МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД № 1702 /
2016 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Русенската районна прокуратура е обвинила подсъдимия М.В. *** в това, че на 24.08.2016
г., в с. Малко Враново, обл.Русе, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 16-3392-000014 от 26.01.2016
г. на началника на РУП при ОД на МВР -
гр.Ямбол, РУ-Тунджа, в сила от 12.02.2016 г., за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние -
управлявал моторно превозно средство лек автомобил “Мерцедес С 180” с рег.№ РВ
40 41 РР без съответното свидетелство за управление – престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК.
При проведеното съдебно заседание, прокурорът поддържа
обвинението както е внесено с обвинителния акт. Счита, че от събраните по
делото доказателства е доказано осъществяването на престъплението от обективна
и субективна страна. Пледира съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи
законосъобразно наказание.
Подсъдимият дава обяснения, с които отрича да е управлявал
визирания автомобил. Твърди, че е бутал превозното средство с рамо, тъй като
било аварирало на пътя да не пречи на движението, докато действителният му
водач търсел помощ в селото. Заедно със защитника иска от съда да бъде оправдан.
Районният
съд, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият М.В.К.
е роден на *** г. в гр. Исперих, с ЕГН **********, български гражданин, основно
образование, женен, осъждан, работи, жив. в ***.
Същият е
неправоспособен като водач на МПС. С Наказателно постановление № 16 - 3392
-000014 / от 26.01.2016 г. на началника на РУП при ОДМВР - Ямбол, РУ-Тунджа, влязло в сила от
12.02.2016 г., бил санкциониран за управление на МПС без съответното
свидетелство.
Въпреки това, на
24.08.2016 г. около 15:00 часа в с.Малко Враново, обл.Русе, подсъдимият
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Мерцедес ” с рег.№ РВ
40 41 РР. Заедно с него пътували
св.К.М.К., св.Д.Д.В. и малолетното дете на подсъдимия. В същото време патрул на
„Охранителна полиция“ при РУП - гр. Сливо поле в състав от св.Б.Г.Б. и П.Г.Б.
се придвижвали по улиците на селото, когато забелязали автомобила, който
подсъдимият управлявал. Тъй като бил с регистрация от друго населено място,
решили да го спрат за проверка. По тази причина го последвали и със звуков
сигнал и стоп палка спрели подсъдимия. При извършената проверка за
самоличността му, той не представил нито лична карта, нито СУМПС, а само
документите на автомобила. Подсъдимият бил отведен в РУП - Сливо поле, където след
извършена справка в информационните масиви на МВР, въз основа на дадените от него
данни се установило, че се представил за друг човек – неговия брат.
Впоследствие действителната му самоличност била установена и наред с това, че бил
неправоспособен водач, както и че бил наказван по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство.
Подсъдимият дава
обяснения, а като свидетели бяха разпитани Б.Г.Б., П.Г.Б., В.В.Д., В.Е.И., Д.Д.В.
и К.М.К..
По делото се очертават
се две групи показания.
С показанията на
полицейските служители Б.Г.Б., П.Г.Б. и В.В.Д. се установява, изложената
по-горе фактическа обстановка, която подкрепя обвинителната теза на прокурора.
От тях е видно, че подсъдимият е управлявал автомобила в село Малко Враново.
Свидетелите Б. и Б. го спрели за проверка. Двамата лично са възприели, че
именно той управлява автомобила. Установили, че с него пътуват свид.Д.Д.В.,
детето им и свид.К.. Тъй като нямал документи за самоличност бил отведен в
полицейското управление. От показанията на тримата се констатира, че
първоначално дал данни за друго лице. Впоследствие било установено кой е, както
и обстоятелство, че в едногодишен срок от наказването му по административен ред
управлявал процесното моторно превозно средство.
Според обясненията
на подсъдимия и показанията на В.Е.И., Д.Д.В. и
К.М.К., автомобилът бил управляван от свид.В.И.. Тъй като аварирал
водачът тръгнал да търси помощ, а подсъдимият избутал автомобила, за да не
пречи на движението. Тогава дошли и полицейските служители. К.К. сочи, че до
с.Малко Враново отишъл пеш и случайно попаднал на своите близки, докогато
полицаите извършвали проверка. Сочи, че към селото автомобилът бил управляван
от И..
Съдът не дава
вяра на показанията на втората група свидетели и обясненията на подсъдимия.
Намира същите за подкрепящи защитната му теза и неверни по отношение на това,
че не е управлявал превозното средство, а негов водач бил свид.И.. Свид.Д.Д.В.
е съпруга на подсъдимия, свид.К. е негов роднина, а свид.И. близък, поради
което те са пристрастни към съдбата на подсъдимия, тъй като при осъдителна
присъда, той следва да търпи ефективно наказание. Освен това твърденията им
противоречат изцяло на показанията на свидетелите Б.Г.Б. и П.Г.Б., за които няма
никакви основания да се считат за неверни.
Видно от справка
изготвена от РУП – Сливо поле при ОД на МВР – гр.Русе, подсъдимият действително
е неправоспособен.
От справката за
съдимост се установява, че е осъждан за две различни престъпления, като едно от
тях е престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. За това
престъпление с Определение № 26 / 12.07.2016 г. на Районен съд - гр.Кубрат, в
сила от 12.07.2016 г., било одобрено споразумение, с което му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
една година, чието изтърпяване било отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК
за изпитателен срок от три години.
От приложения заверен
препис от Наказателно постановление № 16 - 3392 – 000014 / 26.01.2016 г. на
Началника на РУП - Тунджа при ОДМВР - Ямбол, влязло в сила на 12.02.2016 г., е
видно, че М.В.К. бил санкциониран за управление на МПС без да е правоспособен.
Анализът на
всички доказателства, разгледани отделно и в тяхната съвкупност, налага
следните правни изводи:
Подсъдимият е
пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал.1 от НК, той
може да бъде субект на престъплението,
за което е обвинен.
От обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, тъй като на 24.08.2016 г.г.,
в с.Малко Враново, обл.Русе, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление на МПС с Наказателно постановление № 16-3392-000014
/ 26.01.2016 г. на началника на РУП Тунджа при ОД на МВР - гр.Ямбол, в сила от 12.02.2016
г., извършил такова деяние, като управлявал моторно превозно средство лек
автомобил “Мерцедес С 180 ” с рег.№ РВ 40 41РР без съответното свидетелство за
управление.
От обективна страна елементите на престъплението
са налице — с Наказателно постановление №16 - 3392 -000016/26.01.2016 г. на
Началника на РУП -Тунджа при ОДМВР - Ямбол, влязло в сила от 12.02.2016 г. подсъдимият
бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление. Въпреки това на 24.08.2016
г., в
едногодишния срок от наказването му, привел в движение МПС, без съответното
свидетелство за управление.
От субективна страна действал при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал елементите от обективната страна на престъплението, а
именно че е наказван по административен ред за управление на МПС без СУМПС, че
не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, както и че отново управлява
МПС без надлежна правоспособност.
Въз основа на
изложеното, съдът намира, че подсъдимият К. следва да бъде признат за виновен в извършването на визираното престъпление и да му се наложат предвидените наказания.
При индивидуализация на наказанията като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете по-високата
степен на обществена опасност на деянието и подсъдимия, предвид предходното му
осъждане за същото по вид престъпление. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид затрудненото му финансово положение.
Съдът, не намери многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които
и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Поради тази причина на подсъдимия следва да се наложи наказание в пределите на
предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе
съображения, съдът определи за подс. К., на основание чл.343в, ал.2 от НК, чл.54 вр. с чл.36 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при общ режим и ГЛОБА в размер на 500 лева.
На основание чл.68,ал.1 от НК следва да се приведе в
изпълнение по отношение на подсъдимия М.В.К. наказанието ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, наложено му с Определение за прекратяване на наказателното
производство № 26/12.07.2016 г. по НОХД № 180 / 2016 г., по описа на Районен
съд - Кубрат, което да изтърпи при първоначален общ режим.
С така определените наказания, съдът счита, че биха се постигнали
целите да се предупреди и превъзпита подс. К. към спазване на установения
правен ред и в бъдеще да се съобразява с предвидените в държавата правила за
движение по пътищата, както и че ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Мотивиран от
горните си съображения съдът постанови присъдата си по това дело.
Районен съдия: