Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260157                        Година 2020, 06.ХІ.                        гр.Пещера

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пещерският  районен съд                                            І граждански състав

На петнадесети октомври                                             Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател:Камен Гатев

Секретар: Евелина Генинска

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев  гражданско дело №1519 по описа на Съда  за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът Н.К.Ж.,ЕГН ********** *** е депозирал срещу Т.Н.Ж., ЕГН  ********** *** искова молба,  в която твърди, че е баща на ответницата  Т.Н.Ж., която е родена на *** г., от майка Васка Димитрова Даскалова,  ЕГН ********** ***. Сочи, че двамата родители нямат сключен граждански брак и отдавна са прекъснали връзката помежду си, като ответницата останала да живее при майка си.

Твърди ищецът, че със спогодба от 25 юли 2013г. по гражданско дело №519/2013г. по описа на Районен съд  Пещера е определена издръжка, дължима от него, на майката и законна представителка на малолетното дете, към онзи момент - Т.Н.Ж., с начална дата на плащане на тази издръжка - 05.06.2013г. Твърди, че до м.февруари 2014г. е  изплащал издръжката, след което разбрал , че 13- годишнината му дъщеря, заживяла на семейни начала с П. З. П., от гр. Пещера, ул. "Славей" 20, през м.февруари 2014г. Той научил това по времето, когато живеел и работил във Франция, като му станало известно още ,че бил извършен годеж и сватба - през м.март 2014г. Момчето, с което живяла малолетната Т., бил непълнолетен, ненавършил още 16 години, към м.март 2014г , като ответницата напуснала и училище.Мотивиран от горното, ищецът твърди, че  престанал да изплаща от м.март 2014г. дължимата издръжка, защото е счел, че неговата дъщеря не е вече дете, по смисъла на чл.143 ал.1 от СК, а е вече „жена" със семейство.Счита също, че майката – В. Д. Д.не е имала законно право, да потърси издръжка за дъщеря си , тъй като тя е одобрила съжителството на детето, с непълнолетното момче, в семейство на неговите родители. Твърди, че започналото  съжителство между Т.Н.Ж. и П. З. П. продължава и до настоящия момент, като имат и дете – З. Т. Ж., родено на ***г., в гр. Пазарджик, чиято майка - ответницата, е била само на 14 години и 1 месец.

Твърди ищецът, че въпреки гореизложеното, получил Покана за доброволно изпълнение  по изп.д. №20195240400170 на Държавен съдебен изпълнител - гр. Пещера, придружено от издаден Изпълнителен лист от 02.08.2019г. по гр.д. 519/2019г. на PC - Пещера, за дължима от него издръжка, на ответницата, в размер на 8328.90 лева, /включващо такси и лихви/, за времето от 05.03.2013г., ведно със законната лихва, по 100 лева месечно. От приложени  разписки е видно, че той е изплатил общо 1470 лева, за времето от 05.02.2013г. - до м.февруари 2014г. включително. Остатъкът до 7500 лева - фактически сумата 6430 лева от м. март 2014г. до м.юни 2019г., когато взискателката по посоченото дело, е навършила пълнолетие, не е изплатена, като счита ищецът, че не е налице законно основание тя да бъде търсена.

Ищецът моли Съдът да   постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата Т.Н.Ж.,  че ищецът Н.К.Ж. не дължи месечна издръжка, по 100 лева на Т.Н.Ж., считано от м.март 2014 година, до навършване на пълнолетието й - 07.06.2019г., равняваща се на 6130 /шест хиляди сто и тридесет/ лева.Сочи доказателства и претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Т.Ж..

Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от  фактическа страна взе предвид  следното:

Видно от приетия по делото заверен препис на Протокол №460/25.07.2013г. , по гр.д.№159/2013г. , по делото е одобрена спогодба, по силата на която на майката и законна представителка на малолетното дете, към онзи момент -  Н.К.Ж. се е задължил да изплаща месечна издръжка в размер на 100лв. на малолетното си дете  Т.Н.Ж., с начална дата на плащане на 05.06.2013г., ведно със законна лихва при просрочие, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на същата.

Видно от прието по делото копие на Изпълнителен лист №519/02.08.2019г. , същият е издаден в полза на Т.Н.Ж., въз основа на постигнатата спогодба.

От показанията на св.К. Ж. – баща на ищеца и дядо на ответницата, се установява, че когато била още  на 13-14 години, ответника Т.Ж. заживяла с мъж в отделно семейство, била вдигната и сватба, а понастоящем вече имали две деца.Баща и – ищецът Ж., като разбрал това се ядосал е престанал да плаща издръжка.Още повече твърди св.К. Ж., че в такъв случай за булката се плащало 5000лв.

Св.М. Д.в даде показания, че някъде през 2014г. Т. се омъжила за момче, което е негов съсед, като направили голяма сватба.Още живеела с това момче и имали деца.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като последователни и непротиворечиви.

При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124ал.І ГПК, който иск Съдът намира за неоснователен.

Ищецът Н.К.Ж. счита, че  не дължи месечна издръжка от  

по 100 лева на дъщеря си Т.Н.Ж., считано от м.март 2014 година, до навършване на пълнолетието й - 07.06.2019г., равняваща се на 6130 /шест хиляди сто и тридесет/ лева, поради обстоятелството, че ответницата през 2014г. заживяла в отделно домакинство с мъж, с който били отделно семейство.

Според чл.143ал.ІІ СК          родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, като според чл.150 същата може да бъде изменено или прекратена при изменение на обстоятелствата.По делото няма данни ищецът да е предявявал иск по чл.150 СК.Независимо от това , не се събраха доказателства за наличие на подобни обстоятелства.Следва да се отбележи, че встъпването на непълнолетен в брак, какъвто не е настоящият случай ,  само по себе си не се отразява на правото му на издръжка от родителя.Съответно и заживяването на непълнолетната ответница Т.Ж. с мъж в отделно домакинство не е основание за прекратяване правото и на издръжка.Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Ответникът Ж. е не претендира разноски по делото.

Воден от горното Пещерският  районен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

Отхвърля като неоснователен предявеният от Н.К.Ж., ЕГН ********** ***  иск срещу Т.Н.Ж., ЕГН ********** *** да се приеме за установено, че Н.К.Ж. не дължи месечна издръжка, по 100 лева на Т.Н.Ж., считано от м.март 2014 година, до навършване на пълнолетието й - 07.06.2019г., равняваща се на 6130 /шест хиляди сто и тридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

Районен съдия: