МОТИВИ по НОХД № 352/2020 г. по описа на Софийски градски съд –
Наказателно отделение, 2 състав
В Софийски градски
съд – Наказателна колегия е внесен обвинителен акт срещу Е.П.П. за това, че на 16.06.2018г. около 13.45 часа в гр.София, кв. *********2 в двора на търговски
обект - магазин за хранителни стоки
на ЕТ „М.М.П.Р.П.“ умишлено причинил средна телесна повреда на В.И.М. като го ударил с юмрук
в областта на лицето, при което М. паднал назад и ударил главата си в
земята, вследствие на което получил тежка черепно-мозъчна травма със следните
травматични увреждания: масивен субдурален кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, субархноидален
кръвоизлив и контузионни огнища двустранно, кръвни
колекции в двата максиларни синуса, масивно кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна
покривка челно, теменно и слепоочно двустранно, тежък оток на мозъка,
включително на мозъчния ствол с включване на малкомозъчните
сливици в големия тилен отвор, с което му е причинил разстройство на здравето,
временно опасно за живота като вследствие на умишлено нанесената
средна телесна повреда причинил по непредпазливост
смъртта на В.И.М., настъпила на 25.06.2018г. в УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД –
престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 вр. чл. 129, ал.2 НК.
В разпоредително
заседание бе разгледана молба от Н.И.К. – сестра на В.И.М. за конституирането й
в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса. Съдебният състав
прецени, че исканията на св. Н.К. са отправени своевременно, отговарят на
изискванията, визирани в чл. 76 и сл. и чл. 84 и сл. НПК, поради което и
допусна конституирането й като частен обвинител и граждански ищец в настоящото
производство, приемайки за съвместно разглеждане и предявения от нея граждански
иск за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 100 000 лева
заедно със законната лихва от деня на увредата до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание представителят
на Софийска градска прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимия П. обвинение
като счита, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя
изцяло от събраните по делото доказателства. Приема също така, че подсъдимият
следва да отговаря за непредпазливо убийство вследствие на причинена при пряк умисъл
средна телесна повреда. Представителят на прокуратурата моли съда при
постановяване на присъдата да вземе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години,
чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от пет години. Моли да бъде
уважен изцяло предявеният граждански иск.
Към тезата на прокуратурата се
присъединява и повереникът на частният обвинител и
граждански ищец, който моли съда да наложи справедливо наказание на подсъдимия
и уважи в цялост предявения граждански иск.
Защитата на
подсъдимия развива тезата, че при извършване на деянието подзащитният
й не е действал виновно при пряк умисъл, а при непредпазливост, изразяваща се в
негова самозащита на своя личен живот и достойнство от вербалните обиди на св. К.М..
В своята пледоария адв. Д. подробно излага прочита си
на фактическата обстановка по делото, обективирана в
наличния и предявен на страните по реда на чл. 284 НПК видеозапис. Тя поддържа
и тезата, че не е налице яснота относно причинната връзка между действията на
нейния подзащитен и настъпилата смърт на В.М., който,
според нея, е бил в тежка степен на алкохолно опиване. Заявява позицията, че по
делото е установено, че подсъдимият е ударил пострадалия, но по повод на
самозащита и при форма на вина евентуален умисъл. Апелира към съда да бъдат
взети предвид и множеството травми на нейния подзащитен,
установени към 25.06.2018г. /девет дни след деянието/, неговото влошено
здравословно състояние към момента, липсата на предхождащи деянието осъждания,
трудова ангажираност и изрядно процесуално поведение, поради което той да не
бъде наказан. Относно предявения граждански иск позицията на защитата е, че той
е недопустим, тъй като Н.К. не разполага с активна процесуална легитимация като
сестра на пострадалия да го предяви, в подкрепа на което цитира Постановление №
4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Върховния съд на Република България.
Наред с това твърди, че искът е неоснователен, тъй като гражданската ищца живее
от 30 години в с. Айдемир, обл. Силистра без да има
трайна връзка с починалия си брат. Моли да бъде отхвърлен и бъдат възложени
направените по делото разноски от нейния подзащитен.
Подсъдимият дава обяснения по
делото, в правото си на лична защита изразява съжаление за смъртта на В.М. като
не съзира каквато и да било причина пострадалият да се конфронтира с него при
липса на предходни други пререкания между тях. В дадената му възможност за
последна дума изразява съжаление за случилото се и заявява, че то е повлияло
негативно върху собственото му физическо здраве.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи следната
фактическа обстановка:
На 16.06.2018г.
около 10.30 – 11.00 часа свидетелят К.М. и пострадалият В.М. посетили магазин
за хранителни стоки, стопанисван от ЕТ „М.М.П.Р.П.“***,
в който работела св. Р.П.. В двора на магазина били поставени маси и столове и
телевизионен екран, за да наблюдават посететителите провеждащото се тогава
Световно първенство по футбол и конкретно футболната среща между отборите на
Австралия и Франция. Двамата купили една бутилка джин с вместимост 700 мл и
бутилка безалкохолна напитка. Около 13.00 часа в заведението пристигнал и подс.
Е.П., който си взел 100 грама мастика. Подсъдимият, св. К.М. и В.М. се намирали
заедно на една от масите като освен тях там били и свидетелите В.Г. и Б.П..
Около 13.30 часа между подсъдимия и свидетеля К.М. възникнал първоначално
вербален конфликт, инспириран от св. М., който отправял реплики относно личния
живот на П.. До този момент К.М. и В.М. вече изпили около 600 грама от
закупения от тях концентриран алкохол, а подс. П. – около 50 грама от неговия. Е.П.
се засегнал от забележките на св. К.М., станал от мястото си и започнал да
дърпа и удря св. К.М.. Между двамата започнал вербален и физически сблъсък,
изразяващ се в бутане и дърпане като те се отдалечили от масата, на която преди
това седели. Пострадалият В.М. също станал от мястото си и се опитал да ги
разтърве въпреки разменяните вече удари
между Е.П. и К.М.. В 13.27 часа тримата започнали да се бутат помежду си
и да си разменят взаимно удари, подсъдимият паднал на земята заедно със св. К.М.,
получавайки удари от него и от пострадалия В.М., след което почти веднага се
изправил, за да продължи размяната на удари между тримата. Тогава подс. П. в
изправено положение се обърнал рязко по оста на тялото си към В.М. и в
положение лице в лице му нанесъл удар със своята дясна ръка, свита в юмрук като
продължение на завъртащото си движение. Ударът бил нанесен в лявата част на
брадичката на В.М.. От него пострадалият паднал назад от собствен ръст върху
бетонната настилка, в резултат на което получил тежка черепно – мозъчна травма
със следните травматични увреждания: разкъсно – контузна рана в тилната област
на главата, масивен субдурален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
субархноидален кръвоизлив и контузионни огнища двустранно, кръвни колекции в
двата максиларни синуса, масивно кръвонасядане по вътрешната повърхност на
меката черепна покривка челно, теменно и слепоочно двустранно, тежък оток на
мозъка, включително на мозъчния ствол с вклиняване на малкомозъчните сливици в
големия тилен отвор. След случилото се постъпило обаждане на национален телефон
112, откъдето изпратили екип на Спешна помощ. Там пристигнали и свидетелите Д.Х.
и К.Б. – служители на ППД „Охрана на обществения ред“ към 5 РУ-СДВР. Въпреки че
след пазането си пострадалият В.М. изпаднал в
безсъзнателно състояние, към момента на откарването му от екипа на Спешна помош
в УМБАЛ „Царица Йонна – ИСУЛ“ ЕАД той бил в съзнание. Въпреки положените усилия
от медицинските специалисти в болничното завадение и оказаната
висококвалифицарана помощ, на 25.05.2018 г. В.М. починал като пряката причина
за смърта му била настъпилата в резултат на удар от страна на подсъдимия в
брадичката му тежка черепно –мозъчна травма, покриваща медико-биологичните
характеристики на средна телесна повреда.
Изложената
фактическа обстановка се основава на свидетелските показания на С.Б., Д.Х., К.Б.,
Р.П., частично на тези на В.Г., Л.В., К.М., Б.П., частично от тези на Н.К.,
частично от обясненията на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл. 281 НПК показания на свидетелите С.Б., Д.Х., К.Б. и В.Г., депозирани в хода на
досъдебното производство. Съдът базира своите изводи и на заключенията на съдебномедицинските
експертизи /т.1, л.47-49, л. 126 - 136 от материалите по досъдебното
производство/ и допълнителната такава, назначена в рамките на съдебното следствие
пред настоящия състав, видеотехническа експертиза /т.1, л.88/, съдебно - психиатрични
експертизи на свидетелите Б.П. и К.М. /т.1, л.69-73 и л. 77-81/, на писменото
доказателствено средство – протокол за оглед на местопроизшествие и писмените
доказателства – протокол за доброволно предаване на DVD, епикриза и история на
заболяването на В.М., удостоверение за наследници на В.М. /т.2, л.215/, акт за
смърт на В.М. и свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Основна
доказателствена тежест за изграждане на убеждението на съдебния състав имат
показанията на свидетелите К.М. и Б.П.. Настоящия съдебен състав кредитира
показанията на тези свидетели относно нанесените удари от страна на подсъдимия
върху пострадалия и върху К.М.. Те твърдят, че подсъдимият ударил с юмрук В.М.
в лицето, вследстиве на което той паднал на земята, удряйки я в областта на
тила си. Тази твърдения съответстват и на заключението на видотехническата експертиза,
което съдът цени, както и на възприетото непосредствено от съдебиня състав
обективиране на наличния по делото видеозапис, предявен на страните по реда на
чл. 284 НПК. Именно от него се установява и точният час на местоизвършване на
деянието, свадата между подс. П. и св. К.М., опитите на В.М. да ги разтърве и
действията му съвместно със св. К.М. по преустановяване на нанасяне на удари от
страна на подс. П. спрямо К.М., както и нанасяне на собствено основание удари
от страна на В.М. съвместно с К.М. спрямо П.. Всъщност именно в резултат на
тези съприкосновения е и възприетият от св. Р.П. удар в стената на магазина от нейната
външна страна. Самата свидетелка не е пряк очевидец на извършеното, а тя е възприела
последиците от него, установявайки при своето излизане положението на тялото на
В.М. – положение, установено също и от двамата полицейски служители Х. и Б., които
са напълно съответни помежду си. Съдът кредитира показанията на описаните дотук
свидетели като от показанията на Б. и Х. се установяват и субективните им възприятия
относно психо-физиологичното състояние на подсъдимия и пострадалия – те са
възприели мирис на алкохол у пострадалия и неуравновесена походка /на подсъдимия/.
Това именно обяснява и отразеното в медицинската документация на В.М. при
негово приемане в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД наличие на алкохолно опиване
въпреки липсата на медицински изследвания в тази насока както по отношение на
него, така и на подсъдимия. Показанията
на свидетелите К.М. и Б.П. съдържат информация както за времето и мястото на
деянието, така и за поведението на подсъдимия по време на извършването му. Тук
е мястото да бъде отбелязано, че съдът цени обясненията на подсъдиимя като
единствено не ги кредитира в частта, в която той отрича да е удрял В.М. с
юмрук. Това не съответства както на показанията на св. К.М., така и на
обективните находки при изследването на трупа на пострадалия и установеното
кръвонасядена на брадичката му вляво, за чиято генеза експертът – медик е
категоричен, че е в резултта на удар с твърд тъп предмет, какъвто може да е човешки
юмрук или коляно на човешки крак. Видно от изследваните записи, обаче, се
установява, че не е налице удар с крак от страна на подсъдимия спрямо В.М., а
експертът – медик детайлно и обосновано разяснява, че констатираното нараняване
не би могло да се получи от удар с разтворена длан предвид широката площ на удрящата
повърхност. Показанията на коментираните до момента свидетели са логични и
последователни, а и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал. По делото са изготвени и приети от съда, като обективни и пълни,
съдебно - психиатрични експертизи на свидетелите Б.П. и К.М., от които е видно,
че към момента на деянието те са били в психично състояние, което им позволява
да запаметяват и възпроизвеждат факти от действителността, както и да дават
показания, които вярно да отразяват обективната действителност, въпреки употребения
от тях преди това алкохол.
Показанията
на свидетеля С.Б. носят косвена информация, тъй като той е възприел събитията
постфактум, когато в качеството си младши полицейски инспектор е посетил
местопроизшестивето и е разговарял със св. Р.П.. Всъщност той възпроизвежда
възприятията си от нейния разказ, както и възпроизвежда видеозаписа, който,
обаче, впоследтвие е бил обект на изследване от видотехничека експретиза,
именно който доказателствен способ съдът цени при формиране на позицията си по
фактологията по спора.
Съдебният
състав не цени в пълнота показанята на св. В.Г., който въпреки че е присъствал
на свадата, станала и повод за последвалия конфликт между К. М. и Е.П., избирателно
декларира липса на спомен или неприсъствие по време на извършване на деянието,
заяявайки, че е напуснал местопроизшестивето. Това не съответства на
обективната действителност, тъй като от обективираното на видеозаписа на
събитията ясно се различава присъствието и наблюдаването от страна на Г. на
инцидента от началото до края му. Неговите показания не са от изключителна
помощ за установяване на фактическата обстановка, но за нейното изясняване са
налице достатъчно други доказателствени източници – показания на свидетели,
обяснения на подсъдимия, заключение на видеотехническа експертиза и на
съдебно-медицинска експертиза.
Свидетелят Л.В.
и частният обвинител и граждански ищец са роднини на пострадалия – братовчед и
сестра и в своите показания те коментират възприятията си по престоя на В.М. в
болничното заведение и настъпилият впоследствие негов летален изход. Данните,
изнесени от Н.К. *** по време на болничното лечение на брат й /9 дни/ са
опровергани от тези на св. Л.В. /които от своя страна са детайлни и
последователни/ като от тях се установява положените от него грижи за
пострадалия както приживе, така и след смъртта му по повод погребението му. Въпреки
твърденията на К., че се намирала в столицата постоянно, от показанията на В.
се изяснява, че при кончината на В.М. той е уведомил сестра му, която отново е
пристигнала от село Айдемир, обл. Силистра. Действително, грижите, които тя
полага за болния си съпруг на твърде отдалечено от пребивавеното на брат си
място, нейното собствено заболяване, са били пречка за постоянни контакти с
пострадалия /въпреки нейните показания в обратна насока/, който не е полагал и заявените
от нея финансови грижи – от депозиарното от свидетелите К.М., Б.П., Л.В. и
подсъдимия Е.П. се изяснява, че пострадалият е бил безработен и се е
препитавал, помагайки в къщна работа и за битови нужсди на своите съседи, които
са му давали неголямо заплащане за труда в пари или натура. Поради
съвместимостта на показанията на св. Л.В. с останалите източници, вкл. и с тези
на св. С.Б., съдът ги възприема като коректив на заявеното от частния обвинител
и граждански ищец и не цени последните в описаните по-горе части именно поради
тяхната взаимна несъвместимост.
Съдът
възприема изцяло заключенията на съдебномедицинските експертизи, които
експертът е депозирал в хода на досъдебното производство и са приобщени по делото
по реда на чл. 283 НПК, включително с направените от експерта разяснения в
съдебна зала. От тях се установява, че между причинените на пострадалия
травматични увреждания - тежка черепно – мозъчна травма със следните
травматични увреждания: разкъсно – контузна рана в тилната област на главата,
масивен субдурален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, субархноидален
кръвоизлив и контузионни огнища двустранно, кръвни колекции в двата максиларни
синуса, масивно кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна
покривка челно, теменно и слепоочно двустранно, тежък оток на мозъка,
включително на мозъчния ствол с вклиняване на малкомозъчните сливици в големия
тилен отвор, лицева травма – кръвонасядане вляво на брадичката, травми на
крайниците – кръвонасядане по двете мишници в средната им третина и
кръвонасядане в дясната мишнична област /предно аксиларно/ и настъпилата смърт
е налице пряка причино – следствена връзка, като непосредствената причина за смъртта
е причинената черепно – мозъчна травма от падането вследствие на удар от
подсъдимия в лицето на В.М. на терена. От заключението на втората
съдебномедицинска експертиза се изяснява медикобиологичните характеристики на
всяко от телесните увреждания като черепно-мозъчната травма е довела сама себе
си до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, а
мекотъканните травми на лицето и крайниците – болка и страдание.
Заключението на назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза дава отговор относно
механизма на получените увреди на В.М., взаимното положение на телата на
подсъдимия и пострадалия по време на инцидента и силата и ннтензитета на удара.
Всъщност в заключението и в разясненията към него, изнесени в съдебно
заседание, експертът коментира наличие на рязко обръщане на подсъдимия по оста
на своето тяло с лице към пострадалия и нанасяне на удар с дясната ръка в
неговата брадичка вляво като продължение на основното завъртащо движение.
Именно зададената от движението на подсъдимия кинетична енергия е довела до
падане на пострадалия от собствен ръст, чието тяло е полетяло със скоростта на
удара. Вложената от подсъдимия сила не е била с особено висок интензитет, но е
била напълно достатъчна, за да изведе тялото на В.М. от равновесие като в
случая неговото алкохолно повлияване няма отношение към устойчивостта му. При
това допълнително заключение вещото лице уточнява, че ударът в брадичката на М.
му е причинил само болка, която би отшумяла в рамките на 2-3 денонощия.
Установените
от съда фактически положения го мотивират да приеме, че подсъдимият Е.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
124, ал.1 НК – на 16.06.2018 година в
гр. София, кв. „*********в двора на търговски обект – магазин за хранителни
стоки умишлено причинил лека телесна повреда на В.И.М., изразяваща се в
причинена болка без разстройство на здравето като го ударил с юмрук в лицето и
вследствие на умишлено нанесената лека телесна повреда причинил по
непредпазливост неговата смърт, настъпила на 25.06.2018г. в УМБАЛ „Царица
Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД.
За да бъде съставомерно деянието
по чл.124, ал.1 НК се изисква изпълнителното деяние да е осъществено чрез
умишлено причиняване на телесна повреда. Прекият резултат от престъплението е
телесна повреда, вследствие на която настъпва смъртта на пострадалия. С оглед
конкретиката по случая, както и с оглед целия събран по делото доказателствен
материал може да се направи обоснован извод, че подсъдимият е действал с умисъл
по отношение на причинената телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на удар с
юмрук вляво в брадичката на В.М., вследствие на което той е паднал на терена и
е получил черепно-мозъчна травма, а по отношение на настъпилата смърт на
пострадалия М., деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост, тъй като
макар и да не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, той е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
В
конкретния случай безспорно се установява, че подсъдимия П. е нанесъл удар в
областта на лицето на пострадалия В.М.. Следва да се има предвид обстановката,
при която е действал П., а именно – в заведение, където е била положена твърда бетонова
настилка. Нанесеният удар в областта на лицето на пострадалия е бил с
достатъчен интензитет, за да изведе В.М. от равновесие, в резултат на което той
паднал на земята и получил уврежданията, описани в заключението на
съдебномедицинската експертиза, представляващи по своя характер средна телесна
повреда, вследствие на която черепно - мозъчна травма пострадалият починал. Разликата
във физическата здравина на пострадалия и подсъдимия в полза на П. също
мотивира извод за знание у подсъдимия, че с нанасяне на удар с юмрук в лицето
на В.М., би се достигнало до падане на тялото му върху твърд терен и получаване
на действително причиненото телесно увреждане. Следователно относно нанесената
телесна повреда подсъдимият е действал при пряк умисъл, но той е насочен към
нанесената увреда в брадичката вляво в лицето на пострадалия, а не към
инкриминираната от прокурора средна телесна повреда – черепно – мозъчна травма.
Както бе установено, силата на удара не е била с изключително висок интензитет
и дейстивята на подсъдимия по завъртане и удар с юмрук в лицето на пострадалия
като финализиране на завъртането около оста си, сочат на умисъл за нанасяна на
лека телесна повреда, която е причинала на М. болка,
а не към последвалата черено-мозъчна травма, за която не би могъл да се
коментира негов умисъл, дори и евентуален. Настъпилата впоследствие смърт на В.М.
е причинена от подсъдимия по непредпазливост като последица от умишлено причинената
нему лека телесна повреда. Поради това и съдебният състав оправда Е.П. по обвинението
умишлено да е причинил на В.М. средна телесна повреда – тежка черепно-мозъчна
травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
При
определяне вида и размера на наказанието настоящият съдебен състав взе предвид
разпоредбите на чл. 36 от НК, както и смекчаващите вината обстоятелства – чистото
съдебно минало на подсъдимия и влошеното му към момента здравословно състояние.
С поведението си той показва искрено съжаление за случилото се и съзнание за
последствията от действията си. Определеният от законодателя размер на
наказанието е до пет години лишаване от свобода. Поради изложеното дотук съдът преценява,
че за да бъдат постигнати целите на наказанието не е необходимо подсъдимият
ефективно да изтърпява наложеното му от съда наказание в размер на две години лишаване
от свобода, което мотивира настоящия съдебен състав да приложи разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 НК, отлагайки изпълнението на наказанието за изпитателен срок от
четири години.
По
отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Н.К.
в размер на 100 000 лева за причинени от деянието неимуществени вреди
ведно със законната лихва от деня на увредата, настоящият състав изначално
следва да вземе отношение по неговата допустимост, въпреки че ясно е изразил
позицията си в хода на разпоредителното съдебно заседание, приемайки, че искът е своевремнно депозиран от
активнолегитимирана страна. В хода на съдебните прения, обаче, адвокат Д.
изрично възрази в тази насока, позовавайки се на задължителна практика на
Върховния съд, която игнорира сестрата /какъвто е настоящият случай с Н.К./ от
кръга лица, имащи право да заявят подобна претенция. От вниманието на защитата,
обаче, е убягнала приетата в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по
Тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, позиция, че братята и сестрите
също са от кръга лица, които могат да претендират обезвреда за причинени им
вреди от противоправно деяние. Именно поради това и съблюдавайки задължителната
практика на Висшата съдебна инстанция, Н.К. бе конституирана като граждански
ищец в процеса и предявеният от нея граждански иск бе приет за съвместно
разглеждане в рамките на този наказателен процес.
Искът е с правно основание чл.45 и сл. от Закона
за задълженията и договорите ведно с чл.52 от ЗЗД касателно гражданскоправното
искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деянието -
предмет на обвинението. Същият е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предвид своевременното му подаване от лице, което твърди да е пострадало
по смисъла на чл.74 НПК и което притежава процесуалноправните възможности за
конституиране в процеса като граждански ищец. С оглед съставомерността на
деянието по чл.124, ал.1 вр. чл.130, ал.2 НК, съставът на съда счита, че са
доказани общите предпоставки на отговорността по чл. 45 ЗЗД - вреда,
противоправно поведение /нарушен е запретът на нормата на чл.124, ал.1 НК вр.
чл.45 от ЗЗД/, причинна връзка /увреждането на защитените от закона обществени
отношения е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия П./ и вина. Налице
са основания за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия Е.П.,
доколкото Н.К. е претърпяла неимуществени вреди от извършеното престъпно
деяние, явяващи се деликтно основание за присъждане на размера на тези вреди
като негова последица, предвид на което и искът е основателен.
По отношение размерът на приетия граждански иск и
при съблюдаване принципа на справедливостта съгласно чл.52 ЗЗД, съдът прие, че
адекватното обезщетение, което в пълна степен би репарирало причинените на
пострадалата неимуществени вреди възлиза на сумата от 30 000лв. /тридесет хиляди
лева/, като в останалата му част до пълния предявен размер от 100 000лв.
искът следва да бъдат отхвърлен като недоказан. Горното означава, че за разликата
от 70 000 лв. /седемдесет хиляди
лева/ гражданският иск на Н.К. се явява прекомерен, тъй като би бил нарушен
принципът за недопускане на неоснователно обогатяване за сметка на другиго
/чл.55 ЗЗД/. Обезщетението в определения размер напълно съответства, според
съда, на изискването за справедливост, заложено в чл.52 ЗЗД. Съгласно
указанията, дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и множество
решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт морални вреди е необходимо да се съобразят
характерът и тежестта на накърняване на чуждите права, причинените увреждания,
интензитетът, степента, продължителността на засягането, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“. В конкретния случай при определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът отчете изначалните
емоционални вреди, които биват нанесени на една сестра от смъртта на нейния
брат, остатъчните негативни емоции, изразени във времеви период след инцидента.
Взе се предвид и че се касае за непермаментна връзка между пострадалия В.М. и Н.К.,
живеещи на немалко разстояние помежду си, поддържащи спорадични контакти, дори
и факта, че гражданската ищца е пристигнала в София и се е прибрала при семейството
си в Айдемир, неполагайки грижи за намиращия се в болничното заведение свой
брат /за разлика от неговия братовчед св. Л.В./*** за погребението му.
Според настоящия съд присъдената по-горе сума на
конституирания в качеството на граждански ищец Н.К. е достатъчна и годна да
репарира причиненият й с инкриминираното поведение на подсъдимия П. спрямо
нейния брат вредоносен резултат и да я възмезди за извършеното спрямо В.М.
неправомерно посегателство върху телесната му неприкосновеност.
Акцесорната материалноправна претенция /по чл.86 ЗЗД/ на гражданския ищец за присъждане законната лихва върху присъдената
по-горе сума за репарация на претърпените от нея неимуществени вреди от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата, също е основателна.
Деликвентът, в случая подсъдимият Е.П., е в забава, считано от датата на
извършване на деянието, дало основание за ангажиране на гражданската му
отговорност за непозволено увреждане.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Е.П.П. бе
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда
направените по делото разноски в размер на 460.00 лева и в полза на Държавата
по сметка на МВР в размер на 859.17 лева, както и държавна такса в размер 1200.00
лева върху уважената част от гражданския иск и 15.00 лева за служебно издаване
на изпълнителни листи.
Така мотивиран съдът постанови
своята присъда.
СЪДИЯ: