Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца, 23.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, I-ви
състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при
участието на секретаря Р. Маркова
като
разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№1205/2019
г. по описа на ВрРС
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Тап-Трейд“ ЕООД, гр. Враца, чрез Т.И.П. – управител, срещу НП №440431-F482688/05.06.2019 г., издадено от отдел Оперативни дейности – Велико
Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, за нарушение по чл.39, ал.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 700 лв.
В жалбата се
твърди, че НП е незаконосъобразно и се
прави искане за отмяна на санкционния акт.
В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна се
представлява от юрк. Антов, който заявява неоснователност на жалбата и
формулира искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Пред първоинстанционния съд са
събрани доказателства – разпитан е свидетеля И. Н..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 09.04.2019 г., около 16:00 часа, при извършена
проверка от ТД на НАП на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр.
Враца, ул. Складова №3, стопанисвана от дружеството-жалбоподател, св. И. Н. –
инспектор по приходите в ЦУ на НАП установил, че за периода 18.02.2019 г. –
08.04.2019 г. в обекта са извършвани продажби, отразени на въведеното и регистрирано
в обекта ФУ и редовно водена касова книга с извадени съкратени отчети за
месеците Февруари и март 2019 г. Констатирал обаче, че наличното ФУ не е
предавало в НАП чрез данъчния си терминал данни от дневните финансови отчети.
С оглед установеното, на 18.04.2019 г. св. И. Н. съставил
на дружеството-жалбоподател АУАН №F482688, в който посочил, че като наличното ФУ не е предавало в НАП чрез
данъчния си терминал данни от дневните финансови отчети за периода 18.02.2019
г. – 08.04.2019 г., когато в обекта са извършвани продажби, е извършено
нарушение на чл.39, ал.2 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Срещу съставения АУАН е подадено възражение, в което е
посочено, че неправилно е направен извод за извършено нарушение и е формулирано
искане за прекратяване на административно-наказателното производство.
На 05.06.2019
г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на извършеното деяние,
е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаната по делото св. И. Н., от протокол за извършена проверка от 18.04.2019 г.
, справка за регистрирани данни от 01.01.2019 г. до 15.04.2019 г., протокол за
проверка от 09.04.2018 г., както и от останалите събрани по делото
материали. От показанията на св. И. Н. се установява кога е извършена
проверка в обекта, че е установено, че за периода 18.02.2019 г. – 08.04.2019 г.
в обекта са извършвани продажби, отразени на въведеното и регистрирано в обекта
ФУ и редовно е водена касова книга с извадени съкратени отчети за месеците
Февруари и март 2019 г. Установява се също, че преди проверката свидетеля е
уведомил дружеството-жалбоподател, че отчетите не постъпват в НАП, че от
дружеството са поели ангажимент да ремонтират ФУ и че когато е отишъл на
проверка, същото не е било свързано към НАП. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни и безпристрастни.
Съдът се отнесе с доверие и към писмените
материали по делото. Доколкото, обаче, същите са
безпротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти,
по-детайлният им анализ е
ненужен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в
предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление
от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент
на чл.314 ал. 1 НПК във вр. чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и
процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН
е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и
съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, които са
установени и субсумирани като нарушение, начина на констатиране на същите,
подробно и точно е описана правната квалификация, както и кой текст от кой
закон е възприето, че е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв
начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какви именно
нарушения да организира защитата си. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.2 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки материалноправната законосъобразнот на НП,
настоящата инстанция счита, че от доказателствената маса
по категоричен начин се установява, че наличното ФУ не е предавало в НАП чрез
данъчния си терминал данни от дневните финансови отчети за периода 18.02.2019
г. – 08.04.2019 г., когато в обекта са извършвани продажби. С това е извършено
нарушение на чл.39, ал.2 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, съгласно която норма „Данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в
данъчния терминал (ДТ). При ЕСФП едновременно с това се записват данни от
нивомерната измервателна система и броячите на
колонките/разходомерите/измервателните системи, като същите се отпечатват като
служебен бон.“
Въпросът за
субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като
съгласно чл.83 ЗАНН отговорността на едноличния търговец е обективна и
безвиновна. При това не следва да се прави анализ за липсата, респективно
наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване
на дейността му, нито да се определя нейната форма.
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма на
чл.185, ал.2 ЗДДС, съгласно която норма „Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.“, а именно „имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“ Съдът
приема, че наложената санкция в размер на 700
лв. е обоснована, съответстваща на извършеното и адекватна санкционна мярка.
При горните изводи съдът отчете наведените от
жалбоподателя и доводи за неправилност на НП. Счете обаче, че същите са
неоснователни, тъй като е налице яснота на фактическото и юридическото
обвинение, както и яснота и правилност на приложената санкционна норма. Но тъй
като вече се изложиха доводи в тази насока, приповтарянето им е ненужно.
По изложените в настоящия съдебен акт съображения, съдът намира,
че жалбата е неоснователна и издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №440431-F482688/05.06.2019 г., издадено от отдел Оперативни дейности – Велико
Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, за нарушение по чл.39, ал.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на „Тап-Трейд“ ЕООД, гр. Враца, е наложена
имуществена санкция в размер на 700 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр. Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: