Определение по дело №895/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 296
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20215001000895
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 296
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000895 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат П.К. – пълномощник на К. АТ.
М. и Ш. П. Б. против определение № 191 от 29.06.2021 г., постановено по т.д.
№ 464 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание
чл.229, ал.1, т.5 от ГПК е спряно производството по делото до приключване
на инициираното наказателното производството по прокурорска преписка №
****/2020г. по описа на ОП П..
Частните жалбоподатели чрез процесуалния си представител изразяват
становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което молят същото да се отмени и делото се върне на Пловдивския
окръжния съд с указания за разглеждане на делото в разумни срокове.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от
надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по т.д. № 464 по описа за 2021 г. на Пловдивския
окръжен съд е образувано по предявени от ищците К. АТ. М. и Ш. П. Б.
против Застрахователно дружество „Б. и.” АД субективно съединени искове,
с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат от деликт, причинен от
трето за спора лице, застраховано в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
За да спре производството по делото до приключване на наказателното
производство, Пловдивският окръжен съд е приел, че тъй като съществувала
идентичност на противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили
вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента и деянието, за
което е образувано досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на РУ на
МВР гр. А. и прокурорска преписка № ****/ 2020 г. по описа на ОП П., както
1
и че от съществено значение за изплащане на дължимото обезщетение било
противоправното поведение на водача, следвало да се спре производството по
делото, докато бъде установено в наказателното производство извършено ли е
деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът. В тази насока съдът е
обобщил, че спорното право било обусловено от факта на извършване на
престъпление, който не може да бъде установен по реда на гражданския
процес.
Определението е неправилно.
Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК преди размяната на книжа, преди провеждането на съдебното дирене,
без да са събрани доказателства нито дори да е извършена служебна справка
за предмета и участниците в образуваното ДП № ***/2020 г. по описа на РУ
на МВР - А., съответно по пр. пр. № ****/2020 г. по описа на ОП П.. Данни за
такова производство се съдържат единствено като твърдения в исковата
молба, но дори и те не са цитирани или обсъждани от Пловдивския окръжен
съд. Липсват доказателства за деянието, за извършителя, за други пострадали
лица освен починалата А. Б.а.
Според трайната практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него определение № 733
от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, определение № 604/22.10.2012
г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12
г. 1 ТО/, само наличието на прокурорска преписка, по която се извършва
проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране
на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК. За да
се спре производството при условията на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е
необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице
престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в
самото гражданско производство.
Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
какъвто е настоящият, следва да е налице съвпадание на основанието на
търсената защита, на противоправното деяние и на делинквента, с
противоправното деяние и дееца в образуваното наказателно производство.
Освен това, в този случай гражданският съд следва да посочи изрично
невъзможността да установи със средствата на ГПК конкретно релевантните
факти за установяване на деликтната отговорност на третото застраховано
лице, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, и наложителността от
постановяване на присъда, която да бъде задължителна за гражданския съд.
В случая, ищците са посочили единствено, че е образуваното
наказателно производство в досъдебна фаза. Няма установени от
първоинстанционния съд обстоятелства, въз основа на които да се извърши
преценка: че има данни за извършено престъпление, че е налице идентичност
между противоправното деяние и дееца в наказателното производство с
противоправното поведение и застрахования от ответното дружество
делинквент в гражданското производство; че елементите от фактическия
състав на обуславящия застрахователната отговорност на ответника деликт,
2
съставляват престъпно обстоятелство, както и че установяването им в
исковото гражданско производство е невъзможно.
Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен
съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спирането на производството по делото.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне
на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството.
Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 191 от 29.06.2021 г., постановено по т.д. №
464 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
Връща делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на
производството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3