Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, касационен състав
в публично заседание на шести февруари
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков КАНД №
145/2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от И.И. *** срещу Решение № 185/28.09.2023 г.
на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 809/2022 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение
на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
поради което се иска неговата отмяна.
Касационният
жалбоподател – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представена е писмена молба от пълномощникът на жалбоподателя, в която е отразено, че
пълномощникът не може да вземе участие в съдебното заседание, поради служебни
ангажименти. Не възразява да се даде ход на делото и поддържа предявената
жалба.
Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност
на същата и предлага да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.
Настоящият касационен състав на Административен
съд Ловеч намира касационната жалба за
процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в
законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен
съд (ЛРС)
е изменил електронен фиш (ЕФ) за налагане глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5543004 на ОДМВР Ловеч,
с който на И.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на петдесет
лева на основание чл. 182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като е
преквалифицирал нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в останалата част е
потвърдил издадения ЕФ.
За да измени оспорения ЕФ в частта, в
която е дадена правна квалификация на извършеното нарушение , ЛРС е приел, че
административно наказващият орган (АНО) неправилно е квалифицирал извършеното
нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Посочената цифрова
квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание.
Нарушението е извършено в населено място (с.Микре,
област Ловеч), но неправилно е посочено, че ограничението е
въведено с пътен знак Д-11. Този знак не въвежда забрана, за да е относим към
чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Забрана е въведена по силата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и
това е конкретно нарушената норма от закона. Прието е, че това не е съществено
процесуално нарушение, тъй като не е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като той е правоспособен
водач на МПС, а и в словесното описание на нарушението е индивидуализирано, че
нарушението е извършено в населеното
място с. Микре, област с посочен конкретен километър от ПП I-4.
За да потвърди обжалвания ЕФ в
останалата част, Районният съд е приел, че той съдържа всички предвидени в чл.
189, ал.4, от ЗДвП реквизити. Описано е точно извършеното от И.
административно нарушение, като е посочено, че автомобила е бил управляван със скорост от 64 км./ч. при разрешена
скорост от 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение от 14 км./ч. Представена
е като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която
се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км./ч. за населено
място и тя произтича от пътен знак Д-11 и съответства на зададената скорост в
протокола за използване на АТСС. Посочено е мястото на извършване на
нарушението. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал.Направено е пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Прието е, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., като е представен съставен протокол, удостоверяващ използването на
техническото средство – къде е било разположено, в какъв режим е работело,
посока за задействане(в двете посоки), контролирана скорост, т.е спазени са изискванията
на чл. 10 от посочената Наредба. ЛРС е счел, че правилно в случая е издаден ЕФ,
а не АУАН. Размера на наложеното наказание на нарушителя е съгласно
предвиденото в ЗДвП. Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле
на чл. 28 от ЗАНН.
Решението
е правилно.
Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на ЕФ се
утвърждава от Министърът на вътрешните работи.
В чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС при избиране на скоростта на движение да превишават стойността на
скоростта от 50 км/ч. в населено място. Нарушаването на тази забрана при
превишаване на разрешената скорост от 11
до 20 км./ч се санкционира по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 50
лв.
Безспорно е установено
в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на
14.01.2022 г. в 11:07 ч. лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********се е движил
по първокласен път (ПП) I-4, км. 34+900 в с. Сопот,
област Ловеч с посока на движение гр.
Варна със скорост от 64 км./ч. след приспаднат толеранс от 3% при максимално разрешена скорост в населено
място от 50 км./ч., т.е. с превишена стойност на скоростта от 14 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „ ARH CAM S1“, насочено в посока гр. София и снимащо в двете
посоки.
В т. 65 от § 6 от ДР на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи"(АТСС). Буква „б” от разпоредбата
дефинира понятието „мобилни автоматизирани технически средства и системи”.
В Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи е уредена процедурата за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Не са налице данни по делото И.И. да е представил
писмена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП с данни за друго лице, извършило
нарушението.
В производството пред ЛРС са представени
доказателства, установяващи по безспорен начин извършеното нарушение – разпечатка
от техническото средство и снимков материал, от които са видни регистрационния
номер, дата, час, място, данни за измерената скорост на движение, попълнен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС), доказателства
за неговата техническа изправност.
В обжалвания ЕФ
се съдържат всички реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща
контрола с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи.
Правилни и обосновани са изводите на ЛРС,
че наказанието е законосъобразно наложено, както и че не са налице процесуални
нарушения при издаване на ЕФ.
Районният съд в хода на съдебното
производство е констатирал, че АНО е допуснал нарушение при правната
квалификация на нарушението, но то не е съществено, тъй като с него не се
нарушава правото на защита на нарушителя. Изложените доводи и съображения от
ЛРС в този смисъл се споделят от касационната инстанция, защото се основават на
доказателствата по делото.
Касационната инстанция споделя и
останалите мотиви на ЛРС. Не е необходимо те да бъдат повтаряни и затова на
основание чл. 221, ал.2 от АПК
настоящият касационен състав препраща към тях.
Поради изложеното и
доколкото е установено безспорно извършването на вмененото с ЕФ нарушение и
неговия извършител, касационната инстанция счита, че подадената жалба е неоснователна. Не
са налице сочените в нея пороци на обжалваното решение. Същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
185/28.09.2023 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 809/2022 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: