Решение по дело №1290/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260745
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20211100501290
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

       

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  04.02.2021  г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

                                             ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                   мл.с. Димитринка Костадинова

като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 1290 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на „Д.з.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Х.Х.срещу съобщение от 10.11.2020 г. по изп. дело № 20207880400577, с което ЧСИ М.К., рег. № 788, район на действие СГС е оставил без уважение жалба с вх. № 5713/20.10.2020 г. на „Д.з.“ АД, съдържаща искане за намаляване на адвокатския хонорар. Твърди се, че е налице прекомерност  на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК с оглед фактическата и  правна сложност на процесуалните действия, извършени от пълномощника на взискателя, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде определяно по Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът да съобрази сложността на действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, при което може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер съобразно Наредбата.

Моли да бъде отменено процесното Постановление, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до 50 лв. Претендира присъждане на разноски.

Взискателят Г.Г.М., чрез пълномощника по делото адвокат В.В., със съдебен адрес: гр.Русе, ул“******оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.

По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.К., рег. № 788, район на действие СГС  досежно  допустимостта и основателността на жалбата.

Настоящият състав намира, че жалбата се явява  допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, поради следното:

Въз основа на молба от взискателя Г.Г.М., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат В.В. от АК Русе, издаден ИЛ от 01.10.2020 г. на основание съдебно решение по гр.дело № 8433/2029 г. на СГС, ГО, I-23 състав било образувано изпълнително дело № 20207880400577, с взискател Г.Г.М. и длъжник „Д.з.“ АД, ЕИК ******.

На 14.10.2020 г. било издадено от ЧСИ М.К., рег. № 788, район на действие СГС постановление за разноски по изпълнителното дело, в което са посочени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 513 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ от 690,36 лв., от които обикновени такси 48 лв., т.1-1бр. 24 лв. с вкл. ДДС, т.5-1 бр. – 24 лв. с вкл. ДДС.

На същата дата 14.10.2020 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, получена на 14.10.2020 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на общо 7 152,95 лв., от които главница от 5 000 лв., със законната лихва от 881,94 лв. за периода 01.02.2019 г.-28.10.2020 г., 65,77 лв. присъдени разноски, 513 лв. разноски по изпълнителното дело, 692,24 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 28.10.2020 г., както и лихва до окончателното изплащане на главницата.

Длъжникът обжалвал издаденото Постановление за разноски с искане за намаляване на адвокатския хонорар.

Със съобщение от 10.11.2020 г. по изп. дело № 20207880400577  ЧСИ М.К., рег. № 788, район на действие СГС е оставил без уважение жалба с вх. № 5713/20.10.2020 г. на „Д.з.“ АД, съдържаща искане за намаляване на адвокатския хонорар.

Срещу това съобщение е била подадена жалба от „Д.з.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Х.Х.с мотиви, изложени в жалбата.

Относно атакуваният размер на адвокатското възнаграждение и искането същият да бъде намален, СГС излага следните мотиви:

Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, след изменението- ДВ, бр.68 от 2020 г., за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото,  действия по образуване на изпълнителното дело са били извършени от пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното дело е поискал образуване на изпълнителното производство, изпращане на покана за доброволно изпълнение, а ако дължникът не изплати дължимите суми, ЧСИ да пристъпи към принудително събиране на вземането.

На 23.10.2020 г. била подадена молба от пълномощника на взискателя, в която е посочена банковата му сметка за привеждане на постъпилите суми и банковата сметка на пълномощника, за  привеждане на разноските по делото.  

Настоящият съдебен състав намира, че други действия визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за които се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани от пълномощника.

Изводът е, че на пълномощника на взискателя се следва адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Относно претенцията за разноските, СГС приема следното:

Направените разноски за настоящето съдебно производство са в общ размер от 125 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, които и съобразно уважения размер възлизат на  48,73 лв. дължими от ответника по жалбата.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ съобщение от 10.11.2020 г. по изп. дело № 20207880400577, с което ЧСИ М.К., рег. № 788, район на действие СГС е оставил без уважение жалба с вх. № 5713/20.10.2020 г. на „Д.з.“ АД, съдържаща искане за намаляване на адвокатския хонорар.

ОТМЕНЯ постановление за разноски изх. № 8059 от 14.10.2020 г.  издадено от ЧСИ М.К., рег. № 788, район на действие СГС по изпълнително дело № 20207880400577, в частта, в която са присъдени разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар за сумата над 200 лв. до посочената сума от 513 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

   ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20207880400577 в размер на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.