Присъда по дело №18/2024 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 5
Дата: 9 февруари 2024 г. (в сила от 27 февруари 2024 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20245310200018
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Асеновград, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
СъдебниГеновева Ст. Антонова

заседатели:ЯНА В. СТОЕВА
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
и прокурора В. М. С.
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Наказателно дело от общ
характер № 20245310200018 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. К. К. - роден на 10.08.1983 г. в гр. Смолян,
българин, български гражданин, със средно - специално образование,
работещ като шофьор в ***, неженен, осъждан - реабилитиран, с адрес по
лична карата в гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 17, ет. 2, ап. 4, с
настоящ адрес гр. Пловдив, ж. к. Тракия, бл.53, ет. 1, ап. 3, ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че в периода от 23.06.2020 г. до 20.08.2020 г. в гр.
София, с. Новаково, обл. Пловдивска и в гр. Пловдив, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение, както следва:
• На 23.06.2020 г. в гр. София е възбудил заблуждение у Н. Г. И., че
представлява дружеството ***, с ЕИК BG *********, в качеството му на
управител и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4 680,00 /четири
хиляди шестстотин и осемдесет/ лева;
• На 28.06.2020 г. в село Новаково, обл. Пловдивска, е поддържал
заблуждение у Н. Г. И. и с това му е причинил имотна вреда в размер на
900,00 /деветстотин/ лева;
1
• На 08.07.2020 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Н. Г. И.
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 700 /седемстотин/ лева;
• На 10.07.2020 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Н. Г. И.
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1 500,00 /хиляда и
петстотин/ лева;
• На 15.08.2020 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Н. Г. И.
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 500,00 /петстотин/ лева:
• На 22.08.2020 г. в с. Новаково, обл. Пловдивска, е поддържал
заблуждение у Н. Г. И. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 2
010,00 /две хиляди и десет/ лева, или всичко вреди на обща стойност 10 290
/десет хиляди двеста и деветдесет/ лева, поради което и на основание чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл.
58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА„ с изпитателен срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия И. К. К. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и
частен обвинител Н. Г. И. сумата от 10 290 (десет хиляди двеста и
деветдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпените от
пострадалия имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия в
периода от 23.06.2020 г. до 20.08.2020 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26 ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимия И. К. К. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и
частен обвинител Н. Г. И. сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин)
лева, представляваща разноски направени по водене на наказателното делото.

ОСЪЖДА подсъдимия И. К. К. да заплати в полза на държавния
бюджет, по сметка на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 411.60 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.


ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, приложено по делото
на л. 52 от ДП, а именно 1 брой компактдиск, да остане по делото, след
влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №5/09.02.2024г. по нохд №18/2024г. по описа на АРС- ІІІ-ти н.с.

От страна на Районна прокуратура Пловдив, е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия И. К. К. от гр. Пловдив и същия е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно, затова, че в периода от
23.06.2020 г. до 20.08.2020 г. в гр. София, с. Новаково, обл. Пловдив и в гр. Пловдив, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение, както следва:
• На 23.06.2020 г. в гр. София е възбудил заблуждение у Н. Г. И., че
представлява дружеството ***, в качеството му на управител и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 4680,00 /четири хиляди шестстотин и осемдесет/ лева;
• На 28.06.2020 г. в село Новаково, обл. Пловдив, е поддържал заблуждение у Н.
Г. И. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 900,00 /деветстотин/ лева;
• На 08.07.2020 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Н. Г. И. с ЕГН
**********, от гр. Пловдив, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 700
/седемстотин/ лева;
• На 10.07.2020 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Н. Г. И. и с това му
е причинил имотна вреда в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева;
• На 15.08.2020 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Н. Г. И. и с това му
е причинил имотна вреда в размер на 500,00 /петстотин/ лева:
• На 22.08.2020 г. в с. Новаково, обл. Пловдив, е поддържал заблуждение у Н. Г.
И. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 2010,00 /две хиляди и десет/ лева,
всичко на обща стойност 10 290.00 /десет хиляди двеста и деветдесет/ лева.
Предявен беше и приет за съвместно разглеждане в настоящето наказателно
производство граждански иск за общата сума от 10 290.00 лева, от страна на
пострадалия Н. Г. И., с правно основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия И. К. К.,
представляващи обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени вреди, в
резултат от извършеното спрямо него в периода от 23.06.2020 г. до 20.08.2020 г.
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, предмет на обвинителния акт,
както беше приета и претенцията на пострадалия за заплащане на направените в
производството разноски. Н. Г. И. беше конституиран по делото, в качеството на
граждански ищец и частен обвинител. Същия се явява лично в съдебно заседание ведно
с упълномощения от него повереник адв. Х.Р..
В съдебното производство подс. И. К. К. се явява лично и с назначения му, в
качество на служебен защитник- адв. М. Н..
В хода на проведеното разпоредително заседание защитникът на подсъдимия,
заяви от негово име, желанието му,делото да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът уважи това искане на защитника, като след проведеното разпоредително
заседание, на подсъдимия бяха разяснени правата по чл.371 от НПК и същия се
уведоми, че съответните доказателства по досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. И. К. К. се призна за виновен като изцяло призна фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Пловдив, ТО
Асеновград, поддържа обвинението така както е повдигнато и счита същото за
1
доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства, се е
установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид това, че съдебното следствие по делото е преминало по
реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, предлага на подсъдимия да се определи
първоначално наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
След съобразяване с текста на чл.54 от НК и предвиденото в чл.209, ал.1 от НК,
пледира за наказание „Лишаване от свобода”, в размер на три години, което да се
редуцира с една трета, или на подс. К. да се наложи окончателно наказание от две
години „лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК, е на становище, че
изпълнението на така определеното наказание следва да се отложи с изпитателен срок
от четири години. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите
предвидени в чл.36 от НК. По отношение на гражданския иск, прокурора е на
становище, че същия се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител-адв. Х.Р. по същество
счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. По отношение на наказанието,
се солидаризира със становището на представителя на държавното обвинение. По
отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, е на
становище, че той е доказан и следва да бъде уважен в пълен размер. Пледира подс. К.
да бъде осъден да заплати и направените от страна на гражданския ищец и частен
обвинител разноски.
Гражданския ищец и частен обвинител Н. Г. И. подкрепя становището на
упълномощения повереник.
Защитника на подсъдимия, адв. М. Н. счита делото за изяснено от фактическа и
правна страна. Акцентирайки на налични според нея множество смекчаващите вината
обстоятелства, защитника предлага на подс. К. , да се определи справедливо наказание,
в размер на едно година лишаване от свобода, размера на което да се определи при
условията на чл.55 от НК. По отношение на неговото изтърпяване, счита, че то следва
да се отложи с изпитателен срок от три години. По отношение на гражданския иск,
защитника е на становище, че същия се явява основателен, като следва да бъде уважен
изцяло.
Подс. И. К. К. се признава за виновен, като не взема становище по отношение
на вида и размера на наказанието.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр.
чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по
обвинителния акт направено от страна на подсъдимия в съдебно заседание,
обясненията дадени от нея на досъдебното производство, показанията на свидетелите
Н. Г. И., М.Д.К., Ж.С.Й., П.С.К. и М.А.К. дадени от тях в хода на досъдебното
производство, като взе предвид приложените по делото писмени доказателства по ДП
и вещественото доказателство, приложено по делото на л. 52 от ДП, а именно 1 брой
компактдиск, справка за съдимост /л.83 и 84 ДП/, съставените протоколи за
доброволно предаване, както и останалите приложени по делото писмени
Забележка: съдът в своите мотиви до края, приема за по-голяма прецизност,
доказателства /
номерацията на материалите съдържащи се в приложеното ДП, извършена с химикал горе в
дясната част на страниците/
, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия И. К. К. е роден на 10.08.1983 г. в гр. Смолян, българин, български
2
гражданин, със средно - специално образование, работещ като шофьор в ***, неженен,
осъждан - реабилитиран, с адрес по лична карата в ***, с настоящ адрес *** ЕГН
**********.
Подсъдимия И. К. К. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, които са следните:
Св.М.Д.К. и подс.И. К. К. имали връзка до 2016 г. Св. Конгарова била едноличен
собственик на ***, като към 2020 г. въпросната фирмата била в несъстоятелност.
Свидетелят Н. Г. И. притежавал недвижим имот - къща с дворно място,
находящи се в с. Новаково, обл. Пловдив. През пролетта на 2020 г. св. И. започнал да
извършва вътрешен строителен ремонт на къщата, който възложил на св. Ж.С.Й.. Св.
И. възнамерявал през лятото на същата година да продължи с ремонта, този път от
външна страна на къщата - поставяне на топлоизолация и изграждане на дворни
пътеки. В тази връзка, през месец юни 2020 г., св. Й. свързал св. И. с подс. И. К. К., с
когото се познавали от други обекти. Св. Й. представил подс. К. като строителен
предприемач, който извършвал външни ремонтни дейности. Св. И. и подс. К. обсъдили
по телефона детайлите и параметрите на ремонта и договорили цената.
На 23.06.2020 г. св.Н. И. и подс.И. К. се срещнали в гр. София. Подс.К. се
представил на св.И. като собственик и управител на ***, въпреки, че въпросната фирма
била собственост на св.М.Д.К.. Към 2020 г. *** била в несъстоятелност, като подс.К.
разполагал с фирмените печати на фирмата, но не бил упълномощен от св.Конгарова да
ги използва. На въпросната дата св.И. и подс.К. подписали договор за строителен
ремонт и преустройство. В договора св. Н. И., в качеството си на възложител,
възложил на ***, представлявано от управителя - подс. И. К. К., в качеството на
изпълнител, да бъдат извършени следните строително-ремонтни работи в двуетажна
жилищна сграда с пристройка и двор, находяща се в с. Новаково, обл. Пловдив.
Цената, която възложителят св. И. следвало да заплати за договорените строително-
ремонтни дейности, възлизала на 11 700 лева. В договора бил уточнен и начинът на
плащане - 40 процента от договорената сума при подписване на договора, последващо
плащане от 30 процента, и 30 процента от договорената сума при завършване на
строително-ремонтните работи. В договора бил посочен и краен срок за изпълнение на
възложените СМР - 10.08.2020 г. Така изготвеният договор, ведно с приложение за
вида и количеството на предвидените строително-ремонтни дейности, били подписани
от възложителя св. И. и изпълнителя - подс. И. К., като бил поставен и печат на фирма
***. В деня на подписване на договора в гр. София - 23.06.2020 г., св. Н. И. предал на
подс. И. К. сумата от 4680 лева /авансово плащане в размер на 40 процента от общо
договорената сума/, за което плащане бил съставен и подписан разходен ордер.
Няколко дни след подписване на договора подс. И. К., придружен с двама
работници, пристигнали на обекта в с. Новаково, обл. Пловдив. Подс. К. огледал
сградата и предложил на св. И. да бъде свалена съществуващата мазилка, тъй като това
щяло да гарантира качеството на поставената изолация. Тази дейност не била
предвидена и описана в подписания договор. Св. И. се съгласил, като веднага била
уточнена и необходимата сума в размер на 1600 лева. Св. И. предал на подс. К. сумата
от 900 лева на 28.06.2020 г. в с. Новаково, а остатъкът от 700 лева била предадена от
св. И. на подс. К. на 08.07.2020г. в гр. Пловдив. Два дни след това подс. К. настоял св.
И. да му предаде 1500 лева, за закупуване на всички необходими за ремонтните
дейности материали, като настоял това плащане да бъде осъществено спешно, като
измислил и изтъкнал различни причини за това. На 10.07.2020 г. св. И. предал на подс.
К. сумата от 1500 лева, като за това бил съставен и разписан документ. След предаване
3
на тази сума, на обекта в с. Новаково бил изпратен работник - св. П.С.К., който по
указания на обвиняемия започнал да осъществява дейности, които не изисквали
полагането на материали. Св. Костадинов започнал да разкопава двора, преместил
съществуваща чешма, започнал дейности за прекарване на нов водопровод и
подготовка за бетониране на нови пътеки в двора. Подс. К. не посещавал обекта, като
измислял и заблуждавал св. И., че синът му претърпял катастрофа и бил в кома,
налагало се да търси кръводарители и да съпровожда пострадалото дете в болнично
заведение. Това продължило и през месец август 2020 г. като срокът, посочен в
договора за СМР, вече бил изтекъл, но подсъдимият уверил св.И. да удължат срока на
договора, изтъквайки като причина, сполетялото го нещастие. Подс. К. отново поискал
от св.И. пари под претекст , че бил вложил всичките си пари за здравето на детето, като
парите му трябвали за да „дозакупи“ материали и да започне същинската работа. На
15.08.2020 г. св. И. предал на подс. К. сумата от 500 лева за други „нововъзникнали“
разходи, като за това бил съставен и разписан документ. На 20.08.2020г. св. И. отново
предал на подс. К. парична сума в размер на 2010 лева, като за това бил съставен и
разписан документ. В края на месец август 2020 г. подс.К. под претекст, че е в Турция
за нова операция на сина му, отново поискал пари от св.И., който му отказал.
Подсъдимият уверил св.И., че като се прибере от Турция ще изпълни уговореното, но
не сторил това като измислял причини и посочвал различни дати. След като св.И.
разбрал, че е обект на измама от страна на обвиняемия К., подал жалба в РП
гр.Пловдив. Поради тази причина на 02.12.2020г. той сезирал с жалба РП Пловдив. Въз
основа на същата, след извършена проверка, на 04.02.2021г. било образувано
досъдебно производство-ДП № 82/2021г. по описа на 03 РУ ОДМВР Пловдив.
През месец септември 2020 г. св.И. наел св. М. И. К. и други работници, които
извършили ремонта и преустройството на къщата му в с.Новаково обл.Пловдив.
С описаните по-горе действия подс.И. К. К. с ясното съзнание, че няма
намерение, а и не е в състояние да извърши обещания от него ремонт, създал и
поддържал у св. Н. Г. И. невярна представа за последното и с цел да набави за себе си
имотна облага мотивирал И. да му предаде в описания период общо сумата от 10290
лева, с което му причинил имотна вреда в посочения размер.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни,писмени и веществени доказателства. Тя се установява изцяло от
самопризнанието на подсъдимия и от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели- Н. Г. И., М.Д.К., Ж.С.Й., П.С.К. и М.А.К., както
и от приложените по делото писмени доказателства:договор за строителство ремонт и
преустройство от 23.06.2020г. и приложения към него /листи 11 до 14 от ДП/ ,
разходни касови ордери за предадени от страна на св. И. и получени суми от страна
подс. К. /листи от 15 до 17 от ДП/, разпечатки от комуникация /листи от 18 до 20 от
ДП/, копия от обратни разписки издадени от „Еконт“ за получени от подс. К. покани за
изпълнение на сключен договор от 23.06.2020г. /лист от 43 до 45 от ДП/, съдържанието
на брой ВД компактдиск- DVD-R /лист 52 от ДП/, както и останалите приложени по
делото писмени и веществени доказателства.
В случая съдът счете, че няма пречка да бъде кредитирано и приложеното към
кориците на ДП като веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК:
електронен носител- 1 бр. DVD-R носител предаден от пострадалия свидетел Н. Г.
Илев на 29.04.2020г. /протокол лист 51 от ДП/, както и да се кредитират съдържащите
се върху този носител 10 бр. файлове, всеки един представляващ цветно изображение
. Диска има качеството на предмет, върху който има следи, които са в пряка връзка с
4
престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват за нуждите на
наказателното производство, включително и с оглед разпоредбата на чл.102 от НПК,
като при съмнение за достоверността, то безспорно може да се проверява чрез
различни процесуални способи, включително и експертиза. От съдържанието на диска
се установява, че на същия има записани десет графични файла. От записите се
установят конкретни обстоятелства, чрез които се проверяват събраните доказателства,
които са в пряка връзка с извършените спрямо св. Н. Г. Илев през инкриминирания
период измамни действия. В този смисъл съдържанието на записите в пълна степен
съответстват на дадените показания от страна на разпитаните свидетели.
От събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК
доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява извършването на
престъплението от страна на подс. К. , предмет на настоящето наказателно
производство, време и място на осъществяване, което не се оспорва от подсъдимия и
неговия защитник.

От правна страна:
Подсъдимия И. К. К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, това, че в периода от
23.06.2020 г. до 20.08.2020 г. в гр. София, с. Новаково, обл. Пловдивска и в гр.
Пловдив, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение, както следва:
• На 23.06.2020 г. в гр. София е възбудил заблуждение у Н. Г. И., че
представлява дружеството „Кърти-Транс Груп“ ЕООД, с ЕИК BG *********, в
качеството му на управител и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4 680,00
/четири хиляди шестстотин и осемдесет/ лева;
• На 28.06.2020 г. в село Новаково, обл. Пловдивска, е поддържал
заблуждение у Н. Г. И. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 900,00
/деветстотин/ лева;
• На 08.07.2020 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Н. Г. И. и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 700 /седемстотин/ лева;
• На 10.07.2020 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Н. Г. И. и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева;
• На 15.08.2020 г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Н. Г. И. и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 500,00 /петстотин/ лева:
• На 22.08.2020 г. в с. Новаково, обл. Пловдивска, е поддържал
заблуждение у Н. Г. И. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 2 010,00 /две
хиляди и десет/ лева, или всичко вреди на обща стойност 10 290 /десет хиляди двеста и
деветдесет/ лева.
По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, в периода от 23.06.2020 г.
до 20.08.2020 г. в гр. София, с. Новаково, обл. Пловдивска и в гр. Пловдив, общо на
шест пъти, спрямо пострадалия Н. Г. И., като извършител, с цел да набави имотна
облага за себе си, подс. К. е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.1 от
НК. На първо място, безспорно по делото се установи, че на първата дата-23.06.2020г.
в гр.София, подс. К. е възбудил заблуждение у че представлява дружеството „Кърти-
Транс Груп“ ЕООД, с ЕИК BG *********, в качеството му на управител и с това му е
5
причинил имотна вреда в размер на 4 680,00лв. Чрез своите активни действия, подс. К.
е въздействал върху съзнанието на пострадалия и по начин е успяла да формира у него
неправилна представа, че срещу определена сума той ще може да извърши ремонта на
къщата му в с. Новаково.
На второ място, безспорно по делото се установи, че на останалите пет дати- на
22.08.2020 г. и на 28.06.2020 г. в с. Новаково, на 08.07.2020 г., на 10.07.2020 г. и на
15.08.2020 г.в гр. Пловдив, подс. К. след като вече първоначално е въвел в
заблуждение пострадалия, че ще извърши ремонта за който се е ангажирал, той е
продължил да подържа това му заблуждение. Използвайки вече формираните в
съзнанието пострадалия неправилни представи, че срещу допълнително предоставени
му суми, той все пак ще извърши ремонта, му причинил имотни вреди както следва-на
22.08.2020 г. в с. Новаково, сумата от 900лв., на 08.07.2020 г. в гр. Пловдив, сумата от
700лв., на 10.07.2020 г. в гр. Пловдив, сумата от 1500лв.,на 15.08.2020 г. в гр. Пловдив,
сумата от 500лв. и на 28.06.2020 г. в село Новаково, сумата от 2010лв.
Въз основа на формираните неправилни представи, пострадалия предал на подс.
К. съответните суми за ремонт, с пълното съзнание, че той самия ще изпълни поетия
ангажимент и макар и след срока, ще извърши обещания ремонт. Формирането на
неправилните представи у пострадалия и използването на заблуждението му
поддържано от страна на подсъдимия е от съществено значение, за да се извърши
предаването и получаването на съответните суми във фактическата власт на подс.К..
Това е било свързано с причиняване на имотна вреда за пострадалия общо в размер на
10290лв.
По отношение на тези шест деяния осъществени от подс. К., в случая се касае за
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните
деяния описани по-горе, осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление-измама, извършени са през непродължителни периоди от време – в
рамките на около два месеца, при една и съща обстановка и при еднородност на вината
– пряк умисъл, при което последващото се явява продължение на предшестващото от
обективна и субективна страна.
Общата стойност на причинената имотна вреда е в размер на общо 10290лв лв.
Размерът на щетите се установява от събраните в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства,
Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искала
настъпването на неговите общественоопасни последици.
Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението се коренят в
желанието му да се облагодетелствува по непозволен и престъпен начин .

По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивноста на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, след съобразяване и с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК и
предвидената по чл.209, ал.1 от НК, санкция за това престъпление, определи
наказанието при условията на чл.54, ал.1 от НК.
Съдът, като взе предвид степента на обществената опасност на престъплението –
висока, с оглед обществените отношения, които засяга, последиците от същото,
6
разпространеността на този вид престъпления в страната, размера на настъпилите
имуществени щети за пострадалия И., и степента на обществената опасност на дееца –
сравнително висока, като отчете отегчаващите обстоятелства, предвид проявените
качества от страна на извършителя: изобретателност и комбинативност при
осъществяване на механизма на извършване на престъплението, като отчете семейното
положение на подс. К. и факта, че същия макар и реабилитиран, в миналото все пак е
бил осъждан и е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“, като взе предвид
неговото трудова ангажираност,като отчете, че престъпление е при условията на чл.26,
ал.1 от НК, като включва в себе си общо шест деяния, като взе предвид и размера на
причинената имотна вреда, то счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание съобразено с предвиденото в чл. 209, ал. 1 от НК. За извършване на това
престъпление законодателят е предвидил на виновното лице да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” от една до шест години. Предвид изложеното по-
горе, съдът счете, че на подсъдимия следва да се определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде в размер към средния за
предвиденото в закона наказание, но малко под него. Поради което, при спазване
разпоредбата на чл.54 от НК съдът определи първоначално наказание в размер на две
години и шест месеца „Лишаване от свобода”. Съобразно разпоредбата на чл.58а,ал.1
от НК, размера на определеното наказание бе редуцирано с една трета, като подс. К.
бе осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и осем
месеца. В случая по отношение на подс. К. са налице смекчаващи вината
обстоятелства, но те не са явяват изключителни и многобройни, поради и което съдът
не приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК и не определи наказанието под най-ниския предел.
При преценка за начина на изтърпяване на определеното наказание „Лишаване
от свобода”, съдът взе предвид и предходните осъждания на подс. К.. От намиращите
се на лист и от 83 до 84 от ДП писмени доказателства се установява, че по отношение
на подс. К. са били налице четири съдебни акта, които обуславят две минали
осъждания:
Първото осъждане, включва определеното му при условията на чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК с Определение №180/17.05.2002г. общо най-тежко наказание по
НОХД № 69/2004г. на СРС и по НОХД № 96/2004г. на СРС, в размер на четири месеца
„лишаване от свобода“. На основание чл.24 от НК, размера на същото е било
увеличено с един месец, като на подс. К. е било определено наказание в размер на пет
месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на това
наказание е било отложено с изпитателен срок от три години. Определението е влязло
в сила на 02.06.2004г.
Второто осъждане е това по НОХД № 106/2005г. на РС Царево. Същото е
приключило с Присъда №18/30.03.2006г. с която подс. К. е бил признат за виновен в
извършено на 29.07.2005г. престъпление по чл.201 от НК, за което му е било наложено
наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е било постановено, подс.
К. да изтърпи изцяло и отделно от така наложеното по НОХД №106/2005г. на РС
Царево наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“ и наложеното му с
Определение №180/17.05.2002г. общо най-тежко и увеличено наказание размер на пет
месеца „Лишаване от свобода“. Присъдата е влязла в сила на 17.04.2006г.
От приложената справка за съдимост, се установява, че наложените наказания
„лишаване от свобода“ са били изтърпени от подс. К. на 30.04.2010г. Тъй като от
датата на изтърпяването на наказанията по двете осъждания, до 30.04.2015г. е изтекъл
7
предвидения по чл.88а, ал.1 вр. 82, ал.1 т.4 от НК срок от пет години и подс. К., в този
срок не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, то по отношение него, за тези две
осъждания е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.4 вр. ал.1 вр. 82, ал.1, т.4 от НК.
Предвид и което съдът счете, че спрямо подс. К. може да се приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението на наложеното по настоящето
дело наказание „Лишаване от свобода“ следва се отложи с изпитателен срок, който в
случая да бъде в размер на четири години. По делото се установи, че подсъдимия макар
и несемеен, полага все пак някакви грижи за своите две деца,като той самия
продължава да работи, като за постигане целите на наказанието не е необходимо той да
изтърпи ефективно наложеното му наказание. Съдът намира, че определения му по-
голям изпитателен срок в пълна степен ще гарантира постигането на целите на чл.36 от
НК, като по този начин на подс.К. ще се даде възможност да осмисли по-добре и
задълбочено цялостното си разположение и отношение към другите членове на
обществото, ведно с всички обстоятелства свързани с извършеното престъпление и да
коригира в правилна насока своето бъдещо поведение.
Предявения граждански иск е с правно основание чл. 45 и следващи от ЗЗД. С
оглед изхода на делото съдът счете, че той се явява изцяло основателен и осъди
подсъдимия И. К. К. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Н. Г. И.
сумата от 10 290 (десет хиляди двеста и деветдесет) лева, представляваща обезщетение
за претърпените от пострадалия имуществени вреди в резултат на извършеното от
подсъдимия в периода от 23.06.2020 г. до 20.08.2020 г. престъпление по чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от
НПК, осъди подсъдимия И. К. К. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител
Н. Г. И. сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин)лева,представляваща разноски
направени по водене на наказателното производство, както по ДП, а така в хода на
съдебното дело.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия И. К.
К. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд – гр.
Асеновград, сумата от 411.60 лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
С оглед изхода на делото, съдът постанови вещественото доказателство,
приложено по делото на л. 52 от ДП, а именно 1 брой компактдиск, да остане по
делото, след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни