НОХД № 572/2018
год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимите е както следва:
- против В.К.П., ЕГН ********** *** е за престъпление
по чл.195 ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 , във вр. с
чл.28 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК за това, че на 19.01.2018 г. в с.М.К., обл.П., ул.”Ч. и в.” № .., в съучастие като съизвършител с В.С.Г., ЕГН ********** и непълнолетния В.Н.М.,
ЕГН **********, чрез разрушаване на преграда /разбиване врата на спалня /, здраво
направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи: 10 000 евро или 19 550
лева по курса на БНБ за обмяна на чуждестранна валута, 3 бр. златни пръстени по
5 гр. всеки един -общо на стойност 900лв., 1бр. златен синджир от 10 гр. на
стойност 600лв., 1бр. телевизор „Медиум” и 2 броя дистанционни устройства на
стойност 50 лв., 1 бр. бормашина „Skil” на стойност 20лв., 1 бр.парфюм „Far wау” на стойност
25лв., 2 бр. дамски чанти общо на стойност 25лв., 2бр. дамски портмонета на
обща стойност 12 лв., 2 бр. мобилни телефони - „Хауей”
и „НТС” на обща стойност 40лв., комплект индийски бижута на стойност 200лв., 33
броя лакове за нокти на стойност 33 лева, 2бр. лакочистители на стойност 2 лв.,
1 бр. машинка за маникюр на стойност 35 лв., и 1 бр. ръчен часовник на стойност
1 150.50лв. или всичко общо на стойност 22 642.50 лева от владението на П.К.К.,***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои, като кражбата е извършена при условията на повторност,
след като е осъден с Присъда-споразумение № 19/29.01.2015г. на PC Пазарджик
по НОХД №105/2015г., влязла в сила на 29.01.2015 година, като случая не е
маловажен;
- против В.С.Г., ЕГН ********** *** е за престъпление
по чл.195 ал.1, т.3 във вр. с чл.194 ал.1 , във вр. с чл.20
ал.2 от НК за това, че на 19.01.2018 г. в с.М.К., обл.П.,
ул.”Ч. и в.” №.. в съучастие, като съизвършител с В.К.П.,
ЕГН ********** и непълнолетния В.Н.М., ЕГН **********, чрез разрушаване на
преграда /разбиване врата на спалня/, здраво направена за защита на имот е
отнел чужди движими вещи: 10 000 евро или 19 550 лева по курса на БНБ за обмяна
на чуждестранна валута, 3 бр. златни пръстени по 5 гр. всеки един - общо на
стойност 900лв., 1бр. златен синджир от 10 гр. на стойност 600лв., 1бр. телевизор
„Медиум” и 2 броя дистанционни устройства на стойност 50 лв., 1 бр. бормашина „Skil” на стойност
20лв., 1 бр. парфюм „Far wау” на стойност 25лв., 2 бр. дамски чанти общо на
стойност 25лв., 2бр. дамски портмонета на обща стойност 12 лв., 2 бр. мобилни
телефони - „Хауей” и „НТС” на обща стойност 40лв.,
комплект индийски бижута на стойност 200лв., 33 броя лакове за нокти на
стойност 33 лева, 2бр. лакочистители на стойност 2 лв., 1 бр. машинка за
маникюр на стойност 35 лв., и 1 бр. ръчен часовник на стойност 1 150.50лв. или
всичко общо на стойност 22 642.50 лева от владението на П.К.К.,***,
без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;
- против В.Н.М., ЕГН ********** *** е за престъпление
по чл.195 ал.1, т.3 във вр. с чл.194 ал.1 , във вр. с чл.20
ал.2 и във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от НК за това, че на
19.01.2018 г. в с.М.К., обл.П., ул.”Ч. и в.” №.. в
съучастие, като съизвършител с В.К.П., ЕГН **********
и В.С.Г., ЕГН ********** чрез разрушаване на преграда /разбиване врата на
спалня/, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи: 10 000
евро или 19 550 лева по курса на БНБ за обмяна на чуждестранна валута, 3 бр. златни
пръстени по 5 гр. всеки един - общо на стойност 900лв., 1бр. златен синджир от
10 гр. на стойност 600лв., 1бр. телевизор „Медиум” и 2 броя дистанционни
устройства на стойност 50 лв., 1 бр. бормашина „Skil” на стойност
20лв., 1 бр. парфюм „Far wау” на стойност 25лв., 2 бр. дамски чанти общо на стойност
25лв., 2бр. дамски портмонета на обща стойност 12 лв., 2 бр. мобилни телефони -
„Хауей” и „НТС” на обща стойност 40лв., комплект
индийски бижута на стойност 200лв., 33 броя лакове за нокти на стойност 33
лева, 2бр. лакочистители на стойност 2 лв., 1 бр. машинка за маникюр на
стойност 35 лв., и 1 бр. ръчен часовник на стойност 1 150.50лв. или всичко общо
на стойност 22 642.50 лева от владението на П.К.К.,***,
без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество в
хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда и налагане на подсъдимите на наказание лишаване от свобода
при режим на ефективно изтърпяване.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със
защитници. Подсъдимите и техните защитници дават съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите разпитани в досъдебната фаза на процеса, с изключение на
пострадалата П.К., както и да не се провежда разпит на вещите лица.
Подсъдимите П. и М. дават подробни обяснения по
обвинението, с което частично признават вината си. Не отричат факта на
извършена кражба на движими вещи от дома на пострадалата на инкриминираната
дата, но отричат кражбата на парична сума в размер на 10 000 евро.
Признават, че били откраднали само 1100 евро. Подс. Г.
не дава обяснения, като твърди, че не си спомня нищо. Потвърждава обаче
обясненията си от ДП, след прочитането им по реда на чл.279 ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, с които признава за извършената
кражба с изключение на парична сума от 10 000 евро, като сочи, че парите
били 1100 евро.
Защитниците на подсъдимите пледират, че следва да бъдат
осъдени за извършената кражба, но не както им е повдигнато обвинение с ОА, а
всеки поотделно за вещите, които е отнел от дома на пострадалата. Пледират за
наказания лишаване от свобода с приложението на чл.66 ал.1 от НК. Алтернативно
за подс.М. се иска приложението на чл.64 ал.1 от НК. Подсъдимите
лично искат условни присъди.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК,
прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подсъдимите В.Г. с прякор „Д.”
18-годишен, В.П. с прякор „Лепилото” 19-годишен и неговия бат В.М. с по прякор
„Додо” 17-годишен, живеели в ромската махала на с.М.К.,
обл.Пазарджишка.
Тримата били криминално проявени. От приетите като
писмени доказателства по делото характеристични справки е видно, че престъпната деятелност на
всеки един от тях е започнал през 2015 г., тоест когато М. е бил на 15 години,
а Г. и П. съответно на по 16 години. Видно е , че спрямо М. са разглеждани
множество възпитателни дела по ЗБППМН и са му налагани възпитателни мерки по
силата на съшия този закон от МКБПМН.
От приетите като писмени доказателства по делото справки от Унифицираната информационна
система /УИС/ на Прокуратурата на Р България е видно, че против В.М. и В.Г. ***
общо по пет досъдебни производства, за извършени през 2016 г. и 2017г. кражби и
един грабеж, а против В.П. – четири такива за кражби. Видно е, че ДП с № №
354/17г. 334/17г. и 473/17г. се водят срещу тримата подсъдими, а посочените до
тук ДП, заедно с ДП № 347/17г. се водят срещу П. и Г., а само ДП № 111/17г. се
води срещу М. и Г.. По ДП № 111/17г. и ДП № 354/17г. понастоящем са внесени и обвинителни
актове в РС-Пазарджик за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК и по
чл.195 ал.1 от НК. ДП № 347/17г. пък е
приключило със споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК, влязло в сила след
инкриминираната дата по настоящото дело, с което на Г. и П. са наложени условни
наказания ЛС.
Само подс.В.П.
е бил осъждан преди инкриминираната дата по настоящото дело, а именно с
присъда-споразумение по НОХД № 105/2015г. на ПРС, влязла в сила на
29.01.2015г., за престъпление по чл.195 ал.1, т.5 във вр.
с чл.63 ал.1, т.3 от НК, като му е било наложено наказание пробация
по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от осем месеца, което той е изтърпял на
09.10.2015 година.
Пак към инкриминираната дата, пострадалата – св.П.К.К. имала къща, находяща се в с.М.К.,
обл.Пазарджика, на ул.
”Четиридесет и втора” №10.
На 19.01.2018г., около 21.00 часа, тримата подсъдими
бил в селото си. Те знаели, че св.К. ходела често в чужбина и решили да
извършат кражба на вещи от дома й. Същата вечер св.К. отишла да преспи в дома
на майка си.
Подсъдимите влезли в задната част на двора на къщата
на пострадалата, преминавайки през дупка в дворната ограда. Къщата била на един
етаж. Подсъдимите видели, че прозорчето на банята, намиращо се не много високо
от земята, било оставено отворено. Възползвали се от това, като Г. и М. повдигнали
П., с което му помогнали да проникне в къщата през въпросното прозорче. След
като П. влязъл, той отворил прозореца на една от стаите, откъдето и другите двама
влезли. Обикаляйки из къщата подсъдимите забелязали, че вратата на спалнята
била заключена, след което започнали да я блъскат и така я разбили. Влезли в
спалнята и светейки си със запалки започнали да търсят по-ценни вещи. Докато подсъдимите
Г. и П. ровели из нощното шкафче и скрина, подс. М.
намерил хартиен плик в гардероба, скрит под одеялото, в който имало пари в
размер на 10 000 евро. Веднага след това той напуснал къщата и се прибрал в
дома си, без да казва нищо на другите двама.
Подсъдимите
Г. и П. продължили да ровят из стаите на къщата, откъдето взели 3 бр. златни
пръстени по 5 гр.всеки един, 1бр. златен синджир от 10 гр., 1бр. телевизор „Медиум”
и 2 броя дистанционни устройства,1 бр. бормашина „Skil” , 1
бр.парфюм „Far way”, 2 бр. дамски чанти, 2бр. дамски портмонета, 2 бр. мобилни
телефони -„Хауей” и „НТС”, комплект индийски бижута, 33
бр. лакове за нокти, 2 бр. лакочистители, 1 бр. машинка за маникюр и 1 бр. ръчен
часовник. Вещите сложили в найлонови торби и с телевизора в ръце, по обратния
път през прозореца на стаята, напуснали имота на пострадалата. Отишли в
пустеещо дворно място в селото и скрили отнетите вещи, след което тръгнали да
търсят подс.М. в дома на майка му. Подс.П. ударил на брат си /подс.М./
два – три шамара, след което последният признал, че бил намерил и взел от дома
на пострадалата пари в евро. Показал им къде ги е скрил, след което тримата
подсъдими разпределили парите помежду си, но по неустановен в хода на
разследването размер.
Още на същата
вечер, около 22.00 часа, подсъдимите отишли при техния съселянин - св.В. Б. и
поискали да ги закара до гр.П.. Св.Б. се съгласил и всички тръгнали за гр.П. с
лекия му автомобил марка „Г.” с ДК№ .
Първо
отишли до заложна къща „Кеш 24”, намираща се на ул. „П. Е.” № ., където
обменили част от парите в лева, а подс. М. си купил
мобилен телефон „Самсунг Ес7” за 750 лева. Подс. П. пък влязъл в казино, намиращо се до заложната
къща, където също обменил евро в лева.
След това
отишли до денонощния магазин на ул.”П.”, откъдето купили алкохол, а после до ромската
махала на гр.Пазарджик, откъдето подс.М. купил
няколко топчета суха растителна маса, напоена преди това със синтетично
вещество, предназначена за пушене. Около полунощ се прибрали в с.М.К..
На
следващата сутрин, около 09.30 часа, подсъдимите уговорили св.Георги Върбанов
да ги закара до гр.П. с лекия си автомобил марка „..” с ДК№ ... От запустялото дворно място натоварили телевизора и
двете чанти с вещи в багажника на автомобила, след което отишли в гр.П.. Първо
на т. нар. Руски пазар в града се опитали да продадат вещите, но не успели и
започнали да обикалят заложните къщи. Така или иначе обаче не успели да ги
продадат.
Отишли до
казино „Риц”, където подс. П.
играл около час. Св.Върбанов ги чакал с автомобила на паркинга, а подсъдимите М.
и Г., понеже нямали лични карти и не могли да играят в казиното, се разхождали.
Купували си билети от Националната лотария.
Около
14-14.30 часа всички тръгнали обратно да се връщат към селото. По пътя спрели
от дясната страна до канала, преди разклона за с.М.К., където изхвърлили
телевизора, като преди това счупили екрана му.
След това отишли
в гр.Пазарджик и около час тримата обикаляли заложните къщи, докато св.В. ги
чакал в колата, на паркинга пред казино „Ефбет”. Подс. П. си купил мобилен телефон „Самсунг
Джи 5” за сумата от 250 лева, а подс.Г. си купил,
часовник, дънки и наргиле от пазара в града. Около
16.00 часа се прибрали в селото и поискали от св.В. да ги остави до гробищата,
където скрили двете торби с вещите на пострадалата.
Междувременно
пострадалата К. още сутринта установила извършената кражба и сигнализирала за
това на ЕЕНСП 112. Тя предприела и собствено разследване, като имала съмнения,
че извършители били именно подсъдимите и по-специално двамата брата П. и М.. Наела
таксиметровия автомобил на св.Е.М., с който обикаляла из казината в
гр.Пазарджик в издирване на извършителите. Накрая намерила тримата около 16.00
часа, т.е. малко след като те се били
прибрали в селото си. Поискала да й върнат поне парите, но тримата отричали да
са извършили кражбата. От тях обаче научила, с кого са били през деня в гр.П. и
гр.П.. Св.В. разказал на св.К. къде бил захвърлен телевизора й, след което завел
баща й - св. К. К., до мястото, за да го приберат.
През това
време пострадалата се върнала до дома на двамата братя- П. и М., но като
разбрала, че са излезли, тръгнала да ги търси из селото. Настигнала тримата
подсъдими на улицата до гробищата. Тя ги накарала да се качат с нея в таксито на
св.М., след което ги откарали в близост до кметството в селото. Докато чакали пристигането
на полицейски служители, подсъдимите били заключени в таксито на св.М.. В един
момент подс.М. му предложил сумата от 5000 евро, за да
го пусне да избяга, а св.М. му отговорил, че е по-добре да върне парите на св.К..
В крайна
сметка подсъдимите П. и М. успели да избягат от колата и да се укрият в
махалата в селото.
Когато на
място пристигнали полицейски служители – свидетелите С. и Б., в колата на М. бил
само подс.Г.. Последният заявил първоначално пред
двамата полицейски служители, че знаел, че другите двама подсъдимия били
извършили кражбата от дома на пострадалата, но отрекъл и той да е участвал в
нея. Казал само, че ги съпровождал след кражбата, когато искали да продадат
вещите и похарчили част от парите. След това подс.Г.
отвел полицейските служители до дома на подсъдимите П. и М., които не били там.
Г. казал на полицейските служители, че откраднатите пари в евро от дома на К.
били скрити под дюшек на едно от леглата, което посочил. Полицейските служители
обаче не открили никаква парична сума там. След това Г. бил отведен в сградата
на РУ на МВР-Пазарджик за снемане на обяснения.
По-късно
същият ден подсъдимите П. и М. отишли сами в сградата на полицията в
гр.Пазарджик, където признали, че били извършили кражбата от дома на К.. Предали
доброволно и двата мобилни телефона, закупени от тях с част от парите от
кражбата.
На
21.01.2018г. сутринта, деца от ромската махала намерили на гробищата в с.М.К. скритите
две торби с крадени вещи от дома на св.К.. Докато ги изнасяли на улицата пред
гробищата били видени от св.И. М., който вече знаел за извършената в селото
кражба. Св.М. взел чантите и ги занесъл в дома си. Малко след това пристигнала
св.С. М. - леля на подсъдимите П. и М., твърдейки, че вещите са откраднати от
дома на брат й, след което взела двете торби. На 22.01.2018г. тя предала вещите
доброволно на разследващите.
На
24.01.2018г. св.Н. М. - майка на горните двама, предала също доброволно две
части от златист на цвят синджир, за който заявила, че бил намерен от
малолетния й син Янко на гробищата в селото.
По-късно
пострадалата разпознала синджира като нейн, но
пояснила, че не бил златен, а имитация и
бил част от индийския комплект, закупен за сватбата на дъщеря й преди години.
Междувременно, на 20.01.2018г. в дома на пострадалата К.
бил извършен оглед на местопроизшествие,
при който били иззети дактилоскопни следи, които в последствие били подложени
на експертно изследване. С това било поставено началото на настоящото
наказателно производство.
О
заключенията на изготвените по делото в досъдебната фаза на процеса основна стокова и допълнителна стокова
експертиза, които съдът цени като обективни, компетентно изготвени и неоспорени
от страните е видно, че към
инкриминираната дата стойността на движимите вещи, предмет на престъпно
посегателство, подробно описани по-горе, с изключение на парите, възлиза на
сума общо в размер на 3092.50 лева, което сумирано със стойността на
10 000 евро, равняваща се на 19 550 лев,а съобразно обменния курс на БНБ
сочи, че общия размер на вещите предмет на кражбата възлиза на сумата от
22 642.50 лева.
О
заключението на изготвената по делото в досъдебната фаза на процеса дактилоскопна
експертиза, което съдът цени като обективно, компетентно изготвено и неоспорено
от страните е видно, че следата,
намерена и иззета при огледа на местопроизшествие от дограмата на прозореца на
всекидневната на къщата на пострадалата К., е била оставена от подс.В.Г..
Съдът не
намира за нужно да коментира подробно заключението на изготвената в ДП физико-химичната
експертиза на предаденото от подс.П. топче - сушена
растителна маса, предназначена за пушене, т.к. настоящото наказателно производство против
горния е било частично прекратено досежно обвинението
за държане на наркотик.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на самопризнанията на подсъдимите, макар и същите да са частични досежно размера на откраднатата парична сума в евро, показанията на св. П.К. – дадени в съдебната
фаза на процеса, св. Е.М. - дадени в съдебната и досъдебна фаза на процеса, св.
В.Ш., св.С.С., св.Й.Б. – дадени от тримата в
съдебната фаза на процеса, свидетелите В. Б., Г. В., К. К., И. М., Н. М. и С. М.
– дадени от всички тях в досъдебната фаза на процеса, също и от заключението на
основната и допълнителна съдебно-стокова, заключението на дактилоскопната експертиза,
както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал
по делото. Така също и от вещественото доказателство - 1 бр. компактдиск,
съдържащ аудиозаписи
на регистрирани телефонни повиквания на тел. 112, доколкото този диск е веществено доказателство по смисъла на
чл.109 от НПК– предмет, който може да послужи за изясняване на обстоятелствата
по делото. Това пък е така, т.к. дискът съдържа горепосочените аудиозаписи, а според нормата на чл. 17 от ЗЕЕНСП112
данните, съставляващи записи на електронни повиквания имат статут на веществени
доказателствени средства. Съдът прие гореописаното
веществено доказателство без да го подлага на експертен анализ за идентичност
на съдържащите се в него аудиозаписи, т.к. никоя от
страните не изрази съмнение за манипулация на въпросните записи.
Съдът изцяло дава вяра на свидетелските показания на
горепосочените свидетели, т.к. същите са хронологично точни, взаимно допълващи
се и кореспондиращи, както помежду си, така и с останалия доказателствен
материал, включително със заключенията на коментираните по-горе експертизи, като
по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимите само
в частта им, в която отричат да са извършили кражба на паричната сума от
10 000 евро, като сочат, че размерът на открадната сума бил 1100 евро.
Очевидно е, че тези техни обяснения за израз на заетата в процеса защитна
позиция, целяща смекчаването на наказателната отговорност, която извършителите
следва да понесат.
Обясненията им в горния смисъл обаче се опровергаха
категорично на първо място от показанията на пострадалата К., която недвусмислено
и добросъвестно поясни пред съда, че от дома й е била открадната именно сума в
размер на 10 000 евро. Поясни, че по повод Нова година тя била в Г.,
където живеел нейн интимен приятел от турски
произход, който й предоставил парична сума от 9500 евро, с които да извърши
ремонт на къщата си в България. Поясни, че тя на 16.01.2018г. се прибрала със
самолет в България и донесла въпросната парична сума със себе си. Поясни също,
че в дома си имала още пари – 2000 евро.
Съдът не намери основание да не кредитира показанията
на св.К., независимо че тя се явява пострадала по делото и като такава би могла
да бъде заинтересована от неговия изход, по посока допълнително утежняване
положението на подсъдимите, посредством хиперболзиране
на общия размер на причинените с кражбата имуществени вреди.
В същото време обаче, показанията на пострадалата К.
категорично бяха подкрепени от тези на св.Е.М.. Той е таксиметров шофьор, чийто
услуги много често ползва св.К., включително и за да я откара или забере от
летището в гр.С., когато тя пътува до Г.. Св.М. беше категоричен, че три дни
преди кражбата, която е била в ден петък, а именно в ден вторник /това съвпада
с датата посочена от К. – 16.01.2018г. – бел. моя/, той е забрал св.К. от
летището в София и я е откарал до с.М.К.,
обл.П.. Категоричен беше и за това, че по пътя К. му
споделили, че има в себе си голяма сума пари, без да я конкретизира по размер,
както и че по време на полета се страхувала да заспи, т.к. можело да й
откраднат парите. Действително св.М. посочи, че не е видял колко точно пари
носи в себе си К., но категорично заяви, че когато тя тръгнала да му заплаща за
превоза си отворила чантата и в нея той видял пачка с банкноти в евро. К.
тогава му казала, че няма да му дава от тази пачка, т.к. била с по-едри
банкноти, а му платила от друга пачка с банкноти от по 50 евро, които извадила
от друга чанта. Поясни и това, че в последствие К. му била споделила, че от Г.
донесла около 9 – 10 хиляди евро.
Показанията на пострадалата К. се подкрепиха изцяло и
от тези на св.В.Ш.. Той е бил нает от К. да извършва строителни работи в дома
й, като я е съпровождал на сутринта в деня, когато тя е установила кражбата,
т.к. заедно вървели към дома й. Той е присъствал и когато К. е влязла в дома си
и първоначално е възприела обстановката. Св.Ш. заяви, че още тогава пред него К.
казала, че и била открадната сумата от десет хиляди евро или лева, но той
самият не можа да си спомни каква точно валута е назовала пострадалата. Няма
причина да не се вярва на св.Ш., т.к. той е абсолютно незаинтересован свидетел,
а отделно от това, ако той искаше да депозира показания в услуга на К., то нищо
не би му попречило да каже твърдо, че пострадалата заявила, че й е била
открадната именно сума от 10 хиляди евро, а не да се колебае за вида на
назованата от нея валута.
На последно място, но не по значение, показанията на
пострадалата К. се подкрепят и от тези на свидетелите С.С.
и Й.Б.. Това са полицейските служители, които са посетили първоначално дома на
пострадалата К., след подадения от нея сигнал на тел. 112 за извършената
кражба. Те са и служителите, които след обяд отново са били изпратени в с.М.К.,
след като станало ясно, че К. е намерила извършителите и ги държи в
таксиметровия автомобил на св.М. пред кметството в селото. Двамата също бяха
категорични, че пред тях К. е заявила недвусмислено, че освен други движими вещи
са и били откраднати и пари в размер на 10 000 евро.
Вярно е, че от приетия като веществено доказателство
компактдиск със аудиозаписи на телефонни повиквания
на тел. 112 се изясни, че когато първоначално е подала сигнал за кражбата,
пострадалата К. е заявила, че й е открадната сумата от 20 хиляди евро. Това
обаче св.К. поясни логично, а именно с първоначалния си шок и смущение, които
довели до объркването й, като вместо да каже 20 хиляди лева, които се равняват
на действително откраднатата сума от 10 000 евро, по грешка е казала
20 000 евро. Установява се, че в последващите
обаждания на тел. 112, очевидно след като вече се е успокоила, пострадалата е
назовала коректно размера на откраднатата й сума от 10 000 евро.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимите, че
бил откраднали само 1100 евро, които изцяло били похарчили на вечерта и в деня
след кражбата, т.к. съзря несъотвествие между това,
което те обясняват досежно начина на разпореждане с
тези пари.
Според обясненията на тримата подсъдими, с
откраднатите от тях 1100 евро, които се равняват на около 2200 лева, те били
похарчили общо около 1400 лева. Подс. М. сочи, че си
купил мобилен телефон за 750 лева /около 350 евро/, а подс.
П. – мобилен телефон за 250 лева /около 125 евро/. Сочат, че дали на
св.Върбанов сума от 70 лева /около 35 евро/ за това, че ги возил до гр.Пловдив.
Сочат, че вечерта след кражбата, в гр.П. М. купил 10 топчета за пушене за 50
лева /около 25 евро/, както и алкохол – уиски с неуточнена стойност. Сочат, че П.
похарчил 100 лева /около 50 евро/ на хазартни машинки в игралната зала „Риц” в гр.Пловдив, а М.
си купил 10 билета от „Националната лотария” по 10 лева всеки, или общо
100 лева /около 50 евро/. Г. сочи, че си
купил часовник за 8 лева, дънки за 20 лева и наргиле
за 80 лева, общо 108 лева /около 54 евро/. Сборът от посочените от тях разходи
се равнява на сумата от 1438 лева /около 719 евро/, което значи, че когато са
били заловени у тях е следвало да има още около 400 евро. В същото време стана
ясно, че у никой от извършителите не са намери каквито и да е пари. Това пък е
индикация, че те произволно си избират сумата от 1100 евро, за която да
признаят, както и че всички останали пари от кражбата са били укрити от тях на
неустановено по делото място, а не са били изхарчени изцяло.
Друго доказателство, че подсъдимите са откраднали
10 000 евро се извежда от показанията на св.М.. Той бе категоричен, че
когато подс.М. е бил заключен в таксито му пред
кметството в селото и са чакали пристигането на полицията, този подсъдими му
предложил да му даде 5000 евро ако го пусне да избяга. Това, макар и косвено,
потвърждава, че М. е разполагал с тази сума и е бил готов да се раздели с нея
ако бъде освободен от св.М..
Следваща индиция, че
откраднатите пари са били 10 000 евро се съдържа в показанията на
свидетелите С. и Б.. Те бяха категорични, че когато след обяд пристигнали в с.М.К.
заварили в таксито на св.М. само подс.Г.. Установено
е, че малко преди това подсъдимите П. и М. успели да избягат от таксито и се
укрили неизвестно къде.
Установи се категорично, че пред полицейските
служители подс.Г. казал, че знае къде били скрити
парите от кражбата, след което ги отвел в дома на другите двама подсъдими,
показвайки едно легло и твърдейки, че парите били под дюшека. Вярно е, че
полицейските служители не открили никакви пари на посоченото им място, но това
може да бъде обяснено с преместването на парите от П. и М., непосредствено след
тяхното бягство от колата на М. и последвалото им укриване на неустановено
място. Поведението на Г. обаче може да бъде обяснено само и единствено с факта,
че към онзи момент той е имал съзнанието, че парите от кражбата са значително
повече и не са били изхарчени на вечерта и в деня след кражбата. Иначе няма
защо да води по посочения по-горе начин и причини полицейските служители в дома
на другите двама подсъдими с твърдение, че знае къде са скрити парите.
По всички изложени до тук съображения съдът не даде
вяра на подсъдимите, че са откраднали от дома на пострадалата само парична сума
от 1100 евро, но не и инкриминираната от 10 000 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили
престъпните състави както следва:
подс. П. - чл.195 ал.1, т.3
и т.7 във вр. с чл.194 ал.1, във вр.с
чл.28 ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК;
подс. Г. - чл.195 ал.1, т.3 във вр. с чл.194 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК;
подс. М. - чл.195 ал.1, т.3 във вр. с чл.194 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 и във вр. с чл.63
ал.1, т.3 от НК,
като на 19.01.2018г.,в с.М.К., обл.П., в съучастие
като съизвършители помежду си, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – взломяване
на врата, са отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 10 000
/десет хиляди/ евро, с левова равностойност по курса на БНБ - 19 550
лева, златни накити, бормашина,
телевизор, дистанционни устройства, мобилни телефони, бижута, ръчен часовник,
козметични продукти и други аксесоари, подробно описани по-горе, както и в диспозитива на обвинителния акт, всичко на обща стойност 22
642.50 лева, от владението на П.К.К. ***, без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е извършена
от подс. В.П. при условията на повторност
и случаят не е маловажен, а подс. В.М., макар и
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както
и да ръководи постъпките си.
Авторството на
горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото
писмени, гласни и веществено доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимите са имали представа и за всички обективни елементи на
престъплението, включително и квалифициращите.
Подс.П. е съзнавал, че е бил осъждан преди настоящото
деяние по подробно описаното по-горе
НОХД № 105/2015г. за същото по вид престъпление – кражба. Наложено му е било
наказание пробация по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК за
срок от осем месеца, което той е изтърпял на 09.10.2015 година. За това
осъждане по отношение на подс.П. е настъпила
абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1 във вр.
с чл.82 ал.1, т.5 от НК на 09.10.2017г., т.е. след изтичането на двугодишен
срок от изтърпяването на наказанието. Факт е, че нормата на чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1, т.5 от НК е в колизия с тази по чл.86
ал.1, т.2 от НК, която предвижда по дълъг /тригодишен/ реабилитационен
срок, но съдебната практика е категорична, че при наличието на въпросната
законова колизия винаги следва да се прилага по-благоприятната норма – в случая
чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1, т.5 от НК.
Независимо от настъпилата реабилитация обаче, няма никакво съмнение, че настоящото
деяние подс. П.
е извършил в рамките на срока по чл.30
ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на кражбата като повторно извършена,
по смисъла на т.7 на чл.195 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1
от НК.
Тримата подсъдими са съзнавали и другото квалифициращо
обстоятелство, а именно че за извършването на кражбата са разрушили преграда,
здраво направено за защита на имот – взломяване на
входна врата на спалнята.
Подсъдимите
са предвиждали конкретно и са искали настъпването на общественоопасните последици
на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подс.М., макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, при
което се явява наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31 ал.2 от НК. Те са
действали в съучастие като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, т.к.
всеки от тях е участвал в изпълнителното деяние – отнемането на владението над
вещите предмет на посегателство. Имали са и общност на умисъла, т.к. всеки от
тях е съзнавал в какво се изразява участието на останалите и приноса им за
постигането на общия престъпен резултат.
Тук
е мястото да се посочи, че не може да бъде удовлетворено искането на защита за
осъждането на подсъдимия М. само за кражбата на парична сума от дома на
пострадалата и оправдаването му за останалите вещи, респ. осъждане на другите
двама само за движимите вещи и оправдаването им за паричната сума. Това искане
се аргументира с обстоятелството, че когато подс.М.
намерил и взел от дома на пострадалата паричната сума, другите двама въобще не
знаели за това обстоятелство и научили за него по-късно - след довършването на кражбата.
Подс.М. пък не знаел, докато били в къщата, какви
точно други движими вещи били взели подсъдимите П. и Г., с оглед на което между
тях нямало общност на умисъла.
Веднага
следва да се каже, че такова едно
изкуствено разкъсване или
разделяне на съучастническата дейност е недопустимо от теоретична и практична
правна гледна точка. Няма никакво съмнение, че съучастието представлява
умишлена задружна престъпна дейност на две или повече лица, насочена към
постигането на общ престъпен резултат. При наличие на съучастие в кражба под формата
на съизвършителство е достатъчно да е налице
обмислена задружна престъпна дейност, насочена към отнемането на владението над
чужди движими вещи, без да е задължително предварително същите да са
набелязани. Достатъчно е съизвършителите да имат
съзнанието и нагласата, че ще отнемат чужди движими вещи без съгласие на
собственика и с намерението да ги своят, след което всеки от тях да извършва
фактически действия по прекъсването на владението над вещите и установяването
на свое владение. В този ред на мисли не е необходимо и по време на
прекъсването на владението над вещите всеки от съизвършителите
в детайли да съзнава какви точно вещи вземат другите такива, за да носи
отговорност и той за кражбата на тези вещи. За цялостната отговорност на всеки
от извършителите, т.е. за причинения общ престъпен резултат е достатъчно
участие в отнемането на всички или на част от чуждите вещи. Да не говорим, че
при съучастие в кражба под формата на подбудителство
или помагачество, съответните подбудители или
помагачи може въобще да не разберат какви конкретно вещи е откраднал извършителя,
но това не значи, че те няма да носят отговорност за общия престъпен резултат
на такава кражба.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК /за М.
бе взета предвид нормата на чл.60 от НК/ - относно целите на наказанието, както
и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена степен
на обществена опасност, предвид времето, начина
и мястото на неговото извършване – демонстративно, с чувство за
безнаказаност и чрез противозаконно влизане в чуждо жилище.
Подсъдимите
са личности със завишена степен на обществена опасност. Макар да не са осъждани
преди настоящото деяние /подс.М. и подс.Г. не са били осъждани въобще преди деянието, а подс.П. е бил реабилитиран, за което съображения се
изложиха по-горе/, то те са изключително негативно охарактеризирани по
местоживеене. Отделно от това са криминално проявени още от 2015 година, като
понастоящем против тях се водят други досъдебни производства, а Г. и П. са осъждани с
присъда-споразумение след извършването на настоящото деяние, за което
подробности се изложиха в началото на настоящото изложение.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимите да си набавят средства за живеене по бърз и
престъпен начин.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите съдът прецени направените
макар и частични самопризнания, чистото им съдебно минало, тежкото им материално
положение и имотно състояние, влошеното здравословно състояние за М., а също и младежката
им възраст за П. и Г.. Младежката възраст не се отчете като смекчаващо
обстоятелство за М., т.к. тя е отчетена от закона, който предвижда редукция за
наказанията при осъждане на непълнолетен извършител.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са изключително негативните характеристични данни за
тримата извършители, високата стойност на вещите предмет на посегателство,
която надхвърля 44 МРЗ за страната към инкриминираната дата, както и това, че
тримата отказват да назоват къде са укрили паричната сума в евро, респ. тя да
бъде намерена и върната на пострадалата. Като отегчаващо обстоятелство се
отчете и това, че подсъдимите са повредили абсолютно умишлено и безпричинно
телевизора откраднат от дома на пострадалата, като с удари са счупили екрана му
преди да го изоставят в землището на с.М.К..
С
оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки се с
разпоредбата на чл.63 ал.1, т.3 от НК, налагаща редукция на наказанието за
непълнолетния М., съдът даде превес на смекчаващите обстоятелства и счете, че
за постигане целите на наказанието по чл.36 и чл.60 от НК, т.е. във връзка с
личната и генерална превенция спрямо подсъдимите и обществото, на същите следва
да бъде наложено наказание от: три
години лишаване от свобода за подс. В.П.; две години лишаване от свобода за подс. В.Г.; една година и три месеца лишаване от свобода за
подс. В.М..
С оглед
данните за личността на подсъдимите, изложени
подробно по-горе и преди всичко фактът, че са се
оформили като личности, системно извършващи правонарушения, включително и
престъпни посегателства, основно против собствеността, съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за превъзпитанието им и
подготовка за водене на общественополезен начин на живот, изтърпяването на
наложените наказания не следва да се отлага по реда на чл.66 ал.1 от НК, а за М.
и във вр. с чл.69 ал.1 от НК. По тази причина не бе приложен
институтът на условното осъждане, макар че не съществува формална пречка за
това, доколкото към момента на деянието тримата подсъдими не са били осъждани /Г.
и М. не са били осъждани изобщо, а П. е бил осъждан на пробация,
но преди настоящото деяние е бил реабилитиран/.
Следва да се държи сметка обаче и за това, че
институтът на условно осъждане е едно изключение от принципа за ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се прилага само при
положителен извод относно това, че осъденият по принцип, включително и ако е непълнолетен,
може да се поправи и превъзпита без настаняване в пенитенциарно
заведение. Такъв извод настоящият съдебен състав не направи, след като
анализира всички факти характеризиращи личността на дейците. Вече неколкократно бе споменато, че взетите спрямо подс. М. възпитателни мерки по ЗБППМН, миналото осъждане на
П. и изтърпяното от него наказание пробация, не са постигнали своя позитивен корекционен ефект. Няколко пъти се спомена и това, че тримата
подсъдими системно са извършвали противообществени прояви, включително и
престъпления против собствеността. Очевидно е, че родителите на тримата, респ.
семейната среда, в която те са поставени, не са в състояние да упражнят
ефективен контрол, респ. възпиращо и възпитателно въздействие.
По всички тези съображения и на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС, а за непълнолетния подсъдим В.М. – чл.191 ал.2 от ЗИНЗС, съдът определи
общ първоначален режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от всеки от тримата подсъдими.
На основание чл.59 ал.1 във вр. с ал.2 от НК от
определените наказания лишаване от свобода съдът приспадна времето, пред което подсъдимите са бил задържани
на осн. чл.64 ал.2 от НПК, считано от 21.01.2018г., както и времето, през което
са били с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
23.01.2018г. до влизане на присъдата в сила или изменението на МН.
По отношение на непълнолетния М.
не бе приложена разпоредбата на чл.64 ал.1 от НК, поради това, че наложеното му
наказание не е по-малко от една година ЛС.
Предвид осъдителната присъда и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите бяха присъдени и същите
бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски за експертизи в размер
на по 131.09 лева, за всеки един от тях, платими по сметка на ОД на МВР –
Пазарджик.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: