Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.А
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка И.а гр. д. № 5801 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 244145 от 15.10.20219
г., постановено по гр. д. № 36488/2018 . по описа на СРС, ГО, 59 състав, „К.“
АД – в несъстоятелност е осъден да заплати на Ф.А. М. сумата от 610, 68 лв. месечно,
представляваща разлика между получаваната от него пенсия в размер на 403, 32
лв. и възнаграждението, което би получавал, ако не би претърпял трудовата
злополука в размер на 1 014 лв., считано от датата на завеждане на делото
– 26.01.2018 г. до 26.01.2033 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 1 100 лв. месечно. Ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 176 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ответникът е осъден за заплати по сметка на СРС от 4 896, 90 лв., от
която: 4396, 90 лв. – държавна такта и 300 лв. – депозит за съдебно –
медицинска експертиза.
С решение от 14.03.2020 г.,
постановено по горепосоченото дело, по реда на чл.247, ал.1 ГПК, е оставена без
уважение молбата на ответника за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното на 15.10.2019 г. съдебно решение, като неоснователна. Допуснато е
изменение на основание чл.253 ГПК разпореждане № 291989 от 03.12.2019 г. в
частта, с която е определен размера на дължимата държавна такса за въззивно
обжалване, като записаното „в размер на 2 448, 45 лв.“ следва да се чете „в
размер на 2 198, 45 лв.“.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба
от ответника „К.“ АД – в несъстоятелност. Съгласно формираната задължителна
съдебна практика обезщетение за бъдещи вреди може да се претендира само, когато
те произтичат от увреждането и тяхното настъпване е сигурно, а размерът им –
установим. При трудова злополука обезщетение за бъдещи вреди се дължи, когато е
доказана трайна неработоспособност на работника, настъпила в резултат на
трудовата злополука. Когато вредите за бъдеще време са установими, т. е. увреждането
има траен или необратим характер, установено изрично с решение на ТЕЛК, това
обстоятелство може да бъде отчетено при определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, но когато в имуществената сфера на
пострадалия вредата ще настъпва периодично, обезщетението за пропуснати ползи
за в бъдеще се определя на периоди със законните последици за забава от деня на
падежа до настъпване на промяна в обстоятелства, водеща до прекратяване или
изменение на размера на обезщетението. Предявяването на иск за заплащане на
обезщетение за бъдещи имуществени вреди от трудова злополука е допустимо,
когато при издаване на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК се отчитат факторите,
които обосновават предвидимост на здравословното състояние на лицето и другите
вреди, които биха настъпили с голяма степен на вероятност. В тази връзка
исковете са допустими за всички бъдещи вреди, но биха били основателни, само
при доказване на съответните елементи от релевантния фактически състав за
периода, който се покрива от срока на инвалидност, определен от експертните
решения. Съдебната практика приема, че е необходимо наличието на влязло в сила
експертно решение, като срокът за инвалидност в него е от значение за
определяне на евентуалното обезщетение. С оглед на това решението на
медицинския орган е и условие за ангажиране на отговорността на работодателя.
Преди постановяване на такова решение пострадалият работник няма право да
получава пенсия за инвалидност и съответно не би могъл да претендира
обезщетение по реда на чл.200, ал.3 КТ. С оглед на това счита, че периодът на
дължимото обезщетение е равен на определения срок за неработоспособност. В
случая е налице срочно решение на ТЕЛК, което обстоятелство не е съобразено от
решаващия съд. С ППВС №4/1975 г., т.6 е разяснено, че при причиняване на трайна
неработоспособност обезщетение за неполучаваната разлика между трудовото
възнаграждение поради непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия се
дължи до навършване на предвидената за добиване на право на пенсия за изслужено
време и възраст. С оглед на това счита, че претенцията на ищеца е неоснователна
след 31.05.2021 г., когато ищецът ще достигне необходимата възраст за
пенсиониране по чл.68 КСО. Излага съображения, че решаващият съд не е съобразил
релевираните по делото възражения от ответника относно размера на дължимото
обезщетение, както и не е съобразил допълнителната съдебно – счетоводна
експертиза. В последното е отчетена месечната финансова подкрепа по чл.70, т.4
ЗХУ, която е в причинно – следствена връзка с увреждането от трудовата
злополука. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба о ищеца Ф.А.И., с който я оспорва.
Излага съображения, че решенията в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Счита, че в производството пред СРС са събрани всички относими
доказателства, които са обстойно и задълбочено обсъдени от съда. Същият е
достигнал до обосновани и правилни изводи. Във връзка с изслушаната във
въззивното производство съдебно – счетоводна експертиза поддържа, че следва да
се съобрази установеният от вещото лице размер на определената пенсия от 384,
71 лв. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че през 1977 г. е започнал работа при ответника. На
08.10.1987 г. претърпял трудова злополука, съгласно акт № 420/12.10.1987 г. С
влязло в сила съдебно решение му е определено обезщетение за претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди с период до 17.08.1989 г. Постановено е
съдебно решение, с което ответникът е осъден да му заплаща 2 185, 36 стари лева
месечно за периода 01.10.1993 г. до 31.01.2017 г. – разлика между трудовото му
възнаграждение, което би получавал, ако не беше претърпял злополуката и
получаваната от него пенсия за II група инвалидност. С експертно
решение № 2921/24.10.2016 г., което е влязло в сила на 24.11.2016 г., ТЕЛК е
променила степента му на инвалидност на 100 % трайно намалена работоспособност
с чужда помощ и срокът на инвалидизирането му е продължен до 01.10.2019 г. С
разпореждане на ТП на НОИ – гр. София № ********** пенсията му е в размер на 403,
32 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 1 100 лв. месечно – разлика между получаваната от него пенсия и
трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не беше претърпял трудовата
злополука, за периода от завеждане на делото до 26.01.2033 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Излага съображения,
че същият е неоснователен. Периодът на дължимото обезщетение съвпада със срока
на решението на ТЕЛК. В случая срокът на решението на ТЕЛК № 2921 от 24.10.2016
г. изтича на 01.10.2019 г. Поддържа, че това е крайният момент, до който ищецът
може да претендира обезщетение за имуществени вреди от настъпилата трудова
злополука. Освен това крайният срок за получаване на обезщетението е датата на
придобиване на пенсия, което в случая е 31.01.2017 г. твърди, че след обявяване
на дружеството в несъстоятелност, то не развива стопанска дейност и не
съществува заеманата от ищеца длъжност. С оглед на това счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.200 КТ. В условията на
евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят, а и от
ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил при
ответника по трудов договор, като е заемал длъжността „пещар“, в „пържилен цех“.
На 08.10.1987 г. е настъпила трудова злополука, за която е съставен акт за
трудова злополука № 420/12.10.1987 г. В него е удостоверено, че на 08.10.1987
г., в 10 часа, на площадката на нулева заглушка, в седма пържилна пещ, при
развиване на болтовете на заглушката с гаечен ключ, ищецът е паднал от височина
от 2 метра на земята и е получил контузия на гърба и мозъчно сътресение.
С решение № 109 от 28.05.1992 г.,
постановено по гр. д. № 5393/1991 г. по описа на СГС, ГО, I състав, „К.“ АД – МОК е осъден да заплати на Ф.А.И.
сумата от 3 610, 13 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 17.08.1989 г. до
изплащане на вземането, както и по 104, 86 лв. месечно от 19.05.1992 г. до 16.07.1993
г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на плащането.
С решение от 11.10.1993 г.,
постановено по гр. д. № 798/1993 г. по описа на СГС, ГК, I А отделение, „К.“ АД-МОК е осъден да заплати на Ф.А.И. сумата
от 5 463, 40 лв., на основание чл.200, ал.1 КТ, допълнително от присъдените по
горепосоченото дело суми, ведно със законната лихва при всяко просрочено
месечно плащане или до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване на изплащането, като искът е отхвърлен за разликата.
С експертно решение на ТЕЛК № 147
от 24.10.2016 г., при преосвидетелстване на ищеца е определена 100 % трайна
неработоспособност с чужда помощ. Срокът на определената трайно намалена
работоспособност е три години – до 01.10.2019 г. Водещата диагноза е
„хемиплегия“. Състоянието на ищеца е резултат на общо заболяване и трудова
злополука. В мотивите на експертното решение е прието, че 10 % от
неработоспособността са от общото заболяване и 90 % от трудовата злополука.
С разпореждане № ********** от
29.11.2016 г. на ТП на НОИ – София-град на ищеца е определена пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл.78 КСО в
размер на 403, 32 лв., от която: 314, 71 лв. – общ размер на пенсията за инвалидност
поради трудова злополука и 88, 61 лв. – добавка за чужда помощ.
От заключението на вещото лице Г.
А. по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
заеманата от ищеца длъжност „пещар“ към пържилен цех, е била налична в щатното
разписание на ответното дружество до 2008 г. След 31.05.2010 г. в щатното
разписание на ответника няма длъжности, свързани с експлоатацията на машините и
съоръженията в комбината, включително и с експлоатацията на машините и
съоръженията, на които ищецът е работил. Съгласно данните за третото тримесечие
на 2018 г. на НСИ средният месечен размер на работните заплати в сектора е 1
014 лв. Разликата между получаваната от ищеца пенсия и трудовото
възнаграждение, което би получавал, ако не е претърпял трудова злополука, при
използване на осреднената статистическа информация за сектора от НСИ, е около
610, 68 лв.
Пред СРС е допуснато изслушването
на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза. Ог заключението се установява,
че съгласно националния класификатор на професиите и длъжностите в Република
България длъжността „пещар“ е включена под № 72111002. Минималният осигурителен
доход (МОД) за длъжността, заемана от ищеца към 2018 г., съгласно
квалификациите на МОД 2018 г. за дейност „Производство на основни метали“ и
„леене на метали“ е в размер на 510 лв.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел И.Б.И. се установява, че познава ищеца от 30.06.2010 г., когато го
избрал за негов личен лекар. От тогава има преки впечатления относно здравословното
му състояние, което изисквало постоянно наблюдение, регулярно изписване на
медикаменти и консултации. Повечето от заболяванията на ищеца са с прогресиращ
ход. От 2014 г. се тежката хипертония на ищеца се влошила, изпитвал тежък
болков синдром. От 2016 г. настъпило сериозно влошаване от тежка спондилоза
спондилоартроза, която засилвала болките в гръбначния стълб от травмата то
миналото. Към момента ищецът е развил състояние на обездвижване на ръка и крак
от тежко прогресиращото заболяване. Ищецът не е прекъсвал лечението си. Посещавал
невролог , психиатър. Състоянието му било увредено до степен на необратимост,
което прогресирало.
Пред СРС е изслушана съдебно –
медицинска експертиза. От заключението на вещото лице д-р Г.О., дм, специалист
по нервни болести и по професионални болести, се установява, че при настъпилата
трудова злополука ищецът е получил черепно-мозъчна травма с развитие на
травмена болест на мозъка и посттравматична епилепсия, психоорганимен синдром с
разстройство на личността и наред това редица придружаващи соматични
заболявания. Ищецът е в трайно и тежко увредено състояние, което го прави
зависим от грижите на други хора и ползва чужда помощ. Съпътстващите
заболявания на ищеца са – дискови хернии, десностранна спастичцна хемипареза,
артериална хипертония, хипертонично сърце. Свързани и обусловени от трудовата
злополука са травмената болест на мозъка и посттравматична епилепсия,
десноспастична хемипареза, както и органичната промяна на личността. Останалите
описани в експертното решение на ТЕЛК заболявания – артериална хипертония,
хипертонично сърце и дискови хернии са заболявания от общ характер. В случая се
касае за хронични и тежко инвалидизиращи заболявания, които с времето биха
имали прогресивно влошаване. Това се отнася както уврежданията от трудовата
злополука, така и общите заболявания,
тъй като те са дегенеративен характер. Провеждането на добро поддържащо лечение
и активна рехабилитация биха направили прогресията по – малко динамична.
Пред СГС е допусната и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Р.С. се
установява, че към момента МОД за длъжността „пещар“, която е заемана от ищеца,
е в размер на 610 лв. След извършена проверка в ТП на НОИ – гр. София вещото
лице е установило, че за м.11.2020 г. ищецът получава сума в размер на 490, 93
лв., от която: лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест, безсрочна, в
размер на 384, 71 лв. и добавка за чужда помощ в размер на 106, 22 лв. След
извършена проверка в Дирекция „Социално подпомагане“ към СО – Райно „Връбница“
вещото лице е установило, че ищецът е получил месечна социална помощ (добавка) в размер на 108, 90 лв. Към
момента получената разлика между минималния осигурителен договор за длъжността
„пещар“ от 610 лв. и установения размер на получената от ищеца сума за пенсия,
чужда помощ и социална добавка общо 599, 83 лв., е в размер на 10, 17 лв.
При изслушването му нещото лице е
пояснило, че от Дирекция „Социално подпомагане“ е получил информация, че ищецът
е получил сумата от 108, 90 лв. и за мв.09.2020 г. Освен за м.09. и м.10.2020
г. не му е предоставена информация за получени помощи за друг период.
Начислените суми за м.09. и м.10.2020 г. по 108, 90 лв. месечно са изплатени на
ищеца.
Експертното заключение на вещото
лице по първата и третата поставени задачи е оспорено от ответника по жалбата.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
СРС е
сезиран с иск с правно основание чл.200 КТ - за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи разлика между трудовото
възнаграждение, което би получил и пенсията за инвалидност, която получава.
Предвид
нормата на чл.200, ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили
инвалидност на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.
Липсва
спор между страните относно настъпилата на 08.10.1987 г. трудова злополука, която
е установена по надлежния ред за това, съгласно изискването на чл.159, ал.1 КТ
(отм.), действал към момента на настъпване на същата.
Спори
се между страните в производството дали е налице основание за ангажиране
отговорността на работодателя за претендираните от ищеца имуществени вреди.
Към
момента на настъпване на трудовата злополука страните са обвързани от трудово
правоотношение. Отговорността на работодателя при настъпване на трудова злополука
е обективна, поради което не е необходимо наличието на вина. Ето защо съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.200 КТ и следва да се ангажира
отговорността на работодателя за причинените на служителя имуществени вреди от
трудовата злополука.
Нормата
на чл.200, ал.3 КТ регламентира, че работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Спори
се между страните в производството до кой момент може да се присъди обезщетение
за имуществени вреди.
По този
въпрос е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика. С нея се приема,
че имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за
обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО. Дадените
разяснения в т.6 от ППВС № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., намират
приложение и при действието на КТ. С тях се приема, че крайният срок, в който
може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане
трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия е до навършване на
предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст. Това е
така, защото именно поради увреждането от трудовата злополука работникът е
лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи
имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент,
до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия по
общественото осигуряване. В тази насока са и решение № 216/09.06.2011 г. по гр.
д. № 718/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 463/14.07.2010 г. по гр. д. № 1009/2009
г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 606 от 01.12.2010 г. по гр. д. №
326/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 413 от 19.03.2013 г.
по гр. д. № 334/2012 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО и редица други.
В
случая ищецът навършва пенсионна възраст на 31.05.2021 г., когато навършва 54
г. и 4 месеца, към който момент би имал също така и 39 години трудов стаж, ако
не беше претърпял трудова злополука. Този краен момент не се променя от факта,
че представеното експертно решение на ТЕЛК е със срок до 01.10.2019 г., тъй
като по делото не се твърди, а и не се установява след изтичане на този срок да
е възстановена трудоспособността на ищеца и същият да може да престира
работната си сила. Нещо повече съгласно заключението на вещото лице д-р Г.О.по
изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза в случая се касае за
хронични и тежко инвалидизиращи заболявания, които с времето биха имали
прогресивно влошаване (решение
№ 521 от 23.06.2010 г. по гр. д. № 550/2010 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
Спори
се между страните в производството и относно размера на претърпените от ищеца
имуществени вреди.
От значение за отговорността на работодателя е
обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност „пещар“ в „пържилен цех“ вече
не съществува при работодателя, предвид констатациите на вещото лице и
доколкото същият не осъществява търговската си дейност. Също така следва да се
съобрази и обстоятелството, че работодателят не е заличен като правен субект. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с решение № 216 от 09.06.2011 г., постановено
по гр. д. № 718/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО, в случаите, при които
длъжността вече не съществува при работодателя, то като база трябва да се вземе
минималният осигурителен праг за съответния период.
В
случая минималния осигурителен доход за заеманата от ищеца длъжност през 2020
г. възлиза на 610 лв., съгласно експертното заключение на вещото лице Р.С. по
изслушаната във въззивното производство съдебно – счетоводна експертиза. За
2018 г. неговият размер е 510 лв., предвид допълнителното експертно заключение,
изслушано пред СРС. За 2019 г. минималният осигурителен доход за заеманата от
ищеца длъжност за дейност „Производство на основни метали“ и „Леене на метали“
възлиза на 560 лв. – ноторно известно обстоятелство, за което има общодостъпна
информация. През 2018 г. и 2019 г. получаваната от ищеца пенсия за инвалидност
поради трудова злополука е 314, 71 лв., съгласно представеното разпореждане от
29.11.2016 г., а през 2020 г. – 384, 71 лв., предвид заключението на вещото
лице Р.С. по изслушаната в настоящото производство съдебно – счетоводна
експертиза.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че при определяне размера на дължимото обезщетение
следва да си приспаднат получените от ищеца социални добавки по ЗХУ. Правно
релевантните величини, въз основа на които се определя размера на дължимото
обезщетение са посочени в чл.200, ал.3 и ал.4 КТ, като социалните добавки не са
сред тях. Ето защо определените и изплатени суми за социални цели – добавка за
чужда помощ, добавка по чл.70 ЗХУ, социални помощи, не следва да се приспаднат
от трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако работеше по трудово
правоотношение при жалбоподателя. Тези съображения намират приложение и относно
релевирания от ответника по жалбата довод, че при определяне размера на имуществената
щета не следва да се включва добавката за чужда помощ.
Съгласно
нормата на чл.66, ал.1, т.7 КТ трудовото възнаграждение е сбор от основното и
допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Легалната дефиниция на
основната заплата е дадена в чл.4, ал.1 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която същата е възнаграждение за
изпълнението на определени задължения и отговорности, присъщи за съответното
работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и
качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, които се изплащат задължително, са
определени с посочената наредба или с друг нормативен акт. Основната заплата и
допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение,
предвид чл.3 от посочената наредба. Ето защо определянето на обезщетението по
чл.200, ал.3 от КТ за пропусната полза се извършва на базата на това
възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със закон
вноски за социално осигуряване (решение
№ 335 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 1230/2010 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
По
изложените съображения при определяне на трудовото възнаграждение, което ищецът
би получил, ако не беше претърпял трудовата злополука, следва да се съобрази и
дължимото от работодателя допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит. Неговият минимален размер е установен в ПМС №
147 от 29 юни 2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. В член
единствен на това постановление е определен минималния размер на разглежданото допълнителното
трудово възнаграждение на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и
професионален опит. Ето защо към минималния осигурителен доход следва да се
начисли и дължимото от работодателя допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит,
който за 2018 г. е 24 % за 40 години трудов стаж, който ищецът щеше да има към
този момент, ако не беше претърпял трудовата злополука, за 2019 г. – 24, 6 % за
41 години трудов стаж и за 2020 г. 25, 2% за 42 години трудов стаж.
Дължимото
от работодателя обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди следва
да се определи като общ размер от началото на периода до приключване на устните
състезания пред настоящата съдебна инстанция: 26.01.2018 г. – 04.12.2020 г.,
ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане (решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО).
За
периода 26.01.2018 г. – 04.12.2020 г., когато са проведени устните състезания
пред настоящата инстанция на ищеца се дължи сумата от 12 678,
14 лв.
Тази
сума се формира, както следва: за периода 26.01.2018 г. – 31.12.2018 г. – 3 863,
53 лв. (разлика между минимален осигурителен доход от 510 лв.,
увеличен с 24 % допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за 40 години трудов стаж, общо 632, 40 лв. от една страна, а от друга -
получавана пенсия за инвалидност от 314, 71 лв.). За 2019
г. сумата възлиза на 4 596, 60 лв., формирана като разлика между
минималния осигурителен доход от 560 лв., увеличен с 24, 6 % за 41 години
трудов стаж, общо 697, 76 лв. и получавана от ищеца пенсия за инвалидност от 314,
71 лв.; за периода 01.01.2020 г. – 04.12.2020 г., когато са проведени устните
състезания пред настоящата съдебна инстанция, възлиза на 4 218, 01 лв.,
формирана като разлика между минималния осигурителен доход от 610 лв., увеличен
с 25, 2 % за 42 години трудов стаж, общо 763, 72 лв. и получаваната пенсия за
инвалидност от 384, 71 лв.
За
периода след приключване на устните състезания до навършване на възрастта за
придобиване право на пенсия за прослужено време и старост следва да се присъди
ежемесечно заплащане на сумата от по 379, 01 лв., считано от 05.12.2020 г.
Върху месечните вноски следва да се присъди и законна лихва, считано първо
число на всеки следващ до окончателното изплащане.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени за сумата над 12 678,
14 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 26.01.2018 г. –
04.12.2020 г. за сумата от 379, 01 лв.
– обезщетение за имуществени вреди за всеки следващ месец, считано от 05.12.2020
г. до 31.05.2021 г., ведно със законна лихва, считано първо число на всеки
следващ до окончателното изплащане, като искът следва да се отхвърли в тази му
част, а в останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
На основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК и доколкото жалбоподателят е
защитаван по делото от юрисконсулт, на същия следва да се присъди сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата не е ангажирал по делото доказателства относно
сторените в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да
му се присъждат.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на
ответника е възложена държавна такса по сметка на СРС за сумата над 596, 89 лв.
до 4 396, 90 лв. – държавна такса.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 244145 от 15.10.2019 г., постановено по гр. д. № 36488/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 59 състав, В ЧАСТТА, с която „К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК*********, с адрес
гр. София, ж. к. „Ботунец”, е осъдено да заплати на Ф.А.И., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „*********ул. „*********, за сумата над 12 678, 14 (дванадесет
хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки) лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 26.01.2018 г. – 04.12.2020
г., за сумата над
379, 01 (триста седемдесет и девет лева и една стотинки) лв. – ежемесечно
обезщетение за претърпени имуществени вреди за всеки следващ месец, считано от
05.12.2020 г. до 31.05.2021 г. до пълния уважен размер, както и В ЧАСТТА, с която
„К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК*********, с адрес гр. София, ж. к. „Ботунец”,
е осъдено да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата над 596, 89
(петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) лв. до 4 396, 90 (четири
хиляди триста деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки) лв., представляваща
държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от Ф.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*********ул. „*********,
срещу „К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК*********, с адрес гр. София, ж. к.
„Ботунец”, с правно основание чл.200 КТ, за сумата над 12 678, 14 (дванадесет
хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки) лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 26.01.2018 г. – 04.12.2020
г., за сумата над
379, 01 (триста седемдесет и девет лева и една стотинки) лв. – ежемесечно
обезщетение за претърпени имуществени вреди за всеки следващ месец, считано от
05.12.2020 г. до 31.05.2021 г., до пълния уважен размер, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
244145 от 15.10.2019 г., постановено по гр. д. № 36488/2018 г. по описа на СРС, ГО, 59
състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която „К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК*********, с адрес
гр. София, ж. к. „Ботунец”, е осъдено да заплати на Ф.А.И., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „*********ул. „*********, за сумата от 12 678, 14 (дванадесет
хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки) лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 26.01.2018 г. – 04.12.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2018 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 379, 01 (триста седемдесет и девет лева и една стотинки) лв. – ежемесечно
обезщетение за претърпени имуществени вреди за всеки следващ месец, считано от
05.12.2020 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от първо
число на всеки следващ месец до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ф.А.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*********ул. „*********, да заплати на „К.”
АД, - в несъстоятелност, ЕИК*********, с адрес гр. София, ж. к. „Ботунец”, сумата
от 100 (сто) лв., на основание чл.78,
ал.8 ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск, е влязло в сила като необжалвано.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.