Р Е Ш Е Н И Е
№ 262759/4.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на пети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16779 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
чл.86 от ищец „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу ответник Г.П.К., ЕГН **********,*** за установяване на вземането на кредитора по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15472/19 г. на РС Варна
за следните суми: сума в размер на 800
лв. /осемстотин/ лева – дължима ГЛАВНИЦА, по Договор за паричен заем № 186685/
23.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 год. до окончателното изплащане
на задължението; сума в размер на 89.73 лв. /осемдесет и девет лева и 73 ст./
лева – ДОГОВОРНА ЛИХВА за периода от 30.05.2018 год. до 28.11.2018 год.; сума в
размер на 462.27 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и 27 ст./ лева –
НЕУСТОЙКА ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ за периода от 13.06.2018 год.
до 28.11.2018 год.; сума в размер на 343.73 лв. /триста четиредесет и три лева
и 73 ст./ лева – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 30.05.2018 год. до 30.09.2019
год.
Ищецът
моли ответникът да му заплати разноски за исковото и за заповедното
производство
Обстоятелства
от които ищецът черпи права в производството:
Твърди се
в молбата, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от незаплатени
падежирали месечни вноски по договор за потребителски кредит №
186685/23.05.2018 г., сключен между „Сити Кеш“
ООД, ЕИК ********* - кредитор и Г.П.К.
- кредитополучател, вземането по който е прехвърлено от кредитора с Договор за
цесия от 25.05.2019 г. на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***.
Падежът на последната вноска и крайният срок за погасяване на всички задължения
по кредита е 28.11.2018 г. съгласно погасителния план и договорът за кредит не
е обявяван за предсрочно изискуем.
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимите суми по процесния договор. Погасено е част от
задължението в размер на 52.00 лева, с
която сума са погасени следните суми: договорна лихва 6.23 лева и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение 45.77 лева.
След настъпване на падежа е станала изискуема неплатената част от
главното задължение за главница, дължима ведно със законната лихва за забава от
падежа до окончателното изплащане на задължението. Дължи се и неизплатената
част от договорната лихва и от начислените такси, съгласно условията на
договора. Дължимо е и обезщетение за забава от момента на изпадане на длъжника
в забава.
В
Приложение № 1/25.03.2019 г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 25.03.2019 г. е описано конкретното вземане от длъжника в
посочения размер. На осн.чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, претендирани в настоящото
производство. Изпратено е писмено уведомление до длъжника, но същото се е
върнало като непотърсено. Връчено е уведомление чрез ЧСИ, но длъжникът не е
намерен за което е съставен протокол от ЧСИ. Поради неизпълнение на
задълженията по договора за потребителски кредит, цесионерът е подал заявление
по чл.410 ГПК пред ВРС, същото е уважено и е издадена заповед за изпълнение, но
поради връчване по реда на чл.47, ал.5 ГПК заповедта не е влязла в сила.
Заповедният съд е указал на кредитора, че може да подаде иск за установяване на
вземането му, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на
исковата молба и водене на иск по чл.422 ГПК.
Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на
разноските за заповедното и за исковото производство.
Ответникът
НЕ е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК след като същата
ведно с доказателствата му е връчена редовно на осн.чл.45 ГПК.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът, редовно уведомен за инициираното
производство не се явява, не се
представлява. Същият не представя доказателства и не изразява становище по
иска.
Съдът след като взе предвид събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От
представените с молбата писмени доказателства се установяват твърденията на
ищцовото дружество за задълженията на ответника по цитирания договор за паричен
заем № 186685 от 23.05.2018 г. при посочените в същия условия и погасителен план към договора,
като вземането е прехвърлено от
кредитора „Сити кеш“ ООД в полза на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 25.03.2019 г.
Предвид
процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението
си към ищеца по основание и в претендирания размер. Доказателства за извършено
плащане не са ангажирани.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е
направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в
съдебно заседание, както и че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените
искове са основателни в хипотезата на
чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.
При
направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски
за исковото и за заповедното производство в размер на общо 350.00 лева от които
200.00 лева заплатена държавна такса и 150
лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо на осн.чл.25, ал.1 и чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Г.П.К., ЕГН **********,***, че съществува вземането
на кредитора „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 15472/19 г. на РС Варна за
следните суми: сума в размер на 800 лв.
/осемстотин/ лева – дължима ГЛАВНИЦА, по Договор за паричен заем № 186685/
23.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 год. до окончателното изплащане
на задължението; сума в размер на 89.73 лв. /осемдесет и девет лева и 73 ст./
лева – ДОГОВОРНА ЛИХВА за периода от 30.05.2018 год. до 28.11.2018 год.; сума в
размер на 462.27 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и 27 ст./ лева –
НЕУСТОЙКА ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ за периода от 13.06.2018 год.
до 28.11.2018 год.; сума в размер на 343.73 лв. /триста четиредесет и три лева
и 73 ст./ лева – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 30.05.2018 год. до 30.09.2019
год., на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.К.,
ЕГН **********,*** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” EАД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес гр.София-1335, бул.****”, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 разноски
за исковото и за заповедното производство в общ размер на 350 /триста и
петдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на
осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Да се връчи препис от решението на
страните.
Районен съдия: