Р Е
Ш Е Н
И Е
№
47
гр.
Перник, 14.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 15.01.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00812 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Д.К. против решение № 1326/11.09.2019 г. по гр. д. № 1745/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник, в частта с която по предявените от „Топлофикация
Перник“ АД срещу Д.К. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца: сумата в размер на 423,48
лв., представляваща 4/6 ид. част от общия дълг за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от
които главница в размер на 381,59лв. за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 41,89лв. за периода от 09.07.2017г. до
04.12.2018г., както и законната лихва върху главницата от 381,59
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
-18.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка
с направените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част.
Оспорват се изводите на РС, че ответницата Д.К. е собственик на 4/6 ид. ч. от
процесното жилище. Сочи, че не се доказва облигационно отношение между
страните, респ. качеството на потребител на ответника К. по см. на §1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, тъй като не се доказва твърдяната
от ищеца собственост на ответника К. за 4/6 ид. ч. или ползване върху процесния
имот за процесния период. Поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал
доказателствата и не е обсъдил възраженията на ответника за това, че декларацията
по чл. 14 ЗМДТ не е предвиден от закона способ за придобиване и доказване на
собственост върху недвижим имот и при липсата на други относими документи за
собственост - нот. акт или договор за
покупко-продажба на недв. имот, удостоверяващ, че ответницата е собственик на
имота и за частите, приети от РС за процесния период. Ако евентуално се приеме,
че декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена от ответника К. и касае процесния
имот, то няма данни да е придобила процесния имот в режим на СИО, респ. ако е
по наследство то би трябвало да е при равни квоти с останалите наследници. Няма
доказателства за налична или съществуваща наследствена връзка между посочените
в декларацията по чл. 14 ЗМДТ трима собственици и наследодателя им. Иска се отмяна на решението в обжалваната част
включително и в свързаната с иска част
за разноските, присъдени в тежест на ответника, и решаване на спора по същество
от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете и присъждане на направените
пред двете инстанции разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който
излага подробни съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на
решението в обжалваната част.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Спорно между страните,
включително и пред въззивната инстанция, е единствено обстоятелството дали между страните е съществувало облигационно
правоотношение по продажба на топлоенергия, респ. дали жалбоподателят
- ответник е бил клиент на топлинна енергия
за
процесния имот и период.
Нормативна
уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за възникване
на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен договор по чл. 149 ЗЕ /която форма не е за
действителност, а представлява форма за доказване/ или
наличие на собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда в етажна собственост - чл. 153, ал.
1 ЗЕ. И в двата случая продажбата на ТЕ се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от КЕВР /чл. 149, ал.
2 ЗЕ, съответно чл.
150, ал. 2 ЗЕ/. При продажба на
топлинна енергия за битови нужди, същата се извършва при публично известни общи
условия на топлопреносното предприятие, които ОУ влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, т.е. обвързват всички битови абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите- чл. 150, ал.
2 и 3 от ЗЕ. Договорът за продажба на
топлоенергия за битови нужди по аргумент от чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ се счита сключен с
конклудентни действия – с публикуването от страна на топлопреносното
предприятие на одобрените от КЕВР общи условия и с присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа. От приложените по делото доказателства по несъмнен
начин се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, като е публикувало Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация Перник" АД на потребителите
в гр. Перник. Не се спори и
че процесният имот е самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в етажна
собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От писмо на Община Перник –
Дирекция "МПТ" се установява, че за посочения имот е подадена
единствено декларация по чл. 14 ЗМДТ,
вх. № 3068/19.07.2012 г. от Д.К.. Видно от приложената декларация
по чл. 14 ЗМДТ
от 19.07.2012 г., изходяща и подписана от ответницата Д.К., същата е
декларирала имота, описан в исковата молба, като е посочила, че притежава 4/6
ид.ч. от собствеността, заедно с А.М. и Т.Л., собственици на по 1/6 ид. ч., при
посочено придобивно основание наследство.
В
декларацията е отбелязано, че в имота и около него има електрификация,
водопровод, канализация, както и топлофикация. От представеното удостоверение
за наследници се установява, че съпругът на ответницата М.К. е починал на ***,
като негови наследници по закон са ответницата Д.К., дъщеря му А.М. и сина му Т.Л.
– посочени и в Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
като собственици на имота при съответните квоти. От представеното удостоверение
за семейно положение, съпруга и деца се установява, че Д.К. и М.К. са сключили
гр. брак с АБ № ***
При анализ на посочените писмени
доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивния съд достигна до
извода, че ответникът Д.К. е
клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент. Това на първо място се установява от горецитираната декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от ответника Д.К. за
процесния имот, представляващ апартамент,
находящ се в ***. Идентичността на имота и този по исковата молба се установява
освен от подадената декларация по чл.
14 ЗМДТ, така и от съпроводителното писмо на Община Перник – Дирекция
"МПТ". Независимо, че данъчната
декларация е била подадена за установяване на имущественото състояние на
задълженото лице за данъчни цели към 2012 г., но в последната въззивникът
е декларирал, че е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот, т. е. налице е
изявление изхождащо от Д.К., с което признава правото на собственост върху
обсъждания имот. Действително декларацията по чл. 14 ЗМДТ
няма правопораждащо действие за придобиването на собствеността, но съдържа
изявления на декларатора като данъчно задължено лице пред административен орган
за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя
факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има
материална доказателствена сила. Посочената декларация се отнася за процесния
имот и същата е подадена и подписана от Д.К., доколкото последната не е оспорила
по реда на чл. 193 ГПК нито авторството на подписа си, като издател на
документа, нито верността на удостовереното от нея в декларацията. От ответника Д.К. не са
представени и доказателства,
оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставена
топлоенергия, ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр.
доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността след подаване
на декларацията през 2012г.
Това
извънсъдебно признание в декларацията по чл. 14 ЗМДТ
се преценява от съда по реда на чл. 175 ГПК
и с оглед останалите данни по делото – а именно данните от Община Перник, че
това е единствената подавана за имота декларация, обстоятелството, че адресът
на топлоснабдения имот е регистриран от страна на ответника Д.К. като негов постоянен и настоящ адрес /справка на л. 6 от заповедното дело/, както и
обстоятелството, че в приетото извлечение от сметка е видно, че партидата за
процесния имот е разкрита на името на ответницата с аб. номер ***.
Посочените писмени доказателства съотнесени към разглеждания случай обосновават
извод на съда, че дори да се приеме, че към настоящия момент ответникът вече не е
собственик на имота, последният е негов облигационен ползвател, който е титуляр
на партидата на имота при ищцовото дружество – клиент с аб. номер ***, което се установява от
приложеното по делото извлечение от сметка, и е задължено лице по смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС. В цитираното ТР се приема, че договорът между това ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество.
Договорът между това лице и топлопреносното предприятие се презумира с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. Без значение е за конкретното дело, че извлечението от сметка е оспорено от
ответника с отговора на исковата молба, тъй
като това оспорване не е
подкрепено със съответни доводи и
доказателства досежно верността на удостоверяването, че именно ответникът е клиент на
топлопреносното предприятие. Нещо повече - истинността на посочените в
извлечението от сметка обстоятелства, свързани с размера на задължението не се оспорва.
Предвид горното и вземайки предвид приетото в
определение №220 от 01.03.2017г. по гр.д. № 4084/2016г. на ВКС, IV г.о,
постановено по идентичен казус,
настоящият състав намира, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ
е обсъдена в съвкупност с всички останали доказателства по делото, без да й се
придава някакво друго решаващо за спора значение. Поради това, не е налице
противоречие с цитираното от жалбоподателя решение № 972/06.01.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., с което е прието, че декларацията не е
предвиден в закона способ за придобиване и за доказване на правото на
собственост върху недвижим имот. Освен това цитираното решение на ВКС относно
доказателствената стойност на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, не касае установителен иск по реда на чл. 415
вр. с чл. 422 от ГПК, а касае установяване на собственост в делбено производство. В
производството по реда на чл. 415
вр. с чл. 422 от ГПК, качеството на клиент/потребител на ответника се установява въз
основа на всички доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност и в
този смисъл е константната практика на настоящия съдебен състав. Именно при
такава преценка на доказателствената съвкупност следва извод за съществуващо в
полза на ответницата право на собственост при съответните квоти, т. е. за
качеството й на клиент/потребител по сключен с конклудентни действия договор за
продажба на топлоенергия – арг. чл. 150, ал.
1 ЗЕ,. Цитираните във въззивната жалба решения на ПОС са постановени
преди посоченото определение на ВКС и при различна фактическа обстановка.
Пред районния съд страните не са спорили относно
факта, че в исковия период ищцовото дружество е доставяло в топлоснабдения имот
топлинна енергия на стойност, равна на претендираната с исковата молба, поради
което на осн. чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК
соченото обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото. В
жалбата не са изложени съответни доводи относно неправилно
определяне размера на дължимата цена за топлинна енергия за процесния период, респ. относно лихвата за забава, поради което въззивната инстанция, съгласно чл. 269, ал. 1 ГПК не дължи произнасяне по
правилността на постановеното решение в тази част.
С оглед на всичко гореизложено, след като въззивникът- ответник е собственик на 4/6 ид. ч. от топлоснабдения имот,
той дължи 4/6 от стойността на
потребената в жилището топлинна енергия за
процесния период, или сума в размер на 381,59 лева, съответно е задължен за 4/6 от търсената мораторна
лихва от 62,84лв., т.е. за сумата от 41,89 лева.
С решението си първоинстанционният съд в обжалваната
част е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на
въззивния съд и следва да бъде потвърдено включително и в частта за присъдените
разноски по заповедното и исковото производство, правилно разпределени между
страните, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски.
Въззиваемото търговско дружество претендира ю. к.
възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и
фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание,
съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона
за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, които с оглед неоснователността на жалбата, се дължат от жалбоподателя
изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1326/11.09.2019 г. по гр. д. № 01745/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата част като
необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА
Д.В.К., ЕГН ********** ***, да заплати на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.