РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 19.08.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16039/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 151701/06.12.2019 г., предявена от К.Е.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***.
Ищцата
твърди, че на 29.06.2019 г., около 07.00 часа, в гр. София, на ул. „Зеленика“ с посока от
ул. „Кукуряк“ към бул. „Овча Купел“, в района на кръстовище с ул. „Житница“, В.С.П.,
с ЕГН: **********, при управление на микробус „Пежо Боксер“,
с peг. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел
внезапно спиране, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие
(ПТП), при което паднал правостоящият пътник в салона на микробуса – ищцата К.Е.А.. Твърди, че не е допринесла за
настъпване на ПТП, тъй като се е държала здраво и с двете ръце, но
центробежните сили са я отхвърлили почти в началото на маршрутката. Същевременно
не е имало свободни седалки.
По случая бил съставен Констативен протокол №
К-369/29.06.2019 г. на дежурен ТПТП-О„ПП“-СДВР и било образувано досъдебно
производство по описа на СДВР.
Ищцата
твърди, че в резултат на описаното ПТП е получила следните увреждания:
- фрактура на лумбален прешлен L 2;
- навяхвания и кръвонасядания в областта на кръста
и десния глезен;
След
ПТП, К.Е.А.
била приета за лечение в „ВМА-МБАЛ София“ ЕАД, където било
извършено консерватевно лечение. На ищцата били предписани силни
болкоуспокояващи и носенето на корсет, който продължавала да носи през деня и
към предявяване на исковата молба. През първите 14 дни след изписване от
болничното заведение, ищцата била обездвижена, а впоследствие, с придружител и
с помощни средства, се е придвижвала само в дома. През цялото време, ищцата
приемала силни обезболяващи - паратрамол и бруфен, от които
получила силни позиви за повръщане, което наложило да приема и деган против
повръщане.
Ищцата твърди, че от причинените й от
описаното ПТП увреждания е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
силни болки и страдания, които се проявявали и към датата на предявяване на
исковата молба. Ищцата не можела да се навежда, трудно ставала и
лягага, трудно слизала по стълби и не можела да се изкачва самостоятелно по
стълби, имала болки при ходене и като правостояща. Всички тези двигателни
нарушения значително затормозявали ежедневието й. Бил нарушен сънят
й. Болките били особено интензивни при рязка промяна на атмосферното налягане и
при промяна на климатичните условия, вкл. при висока влажност на въздуха. Освен
това, от счупването на прешлена настъпили и невролологични усложнения,
изразяващи се в неврологичен дефицит, снижаване тялото на прешлена поради
нарушаване архитектониката на гръбначния стълб. Силно била намалена
двигателната активност на ищцата. И най - леката физическа активност я
натоварвала.
В резултат на процесното ПТП, ищцата претърпяла
и имуществени вреди в размер на 152 лева -
разходи за закупуване на колан
ломбакос.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно микробус „Пежо Боксер“, с peг. № ******, включително и
на водача В.С.П.. Застрахователният договор бил сключен със застрахователната
полица № BG/22/
118003495869/19.12.2018 г., валидна до 18.12.2019 г.
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата
от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, и сумата от 152 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от
26.10.2019 г.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал
отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 29.06.2019 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
водача на микробус „Пежо Боксер“, с peг. № ****** - В.С.П..
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.
Ответникът
оспорва, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на микробус „Пежо Боксер“, с
peг. № ******, че деянието му е противоправно, както и механизма на настъпване
на ПТП,
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца К.Е.А., като твърди, че при настъпване
на процесното ПТП, същата е стояла права, докато се е возила в маршрутното такси в
нарушение на чл. 3, ал. 4 от Наредбата за извършване на обществен превоз на
пътници по допълнителни маршрутни линии от общинската транспортна схема на
територията на Столична община.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн.,
ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.). Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания
от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 29.06.2019 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 19.12.2018 г. във
формата на застрахователна полица BG/22/118003495869/19.12.2018 г., валидна до
18.12.2019 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно микробус „Пежо Боксер“, с peг. № ******, включително и на водача В.С.П.,
с ЕГН: **********. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 15.05.2020
г.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 29.06.2019 г., около 07.00
часа, в гр. София, на ул. „Зеленика“, в района на кръстовище с ул. „Житница“, е реализирано
пътнотранспортно произшествие, при което водачът на микробус „Пежо Боксер“,
с peг. № ****** -
В.С.П., е задействал рязко спирачната система на микробуса, в резултат на което
пътуващият в него пътник - К.Е.А. е изгубила равновесие и е паднала на пода на
микробуса.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представените по
делото Протоколи за оглед на местопроизшествие, съставени на 29.06.2019 г. от служител
при О„ПП“ – СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК.
Протоколите за оглед имат характера на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-369/29.06.2019 г., съставен от дежурен ПТП
при О„ПП“ – СДВР, който е посетил мястото на ПТП – гр. София, ул. „Зеленика“, в района
на кръстовище с ул. „Житница“. Като обстоятелства и причини за ПТП,
в Констативния протокол е посочено, че „На 29.06.2019 г., около
07.00 часа, в гр. София, автобус „Пежо
Боксер“, с peг. № ******, управляван от В.С.П., с ЕГН: **********,***,
с посока от ул. „Кукуряк“ към бул. „Овча
Купел“, и в района на кръстовището с ул. „Житница“, участва в ПТП, като в
салона на автобуса пада пътника К.Е.А., с
ЕГН: **********“.
По случая е било образувано досъдебно производство № 11229/2019 г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. № 22622/2019 г. по описа на СРП,
за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С постановление от 19.03.2020 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, производството
по ДП № 11229/2019 г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. №
22622/2019 г. по описа на СРП, е било
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК (след като е прието, че причина за настъпилото ПТП са и субективните
действия на водача на маршрутното такси, но пострадалата К.Е.А. е направила
искане за прекратяване на наказателното производство).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.С.П., който при настъпване на процесното ПТП е бил водач на микробус „Пежо
Боксер“, с peг. № ******. Свидетелят заявява, че през юни 2019 г. е работел
като шофьор на маршрутно такси. За процесното ПТП си спомня, че е управлявал „Пежо Боксер“,
в гр. София, по ул. „Зеленика“ (или ул. „Житница“) в посока от „Овча купел“ към
„Красно село“. Карали в колона, с не повече от 40 км./ч., по тесен път.
Свидетелят сочи, че е спрял в един момент и някой изохкал отзад. Свидетелят се
обърнал и видял жена, паднала на земята в салона, след което направо я закарал
с останалите пътници в Спешното отделение на Медицинска академия.
Свидетелят уточнява, че е спрял „спрямо движение“. Предполага, че може и да
е спрял по-рязко, но гледал движението напред и не гледал какво става отзад в
салона. В микробуса имало правостоящи, но свидетелят не може да каже, дали
пострадалата е била седнала или права. Според свидетеля, имало разрешение да се
возят 4 или 5 правостоящи човека.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП:
На 29.06.2019 г., около 07.00 часа, в гр. София, по ул. „Зеленика”, с
посока от ул. „Кукуряк” към бул. „Овча купел”, се е движил микробус „Пежо
Боксер“, с peг. .№ ******, управляван от В.С.П., със скорост около 40 км/ч., в дясната си
пътна лента. Когато е достигнал кръстовището с ул. „Житница“, най-вероятно
движещ се пред него неизвестен автомобил е намалил скоростта си или е спрял,
затова водачът В.П. е задействал спирачките по-рязко от необходимото. Така е
реализирал голяма инерционна сила, действаща върху пътниците в микробуса. От
действието на тази инерционна сила правостоящата в задната част на салона на
микробуса пътничка К.Е.А., е политнала напред, като е направила 1-2 крачки, но
не е издържала на отрицателното ускорение и е паднала с главата напред в
предната част до първия ред седалки, където е и седалката на водача. Възможно е
да си е ударила главата в облегалката на двойната дясна седалка, намираща се
вдясно от водача. Така е получила телесните си увреждания.
Причините за настъпване на ПТП са в действията на водача на
микробус „Пежо Боксер“ – неспазване на безопасна надлъжна дистанция спрямо
движещ се пред него автомобил или отвличане на вниманието, поради което и
водачът на микрбуса е предприел рязко спиране при движение в колона. ВЛ по АТЕ е посочило също, че водачите на
автобуси и микробуси трябва да поддържан по-голяма надлъжна дистанция от
обичайната за автомобилите, за да могат при необходимост да спрат по-плавно, с
по-малко спирачно закъснение, за да не падат пътниците на пода.
По делото е прието
заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р К.А.С..
Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация, е приело, че при процесното ПТП, ищцата е получила следните
увреждания:
-
Счупване
на 2- ри поясен прешлен;
-
Контузия
на дясна глезенна става;
-
Контузия
на гръден кош;
-
Контузия
на главата;
Механизмът на получените увреди е контакт в зоните на увреждане, с твърди тъпи предмети, каквито са и частите от интериора на микробуса, получени при падането на ищцата.
Видно от СМЕ, счупването на 2 ри поясен
прешлен е довело до трайно
затруднение на движението на снагата за
срок, повече от 30 дни. Контузията на главата, гръдния кош и
дясна глезенна става са причинили на ищцата болки и страдания.
Проведено е
консервативно лечение на счупването на 2-ри поясен прешлен с обездвижване на
поясната област с корсет, като ВЛ е констатирало, че по делото няма приложени
документи за продължителността на имобилизацията. По принцип, при този вид
лечение, корсетът се носи 3-6 месеца
в зависимост от рентгеновата находка при контролните прегледи. При нормално
протичане на лечебни процес, без усложнения възстановителния период при такъв
вид увреждания е около 1 година.
Възстановителния период при останалите увреждания е около 15-20 дни.
ВЛ по СМЕ е посочило, че не е извършило личен преглед на ищцата (тъй като му е било съобщено, че ищцата е със счупена ръка и не може да пътува). Най-чести последици от уврежданията, получени от ищцата при процесното ПТП, са ограничен обем движение в поясна област и болки в областта на счупването при натоварване и смяна на времето.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в
съответната област на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за
чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за
поставянето им под съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите
лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради което и съдът
не намира основание да се съмнява в
тяхната правилност и ги кредитира.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката С.В.П.. Свидетелката заявява, че
познава ищцата от 4 години, двете живеели в един вход. През юни 2019 г., по
телефона се обадили на Павлова, че ищцата е претърпяла ПТП. Свидетелката отишла
във ВМА. Там била ищцата, която след като била прегледана и й била поставена диагноза,
била транспортирана до дома й. Свидетелката сочи, че всеки ден, след работа, е
била при ищцата – грижела се за нея, правела й супи. Всеки ден, ищцата имала
„неописуеми“ болки в гърба защото вторият й прешлен бил счупен. Ищцата не
можела да става, да се навежда. Свидетелката била „плътно“ до нея. Без
придружител, ищцата не можела да става. Приемала болкоуспокояващи, била с
повръщане и главоболие. На постелен режим била 3 седмици. В последствие, ищцата
пак искала да бъде придружавана, тъй като болките й били „неописуеми“. Доста
време минало докато можела да става. Изписали й корсет.
Свидетелката сочи, че ищцата е „много
силен човек“, живеела сама, нямала семейство, деца. Била управител на магазин,
но след инцидента не била в състояние да работи и да извършва физическа
дейност, което станало причина да напусне работа. Ищцата не можела да се качва
и да се наведе, за да вземе нещо. След ПТП, животът й се обърнал на 180
градуса, било й „изключително трудно“.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът В.С.П. е действал противоправно, тъй
като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждаща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачът П. е
действал противоправно, тъй като и съгласно чл. 132, т. 2 ЗДвП е бил длъжен по време на движение да осигури всички условия за
безопасното превозване на пътниците и в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
поставил в опасност здравето на пътника в микропуса, който е управлявал, а
именно – на ищцата К.Е.А.. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.“
АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява К.Е.А. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП – 55 години, както и отражението, което е дало и
продължава да дава процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и ще окажат върху начина на живот на К.Е.А., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 40 000 лева.
Относно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди:
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установи, че за
счупването на 2-ри поясен прешлен, получено при процесното ПТП, на ищацата е било
проведено консервативно лечение, с обездвижване на поясната област с корсет,
който според ВЛ по СМЕ, по принцип се носи, в продължение на 3-6 месеца, в
зависимост от ренгеновата находка при контролните прегледи. С оглед на това,
съдът приема за доказано и необходимо за лечението на ищцата, извърщването на
разход в размер на 152 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г.
по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищцата К.Е.А. е допринесла за уврежданията, тъй като
при настъпване на процесното ПТП, е стояла права, докато се е возила в
маршрутното такси, в нарушение на чл. 3, ал. 4 от Наредбата за извършване на
обществен превоз на пътници по допълнителни маршрутни линии от общинската
транспортна схема на територията на Столична община.
С
исковата молба, ищцата признава, че при настъпване на процесното ПТП е била
правостоящ пътник в салона на автобуса (микробуса). По делото е представен и Протокола
за разпит на свидетел от 12.08.2019 г., съставен в досъдебното производстмо (л.
25 от ДП), в който ищцата също е посочила, че в маршрутката е нямало свободни
места за сядане и тя е застанала права в задната част на салона на автобуса,
като се е хванала с двете ръце за хоризонталната тръба, която е била монтирана
в горната част на салона на автобуса и е била предназначена за хващане и
държане на пътници. Ищцата е посочила също, че е била с лице към прозореца,
който е откъм страната на щофьора. Протоколът за разпит
на свидетел в наказателното производство
е подписан от К.Е.А., която е страна в
настоящото производство, поради което и представлява изходящ от страната документ, който доколкото
съдържат неизгодни за автора си факти, представлява извънсъдебно признание на
страна в настоящото производство.
Поради изложеното, съдът приема за
установено по делото, че при настъпване на процесното ПТП, ищцата е пътувала
права в задната част на микробус „Пежо Боксер“.
Съгласно
чл. 3, ал. 4 от Наредба за извършване на обществен
превоз на пътници по допълнителни маршрутни линии от общинската транспортна
схема на територията на Столична община (приета от с Решение № 3 по Протокол №
55/08.03.1999 г., изм. с Решение № 167 по Протокол № 74/23.03.2006 г. на Столичен общински съвет), не
се допуска превозването в автобуса на правостоящи пътници.
Следователно,
ищцата е допуснала нарушение на установените с чл. 3, ал. 4 от цитираната
Наредба правила, тъй като при настъпване на процесното ПТП, е пътувала права в
задната част на микробус „Пежо Боксер“.
Това
нарушение на ищцата е в причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като видно от
АТЕ, след като водачът П. е задействал по-рязко спирачките на микробуса
(автобуса), при рязкото спиране на микробуса, правостоящата пътничка К.А.,
която се била в задната част на микробуса, е политнала напред, като
най-вероятно е направила 1-2 крачки, но не е издържала на отрицателното ускорение
и е паднала в предната част на микробуса до предните седалки. Видно от АТЕ,
пътничката е имала възможност да не падне, ако се е държала здраво за подходяща
тръба в микробуса. Тя е стояла в задната част, където, според ВЛ е нямало тръба
и вероятно се е държала за облегалка на някоя от задните седалки, което не е
било достатъчно надеждно средство, защото не е могла да се захване здраво.
Поради това, ищцата е допуснала правонарушение и поведението й е
било в разрез с установените правила, гарантиращи безопасния превоз на пътници.
Пътувайки
права ищцата е поела предвидим и реално очакван риск, или неоправдано го е игнорирала, тъй като тази
възможност (да пътува права) е изрично нормативно забранена, което е съобразено
с пътниковместимостта (класа) на МПС,
извършващи обществен превоз на пътници по допълнителни маршрутни линии от
общинската транспортна схема на територията на СО, а именно: автобуси с малка пътниковместимост - от 10 до
26 места.
По
изложените съображения, това възражение на ответника е
основателно. Съпоставяйки двата приноса, обаче, съдът приема, че ако водачът на застрахования микробус „Пежо Боксер“ беше изпълнил задълженията, установени в разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 132, т. 2 ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, пътно-транспортното произшествие със сигурност е
щяло да бъде предотвратено. Поради това, съдът приема, че по-голям принос за
настъпване на вредоносните последици има деянието на водача на микробус „Пежо Боксер“,
което е първопричина за настъпване на
произшествието и има значително по-голямо значение за настъпването на вредите. С оглед на това,
приносът на пострадалата за настъпването на вредите следва да бъде определен в
размер на 10 %, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъдат
намалени определените застрахователни обезщетения.
Поради изложеното, определените по-горе
обезщетения следва да бъдат намалени и искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за 36 000 лева (40 000 лв.
минус 10 %), а искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде уважен за 136.80 лева (152 лева минус 10 %). За
разликата до пълните предявени размери, исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно
в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при
завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 26.08.2019
г. (видно от разписка, л. 19), като по делото не се спори, че ответникът не е
изплатил обезщетение. Ето защо и с оглед цитираните по-горе разпоредби,
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди, е дължимо след изтичане на три месеца от
нейното предявяване, т.е. от 26.11.2019
г. Искането за присъждане н обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, е неоснователно и следва да се отхвърли за периода от 26.10.2019
г. до 25.11.2019 г.
Относно
разноските: На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Л.Г.Г., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1369.97 лева (2634.56 лв. х 0.52).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
254.40 лева от общо направените
разноски в размер на 800 лева (530 лв. х 0.48), вкл. депозит за АТЕ и за
свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 1679.47 лева, в т.ч.: държавна такса в
размер на 1445.47 лева и депозит за
експертиза – 234 лв. (450 лв. х 0.52), от внасянето на които съдът, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Е.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 36 000 лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 29.06.2019 г., в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 26.11.2019 г. до окончателното плащане, и основание
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
и сумата от 136.80 лева -
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 29.06.2019 г., в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 26.11.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
за разликата над 36 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 136.80
лева до пълния предявен размер от 152
лева – обезщетение за
имуществени вреди, както и искането за законната лихва, за периода от
26.10.2019 г. до 25.11.2019 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Л.Г.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
от 1369.97 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Е.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 254.40 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1679.47 лева – разноски по делото, вкл.
държана такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: