Р Е Ш
Е Н И Е №15
гр. Сливен, 28.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ А.
при секретаря Р.Г., като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №609 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
против Решение №1265/12.11.2019г. по гр.д.№3613/2019г. на Сливенски
районен съд, с което е признато за установено, че Д.Г.Н. и А.А.Н. са
собственици на реална част с площ от 67 кв.м., обозначена с точки 1,4 и 6 и
оцветена в жълт цвят на комбинирана скица №3 от експертното заключение на
съдебно-техническата експертиза и намираща се в южната част на дворно място,
находящо се в с.С.,общ.С., състоящо се от 1765кв.м., за който е отреден парцел
V-105 в кв.33 по плана на с.С.,общ.С., при граници: парцели ІV-106, VІ-104 и от
двете страни улици и е осъден И.Н.Н. да предаде на Д.Г.Н. и А.А.Н. владението
върху описаната подробно реална част от 67 кв.м., на основание чл.108 от ЗС. С
решението са присъдени разноски на ищците в размер на 930лв.
Въззивната
жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство И.Н.Н. чрез
пълномощника адв. Б.Р. и с нея се атакува посоченото решение изцяло.
В
жалбата въззивникът Н. чрез пълномощника адв. Р., посочва, че обжалваното първоинстанционно
решение е необосновано, като липсвали ясни мотиви, свързани с предмета на
спорното право и събрания доказателствен материал бил интерпретиран превратно.
Посочва, че неговият имот УПИ VІ-104 на север граничи с имота на ищците УПИ
V-105 и с парцел – УПИ ІV-106, собственост на трето, неучастващо в процеса
лице. Видно от представената по делото скица, непосочена част от парцел V-105 с
предвиждането на плана се придава към парцел ІV-106, като нямало събрани
доказателства реализирани ли са предвижданията на плана. Счита, че претенцията
на ищците не се разпростира към частта, която според предвижданията, се предава
към парцел ІV-106. Извън тази граница на исковата претенция /правото на
собственост, което се простира в границите на УПИ V-105/ били свидетелските
показания и заключението на вещото лице. С приетото владение върху 67 кв.м.,
така, както е по скицата към заключението, съдът е излязъл извън петитума на
иска. Площта от 67 кв.м. се простира в имот с пл.№105, но е и извън обхвата на
УПИ V-105 в кв.33 по плана на с. Скобелево. Поради това счита, че е налице
произнасяне свръх петитум и такова по непредявен иск, което е основание за
обезсилване на обжалвания акт. Ако съдът приеме решението за допустимо, то
въззивникът излага съображения за неговата неправилност. Счита, че съдът
неправилно ценил събраните гласни доказателства. Установена била липсата на
материализирана линия, която ясно да указва границата, поради това неправилно
съдът приел, че ответникът съзнателно упражнява фактическа власт върху реална
част от парцела на ищците. Неправилен бил извода на съда, че след като
ответника установил фактическа власт върху дадена част от имота на ищците, у
него се формирало субективното намерение да я свои. Посочва, че още с отговора
е оспорена основателността на исковата претенция, тъй като оспорва факта на
владение на част от имота на ищците, предвид липсата на установена и видима
граница между двата съседни имота. Съдът приел безкритично заключението на
вещото лице, което обаче не дал ясен отговор налице ли е разорана, засята част
в южната част на парцел V-105. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да
отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано и да постанови ново,
с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
С
въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна – ищците в първоинстанционното производство Д.Г.Н. и А.А.Н. чрез
пълномощника адв. Д.Н.Д.. Отговора отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С
отговора на въззивната жалба, въззиваемите Д.Г.Н. и А.А.Н. чрез пълномощника си
адв. Д. оспорват жалбата като неоснователна. Посочват, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и молят съда да го
потвърди. На първо място посочват, че първонстанционното решение не е извън
петитума на ищеца. Посочват, че видно от приложената по делото скица,
дворищната регулация на с.Скобелево е от 1987г. при действието на ЗТСУ.
Посочват, че регулацията не е приложена, тъй като придаваемите части не са
заплатени. Изрично в скицата било посочено, че парцел V-105 в кв.33 по плана на
с.Скобелево е с неуредени регулационни сметки. Тъй като регулацията между имоти
пл.№105 и пл.№106 не е приложена нито след одобряване на регулационния план,
нито в сроковете след приемане на ЗУТ, то тя е изгубила отчуждителното си
действие и имот пл.№106 е изгубил правото да придобие придаваемите му се в
южната част части от имот пл.№105. Поради това регулационната граница между
имот пл.№105 и имот пл.№104 съвпада по цялата си дължина с имотната граница
между двата имота. Поради това спорната, завладяна от ответника част от имот
пл.№105 попада изцяло в имотните граници на ищците, тя е тяхна собственост и
съдът не се е произнесъл по непредявен иск. На следващо място въззиваемите
посочват, че решението е законосъобразно. Доказани били предпоставките на
чл.108 от ЗС. Посочват, че ревандикационния иск дава защита на собствеността,
когато посегателството върху нея е осъществено и в двете проявни форми:
владение или държане от несобственик. Законът осигурява защита дори и само при
наличие на държане от другиго. Считат, че в случая са налице и двете проявни
форми. Гласните доказателства сочели на наличие на изградена от дълго време
материална граница между двата имота, която от страна на ищеца била
дългогодишни растения – малини и свободно растящи овощни дръвчета, които
ответникът „разчистил“, за да си обработва по лесно имота, което било признак
на своене и противоправно навлизане в чужда правна сфера. Въззиваемите считат,
че са установени предпоставките за основателност на ревандикационния иск и
решението е правилно и законосъобразно и молят за неговото потвърждаване.
Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
С
отговора не са направени доказателствени искания за въззивното производство.
В с.з., въззивникът И.Н.Н., редовно призован, не се явява,
представлява се от пълномощник адв. Б.Р., който поддържа подадената жалба и
моли за уважаването й. Претендира присъждане на
направените по делото пред двете инстанции разноски.
В с.з. въззиваемият Д.Г.Н., редовно
призован се явява лично. Въззиваемата А.А.Н., редовно призована не се явява. Двамата въззиваеми
се представляват от процесуален представител по пълномощие адв. Д.Н.Д., който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа изложените в отговора
съображения в тази насока. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззивника.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
Във връзка с наведените във
въззивната жалба възражения за недопустимост на постановеното решение, поради
произнасяне свръх петитум, респ. по непредявен иск, тъй като процесната част от
67 кв.м. се простира в имот с пл.№V-105, но е извън обхвата на УПИ V-105 в
кв.33 по плана на с.Скобелево, който е собственост на ищците, следва да се
отбележи, че въззивният съд ги намира за неоснователни.
Твърдението на въззивника е, че една неопределена част от въпросните 67 кв.м.
се намират в имот, собственост на трето, неучастващо в производството лице и
произнасянето на съда по отношение на тази част /т.4 и т.6 от комбинираната
скица/ е недопустимо.
Действително, видно от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че по кадастралния и
регулационен план на с.С.,общ.С., одобрен със Заповед №114/24.02.1987г. е
предвидено за имот пл.№105 е отреден парцел V-105 в кв.33, а за имот пл.№106 е
отреден парцел ІV-106 в кв.33, като в южната му част се придава по регулация
част от имот пл.№105. За имота на ответника – въззивник е отреден парцел
VІ-104, кв.33, граничещ на север с двата новоотредени парцела. Видно от
приложената в първоинстанционното производство скица от 01.04.2019г., изд. от Дирекция
„УТ“ при Община Сливен, УПИ V-105, кв.33 /собственост на ищците/ е с неуредени
регулационни отношения спрямо западния ПИ №106 улица с о.т.37-о.т.54. Следва
само да се отбележи, че това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските
показания на собственика на ПИ №106 – В. В., който изрично е заявил, че той е
трябвало да вземе по регулация част от имота на ищеца, но не станало.
Следователно регулацията не е осъществена по отношение на тези два имота - №105
и №106 в кв.33 по плана на с.Скобелево. Плана от 1987г. е бил приет при
действието на ЗТСУ /отм./, като приетият и влязъл в сила на 31.03.2001г. ЗУТ
въвежда различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между
поземлените имоти – т.нар. „доброволна регулация“, за разлика от
„принудителната“ регулация по ЗТСУ /отм./. Този въведен със ЗУТ нов
принцип при изменение на границите на урегулираните имоти, е наложил да бъдат
уредени отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени
дворищнорегулационни планове и да се избегне за в бъдеще евентуална възможност
за несъответствие между имотните и регулационни граници на урегулираните
поземлени имоти. Именно това е целта на разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ:
С тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от тях се продължава само временно- до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това
отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С
изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от
ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в
право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния
парцел, а придаваемите части се връщат в
патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно
създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост
върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява.
Предвидената в § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ административна
процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на
неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна
последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни
линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е
отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация.
Непровеждането на тази административна процедура е пречка, съгласно § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, само за застрояването
на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ прекратяване на
отчуждителното действие на регулацията.
Горепосочените последици от
изтичане на посочените срокове и неприлагане на дворищнорегулационните планове
по ЗТСУ /отм./ са разяснени и изрично указани на съдилищата с Тълкувателно
решение №3 от 28.03.2011г. по тълк.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното, видно от
доказателствата по делото, в предвидените с ПР на ЗУТ срокове, регулацията с
плана от 1987г. по отношение на имота на ищците УПИ V-105 спрямо съседния от
запад имот УПИ ІV-106 не е приложена, нейното отчуждително действие е отпаднало
автоматично и придаваемите части от парцел 105 са се върнали в патримониума на
собственика му – ищците. Следователно имота на ответника УПИ VІ-104 на север
граничи изцяло с имота, собственост на ищците /ПИ 105, кв.33 по плана на
с.Скобелево/. Поради това исковата претенция не е недопустима и постановеното
решение не се явява недопустимо, а наведеното с въззивната жалба възражение в
тази насока е неоснователно.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Съдът не споделя оплакванията,
изложени във въззивната жалба и намира същата за неоснователна. Въззивният
състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е
провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Искът, с който
първоинстанционния съд е сезиран е ревандикационен иск с правно основание чл.108
от ЗС.
За да бъде основателен искът
за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС,
е необходимо да бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки,
а именно: ищците да са собственици на процесния имот, имотът да се намира във
владение или държане на ответника и последният да няма основание за това. Тези
три кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно.
По делото е безспорно
установено правото на собственост на ищците върху поземлен имот V-105, кв.33 по
плана на с.Скобелево, общ. Сливен.
Ответника е оспорил с
отговора на исковата молба твърдението, че е навлязъл и завладял част от техния
имот по южната му граница. Не е заявил основание за евентуално владение, респ.
държане на процесната част от имота. С въззивната жалба посочва изрично, че
намерение за своене той няма и такова не било установено по делото, поради
което намира исковата претенция за неоснователна. Посочва, че ясно очертана на
място граница между двата парцела няма, поради което и у него нямало съзнателно
упражняване на фактическа власт върху реална част от парцела на ищците.
Във връзка с тези
възражения на въззивника, следва да се отбележи, че защитата, която законът
дава на правото на собственост с процесния ревандикационен иск е спрямо лице,
което владее или държи чуждата вещ, като няма значение дали ответникът е
законен владелец или само държател. Следователно следва да е установена фактическа
власт върху чуждата вещ без правно основание, за да има право на защита
собственика на вещта. Не е задължително фактическата власт да установена с
намерение за своене. В тази насока съдът намира възраженията на въззивника за
неоснователни.
От събраните по делото
гласни доказателства, е установено правилно от районния съд, че върху
процесната част от 64 кв.м. /това е предмет на въззивното обжалване/ по южната
граница на имота на ищците, подробно описана в изготвената от вещото лице
комбинирана скица, е установена фактическа власт от страна на ответника Н.,
като при обработката на собствения си имот VІ-104 е навлязъл в южната част на
имота на ищците. Видно от показанията на свид. Г. М., ответника Н. му дал
съгласие да обработва имота му, като той го изчистил, изорал и засадил с
картофи. Видно от показанията на свид. П. при това изораване било засегнато
мястото на ищците, което било също разорано с багера. Свид.М. посочил, че той
определил границата по думите на ответника И.Н., като границата била
документална, но физически не съществувала. Свид. П.също е посочил, че от
години двете места в тази част /граничната/ не се обработвали и дори и
навремето да е имало ограда, то тя вече
не си личала. Видно от заключението на вещото лице, действително границата не
била означена на терена, като към момента на огледа ограда нямало, но
съществуващата по плана обща граница между двата имота може да бъде означена на
терен, което и направило вещото лице по искане на страните. Въз основа на
извършен оглед на място, вещото лице е заключило, че е налице навлизане с 67
кв.м. при южната граница в имота на ищците. Анализирайки заключението на вещото
лице и свидетелските показания, в т.ч. и теза на свид. С., която има
непосредствени впечатления за наличието на засадени картофи по южната граница
на имота на ищците, съпоставени с показанията на свид. П. и свид. М., съдът
приема, че действително от страна на ответника
налице навлизане в имота на ищците в неговата южна част в рамките на 67
кв.м., подробно описани в приложената към заключението на вещото лице
комбинирана скица /повдигнати в жълт цвят/. Както бе посочено по-горе, без
значение е дали ответника съзнателно е установил тази фактическа власт, дали е
имал намерението за своене или не. Достатъчно е установяването на фактическата
власт /като факт/, което е безспорно в случая. Дори и това навлизане и
установяване на фактическата власт върху спорните 67 кв.м. да се дължи на
липсата на ясно обозначена на място граница, поради премахване или погиване на
съществувала в миналото ограда /паянтова от дървени колчета и мрежа, според
свид. С./, то това навлизане и установяване на фактическа власт /обработване и
засяване с картофи/ е безспорно налице. Ответникът не наведе твърдения и не
ангажира доказателства относно наличието на основание за установяване на тази
фактическа власт, поради което съдът приема, че същата е установена от него без
основание.
С оглед изложеното
предявеният ревандикационен иск по отношение на процесните /предмет на въззивното обжалване/ 67
кв.м., заключени между точки 1,4 и 6, в жълт цвят от комбинираната скица,
изготвена от вещото лице инж.Ж. /л.58 от първоинстанционното производство/ е
основателен.
Поради това, щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
Следва само да се отбележи,
че за останалите над въпросните 67кв.м. до предявените районният съд не се е
произнесъл и както бе посочено, предмет на въззивната жалба е само мястото от 67кв.м.
по границата между имотите на страните.
С оглед изхода на спора,
първоинстанционния съд правилно е присъдил на ищците направените от тях
разноски.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед изхода на процеса и неоснователността на
въззивната жалба, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе
своите така, както са направени и да заплати на въззиваемите сторените от тях
разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 650лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1265/12.11.2019г., постановено по гр.д.№3613/2019г.
по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И.Н.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.Н. с ЕГН ********** и
А.А.Н. с ЕГН **********,*** сумата от
650лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.