М О
Т И В И
По
присъда № 50./ 2017година по НОХД №1013/2016 година
по описа на Районен съд-град Добрич
Производството е образувано с внесен обвинителен акт от
ДРП по реда на чл.247,ал.1,т.1 от НПК, който е изготвен от държавния обвинител
след запознаване с материалите по
досъдебно производство №1299/2013
година, водено по описа на Първо РУ на МВР –гр. Добрич. С този обвинителен акт
срещу подсъдимия П.И. ***, с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, а именно:
За това, че на 12.10.2013 година
в град Добрич, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил на С.И. ***, с ЕГН ********** средна телесна повреда,
изразяваща в следните травматични увреждания: счупване на долна челюст в ляво и
в дясно до брадичката, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за период от около 2-3 месеца - престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Съдебното
производство бе проведено в отсъствието на подсъдимия П.А.,
с оглед на обстоятелството, че същият не бе намерен на посочения от него адрес
в досъдебното прозводство. Въпреки предприетите от съда своевременни действия по
неговото издирване чрез ограните на МВР,
същите не дадоха нужния резултат. Въз основа на протоколно определение на съда
от 24.11.2016 година деецът бе обявен за „общодържавно издирване” от дата
12.12.2016 година /актуализирана телеграма №35942/09.09.2016 година/. В хода на
проведените оперативно-издирвателни мероприятия от МВР беше получена
информация, че подс.П.И.А. е напуснал страната и към
момента се е установил и местопребивава на територията на Федерална република
Германия. В предоставената на съда информация бе отразено и обстоятелството, че
А. е подал заявление за издаване на временен паспорт в Посолството на Р.България в Берлин, като в
него е посочил конкретен адрес в Германия,
на който местопребивава. Съблюдавайки този факт, съдът разпореди връчване
на съдебните книжа, съгласно разпоредбата на чл.254, ал.4 от НПК, чрез съдебна поръчка, която възложи
за изпълнение на съответните власти на Германия. Впоследствие, съдебната
поръчка бе върната в цялост, поради нейното неизпълнение. В придружителното
писмо на Сенатско управление „правосъдие , защита на потребителя и антидискриминация” от дата
24.04.2017 година се посочва, че подсъдимият А. не е бил установен на посочения адрес, като място на пребиваване
в Германия, както и чу няма данни за неговото местопребиваване.
При
изложените обстоятелства, съдът прие, че провеждането на съдебното производство
в отсъствието на подсъдимия по реда на чл.269,ал.3,т.2 и т.4, б.”а” от НПК , респ.
тъй нар. „задочно производство” няма да попречи за разкриване на обективната
истина. Още повече, че в хода на съдебното производство законните прави и
интереси на подсъдимия бяха защитавани от процесуален представител – адв.К.К. /излъчен като служебен защитник от АК-гр.Добрич/.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП-Добрич, който
пледира за признаване вината на подс.П.И.А. по повдигнатото му обвинение и
постановяване на осъдителна присъда. В пледоарията си пред съда прокурорът
застъпи становище, че авторството на дееца в процесното престъпление се явява
доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства. Изрично посочи, че
разгледани в своята доказателствена съвкупност, събраните по делото
доказателства се явяват изцяло в подкрепа на обвинителната теза и описани
фактически обстоятелства, при които е осъществено престъпното деяние. По
отношение на известни малки и несъществени колибания и разминавания в
показанията на разпитаните в съд.следствие свидетели поясни, че същите отдава
на изминалия значителен период от време и заличаване на част от спомените в
тяхното съзнание. Подчерта, че несъществените противоречия бяха преодолени чрез способите на НПК, респ.чрез
прочитане на част от показанията в тази им част, което несъмнено допринесе за
изясняване на фактическата обстановка и
участиено на дееца в инкриминираното престъпно деяние.
По отношение вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, прокурорът изрази позиция, че
предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” следва да се определи на
основание чл.54 от НК, доколкото в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да налагат прилагане на
разпоредбата на чл.55 от НК. Съблюдавайки по-висаката степен на обществена
опасност на дееца, макар същият да е бил непълнолетен към момента на извършване
на престъплението, прокурорът пледира на дееца да се наложи предвиденото в НК
наказание „лишаване от свобода” , което след редуцирането му на
осн.чл.63,ал.1,т.3 от НК да се определи над минимума и под средния размер, а
именно – една година. Пледира, наказанието да бъде изтърпяно ефективно от
дееца, предвид факта, че липсват законови предпоставки за отлагането му на
осн.чл.66,ал.1 от НК. Позицията си, по отношение вида и размера на предложеното
наказание аргументира с факта, че настоящото деяние е осъществено при превест
на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, както и в изпитателния
срок, установен по предходното осъждане на подсъдимия с Определение
№40/11.07.2013 година по НОХД №577/2012 година
на РС-Добрич, при което му е било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца. В този смисъл, прокурорът изрично пледира, на
осн.чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено отделно за изпълнение наказанието по цитираната присъда. Прокурорът пледира още,
че предвид наличето на предпоставките на чл.25 – чл.23,ал.1 от НК, съдът е
длъжен да извърши групиране на
наказанието, наложено с настоящата
присъда с наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година, постановено
с Определение №345/16.11.2016 година по Ч.Н.Д. №286/2016 година на Окръжен съд
– гр.Добрич.
В заключение посочи, че съдът е
задължен да се произнесе с присъдата и по отношение на сторените в хода на досъдебното
производство и съд.производство разноски в общ размер
401.00 /четиристотин и един лева, които
на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се възложат
изцяло на подсъдимия.
Процесуалният представител на подсъдимия
– адв.К.К. от ДАК /назначен в качеството на служебен
защитник/, по същество не оспори изложената от прокурора фактическа обстановка
на престъплението и развита обвинителна теза. В този смисъл, не оспори извода
на държавния обвинител, относно съпричастността на дееца в инкриминираното
престъпно деяние, начина по който е извършено и правната квалификация, посочена
в обвинителния акт. Подчерта обаче, че в случая се касае за престъпна проява на
непълнолетен деец, макар и осъждан, която очевидно се явява и с по-ниска степен
на обществена опасност от другите прояви.
Адвокатът обаче, се дистанцира и разграничи от позицията на прокурора,
по отношение на размера предложения размер на наказанието като пледира, същото
да бъде индивидуализирано към самия минимум на закона. По отношение на
изразеното становището от прокурора, относно наличието на законови предпостаки
за прилагане на разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК, както и за групиране на
осн.чл.25-чл23 от НК на наказанието по настоящата присъда с наказанието,
постановено с Определение №345/16.11.2016 година по Ч.Н.Д.
№286/2016 година на Окръжен съд – гр.Добрич изрази
пълно съгласие. Прие също и позицията на прокурора, сторените по делото
разноски в досъдебно и съдебно производство да се възложат на дееца на правно
основание чл.189,ал.3 от НПК.
След
като подложи на обстоен анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната
съвкупност, съдът намери за установено
от фактическа страна следното:
На 12.10.2013 година, в ранните часове
сутринта, около 05.00 часа свидетелят С.И.И. се прибирал
от дискотека, като бил в компанията на св.Я.С.С. и
друго момче /братовчед на последния, който е с неустановена по делото
самоличност/. С тях били още две момичета, чиято самоличност също не е
установена в хода на досъдебното производство. Прибирайки се пеша, компанията
вървяла по тротоара на бул.”Добруджа” и в посока на ж.к.”Дружба” в гр.Добрич.
По същото време, в противоположна посока срещу тях, по същия тротоар се движели
пеша свидетелите С. С.И., Р.С.И. /по прякор „***”/, С.М.К., св.Г.Я.М. /по
прякор „***”/ и подс.П.И.А. /по прякор”***”/. Посочените лица били силно повлияни
от алкохола, който поели преди това. От проведените разпити пред съда научаваме,
че са употребили значително количество алкохол от вида бира, който са
консумирали в продължение на няколко часа в градинка, намираща се пред дом „Дъга”
в гр.Добрич. При срещата и разминаването на двете компании, обладани от поетия алкохол,
свидетелите С.К. и С.И. започнали да подхвърлят предизвикателни
думи и закачки към двете момичета, които вървели непосредствено преди останалите
лица – св.С.И., св.Я.С. и неговия
братовчед. Подвикнали неприлични и нецензурни думи по техен адрес, като с това
очевидно търсели предтекст и повод, за да се влязат в контакт и се заядат с
компанията на пострадалия С.И.. Отправените нецензурни
думи и закачки към момичетата подразнили
силно придружаващите ги, които им
направили забележка, като ги нарекли „цигани”. Това силно подразнило компанията на подсъдимия П.А., при
което свидетелят С.К. пръв решил да „потърси сметка”
на изказаните обидни думи по техен адрес. Последвал първоначален остър словесен
конфликт, който тутакси прераснал в побой и отправяне на удари между двете
групи. По отношение на развитието на конфликта, първи налетели на бой от компанията
на подсъдимия. В тази връзка, св. Г.М., Р.И. и подс.П.А., които вече се били разминали с другата компания и вървели
по-напред от свидетелите С.И. и Г.М.Я.
се върнали обратно назад, за да се самоправят и помагат. При връщането си
назад, с явно намерение да предизвикат конфликт и нанесат побой на компанията
на пострадалия, св. Я.С.С. се обърнал към тях с молба,
като отправил предупреждание, че е син на Светльо „петела”, както и да не ги
закачат, защото ще си навлекат голяма беля и ще имат големи „проблеми”. Въпреки
отправеното им предупреждение от св.Я.С., който всъщност е познавал част от
компанията на подсъдимия, включително и него, се стигнало до бой между двете групи.
Още при изправянето си пред групата на пострадалия св.Р.С.И. извадил метална
тръба, с явното си намерение да я употреби в боя. При вида на желязото в ръцете
на този свидетел, компанията на пострадалия се отдръпнала назад. Уплашен от развитието
на конфкликта, че в ръцете си посоченият свидетел държи метален предмет,
непознатото момче / братовчед на св.С./ избягало и се
скрило в намиращи се близки храсти до жилищните блокове. В същото време, св.Р.И. /„***”/ посегнал и нанесъл няколко удара по тялото
на св.Я.С. с металната тръба, с което успял да го
събори на земята. Заедно с другите лица от компанията на подсъдимия всички започнали
да го ритат по тялото и то по най- жесток начин. При тази ситуация, пострадалият
С.И. решил да се намеси и той и защити падналия на
земята св.С., който в това време викал силно за помощ.
Поради твърде ранния час от денонощието, наблизо нямало други преминаващи граждани,
които да се притекат и му помогнат. При намесата си и с намерение да защити св.С., постарадалият С.И. се
насочил към подс.П.А., който се бил изправил срещу
него да се бие. Замахнал с намерение да го удари с ръка, но така и не можал.
Подсъдимият избегнал удара, навеждайки се ловко встрани и надолу, поради значително
по-ниския си ръст от св.С.И.. Следва да се отбележи,
че подсъдимият А.
при тази ситуация успял да се защити умело, тъй като е бил тренирал преди това дълго
време бокс в спортно училище в гр.Добрич / от обясненията му съдим , че е
тренирал около осем години този спорт/. В този смисъл, деецът добре знаел как
да се пази и отрази отправените към него удари. След като успял да се предпази от удара
на св.И., подсъдимият се изправил бързо и със значителна сила, нанесъл удар с юмрук в
областта на челюстта на св.С.И.. Последният бил
нанесен с такава сила, че постарадилят залитнал и паднал на земята. От
показанията на св.Р.С.И. съдим, че на пръстите си
подсъдимияат П.А. е имал сложени 2 или 3 пръстена. Веднага
след нанесения удар на пострадалия, подсъдимият, заедно с другите лица от
неговата компания, подгонили св.Я.С..Последният ,
въпреки тежкото състояние, в което се е намирал бил успял да се съвземе и да избяга.
Пострадалият също се посъвзел след нанесеният му силен удар в челюстта и независимо
от силната болка която изпитвал, събрал сили и успял да избяга в близките
храсти,отдалечайваки се от нападателите си.
Непосредствено
след като напуснал мястото, където му е била нанесена телесната повреда,
пострадалият се прибрал у дома си. Тежкото състояние, в което се намирал е
възприето непосредство от св.В.Я.И. /майка на
пострадалия/. Последната веднага придружила сина си до спешните кабинети на
МБАЛ-Добрич, където му е направен медицински преглед от лекар и установено, че има счупване на челюстта.
Незабавно след това, пострадалият е изпратен за оказване на необходимата
медицинска помощ в МБАЛ”Св.Марина” - гр.Варна. Там на място и по спешност му е
направена хирургическа интервенция на челюстта.
От
заключението навещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза №6/2014 год./л.28/ е
видно, че при станалия инцидент на 12.10.2013 година, пострадалият С.И.И. е получил счупване на долната челюст в ляво и в дясно
до брадичката. В заключението си експертът сочи, че счупването на долната
челюст е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от
около 2-3 месеца. Съдът приобщи изготвеното
експертно заключение на осн.чл.282, ал.3 от НПК, доколкото страните не изразиха
изрично воля, вещото лице да бъде разпитано лично в съдебно заседание.
След задълбочен анализ и преценка
както поотделно, така и в тяхната съвкупност на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът намери, че инкриминираното престъпно деяние по чл.129, ал.1
във вр. с чл.63,ал.1,т.-3 от НК е осъществено от подсъдимия
П.И.А..
В хода на съдебното следствие,
съдът установи, че събраните гласни доказателства
по своята същност и насока, се явяват еднопосочни, ветрешно безпротиворечиви и
логични. В тях не се наблюдават съществени разминавания и противоречия, които
да налагат за съда друг правен извод, освен този, до който е достигнал
държавният обвинител, приемайки, че нанесената средна телесна повреда на
пострадалото лице е вследствие на виновното поведение на подсъдимия А.. Този правен извод се налага, след като съобразим
последователните и подробни обяснения на подсъдимия А., показанията на
пострадалия, както и на свидетелите Я.С., С.К., Р.И., С.С. и Г.Я.И.. Разгледани в тяхната
насока и същност, събраните по делото гласните доказателства могат да бъдат
разпределени в две отделни групи. На първата от тях съдът отдава първостепенно правно значение,
доколкото от нея черпим информация и съдим по безсъмнен начин, за настъпване на
контретни факти и обстоятелства, имащи съществено правно значение за предмета
на спора и поведението на подсъдимия. Другата група доказателства стоят на по-заден
план, въпреки , че от тях също черпим информация за мястото и датата на
възникването на конфликта и виновното поведение на подсъдимия в самия инцидент.
В нея обаче липсват конкретни данни за обстоятелствата, при които на
пострадалият му е бил нанесен фаталния удар от подсъдимия и конкретно ,
реакцията на всеки един от тях в боя.Ето защо, изложените фактически
обстоятелства от тази втора група свидетели, следва да бъдат ценени не
изолирано и самостоятелно, а съобразени на плоскостта на останалите събрани по
делото доказателства.Само така могат да бъдат изяснения всички обстоятелства,
при които е нанесана телесната повреда на пострадалото лице.
Към първата група гласни
доказателства, на които съдът отдава приоритенто правно значение спадат
обясненията на самия подсъдимия и показанията на пострадалия
–св.С.И.. Същите съдът намира за
безпротиворечи, логични и непротиворечиви. В обясненията си пред разследващия
орган, които съдът приобщи по реда на чл.279, ал.2, във вр. с
ал.1,т.2 от НПК подс.А. посочва конкретно начина, по
който е нанесъл удара в областта на лицето на пострадалия и неговите реакции,
при отбягване на първоначалната атака към него: ”След това към мен се приближи
този С., за който ме обвинявате, че съм му счупил ченето и посегна да ме удари,
но аз се наведох. Посегна още един път и
пак не успя, защото аз съм тренирал осем години бокс.След второто посягане го
ударих с юмрук в челюстта и той падна на земята”.
Изцяло в тази насока са
показанията и на пострадалият от престъпното деяние св.С.И.,
дадени пред съда и пред разследващия орган в досъдебното производство. Съдът приобщи
показанията на този свидетел по реда на чл.281,ал.4,във вр. с ал.1,т.2,пр.2-ро
от НК. В тях св.И. подробно и обстоятелствено сочи,
как и от кого му е бил нанесен удара в челюстта:”Едното
от тези момчета, които не познавам по име, се засили към мен и ме удари с бокс в областта на долната челюст в ляво. Когато
ме удари, се отдръпнах назад и усетих, че челюстта ми просто е счупена, цялата ми уста беше в кръв
и съм сигурен, че това момче ме ударис бокс или друг метален предмет..”. При
проведеното процесуално следствено действие „разпознаване на лица по фотоснимки”
на същата дата 03.01.2014 година, непосредствено след неговия разпит, пострадалият
безпогрешно е разпознал измежду предоставените му фотоснимни под №4, снимката
на подс.П.А.. Обстоятелствата и изложените релевантни
за предмета на спора факти от свидетеля С.И. налагат
еднозначен извод, че именно нанасеният му удар в лявата област на лицето от
подсъдимия, при това от близко разстояние и със значителна сила, е довел до
счупване на челюстта на пострадалия.
Все в насока и подкрепа на обвинителната
теза са и показанията на св. Р.С.И. /по прякор„***”/, който в разпита си пред съда също посочва обстоятелството, че подс.А. е нанесъл силен удар
в областта на лицето на пострадалия. Сочи го, като „най-високото момче” от
другата компания. Следва да се отбележи и друго съществено обстоятелство, което
бе съобразено от съда в хода на съдебното следствие, при разпита на освен на
този свидетел, така също и на останалите. В разпита си пред съда, всички те
заявиха, че част от спомените им са силно избледнели, поради изминалия значителен
период от време от настъпването на инцидента, до момента. Ето защо, чрез
прочитане на показанията им по реда на чл.281,ал.4, във вр. с ал.1,т.2,пр.2-ро
от НПК като процесуален способ на процеса, съдът успя за опресни избледнелите спомени
в съзнанието им. Още повече, че освен приобщаването по предвидения процесуален
ред на свидетелите бяха зададени и конкретни въпроси от страните, по който начин
бяха изяснени правно значими факти и обстоятелства за предмета на спора,
респ.участието на всяко едно от лицата в конфликта и най-вече поведението на
подсъдимия и неговите волепроявления. Така например, св.Р.И.
пред съда заяви, че потвърждава изцяло изложените факти от него пред
разследващия орган в хода на дос.производство на разпита си от 06.12.2013 година, относно
поведението на подсъдимия в конфликта. Потвърди заявеното в хода на досъдебното
производство обстоятелство, че именно подсъдимият
е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия. Свидетелят заяви недвусмислено,
че на ръцете си подсъдимият към този момент е носил 2 или 3 пристена – обстоятелство,
което дава отговор на твърдението на жертвата, че е бил ударен с бокс или друг
метален предмет в лицето, респ. в челюстта от лявата страна.
В подкрепа на обвинителната теза
се явяват изцяло и показанията на останалите свидетели, участвали в сбиването
на 12.10.2013 година, а именно – св.Я.С.С., св.С.С.И. и св.Г.Я.М.. В
показанията си пред съда всички те описват по недвусмислен и категоричен начин мястото и времето, където е
възникнал конфликта между двете компании. Свидетелите излагат отделни факти от
настъпилото меле, които съобразени на плоскостта на останалите събрани по
делото доказателства, допринасят за изясняване на фактическата обстановка,
съществуваща към момента на извършване на престъпното деяние. Установените
малки и несъществени различия в показанията им, съдът отдава на изминалия значителен
период от време до момента и заличаването на спомените в тяхното съзнание. Именно
това наложи за съда, да прибегне до предвидения процесуален способ в
разпоредбата на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1 ,т.2,пр.2-ро от НПК, на което
основание бяха приобщени показанията на изброените по-горе свидетели.
Същевременно, съдът намира за
необходимо да подчертае, че входа на съдебното следствие не бяха събрани други
фактически обстоятелства, които да опровергават обвинителната теза и да внасят
основателно съмнение, относно поведението на подсъдимия в престъпното деяние. И
тук е мястото да се посочи, че единственото съществено различие, което съдът
констатира бе твърдяното от св.Я.С. обстоятелство, че ударът
в областта на челюстта на пострадалия е бил нанесен не от подс.П. А., а от друг участник в боя- св.Г.М.. Св.С. заяви, че поддържа
това съществено обстоятелство , което е вписано и в
разпита му проведен пред разследващия орган. Посочи още, че именно това лице, а
не подсъдимия, който се ае намирал на по-далечно разстояние, е нанесъл удара на
пострадалия, след което той е паднал на земата. Заяви още, че в това време,
когато е нанесъл удара на пострадалия, св.Г.М. се е
намирал непосредствено близко и встрани от него. При това сочи, че св.С.И. не е
подозирал нищо и ударът зза него е бил неочакван и го е изненадал. Твърдението
относно настъпването на този факт, съдът намира за несъстоятелно, доколкото се
компрометира изцяло от изнесените фактически данни от самия пострадал. Както бе
посочено по-горе в мотивите, същият е разпознал без никакво колебание
подсъдимия П.А., при извършеното „разпознаване на лица
по фотоснимки” непосредствено след проведения му разпит. Заявил е категорично,
че няма колебания относно лицето, което е разпознал като извършител, счупил
челюстта му. Ето защо, съдът отхвърля соченото
от свидетеля обстоятелство, че ударът на пострадалия в областта на лицето, с
който му е счупена челюстта е нанесен от друго лице- св.Г.М., а не от подсъдимия. Още повече, че до извод се стига, след
като съобразим и обясненията на самия подсъдим , дадени пред разследващия орган.
В тях той подробно и с детайли описва, как и по какъв начин се е предпазил от
замахващия срещу него св.С.И., на който впоследствие е
нанесъл и силен удар в областта на лицето, респ. в челюстта. При тези
обстоятелства, съдът отхвърля показанията на св.С. в
тази им част, като ги намира за недостоверни и несъстоятелни. В останалата
част, съдът кредитира показанията на св.С. като правдиви и обективни.
В насока развитата от прокурора обвинителна
теза, макар и на по-заден план се явяват показанията на св.В. Я.И.. Същата не е присъствала лично по
време на разразилия се конфликт и реално няма никакви преки възприятия от него.
Показанията й са от значение единствено в насока, че от тях черпим информация
за общото тежко състояние на пострадалия, в което той се е намирал
непосредствено след като му е била нанасена телесната повреда, изразяваща се в
счупена челюст в ляво и в дясно до брадичката. Свидетелката сочи и за
последващите действия, по оказване помощ на пострадалия в двете здравни заведения
– в гр.Добрич и в МБАЛ”Св.Марина” –гр.Варна, където е извършена и хирургическа
интервенция - операция на челюстта пострадалото лице.
Встъпвайки на общата
доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства и при формиране
на вътрешното си убеждение, на основание чл.14, ал.1 от НПК, съдът намери за
установено от правна страна следното :
С
деятелността си на 12.10.2013 година в град Добрич, като непълнолетен, но след
като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, след като е причинил на С.И. ***, с ЕГН
********** средна телесна повреда, изразяваща в следните травматични увреждания:счупване
на долна челюст в ляво и в дясно до брадичката, което е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за период от около 2-3 месеца,
подсъдимият П.И.А. е осъществил от обективна и суб.
страна престъпния състав на чл.129, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна страна съдът
установи, че подс.П.А. е осъществил признаците на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като на 12.10.2013 година,
в гр.Добрич причинил средна телесна повреда на С.И. ***,
изразяваща се в счупване на долна челюст в ляво и в дясно до брадичката,
което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от
около 2-3 месеца, което е довело и до
съставомерност на деянието.
Изпълнителното деяние е
осъществено с активни действия от страна на дееца. Подсъдимият е нанесъл силен
единичен удар с юмрук в областта на лицето / в лявата долна част/. В пряка
причинно-следствена връзка с обективираните от подсъдимия действия е и настъпилият
съставомерен резултат - телесна повреда, изразяваща се в „ счупване на долна
челюст в ляво и в дясно до брадичката, което е довело до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за период от около 2-3 месеца”. Начинът на извършване на
престъплението и цялостното поведение на извършителя, дават основание на съда
да приеме, че нанасянето на телесните увреждания е извършено с проявена дързост
и агресия от дееца. От обективна страна инкриминираното деяние е довършено -
осъществени са елементите от изпълнителното деяние на престъплението-
причиняване на „трайно затруднение на дъвченето и говореното” за период
от около 2-3 месеца, посочено от законодателя в разпоредбата на чл.129, ал.2
във вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл: подсъдимият
е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, нанасяйки силен удар в областта
на лицето на св.С.И., с тази ръка, на която е носил
метални пръстени, като е искал настъпването на тези последици.
В хода на проведеното съдебно производство и
по делото липсват данни, от които да е видно, че към момента на извършване на деянието подсъдимият макар и непълнолетен / същият е
навършил пълнолетие само след месец/, не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Напротив. Поетото значително
количество алкохол не му е попречило да съзнава общественоопасният му характер
на извършеното от него и да може да ръководи постъпките си. Деецът е предвиждал
произтичащите общественоопасни последици от неправомерното си поведение и е
искал пряко тяхното настъпване, поставяйки се сам в това състояние, което без
съмнение не го оневинява /actio libera in causa/. От това следва, че инкриминираното деяние е осъществено от непълнолетния
деец в състояние на вменяемост и той е годен, като субект да носи наказателна
отговорност.
Като причини за извършване на
престъплението може да се посочи несъобразяване с установения в страната правов
ред, ниската правна култура и незачитане правата на личността.
/По отношение размера на
наказанието и неговата
индивидуализация/:
Определяйки вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът се ръководи от правилата на чл. 54, ал. 1 и 2 НК, като взе предвид степента на обществената опасност
на деянието и дееца, размерът на увредените блага, подбудите за извършване на
деянието, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото, както и
целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
Подсъдимият П.И.А.
е младопълнолетен 21-годишен български, с основно образование, осъждан, безработен.Същият към момента се укрива от властите и местопребивава
на неизвестен адрес в чужбина. От представената справка за съдимост /извлечение
от бюлетина за съдимост/
на дееца е видно, до момента той е осъждан общо два пъти, за
извършени тежки умишлени престъпления, по смисъла на чл.93,т.7 от НК , аименно:
1.За извършено през периода 14.01.-18.01.2011 година
продължавано престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с
чл.63,ал.1,т.3 , въврвр. с чл.26,ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено с
Определение № 40/11.07.2013 година по НОХД№ 577/2012 година на РС-Добрич наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. На осн.чл.66, ал.1 от НК наказанието
е отложено от съда с изпитателен срок три години. Определението е влязло в сила
на 11.07.2013 година.
2. За извършено на 27/28.01.2014
година престъпление по
чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.5 във вр. с чл.194,ал.1 и чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК на
дееца е наложено наказание „Пробация”, изразяващо се в посочените в чл.42а,
ал.2, т.1, т.2 и т.6 пробационни мерки.
С последващо определение №345/16.11.2016 година по ЧНД № 286/2016 година
на ОС-Добрич, наложените пробационни мерки са заменени отчасти по реда на
чл.43а, т.2 от НК с наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По
делото има представена характеристика на дееца, от която черпим информация, че
същият не зачита правовия ред в страната, движи се с чувство за безнаказаност, както
и че контактува и се движи изцяло в среди от криминалния контигент. Сочи още,
че е конфликтна личност, познат на органите на МВР като извършител на „кражби”
и множество „грабежи”.
Съобразявайки
приложените по делото писмени доказателства, съдът прие, че процесното
престъпление е осъществено от подсъдимия П.А. при
превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи
вината обстоятелства за подсъдмия съдът приема предходните му осъждания,
изключително лошите характеристични данни по местоживеене, наличните
регистрации за други престъпни прояви в МВР и поведението му по време на
наказателния процес, с цел укриване от властите и осуетяване на наказателното
преследване. За смекчаващи вината обстоятелства съдът намира оказаното
съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина по
делото. От изложените обстоятелства следва, че прилагането на разпоредбата на
чл.55 от НК се явява неуместно, предвид липсата на многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на дееца.
А колкото до обществената
опасност на самото престъпление, съдът я намира за по-висока, доколкото тя се обуславя
от степента на засягане на обществените отношения, обект на престъпно
посегателство. Очевидно е , че в тази насока следва да
се съобразят всички обстоятелства, при които е осъществено престъплението и
начина , по който деецът е реализирал противоправния резултат. В своята
съвкупност, сочените обстоятелства сочат несъмнено към извод, за наличие на по-висока
обществена опасност на престъпната проява от обичайните за този вид.
Предвиденото в НК наказание за
престъплението по чл.129, ал.1 от
НК е лишаване от свобода за срок до шест години. Съдът, след като съобрази по-висаката
степен на обществена опасност на дееца и тази на престъпната проява,
ръководейки се от наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след
като съобрази императива на разпоредбата на чл.63,ал.1,т.3 от НК определи наказанието на основание чл. 54 от НК над минимума и под средния размер, а
именно – една година лишаване от свобода. Предвид наличните осъждания на дееца,
съдът прие, че наложеното
наказание същият следва да изтърпи на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС ефективно, при първоначален „общ” режим.
За да се спре на това по вид и
размер наказание съдът прие, че с налагането му ще бъде реализирана тъй
нар.”специална” превенция на закона. В този аспект, деецът ще може да бъде
поправен и превъзпитан в спазване на законите на Република България. От друга
страна с налагането на това по вид и размер наказание ще се въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото, същите
да се въздържат от подобни противообществени прояви с висока степен на
обществена опасност, несъвместими с установения в страната законов ред.
Видно от изложените фактически
данни от справката за съдимост на подсъдимия, че престъплението по настоящата
присъда е извършено в изпитателния срок, определен от съда с Определение
№40/11.07.2013 година по НОХД №577/2012 година на РС-Добрич. От друга страна
престъплението по настоящата присъда се явява извършено в реална съвкупност с
деянието, предмет на НОХД№771/2014 година, по което има последващо
произнасяне с Определение
№345/16.11.2016 година по ЧНД № 286/2016 година на ОС-Добрич. От изложеното се
налага извода, че след определяне на наказанието по настоящата присъда, същото следва на
основание чл.25-чл.23 от НК да бъде групирано с наказанието лишаване от свобода
за срок от една година, постановено с Определение №345/16.11.2016 година по ЧНД
№ 286/2016 година на ОС-Добрич. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е задължен
да приведе отделно в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за срок от
шест месеца, постановено с Определение № 40/11.07.2013 година по НОХД№ 577/2012
година на РС-Добрич .
Предвид гореизложеното, съдът на
осн.чл.25, ал.1 от НК във вр.с чл.23, ал.1 от НК групира наказанието „лишаване
от свобода” за срок от една година, наложено по настоящата присъда, с
наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година, постановено с
Определение №345/16.11.2016 година по Ч.Н.Д. №286/2016 година на Окръжен
съд-Добрич, като постанови за изтърпяване най-тежкото от посочените наказания,
а именно - „лишаване от свобода” за срок от една година. На основание чл.57,
ал.1,т.3 от ЗИНЗС определи първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.68, ал.1 от НК
постанови отделно изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, наложено с Определение №40/11.07.2013 година по Н.О.Х.Д.
№577/2012 година на Районен съд-Добрич, от така определеното общо наказание
„лишаване от свобода” в размер на една година, постановено с настоящата присъда.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „общ” режим
на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК и с
оглед осъдителния диспозитив на настоящата присъда, подс.П.И.А.
бе осъден да заплати сторените в хода на досъдебното и съдебно производство
разноски в общ размер 401.00 /четиристотин и един / лева, от които 96.00 /деветдесет и
шест/ лева по сметка на ОД на МВР-гр.Добрич и 305.00/ триста и пет/ лева за
преводач, в полза на бюджета на съдебната, по сметка на РС-Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови настоящия
съдебен акт.
СЪДИЯ :