Р Е Ш Е Н И Е № 39
Гр. Сливен, 23.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 22 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение № 564/16.12.2019 г. по АНД № 1419
по описа на Районен съд - Сливен за 2019 година и се
движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 564/16.12.2019
г. по АНД № 1419/2019 г. на Районен съд - Сливен е отменено Наказателно
постановление № 20-030/16.09.2019 г. на Началника на отдел „Рибарство и
контрол“ при ИА по рибарство и аквакултури, с което на
В.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 32 ал. 1, съгл.
Приложение № 1 б. „б“ т. 6 от Закона за рибарство и аквакултури
(ЗРА) и на основание чл. 70 ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ИА „Рибарство и аквакултури“, която чрез упълномощен процесуален
представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на същото. Неправилно било прието от съда, че нарушението е малозначително, тъй
като в случая не били налице смекчаващи вината обстоятелства, а връщането на
рибата във водата не съставлявало такова. Моли съда да отмени обжалваното решение
и потвърди наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен
юрк С. И., която поддържа жалбата и моли съда да
я уважи. Заявява, че
вредоносните последици не са съставомерен признак и
липсата на такива не следва да се третира като смекчаващо вината обстоятелство,
поради което връщането на рибата в язовира не се отразявало върху отговорността
на дееца. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
решението, предмет на касационен контрол.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за основателност на
касационната жалба и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша и взе предвид становищата
на страните и анализира събраните по делото доказателства както пред първата
инстанция, така и пред настоящата касационна такава, намери касационната жалба
за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
Предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав прие за безспорно
установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 18.03.2019 г. служители
в отдел „Рибарство и контрол“ при ИАРА извършили проверка на яз. „Жребчево“, при която установили, че В.Ч. извършва
любителски риболов, като е уловил и задържал 1 бр. бяла риба през
размножителния период. Уловената риба била пусната във водата, а срещу Ч. бил
съставен АУАН № В 0016458/28.03.2019 г., с посочена правна квалификация на
деянието – чл. 32 ал. 1 от ЗРА. Въз
основа на съставения акт началникът на отдел „Рибарство и контрол“ при ИАРА издал
Наказателно постановление № 20-030/16.09.2019 г. Началника на отдел „Рибарство
и контрол“ при ИА по рибарство и аквакултури, с което
на В.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 32 ал. 1, съгл.
Приложение № 1 б. „б“ т. 6 от Закона за рибарство и аквакултури
(ЗРА) и на основание чл. 70 ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
За да отмени
Наказателното постановление, Районният съд е приел, че извършеното нарушение не
е доказано от една страна и от друга – че следва да намери приложение в случая
чл. 28 от ЗАНН. За да обоснове своя съдебен акт, решаващият съд е изложил
подробни мотиви и обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата
касационна инстанция при следните съображения:
От доказателствата
по делото е установено по безспорен начин, че при извършена проверка от
служители на ИАРА, В.Ч. е заварен на яз. „Жребчево“ с
улов на една бяла риба в периода на забрана, в сила от 15.03.2019 г. От
гласните доказателства не може да се установи, както правилно е приел съдът,
дали рибата е била мерна или маломерна, като нормативното изискване е същата да
бъде установена като мерна, т.е. с дължина над 45 см. Правилни и обосновани са
и възприетите от решаващия съд мотиви за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. В
случая правилно и съответно на доказателствата е приетото, че в процесния случай деянието е с ниска степен на обществена
опасност, доколкото по никакъв начин не е застрашено биологичното равновесие и
устойчивото развитие на водните ресурси в язовира. И тъй като размерът на
приложеното наказание от 1 500 лв. трикратно надвишава размера на
минималната работна заплата, а в хода на административнонаказателното
производство не са събрани доказателства за имущественото състояние на
санкционираното лице, то наказанието се явява явно несправедливо и несъразмерно
на нарушението. В случая липсват и настъпили вредни последици, което в съвкупност
с гореизложеното обосновава извода за малозначителност
на административното деяние.
При преценка на
разглеждания случай от фактическа страна и съпоставка с целите на относимите нормативни актове, както се отбеляза по – горе
касационната инстанция намира, че санкционираното от органа административно нарушение
е маловажно по смисъла на 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93 т. 9 от НПК, приложим
субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съобразно разписаното
в тази легална дефиниция, при определяне на деянието като малозначително,
следва да се изхожда при всеки конкретен случай от липсата или наличието на
вредоносни последици или други смекчаващи обстоятелства. В процесния случай
въобще липсват вредоносни последици, напротив – уловената риба е пусната във
водата, с което водните ресурси в язовира не са ощетени, а деянието е извършено
в началото на забранителния период. С чл. 28 от ЗАНН е предоставена възможност
на наказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в
случаите на маловажност на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ.
освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се базира
на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на
административни нарушения, наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.
В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение. Установените в хода на първоинстанционното производство
обстоятелства са били налице от фактическа страна и при издаване на процесното
наказателно постановление, но наказващият орган, като не ги е съобразил, респ.
не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид тежестта
на нарушението, е издал един незаконосъобразен акт.
Изложеното мотивира
касационния състав да приеме, че изложените в касационната жалба доводи са
неоснователни, а атакуваното със същата решение на Районен съд Сливен –
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 564/16.12.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1419/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.