Мотиви към присъда № 260001/
13.01.2021г. по НОХД № 401 / 2020г.
на НПРС
Подсъдимият Р.А.Н. е предаден на съд за това, че на
05.09.2020 г. в с. К., общ. К., обл. Ш., с цел да набави за себе си имотна
облага придобил и укрил чужди движими вещи – м.т.„***“ , 1 бр. СИМ
карта на „Т.“ и 1бр. силиконов кейс, всичко на обща
стойност 175,39 лв., собственост на О.И.Р. ***, за което знаел, че са придобити
от другиго чрез обществено опасно деяние, съдържащо обективните признаци на
престъпление по чл. 207 от НК, осъществен от лице, което не е наказателно
отговорно, от сина му Н.Р.А., роден на *** г. - престъпление по чл. 215, ал.1
от НК вр. чл. 207, ал.1 от НК.
Подсъдимият Р.А.Н. се признава за
виновен и съжалява за извършеното престъпление.
В съдебно заседание подсъдимия и неговият защитник
изразиха съгласие за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно
следствие.
Съдът въз основа проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. чл.371, т.2 от НПК, при което
подсъдимия признава всички факти, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразиха съгласие да не се събират доказателства за тях,
прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият Р.А. ***, заедно със семейството си,
включващо и двете му деца, едното от които Н. към момента е на 09 год.
През м.септември 2019 г.св. О.Р. ***, известен в
селото с прякора „К.“ бил в близост до хранителния магазин в селото, на ул.
„_-ти септември“ и разговарял по телефона си, марка „***“, черен на цвят със СИМ карта и силиконов кейс, след което го остави на оградата на магазина. След
известно време го потърсил и след като не го открил, решил да отиде до дома на
свой познат, от където да позвъни на телефона си, с надеждата да прозвъни и да
го открие. Телефонът му обаче бил изключен.
По времето докато св. Р. бил до магазина, там бил и синът
на подсъдимия, Н.Р.А., тогава на 08 год., който играел наблизо. Детето намерило
на земята м.т.и го занесло в дома си. Дал го на баща си като обяснил, че го е
намерил на земята до магазина. Подсъдимият включил телефона и след като се
появила снимка на познато за него лице, разбрал, че това е телефонът на неговия
съселянин О.И.Р., живущ в с.с., известен с прякора „К.“.
По – късно подсъдимият се видял със собственика на телефона, който му казал, че
си е изгубил телефона и не може да го намери, но въпреки това подсъдимият не му
казал, че синът му го е намерил и че е в него. Когато се прибрал в дома си,
подсъдимият изхвърлил СИМ картата на телефона и след няколко дни предложил на
друг свой съселянин, св. В.М. да си разменят телефоните, като му казал, че
телефонът, който му предлага е бил на сина му. Двамата си разменили телефоните,
а св. М. заложил предоставения му телефон в заложна къща в гр. П..
От изготвените по делото оценителни експертизи се
установява, че стойността на телефона и оборудването му – силиконов кейс и карта са на обща стойност 175,39 лв.
Въз основа на гореизложеното съдът
намира, че от обективна страна
Подсъдимият Р.А.Н. е осъществил състава на престъплението по чл.215,
ал.1 от НК, т.н вещно укривателство, което е извършено след като подсъдимият е
знаел, че телефонът е придобит от малолетния му син Н., тогава на 08 год., след
като е бил намерен от него на улицата, поведение, което по своя собствен
характер представлява обществено опасно деяние, съдържащо обективните признаци
на престъпление по чл. 207 от НК. Поради малолетието на детето, то самото не е
наказателно отговорно по чл. 207, ал.1 от НК. Деянието на подсъдимия е
съставомерно, доколкото от обективна страна същия е бил наясно, че телефонът е
придобит от сина му чрез общественоопасно деяние,
носещо признаците на престъпление по чл. 207 от НК.
От субективна страна се доказа наличието на пряк
умисъл от страна на подсъдимия, който след като е узнал как е придобит от сина
му описания телефон, съзнателно не го е
върнал или не е уведомил собственика му и го е отчуждил, като го е разменил с
друг телефонен апарат. От последното действие на подсъдимия, той е придобил за
себе си имотна облага с натурален характер, придобил е друг телефонен апарат.
Причините за извършване на престъплението са в
користните подбуди у дееца, неговата установена склонност към извършване на
престъпления против собствеността, както и въпреки многобройните му осъждания,
наличието на чувство за безнаказаност.
Мотивите на подсъдимия за извършване на деянието са
користни и по своему компенсаторни, според посоченото от самия него, че и той е
губел телефони, но никой не му ги е връщал.
Поради гореизложено съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
215, ал. 1 от НК вр. чл. 207, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен
в извършването на престъплението.
При определяне на размера на наказанието, съдът се съобрази
с разпоредбата на чл.
215, ал.1 от НК, предвиждаща в случаите, когато вещта е придобита от другиго
чрез общественоопасно деяние, разкриващо признаците
на престъпление по чл. 207, ал.1 от НК, то деянието се наказва с наказание, не
по-тежко от предвиденото за самото престъпление, т.е за престъплението по чл.
207, ал.1 от НК.
За престъплението по чл. 207, ал.1 от НК, се предвижда
наказание глоба от сто до триста лева.
Подсъдимият е лице с висока обществена опасност,
доколкото същия към момента на извършване на деянието е многократно осъждан,
същия е рецидивист, а извършените от него престъпления са против собствеността,
каквото е и настоящето. От друга страна невисоката стойност на движимата вещ,
както и самият начин на извършване на престъплението водят до извод, че
деянието не е с висока обществена опасност.
След като отчете тежестта на извършеното деяние,
обществената опасност на същото и на дееца, подбудите и настъпилия резултат,
както и обстоятелството, че делото се разгледа при условията на съкратено
съдебно следствие, съдът намери че наказанието, което следва да се определи на
подсъдимия следва да е в размер на глоба от 200 лв.
На основание чл.
189, ал. 3 НПК съдът възложи направените по делото разноски в размер на 237,90лв.
в тежест на подсъдимия, който следва да ги заплати на ОД на МВР Ш..
Съдът намери, че така постановената присъда ще
постигне целите на наказанието, заложени в чл.36 от НК и ще окаже превантивно
действие спрямо осъденото лице.
Мотивите изготвени на 20.01.2021г.
Районен
съдия:.....................................
Галина Николова