Р Е Ш Е Н И Е
№ 1715
гр. Пловдив, 12 .10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора
СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм. д. № 897 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.
Настоящото
съдебно производство е повторно във връзка с Решение № 4291/13.04.2020 г. по адм. д. № 11444/2019 г. по описа на ВАС, VIII, с което
Решение № 1717/09.08.2019 г. по адм. д. № 614/2019 г.
по описа на Административен съд – Пловдив е отменено в частта, с която е
отхвърлена жалбата за определените задължения за корпоративен данък за 2014 г.
в размер на 35 164.83 лв. и лихви в размер на 13 066.99 лв., както и
в частта за присъдените разноски в размер на 512.34 лв., и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда. В тази връзка са дадени указания , да
се укаже на жалбоподателя , че следва да представи проведени документите от
чуждестранния му контрагент, както и съдът да обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност, доказателствата относно доставката от турския доставчик и се
произнесе по съществото на спора.
Образувано е
по жалба от „Тео Европа“ ЕООД, ЕИК по булстат ***, с
адрес: гр. Пловдив, ул. „Никола Карев“ № 49, ет.6,
ап.31, против Ревизионен акт № Р-16001616005924-091-001/27.11.2018 г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 95/15.02.2019
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установените задължения за корпоративен данък
за 2014 г. в размер на 35 164.83лв. и лихви – 13 066.99 лв. В жалбата
се твърди незаконосъобразност на РА, тъй като ревизиращият екип неправилно е
приел, че стоките от турския доставчик са безвъзмездно придобити, тъй като
липсват доказателства, че са от точно този контрагент, както и липсва заплащане
на изследваните активи по посочените в представените документи единични цени и
суми. Отделно от това се твърди, че не следва да се прилага чл.78 от ЗКПО, тъй
като се касае до наличие на стоки, безспорно постъпили и проверени на
територията на страната от митническите органи, както и, че за същите са
заплатени необходимите налози при вноса им, като митническата облагаема стойност
е изчислена именно върху наличната документация, показваща цената на
придобиване. Иска се отмяна на акта по доводи, подробно изложени в
представената по делото писмена защита и се претендират направените разноски.
Ответникът
по жалбата- Директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. Б., оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност
на оспорения ревизионен акт по доводи, изложени в представената по делото
писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да я отхвърли.
Съдът, след като
се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) с № Р-16001616005924-020-001 от 29.08.2016 г. на П.
И. Л.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на
жалбоподателя относно задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., както и за задължения за данък
по данък по ЗДДС за периода 01.01.2012 г. – 31.07.2016
г. За ревизиращи органи са определени Г. Д. С.- старши инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, и П. З К. - старши инспектор по приходите. Според
нарочна разписка, заповедта е връчена електронно на 31.08.2016 г.. Със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с № Р-16001616005924-020-002
от 28.11.2016 г. на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен
до 31.01.2017 г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени.
Със ЗИЗВР с № Р-16001616005924-020-003 от 12.01.2017 г. на Б. С. П. - старши
инспектор по приходите при ТД - Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен
до 31.01.2017 г. По делото липсват доказателства за връчването на последните
две заповеди на РЛ. Със Заповед № Р-16001616005924-023-001 от 17.01.2017 г. на
последно сочения орган по приходите, производството по извършване на ревизията
е спряно, като също няма данни кога е връчена заповедта за спиране, а със Заповед
с № Р-16001616005924-143-001 от 19.09.2017 г. на Г. П. Й. - началник на сектор
при ТД- Пловдив на НАП, ревизионното производство е възобновено и за
приключването му е определен срок до 29.09.2017 г.. Със ЗИЗВР с № Р-16001616005924-020-004
от 25.09.2017 г. на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен
до 29.03.2018 г. Съгласно посочената заповед, същата се издава въз основа на
Заповед за удължаване на срока (ЗУС) с № Р-16001616005924-ЗИД-001 от 21.09.2017
г. на изпълнителния директор на НАП (неприложена по делото, но налична като
електронен файл, записан върху оптичен диск (CD). Със ЗИЗВР с № Р-16001616005924-020-005
от 26.03.2018 г. на Г. П. Й. - началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП,
срокът на ре-визията е продължен до 28.09.2018 г.,
като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени.
Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод за датата, на
която заповедта е получена от жалбоподателя. Според посочената заповед, същата
се издава въз основа на ЗУС с № Р-16001616005924-ЗИД-002 от 26.03.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП (неприложена по делото, но налична като
електронен файл, записан върху оптичен диск (CD). Ревизионният доклад (РД) с № Р-16001616005924-092-001
е изготвен на 12.10.2018 г., респективно в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, и
получен по електронна поща от жалбоподателя на 15.10.2018 г., според нарочно удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол”. Против изготвения РД е
депозирано възражение с Вх.№ 29266 от 13.11.2018 г., както и допълнително
възражение с Вх.№ 30658 от 28.11.2018 г., според което допълнително възражение
към същото се прилагат доказателства. Ревизионният акт, предмет на настоящето
производство, е издаден на 27.11.2018 г. и получен по електронна поща от
жалбоподателя на 28.11.2018 г., според нарочно удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС “Контрол”. По делото са приети върху оптичен
носител (CD), файлове от програмен продукт, удостоверяващи валидността на
притежаваните електронни подписи от Г. П. Д. , М. К. К. , П. З. К. , Г. Д. С. ,
Г. П. Й. , Б. С. П. и П. И. Л. .
Като
обстоятелства органите по приходите са установили, че за ревизирания период –
2014 г., „Тео Европа“ ЕООД е осъществявало единствено търговия на едро с
внесени от Република Турция стоки за
широко потребление: обувки, дрехи, спортни стоки, чанти, GSM аксесоари,
кинкалерия и др. Вносът на стоките е осъществяван от Турция чрез митница Ипсала в Гърция,
след което, за своя сметка, дружеството транспортира стоката до България и я
продава на вътрешния пазар, като вносът е оформен в Гърция, респ. впоследствие
са извършени вътреобщностни придобивания и са
съставяни протоколи по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС. На основание чл.25 от СИДДО
между България и Турция, до компетентните данъчни органи Турция е отправено
запитване, касаещо цитираните в РД/РА турски
дружества, с оглед установяване на обстоятелства от значение за определянето на
задълженията за данъци на РЛ. Според ревизиращите органи, установено е
основание за корекция на счетоводния финансов резултат на ревизираното
дружество за 2014 г. по отношение на извършени доставки от DMM TEKSTIL ELEKTRONIK DIS TICARET INSAAT GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE
TICARET LTD SIRKETI, което е в
резултат на получения отговор от данъчната администрация на Турция. От
окончателния отговор е установено, че турските данъчни власти са извършили
проверка на счетоводните регистри и друга търговска документация на
дружеството, при което е установено, че „турското
дружество фактически не е продало декларираните стоки на българското дружество
„Тео Европа“ ЕООД и в тази връзка издадените счетоводни документи и направените
декларации от това дружество не отговарят на истината. Турската данъчна
администрация не е установила постъпили суми от българското дружество по
сметките на турското дружество. Данъчната регистрация на DMM TEKSTIL е
прекратена на 30.07.2015 г. и турското дружество не е извършвало дейност пре0з
2016 г. и не са извършвани продажби към „Тео Европа“ ЕООД“. В тази връзка
са изискани множество документи от ревизираното лице, като същото е представило
чест от тях – заверени копия на фактури за покупка на стоки, митническа
декларация Турция, ЧМР за периода 01.01.2014 г. –
31.05.2014 г., заверени копия на гръцка митническа декларация и ЧМР за периода
01.01.2014 г. – 31.05.2014 г., копия на РКО и
декларации от турския доставчик за плащанията по фактури за доставки, копия на
фактури за транспорт на стоката от Гърция до България. Ревизиращият екип е
извършил преглед и анализ на същите и е установил, че не са представени в
цялост, а само първите страници на ЕАД, издадени от турската митническа
администрация за износа на стоките; че в товарителницата, като изпращач е
посочен гръцкият пълномощник, а като получател – РЛ , но съответно с българския
ДДС номер; че в представените от РЛ фактури, издадени от турския доставчик да
отбелязани и двата ДДС номера на РЛ и, че регистрационните номера на МПС, с
което са превозвани стоките от Гърция до България и от Турция до Гърция, са
едни и същи – превозвач „Викизар“ ООД. В тази връзка
е извършена насрещна проверка на посоченото дружество-превозвач, което е
осъществило курсове с дестинации: България – Турция (Истанбул) – Гърция (Солун)
– България на различни видове стоки – конфекция и текстил, с получател РЛ, като
са издавани по две ЧМР-та – от Турция до Гърция и от Гърция до България, и по
двете фактури за транспорт – за първата отсечка от курса, се заплаща от турската
фирма-изпращач в брой, а втората отсечка – от „Тео Европа“ ЕООД също в брой.
Дадени са обяснения, че понякога шофьорите са пренасяли суми до разрешените от
закона 10 000 евро за разплащане на „Тео Европа“ ЕООД с турските им
доставчици, но не разполага с документи за това и с данни за лицата, участвали
в натоварването и разтоварването на стоките, като единственият официално
признат и необходим документи, въз основа на който предявяват претенциите си за
плащане пред клиента и, който съхраняват в архива на фирмата, е международната
товарителница. Стоката, доставена от „Тео Европа“ ЕООД е на стойност
351 648.25 лв., подробно описана в РД. Съгласно представеният от РЛ
дневник на с/ка 304 – Стоки за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., посочените в таблицата инвойси са намерили отражение по дебита на с/ка 304 – Стоки, като всяка позиция от инвойса
е отразена на отделен ред по количество и стойност. Доставените стоки са:
бебешки дрехи, колани от изкуствена кожа, блузи, халат за баня, покривки за
легло, панталони, рокли, якета плат, трико, клин трикотажен, гащи, пластмасови
закачалки, портмонета, спално бельо, ризи, обувки, елеци, чехли, плат
синтетика, шивашки материали, хавлиени кърпи и др.
При проверката на първичните и счетоводни документи е установено, „е цитираните
стоки са станали обект на последваща реализация на
клиенти в страната. Посочено е, че с/ка 304 – стоки,
в началото и в края на 2014 г. е с нулеви салда, т.е.цялата доставена стока
през 2014 г. е реализирана на вътрешния пазар през същата година. Същевременно,
турските данъчни власти са извършили проверка на счетоводните регистри и
друга търговска документация на доставчика DMM TEKSTIL
ELEKTRONIK DIS TICARET INSAAT GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD
SIRKETI и са
установили, че турското дружество, фактически не е продало декларираните стоки
на българското дружество и не е получило
суми от него, т.е. представените документи от РЛ са с невярно съдържание. В
представените от РЛ РКО е отразен номер и дата на ордера, името на лицето, на
което е броена сумата, по коя инвойс фактура са
броени същите. Констатирано е, „е сумата, която е
броена на лицето посредник, е изписана в лева и в евро, като не става ясно в
каква валута са броени и предоставени. От представената оборотна ведомост от РЛ
е установено, че същото не води сметка „каса в евро“, а само в лева, от което е
прието, че следва сумите да са броени на лицата в лева и същите би следвало да
са осъществявали обмен на евро в банки, за което липсват доказателства. От
дружеството не са представени доказателства за обмен на валута, а в
счетоводството е отразен дебит на с/ка 401 –
Доставчици и кредит на с/ка 501 – Каса, като липсват
квитанции, от които да е видно, че лицето посредник, на което РЛ е броило
парите, е предало същите на представител на доставчика DMM TEKSTIL ELEKTRONIK DIS TICARET INSAAT
GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD SIRKETI, с информация да дата на
предаване и лице, на което са предадени, както и подпис на същото. Обсъдени са
и представените копия на декларации за плащане, като същите не са кредитирани,
с оглед гореизложеното, данните от турската администрация, тяхното съдържание и
доказателствена сила. Формиран е извод, че липсват
доказателства за придобити стоки точно от посочения контрагент, както и за
заплащане на изследваните активи по посочените в представените документи
единични цени и суми. Ревизиращият екип не оспорва придобиването на стоките от
„Тео Европа“ ЕООД, но твърди, че липсват доказателства за придобити стоки точно
от посочения контрагент DMM TEKSTIL ELEKTRONIK DIS TICARET INSAAT GIDA ITHALAT
IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD SIRKETI и за заплащането им. Сочи се, че след като не са установени
безспорни доказателства за плащане на стоките по цитираните фактури,
ревизиращият екип приема, че същите са безвъзмездно придобити. В тази връзка е
визирано, че съгласно счетоводното законодателство, безвъзмездното придобиване
на активи от предприятие следва да се отрази като извънреден приход, който да
се обложи по реда на ЗКПО, като част от нетната печалба на изследвания отчетен
период. Тъй като това не е извършено от РЛБ,в РД/РА е цитирана нормата на чл.78
от ЗКПО и е увеличен СФР на дружеството за 2014 г. със сумата от
351 648.25 лв.. За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел
мотивите на ревизиращия екип в тази насока, изложил е подробно нормативната
уредба, регулираща този вид финансови отношения, като е посочил също така, че е
неоснователно твърдението, че в случая следва да се приложи разпоредбата на
чл.26 т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 ал.1 от с.з.
В хода на съдебното
производство е приета с възражения от ответната страна заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Първото възражение е по отношение извода на вещото лице за плащане
към турското дружество, тъй като същият противоречи на останалите, събрани по делото
доказателства, а и се гради на част от документи от предходно съдебно заседание
относно достоверността на датите, като се сочи, че съдът следа да съобрази, че
не се касае до ново признати разходи и отчетени приходи от страна на ревизираното
дружество. След като е представила в табличен вид фактурите, по които не е
признат разход по ЗКПО, тъй като не е доказано плащане, експертизата е
установила, че справките „Дневник на с/ка 304 с ан. с/ки с движение“ за 2014 г.
показват, че процесните фактури, по които не е признат разход по реда на ЗКПО,
са осчетоводени в регистрите на жалбоподателя като придобити от „Тео Европа“
ЕООД с ИН по ЗДДС EL998247681. В табличен вид са представени
счетоводните записвания по всяка една фактура, каза се, по аналитични партиди
на придобитите стоки, като в пак в табличен вид са представени и стоките
заведени в аналитичните регистри по вяска една фактура. От справка „дневник на
с/ка 702 с ан. с/ки с движение“ за 2014 г. експертизата е установила, че са
отразени приходи от продажбата на процесните стоки, като са съставени
счетоводни статии по дебита на с/ка 411 – Клиенти със
съответната аналитична партида на клиент срещу кредита на с/ка
702 – Приходи от продажба на стоки, като всички те, също са представени в
табличен вид. В последно цитираната таблица, вещото лице е посочило изписаната
отчетна стойност по фактури за придобиване със съответната дата на изписване на всяка бройка закупена стока.
Изписаната отчетна стойност на процесните стоки за цялата 2014 г. е
351 648.24 лв. При отписването на стоките
като продадени на датата, посочени в таблицата, са съставени счетоводни
записвания по дебита на с/ка 702 – Приходи от
продажба на стоки срещу кредита на с/ка 304 – Стоки
със съответната аналитична партида на стоката. Според вещото лице, анализът
показва, че начислените приходи от продажба на стоки, закупени от DMM TEKSTIL LTD, и придобити като ВОП от „Тео
Европа“ ЕООД с ИН по ЗДДС EL ********* са в размер на 467 152.37 лв., а отчетната стойност на подадените стоки е в
размер на 351 648.24 лв. Дружеството е реализирало бруто-печалба в размер
на 115 504.13 лв. от описаните сделки. Посочените приходи и разходи са
осчетоводени в регистрите на „Тео Европа“ ЕООД. Предвид изложеното, изводът на
вещото лице е, че са осчетоводени приходи от продажбата на процесните стоки,
съответно е налице осчетоводен разход под формата на отчетна стойност на
продадените стоки. В ССчЕ подробно, в табличен вид е
представена обвръзката на РКО за разплащане с
фактурите, като е посочено, че обвръзката на инвойсите с плащанията, посочени в таблицата, е направена
по размера на платената сума и по номера на инвойса,
вписан в РКО. Експертизата е описала подробно и представените приходни
квитанции и декларации от ДММ Текстел, като
заключението в тази насока е, че при изготвянето на първоначалното заключение
по адм. д. 614/2019 г. са били представени РКО за
платени суми към ДММ Текстел на обща стойност
351 648.21 лв.; по настоящото дело са постъпили приходни квитанции от
страна на ДММ Текстел за платени суми за закупени
през 2014 г. стоки в размер на 179 794.14 евро или 351 646.77 лв.,
заедно с декларации, удостоверяващи платени суми от „Тео Европа“ ЕООД на обща
стойност 179 794.14 евро, като изводът на експерта е, че и двете страни по
сделката посочват като платени идентични суми с разлика под 2 лв. Вещото лице
посочва, че по отношение на обвръзката на постъпилите
документи за плащане с митнически декларации, не може да се направи такава, тъй
като стоките, закупени от ДММ Текстел са внесени
първоначално на територията на Гърция под гръцки ДДС номер на „Тео Европа“ ЕООД
и липсва митническа декларация за внос, тъй като стоките пристигат в България
към „Тео Европа“ ЕООД като ВОП. Експертът е установил, че към датите на
плащанията по процесните фактури, дружеството е разполагало с налични парични
средства, както и, че датите, на които са осчетоводени разплащанията към доставчика,
отговарят на датите на РКО, описани по-горе, предвид на което, експертизата
счита, че разплащането по процесните фактури на ДММ Текстел
е извършено в брой, съобразно наличните документи. Крайният извод на експерта
е, че по отношение на проверените сделки, счетоводството на жалбоподателя е
редовно водено.
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени представени писмени
доказателства от жалбоподателя с нарочна молба от 18.06.2020 г. – приходни
квитанции и декларации в превод на български език.
При така
установеното от фактическа страна, на
база приобщените в хода на съдебното производство доказателства, съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на
обжалвания ревизионен акт, и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
При
извършване на служебната проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган, видно от приложените заповеди и е приключила в определения
срок. РА изхожда от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК, обективиран е в писмена форма при спазване на изискванията
по чл.120 ал.1 от ДОПК и е подписан от издателите си с квалифицирани електронни
подписи като неразделна част от същия е РД, издаден в 14-дневния срок по чл.117
ал.1 от ДОПК. Липсват основания да се прогласи неговата нищожност. Не се
установява да е допуснато нарушение на процесуалните правила по възлагане и
продължаване на ревизията.
По отношение
на съответствието с материалния закон, съдът счита, че потвърденият от
решаващия орган РА е издаден в противоречие с материалния закон.
Повдигнатият като спорен въпрос се
свежда до увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г.
по реда на чл.78 от ЗКПО. Според жалбоподателя, в случая разпоредбата на чл.78
от ЗКПО е неприложима, тъй като, от една страна, касае се до стоки, постъпили и
проверени на територията на страната от митническите органи и за същите са
заплатени необходимите при вноса им налози, като митническата облагаема
стойност е изчислена именно върху наличната документация, показваща цените на
придобиване. цитираната разпоредба, а,
от друга страна, не е взета предвид отчетната стойност при положение, че е
налице погасено задължение чрез
заплащане. Според органите по приходите
финансовия резултат за 2014 г. следва да
се преобразува съгласно чл.78 от ЗКПО в посока увеличение, тъй като сумата от 351 648.25
лв. представлява извънреден приход, доколкото не са представени доказателства,
за предаване на сумите или друг начин на плащане, при липсата на отчети от
лицата, предавали сумите и получени документи за това от турското дружество,
като принципно не се оспорва придобиването на тези стоки, а фактът, че не са от
този доставчик. Съгласно чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов
резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и
разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно
изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.
Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат
отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни
цели.
В конкретният
случай, от заключението на приетата по делото ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се установява,
че процесните фактури са осчетоводени, като съставените счетоводни записвания
по тях са идентични – дебит с/ка 304 – Стоки срещу
кредит на с/ка 401 – доставчици. Със закупените процесни стоки са извършени последващи
продажби, по тях е отразен приход, като е изписана отчетната стойност, което по
същество представлява разход. Експертът пояснява, че разходът по процесните
сделки е изписването на отчетната стойност на продадените стоки срещу прихода
от продажбите. Експертизата е категорична, че дружеството е разполагало с
достатъчно налични парични средства да извърши съответните плащания по
получените фактури, обективирани в РКО, което се
доказва по счетоводни данни и първични документи, включително и с представените
приходни квитанции, преведени на български език. Основният аргумент за наличието на
предпоставките на чл.78 от ЗКПО на ответната страна е, че от получените
отговори на турската данъчна администрация е установено, че турското дружество
е с прекратена регистрация на 30.07.2015 г. и не е извършвало дейност през
2016г.. Това основание е незаконосъобразно поради следните обстоятелства- в
хода на административното производство не е обсъден отговорът на Главна
дирекция по приходите на данъчна служба Кахраманмараш
– с № 2018/1241 от 26.11.2018 г., в който изрично е посочено, че ДММ Текстел електроник дъш тиджарет иншаат
гъда итхатал ихраджат санайи ве тиджарет лимитед
ширкети, действа като активен данъкоплатец в периода
10.01.2010 г. – 25.08.2016 г.Т.е. в процесния ревизиран период турското
дружество е осъществявало дейност, което между впрочем напълно съответства и с
информацията, получена при първите две запитвания до турската данъчна
администрация, в който се казва, че: „Данъчната регистрация на DMM Tekstil е прекратена на 30.07.2015 г. и турското дружество не
е извършвало дейност през 2016 г. и не са извършвани продажби към „Тео Европа“
ЕООД“. Тук обаче е
необходимо да се отбележи, че от страна на данъчната администрация са нарушени
принципите, залегнали в чл.3 и чл.6 от ДОПК, а именно – този на обективност и
този на добросъвестност и това е така, тъй като, видно от водената
кореспонденция между дирекция „СИДДО“ при ЦУ на НАП и директора на ТД на НАП
(поради липсата на оригиналните отговори от страна на Турция) – писмо изх. №
24-15-8911/12.01.2017 г. (л.2989, т.9, адм. д. №
614/2019 г.); писмо изх. №
24-15-964#3/14.02.2017 г. (л.2991, т.9, адм. д. №
614/2019 г.) и писмо изх. № 24-15-653#1/13.09.2017 г. (л.2986, т.9, адм. д.614/2019 г., се установява, че на практика, от
турската данъчна администрация за 2014 г. година изобщо не е извършвана
проверка на турското дружество, а изцяло се коментира 2016 г.. Така в писмо изх. № 24-15-964#3/14.02.2017 г. се
посочва, че: „2. Турските власти ни
информират, че данъчните органи са приключили проверката на дружеството за
периода 2012 – 2013 г., но проверката за периода 2014 – 2015 г. все още
продължава. С оглед на това, те посочват, че веднага след получаване на
окончателен доклад по случая, ще ни уведомят за резултатите от проверката“. В т. нар „окончателен отговор“ на турската
данъчна администрация – този от 13.09.2017 г. - писмо изх. № 24-15-653#1/13.09.2017
г. пък, никъде не се коментира конкретно 2014 г., а се сочи общо , че турското
дружество не е продало декларираните стоки на българското дружество и“Тео
Европа“ ЕООД и в тази връзка издадените счетоводни документи и направените
декларации не отговарят на истината, както и че по сметките на турското
дружество не са постъпвали суми от българския контрагент, а се посочва: 3. Тъй като данъчната администрация на DMM Tekstil е
прекратена на 30.06.12015 г. турското дружество не е извършвало дейност през
2016 г. Поради това през тази година няма извършени продажби към „Тео Европа“
ЕООД“. В писмото се посочва също
така, че е изпратено напомнително писмо до турските
власти, но оттам насетне липсва каквато и да било информация по този въпрос. За
неизпълнение на основните принципи на данъчното право говори и липсата на
анализ на информацията, получена по линия на обмен на информация от гръцката
данъчна администрация – референтен номер VAT-BG_027780_EL_F
300-18-20180607_G_RI_R (л.1375,
т.5, адм. д. № 614/2019 г.). Така в отговора се конемтират
стоки, придобити от „Тео Европа“ ЕООД за периода 2015, 2016 и 2017 г., като за
2014 г. се посочва, че гръцкото дружество E;;
ARGYROPOULOU е
декларирало ВОД към българското дружество „Тео Европа“ ЕООД за 2014 г. на
стойност 194 719.00 евро и към него са приложени копия на декларации за
2014 г. В същия отговор се сочи, че за
2016 и 2017 г. „Съгласно получаваната
информация явлението „занижаване на цената“ в нашата страна при внос на
текстилни изделия от Турция има за резултат загуба на приходи за гръцката страна
и за ЕС. Поради това, на етап проверяване на вяска една вносна митническа
декларация и митническо освобождаване на стоки, за да се избегне риска за
внасяне на стоки на ниска стойност (главно текстилни и обувни изделия) от
Турция, компетентният митнически орган е отказал декларираната стойяност на фактурата за внос като основа за определяне на
митническите стойностеи и е направил нова стойност
като основа за определяне на митническите сборове съгласно чл.74 и 140 от
Митническия кодекс на ЕС Регламент № 952/2013 г.“. Ето защо буди недоумение подходът на приходната администрация,
как при липсата на конкретна информация за сделките на „Тео Европа“ ЕООД с ДММ Текстел през 2014 г., както от турските, така и от гръцките
данъчни власти, е формиран изводът, че стоките не са доставени именно от този
доставчик и са безвъзмездни, при положение, че от страна на жалбоподателя се
твърди, че за стоките да платени необходимите митнически налози на база
наличната документация, което пък обстоятелство не се коментира изобщо от
данъчната администрация. Предвид изложеното по-горе и представените в
настоящото производство приходни квитанции за заплатени суми, които напълно
отговарят на сумите по РКО и тези по инвойс
фактурите, съдът намира, че напълно се опровергават изводите на органите по
приходите в тази насока. Горното се потвърждава и от ССчЕ,
и в този смисъл следва да се отбележи, че извършеното преобразуване на СФР за
2014 г. е незаконосъобразно. В тази връзка е необходимо да се отбележи
следното: - съгласно чл.4 ал.1 т.1 от ЗСч (отм.),
счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с
изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни
принципи: 1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки
и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от
момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се
отнасят; 4. съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени
във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия
резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите
да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното
получаване. От своя страна, чл.78 от ЗКПО определя, че при определяне на
данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със
сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от
данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция
по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не
се признават за данъчни цели. Съгласно §1 т.16 от ДР на ЗКПО, "счетоводен
финансов резултат" е печалбата (загубата) по отчета за приходите и
разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на
разходите за данъци от печалбата. Приходите, получени от "Тео Европа"
ЕООД от продадените стоки, придобити от ДММ Тестел,
са надлежно осчетоводени от дружеството, предвид несъмнените доказателства за
конкретни действия (изискващи счетоводни познания - ССчЕ).
Приходите са отчетени и декларирани през периода, в който са направени
разходите по получаването им, с което е спазен основният счетоводен принцип за
съпоставимост между приходите и разходите. Доколкото това е сторено, ревизиращият
екип незаконосъобразно е увеличил финансовия резултат на
дружеството-жалбоподател с размера на средствата, които са установени като
недекларирани през 2014 година, още повече, че каза се, органите по приходите
не отричат доставките от Турция. Разпоредбата на чл.78 от ЗКПО се прилага в
случаите, когато се установи, че съществуват приходи, които не са намерили отражение
при формирането на финансовия резултат за съответния отчетен период. Настоящият
случай обаче не е такъв. Това е така, защото за придобиването на тези активи е
осчетоводен насрещен разход, т.е. задължение към доставчика, което опровергава
твърдението за безвъзмездност на придобиването. Безспорно е установено, не
само, че е осчетоводено насрещно задължение във връзка с придобиването на тези
активи, но то е и действително изпълнено. Задължението е погасено чрез
заплащане в брой, за което са представени и от двете страни, съответно РКО и
приходни квитанции, отразено в счетоводните регистри, включително и последващата реализация на същите тези стоки. Следователно,
не може да се твърди, че придобиването на тези активи е безвъзмездно, поради
което РА в частта, в която е увеличен финансовият резултат на дружеството по
чл.78 от ЗКПО е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Съдът намира
за необходимо да отбележи също така, че от анализа на взетите счетоводни
операции се установява, че ревизиращите органи оспорват документирането и
реалното придобиване на стоките по изследваните фактури, но не и евентуалната
им последваща продажба. С оглед това, следва да се
има предвид, че първичен счетоводен документ за извършеното записване (в ОПР на
балансова стойност на продадените активи), т.е. за начисляване на разход е
първичният счетоводен документ за последващата
продажба, но не и фактурата за придобиването стоките (което според органите по
приходите не е в резултат от реална доставка). Фактурата за придобиването на
стоките може да обоснове извод за липса на документална обоснованост при
осчетоводяване на покупната цена на стоките, но не и при отписване на балансова
стойност на продадените активи. Въз основа на това, след като ревизиращите органи
изрично са записали в констативната част на РА, че процесните фактури не
отразяват обективно осъществени стопански операции (оспорва се придобиването на
стоките от посочения контрагент, а не наличието на стока по принцип) и, след
като не са налице доказателства за плащане от жалбоподателя, то се стига до
извода, че стоките са безвъзмездно придобити. Съгласно счетоводното
законодателство, безвъзмездното придобиване на активи от предприятие следва да
се отрази като извънреден приход, който да се обложи по реда на ЗКПО, като част
от нетната печалба за изследвания отчетен период. След като това не е извършено
от жалбоподателя, то е налице предпоставка за приложение на чл.78 от ЗКПО,
предвиждащ увеличение на финансовия резултат със сумата на приходите, неотчетени
в текущия отчетен период, съгласно установения от нормативни актове ред. Каза
се обаче, настоящият случай не е такъв.
При този изход
на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите, съгласно
представения списък са в размер на 2 300.00 (ДВЕ ХИЛЯДИ И ТРИСТА) лв.,
представляващи 2 000 лв. възнаграждение за един адвокат и 300 лв. депозит
за вещо лице. Направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което според представеният списък е 2 000
лв., съдът намира за неоснователно, тъй материалният интерес попада в
хипотезата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и същият следва да бъде в размер на
1 976.93 лв. Съдът намира, че превишението от 23
лв. не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на казуса.
Водим от
горното, на осн. чл.160 ал.1 и 2 от ДОПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Тео Европа“ ЕООД, ЕИК***,
седалище в гр. Пловдив Ревизионен
акт № Р-16001616005924-091-001/27.11.2018 г., издаден от орган по приходите при
ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 95/15.02.2019 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта за установените задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на
35 164.83лв. и лихви – 13 066.99 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София да заплати на
„Тео Европа“ ЕООД, ЕИК ***, седалище гр. Пловдив сумата от 2 300.00 (две
хиляди и триста) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: