Мотиви към присъда по НОХД № 2325 по
описа за 2016г. на ШРС
Подсъдимият С.А.Г. е предаден на съд по обвинение по чл.202, ал.2,
т.1, вр. с чл.201, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от
06.12.2011г. до 22.02.2013г. в гр.Търговище, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице- частен съдебен изпълнител с
рег. № 873 с район на действие Окръжен съд-Търговище, присвоил чужди пари-
сумата от 294 584.59 лева, собственост на “Агрокомплект”-ЕООД-гр.Търговище,
връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
предназначени за удовлетворяване на взискателите по изпълнителни дела №
20108730400161 и № 20108730400163- „Б.-91“ ООД-гр.Севлиево и „Панацея“
ООД-гр.Севлиево, като ги изтеглил касово от сметките си в „Райфайзенбанк“
ЕАД-клон Търговище, като присвояването е в големи размери.
Пострадалото лице –“Агрокомплект”-ЕООД-гр.Търговище, предявява
граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени вреди, резултат от инкриминираното
в обвинителния акт деяние. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за
целта лице, поради което същият е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, като ощетеното юридическо лице е конституирано като
граждански ищец. Съдът намира за неоснователни доводите от страна на защитата,
че пострадалото лице не е надлежно установено. Действително, постъпилите във
връзка с изпълнителните дела суми са били предназначени за удовлетворяване на
взискателите. От разпоредбата на чл.455, ал.1 от ГПК обаче е видно, че
средствата стават собственост на взискателите едва след извършването на
разпределение и след влизане в сила на съответния разпределителен протокол. До
този момент същите остават собственост на длъжника, тъй като до момента на влизане
в сила на протокола за разпределение не е установено на кого от взискателите
каква сума следва да се изплати. В тази насока е и цитираната от прокурора
съдебна практика и конкретно- Определение №1164/2013г. по гр.д.№5646/2013г. на
ВКС, III гр.о., постановено по реда на чл.288 от ГПК и
съответно задължително за съдилищата, в което се приема, че съгласно чл. 24 ЗЧСИ сметката е с титуляр ЧСИ, който има право да управлява и да се
разпорежда с нея /ал.
2/, но средствата по сметката са собственост на длъжниците, а не на ЧСИ /ал.
3/. Не е различен статута на внесените от „Я.“ ООД-гр.Търговище средства,
тъй като принудителното изпълнение е било насочено към вземане, принадлежащо на
длъжника, като набраните суми са били внесени за изпълнение на задължение на
последния. Същите обаче не са постъпили във връзка с ИД, по което ощетеното
юридическо лице да е било взискател и следователно сумите са станали
собственост на дружеството-длъжник при постъпването им по сметката на ЧСИ.
Преди даване ход на делото подсъдимият прави искане да
се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени,
че изявлението на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение
обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание
чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието, описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда, с оглед наличието на отегчаващи обстоятелства, да
определи наказание ”лишаване от свобода” близо до максималния размер, предвиден в закона.
Гражданският ищец поддържа предявения граждански иск и
моли същият да бъде уважен изцяло.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На
11.11.2006г. подсъдимият встъпил в длъжност като частен съдебен изпълнител с
район на действие Окръжен съд-Търговище, като бил вписан в регистъра на ЧСИ с
рег. № 873. Във връзка с осъществяваната от него дейност подсъдимият открил
специална сметка за получаване на парични средства от осребряване на имущество
на длъжници по образувани изпълнителни дела, в съответствие с чл.24, ал.1 от
Закона за частните съдебни изпълнители, а именно-сметка с IBAN ***,
открита в „Райфайзенбанк“ АД, офис/клон Търговище, с титуляр- ЧСИ С.А.Г.. В изпълнение
на изискванията на цитираната норма подсъдимият открил в същата банка и банкова
сметка ***ата за таксите и разноските съгласно чл.24, ал.1 от ЗЧСИ, с IBAN ***, с
титуляр- ЧСИ С.А.Г.. Като частно лице подсъдимият ползвал и Разплащателна
сметка в „Райфайзенбанк“ АД, офис/клон Търговище с IBAN ***- С.А.Г..
И по трите посочени сметки само подсъдимият, като техен титуляр, разполагал с
право да оперира със средствата по тях.
През периода 21.10.2010г.-23.06.2011г. на подсъдимия,
в качеството му на частен съдебен изпълнител, били възложени общо четири
изпълнителни дела с длъжник- „Агрокомплект“ ЕООД-гр.Търговище, представлявано
от И.Н.Б., а именно- ИД с № 20108730400161; № 20108730400162; № 20108730400163
и № 20118730400128. За времето от 07.01.2011г. до 22.02.2013г. по посочените
дела от длъжника и от трети задължени лица по сметките на подсъдимия били
преведени общо 514995.06 лева, предназначени за удовлетворяване на взискателите
по делата. За част от постъпилите суми в общ размер от 200987.00 лева били
съставени съответни протоколи за разпределение, като сумите били разпределени и
изплатени на взискателите. Така по ИД № 20108730400161 били изплатени 9,05 лева
за ТД на НАП-офис Търговище и 114784,35 лева за „Б.-91“ ООД-гр.Севлиево. По ИД
№ 20108730400162 били изплатени 2039.56 лева за „Балея“ ООД-гр.Севлиево, по ИД
№ 20108730400163-35324.54- за „Панацея“ ООД-гр.Севлиево и по ИД №
20118730400128 -2311,39 лева за ТД на НАП-офис Търговище. По четирите
изпълнителни дела на Адвокатско дружество „Н.-М. и съдружници“ били изплатени
общо 31453.00 лева, а 15065.11 лева подсъдимият удържал в своя полза за такси
по ТТРЗЧСИ. С постановление на ЧСИ Г. от 04.10.2011г., влязло в законна сила на
21.10.2011г. производството по ИД № 20108730400162 било прекратено поради пълно
изплащане на задължението от длъжника. На същото основание с постановление на
ЧСИ Г. от 04.10.2011г., влязло в законна сила на 21.10.2011г. било прекратено и
производството по ИД №20118730400128. След прекратяването на посочените
изпълнителни дела обаче, в края на 2011г. подсъдимият решил при постъпване по
сметките му на суми по неприключилите изпълнителни дела, той да не ги отразява
в тях, да не уведомява страните за постъпването им и да не прави разпределение,
а вместо това да превежда сумите на взискателите, да ги изтегля в брой от клона
на „Райфайзенбанк“ ЕАД, намиращ се на ул.“Преслав“ №2 в гр.Търговище, след
което да се разпорежда с тях по своя преценка. През периода от 06.12.2011г. до
22.02.2013г. подсъдимият многократно теглил различни суми, малко след внасянето
им по сметката му от страна на длъжника „Агрокомплект“ ЕООД-гр.Търговище и
трето задължено лице-„Я.“ ООД-гр.Търговище, предназначени за удовлетворяване на
взискателите по изпълнителни дела № 20108730400161 и № 20108730400163-
съответно„Б.-91“ ООД-гр.Севлиево и „Панацея“ ООД-гр.Севлиево. Общият размер на
сумите по двете дела, които подсъдимият изтеглил в брой, възлизал на 294584.59
лева, като такива суми не били преведени по сметките на взискателите, които
дори не били уведомени за постъпването им. Така по сметка с IBAN ***
„Агрокомплект“ ЕООД-гр.Търговище на 06.12.2011г. били преведени 40000 лева, на
06.01.2012г.-59000 лева, а на 12.01.2012г.-71000 лева. Като основание за
превода на всяка от посочените суми било отразено: „По ИД № 20108730400161“.
Незабавно след постъпването на първата сума, на 06.12.2011г., подсъдимият
отишъл до посочения банков офис и изтеглил касово сумата от 10 000.00 лв.
На 07.12.2011г. изтеглил по същия начин сумата от 10 000.00 лв., на
08.12.2011г.- сумата от 10 000.00 лв., а на 09.12.2011г.- сумата от
7 000.00 лв. Никоя от изтеглените суми не била отбелязана по водените
срещу длъжника изпълнителни дела. Същевременно на 07.12.2011г. подсъдимият
превел от същата сметка сумата от 4305,00 лева по сметка на лицето Д.Д., с
посочено основание „По оферта 8-С.С. А.“, а на 08.12.2011г.- сумата от 58,52
лева по друго изпълнително дело. По сметки на ТД на НАП били преведени осигурителни вноски за
задължено лице „А.“ ЕООД в общ размер на 123,06 лева. На 06.01.2012г.
подсъдимият изтеглил от посочената сметка нови суми, постъпили от длъжника
„Агрокомплект“ ЕООД-гр.Търговище, а именно- сумата от 30 000.00 лв., а на 06.01.2012г.-
сумата от 29 000.00 лв. Посочените суми отново не били отбелязани по никое
от изпълнителните дела, като наличностите по сметката не позволявали тегленето
на посочените суми, без преведените от дружеството такива.
На 12.01.2012г. по сметка с IBAN ***
„Агрокомплект“ ЕООД-гр.Търговище били преведени 71000 лева, а от трето
задължено лице-„Я.“ ООД-гр.Търговище постъпила сумата от 10000 лева. Като
основание и за двата превода било отразено: „По ИД № 20108730400161“. След
постъпване на двете суми подсъдимият неколкократно теглил в брой от същия
банков офис различни суми в общ размер на 80000 лева- на 12.01.2012г.-сумата от
40 000.00 лв., на 12.01.2012г.- сумата от 10 000.00 лв., на
12.01.2012г.- отново 10 000.00 лв., на 12.01.2012г.- 3 000.00 лв., на
13.01.2012г.- 10 000лв. и на 16.01.2012г. - 7 000.00 лв. Посочените
суми не били отразени в никое от водените изпълнителни дела, като наличностите
по сметката не позволявали тегленето на средства в такива размери, без преводите,
направени от двете дружества.
По посочената сметка с титуляр ЧСИ Г. на 03.02.2012г.
от третото задължено лице- „Я.“ ООД-гр.Търговище били преведени 5000 лева; на
20.02.2012г.-3000 лева; на 20.02.2012г.-20000 лева, а малко по-късно-и 10000
лева. На 28.03.2012г. във връзка със запори на длъжника от третото задължено
лице постъпили сумите от 25000,00 лева и 24920 лева. Подсъдимият отново не
отразил постъпилите суми по водените изпълнителни дела, а вместо това на
06.02.2012г. изтеглил в брой сумата от 4 000 лв.; на 21.02.1012г.-
3 000.00 лв., на 20.03.2012г.- първоначално сумата от 10 000лв., а
по-късно през деня- сумата от 20 000.00 лв.; на 28.03.2012г. изтеглил на
два пъти сумите от 25 000.00 лв., и от 24 920 лв. Наличностите на
парични средства по посочената сметка към момента на извършване на касовите
операции не позволявали тегленето на сумите, без преводите, направени от
третото задължено лице.
На 22.02.2013г. от „Я.“ ООД-гр.Търговище постъпили две
нови суми-16000 лева и 15664,59 лева, този път по сметка с IBAN ***- С.А.Г..
Като основание за двата превода било посочено „Запор по ИД №20108730400161“.
След постъпването на сумите, още същия ден, подсъдимият изтеглил последователно
сумите от 16000 лева и 15664,59 лева, които отново не били отбелязани по никое
от четирите изпълнителни дела.
Междувременно, поради непостъпването на никакви суми
по изпълнителните дела, в края на м.август 2014г. взискателите „Б.-91“
ООД-гр.Севлиево и „Панацея“ ООД-гр.Севлиево сключили договор за събиране на
вземанията им от дружеството-длъжник с „ВИП колект“ ООД-гр.София. Дружеството
се свързало с управителя на „Агрокомплект“ ЕООД-гр.Търговище-св.И.Б., който
предложил да прехвърли на взискателите свое вземане към „Я.“ ООД-гр.Търговище.
При контакт с последното обаче установил, че посоченото дружество е изпълнило
изцяло своето задължение, превеждайки различни суми по сметката, посочена в
изпратеното от подсъдимия запорно съобщение. В тази връзка през м.април 2015г.
св.Б. изискал от подсъдимия справка за задълженията на представляваното от него
дружество и за извършените разплащания, при което установил, че превежданите от
третото задължено лице суми не са отразени по изпълнителните дела, а делата с №
20108730400162; № 20108730400163 и № 20118730400128 били присъединени към ИД №
2010873040016. Поради това управителят на дружеството-длъжник изпратил
нотариална покана до подсъдимия, с която го поканил да заплати постъпилите от
третото задължено лице суми на взискателя „Б.-91“ ООД-гр.Севлиево.
Дружеството-взискател също изпратило нотариална покана в такъв смисъл. Тъй като
процесните суми не били предоставени на взискателя, за действията на подсъдимия
бил сезиран Съветът на КЧСИ. Била извършена цялостна проверка на неговата
дейност, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Срещу
подсъдимия било образувано Дисциплинарно дело №23/2015г. по описа на
Дисциплинарната комисия на КЧСИ, по което на 25.09.2015г. било прието решение
за временното отстраняване от длъжност на Г. заради констатираните тежки
системни нарушения. Решението било обжалвано пред ВКС, но било потвърдено с
Определение то гр.д. №6036/15г.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията
на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2
от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Д.Ж.К.-С., Г.П.Г.,
И.С.Х., И.Н.Б., П.Р.Я., Д.Г.Б., Н.М.М., Я.С.Я., В.И.Я. и Д.С.Я., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От особено значение
за изясняването на делото са заключенията на назначената на досъдебното
производство съдебно-икономическа експертиза и допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, от които се установява, че общата стойност на
сумите, изтеглени в брой от подсъдимия, възлиза на 294584.59 лева.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е бил неосъждан при
извършването на деянието, но към момента на постановяването на присъдата е
осъждан за различни престъпления от общ характер.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, тъй като в качеството си на длъжностно лице и при условията
на продължавано престъпление е присвоил чужди пари, връчени в това му качество
и поверени му да ги пази и управлява. На първо място, подсъдимият има качеството
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, тъй като е осъществявал
дейност като частен съдебен изпълнител. На следващо място, процесните суми са
му били връчени именно в това му качество и са му били поверени да ги пази и
управлява, видно и от отбелязаното на преводните нареждания основание за
извършване на превода, а именно-съответното изпълнително дело. Управлението на
постъпилите по изпълнителните дела суми е следвало да се извърши в съответствие
с изискванията на чл.455, ал.2 от ГПК, като в седемдневен срок същите е
следвало да бъдат изплатени на съответния взискател. При наличие на повече от
един взискател частния съдебен изпълнител е следвало да изготви протокол за
разпределение, който да се предяви на страните- взискатели и длъжници, след
което в 7-дневен срок от влизането в сила
на разпределението на събраните суми и ако липсва законова пречка за това е следвало
да бъдат изплатени дължимите суми на взискателя и на присъединените кредитори. Безспорно
е установено в случая, че подсъдимият не е изпълнил това свое задължение- не е
съставял протоколи за разпределение на постъпилите суми и съответно не е
изплатил същите на взискателите, а вместо това е изтеглил паричните средства и
се е разпоредил с тях по неустановен начин, с каквото право не е разполагал. По
този начин подсъдимият е присвоил поверените му суми. В правната доктрина присвояването
се дефинира като „акт на противозаконно разпореждане с чуждото имущество в свой
или чужд интерес. Противозаконността на разпореждането произтича от това, че
деецът няма право да извърши това разпореждане, като чрез този акт той
обективира намерение да третира предмета на посегателство като свой.“ (Ал С.-„Наказателно право. Особена част-престъпления
против собствеността“). Доколкото
подсъдимият не е имал право да изтегли в брой постъпилите суми и да се
разпореди с тях по начин, различен от изплащането им на взискателите, е видно,
че същият действително е извършил акт на противозаконно разпореждане с парични
средства, връчени в качеството му на длъжностно лице и поверени му да ги пази и
управлява, с което е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен.
Прокурорът също така основателно се позовава на константната съдебна практика,
според която последващото разходване на присвоените суми е без правно значение,
при положение, че с действията си деецът е обективирал намерението си да третира
съответните ценности като свои, какъвто е и настоящият случай. Присвояването е в големи
размери, тъй като константната съдебна практика приема, че този квалифициращ
признак е налице, когато паричната стойност на предмета на прстъплението
надхвърля седемдесет пъти установената за страната към момента на деянието
минимална работна заплата (в този смисъл са Тълкувателно решение №1/98г. на
ОСНК, Постановление №8/78г. на Пленума на ВС, Решение №106/96г. на ІІ н.о. на
ВС, Решение №79/86г. на ОСНК и др.). С ПМС №180/30.06.2011г. за периода от 01.09.2011г.
до 30.04.2012г. е определена МРЗ в размер на 270.00 лева; за периода
01.0502012г.-31.12.2012г. МРЗ е била в размер на 290,00 лева, определена с ПМС
№300/10.11.2011г., а за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г.- 310,00 лева,
определена с ПМС№ 250/11.10.2012г. Следователно квалифициращият признак “големи
размери” към момента на довършване на деянието
ще е налице при парична стойност на предмета на престъплението над 21700 лева.
Доколкото присвоената парична сума значително надвишава посочената стойност,
извършеното от подсъдимия безспорно представлява присвояване в големи размери. Отделните
присвоителни действия са извършени в кратък срок едно след друго, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че е
налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Престъплението е извършено с пряк умисъл, като извършителят
е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Същият е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
При определяне на наказанието на подсъдимия Г. съдът
отчете като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало към момента на
извършване на деянието, изразеното съжаление и особено обстоятелството, че
осъществените от дееца престъпни деяния, за които е бил осъден впоследствие,
засягат сравнително кратък период от време, след което извършването на нови
такива е преустановено. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете на първо
място изключително високия размер на причинените щети, надхвърлящо дори
минималния размер, над който деянието би могло да се квалифицира и като такова
в особено големи размери, а също и обстоятелството, че се касае за продължавано
престъпление, което при всички случаи се отличава с повишена обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от същия вид, както и
продължителния период, през който са извършвани присвоителните действия. Като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете последващата деянието съдимост на
лицето, като макар присъдите за други, извършени от него престъпления да са
влезли в сила след извършването на настоящото деяние, съдебната практика
допуска те да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства /Решение №436/01г.
на ВКС, I н.о./. Предвид изложеното съдът определи наказанието
при превес на отегчаващите обстоятелства, с отчитане на смекчаващите, в размер
над минималния, предвиден в закона, а именно- четири години и шест месеца
лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а,
ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, при което наказанието
на подс.Г. се свежда до три години лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.1
във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи
общо наказание на подсъдимия по настоящата присъда с присъдите,
постановена по НОХД№1835/14г. на ШРС, по НОХД№501/15г. на ШРС, по НОХД№446/16г.
на РзРС и по НОХД№1562/16г. на ШРС, тъй като всички деяния са извършени преди
да е имало влязла в законна сила присъда за което и да е от тях, като наложи
най-тежкото от определените наказания, а именно три години “лишаване от свобода”.
С оглед изложените
смекчаващи обстоятелства съдът намери, че за постигане целите по чл.36
от НК не е необходимо определеното общо наказание да бъде изтърпяно реално. В
тази насока съдът съобрази също и лошото здравословно състояние на подсъдимия,
който страда от тежки заболявания- сърдечно-съдови и онкологично такова. Наличието
на основание за приложение на условното осъждане с оглед установяването на
подобни заболявания е възприето изрично и от ВКС в Решение №120/2016г. на I н.о. От особено съществено значение в тази насока е и
обстоятелството, че подсъдимият е наказан дисциплинарно, при което му е отнета
възможността да извършва престъпления, свързани с дейността му като ЧСИ, а
всички извършени от него престъпни деяния са свързани с упражняването на тази
дейност. Следва да се отбележи също, че според константната съдебна практика
решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от
начина на осъществяване на престъпния състав и от наличието на едни или други
квалифициращи обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и
целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия той ефективно да
изтърпи наложеното му наказание /Решение №206/68г. на ВСII н.о./. В случаите на прилагане на условното осъждане
също така законът поставя акцента върху индивидуалната превенция, т.е. „…преди
всичко поправяне на осъдения“ /Решение №25/09г. на ВКС I н.о./. По изложените съображения съдът счете, че за
постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо подсъдимият да изтърпи реално
определеното му общо наказание, поради което отложи същото по реда на чл.66,
ал.1 от НК, но за максимален изпитателен срок, а именно -пет години. Съдът също така намери, че за поправянето на
подсъдимия не е необходимо да се налага допустимото за това престъпление
наказание „конфискация”, като налагането на такова освен това би затруднило
обезщетяването на гражданския ищец. Следва да се отбележи също, че налагането
на наказание конфискация в процесния случай е по начало недопустимо, тъй като
за целта е необходимо да бъде установено, че подсъдимият действително притежава
имущество. Данни в тази насока не са събрани в хода на досъдебното
производство, а поради разглеждането на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК е
било невъзможно събирането на такива доказателства и в хода на съдебното
следствие.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини към определеното общо наказание
наказанието глоба в размер на 1000.00 лв., наложено на подсъдимия с присъдата
по НОХД№460/13г. на ВТРС.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна
изтърпяната част от наказанията по
кумулираните присъди.
На основание чл.202, ал.3, вр. с чл.37, ал.1, т.7
съдът лиши подсъдимия Г. от право да упражнява дейност, свързана с пазене и
управление на чуждо имущество за срок от пет години, предвид изложените
отегчаващи обстоятелства.
По отношение
приетия в съдебно заседание граждански иск, съдът намери същият за основателен
и доказан в частта, с която се претендира сумата за главница, поради което го
уважи изцяло в тази част, съобразно безспорно установения размер на нанесените
щети, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с инкриминираното деяние,
а именно-294584.59 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. При постановяването
на присъдата обаче съдът констатира, че не са събрани доказателства за
установяване размера на претенцията за заплащане на лихва в размер на 140586,95
лева. Размерът на дължимата лихва не е установен по делото, като за
определянето й е необходимо да се назначи съдебно-счетоводна експертиза. Това
обаче би довело до отлагане на делото, а според чл.88, ал.2 от НПК това е
недопустимо. При това положение, според константната съдебна практика, съдът
следва да прекрати производството по разглеждане на гражданския иск, а същия
следва да бъде предявен пред гражданския съд. Така в Решение №341/91г. на ВС,
ІІІ н.о., изрично се приема, че при констатация, че доказателствата в подкрепа
на гражданския иск са непълни и попълването им налага отлагане на делото,
наказателният съд не се произнася по съществото на спора, а следва да прекрати
делото в тази част, за да се даде възможност на пострадалия да предяви иска си
пред гражданския съд. В Решение №399/70г. на ВС, ІІ н.о. също се посочва, че
приетият граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес, когато
е основателен, но недоказан по размер, не може да бъде отхвърлен, а трябва
делото в тази му част да се прекрати. Делото не може да бъде отлагано за
събиране на доказателства за установяване размера на гражданския иск. В тази
насока са и Решение №584/76г. на ВС, І н.о., Решение №97/95г. на ВС, І н.о. и
др. По изложените съображения съдът прекрати производството по предявения и
приет граждански иск в частта, с която се претендира заплащане на лихва в
посочения размер, тъй като същият не е установен по размер, а установяването му
би довело до отлагане на делото. Няма пречка претенцията да бъде предявена
отново пред гражданския съд.
На основание чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия
Г. да заплати държавна такса в размер на 11783.38 лева.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия Г. направените деловодни разноски в размер на 864.22 лева и 5 лева
такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: