Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Козлодуй,
30.10.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на 23.10.2017г. /Двадесет и
трети октомври две хиляди и седемнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова - Ставарова
при
секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдия Галя
Петрешкова - Ставарова гражданско дело № 973 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е трудов спор.
Образувано
е по искова молба на П.П.К., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат Г.Б. ***,
с която е предявил против „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Иван
Тодоров Андреев – Изпълнителен директор, обективно съединени искове чл. 344,
ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението му със Заповед № НК - 7 от 21.07.2017г. на изпълнителния директор;
за възстановяване на предишната работа, която е заемал преди незаконното
уволнение при ответника на длъжност Началник отдел „Физическа защита” в
Дирекция „Безопасност и качество”, Управление „Сигурност” и за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, но не за по-вече от шест месеца, за периода от 22.07.2017г. до 22.01.2018г.
в размер на общо 36 921.50 лева /след допуснатото от съда изменение на
иска в съдебно заседание на 23.10.2017 г. на л.60/, ведно със законната лихва.
Претендира и направените по делото разноски.
Ищецът
е предявил в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно
основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, последния и във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
В
съдебни заседания ищецът участва лично и с пълномощник адвокат Б. и поддържа
исковете.
Ответното
дружество в срока и по реда на чл.131 ГПК е подало писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва и трите иска по съображения подробно изложени. В съдебни
заседания ответното дружество се представлява от пълномощник – юрисконсулт
Коева и оспорва исковете по съображенията изложени в писмения отговор.
По
делото са събрани писмени доказателства – материалите съдържащи се в личното
трудово досие на ищеца, удостоверение за размера на БТВ на ищеца за пълен
работен месец преди уволнението му и писмо от Районна прокуратура Козлодуй.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства
и твърденията и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
По
делото е безспорно установено от писмените доказателства и страните не спорят
за това, че ищецът П.П.К. е работил по безсрочен трудов договор, като
последната длъжност, която е заемал е била Началник отдел „Физическа защита” в
Дирекция „Безопасност и качество”, Управление „Сигурност”.
Безспорно
се установява, и че брутното трудово възнаграждение, което ищеца е получил за
работата си при ответника на тази длъжност за пълен работен месец е в размер на
5 274.50 лева, видно от удостоверението издадено в този смисъл от
работодателя на л.22 в делото.
Безспорно
е, че със Заповед № НК - 7 от 21.07.2017 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, връчена на ищеца на 22.07.2017г., което той е удостоверил
с подписа си – т.2, му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ
„Уволнение” и на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ е прекратен трудовия му
договор. Основание за налагането на най-тежкото наказание на ищеца по КТ е
това, че на 15.02.2017 г., около 01.20 часа в сградата на Районно управление,***
се е държал непристойно и използвайки служебното си положение е отправил обидни
думи и закана за уволнение на служител на МВР, което нарушение е злоупотреба с
доверието на работодателя по смисъла на чл.126, т.9 КТ.
По
делото е безспорно и страните не спорят, че преди да връчи тази заповед № НК - 7
от 21.07.2017 г. на ищеца, с която го уволнява на 22.07.2017г., работодателя не
му е изискал обяснения. Това е и основанието – нарушение на чл.193, ал.1 КТ, на
което ищецът основава главния си иск за отмяна на уволнението. По този факт
ответника не спори.
Видно
от съдържанието на Заповед № НК - 7 от 21.07.2017г. на изпълнителния директор,
с която е уволнен ищеца, е че с нея по т.1 е отменена предишна заповед № НК – 6
/ 08.06.2017 г. на същия изпълнителен директор, с която на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ по КТ /тази заповед е била връчена на ищеца и не е
оспорена от него/ и поради установени нови обстоятелства за същото нарушение на
трудовата дисциплина, му е наложено най-тежкото наказание „Дисциплинарно уволнение“.
На това се гради и защитната теза на
ответника, че тъй като при налагане на първото наказание „забележка“ за същото
трудово нарушение, при установяването на нови обстоятелства след отмяна на това
наказание и налагането на по-тежко наказание не се е налагало отново да си
изискат обяснения на работника, доколкото такива са му били искани при налагане
на първото наказание „забележка“.
Видно
от приложената на л. 30 в делото заповед № НК – 6 / 08.06.2017г., с нея ищеца е
наказан за нарушаване на трудовата дисциплина със „забележка“ за това, че на
15.02.2017 г., около 01.20 часа в сградата на РУ- Козлодуй към ОД на МВР –
Враца, се е държал непристойно и използвайки служебното си положение е отправял
закана за уволнение на служител на МВР, което
е нарушение на чл.126, т.9 КТ. Тази заповед му е била връчена на
08.06.2017 г., което се установява от подписа му положен в нея и не се оспорва
от страните. Ищецът не твърди и поради това и няма доказателства в едномесечния
срок по чл.358, ал.1, т.1 КТ той да е оспорил същата заповед на работодателя. В
производството по налагане на това наказание на ищеца са изискани и той е дал
писмени обяснения приложени на л.32 в делото. Страните за това обстоятелство не
спорят.
Съдът след анализ на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема от правна страна следното:
По делото
е безспорно установено, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов
договор на длъжност Началник отдел „Физическа защита” в Дирекция „Безопасност и
качество”, Управление „Сигурност”, с уговорено БТВ в размер на 5 274.50
лева.
Безспорно
е, и че считано от 22.07.2017г. със Заповед НК - 7 от 21.07.2017г. е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, като му е наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание по КТ „дисциплинарно уволнение“ за нарушение на чл.126, т.9 от КТ - злоупотреба
с доверието на работодателя, за това, че на 15.02.2017 г., около 01.20 часа в
сградата на Районно управление,***, към ОД на МВР, Враца се е държал
непристойно и използвайки служебното си положение е отправил обидни думи и
закана за уволнение на служител на МВР.
Безспорно
е, и че преди издаването на тази заповед на ищеца, работодателя не е изпълнил
задължението си по чл.193, ал.1 КТ като не е изискал от ищеца обяснения.
По делото
безспорно се установи, и че със Заповед № НК - 6/ 08.06.2017 г. на
изпълнителния директор, връчена на ищеца на 08.06.2017 г., той е наказан за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.126, т.9 от КТ – за злоупотреба с
доверието на работодателя, за това, че на 15.02.2017 г., около 01.20 часа в
сградата на РУ - Козлодуй към ОД на МВР, Враца се е държал непристойно и
използвайки служебното си положение е отправял закана за уволнение на служител
на МВР.
Безспорно
е, и че преди издаването на тази заповед на ищеца, работодателя е изпълнил
задължението си по чл.193, ал.1 КТ като е изискал от ищеца и е приел писмените
му обяснения. Както съдът изложи по-горе, първата заповед, с която ищецът е
наказан със „забележка“ му е връчена на 08.06.2017г. и той не я оспорил в срока
по чл.358, ал.1, т.1 КТ – едномесечен срок, т.е. към 22.07.2017г., когато
работодателят е отменил с последващата заповед предходната тя е била породила
правните си последици, а именно работника е бил наказан за трудовото нарушение,
за това, че на 15.02.2017г., около 01.20 часа в сградата на Районно управление,***
се е държал непристойно и използвайки служебното си положение е отправял закана
за уволнение на служител на МВР.
Така
спора се свежда до това, дали при издаване на последващата заповед за
уволнението на ищеца работодателят следва да изпълни задължението си по чл.193,
ал.1 КТ и отново да му изиска обяснения, и ако не е сторил това налице е само
на това основание незаконосъобразност на уволнението?
С
исковата молба и в хода на процеса пълномощника на ищеца поставя и въпроса дали
и правилно ли ищецът е наказан втори път за същото трудово нарушение с по-тежко
наказание?
С оглед
естеството на спора, а именно трудов спор за оспорване законност на уволнение в
тежест на работодателя, ответника е да докаже, че правомерно е наложил
най-тежкото дисциплинарно наказание на работника „Уволнение“.
При
безспорно установените по-горе факти, за които страните не спорят, съдът
намира, че работодателят незаконосъобразно и в нарушение на закона със заповед
№ НК -7/21.07.2017 г. е отменил предишната своя заповед с № НК - 6/08.06.2017г.,
с която е наказал за нарушение на трудовата дисциплина ищеца с наказание „Забележка“
и за същото трудово нарушение, но при твърдени от него установени впоследствие
нови обстоятелства му е наложил най-тежкото наказание „Уволнение“ и е сторил
това и без да му изиска нови обяснения както повелява императивната норма на чл.193,
ал.1 КТ и по тези твърдени за установени нови обстоятелства.
На първо
място съдът намира, че работодателят няма законово право да отмени сам
заповедта за дисциплинарно наказание „Забележка“ наложена на ищеца и да му
наложи по-тежко наказание за същото нарушение на трудовата дисциплина. Това
следва от строгото тълкуване на разпоредбите на чл. 197 КТ относно заличаване
на дисциплинарните наказания и на чл. 198 КТ относно предсрочно заличаване на
дисциплинарни наказания. От прочита и на двете разпоредби следва, че
единствената възможност, която работодателят има по отношение дисциплинарно
наказание /без уволнение/ е, да го заличи предсрочно, но той няма законова
възможност да промени вече наложено дисциплинарно наказание с по-тежко такова.
Допълнителен
аргумент съдът намира и в разпоредбата на чл. 344, ал.2 КТ, където законът е
предвидил възможност работодателят сам да отмени заповед за уволнение до
предявяването на иск пред съда, т.е отново да реши въпроса с дисциплинарното
наказание на работника, но само в по - благоприятен за него смисъл – като го
отмени, но не и да го замени с по-тежко.
На
следващо място, доколкото както сам е посочил в уволнителната заповед
работодателят са налице нови обстоятелства по извършване на трудовото нарушение,
които по същество утежняват положението на работника – видеозапис в социалните
мрежи, от който става ясно, че лицето е в нетрезво състояние, използва обидни и
нецензурни думи към длъжностно лице и предвид на факта, че и в уволнителната
заповед работодателят е посочил, че нарушението на ищеца е, за това, че «… е
отправил обидни думи …», именно за това ново нарушение /посочено като нови
обстоятелства/ работодателят е следвало да изиска обяснения от ищеца преди да
го накаже.
Съдът не споделя доводите на ответната страна,
че вече е изискал и получил писмените обяснения на ищеца при първото му
наказване със „Забележка“ и тъй като те са за същото нарушение следва да се
кредитират като искани и при последващото му наказване с „уволнение“. От една
страна както е посочил работодателят са налице нови обстоятелства, за които
ищецът не е уведомен и не се е защитил, чрез даването на обяснения по реда на
чл.193, ал.1 КТ. От друга страна както посочи по-горе съдът тези нови
обстоятелства по същество са ново нарушение, чрез «… е отправил обидни думи …»,
за което не е наказан с отменената заповед и поради това е следвало да му бъдат
изискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ. Като не е сторил това
работодателят е допуснал нарушение, което е достатъчно съда да отмени
уволнението на ищеца.
Поради
това, че прекратеното трудово правоотношение е с безсрочен характер, то и
обусловеният от изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност също е
основателен. Той следва да бъде уважен, като ищецът П.К., следва да бъде
възстановен на заеманата до уволнението длъжност при ответника Началник отдел
„Физическа защита” в Дирекция „Безопасност и качество”, Управление „Сигурност”.
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ:
Установено
е по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е
започнал работа по трудово правоотношение /в този смисъл са налице безспорни
писмени доказателства – извлечение от трудовата книжка на ищеца /, както, и че
трудовото му възнаграждение, изчислено по реда на чл.228 КТ е в размер
на 5 274.50лева, видно от удостоверението представено от работодателя на
л. 22. Налице са предпоставките за уважаване на иска по чл.225, ал.1 КТ, като
на ищеца следва да се заплати обезщетение за периода, през който е останал без
работа, но за не повече от шест месеца. Така доколкото към датата на обявяване
на делото за решаване на 23.10.2017г. не са изминали тези определени от закона
шест месеца, на ищеца се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за периода от
22.07.2017 г. до 23.10.2017 г., или за три месеца. Така общия размер на обезщетението,
което се дължи на ищеца от работодателя е в размер на 15 823.50 лева и в
този размер съда следва да го уважи, като до претендирания размер от
36 921.50лева съдът следва да отхвърли иска. Върху това обезщетение се
дължи и законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 31.07.2017
г. до окончателното изплащане, а по аргумент на чл.242, ал. ГПК съдът следва да
допусне и предварителното изпълнение на решението в тази част – за присъденото
на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
По
разноските:
При този
изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
направените разноски по делото съобразно уважената част на иска. Ищецът е
претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представил списък
по чл.80 ГПК на л.57 в размер на 4000.00 лева.
Така съобразно уважената част на иска съдът следва да присъди на ищеца разноски
в размер на 1716.73 лева.
На
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал.8 ГПК съобразно отхвърлената част от иска и при съобразяване нормата на
чл.37 ЗПрП във връзка с чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ /по
дела с определен материален интерес размера на възнаграждението е от 100 до 300
лева/. Така при максималния размер от 300.00 лева и съобразно отхвърлената част
то иска, на ответника се дължат разноски в размер на 171.24 лева.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на Районен съд, Козлодуй
държавната такса, от която ищецът е освободен при образуване на делото в размер
на 632.94 лева /4% от размера на
присъденото обезщетение/.
Водим от горното Козлодуйски районен съд, четвърти
състав,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1 т.1 КТ уволнението на П.П.К.,
ЕГН ********** ***, със Заповед № НК - 7 от 21.07.2017 г. на изпълнителния
директор на „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от Иван Тодоров
Андреев – Изпълнителен директор.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ П.П.К., ЕГН ********** ***, на заеманата
преди уволнението длъжност Началник отдел „Физическа защита” в Дирекция
„Безопасност и качество”, Управление „Сигурност” в А.К.” ЕАД ***, ЕИК
*********, представлявано от Иван Тодоров Андреев – Изпълнителен директор.
ОСЪЖДА на
основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ «А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********,
представлявано от Иван Тодоров Андреев – Изпълнителен директор, да заплати на П.П.К.,
ЕГН ********** ***, обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното
уволнение за периода от 22.07.2017 г. до 23.10.2017 г. в размер на 15 823.50
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 31.07.2017
г. до окончателното изплащане, като в останалата част до претендирания размер
на обезщетението от 36921.50 лева, отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК «А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Иван
Тодоров Андреев – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на П.П.К., ЕГН ********** ***,
направените разноски в процеса съобразно уважената част от иска, в размер на
1716.73 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК П.П.К., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.К.”
ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Иван Тодоров Андреев – Изпълнителен
директор, разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска в размер на
171.24 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК «А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Иван
Тодоров Андреев – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Козлодуй
държавна такса в размер на 632.94 лева.
На основание
чл.242, ал.1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъденото на ищеца обезщетение.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
Да се публикува съгласно чл.4,
ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: