Р Е Ш Е Н И Е
№ 261121/10.11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 19492
по описа на съда за
2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
„Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, офис 501 срещу „Е. - Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 8 ал. 1 от Закона за
арендата в земеделието за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата от 1225,96 лв., представляваща вземания по договор
за аренда от 03.12.2015 г. и анекс към него от
27.08.2018 г., за стопанската
* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 27.11.2019 г. до окончателно изплащане на задълженията.
В исковата
молба ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. В.П., поддържа, че по
силата на Договор за аренда
с нотариална заверка на подписите от
03.12.2015 г., вписан в Службата
по вписванията - гр. О., Л. В. К. е отдал под аренда на
„Е. - Б.“ следните земеделски
земи: ПИ № *, с площ от * дка и ПИ № *, с площ от 31.706 дка, и двата разположени в землището на с. И., община О. Сочи се, че впоследствие
Л. В. К. се е разпоредил с арендуваните имоти в полза на ищеца
„Б.“ ЕООД по силата на договор за
покупко-продажба от
04.12.2015 г. обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № * г. на нотариус с район на действие Районен
съд –Твърди се, че на
27.08.2018 г. между страните
по делото е сключен анекс към
договора за аренда с нотариална заверка на подписите,
вписан в службата по вписванията, по силата на
който са се споразумели за годишна арендна
цена за горепосочените
имоти от 27,00 лв./дка, считано
от стопанската 2017 - 2018
г., включително или за обща годишна
арендна цена от 1225,96 лв. Поддържа, че съобразно
чл. 4 от договора и чл. 8, ал.5 от ЗАЗ арендното плащане се дължи
в първия работен ден след изтичане
на стопанската година, но въпреки
отправените покани ответникът не е заплатил арендна цена за стопанската
2018 - 2019 г. По изложените
съображения моли за уважаване на
исковете. Моли за присъждане на
разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
„Е. - Б.“ ЕООД е депозирал отговор
на исковата молба, с която по същество прави
признание на иска. Оспорва, че дружеството е било поканено да
изпълни задълженията си доброволно. Поддържа, че след
изтичане на стопанската 2019 г. дружеството започнало изплащане на рента по
реда на арендодателите,
които или идвали на място
да си получат
рентата или се обаждали да
потвърдят начин на плащане. Тък
като ищцовото дружество не се
свързало с ответника, последният не извършил
плащане по процесния договор до датата на
получаване на исковата молба, когато с платежно нареждане от 18.12.2019 г. процесната сума била платена. С платежно нареждане от 30.12.2019 г. била преведена и сумата от 20,00 лв., представляваща
законната лихва върху главницата. По изложените съображения
моли за отхвърляне
на иска като
неоснователен поради извършеното плащане в хода на процеса.
Прави възражение срещу размера на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение с аргументите, че работата на
процесуалния представител е
облекчена от обстоятелствата, че ответникът е признал иска и е платил исковата сума в хода на процеса,
както и с невисокия материален интерес на делото. Сочи,
че поради неспазването на местната подсъдност по чл. 105 от
ГПК адвокатът на ищеца си е спестил
транспортни и куриерски разходи, както и време за процесуално
представителство в друг съдебен район.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните
изводи от правна страна:
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло
предявените искове по основание и размер, признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния
представител на ищеца в о.с.з., съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да
излага мотиви за това.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът е признал
обстоятелството, че процесните му вземания към ответника са погасени от
последния след завеждане на делото. Последното обстоятелство се
установява от представените с отговора по чл. 131 от ГПК платежни нареждания на
л. 26 и 27 от делото от дата 27.12.2019 г. за сумата от 20,00 лв. с основание
„лихва рента стопанска 2018/2019“ и от дата 13.12.2019 г. за сумата от 1225,96
лв. с основание „рента стопанска 2018/2019“. Вносните бележки не са оспорени от ищеца, поради което и съдът приема, че от съдържанието им може да направи
извод за погасяване на задължението
на ответника. Доколкото последното обстоятелство е настъпило в хода
на процеса, същото следва да
се вземе предвид на основание
чл. 235, ал.3 от ГПК и искът следва да се
отхвърли, не поради неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.
В обобщение на ищеца се дължат разноски на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Последните се претендират в размер на 49,05 лв. за държавна такса и 300,00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, които разходи за ищеца се доказват от
представените доказателства – вносна бележка, преводно нареждане и договор за
правна защита и съдействие удостоверяваща заплащането в брой на сумата от
300,00 лв. Доколкото възнаграждението е под относимия минимум определен по реда
на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Следователно
с решението на ищеца следва да се присъди общо сумата от 349,05 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
офис 501 срещу „Е. - Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 8 ал. 1 от
Закона за арендата в земеделието за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата от 1225,96 лв., представляваща вземания по договор
за аренда от 03.12.2015 г. и анекс към него от
27.08.2018 г., за стопанската
* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 27.11.2019 г. до окончателно изплащане на задълженията, поради извършено плащане на
главницата и законната лихва в хода на процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
- Б.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати „Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
офис *, сумата 349,05 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: