Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 06.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 2276 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на В.К.П. срещу Решение № 4052 от 04.10.2019г. по гр.д.
№ 16778/2018г. по описа на ВРС, IХ-ти състав, с което на основание чл. 34 от ЗС е отхвърлен предявения от въззивницата
срещу Т.А.Д. с ЕГН **********, Г.А.Д. с ЕГН **********, Д.А.Д. с ЕГН **********,
В.К.Е. с ЕГН ********** и Н.Т.Е. с ЕГН ********** иск за допускане и извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ Апартамент № 6, разположен на трети
етаж в източната страна на сграда на ЖСК „Родопа-2“, находяща се в гр. В., ул.
„М. К.“ № **, състоящ се от две спални, хол-дневна с кът за хранене, кухня и
сервизни помещения, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.477.1.6 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК – Варна, със застроена площ
от 94.17 кв.м. и при граници: на същия етаж – обект с ид. 10135.1507.477.1.5,
под обекта – обект с ид. 10135.1507.477.1.4, а над обекта – обект с ид.
10135.1507.477.1.8, ведно с прилежащите му изба с площ от 9.45 кв.м. и при граници: от изток - вход за двора/
тунел/, от запад изба на сем. Я., както и таванска стая с площ от 20.96
кв.м., при граници: на изток – кооперация, на запад – таванско помещение на
сем. К.на север – таванско помещение на В. Д., ведно с прилежащите 15.1794 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
в което същата е построена.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението, постановено при неправилна преценка на фактите по делото, довела до
постановяване на порочен акт. Изложени са доводи, че по делото не е установено
ответниците съпрузи да са демонстрирали спрямо ищцата изменение на субективното
си отношение към нейния дял от общността. Приложението на чл. 69 от ЗС
предполага извършването на такива действия от съсобственика, с които по ясен и
недвусмислен начин да демонстрира пред невладеещия съсобственик превръщането на
своето държане във владение съгласно ТР № 1/2012г. на ОСГК. От събраните по
делото гласни доказателства е установено, че братът ползва дела на сестра си с
нейно съгласие и единствено направените от него постъпки да се легитимира като
собственик и на нейните наследствени части от имота е причината да поиска
делба. Намерението да се свои имота спрямо ищцата е недоказано, поради което
при установена съсобственост искът за делба следва да се уважи. Решението е
постановено в нарушение на материалния закон – чл. 69 от ЗН, поради което моли
да се отмени и вместо него се постанови допускане на делба при установените
квоти в съсобствеността между страните.
В отговор на
жалбата В.К.Е. оспорва поддържаните в нея доводи и навежда други, обосноваващи
правилност на обжалваното решение. Моли същото да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като въззиваемата страна претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от В.К.П. срещу Т.А.Д., Г.А.Д., Д.А.Д., В.К.Е. и Н.Т.Е. съединени в условията
на първоначално пасивно субективно съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане
и извършване делба на недвижим имот, представляващ представляващ Апартамент № 6, разположен на трети
етаж в източната страна на сграда на ЖСК „Родопа-2“, находяща се в гр. В., ул.
„М. К.“ № **, състоящ се от две спални, хол-дневна с кът за хранене, кухня и
сервизни помещения, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.477.1.6 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК – Варна, със застроена площ
от 94.17 кв.м. и при граници: на същия етаж – обект с ид. 10135.1507.477.1.5,
под обекта – обект с ид. 10135.1507.477.1.4, а над обекта – обект с ид.
10135.1507.477.1.8, ведно с прилежащите му изба с площ от 9.45 кв.м. и при граници: от изток - вход за двора/
тунел/, от запад изба на сем. Я., както и таванска стая с площ от 20.96
кв.м., при граници: на изток – кооперация, на запад – таванско помещение на
сем. К.на север – таванско помещение на В. Д., ведно с прилежащите 15.1794 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
в което същата е построена.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: страните по делото, са наследници на К.А.Е., п. на 23.07.1988г. и Г.П.Е.,
п. на 19.04.1992г., а
Н.Е. – съпруга на ответника Е.. Приживе, родителите им придобили правото на
собственост върху описания недвижим имот на основание участие в ЖСК и
снабдяване с НА № 99/1963г. С договор по НА № 52/1988г. родителите им
прехвърлили на ответника В.Е., по време на брака му с Н.Е. ½ ид.ч. от
имота срещу поето от приобретателите задължение за гледане и издръжка. След
смъртта на баща им, майка им е наследила 5/16 ид.ч. от правото на собственост,
а всеки от низходящите му – по 1/16 ид.ч. С последващ алеаторен договор оформен
с НА № 102/1991г., майка им прехвърлила на ответника Е., по време на брака му,
собствените си 5/16 ид.ч. от имота. Низходящата Л.К. е починала на
26.04.2003г., когато призовани да я наследят били съпруг и низходящи, а след
смъртта на първия – децата наследили дела на баща си при равни квоти, като
всяка от първите три ответници притежава по 1/48 ид.ч. След смъртта на
наследодателите им, съсобствениците се съгласили семейството на ответниците Е.
да ползва целия имот, като поддържа същия. Това ползване през годините е било
със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици. По повод
уведомления, получени от Община Варна и Областна администрация – Варна, че
ответниците съпрузи вече променили отношението си към ид.ч. на останалите
съсобственици, като заявяват, че са ги завладяли за себе си и претендират
установяване на този факт. Оспорват
последния и с оглед инициираното производство по обстоятелствена проверка,
претендират след установяване наличието на съсобственост между страните по
отношение на наследствения имот да се допусне и извърши съдебна делба при квоти
1/16 ид.ч. за ищцата; 1/16 ид.ч. общо за първите три ответници и 14/16 ид.ч. за
ответниците Е., от които 1/16 ид.ч. лична собственика на ответника, а
останалите – придобити в режим на СИО.
В отговор на исковата молба, В.и Н. Е. оспорили
предявения иск с довод, че имотът е тяхна изключителна собственост. Оспорили
твърдението за постигнато съгласие между сънаследниците те да ползват целия
имот. Навели твърдения, че владеят имота като свой със знанието и без
противопоставянето на останалите сънаследници, което владение е започнало на
19.04.1992г. и не е било прекъсвано, смущавано или обезпокоявано до настоящия
момент. За намерението им да своят имота останалите съсобственици знаели още от
1992г. Сключили са граждански брак на 12.01.1975г., от който момент заживели с
родителите на В.Е. в процесното жилище. На основание разпоредителните сделки и
наследствени правоприемства съпрузите придобили 7/8 ид.ч. от правото на
собственост, а след смъртта на Г.Е. на 19.04.1992г. започнали да упражняват
съвместна фактическа власт върху останалите 1/8 ид.ч. на сънаследниците им.
Съвместната воля на общите наследодатели, изразена преди тяхната смърт пред
всички техни деца, била семейните имоти да бъдат разпределени между децата им,
като В.Е. придобие изцяло заедно със съпругата си собствеността върху делбения
апартамент, а ищцата – да придобие собствеността върху друг фамилен имот. По
тази причина, на проведени многократни срещи между наследниците след м. април
1992г., Е. изразили спрямо тях явно и непоколебимо своето недвусмислено
намерение да владеят целия имот като свой. Владеейки явно, необезпокоявано и
непрекъснато идеалните части на останалите сънаследници с намерение за своене и
в период повече от 10 г., още през 2002г. станали собственици на имота, декларирали
същия като техен собствен и заплащали всички данъци за него. На 08.08.2018г. се
снабдили и с НА № 26/2018г. В тази връзка отправили искане за постановяване на
решение, с което искът за делба бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор на исковата молба е депозиран и от Г., Д. и Т.Д.,
с който оспорили иска за делба. Заявили, че още преди смъртта на майка им Л.З.им
е било известно, че този апартамент е собственост на В.и съпругата му. Такава е
била волята на прародителите им К.и Г. Е., изразена многократно пред всички
роднини. Последното е било потвърдено и от майка им преди кончината й. Така, от
смъртта на баба им Г.Е. през 1992г., съпрузите Е. живеят в имота и го считат за
свой, като това е известно, както на тях, така и на леля им В.П.. През годините
никой не се е противопоставял на тяхното ползване, нито е оспорвал
собствеността им. Заявили, че им е известно, че техните баба и дядо са
разпределили между децата си своите имоти приживе, като леля им В.П. получила
за себе си място в м. „А.“ в землището на гр. В..
В хода на първото по делото съдебно заседание, ищцата
оспорила твърдението за извършено от родителите им приживе разпределение на
имотите. Заявила, че волята на наследодателите е ясно обективирана в
разпоредителната сделка по НА.
Ответниците Е. от своя страна заявили, че упражняваната
от тях фактическа власт върху частта на сънаследниците им в размер на 1/8 ид.ч.
е започнала като владение, а не като държане, още от откриване на наследството
на майка им през 1992г.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма
спор по делото, а и от НА № 99/1963г. на Нотариус С.С.при ВНС, се установява,
че на 06.09.1963г. К.А.Е. и Г.П.Е. са признати за собственици на апартамент,
находящ се на трети етаж, със застроена площ от 94.17 кв.м., ведно с избено
помещение от 9.45 кв.м. и таванска стая, с площ от 20.96 кв.м., ведно с
15.1794% ид.ч. от общите части на сградата, на основание участие като член
кооператори в ЖСК „Родопа-2“ в гр. В., построена от нея жилищна сграда на ул. „К.“
№ 23, върху имот пл. № 8 от кв. 34, парцел XIV-27 по
плана на гр. Варна и разпределение и поставяне на жилището в техен дял с
протокол от 15.04.1963г. на ОС на кооперацията.
С
алеаторен договор, оформен с НА № 52/1988г. на Нотариус при ВРС Св. Чобанова, на
16.06.1988г. К.и Г. Е. прехвърлили на сина си В.К.Е. ½ ид.ч. от
собствения им, придобит по време на брака в режим на СИО апартамент, на трети
етаж в жилищната сграда, находяща се в гр. В., на ул. „К.“ № **, срещу
задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите докато са живи. Към този момент В.Е. е бил в граждански брак с Н.Т.Е.,
сключен на 12.01.1975г., видно от Удостоверение на л. 38 от делото.
К.А.Е.
починал на 23.07.1988г., когато призовани да го наследят били съпругата му Г.П.Е.
и низходящите му Л.К. З., В.К.П. и В.К.Е., видно от Удостоверение за наследници
от 25.04.2018г. на л. 8 от делото. Л.К. З.починала на 26.04.2003г., когато била
наследена от съпруг, п. на 12.05.2014г. и трите си дъщери Т., Г. и Д. Д..
На
20.06.1991г. Г.П.Е. прехвърлила на сина си В.К.Е. собствените си 5/16 ид.ч. от
недвижимия имот - апартамент, придобит в режим на СИО и по наследство срещу
задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката й докато е жива,
видно от договора, обективиран в НА № 52/1988г.
С НА №
26/2018г. на Нотариус П.С., издаден в производство по обстоятелствена проверка
за констатиране правото на собственост, на 08.08.2018г. В.и Н. Е. са признати
за собственици по давност на 2/16 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. В., ул.
„М.К.“ № **, ет. *, ап. * с ид. 10135.1507.477.1.6 по КККР на гр. Варна.
Видно
от Протокол по гр.д. № 1879/1989г. по описа на ВРС, в хода на проведеното през
м. август 1989г. п.с.з., съдът е одобрил постигната между страните спогодба, по
силата на която В.К.П. получава правото на ползване върху място от 1 дка в зона
за здравни и курортни нужди, в м. „Б.“, Варненско землище, при описаните
граници, заедно с подобренията и стопанска постройка, при цена 617.82 лв. Г.Е.,
Л.З.и В.Е. заявили, че са уредени сметните им отношения.
С НА за
собственост на недвижим имот, закупен при условията на § 4а, ал. 1 и ал. 2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ № 179/1994г., на 20.07.1994г. В.К.П. е призната за собственик на
вилно място, с площ от 600 кв.м. ид.ч. от общо 837 кв.м., находящо се в м. „А.“
на гр. В.
За
установяване на възраженията за придобиване на идеални части от съсобствен имот
на основание придобивна давност, ответниците Е. ангажирали гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Р.Р.и М.К.. Съответно, за установяване
на твърденията си за наличие на съсобственост, по инициатива на ищцата са
събрани показания на свидетелите В.А.и Е.П.. С показанията си
първата група свидетели /непосредствени съседи на съпрузите Е. и на делбения
имот/ установяват, че от 1962г. в жилището живее семейството на К.и Г. Е. –
заедно с децата им. След като двете му сестри се оженили, В.продължил да живее
в жилището заедно с родителите и съпругата си Н., а след кончината първо на
баща му, а след това и на майка му, имотът останал за него срещу гледане. През
годините подобрявал имота и го поддържат, заплащат данъци и разходи на етажната
собственост. Свидетелките имат убеждението, че апартаментът е собствен на В.и
съпругата му, а след 1992г. не са чували някоя от сестрите му да заявява
претенции по отношение на имота. Същевременно знаят от техните родители, че К.и
Г. имали намерение да разпределят имотите между децата си, като лозето да
оставят на В., а жилището на В., но документи не са виждали.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска
делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Установено
е в конкретния случай и няма спор между страните, че на основание валидни
възмездни разпоредителни сделки по НА № 52/1988г. /1/2 ид.ч./ и по НА №
52/1988г. /5/16 ид.ч./, ответниците съпрузи В.и Н. Е. са придобили право на
собственост по отношение на делбения апартамент в размер на 13/16 ид.ч. от
родителите си.
По
отношение на останалите 3/16 ид.ч. останали в наследството на К.Е., призовани
да го наследят на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН били низходящите му Л., В. и В.,
като всеки от тях на основание приемане на наследството на наследодателя е
придобил по 1/16 ид.ч. от правото на собственост върху имота.
След
смъртта на Л.З., на 26.04.2003г. и на съпруга й А.З., п. на 12.05.2014г.,
собствената й 1/16 ид.ч. била придобита по наследяване от трите й дъщери –
ответниците Т., Г. и Д. Д., като всяка придобила равна част в размер на 1/48
ид.ч.
По отношение на придобитите от Л.и В. по 1/16
ид.ч. от наследството на общия наследодател К.Е., съпрузите В.и Н. Е. навели правоизключващи
възражения за приживна делба, както и за придобиване на частите на
сънаследниците на оригинерно основание – придобивна давност, при съвместно
владение, установено като такова през 1992г. По фактите, обосноваващи възраженията
е налице съдебно признание от страна на ответниците Т., Г. и Д. Д., което признание
не обвързва и не може да обоснове правен извод и по отношение на оспорващия
съделител В.П., а следва да бъде ценено съгласно чл. 175 от ГПК с оглед на
всички обстоятелства по делото.
Възраженията
са оспорени от съделителя В.П. по отношение на наследствената й 1/16 ид.ч. от
правото на собственост.
За
да се произнесе на тази плоскост, съдебният състав съобрази следното:
Съгласно
чл. 77 от ЗН наследодателят може приживе да раздели имотите си между своите
наследници като включи в делбата и запазената част. Приживната делба е строго
формален акт и следва да се извърши с акт за дарение или със завещание съгласно
чл. 77, ал. 2 от ЗН. Делбата дарение е договор между наследодателя и неговите
наследници чрез който първия прехвърля имуществото си като разпределя поотделно
на всеки. Тази делба трябва да се извърши в писмена форма – чл. 18 от ЗЗД. В
случая не е налице такава делба. Извършената между наследниците на К.Е. съдебна
делба по гр.д. № 1879/1989г. на ВРС, не съставлява и не доказва приживна делба,
защото от една страна – е съдебна делба на сънаследено право на ползване по
отношение на конкретен имот, а не делба приживе на наследодателя с цялото
наследствено имущество, а от друга – не е спазена формата по чл. 77, ал. 2 от ЗН.
Доколкото липсват представени писмени доказателства, приживна делба, респ.
разпределение на наследствени имоти не се установява и от гласните
доказателства. Възражението е недоказано, съответно неоснователно.
Константно
е на следващо място разбирането в съдебната практика, че за да се придобие по
давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо
намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ
– отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване
на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 от ЗС не изразява намерение за
своене, както не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото
предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е
съсобствен. По отношение на действията, с които следва да бъде демонстрирано
намерение за своене спрямо съсобственик се приема, че тези действия следва да
бъдат конкретни действия по отричане правата на останалите съсобственици
/сънаследници/ върху имота, които действия да са станали достояние на този
съсобственик /сънаследник/, като извършването на ремонти и консумативни разходи
в имота не са такива действия, защото всеки съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС
е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а
когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ, може да иска от
останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която
съответства на техния дял от съсобствеността. Фактът, че разноските за даден
имот са поети само от един от съсобствениците сам по себе си не означава, че
този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици /в този смисъл Р №
596/30.06.2010г. по гр.д. № 1534/2009г. на ВКС, I ГО; Р № 110 от 20.03.2012г. по
гр.д. № 870/2011г. на ВКС, II ГО; Р № 566/21.06.2010г. по гр.д. № 1053/2009г.
на ВКС, I ГО;
Р № 532/06.07.2010г. по гр.д. № 1459/2009г. на ВКС, I ГО; Р № 381/25.10.2010г. по гр.д. №
37/2010г. на ВКС, I ГО;
Р № 635/25.10.2010г. по гр.д. № 1405/2009г. на ВКС, I ГО и др./.
Това
разбиране се споделя от настоящия съдебен състав – действията, с които се
демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин
да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене
на целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са
достигнали до неговото знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение
на пълноправен индивидуален собственик на целия имот.
Също
така, когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в
наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните
от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да е
упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10г.
необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението
на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да
владее целия наследствен имот само за себе си. Само в този случай след изтичане
на 10г. от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници,
владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части.
Установено
е по делото, че на основание чл. 1 от ЗН наследството на К.Е. е било открито на
23.07.1988г. С приемане на наследството му В.П., както и всеки от наследниците
му по закон придобили по 1/16 ид.ч. от наследството му, включващо ½
ид.ч. от правото на собственост върху делбения апартамент, като всеки е бил
владелец на придобитата ид.ч. от имота и държател на частта на останалите
съсобственици. Установено е с гласни доказателства, че към момента на откриване
на наследството на К.Е., ответниците Е. обитавали делбеното жилище. Т.е. към
този момент установената от тях фактическа власт върху частите на
сънаследниците е установена като държане. По твърдения на съпрузите Е.,
владението им върху частта на сънаследника В.П. е установено към момента на
откриване на наследството на Г.Е. на 19.04.1992г. Последователна е съдебната
практика по приложението на института на придобивната давност в подобна
хипотеза, че само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се
приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо другиго/сънаследника/ изключително за
себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния владелец, което следва от изискването владението
да не е установено по скрит начин. Приема също, че в такава хипотеза в тежест
на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е
започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Общият принцип
на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат
да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани, поради което, за да промени
държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението
/interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика-сънаследник.
По
делото липсват доказателства към момента на установяване на владението на Е.,
същите да са проявили обективно чрез конкретни действия промяна в намерението
да своят за себе си, както и да са отблъснали владението на сънаследника В.П.,
манифестирайки ясно пред нея намерението си да владеят целия имот само за себе
си. Не са доказани и конкретни действия по отричане правата на този сънаследник
върху имота, които действия да са станали негово достояние. Събраните в тази
връзка гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Р.и К., съдът
кредитира като обективни изхождайки от тяхната непосредственост и трайност във
времето, еднопосочност и взаимна кореспонденция, логична подреденост, яснота и
точност. Същите обаче не съдържат информация и не установяват релевантните
факти за предприети от съсобствениците Е. конкретни действия, обективиращи промяна
в и манифестация на намерение за своене на целия имот за тях самите, която да е
достигнала до знанието на съсобственика В.П., респ. предприети конкретни
действия, насочени към отблъскване
владението на съсобственика. Обратно, в показанията си първата свидетелка сочи,
че от 1992г. е срещала В. само веднъж, а втората – не я е виждала откакто се е
омъжила. Съзнанието на свидетелките, като преки съседи на имота и на
упражняваното от семейство Е. владение върху него, както и формираното у тях
вътрешно убеждение, че именно те са собственици на целия имот, са ирелевантни в
процеса на доказване на владение върху частта на съсобственика, след като не е
доказана трансформацията в субективното отношение, нито това владение да е
противопоставено, узнато и осъзнато от сънаследника, адресат на манифестираното
намерение за своене. Както вече съдът посочи, действията съставляващи по
правната си същност обикновено ползване на общата вещ по предназначение, като
подобряване, плащане на консумативни разходи, данъчни задължения и др. не
изразяват и не афишират външно сами по себе си намерение за своене. Тези
действия представляват извършване на необходими разноски по поддържането на
имота в добро състояние, които обичайно се извършват от ползващия имота
съсобственик, т.е. тежести по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗС, които
съсобствениците са длъжни да понасят, респ. извършват. Следователно, след като
по делото не е установено съсобствениците Е. да са извършвали по отношение на
имота действия, сочещи по категоричен начин на промяна в намерението, с което
първоначално е установена фактическата власт върху имота към 1988г., т.е. на
установяване и афиширане спрямо другия съсобственик на намерение за своене по
отношение на притежаваната от него идеална част от имота, то е изключен правния
извод, че частта на В.П. е придобита по давност от съделителите Е.. Съставеният
в полза на последните КНА за право на собственост с предмет частта на сънаследниците
от 2/16 ид.ч. не налага различен правен извод по делото.
Правото
на собственост върху процесния недвижим имот е придобито през 1988г. от съделителите
в режим на съсобственост. Не е установено до настоящия момент притежаваното от В.П.
право на собственост върху 1/16 ид.ч. от имота да е придобито по давност или
посредством друг, предвиден в закона придобивен способ от съделителите Е.,
поради което следва да се приеме, че към настоящия момент имотът е съсобствен
между съделителите при квоти 1/16 ид.ч. за В.П. по наследяване на К.Е.; 1/16
ид.ч. за В.Е. по наследяване и 14/16 ид.ч. за съпрузите Е., придобити в режим
на СИО, от които 13/16 ид.ч. на основание сделки, а 1/16 ид.ч. на основание
придобивна давност по отношение на съсобствениците Т., Г. и Д.Д.. С оглед
направеното от последните признание в тази насока, същите следва да се изключат
от делбата на общия имот.
Решението
на ВРС е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 79,
ал. 1 от ЗС, поради което следва да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което имотът бъде допуснат до делба при установените квоти.
При
този изход на спора пред настоящата инстанция, право на разноски има
въззивницата. Искане за присъждане на такива не е направено от правоимащата
страна, а служебно произнасяне по този въпрос би било процесуално недопустимо.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 4052 от
04.10.2019г. по гр.д. № 16778/2018г. по описа на ВРС, IХ-ти състав, с което на основание чл. 34 от ЗС е отхвърлен
предявения от В.К.П. с ЕГН ********** срещу Т.А.Д. с ЕГН **********, Г.А.Д. с
ЕГН **********, Д.А.Д. с ЕГН **********, В.К.Е. с ЕГН ********** и Н.Т.Е. с ЕГН
********** иск за допускане и извършване на съдебна
делба на недвижим имот, представляващ Апартамент
№ 6, разположен на трети етаж в източната страна на сграда на ЖСК
„Родопа-2“, находяща се в гр. В., ул. „М. К.“ № **, състоящ се от две спални,
хол-дневна с кът за хранене, кухня и сервизни помещения, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.477.1.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК – Варна, със застроена площ от 94.17 кв.м.
и при граници: на същия етаж – обект с ид. 10135.1507.477.1.5, под обекта –
обект с ид. 10135.1507.477.1.4, а над обекта – обект с ид. 10135.1507.477.1.8,
ведно с прилежащите му изба с
площ от 9.45 кв.м. и при граници: от изток - вход за двора/ тунел/, от запад
изба на сем. Я., както и таванска стая с площ от 20.96 кв.м., при
граници: на изток – кооперация, на запад – таванско помещение на сем. К.на
север – таванско помещение на В. Д., ведно с прилежащите 15.1794 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което
същата е построена И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА
ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на
недвижим имот, представляващ Апартамент
№ 6, разположен на трети етаж в източната страна на сграда на ЖСК
„Родопа-2“, находяща се в гр. В., ул. „М. К.“ № **, състоящ се от две спални,
хол-дневна с кът за хранене, кухня и сервизни помещения, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.477.1.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК – Варна, със застроена площ от 94.17 кв.м.
и при граници: на същия етаж – обект с ид. 10135.1507.477.1.5, под обекта –
обект с ид. 10135.1507.477.1.4, а над обекта – обект с ид. 10135.1507.477.1.8,
ведно с прилежащите му изба с
площ от 9.45 кв.м. и при граници: от изток - вход за двора/ тунел/, от запад
изба на сем. Я., както и таванска стая с площ от 20.96 кв.м., при
граници: на изток – кооперация, на запад – таванско помещение на сем. К.на
север – таванско помещение на В. Д., ведно с прилежащите 15.1794 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което
същата е построена, между съделителите и при квоти за всеки, както следва:
- 1/16
ид.ч. за В.К.П. с ЕГН
**********;
- 1/16
ид.ч. за В.К.Е. с ЕГН ********** и
- 14/16
ид.ч. за В.К.Е. с ЕГН
********** и Н.Т.Е. с ЕГН **********
в режим на СИО.
ИЗКЛЮЧВА
ОТ ДЕЛБАТА Т.А.Д. с
ЕГН **********, Г.А.Д. с ЕГН ********** и Д.А.Д. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.