№ 31968
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110135367 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на "Банка ДСК" АД, с която срещу Д. А. гражданин на
Федерална Република България, ЛНЧ в РБ **********, притежаващ документ за
самоличност, издаден от МВР - Стара Загора, с посочен в исковата молба адрес на
територията на гр. Стара Загора, са предявени осъдителни искове за вземания, произтичащи
от договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД.
От служебно изискана по делото информация е установено, че регистрираният на
територията на РБ адрес на ответника е в гр. Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда
на общия исков процес.
Следва да се има предвид, че след изменението на посочената разпоредба с ДВ, бр. 65
от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., тази подсъдност вече не е факултативна /изборна/ и не
зависи от преценката на ищеца - дали да предяви иска си съгласно правилата на чл. 113 ГПК
или да следва общата местна подсъдност. Всички искове, по които страна е потребител, се
предявяват по неговия настоящ адрес, а при липса на такъв – по постоянния. При наличието
на специална подсъдност по този вид дела, регламентирана в разпоредбата на чл. 113 ГПК,
не се прилагат правилата за общата подсъдност, каквато е тази по чл. 105 ГПК.
Видно от изложените в исковата молба твърдения, спорът между страните е свързан с
наличието или липсата на основание за дължимостта на вземания, произтичащи от договор
за студентски кредит. Предявените искове притежават белезите на искове на потребител по
смисъла на чл.113 ГПК, доколкото предмет на изследване в производството е наличието или
липсата на основание за заплащане от кредитополучателя по договора за кредит на
процесните вземания. Доколкото се твърди, че договорът е сключен с физическо лице
1
/потребител/, то и исковете следва да бъдат предявени по настоящ адрес на ищеца.
Независимо, че процесният договор е сключен по реда на специален закон, по мнение на
настоящия съдебен състав, последното не лишава кредитополучателя по него от качеството
му на потребител физическо лице. Аргументи за това се съдържат в специалния закон,
предвиждащ особена закрила за ползвателите на този тип кредити. В мотивите на
Определение № 609 от 21.03.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 650/2023 г. касационният съд
приема, че споровете за вземания, произтичащи от студентски кредити, са
потребителски спорове.
Последователна е практиката на ВКС по въпросите относно приложението на чл. 113
ГПК /напр. определение № 95/05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.,
определение № 214/15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 477/17.06.2010 г. по
ч. т. д. № 283/2010 г. на ВКС, І т. о., и др./. Със същите е даден еднопосочен отговор на
въпроса за съдържанието на понятието „иск на потребител” и предпоставките за
приложението на местна подсъдност по чл.113 ГПК в смисъл, че местната подсъдност по
чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Понятието потребител е възприето в „широк смисъл” и
особената подсъдност по чл.113 ГПК е отнесена към исковете на физически лица -
потребители по редица специални закони.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице обстоятелства, обуславящи
подсъдност на спора пред Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за
предпоставките на която съдът следи служебно - съгласно чл.119, ал.3 ГПК (нова – ДВ, бр.65
от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.
113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата
молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Ето защо производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ищцата, а именно Районен съд – Стара Загора.
Така мотивиран на основание чл.118, ал.1, вр. чл.119, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 35367/2024 г. по описа на Софийския
районен съд, Гражданско отделение, 41 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3