на неследващи се
парични суми от освидетелствувани лица, които деяния не са включени в
обвинението по чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК, явяващо се предмет на настоящото
наказателно производство. Поради това съдът приема, че при определяне размера
на наказанието на подс.Д.Р. за извършено престъпление по чл.301,ал.1 ; вр. чл.26
, ал.1 ; вр.чл.20,ал.4 НК, приложение следва да намерят правилата на чл.54 НК.
Съдът наМ. за съответно на установената обществена опасност на подс.Р. и на
извършеното от нея престъпление определянето на наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години, което се явява под средата на пределите, очертани в
разпоредбата на чл.301,ал.1 НК, както и налагането на кумулативно предвиденото
в тази разпоредба наказание „глоба“ в размер на три хиляди лева. Така определените
по вид и размер кумулативно наложени наказания на подсъдимата Р. не само са
съответни на извършеното от нея престъпление, но и се явяват необходими с оглед
гарантиране постигането на генералната и специална превенции, обозначени в
чл.36,ал.1 НК, като цели на всяко наказание. Съдът не наложи на подс.Р. и
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от права“, като съобрази наличието
на обективни пречки пред нея да заеме несъвместима с деянията й държавна
длъжност, породени от придобитото й право на пенсия и здравословното й
състояние.
Съдът
установи, че по отношение престъпната дейност, извършена от подс.Р., която се
явява предмет на настоящото наказателно производство, са налице основанията на
чл.23,ал.1 НК. Това е така, тъй като подсъдимата Д.Р. е осъществила в условията
на „реална“ съвкупност две отделни престъпления- по чл.321, ал.3,т.2;вр.ал.2 НК
и по чл. 301,ал.1;вр. чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.4 НК, преди да е имало влязла
в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това съдът, след определяне на наказание за всяко
от двете отделни престъпления, извършени от подс.Р., на основание чл.23,ал.1 НК
й е наложил най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години, като на основание чл.23,ал.3 НК е присъединил изцяло към
него и кумулативно наложеното й наказание „глоба“ в размер на три хиляди лева.
Съдът, като съобрази това, че провежданото
наказателно производство е постигнало известен възпитателен, предупредителен, а
и поправителен резултат намери, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК не е необходимо наложеното
на подсъдимата Д.Р. , при условията на чл.23,ал.1 НК, едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно и на основание
чл.66,ал.1 НК отложи неговото изпълнение, като определи изпитателен срок от пет
години.
При определяне размера на наказанието спрямо
подсъдимата М.Ж. за извършеното от нея престъпление по чл.301,ал.1 ; вр. чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК съдът отчете на първо място характера и степента на участието й в задружната
престъпна дейност, както и наличието на смекчаващи и на отегчаващи
отговорността й обстоятелства, които са относими към индивидуализиране на
наказателната й отговорност за това престъпление. Съдът определя характера на
извършената от нея дейност като такава на извършител /съизвършител/ на престъпните
деяния, а участието й в задружната продължавана престъпна дейност намира за
необходимо и съществено за постигане на
целения от съучастниците общ престъпен резултат. Смекчаващите отговорността на
подс.Ж. обстоятелства са конкретно посочени по-горе и съдът не наМ. за
необходимо да ги повтаря, като посочва единствено, че същите са относими и при
индивидуализацията на наказанието й за коментираното престъпление по
чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК. Като отегчаващи отговорността й
обстоятелства съдът цени демонстрираните
от подс.Ж. последователност и упоритост при осъществяване на тази своя
престъпна дейност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
спрямо подс.Ж. съдът цени и многобройността на престъпните деяния, включени в продължаваната
престъпна дейност по чл.301 НК, както и осъществените от Ж. и други деяния по
получаване на неследващи се парични суми от освидетелствувани лица, които
деяния не са включени в обвинението по чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК, явяващо се
предмет на настоящото наказателно производство. Поради това съдът приема, че
при определяне размера на наказанието на подс.М.Ж. за извършено престъпление по
чл.301,ал.1 ; вр. чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.2 НК, приложение следва да
намерят правилата на чл.54 НК. Съдът намира за съответно на установената
обществена опасност на подс.Ж. и на извършеното от нея престъпление
определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест
месеца, което се явява под средата на пределите, очертани в разпоредбата на
чл.301,ал.1 НК, както и налагането на кумулативно предвиденото в тази
разпоредба наказание „глоба“ в размер на четири хиляди лева, а така също и
налагане на кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.301,ал.4 НК наказание
„лишаване от право да заема държавна длъжност в органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи“ за срок от
пет години. Така определените по вид и размер кумулативно наложени наказания на
подсъдимата Ж. не само са съответни на извършеното от нея престъпление, но и се
явяват необходими с оглед гарантиране постигането на генералната и специална
превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК, като цели на всяко наказание.
Съдът
установи, че по отношение престъпната дейност, извършена от подс.Ж., която се
явява предмет на настоящото наказателно производство, са налице основанията на
чл.23,ал.1 НК. Това е така, тъй като подсъдимата М.Ж. е осъществила в условията
на „реална“ съвкупност две отделни престъпления- по чл.321, ал.3,т.2;вр.ал.2 НК
и по чл. 301,ал.1;вр. чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.2 НК, преди да е имало влязла
в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това съдът, след определяне на наказание за всяко
от двете отделни престъпления, извършени от подс.Ж., на основание чл.23,ал.1 НК
й е наложил най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години, като на основание чл.23,ал.2 и ал.3 НК е присъединил изцяло
към него и кумулативно наложените й наказания „лишаване от право да заема държавна
длъжност в органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи“ за срок от пет години и „глоба“ в размер на четири
хиляди лева.
Съдът, съобразявайки обстоятелството, че
провежданото наказателно производство е постигнало известен възпитателен,
предупредителен, а и поправителен резултат
намери, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК не е
необходимо наложеното на подсъдимата М.Ж. , при условията на чл.23,ал.1 НК,
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно
и на основание чл.66,ал.1 НК отложи неговото изпълнение, като определи
изпитателен срок от пет години.
Горните обстоятелства са относими изцяло и в
пълна степен и по отношение на подсъдимата Н.К., но съдът ще ги посочи отново
единствено за прецизност. При определяне размера на наказанието спрямо
подсъдимата Н.К. за извършеното от нея престъпление по чл.301,ал.1 ; вр.
чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК съдът отчете характера и степента на участието й в
задружната престъпна дейност, както и наличието на смекчаващи и на отегчаващи
отговорността й обстоятелства, които са относими към индивидуализиране на
наказателната й отговорност за това престъпление. Съдът определя характера на
извършената от нея дейност като такава на извършител /съизвършител/ на
престъпните деяния, а участието й в
задружната продължавана престъпна
дейност наМ. за необходимо и съществено за
постигане на целения от съучастниците общ престъпен резултат.
Смекчаващите отговорността на подс.К. обстоятелства са конкретно посочени
по-горе/при мотивите, касаещи определените наказания за престъплението по
чл.321 НК/ и съдът не наМ. за необходимо
да ги повтаря, като посочва единствено, че същите са относими и при
индивидуализацията на наказанието й за коментираното престъпление по
чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК. Като отегчаващи отговорността й
обстоятелства съдът цени демонстрираните
от подс.К. последователност и неотклонност при осъществяване на тази своя
престъпна дейност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
спрямо подс.К. съдът цени и многобройността на престъпните деяния, включени в
продължаваната престъпна дейност по чл.301 НК, както и осъществените от К. и
други деяния по получаване на неследващи се парични суми от освидетелствувани
лица, които деяния не са включени в обвинението по чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК, явяващо се предмет на настоящото наказателно производство. Поради това
съдът приема, че при определяне размера на наказанието на подс.Н.К. за
извършено престъпление по чл.301,ал.1 ; вр. чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.2 НК,
приложение следва да намерят правилата на чл.54 НК. Съдът наМ. за съответно на
установената обществена опасност на подс.К. и на извършеното от нея престъпление
определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест
месеца, което се явява под средата на пределите, очертани в разпоредбата на
чл.301,ал.1 НК, както и налагането на кумулативно предвиденото в тази
разпоредба наказание „глоба“ в размер на четири хиляди лева, а така също и
налагане на кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.301,ал.4 НК наказание
„лишаване от право да заема държавна длъжност в органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи“ за срок от
пет години. Така определените по вид и размер кумулативно наложени наказания на
подсъдимата К. не само са съответни на извършеното от нея престъпление, но и се
явяват необходими с оглед гарантиране постигането на генералната и специална
превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК, като цели на всяко наказание.
Съдът
установи, че по отношение престъпната дейност, извършена от подс.К., която се
явява предмет на настоящото наказателно производство, са налице основанията на
чл.23,ал.1 НК. Това е така, тъй като подсъдимата Н.К. е осъществила в условията
на „реална“ съвкупност две отделни престъпления- по чл.321, ал.3 , т.2 ; вр. ал.2 НК и по чл. 301,ал.1;вр. чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.2 НК, преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това съдът, след определяне на наказание за всяко
от двете отделни престъпления, извършени от подс.К., на основание чл.23,ал.1 НК
й е наложил най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години, като на основание чл.23,ал.2 и ал.3 НК е присъединил изцяло
към него и кумулативно наложените й наказания „лишаване от право да заема
държавна длъжност в органите на медицинската експертиза и на регионалните
картотеки на медицинските експертизи“ за срок от пет години и „глоба“ в размер
на четири хиляди лева.
Съдът, отчитайки обстоятелството, че
провежданото наказателно производство е постигнало известен възпитателен,
предупредителен, а и поправителен резултат
намери, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК не е
необходимо наложеното на подсъдимата Н.К. , при условията на чл.23,ал.1 НК,
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно
и на основание чл.66,ал.1 НК отложи неговото изпълнение, като определи
изпитателен срок от пет години.
При определяне размера на наказанието спрямо
подсъдимата Н.Т. за извършеното от нея престъпление по чл.301,ал.1 ; вр.
чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК съдът отчита също характера и степента на участието
й в задружната престъпна дейност, както и наличието на смекчаващи и на
отегчаващи отговорността й обстоятелства, които са относими към
индивидуализиране на наказателната й отговорност за това престъпление. Съдът
определя характера на извършената от нея дейност като такава на извършител
/съизвършител/ на престъпните деяния, а
участието й в задружната
продължавана престъпна дейност намира за необходимо и особено съществено
за постигане на целения от съучастниците
общ престъпен резултат, предвид обема от правомощия, които същата е упражнявала
в качеството си на председател на ТЕЛК, включително и при разпределението на
постъпилите искания за освидетелствуване, както и действията й, насочени към
преодоляване на изразяваните пред нея от Р. страхове и колебания за
продължаване на задружната им престъпна дейност. Смекчаващите отговорността на
подс.Т. обстоятелства са конкретно посочени по-горе и съдът не намира за
необходимо да ги повтаря, като посочва единствено, че същите са относими и при
индивидуализацията на наказанието й за коментираното престъпление по чл.301 , ал.1
; вр. чл.26 , ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК. Като отегчаващи отговорността й
обстоятелства съдът цени демонстрираните
от подс.Т. последователност и постоянство при осъществяване на тази своя
престъпна дейност. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства спрямо подс.Т. съдът цени и многобройността на
престъпните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност по чл.301 НК,
както и осъществените от Т. и други деяния по получаване на неследващи се
парични суми от освидетелствувани лица, които деяния не са включени в
обвинението по чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК, явяващо се предмет на настоящото
наказателно производство. Поради това съдът приема, че при определяне размера
на наказанието на подс.Н.Т. за извършено престъпление по чл.301,ал.1 ; вр.
чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.2 НК, приложение следва да намерят правилата на
чл.54 НК. Съдът намира за съответно на установената обществена опасност на
подс.Т. и на извършеното от нея престъпление определянето на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, което се явява към средата на
пределите, очертани в разпоредбата на чл.301,ал.1 НК, както и налагането на
кумулативно предвиденото в тази разпоредба наказание „глоба“ в размер на пет
хиляди лева, а така също и налагане на кумулативно предвиденото в разпоредбата
на чл.301,ал.4 НК наказание „лишаване от право да заема държавна длъжност в
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи“ за срок от пет години. Така определените по вид и размер
кумулативно наложени наказания на подсъдимата Т. съответстват на извършеното от
нея престъпление, като наред с това се явяват необходими и достатъчни , за да гарантират постигане на
генералната и специална превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК, като цели на
всяко наказание.
Съдът
установи, че по отношение престъпната дейност, извършена от подс.Т., която се
явява предмет на настоящото наказателно производство, са налице основанията на
чл.23,ал.1 НК. Това е така, тъй като подсъдимата Н.Т. е осъществила в условията
на „реална“ съвкупност две отделни престъпления- по чл.321, ал.3,т.2;вр.ал.2 НК
и по чл. 301,ал.1;вр. чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.2 НК, преди да е имало влязла
в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това съдът, след определяне на наказание за всяко
от двете отделни престъпления, извършени от подс.Т., на основание чл.23,ал.1 НК
й е наложил най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години, като на основание чл.23,ал.2 и ал.3 НК е присъединил изцяло
към него и кумулативно наложените й наказания „лишаване от право да заема
държавна длъжност в органите на медицинската експертиза и на регионалните
картотеки на медицинските експертизи“ за срок от пет години и „глоба“ в размер
на пет хиляди лева.
Съдът намери, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК не е необходимо наложеното на подсъдимата Н.Т.
, при условията на чл.23,ал.1 НК, едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ да бъде изтърпяно ефективно,тъй като
воденото срещу нея наказателно производство е постигнало известен
възпитателен, предупредителен, а и поправителен резултат, поради което и на основание чл.66,ал.1 НК отложи
неговото изпълнение, като определи изпитателен срок от пет години.
Съдът, на основание чл.307а НК е отнел в полза
на държавата, иззетата , като веществено доказателство банкнота с номинал от
50евро и сериен номер ***, явяваща се предмет на
престъпното деяние по пункт 20 от състава на продължаваното престъпление по
чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК, като наред с това е осъдил подсъдимите Р., Ж., К.
и Т. да заплатят солидарно по сметка на държавата сумата от 4950лева, представляваща
равностойността на липсващия предмет на престъпните деяния по пунктове от 1 до
19/включително/, 21 и 22 от състава на продължаваното престъпление по
чл.301,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените
към материалите по делото други веществени доказателства- мобилни телефони, СИМ
карти, бележници , не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй като не са предмет
или средство на престъпление, не са придобити, чрез такова и тяхното
притежаване не е забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното връщане във
владение на правоимащите лица, от които са били иззети.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимата Д.Т.Р. да заплати направените по делото разноски в размер на
3199,37лева/от които 892,27лв.по сметка на съда и 2307,10лв.по сметка на
ГДБОП-МВР/ и държавна такса в размер на 15 лева за служебно издаване на три
броя изпълнителни листа.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимата М.П.Ж. да заплати направените по делото разноски в размер на
3199,37лева/от които 892,27лв.по сметка на съда и 2307,10лв.по сметка на
ГДБОП-МВР/ и държавна такса в размер на 15 лева за служебно издаване на три
броя изпълнителни листа.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимата Нели М.К. да заплати направените по делото разноски в размер
на 3199,37лева/от които 892,27лв.по сметка на съда и 2307,10лв.по сметка на
ГДБОП-МВР/ и държавна такса в размер на 15 лева за служебно издаване на три
броя изпълнителни листа.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимата Н.А.Т. да заплати направените по делото разноски в размер на
3199,37лева/от които 892,27лв.по сметка на съда и 2307,10лв.по сметка на
ГДБОП-МВР/ и държавна такса в размер на 15 лева за служебно издаване на три
броя изпълнителни листа.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: