Р Е Ш Е Н И Е № 460
гр. Стара
Загора, 25.11.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, в публичното заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Кр.Костова-Грозева
при
секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Костова-Грозева адм. дело № 198 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/
във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от П.И.Д. *** против Заповед № 316/02.03.2022г., издадена от
изпълняващ длъжността Кмет Община Казанлък А. М., упълномощен със Заповед №
248/14.02.2022г., с която е разпоредено на жалбоподателката да премахне „надстройка на съществуваща
сграда и пристойка от север към нея“, находящи се в
ПИ идент. 53179.243.980 от КККР на землище с.
Овощник, одобрени със Заповед № РД-18-960/20.12.2017г. на Изпълнителния
директор на АГК, находящ се в землището на с. Овощник, м. Каракос.
Оспорващата
сочи, че обжалва тази заповед в срок като я намира за неправилна, необоснована
и незаконосъобразна и моли съда да я отмени. Сочи, че в подаденото в
административното производство възражение, посочила, че не тя била извършила
тези строежи, а така закупила имота, в който те се намирали, т.е., те били вече
построени преди тя да придобила в собственост въпросния ПИ. За това и нямала
качеството на нарушител, извършил незаконно строителство.
Посочва,
че през лятото на 2021г. извършила текущ ремонт на покрива на сградата и
покрива на пристройката, подменила прозорците и вратите, поради лошо качество
на дървения материал на покрива и на дограмите. Поради течове от покрива и
частично повредена варова мазилка в таванската част се наложило частично
измазване. Поставила улуци и външно боядисала сградата и пристройката. Тези
дейности попадали под понятието текущ ремонт, съгласно §5, т.34 от ДР на ЗУТ, за
който и по силата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ не се изисквало разрешение за
строеж.
Допълнително
мотивира довода, че тъй като оспорващата не била извършила въпросното
строителство, а само била собственик на имота, нямало правно основание за
издаване на заповедта против нея. Имотът бил със статут на земеделска земя и се
намирал извън селищната територия и за тази територия бил одобрен ОУП от ОбС
Казанлък от 2017г. В заповедта не се
сочела категориятаq от която
били строежите, което съставлявало съществена непълнота на акта и достатъчно основание
за отмяната й. Не било вярно посоченото в констативния акт за проверката,
където се сочело, че строежът бил от пета категория, защото това била сграда за
сезонно ползване и пристройка, построени в земеделска земя, а не жилищни и
смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради и съоръжения за обществено
ползване.
На
следващо място се мотивира, че органът не проверил възражението на жалбоподателката, дали таванската част бил самостоятелен
етаж, отговарял ли за етаж с оглед височината му и тавана, като покрив за стая.
Съгласно чл.177, ал.1-2 от наредба №5 за правила и норми на ТСУ /отм./
сезонната постройка можела да бъде с площ до 35 кв. м. и с височина до 4,5 м.
до най – високата част на билото, а това не било изследвано.
Мотивира
се още, че предходният собственик, от който оспорващата закупила имота, й
предал утвърден от Гл. архитект на общината проект за пристройката, разрешение
за строеж на пристройката, протокол за дадена строителна линия и ниво, издадени
от строителен техник. Същият бил закупил имота с вече съществуващи постройки
през 1994г. Било недопустимо общината да
сочела, че в нейните архиви нямало данни за издадено такова разрешение за
строеж.
На
последно място се сочи, че общината следвало да провери данните от
представените й нот. актове за закупуване на
земеделската земя и постройка от 19 кв.м. и сама да
установи, че продажбата била по реда на §4а от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, т.е. Общината
продала 600/732 ид.ч. на ползвателя В., който
заплатил цената и след това се снабдил с констативен нот.
акт. В. въз основа на този нот. акт продал имота с
постройката от 19 кв. м. на Ж. Б., който извършил пристройката и оспорващата
купила имота в това състояние и от това лице през 2019г.
Щом било
установено, че ставало въпрос за придобиване на собственост върху земеделска
земя по §4а от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ с реализирано в нея строителство на сграда за
сезонно ползване намирало приложение ТР № 2/2011 на ОСГК на ВКС. Следователно
общината неправилно се позовавала на нормите относими
към въпроса за законността на построеното /в тази специфична хипотеза/, тъй
като законът не поставял такова изискване относно построеното в земя по този
параграф.
На последно място мотивира доводи за
неправилност на довода на органа за приложение на чл.125, ал.1 от наредба
№5/1977, която била в сила, след като въпросната постройка вече била
реализирана. Към момента на построяването на сградата, не били налице
изисквания за изработване и одобрение на ЗРП, кадастрално застроителен
и силуетен план или кадастралнозастроителна
разработка в обща група с такива в съседни парцели, да не се приемело, че
строежът бил търпим. Освен това била законово допустимо изграждане на постройка
до 35 кв.м. на един етаж, а именна на толкова етажа била
и сградата. Що се отнасяло до пристройката от север на сградата, тя също била
изградена преди придобиването й в собственост от оспорващата и за нея тя
представила строителни книжа- разрешение за строеж, одобрен проект и пр. Т.е.,
били налице редовни строителни книжа за нея и недопустимо ответникът се
позовавал на нормативен акт, който не е бил приет и действащ към момента на
изграждане на тази пристройка. /1995-1996г./. Съгласно §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
законодателят признавал за търпими всички строежи, изградени до 31.03.2002г.,
които нямали строителни книжа, но били допустими по разпоредбите, действали по
време на тяхното извършване.
Оспорващата, редовно призован в с.з., се явява лично и с пълномощник адв. Г., като поддържа
жалбата си. Претендира разноски.
Ответникът, Кмет на Община Казанлък,
редовно призован, се представлява от гл. юрк. Б.,
който оспорва жалбата.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
С нот.акт
за продажба на недвижим имот №81, н. дело № 450/2019г. от 13.09.2019г.
оспорващата придобила в собственост от Ж. М. Б. и Р.Д.Б. собствения им недвижим
имот, придобит по време на брак, а именно: 600/728 и.ч.
от поземлен имот с идент. 53179.143.980, с номер по
предходен план 243980, целият с площ от 728 кв.м.,
находящ се в с. Овощник, общ. Казанлък, м. Каракос с
трайно предназначение на територията – земеделска и НТП – лозе, ведно със
СГРАДА с идент. 53179.143.980.1 със ЗП от 19 кв.м. та един надземен етаж с предназначение – други вид
сгради за обитаване, както и ведно с всички останали строителни и други
подобрения в имота /л.29/.
По повод подадена жалба от М. Т. Б.
/л.39/ служители при Община Казанлък съставили Констативен протокол от
09.03.2021г. и Констативен протокол №2 от 29.11.2021г. относно два ПИ,
собствени на М. Б. и П.Д., съгласно първият било установено, че в ПИ идент. 53179.243.980, собствен на П.Д. била извършена
надстройка с един етаж на съществуваща сграда и изграден навес по западната и
северна граница с ПИ – полски път и по източната граница на имота с ПИ,
собствен на М. Т. Т., съгласно вторият било установено, че нямало промяна по
извършеното строителство /л. 16 и л.38/. От същите служители на Община Казанлък
в отдел ТИКС била извършена проверка на строеж „надстройка на съществуваща
сграда и пристройка от север към нея“, находящи се в ПИ с идент.
53197.243.980 по КККР на землище с. Овощник, м. Каракос,
като за установеното при нея бил съставен КА №10/16.12.2021г. /л.14-15/, който
бил връчен на Д. на 12.01.2022г. чрез писмо с обратна разписка /л.15, гръб/.
Против
съставения КА № 10/16.12.2021г. П.Д. подала възражение рег. № 194-М-9006-1 от 18.01.2022г.
/л.12-13/, към което приложила н. а. № №174 от 1994г.
Със Заповед № 316/02.03.2022г.,
издадена от за Кмет Община Казанлък, било разпоредено
на П.Д. да премахне строеж, „надстройка на съществуваща сграда и пристройка от
север към нея“, находящи се в ПИ с идент.
53197.243.980 по КККР на землище с. Овощник, м. Каракос.
По делото се представят още:
удостоверение /л.17/; регистър на издадените разрешения за строеж – 1995г.
/л.18/; карта на ПИ идент. 53179.243.980 /л.20, л.26/,
издадена от АГКК; извадка от КВС за с. Овощник по Заповед №48/04.06.1996г. за
имот 980 /л.21/; извадка от разписен лист за м. Старите лозя имот 3980 /л.24/;
извадка от план, одобрен със Заповед № 653/1996г. /л. 25/; работен проект
относно обект „Проект за пристройка“, част Архитектурна /л.32/; Скица виза за
проектиране №81/20.11.1995г. /л. 33/; разрешение за строеж №186 по одобрени
проекти от 30.11.1995 за пристройка в
Парцел 980, с. Овощник /л.34/; Протокол №140 за определяне на строителна линия
от 29.11.1995г. /л.35/; утвърден проект от 30.11.1995г. относно проект за
пристройка в имот, находящ се в с Овощник №980 /л.41-42/; заповед №248/14.02.2022г.;
доказателствата по т. 2-6 от придружително писмо вх. № 2885/11.05.22г. /л.
53-62/; справка за ползвателите на зем. земи по §4 в
землището на с. Овощник /л.75/; разписка от 09.11.1994г. /л.76/; молба рег. №
194-В-117/06.07.1992г. /л.79/; удостоверение №6 от 14.04.1980г. /л.80/;
строително разрешение №135 /л.81/; скица на ПИ 53197.243.980, издадена от СГКК
/л.86/;
Съдът допусна по искане на
оспорващата страна събиране на гласни доказателства и назначи съдебно
–техническа експертиза.
От
разпита на свидетел Т. Б.а се установи, че тя със
съпруга й продали около 2019 г. на жалбоподателката лозе, което закупили през 1994-1995 г. Лозето
било малко, обработваемо място. В мястото имало къщичка с пристройката. Имало
стълбички, за да се качват на плочата. Имало дървени стълбички с една стая и подтаванско помещение. До къщичката имало навес, но не знаела
колко била квадратурата му, вероятно около двайсет квадрата. Къщичката си била
там, когато купили земята. Те били направили
една стена, защото отзад течала вода, когато валяло, а тя била от талашит. На
задната стена на къщичката имало теч и сложили тухли там, но нямала спомням
кога го правили. Къщата я продали 2018
-2019 г. в този вид с извършените от тях строителни дейности.
На приземния етаж къщичката имала
една стая и над нея подтаванско помещение, като, за
да се стигнело до там, ставало по една дървена стълбичка, която била външна. Не
били отливали бетонови плочи и по къщата нямало бетонови колони, когато я купили.
Мисля, че на втория етаж на къщата имало винкел с някакви цветенца и
надпис 1982 год. Стените били с тухли,
но не била измазана отвън. До самата къща имало пристройка с една стена и между
двете помещения имало врата, които били около 19 -20 кв.м.
Постройката била с височина около два метра. Таванът бил гредоред и на
пристройката, и на къщичката. В подпокривното
пространство не можело да се стои прав, нямало тоалетна и вода. Те го ползвали
като склад. На първият етаж височината
на основната стая от пода до тавана бил около два метра. Закупили имота от
бащата на един нейн съученик - В. В..
Свидетелката К. Т. посочва, че знаела,
че жалбоподателката имала малка виличка със земя в с.
Овощник, която мисли, че Д. закупила през 2019 г. Ходила на мястото и я била виждала. Това било
къщичка с една стая, горе със стъпала и една стая долу с едно навесче. Имала външни стълби, които водели до една стаичка
горе. Стаичката била с леко остър покрив, оформен като стаичка. Долу на
приземния етаж, голямата стая била с навес, който бил пристроен. Горната част се ползвала за багаж. Стаята на първия етаж била нормална, но не
знаела колко квадрата. Д. правила
козметични ремонти, след като я закупи,
облякла я, защото била само с тухли.
Подновила я, но не е увеличавала обема й. Запазила я в същия вид.
Свидетелката сочи, че и през 1984
год. тази сграда я имало, като това си го спомняла, защото имали лозе в същата
местност и минавахме от там, и я виждали. Не си спомняла дали имало пристройка.
Тази виличка не била измазана тогава. Помещението на втория етаж нямало
тоалетна и вода. Можело да се стои прав вътре, но не много спокойно. На първия
етаж височината на стаята била около два метра.
С приетото по делото заключение, ВЛ
арх. С. дава следните отговори на поставените й задачи:
По първа задача, ВЛ сочи, че сградата
и съществуващата пристройка в ПИ с ИД № 53178.243.980, землище с. Овощник,
местност „Каракос” са построени в земя, предоставяна
за земеделско ползване. Строителството се извършило на два етапа. Първата
сграда с размер 4,05м.х4,15м. била построена от първия собственик В. Н. В.. В извадката
от КП, изработен, одобрен със заповед № 653/22.07.1996г. била показана сграда
за сезонно ползване, а също и пристройка от север , но без да достигала по
разположение до земеделския път и до имотната граница с ПИ № 981. От тази
графика и положеният върху нея текст, се следвал извод, че сезонната постройка
била построена преди 1989г. Вторият строителен етап бил свързан с промяна на
собствеността, когато Ж. Б. и Т. Б.а закупили ПИ №
980. Те изготвили през 1995г. проект за обект: „Пристройка на Ж. Б. и Т. Д. Б.а, с.Овощник, ПИ № 980 ”.
От направените замервания на
място ВЛ установила, че всички сгради в ПИ № 980, местност ”Каракос”,
с.Овощник били построени от преди 2019г., от
предишните собственици на имота. Постройките били трайно закрепени за земната
основа - стоманобетонови основи. Стените-ограждащи и преградни били тухлени. Не
установила стоманобетонова носеща конструкция, а само стоманобетонова плоча
между първо и второ ниво в сградата за сезонно ползване. Тази сграда била с
височина 4,5м. измерено от терена до котата на билото й : първо ниво било на
0,5м. спрямо средното ниво на прилежащия терен, първото ниво било с височина
2,2м., надзида на подпокривното
пространство било = 2,0м., а до билото (двускатен
покрив) височината била 0,8м. Общата височина се получавала = 4,50м. До второто
ниво водиела метална стълба, с размер на 11 броя
стъпала 25x25 см.
Пристройката била с височина 2,2м.,
с оградни и преградни тухлени зидове, с дървена едноскатна покривна конструкция. Пред тази пристройка имало
два навеса, като единият бил показан в одобрените проекти от 1995г.
Хоризонталните размери на пристройката, разположена северно от сградата за
сезонно ползване, до земеделски път от север, на общата имотна граница с ПИ 243.
981 били : 11,0м.х4,0-4,4+2,2м за навеса от изток.
Цялата
налична документация за сградите, построени в ПИ № 980 доказвала, че били строени в условията на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба
№5 ПНТСУ.
Съществуващите сграда за сезонно
ползване и пристройката към нея представлявали самостоятелен строеж, по смисъла
на чл.108 ал.7 от ППЗТСУ и чл.177 ал.1 и 2 от Нар.№5 ПН по ТСУ. Годините на
тяхното изграждане били преди 2001г. и изграденото в ПИ 980 не можело да се
определи нито като основно, нито като допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ. Отнесено
към съвременната норма (Наредба №7 ПНУОВТУЗ), височината на помещенията не
отговаряла на височина, изисквана за жилищни помещения.
По въпрос втори, ВЛ отговаря така:
пристройката била съобразена
с проекта, приложен в кориците на делото, внесен от жалбоподавателката
в община Казанлък с Уведомление вх.№ 194-21- 9006-1/12.05.2021 г. От измереното
на място и от посочените в проекта размери била установила разлика в площите =
6,0м. ( 2,0 х 3,0м.) . В тази площ бил разположен санитарен възел WC с
преддверие, което можело да се отнесе към допустимото по чл. 177(1)/ нар.№5 ПН
ТСУ. По проект ЗП = 30,5 кв. м. Измереното на място, в т.ч. и санитарен възел с
преддверие (6,0 кв.м.) е = 38,0 кв. м.
Местоположението на пристройката на
терена отговаряло на посоченото във виза за проектиране на пристройка в ПИ №
980, с. Овощник, - 30.Х1.1995г., в която е показано петно ( еднопосочни щрих)
за пристройка, разположено на север - на граница със земеделски път, до
съществуваща сезонна постройка от юг и да страничната имотна граница на изток
-към ПИ №981; във визата имало показано възможност за изграждане на постройка и
в ПИ № 981, на общата имотна граница с ПИ № 980 ( пунктирна
линия); на мястото , посочено в Протокол за линия и ниво №140/29.ХН.1995г.; на
проекта (1995г.) - ситуация.
В проекта се предвиждала стая с вход
от юг и навес към нея. На място ВЛ установила изградена такава стая. В проекта
не била показана съществуващата от по-рано сезонна постройка, за това при
строителството се наложило изнасяне на WC с преддверие и собствен вход да се построи
долепен до пристройката от западната й страна.
Приложените Разрешение за строеж №
186/1995г. и Протокол за линия и ниво №140/29.XII.1995г.; Одобрени проекти-два
чертежа по част „ архитектури а”- 1995г. касаели процесната сграда. В разписен
лист към КП, заснемане 1989г., заповед № 653/1996г. за В. В. имало запис ...
14.04.1980г. Строителството на сезонната постройка станало в периода 1980г. - 1989г. За
пристройката към съществуващата сезонна постройка били създадени строителни
книжа, отговарящи на действащата към 1995г. норма.
По въпрос трети, ВЛ отговаря така:
Процесната пристройка била изградена от червени кухи тухли (25x25x14см.),
дървена конструкция за покрива. Имало изпълнени бетонови основи. По сградата
била изпълнена топлоизолация. Покривното покритие било заменено от керемиди
„Мизия” с ламаринени листове със защитно покритие-имитация на керемиди. Не се установили стоманобетонова носеща сградна
конструкция- колони, греди, плоча.
Сезонната постройка била с височина
4,5м. , измерено от нивото на прилежащ терен до котата на билото й : първо ниво
било на 0,5м. спрямо средното ниво на прилежащия терен, първото ниво било с височина
2,2м., надзидът на подпокривното
пространство бил =2,0м., а до билото (двускатен
покрив) височината била 0,8м. Общата височина се получавала = 4,50м. До второто
ниво водила метална стълба, с размер на 11 броя стъпала 25x25 см. Всичко
описано за тази сезонна постройка било изградено от по-рано. ВЛ не установила
СМР, подлежащи на разрешителен режим, а установила дейности, които можело до се опишат като „текущ ремонт”.
Второ, подпокривното
ниво, съществувало от по-рано. ВЛ направила оглед на сезонни постройки,
разположени в съседни поземлени имоти. В местност „Каракос”
не само ПИ № 980 , а и в цялата местност имотите били пустеещи, предоставени
били за земеделско ползване и в много от тях били запазени оригиналните сгради
за сезонно ползване, вероятно изградени по типов проект: площ около 20,0 кв. м.,
височина 4,5м. измерено от терена до билото, външна стоманена стълба води до подпокривното пространство, достъпно в т.ч. от външна
площадка - тераса. Изградени били върху бетонова основа - трайно закрепена постройката
за земната основа; не са установили носещи стоманобетонови конструктивни
елементи, тухлените стени били ограждащи и носещи; покривът бил от дървена
носеща конструкция с покритие - керемиди ( в процесния случай същите били
заменени със съвременни материали за покритие). Съществуващото подпокривно помещение съответствало на действащата норма
към момента на строителството - чл. 108 (7) ННЗТСУ и чл.177 от Наредба №5 ПН
ТСУ. Относно годината на изграждане ВЛ взела опосредени
данни от наличните строителни книжа, документи за собственост, кадастрални
планове, като приела, че строителството било станало до 1996г. в условията на
ЗТСУ, ППЗТСУ, Нар.№5 ПН ТСУ.
По въпрос четвърти, ВЛ дава
следното заключение: ПИ с ИД № 53178.243.980
по вид територия била „земеделска”, а по начин на трайно ползване „друг вид
земеделска територия”, предвид обстоятелството, че земята била предоставена за
земеделско ползване. До 2018г. имотът не попадал в обхвата на устройствени
планове. С ОУП на Община Казанлък, одобрен през 2018г., имотът попадал в
устройствена зона „Ов” - за вилен отдих. ВЛ не намерила
устройствени планове от по-ниско устройствено ниво от вида ПУП. Статутът на
земята оставал - вид територия : земеделска. С ОУП на Община Казанлък /2018г./ имотът
станал част от урбанизираната територия в общината, предвидена за вилен отдих. С
оглед начина на изграждане, предназначението, годината на изграждане на
сградите ( между 1980г. до 1996г.) в ПИ с ИД № 5353178.243.980, които бил
изграждани като сгради за сезонно ползване в терен - земя, предоставена за
земеделско ползване по чл.§4 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ , предназначението на е имота,
към момента и установените сгради било „място/земя за земеделско ползване”. Сградите
съответствали по предназначение на чл.108, ал.1 от ППЗТСУ/отм./
По въпрос пети от заключението, ВЛ
сочи, че ПИ № 3980 бил описан в документ за собственост н.а.№174, том X,
д№3596/1994г., с който В. В. продавал на Ж. Б. 600/728 ид.
ч. земеделскка земя, с.Овощник,
местност „Каракос” и сграда с площ 16,0 кв.м. В този документ точно било указано, че имотът се
намирал в м.”Каракос”, с.Овощник,
обл.Хасково, под № 3980. Документът за собственост бил
изписан на лист 10-154 от разписния лист към КП. Местоположението на имота,
площта, местоположението, съседните имоти указват, че този имот, закупен от В. Н.
В. по реда на § 4 от ППЗСПЗЗ, описан в н. а . 174, том X, д№3596/1994г. бил
еднакъв с ПИ от 15-602322/03.06.2022г. на СГКК-Стара Загора. По КП към времето на
съставяне на н.а. № 127, том 8, дело № 3556/ 1994г.,
в номерацията на имотите бил включен номер на кадастрален район ( в случая №
3), по-късно, при създаването на КК, този номер бил включен в друга номерация
на кадантрални райони ( ... 243...).
В с.з.,
ВЛ уточнява, че на стр. 4 и на стр. 6 от заключението допуснала техническа
грешка при изписването на следните данни, на ред 10 отгоре надолу /стр.4/,
вместо 0.8м., следвало да се чете 0.5 м. и на същия ред вместо 4.5м. - да се четяло 4.7м. Същата промяна била относима и за данните на стр. 6 от заключението. нямам.
В района, който обследвала, м. „Каракост“ на с. Овощник, имало земи за земеделско ползване,
такива по §. 4. ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, като построеното в тях абсолютно отговаряло на допустимите
норми - до 35 кв.м., т.е., като площ на предвидените
по този параграф размери. По тогавашната норма било допустимо да има външни
тоалетни и др. съоръжения. Установила такава тоалетна, височината и била също
допустима до 2,80 м., а височина на билото - до 4,50м. Разликата от 20 см. до реално
установената височина на билото /4,70м./, ВЛ считала за незначителна и в този
смисъл обследваният обект, който бил изграден на два етапа, следвало да се
приеме, че напълно се вписвал в нормативните изисквания за квадратури и
височини на този вид обекти.
Постройката била изграждана на два
етапа. Първят етап, бил някъде около 1982г.-1985г., а
вторият етап малко по-късно, при смяна на собствеността, някъде около 1996г. Първо
била изградена постройката от 19 кв. м., това бил първият етап, като
постройката била с височина до 4.50м. на билото с външна стълба, както всички
постройки наоколо. По-късно били направени от следващия собственик навеса и
пристройка, и външна тоалетна. Това, което в момента ВЛ констатирала на място
на обекта, приемал, че се обхващало от понятието за текущи ремонт, защото било
извършено измазване, топлоизолация на съществуващите стени, т.е. в момента
реално се извършвал текущ ремонт чрез топлоизолация, подмяна на керемиди с друг
вид керемиди, имало полагане вместо керемиди на ламарина.
Подчертавала, че установих на
място, че се извършвал текущ ремонт на съществуващ обект, изграден на два етапа
от други собственици. В момента, съществувалото и закупено от жалбоподателката, се ремонтирало и за това ВЛ счита, че в
момента се извършвал текущ ремонт по смисъла на ЗУТ. Нямало пристрояване,
нямало надстрояване по см. на ЗУТ. Към момента на заповедта не се извършвало
такова. Към момента съществуващите обеми се запазвали, като само се подновявало
единствено покривното покритие. Абсолютно нямало нови обеми на строежа, които
да били създадени на настоящия етап. Не установил промяна в строителните обеми на съществуваща
постройка.
На въпрос, зададен от адв. Г., ВЛ отговаря,
че не установила при огледа на място надстрояване на таванска част. Установила,
че бил извършен текущ ремонт на съществуващи обеми. Към подпокривното
пространство водела метална стълба, която била изградена от по-рано и тя била
външна метална стълба. Сезонните постройки във времето около 1982г.-1985 г.
били разрешени, всички били построени по един и същ маниер. Всички били с метални
стълби, по които се стигало до второто ниво, но постройките нямали характер на
жилищни. Били такива за сезонно ползване, те нямали предназначение за жилище.
При предоставена от Съда схема, изготвена
от арх. С., последната дава следните разяснения: посочва къде било подпокривното пространство и заявява, че го приемала, че било
таванско помещение, по характеристика. Стигало се до него само с външна стълба,
т.е. нямало никакви вътрешни стълби към него. С плоча било отделено от долното
пространство, но те нямали никаква връзка и затова била направена тази външна
стълба. От 2м. до 2,5 метра била височината. Таванската част била изграждана с
първоначалната постройка и представлявала част от основната сграда изградена
1982-1985 г. и така, както била изградена тази основна постройка, била
съобразно действащите тогава правила. Изграденото навеждало на извода, че
основната постройка била изградена по
типов проект и когато по-късно Б. купил имота с тази 19 кв. м. постройка, той
пристроил още една стая и тоалетна към основната част от 2,20 м.
Между стаичката на старата
постройка и новата постройка, която била правена 90-те години, тогава била
отворена врата, старата стена била обща, съществуващата стена била обща и
входът за тази стая останал отворен, за да се ползвали едновременно двете
помещения. За да не се обикаляло отвън, през външната врата, се ползва старият
отвор.
На въпрос на съдията: От приложените
доказателства по делото 2 бр. разрешения за строеж, ВЛ може ли да заяви дали
разрешените с тях строителни параметри на постройки, обективно отговарят
/съвпадат/ с установените от нея такива при огледа на процесния обект, ВЛ
отговори, че разрешенията отговарят на установеното от нея на място, като
построено.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта на оспорването –
същото е процесуално допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице, в
срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ, против годен за съдебен контрол административен
акт и пред местно компетентния административен съд.
По същество на оспорването:
Съгласно чл.168 от АПК, Съдът е длъжен
служебно да извърши цялостен контрол за валидността и законосъобразността на
жаления административен акт.
Като се позовава на приетите без
оспорване писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема извода, че
процесната заповед е издадена от некомпетентен административен орган и съотв. на този извод, същата следва да бъде обявена за
нищожна.
Процесната заповед е издадена на
02.03.2022г. и подписана „за Кмет“ от А. М., като е допълнено „съгласно Заповед
№ 248/14.02.2022г.“. Още с разпореждането за насрочване на открито с.з. по делото, Съдът изрично поиска представяне на Заповед
с № 248/14.02.2022г., като по делото се представи от ответника Заповед от
същата дата, с № 218. Съгласно тази заповед, Кметът на Община Казанлък определил
Зам. Кметът на Община Казанлък А. М. да замества Кмета за периода на
отсъствието му, считано от 14.02. до 28.02.2022г., вкл. Ответникът не прилага данни дали от дата
14.02.2022г. има издадена Заповед от Кмета на Община Казанлък с №248, но Съдът приема,
че именно с приложената на л. 52 от делото заповед, се претендира
удостоверяване компетентност за конкретния издател.
Съгласно редакцията на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, заповедите за премахване на строежи /или на части от тях/, които
са от четвърта до шеста категория се издават от съотв.
общински кмет или от упълномощено от него длъжностно лице. Т.е. принципно, материално
компетентният орган разполага с изрична законово установена възможност да
делегира правомощието си да издава акт с правно основание чл.225а от ЗУТ на
друго длъжностно лице. В конкретният случай обаче по делото липсва доказателство
за издаден акт на Кмета на Община Казанлък, чрез който да се удостовери делегиране
в полза на Зам. Кмета М. на правомощието да издава заповед за премахване на
строеж /части от него/ от четвърта до шеста категория. Представя се обаче акт
за заместване на Кмета от Зам. Кмета А. М., видно от доказателството на л.52,
прието без оспорване от страните. Т.е., самият ответник удостоверява, че Зам.
Кметът на Община Казанлък г-н М. е издал процесната заповед не на основание
делегирани правомощия по см. на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а на основание акт за
заместване на титуляра на длъжността Кмет на Община
Казанлък, поради неговото отсъствие. В този случай и по силата на това си
заместване, г-н М. притежава законовото правомощие да издаде акта по чл.225а,
ал.1 от ЗУТ. Въпреки това и с оглед обективираното съдържание в заповедта на л.
52 от делото, Съдът установява, че „заместването“ е било за определен период от
време, т.е. то има и времеви граници, като те са от 14.02 до 28.02.2022г. вкл.
Процесната заповед обаче е издадена и подписана от Зам. Кмета в хипотезата на
„заместване“ едва на 02.03.2022г.,
което е след периода, в който за него е било определено да замества Кметът на
Община Казанлък. Липсват данни, които обективно да обосноват извод, че и към
02.03.2022г. Зам. Кметът на Община Казанлък А. М. е продължавал да замества
Кметът на Общината или към тази дата е бил надлежно упълномощен с правомощието
да издава заповеди на осн. чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Съдът изрично изиска актът, с който
г-н М. оправдава правомощието си да издаде и подпише процесната заповед, като
от така представеното от Община Казанлък писмено доказателство не се
удостоверява фактът, че А. М. е притежавал правомощието, било по силата на
заместване, било по силата на изрично делегиране, да постанови процесния акт на
02.03.2022г. В разпореждането на съда от 14.04.2022г. на ответника е дадено изрично
указание, че той носи тежестта да докаже законосъобразността на издадения
административен акт.
Горното обосновава извода, че
процесната Заповед № 316/02.03.2022г. е издадена от лице, което не доказва да
притежава правомощието, нито по силата на закона, нито по силата на делегиране,
да издаде акт с правно основание по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, каквото е процесния
административен акт, съотв. на него се следва и
крайният правен извод за нищожността на жаления административен акт, която
Съдът е длъжен да обяви.
При този извод, се явява
основателна претенцията на оспорващата страна да й бъдат възстановени
направените от нея разноски по делото, които се доказват до размера от 1027,16лв.,
от които 10 лв. ДТ, 500 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
454,46 лв. първоначален депозит за ВЛ и банкови такси и 62,70лв. довнасяне за
възнаграждение на ВЛ и банкови такси.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № 316/02.03.2022г., издадена от
изпълняващ длъжността Кмет Община Казанлък, Заместник Кмет А. М..
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на П.И.Д.
***, ЕГН- ********** разноски по делото в размер на 1027,16 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: