№ 1185
гр. Варна, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20233110202163 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на пълномощник на управител на санкционираното
дружество против НП на административно наказващият орган, с което е наложено
административно наказание имуществена санкция.
В жалбата се изразява позиция за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление. Счита се, че не съществува задължение за представяне на
уведомление по отношение на вече издаден сертификат. Сочи се, че не е установен момент
на узнаване на промяната. Претендира се наличие на хипотеза на маловажен случай на
нарушение. Оспорва се компетентността на лицето, издало НП. Иска се отмяна на
наказателното постановление и се претендират разноски.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството. В молба се поддържат
и доразвиват доводите за отмяна на наказателното постановление.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
След извършена проверка на „Аутотест груп“ ЕООД от служители на РД“АА“
Варна, сред които св. К., било установено, че дружеството „Аутотест груп“ ЕООД не е
уведомило писмено в 7- дневен срок изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез
ръководителя на ОО „АА“ Варна за промяна на обстоятелствата, удостоверени с документ
по чл.18 ал.1 т.10 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, на МИТИТС. За внедрения в КТП
газоанализатор „Брейн Бии“ , тип „Ей Джи Ес 200“ било издадено свидетелство за
последваща проверка №134 от 18.04.2023г.
Заявление за това обстоятелство следвало да бъде подадено в срок до 26.04.2022г.,
включително.
След като било констатирано горното, на 21.06.2022г., от св. К. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано
1
установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото. В графата за
възражения не били вписани такива. Възражения постъпили впоследствие по
администартивно наказателната преписка, но били преценени като неоснователни.
На 25.10.2022 г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за
установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна
квалификация по чл.24 ал.1 вр. чл.18 ал.1 т.10 и чл.9 ал.7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства и въззивното дружество било санкционирано на осн. чл.178а ал.4 т.1 пр.І от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява
по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията на св. К.; копие от
свидетелство за последваща проверка №134 от 18.04.2023г.; заявление; доклад; заповеди и
др.
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН -
акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя; спазен и срока за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията на деянието. При
определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата
санкционна норма на ЗДвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
Що се отнася до доводите, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира
тяхната неоснователност, предвид на следното :
В жалбата се счита, че не съществува задължение за представяне на уведомление
по отношение на вече регистриран уред.
Съдът не споделя подобна позиция, тъй като не е от значение в кой момент
съответния уред е пуснат в експлоатация. С чл. 9, ал. 7, т. 2 от Наредба Н-32/2011 е вменено
задължението за ежегодна проверка на газоанализатори и димомери. Чл. 9, ал. 6 не намира
приложение по настоящият казус, тъй като в т. 10 на чл. 18 е посочено да бъде представена
декларация за съответствие, която декларация за съответствие всъщност е идентичен
документ с документа, който се изисква по чл. 9, ал. 6, но за разлика от стеснения обхват на
ал. 6, ал. 7 касае всички случаи на извършена валидизация на уредите за измерване.
В Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
в чл. 808 и следващи са уредени методите, основанията и реда за извършване на проверките
на съответните уреди. В чл. 841, ал. 1 е посочено, че "последващата проверка на средствата
за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и с
изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друга в
глава втора". В този смисъл идентични обстоятелства удостоверява декларацията за
съответствие, както и свидетелството за проверка по чл. 9, ал. 6 от наредбата.
Наименованието на документа дадено от лабораторията е без правно значение с оглед на
фактите и обстоятелства, които същия удостоверява, а това е именно периодичната проверка
и валидизация на даден уред, с който се извършва определено измерване.
Съдът прецени като неоснователно и възражението касаещо това, че в чл. 18, т. 10
са изредени за представяне списъци на уредите, съоръженията и средствата за измерване, но
не е налице изрично задължение за лицата по чл. 16 за представяне на документи,
2
удостоверяващи периодичната валидизация на измервателните уреди. Такова задължение е
предвидено в тази разпоредба, всеки списък следва да бъде придружен с декларацията за
съответствие с одобрен тип. Ежегодната проверка и валидизация на уредите е от съществено
значение за извършване на дейностите осъществявани по Наредба № Н-32 и в този смисъл,
както и предвид задължението по чл. 9, ал. 7, т. 2, същата валидизация се явява промяна в
обстоятелството, за която промяна лицето по чл. 16 от наредбата е длъжно да уведоми
съответния административен орган в преклузивния 7-дневен срок по чл. 24, ал. 1 от
наредбата.
На следващо място се сочи, че не е установен момент на узнаване на промяната,
поради което и е невъзможно изчисляването на седмодневния срок.
Доколкото разпоредбата на чл.24 ал.1 от Наредбата съдържа алтернативни
хипотези за уведомяване – в 7-дневен срок от извършването на промяната или от
узнаването й, както и доколкото в настоящия казус е безспорно установена датата на
промяната – 18.04.2023г., но липсват каквито и да било данни да е налице узнаване на дата ,
различна от тази на издаване на свидетелството за последваща проверка /№134 от
18.04.2023г./, съдът намери, че правилно е била определена дата на нарушението, идентична
с тази , следваща последния възможен ден от седмодневния срок след датата на извършения
последващ контрол.
Претендира се наличие на хипотеза на маловажен случай на нарушение.
Според настоящия съдебен състав, правилно от страна на наказващия орган не е била
приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, разглеждани в
Районен съд- Варна и в този смисъл правилно е било прието, че въззивното дружество
следва да бъде санкционирано за извършеното административно нарушение.
На последно място се оспорва компетентността на лицето, издало НП.
Съдът, изхождайки от приложената по делото Заповед №84 от 28.02.2023г. намери,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията
му.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0001106/25.10.2022г. на Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което
на „Аутотест груп” ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1000 лева на основание чл.178а ал.4 т.1 пр.І от Закона за движение
по пътищата.
ОСЪЖДА „Аутотест груп” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на РД „АА“ – Варна,
на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4